Ня ма мяс то в Бъл га рия, ко е то ле со въ ди те да не са пре об ра зи ли в ки тен кът There is no place in Bulgaria that the foresters have not tran

Препис

1 Ня ма мяс то в Бъл га рия, ко е то ле со въ ди те да не са пре об ра зи ли в ки тен кът There is no place in Bulgaria that the foresters have not transformed into a pretty recess

2 За пад ни те райони на стра на та, об х ваща щи Кюс тен дил с ко то и Трън с ко то Кра и ще, в ми на ло то са по ра зе ни от интензивна ерозия, обез ле си ла пла нин с ки те скло но ве и те рени те край всич ки на се ле ни мес та. Нес лу чай но Фе ликс Вож ли още с ид ва не то си в Бъл га рия през 905 г. по се ща ва те зи ра йо ни и след то ва - меж ду г. оп ре де ля ре ди ца ох ра ни телни учас тъ ци. Той ус та но вя ва, че за 0 го ди ни, пред шес т ва ли не го ва та про вер ка, еро зията e уни що жи ла 7 ха ра бот ни имо ти. Ар хи ви те са за па зи ли по лу пус тин ни те пей за жи от оне зи вре ме на (сн. и ). Окол нос ти те на Трън съ що са при мер за еро зи о нен пей заж (сн. ). Пър ви те за ле ся ва ния за поч ват през 905 г. На г. тук се от ри ва Сек ция за ук ре пя ва не на по ро и ща та и за ле ся ва не. Съ ща та го ди на се от к ри ва и първи ят гор с ки раз сад ник. Пре об ра зя ва не то на Трън с ко то кра ище про дъл жа ва бли зо осем де се ти ле тия. Днес Трън е по тъ нал в прег ръд ки те на иг ло лис т ни кул ту ри (сн. ). Гор с ки раз сад ник е съз да ден и край с. Вид рар. На сн. 5 се виж да част от склоно ве те на м. Ки сел ни ков рид. На сн. 6 е съ ща та мес т ност в на ши дни. The western regions of the country encompassing Kyustendilsko and Transko Kraishte had been damaged in the past by active erosion processes that had caused the deforestation of mountain slopes and the terrains around the settlements. It was not a coincidence that Felix Vogeli visited these regions right from his coming to Bulgaria in 905 and then between 906 and 909 he determined numerous protective parcels. Vogeli established that for a period of 0 years prior his examination the erosion processes had destroyed 7 ha of properties. The archives have kept the semi-moored landscapes from those times (pictures and ). The vicinities of Tran were another example of eroded landscape (picture ). The first afforestations started in 905. A Torrent Stabilization and Forestation Unit was opened there on 5 th of February 95. The first forest nursery was established the same year. The transformation of Transko Kraishte had continued for nearly 8 decades. Today Tran is embraced by the arms of coniferous plantations (picture ). A forest nursery has been created near Vidrar Village. Part of Kiselnikov Rid site's slopes were depicted in picture 5. In picture 6 one can see the same site nowadays

3 Скло но ве те под връх Руй на ед но и мен ната пла ни на не са ус пя ва ли да за дър жат по ройни те по то ци след все ки оби лен дъжд (сн. ), за раз ли ка от днес (сн. ). В Трън с ко то Кра и ще ле со въ ди те ос та вят яр ка сле да в пре об ра зя ва не то на Бъл га рия. Дока за тел с т ва та са пред очи те ни: с. Фи ли повци - в на ча ло то (сн. ) и в края на ХХ век (сн. ), с. Вид рар със зат ру па ния път Трън - Зе мен (сн. 5) и пог лед към ма ха ла Кли су ра на се ло то днес (сн. 6). 5 6 The slopes below Ruy Peak of the same name mountain were unable to stem the torrential tributaries after each heavy rain (picture ) in contrast to nowadays (picture ). In Transko Kraishte the foresters have left a pronounced trace in the transformation of Bulgaria. The proofs are in front of our eyes: Filipovtsi Village in the beginning (picture ) and in the end of XX century (picture ), Vidrar Village with the covered up road Tran - Zemen (picture 5) and a view towards Klisura Hamlet of the same village nowadays (picture 6). 7 75

4 Се ло Ле ва ре ка пре ди (сн. ) и се га (сн. ), как то и се ла та Де кьов ци (сн. и ), Го ро чев ци (сн. 5 и 6) и Одраница (сн. 7 и 8) Leva Reka Village before (picture ) and now (picture ), as well as the villages of Dekiovtsi (pictures and ), Gorochevtsi (picture 5 and 6) and Odranitsa (pictures 5 and 6). 77

5 На 7 юни 97 г. сле до бед за крат ко вре ме се из сип ва оби лен дъжд. Два по роя - Бо бо та ло то и То до ро ва до ли на, се от п рищват по ого ле ни те скло но ве (сн. ) и смазват на ми ра що то се в под но жи е то с. Ра ни луг (сн.,, на е цен тъ рът на се ло то). Зат ру па ни са две ко вач ни ци, ка зан джийни ца, а къ щи и сто пан с ки сгра ди са подко па ни или зав ле че ни, уда ве ни са сто ти ци до маш ни жи вот ни, зе лен чу ко ви те гра ди ни са из ли че ни, а ня кои овощ ни на саж де ния са зат ру па ни до ко ро ни те на дър ве та та. Още през съ ща та го ди на Трън с ка та сек ция за ук ре пя ва не на по ро и ща та и зале ся ва не пред п ри е ма дейс т вия - строи се го лям ка ме нен ба раж, под гот вят се и през след ва ща та го ди на се за ле ся ват 0 ха от най-еро зи ра ни те скло но ве над село то. По рой на та ре ка Бо бо та ло то оба че раз ру ша ва ба ра жа, но на не го во мяс то се из г раж дат но ви. И та ка го ди на след го дина, с мно го труд, пос то ян с т во и про фе сио на ли зъм, с по мощ та на ця ло то на се ле ние скло но ве те на пла ни на та са пре об ра зе ни (сн. 5), а пог ле дът към во дос бо ри те на Бобо та ло то (сн. 6) и То до ро ва до ли на (сн. 7) днес се рад ва на пищ на та зе ле ни на. 5 On 7 th of June 97 in the afternoon a heavy rain fell down for a short time. Two torrents Bobotaloto and Todorova Dolina loosen on the bared slopes (picture ) and run over Rani Luk village situated in the foothills of the slopes (pictures, ; in picture is the center of the Village). Two smithies and a coppersmith's shop were buried under the torrent. Houses and farm buildings were dug up or swept away, hundreds of cattle animals were drowned, vegetable gardens were wiped out and some of the orchards were buried under the torrent up to their crowns. At the very same year the Torrent Stabilization and Forestation Office in Tran took actions and built a big stone check dam, 0 ha of most severely eroded slopes over the village were prepared and were afforested during the following year. The torrential river Bobotaloto, however, destroyed the barrage, but on its place new ones were built. And thus year by year, with a lot of hard work, in persistent and professional manner, with the help of the local population the mountain slopes were transformed (picture 5), and the view towards the watersheds of Bobotaloto (picture 6) and Todorova Dolina (picture 7) enjoys the luxurious greenery nowadays

6 По площ на опороените терени Кюс тен дил с ко то Кра и ще в на ча ло то на ХХ в. се на реж да вед на га след Кърджа лийс ка та пус ти ня. Ос вен Кюстен дил с ка та сек ция по ук ре пя ва не на по ро и ща та и за ле ся ва не се от к ри ват още две - Кра и щен с ка и Трек лян с ка. За ра йо на око ло с. Гор но Уй но се съз дава ре вир но лес ни чейс т во. Во дос бо рът на ед но и мен на та ре ка - Гор но уй нен с- ка, до та ка ва сте пен е неп ри го ден за жи вот, че през 96 г. дър жа ва та преселва в Шу мен с ко 60 се мейс т ва от този ра йон. През след ва ща та го ди на още 70 се мейс т ва се пре сел ват в Плов дивс ко, за да за поч нат по-пер с пек ти вен жи вот. В ос во бо де ни те от хо ра и жи вот ни пло щи за поч ва ши ро ко об х ват на за ле сител на и тех ни ко-ук ре пи тел на дей ност за връ ща не на жи во та по те зи бъл гар с- ки зе ми. Из вър ше но то на ис ти на е впечат ля ва що и е гран ди о зен при мер за еди но дейс т вие меж ду дър жа ва та и лесо въд с ка та на у ка и прак ти ка в име то на об щес т ве ния ин те рес. В ар хи ви те са за па зени сним ки от по ро и те във во дос бо ра на Гор но уй ненс ка ре ка от на ча ло то на ХХ век. В края на ве ка са нап ра ве ни срав ни тел ните кад ри (стр. 80, 8, 8 и 8). По ро ят Лок ви те. The torrent Lokvite. The region of Kyustendil in the beginning of XX century was ranked on the second place after Kardjali moorland by the area of devastated by torrents lands. Apart from the Torrent Stabilization and Forestation Office in Kyustendil another two were established in Kraishte and Trekliane. A cooperative forestry was created for the region of Gorno Uino Village. The catchment area of the river of the same name Gornouinenska was so unsuitable for living that the government decided to move 60 families to Shumen Region in 96. During the next year another 70 families were settled in Plovdiv Region with the aim to lead a better life. In the left by the people and cattle areas a large-scale afforestation activities and building of water-engineering facilities have started with the aim to restore the life conditions in these Bulgarian lands. The implemented work is remarkable and is an impressive example for the united actions between government and forestry science and practice in the name of the community interest. The archives have kept pictures of the torrents in the catchment area of Gornouinenska River in the beginning of XX century. Comparative photographs were made in the end of the century (page 80, 8, 8 and 8). Ма нас тир с ки дол. Manastirski Dol. Ра кев дол със зат ру па ни те гра ди ни. Rakev Dol with gardens buried under. 80 8

7 По ро ят Лок ви те. The torrent Lokvite. До джев с ко де ре. Dodjevsko Dere. Ра до ван с ки дол. Radovanski Dol. 8 8

8 Планината Го ло бър до меж ду Пер ник и Ра до мир в на ча ло то на ХХ в. е то тал но обезле сена. На сн. жи те ли на Ра до мир са на излет в м. Чер ве на ябъл ка през 98 г. Сн. и са от 99 г., ко га то за поч ват по-все об х ватни за ле ся ва ния. Пър ви те, ма кар и мал ки по площ, за ле ся ва ния са нап ра ве ни през 899 г., ка то групи дър ве та са за па зе ни до на ши дни (сн. ). През 90 г. в Ра до мир се съз да ва ад минис т ра тив но лес ни чейс т во, а през 9 г. се от к ри ва Сек ция по ук ре пя ва не на по ро и ща та и за ле ся ва не. Бор ба та за ов ла дя ва не на ка менис ти те те ре ни на Го ло бър до про дъл жа ва де се ти ле тия. В най-труд ни те обек ти се изпол з ват бул до зе ри с прис по со бе ни ус т ройст ва за раз кър т ва не на ва ро ви ти те ска ли, след ко е то в офор ме ни те те ра си се пос та вя поч ва. Днес име то Го ло бър до ве че не при ля га на планината. Се ве ро за пад ни те скло но ве се спус кат на зе ле ни въл ни чак до пър ви те жили ща на Пер ник (сн. 5). Па но ра ма та до са мия Ра до мир ве че е един неп ре къс нат на низ от но ви го ри (сн. 6). Във вът реш ност та на плани на та всич ки по рой ни долове и ровини са укро те ни (сн. 7, 8 и 9). The Golo Bardo Mauntain, situated between Pernik and Radomir had been completely deforested. In picture inhabitants of Radomir who went on a rumble at Chervenata Iabalka Site in 98 were depicted. Pictures and were made in 99 when larger-scale afforestation works started. The first afforestations, even on smaller areas were implemented in 900, as some of the trees still remain (picture ). In 90 in Radomir an administrative forestry unit was created, and a Torrent Stabilization and Forestation Office was established in 9. The fight for the overcoming of the stony terrains of Golo Bardo had continued for several decades. In the hardest sites bulldozers equipped with special devices were used to break up the limestone rocks, and then the created terraces were filled up with soil. Today the name of the rocky mountain is not suitable for it. The North-Western slopes descend in green waves reaching the first houses of Pernik (picture 5). The view up to Radomir is nowadays a continuous necklace of new forests (picture 6). All torrential gullies and ravines in the mountain are tamed down (pictures 7, 8 and 9)

9 7 По ро ят Жед на край ед но и мен но то се ло об х ва ща с при то ци те си Ба бин дол, Ар ба нас и Плат ка та 9.8 ха площ. Ле со въ ди те от Ра домир с ко то сто пан с т во за поч ват из г раж да не то на укрепителни съ о ръ же ния в ос нов но то лег ло през 90 г. (сн. ). Сис те ми от ба ра жи се строят и в при то ци те (сн. ). За ле ся ва ни я та об х ващат не са мо водосбора на по роя, а и скло но ве те на Ко няв с ка та пла ни на, за да пре вър нат се лата Жед на, Жи ту ша, Из вор в ку рор т ни мес та. Ба ра жът от сн. е по тъ нал в зе ле ни на (сн. ), а скло но ве те от сн. ся каш ни ко га не са би ли опо ро е ни (сн. ). При тих нал е и це ли ят во досбор (сн. 5). The torrent Jedna near the village of the same name including its tributaries Babin Dol, Arbanas and Platkata covers a surface of 9.8 ha. In 90 the foresters from Radomir Forestry began to build anti-erosion facilities in the main bed of the torrent (picture ). A system of check dams were built in the tributary beds too (picture ). In order to transform Jedna, Jitusha and Izvor villages into resort places the afforestation works covered not only torrent area but also the slopes of Koniavska Mountain. The check dam shown in picture is suffused in greenery (picture ) and the slopes in picture look as if they have never been eroded (picture ). The whole catchment basin is quiet down nowadays

10 5 По рой на та Гло го виш ка ре ка с при то ци те си Ма нас тир с ки дол, Еле зов дол, Тър са ни ца, Бежан с ки дол де се ти ле тия е на на ся ла ще ти на жи те ли те на окол ни те се ла. Ог ром ни ят на носен ко нус на Ма нас тир с ки дол е достигнал къщите на с. Гор на Гло го ви ца (сн., 90 г.). Склоно ве те от во дос бо ра на ре ка та над с. Див ля мо гат да се оп ри ли чат на по лу пус ти ня (сн., 98 г.). През 50-те го ди ни на ХХ в. обек ти те от но во са зас не ти. На сн. са те ре ни те око ло с. Гор на Гло го ви ца, а на сн. - част от бре го вете на при то ка Тър са ни ца. Уси ле на та ра бо та по ов ла дя ва не на по роя за поч ва с ма со ви за ле сява ния. На сн. 5 е обек тът Дъб ра ва край с. Дивля, под гот вен за за саж да не на фи дан ки. За око ло 0 го ди ни при ро да та бук вал но е пре об ра зе на. На сн. 6 е глед ка та към с. Гор на Гло го ви ца, а на сн. 7 са скло но ве те на при то ка Тър са ни ца. На носният конус от сн. е пре вър на т в гра ди ни, надеж д но за щи те ни от де ло то на ле со въ ди те и гор с ки те ра бот ни ци (сн. 8). 6 7 The torrential Glogovishka River with its tributaries Manastirski Dol, Elezov Dol, Tarsanitsa and Bejanski Dol have caused damages for decades to the inhabitants of the surrounding villages. The huge sediment cone of Manastirski Dol has reached the houses of Gorna Glogovitsa Village (picture, 90). The slopes of the river catchment area above Divlia Village could be compared to a semi-moorland (picture, 98). The sites were photographed again in the fifties of XX century. In picture the terrains near Gorna Glogovitsa Village were depicted, and in picture - part of the riverbank of Tarsenitsa Tributary. The hard work for the overcoming of the torrent has started with large-scale afforestations. The Dabrava Site near Divlia Village that was prepared for planting of seedlings was depicted in picture 5. Nature has been literally transformed for nearly 0 years. Picture 6 shows a view towards Gorna Glogovitsa while in picture 7 there are represented the slopes of Tarsanitsa Tributary. The sediment cones from picture were transformed into gardens, safely protected by the deed of foresters and forest workers (picture 8)

11 One of the first afforestations made by pupils in Bulgaria date back to 898 and they were implemented near Lovetch on Stratesh-Hill over the Varosha Quarter. The hill was bared (picture ) and during each heavier rain muddy courses dragged down. The erosion on all areas near Lovetch was not smaller (picture ). After several decades of hard and dedicated work of the local population and foresters Stratesh was covered with green array (picture ) and the surroundings of the town in picture were transformed in a wonderful park (picture ). The slopes near Troyan in the beginning of XX century have also been deforested (picture ). Pupils from the town planted with big enthusiasm the first trees in Turlata Site in 90 (picture ). Till the beginning of the seventies the bare lands were afforested and in the end of the century Troyan seems as suffused in greenery (picture ) and there is even no trace from the screes of Turlata Site (picture ). Ед ни от пър ви те за ле ся ва ния от ученици в Бъл га рия да ти рат от 898 г. и са извършени над квар та ла на Ло веч - Ва ро ша, на хъл ма Стра теш, кой то е бил ого лен (сн. ) и при всеки оби лен дъжд от него са потичали кал ни пото ци. Не по-мал ка е би ла еро зи я та и в другите те ре ни око ло Ло веч (сн. ). След де се ти ле тия упо рит и все от да ен труд как то от стра на на мес т но то на се ле ние, та ка и от спе ци а лис тите ле со въ ди Стра теш е пок рит със зе ле на премя на (сн. ), а окол нос ти те на гра да от сн. са пре вър на ти в чу де сен ле со парк (сн. ). Скло но ве те око ло Тро ян в на ча ло то на ХХ в. съ що са обез ле се ни (сн. ). С мно го ен туси а зъм през 90 г. уче ни ци от гра да за саж дат пър ви те дръв че та в м. Тур ла та (сн. ). До нача ло то на 70-те го ди ни на ве ка го ли ни те са зале се ни и Тро ян по тъ ва в зе ле ни на (сн. ), а от си пе и те по м. Тур ла та ня ма и сле да (сн. ). 90 9

12 The foresters have contributed for the eradication of all torrential areas in Teteven Region. The Golesh Massive with the peak of the same name near Goliam Izvor Village was depicted in the middle (picture ) and in the end of XX century (picture ). For nearly 0 years until 980 all old and stunted-tree stands were replaced by new forests with high productivity. The bare areas from 965 (picture ) in the Belia Kamak Site near Teteven have been methodically transformed into forests. The erosion on the slopes of the site is completely overcome today (picture 5). Ле со въ ди те са доп ри нес ли за за ли ча ва не и на всич ки по рой ни те ре ни в Те те вен с кия край. Ма си вът Го леш с ед но и мен ния връх край с. Голям Из вор е зас нет в сре да та на ХХ в. (сн. ) и в края на ве ка (сн. ). За око ло 0 го ди ни - до 980 г., всич ки ста ри и за ке ля ве ли на саж де ния са заменени с ви со коп ро дук тив ни но ви го ри. В м. Бе лия ка мък край Те те вен го ли те пло щи от 965 г. (сн. ) ме то дич но са прев ръ ща ни в го ри. Еро зи я та по скло но ве те на мес т ност та (сн. ) днес е на пъл но спря на (сн. 5). 5 9 Ог ром ни пло щи с ро доп с ки ве ков ни го ри меж ду Бе ло во и Пе ще ра са из се че ни за пос т- ро я ва не на же ле зо път на ли ния. Пол з ва не то е да де но на кон це сия от Тур с ка та дър жа ва още през 869 г. и про дъл жа ва 6 го ди ни. Пър ви те сним ки след Ос во бож де ни е то онаг ле дя ват конце си он но то опус то ша ва не на скло но ве те край с. Мо ми на кли су ра (сн. ). Над ха те рени са обез ле се ни. Въз с та но вя ва не то на рас тител ност та про дъл жа ва де се ти ле тия. Там, къде то ин с т ру мен ти те не мо гат да нап ра вят от во ри в ска ли те, се из пол з ва взрив. След то ва дуп ки те се пъл нят с поч ва. Днес те зи мес та са не уз на ва е ми (сн. ). Но еро зи я та е уни що жила поч ве ния слой и то ва ня ма да поз во ли до ри и в по-да леч но бъ де ще ви со ка про из во ди тел ност на го ри те. Vast areas covered with century-old Rhodope forests between Belovo and Peshtera were cleared to build a railway. The use of forests was granted under concession in 869 by the Turkish Country and it had continued for 6 years. The first photos after the Liberation show the concession destruction of forests on the slopes near Momina Klisura Village (picture ). More than ha were deforested. The rehabilitation of the vegetation had continued for centuries. Explosives were used in the places where the tools were unable to make holes in the rocks. The holes were filled up with soil after that. These areas are unrecognizable today (picture ). However, the erosion processes have destroyed the soil layer and because of that the forests will not reach high productivity even in the far future. 9

13 Мес т ност та Ха джи и ца - Хол ма та през 9 г. и в края на ХХ век. Hadjitsa - Holmata Site in 9 and in the end of ХХ century. Мес т ност та Кал фе ни ца - Жи ва ка през 908 г. и днес. Kalfenitsa - Jivaka Site in 908 and today. Окол нос ти те на Че пе ла ре Ча ла - Бур ге ро ва Ка ба, зас не ти през 90 г. и през 000 г. The vicinities of Chepelare Chala- Burgerova Kaba, depicted in the years 90 and 000. До пър ва та по ло ви на на ХХ в. жи во тът на на се ле ни е то от Цен т рал ни те Ро до пи проти ча в ущърб на го ри те. Те се из ко ре ня ват и па лят, за да се ос во бо ди мяс то за ни ви и па сища. Плит ки те поч ви оба че бър зо еро зи рат и за око ло де се ти на го ди ни би ват от не се ни от водните потоци. На тях но мяс то се озъб ват сипеи и ска ли. Ста ри сним ки са за па зи ли ви да на ня кои мес т нос ти край Че пе ла ре. Труд но е да се по вяр ва, че днеш ни ят озе ле нен ку рор тен град е бил об г ра ден не от го ри, а от го ли склонове. И тук ле со въ ди те и мес т но то на се ле ние ус пяват, стъп ка по стъп ка, да въз с та но вят приро да та, с ко я то днес се гор де ем. Till the beginning of XX century the life of people in Central Rhodope passed to the detriment of forests. The forests were uprooted and set on fire in order to free areas for fields and pastures. However, the shallow soils had quickly eroded and for a decade they were carried away from the water courses. Screes and rocks shown on their place. Some old pictures have kept the view of some sites in the vicinities of Chepelare. It is hard to believe that the green health resort of today, once has been surrounded not by forests but by bare slopes. Again, foresters and local people managed, step by step, to restore the life of nature, which is our proud today. Част от во дос бо ра на Че пе лар с ка ре ка - за ле ся ва ни я та са на деж ден щит сре щу по роите. Part of the Chepelarska River catchment basin - the afforestations are a reliable shield against torrents. 9 95

14 По ро ят Не де лин с- ка ре ка са мо до пре ди 60 го ди ни е стра ши лище за жи те ли те на Неде ли но и окол ни те сел ца и ма ха ли. Во дос бо рът е го лям и дей ност та за ов ла дя ва не то на ерози я та про дъл жа ва близо три де се ти ле тия. Тех ни ко-ук ре пи тел ни съ о ръ же ния (сн. ) и зале ся ва ния връ щат красо та та на то зи край от Бъл га рия (сн. и ). Only 60 years ago the torrent Nedelinska River tormented the inhabitants of Nedelino and the surrounding villages and hamlets. The catchment area was huge and the activities for overcoming the erosion processes had continued for nearly three decades. The water-engineering facilities (picture ) and the afforestations gave back the beauty of this part of Bulgaria (pictures and ). М ада нск а р ек а с ъ - бира водите на прито - ци те си Бо ри ев с ки дол и К онск и д ол. В од о сб ор ъ т на по роя е бил обез лес ен и отч а сти покри т с ра зр ед ени н ас а жд ени я (сн. и, 950 г.). Прот ив оер оз ио нн ит е д е й - н о ст и з ап о чв а т с о в - ла дя ва не на все ки дол или ур ва (сн. ). Днес е д и н о т н а й - о п ор оен и - те скло но ве край пъ тя меж ду Ма дан и Зла тог рад е пре вър нат в една от най-кра си ви те п ан ор ам и в о к о лн о с т - та (сн. ). Madanska River collects the waters of its tributaries Borievski Dol and Konski Dol. The catchment area of the torrent has been deforested and parttially covered with thinnedout stands (pictures and, 950). The anti-erosion activities have started with the taming of each gully or ravine (picture ). Today, one of the most severely devastated by torrents slopes alongside the road between Madan and Zlatograd is transformed in one of the most beautiful landscapes in the region (picture )