НОРТИЯ (NORTIA) Биологичноактивна хранителна добавка витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти. СЪСТАВ: Една капсула съдържа: Звъника (Hype

Препис

1 НОРТИЯ (NORTIA) Биологичноактивна хранителна добавка витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти. СЪСТАВ: Една капсула съдържа: Звъника (Hypericum perforatum L.) 150 мг. Бял глог (Crataegus monogyna Jacq.) 50 мг. Астрагал (Astragalus membranaceus (Fisch.) 50 мг. Витамин В1 0,4 мг. Витамин В6 0,4 мг. Витамин В12 0,4 мкг. Магнезиев карбонат 100 мг. включително магнезий 25 мг. Калиев йодид 0,033 мг. включително йод 25 мкг. Звъника (Hypericum perforatum L.) Цветчетата на звъниката съдържат тритерпенови сапонини, производни на антрацена (хиперицин и псевдохиперицин), биофлавоноиди (хиперозид, рутин, кверцетин), дъбилни вещества, етерично масло, каротиноиди, натрупва манган. Най-важният фармакологичен ефект на звъника е влиянието на нивото на серотонина в ЦНС, което предопределя антидепресантните свойства на растението, преди всичко за сметка на хиперицина. Затова звъниката може да бъде разглеждана като растителен антидепресант и да се изплозва при състояния, свързани с невротични разстройства, с климактериум. Растението притежава също противовъзпалителни, спазмолитични, стягащи, антисептични и регенеративни свойства, затова използването му е ефективно при лечението на язви, абсцеси, изгаряния, пиодермии, ринит, синузит, стоматит, хемороиди, заболявания на дихателната и пикочо-половата система. Звъниката подобрява апетита, стимулира секреторната дейност на различни жлези, включително и храносмилателните, притежава жлъчогонно действие. Притежава фотосенсибилизиращи свойства. Това трябва да се отчита при съответната чувствителност. От друга страна звъниката може да бъде използвана за лечение на витилиго. Бял глог (Crataegus monogyna Jacq.) Плодовете на белия глог съдържат биофлавоноиди (кверцетин, витексин, хиперозид, рутин), тритерпенови сапонини, дъбилни вещества, витамини и други. Белият глог е богат на аминокиселини, а също и на минерални вещества, особено магнезий. В медицината се използва при функционални разстройства на сърдечно-съдовата и нервната система като кардиотонично, антиаритмично, хипотензивно, антиатеросклеротично, спазмолитично и седативно средство. Той нормализира сърдечния ритъм, подобрява коронарното кръвообращение, влияе положително върху обменните процеси в миокарда: спомага за поикономичното потребление на кислород от миокарда и стимулира синтеза на АТФ при едновременно понижаване на лактата, което възпрепятства развитието на ацидоза. Белият глог понижава нивото на холестерина в кръвта, притежава ярко изразено антиоксидантно действие, понижава нивото на артериалното кръвно налягане, засилва диурезата. Препоръчва се при сърдечно-съдови заболявания: исхемична болест на сърцето, след прекаран инфаркт на миокарда, при хипертонична болест, аритмии, за профилактика на атеросклерозата, а също и при повишена нервна възбудимост, безсъние.

2 Астрагал (Astragalus membranaceus (Fisch.) Корените на астрагала съдържат тритерпенови сапонини астрагалозиди, алкалоиди, кумарини, биофлавоноиди и полизахариди. Астрагалът притежава общоукрепващо, тонизиращо действие, повишава физическата работоспособност. Поддържа нормалната функция на имунната система (първо за сметка на полизахаридите) при простудни заболявания, при високи физически и умствени натоварвания, при вторични имунодефицити, включително и при онкологично болни (стимулира функцията на NK- и T-клетките, способства изработването на интерферон. Астрагалът оказва хипотензивно, кардиотонично и диуретично действие, разширява коронарните съдове и подобрява кръвообращението в бъбреците, нормализира процесите на храносмилането. Ефективен е при хипертонична болест, сърдечна недостатъчност, при нарушена обмяна на веществата, включително и при захарен диабет. Заедно с това астрагалът се прилага при безплодие и като родоспомагателно средство, ускоряващо отделянето на плацентата. Биофлавоноиди Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект. Витамин В1 Коензимната форма на Витамин В1 е тиаминпирофосфат (кокарбоксилаза), който играе определяща роля в процесите на въглехидратната обмяна окислително декарбоксилиране на кетокиселините, а също и в превръщането на глюкозата в други захари, в частност в пентоза, необходими за синтеза на нуклеиновите киселини. Освен коензимната функция, тиаминът модулира предаването на нервния импулс, регулира преноса на натрий чрез невроналната мембрана, действа антиоксидантно. Витамин В1 е необходим за нормалното функциониране на нервната, сърдечно-съдовата, ендокринната и стомашно-чревната система. Препоръчва се при неврити, радикулит, невралгии, полиневропатии, енцефелопатии, периферна парализа, исхемична болест на сърцето, хипотериоза (участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза), стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб. Влияе положително при себорея, дерматити, пиодермии, екземи и други кожни заболявания. Голямото съдържание на въглехидрати в дневния порцион, активните физически и умствени натоварвания, хроничната употреба на алкохол увеличават необходимостта от витамин В1. При дефицит на тиамин възникват нарушения на функциите на нервната система (безсъние, раздразнителност), дори развитие на парализа, нарушава се въглехидратния метаболизъм, което води до излишно натрупване на мазнини в организма, появяват се отклонения в работата на сърдечно-съдовата система (артериална хипотония) и храносмилателната система (забавяне на перисталтиката на червата). Витамин В6 Витамин В6 в организма е представен от коензимни форми пиридоксалфосфат и

3 пиридоксаминфосфат. Те влизат в състава на ензимите, контролиращи реакциите на преаминирането и декарбоксилирането на аминокиселините и съответно играят важна роля при обмяната на аминокиселините (особено на триптофана) и в обмяната на белтъчините като цяло, а също и в метаболизма на биогенните амини и невротрансмитерите серотонина, гама-аминомаслената киселина, дофамина, норадреналина, което предопределя важността на този витамин за нервната система. От гледна точка на влиянието на витамин В6 на нивото на серотонина той е синергичен с хиперицина в жълтия кантарион. Витамин В6 (заедно с желязото, медта и цинка) участва в синтеза на хем. В женския организъм той играе важна роля в поддържането на баланса на половите хормони, предотвратява онкопатологията. Заедно с фолиевата киселина витамин В6 има хипохолестеричен ефект, предотвратява развитието на атеросклероза. Прилага се при токсикоза на бременни, в предменструален синдром, различни видове паркинсон, хорея, заболявания на периферната нервна система (радикулит, неврит), пелагра, хронични и остри гастрити (нормализира киселиннообразуващата функция на стомаха), язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен холецистит (участва в процесите на отделяне на жлъчка), анемии, лъчева болест, дерматити, лишеи, невродермити, псориазис, ексседативна диатеза, за предотвратяване или намаляване на токсичните явления при прием на някои лекарствени препарати. Острият дефицит на витамин В6 се наблюдава при алкохолизъм, което засилва алкохолната психоза. Дефицитът на витамин В6 може да възникне на фона на прием на противотуберколозни препарати, перорални контрацептиви. При дефицит на витамин В6 се наблюдават депресии, психози, повишена раздразнителност, периферни неврити, изразен предменструален синдром, възможно е развитие на анемии при пълно осигуряване на организма с желязо (хипохромна анемия), възпалява се устната кухина и езика, развиват се дерматити. Витамин В12 Ролята на витамин В12 в процесите на метаболизма се определя от участието му (в състава на кобаламиновите ензими) в белтъчинната, липидната и въглехидратната обмяна на веществата. Тъй като е източник на метилни групи, витамин В12 в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6 нормализира обмяната на метионин, предотвратява мастното прераждане на черния дроб, увеличава употребата на кислород при хипоксични състояния. Има антиатеросклеротично действие понижава нивото на холестерин в кръвта и помага за извеждането му от кръвоносните съдове. Стимулира синтеза на белтъчини, нормализира процесите на растеж и развитие. Витамин В12 регулира процесите на кръвообразуване, а това е свързано с неговото участие в синтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, нуклеиновите киселини; с натрупването в еритроцитите на серосодержащих соединений. Благодарение на участието му във формирането на миелиновите обвивки на нервните клетки, цианкоболомин е необходим за функционирането на нервната система. Като повишава фагоцитарната активност на левкоцитите и активизира дейността на ретикулоендотелиалната система, витамин В12 засилва имунологичната защита на организма. За усвояванетому с храната е необходимо наличие в стомаха на специална белтъчина гликопротеид, т.нар. вътрешен фактор. Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания. Дефицитът на цианкобаламин води до анемия и нарушаване на функциите на нервната система (слабост, световъртеж, загуба на апетит и други). Магнезий Организмът на всеки възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на фосфати и биокарбонат. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е структурен

4 компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими. От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната фармакологичната активност на магнезия. Той притежава кардиозащитно действие, оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС, включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на миокарда, като ограничава зоната на повреждане. Едновременно с това, магнезият действа съдоразширяващо и спомага за панижаване на артериалното кръвно налягане. Магнезият е антистресов микроелемент, окойто оказва нормализиращо действие върху състоянието на нервната система и нейните висши отделения (особено в съчетание с витамин В6) при нервно напрежение, депресии, неврози. При захарен диабет магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (в съчетание с основните средства). Магнезият оказва положително влияние на състоянието на репродуктивната система. При бременни жени той предотвратява недостатъчността на развитие на плода (заедно с фолиевата и пантотеновата киселина), развитието на хестози, преждевременно раждане и аборт. По време на менопаузата при жените осигурява понижаване на отрицателните явления на това състояние. Йод Йодът регулира дейността на щитовидната жлеза и хипофиза, предотвратява натрупването на радиоактивен йод, осигурява защита от радиацията. Йодът е структурен компонент на хормоните на щитовидната жлеза тироксин Т4 и трийодтиронин Т3. Предшественик на Т4 и Т3, които са нискомолекулярни вещества е йодираната белтъчина на щитовидната жлеза тиреоглобулин, чийто ограничен протеолиз води до образуването на Т4. Т3 се образува от Т4 в процеса на дейодиране под влиянието на Se-зависимата дейодиназа. По този начин йодът и селенът са метаболитно свързани в организма йодът не функционира без селен. Основната метаболитна функция на тези хормони се състои в повишаване синтеза на АТФ и свързаното с това увеличено потребление на кислород от митохондриите в процеса на окислителното фосфорилиране. Чрез този универсален механизъм хормоните на щитовидната жлеза оказват системно действие върху организма. Затова дефицитът на йод води до намаляване на основната обмяна. Преди всичко това влияе на състоянието на централната нервна система. Още в утробата на майката бебето трябва да получава необходимото количество йод. При децата хипотериозата води до дълбоки нарушения на висшата нервна дейност, до непълно развитие на интелектуалните възможности, до кретенизъм. При възрастните дефицитът на йод води до психична инертност, затормозеност, понижаване на мисловните способности, намаляване на силата и честотата на сърдечните свивания, до диастолична хипертония. Като следствие на потискането на енергоосигуряващите процеси произтича недостатъчно окисление на продуктите на обмяната, което води до нарушаване на ендоекологичното състояние на организма и до натрупването на шлака. Едновременно се потиска окислението на холестерин и натрупването му в атерогенни форми, което води до ранна атеросклероза, а в съчетание с нарушени функции на сърдечно-съдовата система до инфаркт на миокарда и инсулт. Дефицитът на енергопроизводство води до генерализирано намаляване на мускулния тонус, до отпускане на гладката мускулатура. Дефицитът на йод води до имунодефицити, увеличава риска от развитие на туморни заболявания, преди всичко на щитовидната жлеза. Дефицитът на йод може да доведе и до развитието на базедова болест. Също толкова

5 опасен е и дефицитът на селен, кобалт, мед и други микроелементи. ОСНОВНИ ФАРМАКОДИНАМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЙСТВИЕТО НА БАД: Общоукрепващо Имуномодулиращо Антиоксидантно Противовъзпалително Седативно Антидепресантно Спазмолитично Обезболяващо Кардиотонично Антиаритмично Хипотензивно Диуретично Стягащо Антисептично ПОКАЗАНИЯ: Препоръчва се: Като общоукрепващо средство: За повишаване неспецифичната резистентност на организма с цел понижаване на неблагоприятното въздействие на факторите на околната среда За повишаване съпротивителните сили на организма към инфекциозни заболявания При продължително умствено и физическо напрежение След операции За регулиране обмяната на веществата За профилактика и засилване ефекта на медикаментозната терапия: При заболявания на пикочо-половата система (цистити, уретрити, пиелонефрит, възпалителни гинекологични заболявания) При сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, исхемична болест на сърцето, аритмии, ендокардит, хипертонична болест) При остри и хронични заболявания на дихателните органи (бронхити, пневмонии и други) При остри и хронични заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити) При заболявания на устната кухина (стоматити) При заболявания на жлъчогонните пътища (холецистити, холангити, дискинезии на жлъчогонните пътища) В УНГ-практиката (ринити, синузити) При кожни заболявания (екзема, псориазис, дерматит, себорея и други) При рани и язви При ендокринната патология (захарен диабет) При астенични състояния с различна етиология При нервни и психични разстройства (неврастения, невроза, истерия, нарушен сън, невралгия, неврит, мигрена) ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Не се препоръчва прием на препарата при повишена чувствителност към компонентите на БАД, по време на бременност и лактация и на деца под 12 години.

6 НАЧИН НА УПОТРЕБА: По 1 капсула два пъти дневно преди хранене с много вода. УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ: Да се съхранява на сухо, проветриво място (при температура под 25 С), на защитено от слънчева светлина и силни електромагнитни полета място, недостъпно за деца. СРОК НА ГОДНОСТ: 3 години от датата на производство.