Поезия - Людмила Билярска - бр

Препис

1 Светът ни Този свят е побрал и възторг и омраза, детски смях, вик от болка, глас на пролет в олук, тишина, зазоряване, гневни звуци на лава, свечеряване, залез, зов на птица, зъл студ, бяг на хищник, стрелба, 1 / 10

2 шумолене в тревите, нежен ромол на дъжд, остър писък на влак, буреносен тътнеж, бързи вади из сипеи, светлини във вода, дъжд в море, тъжен грак градове и бордеи, булеварди, мостове блясък, просещи, вопъл, звън камбанен и скръб плач, молитва, заря, 2 / 10

3 хора стрелящи в хора... Илюзорен. Реален. Този свят е на ръб... Гарата Прозорците са заковани с летви. Фасадата във жълто е била. Сандъчета, в които са цъфтели Петунии, навярно във лила. 3 / 10

4 Две пейки и пресъхнала чешмица. Камбанка със прокъсано въже... Часовникът издъхнал в единица - под нощно или обедно небе... Забрава между плочите прораства. Неизброими стъпки в спомен спят. Забързани съдби, с билет за влака, така очакваният важен влак... Тя мъкнеше измокрена небето... 4 / 10

5 Оставяше колата си встрани. Охлузена и сива, като дните й. Не смятахме утрата за добри, ако не зърнем дребната й фигурка. Маршрута й до болка бе познат. Започваше от ниските сандъци. Разравяше с Клондайкска вещина, преливащите пликове с болкуци. От горните етажи я оглеждаха, отпивайки от чашите кафето си. 5 / 10

6 Тя сякаш беше част от мрежата на сивите контейнери в комплекса. Подреждаше старателно находките чинии, дрехи, кукли и саксии Легла и маси, и столове всякакви Къде побираше ги, mama mia? И този ден започна, като другите. Маршрутът се покри до милиметър. Жената пак усърдно си се трудеше. Дъждът се счепка с палавия вятър 6 / 10

7 Притъмни се. Намигнаха светкавици. Прибрахме се зад щори и пердета. Съзрях я долу тази свита странница - Тя мъкнеше измокрена... небето... Закономерно Приятни мигове редуват се със тъжни. Закономерност. За да разберем, че само красота не ни е нужна. И хубостта омръзва. Някой ден. 7 / 10

8 Сега е есен. В багри и позлата. Желан покой, обгърнат в мекота. Ще духне вятър. Ще смете листата. И зимата ще писне за права. Животът ни се ниже на етапи. Ту тъжно Ту красиво После пак Познатото отново непознато На пластове моменти се редят... Песничка за надеждата 8 / 10

9 И не изричайте прибързано: Жесток живот! Животът ни дори и тъжен -е дар от Бог! Сега е тежък и горчив,но утре би могъл - да се усмихне сводът сив от слънчев лъч пробил. О, не изричайте прибързано: Пресъхнала река Земята е непредвидимаи пълна с чудеса! Сега е суха и безводна,но утре би могла - да бъде даже пълноводназамрялата река... 9 / 10

10 На малка чикагска улица Ролетките се спускат с дрезгав вик. Табелките отворено угасват. Под навеса на спирката във брик и пейката скучае даже празна. Ухае на вечеря и на сън. При пиците е ярко осветено. Жена предъвква и се взира вън. Отнякъде се носи плач на бебе. Рекламите крещят във цветове: При нас купете свежи зеленчуци. Ветрец разнася мирис на море - до езерото пътят е в минути. Един бездомник, или уморен е свит одве в безцветната си блуза. Мотрисата изтръгва за момент, със острия си вик, нощта от унес / 10