главен редактор и съставител: редколегия: иван маразов алберт байбурин чавдар попов татяна шалганова костадин рабаджиев валентина ганева дечко лечев е

Препис

1

2

3 главен редактор и съставител: редколегия: иван маразов алберт байбурин чавдар попов татяна шалганова костадин рабаджиев валентина ганева дечко лечев ели тодорова МИФ 2008 издателство н а н о в б ъ л г а р с к и у н и в е р с и т е т 14 с о ф и я ISSN

4 ТРАКИЯ И ОКОЛНИЯТ СВЯТ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ШУМЕН 2006 МИФ 14 /2008/ Съдържание Никос Чаусидис. Обредот како трансмисија...5 меѓу половите нагони и работата Георги Атанасов, Иван Бабаджанов. Някои аспекти...44 на прехода от бронза към желязото според археологическите материали от фонда на РИМ-Шумен Георги Атанасов, Стефан Александров,...56 Станимир Стойчев. Златни украшения от бронзовата епоха от фонда на РИМ Шумен Методи Манов. Бронзовата глава и златният венец...64 от могилата Голяма косматка при Шипка, Казанлъшко Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Даниела Стоянова Елинистическа гробница до с. Баново, Варненско Александър Минчев. Скитска кръстовидна апликация за калъф на лък от Варненския археологически музей Иван Маразов. Сирената или изпитание със слава Венцислав Вичков. Могила 17 гроб от могилния некропол при село Избул Новопазарско Татяна Шалганова. Глиганът риба Милена Тонкова. Взаимни (реципрочни) влияния в ювелирната мода на траки и келти през ІV-ІІІ в.пр.хр. Иванка Дончева. Некропол в местността под село в гр. Опака, Търговищко 3

5 Руслан Стойчев. Металните съдове от инвентара на погребения от късножелязната епоха в Тракия (опит за реконструкция на ритуалния сервиз) Калина Петкова. Наблюдения върху контекста на намиране.235 и проблемите на интерпретацията на теракотите от VІІ І в. пр. Хр, открити на територията на съвременна България Петър Балабанов. Характеристики на градовете в Древна Тракия. Юри Йоргов. Поселищен живот по средното течение на р. Камчия през класическата и еленистическата епохи Jordan Anastassov. Objets laténiens du Musée de Schoumen (Bulgarie) Стоянка Димитрова. Развитие на севернотракийските етнически общности през ІІІ-І в. пр. Хр. според писмените и археологически извори Иван Чокоев. Консервационно-реставрационни дейности след некомпетентна намеса върху един античен метален съд Никола Русев. Фибули от VІІ ІV в. пр. Хр от фонда на Исторически музей Попово Snežana Černač-Ratković. Thracian elements on the territory of Moesia Radmila Zotović. The Relief Presentation of the Rider on Grave Monuments from the Eastern Part of the Roman Province of Dalmatia В. Върбанов, Д. Драгоев. Тракийски ямен комплекс при Русе (предварително съобщение) Красимир Кръстев. Монетната циркулация в шуменския регион през V I в. Пр. Хр. Станимир Стойчев. Lorica Squamata от Шуменско Данаил Петров. Проучвания на античната крепост до днешния град Разград в края на XIX и началото на XX век. 4

6 420 ТРАКИЯ И ОКОЛНИЯТ СВЯТ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ШУМЕН 2006 МИФ 14 /2008/ Монетната циркулация в шуменския регион през V I в. пр. Хр. Красимир Кръстев Шуменски университет Епископ Константин Преславски В това кратко съобщение си поставям задачата да направя достояние на науката няколко непубликувани монети от частни сбирки от Шумен. Те датират от периода V I век пр. Хр. Повечето от тях произхождат от Шуменска област и от близко прилежащите й региони. Някои са открити през последните години, а други са от дълго време в различни колекции, но досега не са били обект на интерес. Монетната циркулация в Шуменския край през V I век пр. Хр. многократно е била обект на внимание 1 и е сравнително добре позната. Но голяма част от монетите не са публикувани и не са известни на науката. Те са откривани от иманяри и се намират в различни частни колекции. Част от тях, за съжаление, може би вече са напуснали страната. (Използвам възможността тук да благодаря на тези колекционери, които ми предоставиха възможност да направя снимки и да публикувам монетите). В процеса на моето търсене попаднах и на още много монети от горепосочения период, но за съжаление техните притежатели категорично отказаха да ми ги предоставят за публикуване. Тук мога само да ги спомена, без да имам възможност да ги опиша цялостно. Сред тях са: драхма на Александър III; тетробол (драхма?) на Истрия (от типа Две лица орел кълве делфин ); тетрадрахма на Месамбрия (александров тип), която, обаче, по-всяка вероятност е фалшификат; скитска бронзова монета от голям номинал (открита през март 2006 г. в околностите на с. Хитрино, Шумен-

7 ско), която за съжаление твърде бързо бе продадена и не ми беше възможно да определя дори типа й. На останалите монети успях да направя снимки (за съжаление, някои от тях не са особено качествени) и да ги каталогизирам. През 1995 година на шуменски колекционер са били предложени заедно известен брой сребърни монети всички повредени, повечето от тях отчупени по неизвестни причини. Тези монети са били закупени на куп, но остава неясно дали принадлежат на колективна находка. Мястото на намирането им е също неизвестно. Понастоящем се намират в частна сбирка (1) 2. Монетите са били 12. Девет от тях са римски императорски монети и не са обект на внимание на настоящото съобщение 3. Три монети принадлежат на периода V I в. пр. Хр. (обр. 3, 7 и 14). През 1996 г. видях една тетрадрахма на Александър III, притежание на шуменски гражданин (обр. 4). За съжаление успях да направя само графитен отпечатък. Същата година тази монета бе продадена във Велико Търново и оттогава местонахождението й е неизвестно. Интересна находка е открита през пролетта на 2002 г. В околностите на бившата ловна хижа в землището на село Звезда, Поповско са открити над 25 броя бронзови монети, изключително изтрити. Те били открити на сравнително малка площ и е възможно да са били част от разпиляна колективна находка. По думите на откривателя, тази от снимки 1 и 2 била най-добре запазената. На същото място се откриват и византийски медни монети с корубеста форма, както и много керамика. Изглежда на това място е съществувало селище. Поради изключително лошата запазеност на монетите не е възможно те да бъдат определени. Не е ясно дори дали принадлежат наистина на периода V I в. пр.хр. Около гореспоменатото село са откривани по различно време и други монети от този период. Някои от тях попаднали в сбирката на шуменски колекционер (2). В местността Фисека, на 15 км западно от Шумен през първите месеци на 2006 г. са открити няколко монети от V I в. пр. Хр. Не е ясно дали те са свързани с някакво селище. От- 421

8 кривателят не е забелязал следи от керамика на мястото, където са намерени монетите. Поради факта, че отказва да посочи точното място на намирането им, не може да се направи оглед на терена. Също не е известно дали са част от колективна находка или са открити самостоятелно. Прави впечатление, че монетите принадлежат на времето преди нашата ера. В този район, обаче, останките са от ранножелязната епоха и средновековието. Интересен факт е наличието на диобола на Аполония Понтика в тази находка, заедно с 4 бронзови монети на Одесос и 2 бронзови на Дионисополис. Не е ясно дали към тази находка (или към друга от същата местност Фисека) принадлежи и сребърният грош на Иван Александър с Михаил Асен. Като изключим последната монета, останалите принадлежат все на понтийските гръцки полиси. Ако погледнем картата на публикуваните досега техни монети, открити на територията на Шуменска област, прави впечатление, че те, в една или друга степен, са свързани с поречията на реките Камчия и Провадийска. Към тях трябва да добавим и котловината на река Хаджийка, която се влива в Черно море недалеч от античната Месамбрия и извира в непосредствена близост до Айтоския проход връзката с поречието на Камчия. Можем да бъдем сигурни, че проходите в Източна Стара планина и поречията на споменатите реки са били трасета на търговските пътища, по които са минавали монетите на Аполония, Месамбрия и съответно на Одесос и Дионисополис. Ако погледнем картата на разпространението на драхмите на Аполония от V в. пр. Хр., ще констатираме, че второто по големина (брой монети) съкровище произлиза от Шуменска област 4. Макар точното му местонамиране да не е известно, можем да предположим, че не е изключено и то да е свързано с долините на реките Камчия и Провадийска. Тази колективна находка се състои от 112 драхми на Аполония от г. пр. Хр. 5 (Фактически по-значителните съкровища на аполонийски драхми от V в. пр. Хр. са само 2 6 ). Тук трябва да споменем и съкровището от с. Ганчево (Партизани) 7, което е намерено в близост до границите на съвременната Шуменска област. Така през V в. пр. Хр. аполонийските драхми се явяват най-разпространените монети в Шуменска област. През този период монети на Месамбрия от 422

9 Шуменска област не са известни. Към края на същия век картината се променя. Аполония и Месамбрия започват масово да секат диоболи 8. От този период е една голяма находка от аполонийски диоболи (над 100), намерена в землището на село Староселка (сега на дъното на язовир Тича) през 1955 г. За съжаление, намервачът запазил само 26 монети (другите раздал), от които са проучени едва 7 9. На този период принадлежи една колективна находка от близките покрайнини на Шуменска област съкровището от с. Медовец. То съдържа 20 диобола на Месамбрия 10 и 16 диобола на Аполония 11. През горепосочения период наблюдаваме изравняване на сребърните монети на Аполония и Месамбрия (дори тези на Месамбрия вече преобладават). Това съкровище от Медовец също е свързано с поречието на река Камчия. Явно Месамбрия използвала вече начертания от Аполония търговски път по поречието на река Хаджийка Айтоския проход поречието на река Камчия. Към този търговски път принадлежи и новопубликуваният диобол на Аполония, открит в местността Фисека, Шуменско. По този начин през първата половина на IV в. пр. Хр. най-разпространените сребърни монети са отново тези на Аполония (вече диоболи), наред с тези на Месамбрия. През втората половина на IV век започват да се срещат масово монетите на Македония. Те са разпространени повсеместно на територията на цялата страна. Новопубликуваните македонски (сребърни и бронзови) монети на Филип II, Александър III и Лизимах (обр. 2-8), допълват още повече известната ни вече картина от втората половина на IV в. пр. Хр. целият Балкански полуостров е залят с тези монети. Масово започват да се секат и техни подражания и имитации. Към този период трябва да отнесем и бронзовата монета на Менде (обр. 1). От този период са и бронзовите монети на Месамбрия от типа шлем, насреща МЕТА в колело с четири спици (обр. 12 и 13). През III и II в. пр. Хр. преобладава имитативното сребърно монетосечене на Месамбрия, Одесос и Дионисополис. Освен сребърните, масово се срещат и бронзовите монети на горепосочените градове (обр ). Тези монети (както сребърните, така и бронзовите) често се откриват заедно. Такъв е случаят с 423

10 една колективна находка от Шуменския регион, която съдържа 48 тетрадрахми на Месамбрия и 13 тетрадрахми на Одесос 12. Към това съкровище трябва да добавим и още едно от региона на Шумен, съдържащо 6 тетрадрахми на Месамбрия 13. Към тях трябва да добавим също и тетрадрахмата на Месамбрия, открита при село Друмево 14, четирите тетрадрахми (една на Одесос и три на Месамбрия) от село Маломир 15, както и колективната находка от 6 месамбрийски тетрадрахми от село Суха река 16. През този период се забелязва едно преобладаване на месамбрийските монети 17. През II и I в. пр. Хр. продължава циркулацията на тетрадрахмите на Одесос, Месамбрия и Дионисополис, както и бронзовото им монетосечене. Но те все повече и повече биват изместени от римското монетосечене. Към втората половина на II в. пр. Хр. принадлежи и тетрадрахмата на Първа Македонска област (обр. 9). Не е изключено намирането на римски републикански денар (обр. 23) толкова на изток, да е свързано с военните действия на Марк Лукул срещу гръцките понтийски градове 18. На границата на двете хилядолетия принадлежи и бронзовата монета на Реметалк II. Монетната циркулация в Шуменска област съвсем не се изчерпва с гореописаните монети. Към тях трябва да добавим и една интересна монета, открита при село. Сини вир електронов статер на Самос 19, както и едно интересно съкровище, съдържащо 116 тетробола на Истиея 20. Монетите били полуизтрити, което показва продължителната им употреба. Каталог: Македония 1. Менде, бронз. Л. Мъжка глава, наляво. Зад тила: Α. Оп. Амфора в средата. Вляво от нея изправена човешка фигура. Над композицията двуредов надпис: [..]ΤΕΡΙΗ / ΘΙΩΝ. Надписът върху монетата не съвпада с никой от описаните от Никола Мушмов надписи върху монети на Менде 21. Частна сбирка (2). 2. Филип II, диобол, сребро. Л. Афродита в ¾ фас наляво. Оп. ΦΙΛΙΠΠΟΥ, гол конник надясно. Открита е през 2003 г. в 424

11 Шуменско, но точното й местонамиране не е известно. Частна сбирка (2). 3. Филип II, бронз. Л. Глава на Аполон с лавров венец, надясно. Оп. Конник в ход, надясно. Над него: ΦΙΛΙΠΠΟΥ. Частна сбирка (1). 4. Александър III, тетрадрахма, сребро. Л. Глава на Херакъл с лъвска кожа, надясно. Оп. Зевс на трон с облегалка, наляво. С лявата си ръка държи изправено копие. На дясната е кацнал орел. Вдясно надпис: ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ. Под трона: Θ. 5. Александър III, драхма. Л. Глава на Херакъл с лъвска кожа, надясно. Оп. Зевс на трон без облегалка, наляво. С лявата си ръка държи изправено копие. Предметът, който държи с дясната ръка е отчупен. Вдясно надпис: ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ. Под трона: полумесец наляво. Частна сбирка (1). 6. Александър III, бронз. Л. Херакъл с лъвска кожа, надясно. Оп. Атрибути, между тях: ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ. Частна сбирка (1). 7. Александър III, бронз. Л. Херакъл с лъвска кожа, надясно. Оп. Атрибути, между тях: ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ. Открита е през лятото на 2003 г. южно от гробищата на село Звезда, Поповско. Частна сбирка (2). 8. Лизимах, бронз. Л. Мъжка глава с шлем, наляво. Оп. Лъв в скок, надясно. Над него: ΒΑΣΙΛ [...]. Частна сбирка (1). 9. Първа Македонска област, тетрадрахма. Л. Глава на Артемида върху македонски щит. Оп. Дъбов венец, в средата кривак; над него: ΜΑΚΕΔΟΝΩΝ, под него: ΠΡΩΤΗΣ. Горе монограм; долу: Ν. Частна сбирка (1). Тракия 10. Реметалк II, бронз. Л. Глава на Реметалк, надясно; пред него съд с високо гърло; зад него надпис, който не се чете. Оп. Глава на Август, надясно. Частна колекция (1). 425

12 426 Гръцки понтийски градове 11. Аполония, диобол, сребро. Л. Глава на горгоната Медуза, насреща. Оп. Изправена котва; вляво А, вдясно рак. Открита е в местността Фисека, Шуменско. 12. Месамбрия, бронз. Л. Шлем, насреща. Оп. ΜΕΤΑ в колело с четири спици. Голям номинал. Частна сбирка (1). 13. Месамбрия, бронз. Л. Шлем, насреща. Оп. ΜΕΣΑ в колело с четири спици. Малък номинал. Частна сбирка (1). 14. Месамбрия, бронз. Л. Глава на амазонка, надясно. Оп. Атина Алкис; вдясно: ΜΕΤΑΜ; вляво: ΒΡΙΑΝΩΝ. Частна сбирка (1). 15. Одесос, бронз. Л. Глава на Аполон с лавров венец, надясно. Оп. Речен бог, полулегнал, наляво. Надписът е извън монетното ядро. Частна сбирка (1). 16. Одесос, бронз. Л. Дарзалас, надясно. Оп. Конник в ход надясно. Под коня: ΟΔΗΣΙΤΩΝ. Открита е в Шуменско. Частна сбирка (2). 17. Одесос, бронз. Л. Женска глава, надясно. Оп. Речен бог. Под него ΟΔΗΣΙ. Над него монограм. Открита е в местността Фисека, Шуменско. 18. Одесос, бронз. Л. Женска глава, надясно. Оп. Речен бог. Под него [.]ΔΗΣΙ. Открита е в местността Фисека, Шуменско. 19. Одесос, бронз. Л. Женска глава, надясно. Оп. Речен бог. Надписа не се чете. Открита е в местността Фисека, Шуменско. 20. Одесос, бронз. Л. Дарзалас, надясно. Оп. Конник в ход надясно (изображението е схематизирано). Под коня: [.] ΔΗΣΙΤΩ[.]. Над надписа ЕА. Открита е в местността Фисека, Шуменско. 21. Дионисополис, бронз. Л. Мъжка глава с корона, надясно. На тила контрамарка: мъжка глава, надясно с петасос. Оп. Клекнала женска фигура, наляво. С дясната си ръка държи патера. Вдясно от фигурата: ΔΙΟΝΥΣΟΣ. Под фигурата: ΔΗΜΟ[ ].

13 Открита е в местността Фисека, Шуменско. 22. Дионисополис, бронз. Л. Глава на Деметра, забулена, надясно. Оп. Женска фигура седнала, наляво. С дясната си ръка държи патера. Вдясно от фигурата: ΔΙΟΝ. Открита е в местността Фисека, Шуменско. Римска република 23. Римска република, денар, сребро. C.Licinius L.f.Macer. 84 г. пр. Хр. Л. бюст на Аполон-Вейовис венец, наляво. Оп. Минерва, носеща копие и щит в квадрига, надясно. Монетата е доста изтрита. Частна сбирка (1) 24. Неопределима бронзова монета. Бележки: 1 Вж. напр.: ИАИ, т. XVII, С., 1950, с.316; ИАИ, т. XVIII, С., 1952, с. 400; ИАИ, т. XXV, С., 1962, с Поради факта, че колекционерите отказват имената им да се споменават, тук ще ги посочвам само като цифри, за да стане ясно коя монета към коя сбирка принадлежи. 3 Те принадлежат на императорите: Комод; Септимий Север; Каракала; Констанций I (останалите монети са или много изтрити или са отчупени и не могат да бъдат определени със сигурност). 4 Т. Герасимов, Колективни находки на монети, ИАИ, XVII, 1950, с Пак там 6 Най-голямото е от връх Шилото, недалеч от Бургас, открито през 1996 г. (П.Кияшкина, За един неизследван археологически обект от територията на Бургас, ИНМБ, 3, 2000, ). 7 Ан. Стефанова, Колективна находка със сребърни монети на Аполония Понтика от с. Ганчево, Шуменски окръг. In: Нумизматика (Сборник от доклади по проблемите на античната и средновековната нумизматика и медалистика), І Част, София, 1985, И. Карайотов, Сребърното монетосечене на Аполония и Месамбрия през 5-4 в. пр. Хр., В: Монетите и банкнотите. Възможни прочити. Юбилеен сборник в чест на ст. н.с. д-р Христо Харитонов, Велико Търново, 2005, Т. Герасимов, Колективни находки на монети през 1955 г. ИАИ, 427

14 XXI, 1957, Iv. Karayotov, The coinage of Mesambria, I, Silver and gold coins of Mesambria, Sozopol, Center of underwater Archeology, 1994, et p. 81, Nr. 79(1) 94(16), Pl. III. 11 За първи път снимки на аполонийските монети в: И. Карайотов, Сребърното монетосечене на Аполония и Месамбрия през 5-4 в. пр. Хр.: Монетите и банкнотите. Възможни прочити. Юбилеен сборник в чест на ст. н.с. д-р Христо Харитонов, Велико Търново, 2005, 46-62, обр Karayotov I., Le monnayage de Mesambria et les monnayages d Apollonia, Osessos et Dionysopolis. In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea 2 (In: British Archaeological reports, international series (Oxford). (под печат). 13 Т. Герасимов, Колективни находки на монети през последните години ИАИ, XVIII, 1952, Karayotov I., Le monnayage de Mesambria et les monnayages d Apollonia, Osessos et Dionysopolis. In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea 2 (In: British Archaeological reports, international series (Oxford). (под печат). 15 Ibidem. 16 Т. Герасимов, Колективни находки на монети през 1958 и 1959 г. ИАИ, XXV, 1962, Вж. напр.: Karayotov I., Le monnayage de Mesambria et les monnayages d Apollonia, Osessos et Dionysopolis. In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea 2 (In: British Archaeological reports, international series (Oxford). (под печат); Т. Герасимов, Неиздадени автономни монети на Месамбрия на Черно море, Известия на Народен музей Варна, Том І, 1950 г Вж. напр.: Й. Юрукова, Една находка от републикански денари от Черноморското крайбрежие, ИВАД, XIV, 1963, Т. Герасимов, Колективни находки на монети през 1958 и 1959 г. ИАИ, XXV, 1962, Т. Герасимов, Колективни находки на монети през 1958 и 1959 г. ИАИ, XXV, 1962, Срв. Н. Мушмов, Античните монети на Балканския полуостров и мо-нетите на българските царе, С., 1912, с. 396, обр

15 1 a, b 2 a, b 3 a, b 4 a, b 429

16 5 a, b 6 a, b 7 a, b a, b

17 9 a, b 10 a, b 11 a, b 12 a, b 431

18 13 a, b 14 a, b 15 a, b a, b

19 17 a, b 18 a, b 19 a, b 20 a, b 433

20 21 a, b 22 a, b 23 a, b a, b