СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ КАТЕДРА АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА Владимир Филипов Вълов НЯКОИ А

Размер: px
Започни от страница:

Download "СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ КАТЕДРА АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА Владимир Филипов Вълов НЯКОИ А"

Препис

1 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ КАТЕДРА АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА Владимир Филипов Вълов НЯКОИ АСПЕКТИ НА ИНТОНАЦИОННАТА ТИПОЛОГИЯ АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на образователна и научна степен доктор 2.1. Филология, докторска програма Германски езици (Фонетика и фонология английски език). София 2019

2 Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на катедрен съвет към Катедра Англицистика и американистика при Факултета по класически и нови филологии на СУ Св. Климент Охридски на г. Дисертационният труд съдържа... стандартни страници. Защитата на дисертацията ще се състои на от ч. в Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се

3 С ъд ъ рж а н и е Б л аг од а рн о с т и Гл ав а п ъ рв а: П р е дв ар ит е лн и с ъо бр аж е н и я... 5 I.1. Екскурс в све та на иде и те вместо увод: поука от класическата литература I.2. Накрат ко за ези коз на ни е то, фо но ло ги я та и Сту де на та война I.3. Първи под ход към огра ни ча ва не об х ва та на из с лед ва нето I.4. Интонация, прозодия и /или суперсегментни характеристики I.5. Съвре мен на та лин г вистич на тра ди ция за изу ча ва не то на зна ко вия ха рак тер на ин то на цията I.6. Диах рон ни данни I.7. Синх рон ни данни I.8. Данни от фи ло ло ги чески ана лиз на текст I.9. Изводи Гла ва вто ра: Ста ту тът на ин то на ци я та при ана ли за на ези ко ви те ни ва в ор га ни за ци я та на езика II.1. Увод II.2. Инто на ци о нен ана лиз на мо де ли на ни вата I I. 3. И н т он ац ио нн о в з аим од е й с тв и е с д иф ер е нц иа лн и признаци от сегментната фонология II.4. Инто на ция и гра ма ти ка: ин то на ци я та ка то па де жен маркер II.5. Екскурс: обо га тен се ман ти чен под ход към ин то на цията Гла ва тре та: Увод в ти по ло ги я та и ин то на ци он ния анализ III.1. Увод I I I. 2. О с н ов и н а а вт ос е гм е нт о - м е тр и чн ат а ф он ол ог и я, специално съотнесена към интонационната фонология III.3. Анали зи на кон тур ни то нове III.4. Автосегментно представяне III.5. Универсална асоциираща конвенция (УАК) III.6. Задъл жи те лен кон ту рен прин цип (ЗКП) III.7. Downdrift и Downstep III.8. Метрич на та фо но ло гия, срав не на с мо де ла на Чом ски и Ха ле (1968) III.9. Още пред постав ки в мет рич на та фо но логия 3

4 III.10. Преглед на автосегментно -метричната фонология: увод III.11. Аспек ти на ин то на ци он на та струк тура III.12. Асоци и ра не на то но ве с текст III.13. Основна интонационна таксономия: акцентни типове III.14. Гранич ни то нове III.15. Фразо ви то нове III.16. ToBI (Tones and Break Indices) III.17. Моди фи ка ции на ана ли за на Пи ер хъм бърт (1980): меж дин на фраза III.18. Извод Гла ва чет вър та: Слу ча ят за па де жа при ин то на ци ята. Увели ча ва не на сте пен та на ана лиза. Контен сив на ти по логия IV.1. Увод IV.2. Екскурс или илюст ра ция на проб ле ма и теоретичната му ревантност IV.3. Интонацията като граматическа категория IV.4. Увели ча ва не на сте пен та на ана лиза IV.5. Падежна граматика, контенсивна типология и интонация Гл ав а п ет а: И нт он ац ио нн а ф он ол ог и я и к о нт е нс и вн а типология, приложени към (преводни) литературни текстове V.1. Увод V.2. Кратък ек скурс в по е тич ния превод V.3. Екскурс в пре во да на проза V.4. Екскурс при Омир: Му зо, въз пей оня ги бе лен гняв на Ахи ла Пе ле ев V.4.1. Хипо те за та на Ми тън и ня кои ней ни ло ги чески след ствия V.4.2. Още за еди ни ца та на ана лиз в ин то на ци он на та фо но логия V.5.1. Слу ча ят за па де жа на ин то на ци я та в Ха м л е т : Да бъ дем или не V.5.2. Формал но се ман ти чен и ин то на ци о нен ана лиз на Да бъ дем или не и не го ви те бъл гар ски ва ри анти V.6.1. Инто на ция и пре су по зи ция или в за щи та на стоическото понятие за Lekton V.6.2. Поня ти е то Lekton в тра ди ци я та на древ ни те стоици Из води Б и бл ио г р а ф и я 4

5 Гла ва пър ва: Предварителни съображения Д и с е р т а ц и он н и я т т руд р а з г ле ж д а р о л я т а н а и н т о н а ц и я т а о т ч ис т о ези ко вед ска глед на точ ка ка то за пръв път се включ ват не са мо до ка зател ст ва от син х рон ния план, но и от ди ах ронния. Основ на та те за е, че ин то на ци я та, раз чи тай ки на скри та та па мет на ези ка (Ни ко ла е ва), реа ли зи ра чисто гра ма ти чески ка те го рии от най-ос но вен тип, ко и то из раз я в а т д ъ л б о к и с е м а н т и ч н и о т но ше н и я, в с л у ч а я д ъ л б о ко п а де ж н и. В к а з у а л н а т а с т р а н а с е по к а з в а, че и н т о н а ц и я т а фу н к ц и о н и р а в ус ло ви ч т а н а дву па деж ност в ези ка, ка то по то зи на чин ре а ли зи ра ста рия при ми тивен танц (Бо лин джър), кой то е за ло жен из на чал но в нея. В то зи сми съл д и с е р т а ц и он н и я т т руд и л ю с т ри р а к а к мо же д а с е и з пол в а т п ри йо м и т е на кон тен сив на та ти по ло гия при съ поста вя не фун к ци о ни ра не то на инт о н а ц и я т а к а т о п а де жен (к а з у а лен) м а р ке р в р а з л и ч н и т е р а з г ле ж д а н и езици. Ра б о т а т а в ъ в е ж д а т е м а т а с к р а т ък ек ск у р с ус в к л а си че ск а т а ри м ск а л и т е р а т у р а, з а д а с е до к а же в е ко в еч н а т а ск лон но с т н а чо в е че с т в о т о, ко я то е раз би ра се е и ха рак тер на за уче ни те, да са идо ло пок лон ни ци на мо дер ни шко ли и те че ния, ка то при бър за но и ле ко мис ле но пре неб регват здра ва та тра ди ция, пре ми на ла през вре мето. Пред ста вя се ед но от пис ма та на Хо ра ций, кой то е про тив то ва, че Scribimus indocti doctique poemata passim ( В д неш н и т е в р е ме н а и о б р а з о в а н и т е, и не о б р а з о в а н и т е л ю де с т и хоп ле т с т в а т н а в ся к ъ де. ). Кон к р е т но в о б л а с т т а н а е зи ко з н а н и е т о, о с о б е но по в р е ме т о н а С т у де н а т а в ой н а, пе ри од, кой т о б е сви де т е л н а к р а я н а с т ру к т у р а л и з м а и бу р но т о, поч т и а г р е си в но н а в л и з а не н а г е не р а т и в н а т а г р а м а т и к а н а Но ам Чом ски и пос ле до ва те ли те му пър во на чал но, през пет де сет те годи ни на ми на лия век са мо в САЩ, но са мо след по-мал ко от пе ти лет ка с е р а з п р о с т и р а в З а п а д н а Ев р о п а и н я кои с т р а н и о т И з т оч н а Ев р о п а до сте пен да се го во ри и пи ше за Чом ски ан ска ре во лю ция (вж. Ню ма йър, Kиби и др.). Въпре ки то ва, ня кои пе ри фер ни ези ко ви яв ле ния ка то инт о н а ц и я т а т руд но с е вме с т в а т в до м и н и р а щ и т е д а ден пе ри од е зи ко ви мо де л и и р а з л и ч н и т е е з о ко ви т р а д и ц и и, до ри с лед в а щ и ед н а и с ъ щ а в о с но в а т а си е зи ко в ед ск а п а р а д и г м а (н а п р. г е не р а т и в но т о е зи ко з н а н ие н а Чом ски), пред ста вят мно жест во раз лич ни мо де ли на ин то на ци о нен анал и з. Ра зно о б р а зи е т о е т ол ко в а и з о би л с т в а що, че не о т д а в н а Хър с т и Д и Кристо с из вест но съ жа ле ние от бе ляз ват в своя пи о нер ски труд по инто на ци он на ти по ло гия и ана лиз на два де сет ези ка, че съ щест ву ва пре 5

6 си т е но с т ( ple t hor a ) о т т е о р е т и ч н и под хо д и, ко и т о о т де л н и т е а в т о ри с а прив нес ли в пред мета. В та зи по со ка Сту де на та вой на изигра ва от ри ца тел на ро ля в раз вит и е т о н а с ът руд н и че с т в о ме ж д у е зи ко в е д и т е о т И з т о к а и З а п а д а: о т ед н а стра на съ щест ву ва пар тий ни ят дик тат на Моск ва, а от дру га не жел а н и е т о н а з а п а д н и т е е зи ко в е д и д а с е з а по з н а я т с т ру до в е т е н а св о и т е и з т оч н и ко ле г и по р а д и не по з н а в а не н а е зи ц и т е, гл а в но руск и. По т а зи п ри ч и н а е зи ко з н а и е т о н а З а п а д с лед Вт о р а т а св е т ов н а в ой н а с т а в а в истин ския сми съл и все още е ан г ло цен т рич но, до сте пен че ня кои пред ста ви те ли на съв ре мен на та Праж ка шко ла (Сгал, Ха йи чо ва, Па нев о в а) с и р о н и я о т б е л я з в а т, че с е и ден т и фи ц и р в а т с м а к си м а т а н а Те н и е р: Timeo hominem unius linguae. Въпре ки от ри ца тел ния ефект на Сту де на та вой на, сът руд ни чест вот о н а г о ле м и т е фи г у ри в е зи ко з н а н и е т о к а к т о о т З а п а д, т а к а и о т И з т ок н и ко г а не с ек в а, о с о б е но в т р а д и ц и он н и т е цен т р о в е н а е зи ко в ед ск а т а на у ка Пра га (Фр. Да неш, Й. Ва хек), Моск ва (Вл. Зве гин цев) и Ле нинград (Л. Зин дер) от ед на стра на, и Хар вард (Р. Якоб сон, Д. Бо лин джър), Лон дон (М. А. К. Ха ли дей) и Па риж (А. Мар ти не) от друга. След кра ха на ко му нисти ческа та систе ма и края на Сту де на та вой на с ът руд н и че с т в о т о ме ж д у и з т оч н и т е и з а п а д н и т е е зи ко в е д и е у ле с не но, но с е г а в е че с е н а б л ю д а в а м а с о в о н а п уск а не н а т а л а н т л и ви е зи ко в е д и о т бив ши те стра ни на Из точ ния блок и уста но вя ва не то им в за пад ни линг вис т и ч н и н а у ч н и цен т р ов е. Тов а в о д и до сп а д н а й-в е че в к а че с т в о т о н а е зи ко в ед ск а т а н а у к а, с ъ з д а в а н а в би в ш и т е ко м у н ис т и че ск и с т р а н и. З а с ъ ж а ле н ие т а зи у т в ър д и л а с е в е че т ен ден ц и я е о с о б е но р е ле в а н т н а з а раз ра бот ки те в об ласт та на ин то на ци я та, за що то пос лед на та е фи нансов лукс за ко я то и да е обед ня ла из точ но ев ро пейска страна. Имен но от т а к и в а с ъ о б р а же н и я н а с т о я щ а т а р а б о т а ф о к у си р а в ър х у т е м а, ко я т о не и зиск в а ек с пе ри мен т а л н а р а б о т а с не н а л и ч н а в с т р а н а т а н и а п а р а т у р а и мо же д а с е о с но в е ед и н с т в е но н а д ъ л б о ко, п а но р а м но по з н а в а не н а м но г о ш и р ок спек т ър о т е зи ко ви я в ле н и я, ко и т о с а у бя г н а л и о т вн и м а н и е т о на все по - тяс но спе ци а ли зи ра щи те се в ек с пе ри мен тал на та сфе ра фо нети ци и фо но лози. В е зи ко з н а н и е т о и н т о н а ц и я т а не и з мен но с е вк л юч в а к а т о ч а с т о т н а у ч н а т а д ис ц и п л и н а, но ви н а г и з а е м а м а р г и н а л но и не си г у р н и м яс т о. Тя ви на ги спо де ля съд ба та на скит ни ка ев ре ин и все пъ ту ва по най-из нури тел ния мар ш рут меж ду ни во то на фо не ти ка та и син так си са, а на после дък и ни во то на дискур са, ви на ги но сей ки на гър ба си теж кия то вар на се ман ти ката. Това пък я пра ви как то Са пир (1927) от дав на от бе ля за ед н а о т н а й-в а ж н и т е с т р а н и н а р е че в а т а д и н а м и к а. Не й н и я т д я л в ъв 6

7 ф о не т и ч н и т е и е зи ко в ед ск и т е и з с лед в а н и я неп р е к ъ с н а т о н а р а с т в а к а к т о до каз ва Ро си (2000) в об зор но то си из с лед ва не на състо я ни е то на ин тон а ц и он н и т е и з с лед в а н и я, к а т о з а б а з а н а с р а в не н ие м у с л у ж а т д а н н и о т Пър вия све то вен кон грес на фо не тич ни те на у ки, състо ял се в Гент през 1938, и Че ти ри на де се тия, състо ял се в Сан Фран циско през 1999 г.: увел и че н и е т о е че т и ри де с е т п ът и. Тов а з а ко но ме р но в о д и и до с ъ з д а в а не т о на дис цип ли на та ин то на ци он на фо но ло гия ( Intonational Phonology), термин из ко ван и при ло жи мо до ка зан от Р. Лад (1996). По ра ди са мия факт, че ин то на ци я та съ щест ву ва ма те ри ал но в ре чева та сре да на ези ка, а в исто ри чески ас пект реч та от срав ни тел но близко т о м и н а ло е п р ед ме т н а с ъх р а не н ие в ъв в р е ме т о, т о и н т о н а ц и я т а е би ла пред мет са мо на син х рон ни из с лед вания. Синх рон ни те ин то но логич ни из с лед ва ния са осо бе но пре ци зи ра ни с нав ли за не то на елек т рон и к а т а, ком п ю т ъ ри з а ц и я т а, с т а т ис т и к а т а и ме т о д и т е н а пси хо ло г и я т а. С ед н а д у м а с ъ з д а в а с е с лож н а н а у ч н а и н т е р д ис ц и п л и н а р но с т, ко я т о з а с ъ ж а ле н ие не о б р ъ щ а н и к а к в о вн и м а н ие н а фи ло ло г и я т а, поч т и н и к а к в о н а а н т р о по ло г и я т а и м и н и м а л но н а к у л т у р о ло г и я т а. Е д н а о т це л и т е н а насто я ша та ра бо та е да илюст ри ра пол за та от прив ли ча не то на пос ледн и т е д ис ц и п л и н и в и з у ч а в а не т о н а и н т о н а ц и я т а. Ка то на ча ло при е мам де фи ни ци я та на ин то на ци я та спо ред Ева Гардинг: Ин то на ци я та е гло бал на та ме ло дия на фра за та или из ре че ни ет о, н а ко я т о с а под ч и не н и ло к а л н и т е д ви же н и я н а ви с о ч и н а т а н а т о н а. В с ъг л а сие с А д а м с е по с т у л и р а, че в р е че ви я а к т г о в о р е щ и я т с ъ з д а в а из каз, пред наз на чен за слу ша щия в да ден кон текст, ка то из ка зът се състои от из ре че ние, има що да де на про зодия. При съст ви е то на го во рещ и слу шащ в гор на та де фи ни ция прида ва су бек ти вен ха рак тер на все ки двуст ра нен акт на чо веш ка ко муни кация. От своя стра на то ва во ди до етич ни пос ле ди ци, ко и то мо дел и т е н а е зи ко в а ко м у н и к а ц и я о би к но в е но п р е не б р е г в а т, а в ъп р о с ът з а б е з п ри с т р а с т н и я и до б р е и н ф о р м и р а н н а б л ю д а т е л е р а з г ле д а н още о т А д а м С м и т (1759). По с лед н и я т р а з г ле ж д а св о б о д а т а, ко я т о и н д и ви д ът п ри т е ж а в а п ри р е а г и р а не н а и з к а з н а де я т е л я, т.е. д а л и е с ъг л а с ен и л и не, и в по-ши рок ин т рос пек ти вен план, част та от ин ди ви да (азът), ко я то мо же да се от де ли от ме не и да наб лю да ва как во пра вя аз. Това е ос но вен прин цип, кой то би обяс нил прост ран ст во то на не де тер ми ни ра ност, в коя то мо гат да ма нев ри рат го во ре щи ят и слу ша щият. Въ веж да не то на по ня ти е то за без при ст р аст ния и доб ре ин фор мир а н н а б л ю д а т е л в ко м у н и к а т и в н и я п р о це с в о д и до мо р а л н а оцен к а н а в с е к и р е че ви а к т. К а к т о Б а х т и н т в ър д и, е зи ко з н а н и е т о не е с а мо н а у ч н а дис цип ли на: ези кът не е са мо пред мет, той е и дейст вие, а пос лед но то 7

8 с е к р е п и н а с ъ ще с т ву в а не т о н а с ъ б е с ед н и ц и. В т о зи см и с ъ л и з к а з ът с е ба зи ра не са мо в се гаш ния мо мент, но и в мно жест во то из ка зи от ми нало то, с ко и то об ра зу ва ед на система. В то зи сми съл мо де лът на Бах тин от х вър ля мо де ла на Со сюр и в пош и р ок см и с ъ л фу н к ц и и т е н а Я ко б с он, ко и т о п р о и з т и ч а т о т по с лед н и я. При Бах тин се от чи та то ва мно гог ла сие, мно жест ве ност от гла со ве за едно със стре ла та на вре мето. Така Бах тин пред виж да ак си о ма та на При гож и н: Ме т а ф о ри ч но мо же д а с е к а же, че в р а в но в е сие м а т е ри я т а е с л я п а, до ка то да ле че от рав но ве сие тя за поч ва да в и ж д а. Та ка ак тив но то участие на дистан ци ра ния наб лю да тел на Смит играе ро ля та на фак тор, о р г а н и зи р а щ х а о с а ( Б ок л у н д-л а г о п у л у). С цел из бяг ва не на ка па ни те на ев ро- и ан г ло цен т риз ма тряб ва да се има пред вид пре дупреж де ни е то на Ле ви-строс, че в по-го ля ма та част от кул ту ри те вер бал ни те про я ви се из пол з ват мно го песте ли во и са огран и че н и до с т р о г о п р ед п и с а н и о б с т о я т е л с т в а. С ог лед це ли те и за да чи те на из с лед ва не то се пред ла га да се за почне с г р а м а т и ч но - см ис лов а н а л и з н а с а мо т о з а г л а вие Н я ко и а с п е к т и н а и н т о н а ц и о н н а т а т и п о л о г и я, ко е т о п р ед с т а в л я в а ед н а но м и н а л н а фраза. Опре де ле ни е то на гла ва та на фра за та ас пек ти е не опре де ли телно то место и ме ние н я ко и, чи я то упот ре ба е убос ло ве на праг ма тич но: нев ъ з мож но е д а с е о с в е т л я т в н у ж н и я т е о р е т и чен де т а й л в си ч к и а с пек т и по ред при чи ни, ед на от ко и то е, че ези коз на и е то, в част ност ин то на цион н а т а ф о но ло г и я, к а к т о к а з в а Р. Л а с: В ис т о ри я т а н а е зи ко з н а н и е т о н я м а еп и з о д и к а т о т ри у м ф а н а хе л и о цен т ри ч н а т а н а д г е о цен т ри ч н а т а кос мо ло гия, а е и мал ко ве ро ят но да има та кива. След в а щ а с т ъп к а е о бяс не н ие н а с ъ ще с т ви т е л но т о а с п е к т и. Тази състав на се свър з ва с огра ни че ни я та на са мия ав тор: прин цип но ти поло г и ч н и т е и з с лед в а н и я с а св ър з а н и с по з н а в а не т о н а м но г о е зи ц и. З а д а с ъ ще с т ву в а м и н и м а л н а а дек в а т но с т н а а н а л и з а т ря б в а д а с е и з пол з в а т о б р а з цо ви п ри ме ри о т в ъ з мож но н а й-г о л я м б р ой е зи ц и с це л в а л и д и р а не на кон крет на та ра бот на хи по те за. В мно жест ве но то чис ло на съ ществи т е л но т о а с п е к т и в л и з а и п р е с у по зи ц и я т а, че я в ле н и е т о мо же д а с е р а з г ле ж д а в св о я т а м но г о с т р а н н а пе р с пек т и в а, ко е т о с ъ що спо м а г а з а а дек в а т но с т т а н а а н а л и з а. Ном и н а л н а т а ф р а з а в по с т мо д и фи к а ц и он н а по зи ц и я и н т о н а ц и о н н а т и п о л о г и я е в про цес на при е ма не то на ста тут н а с лож но с ъ ще с т ви т е л но, к а т о по т о зи н а ч и н у т в ър ж д а в а и а в т о ном н и я си статут. Ези ко во то по ня тие ин то на ция ка то цен т рал но в ра бо та та е под ло жено на по -под роб но про уч ване. Инто на ци я та ви на ги е би ла част от изу чав а не т о н а п р о з о д и я т а и /и л и с у пе р с е г мен т н а т а сис т е м а н а е зи к а. О т св оя 8

9 с т р а н а д у м а т а о т г р ъц к и п р о и з ход п р о з о д и я се свър з ва с изу ча ва не на ме ло дич ни те чер ти на ези ка ви со чи на на то на, гръм кост, тем по и ритъм. В а ме ри к а н ск а т а е зи ко в ед ск а т р а д и ц и я е у т в ър де н а у по т р е б а т а на с у п е р с е г м е н т е н (s u p ra se g m e n t al) к а т о си но н и мен и п р ед по ч и т а ем пред п р о з о д и ч е н /п р о з о д и я (вж. напр. ка пи тал ния труд на Ил зе Ле хисте Suprasegmentals 1970). Това са то нал ни и ко ли чест ве ни приз на ци и призна ци на уда ре ност та, чи и то ек с по нен ти на из ре чен ско рав ни ще са темпо т о, и н т о н а ц и я т а и и з р е чен ско т о уд а р ен ие. През се дем де сет те го ди ни на ми на лия век гос под ст ва ща та па ра дигм а в а ме ри к а н ско т о е зи ко з н а н ие е р а з ш и р е н а т а с т а н д а р т н а т е о ри я н а Н. Чомски. На фо на на бу шу ва щи те бит ки вът ре и иаз вън па ра диг мат а, и м а щ и к а т о ед и н р е з у л т а т кон ч и н а т а н а по р а ж д а щ а т а с е м а н т и к а, с е по я в я в а т мо де л и к а т о е зи ко з н а н ие н а р а з ви т и е т о ( d evelo p me nt a l l i ng u i s t ic s ) ( Б е й л и), ко и т о по -к ъ с но до с т и г а т к у л м и н а ц и он н а т оч к а в ког ни тив на та лин г висти ка, ка то пос лед на та не из мен но включ ва век тора вре ме. В мо де ла на Чом ски ин то на ци я та за е ма край но неста бил на пози ц и я ме ж д у competence и performance: в к а п и т а л н и я Sound Patterns of English (SPE) (1968) тя не се спо ме нава. Гово ри се един ст ве но за раз личн и н и в а н а уд а р е н ие н а лек си к а л н и т е ед и н и ц и н а и з к а з а (в а н г л и йск и). Към не го се при ла гат пра ви ла та на фо но ло гич ния ком по нент чрез транс фор ма ци он ния ци къл до дости га не на ни во то на из ре че нието. Бри т а н ск а т а т р а д и ц и я и з пол з в а т е р м и н а про зо ди чен (prosodic) в два см и с ъ л а: п ър ви я т е спо р ед т е о ри я т а н а Ф ър с з а п р о з о д и чен а н а л и з, а в т о ри я т е р а з ш и р е н и е т о н а т а зи т е о ри я, к ъ де т о п р о з о д и чен вк л юч в а и зн а че н и е т о и н т о н а ц и о нен. Пр оз о д и ч е н е и об щопри ет тер мин в ев ропе йск а т а т р а д и ц и я. Н а п р а к т и к а в т о зи под ход и н т о н а ц и я т а с е и з р а в н я в а с п р о з о д и я т а и л и с у пе р с е г мен т и т е. В т о зи см и с ъ л в руск а т а т р а д и ц и я с е г о в о ри з а т яс н а и ш и р о к а де фи н и ц и я н а и н т о н а ц и я т а, к а т о по с ледна та се огра ни ча ва са мо до ви си чи на та на ос нов ния тон. Лад и във втор о т о и з д а н ие н а Л а д (20 0 8: 4) де фи н и р а и н т о н а ц и я т а до г о л я м а с т е пен в съг ла сие с ши ро ко то раз би ра не: Ин то на ци я та се от на ся до употр е б а т а н а с у п е р с е г м е н т н и ф о не т и ч н и че р т и, ко и т о с ъ з д а в а т по с т лек сикал ни или н а н и в о и з ре ч е н и е п р а г м а т и ч н и зн а че н и я по л и н г в и с т и ч н о с т р у к ту р и р а н н н а ч и н. Те зи х а р а к т е рис т и к и з а ед но ф о р м и р а т ри т ъ м а и ка то се ком би ни рат с па у за ци я та, де лят по то ка на речта. Мо р ф о ло г и ч но т о о б р а з у в а не н а т е р м и н а с у пе р с е г мен т ен в о д и до погреш на та пред ста ва, че не що се до ба вя над (су пер, супра) сег мен т ното ни во на ре че вия акт. С ед на ду ма по лу ча ва се ефек та на ус мив ка та без кот ка от А л и с а в с т р а н а т а н а ч у д е с а т а, т.е. и н т о н а ц и я т а с е д ър ж и 9

10 ка то плу ва ща чер та (floating feature), ка то пос лед ни ят тер мин е по нят ие о т и н с т ру мен т а ри у м а н а а в т о с е г мен т но ме т ри ч н а т а ф о но ло г и я (А М ) (вж. гл. III). Спо ред Со сюр, до ня къ де опростен чески се твър ди, че ези ко ви те сигна ли се ха рак те ри зи рат един ст ве но с ли ней ност във вре мето. Недостатъч ност та на прин ци па по от но ше ние на ин то на ци я та е оче виден. В сре да та на ми на лия век един ра нен пред шест ве ник, А. И. Смирн и ц к и, п р а ви оп и т д а поп р а ви не до с т а т ъ к а к а т о р а з г ле ж д а е зи ко ви я зн а к в то ва, ко е то той на ри ча двух ли ней ность. Пред ло же ни е то не е на пълно з а до в о л и т е л но, но в я р н а т а по с о к а е д а ден а. Тя е р а з ви т а по -к ъ с но, п р е з о с ем де с е т т е г о д и н и н а м и н а л и я в ек, и не а ви си мо о т С м и р н и ц к и, от пред ста ви те ли те на АМ. Пак в сре да та на два де се ти век Шарл Баи пър ви це ле на со че но доказ ва зна ко вия ха рак тер на ин то на ци ята. Според не го ин то на ци я та, подоб но на жесто ве те, е от пе ча тък в па мет та и при те жа ва свойст во то, хар а к т е р но з а в си ч к и е зи ко ви зн а ц и: т е с а ви р т у а л н и и з а д ъ л ж и т е л но с е а к т у а л и зи р а т в п р о це с а н а у по т р е б а т а си. И дея т а з а т р а н с ф о р м а ц и я т а н а и н т о н а ц и я т а о т ви р т у а лен в а к т у а лен зн а к р е ш а в а у т в ър д и т е л но в ъп р о са за то ва да ли ин то на ци я та е ком по нент при че те не то наум. Пр е з ше с т де с е т т е г о д и н и т е р м и н ът с у п е р с е г м е н т е н (s u p ra se g m e n t al) п ри до би в а ш и р о к а у по т р е б а. Л и пс а т а н а п р о с т р а н с т в е н и и в р е ме ви огра ни че ния на мо де ла съз да ват впе чат ле ние за на ру ша ва не на дискретния ха рак тер на ези ко вия знак. По то ва вре ме Бо лин джър (1961) пред лага иде я та за гра ди ен т ност ( gradience ) на ези ко вия знак и тяс на та взаи мов р ъ з к а ме ж д у кон т р а с т н о с т и г р а д и ен т но с т о с о б е но в о б л а с т т а н а и н т о н а ц и я т а. Пов р а т н а т оч к а в р а з ви т и е т о н а и н т о но ло г и я т а, а ко мо жем т а к а д а на ре чем ези ко вед ска та дис цип ли на, за ни ма ва ща се с въпро си те на инт о н а ц и я т а, е п у б л и к а ц и я т а н а б ри т а н ск и я е зи ко в ед М. А. К. Х а л и де й (1967) Ин т о н а ц и я и г р а м а т и ка в б р и т а н с к и я а н г л и й с к и е з и к. В нея авт о р ът з а я в я в а нед вус м ис ле но: А н г л и йск и т е и н т о н а ц и он н и кон т р а с т и с а г р а м а т и че ск и: т е с е и з пол з в а т в г р а м а т и к а т а н а е зи к а. С ис т е м и т е, р е а л и зи р а н и ч р е з и н т о н а ц и я т а, с а т ол ко в а г р а м а т и че ск и, кол ко т о т а к и в а к а т о в р е ме, ч ис ло и н а к ло не н ие, р е а л и зи р а н и с д ру г и с р ед с т в а. (1967: 10) О снов н а т а и н т о н а ц и он н а ед и н и ц а е т о но в а т а г ру п а и л и в Х а л и де й и Грийвс (2008) то но ва та еди ни ца, ко я то в не ут рал ния, не мар ки ран случай съв па да със син так тич но просто из ре че ние ( clause ). В то зи сми съл тя е ек с по нент на гра ма ти ческо зна че ние и е ком по нент от ези ко вия моде л н а фу н к ц и о н а л н а т а сис т ем н а г р а м а т и к а н а Х а л и де й. Пон а с т о я щем, с лед в а й к и П и е р х ъм б ър т (1978), е зи ко в е д и т е г о в о ря т з а и н т о н а ц и он н а 10

11 ф р а з а ( ИФ), не м но г о ус пе шен т е р м и н, з а що т о н а пом н я з а но м и н а л н а, гла гол на и т. н. фра зи от об ласт та на син так сиса. Сама та тя се ре а ли зи ра чрез три систе ми все из вест ни те три Т на ан г лийск а та ин то на ция тонал ност, то нич ност и тон. К а т о п ър в а с т ъп к а, до к а з в а щ а пол з а т а о т по -ш и р ок и н т о н а ц и о нен мо дел, се при веж да при мер от ди ах ро ни я та, илюст ри ращ вза и мов ръз кат а ме ж д у ИФ и г р а м а т и че ск и т е ед и н и ц и ( Г Е). Прие м а ме а к си о м а т и ч но, че н а н и в о и з р е че н ие и н т о н а ц и я т а оп т и м а л но п р ед с т а в я г р а м а т и че ск и я си, с ле до в а т е л но и зн а ко ви я си х а р а к т е р. Та к а и з р е чен ск а т а и н т о н а ц и я мо же да се из пол з ва ка то ос но ва за ти по ло ги чен анализ. В тра ди ци я та на срав ни тел но -исто ри ческо то ези коз на ние ин то нац и я т а, к а к т о я р а з би р а ме в д неш н и д н и, не е п р е д с т в л я в а л а и н т е р е с з а е зи ко в е д и т е, но т ех н и т е д ъ л б о к и н а б л ю де н и я в ър х у е зи ко в о т о р а з ви т ие пре доста вят непря ко ин фор ма ция, от на ся ща се до про це са на гра ма тик а л и з а ц и я, кой т о п ък у т в ър ж д а в а фу н к ц и о н и р а не т о н а и н т о н а ц и я т а к а то ези ков знак. Според примерът, заимстван от Добрев (1982), отнасящ се до праславянската вокална система, нека обозначим като V единствената прагласна, която впоследствие води до появата на реда е : о : ē : ō : ь. От корена *ŭvl -- k w -- се формира глаголно-номиналната основа *ŭvl -- k w V- чрез добавяне на гласната V (вж. 3л., ед.ч. сег. вр. вл7четъ от *ŭel -- k w e с е-степен както за коренната, така и за гласната на основата, и именителната форма, ед. ч. влькъ животно, което тегли нещо от *ŭьl --k w o с редуцирана степен на коренната гласна и о-степен на гласната на основата). В праславянското изречение *ŭvl -- k w V --*ŭvl -- k w V вълкът влече сказуемото се различава от подлога само по ядреното си ударение, което се свързва със сказуемото, т.е. разликата е само прозодична (вж. мястото на ядреото ударения в съвр. Бълг. Вълкът влече [ядреното ударение е дадено в курсив]). В съседство с ядрото V приема най-високата степен или е-степента: последната характеризира експонентите на сказуемото (вж. е-степента във вл7четъ). Отдалечена от ядрото V е в по-ниска (о- или нулева) степен. Тя характеризира експонентите на подлога, т.е. съществителните, с които ядрото не се асоциира по дифолт. Така, от една страна глаголно-номиналната основа *ŭvl -- k w V води до появата на глаголната основа *ŭel -- k w e -- > vl7xet]), носеща ядрото, а от друга страна е номиналната основа *ŭьl -- k w o -- > влькъ без ядро. Формата за звателен падеж *ŭvl -- k w V гласната на основата V е в съседство с ядрото и тъй като съобщението съдържа предикация, вокативът в ед. ч. вльче (= гр. λύκε, лат. lupe) основата е в своята е-степен. 11

12 С то зи при мер се по ка за как про зо дич но - фо но ло гич на та ди вер генция во ди до гра ма ти ка ли за ция на дву де ле ни е то те ма /ре ма в из ре че нието. Той е и фи ло ге не тич но до ка за тел ст во за ко ре ла ци я та меж ду син такт и ч н а з а ви си мо с т и п р о з о д и ч н а г р а н и ц а ме ж д у под ло г а и ск а з у е мо т о, ко я т о е у н и в е р с а л и я. Със след ва щия при мер от син х ро ни я та се ини ци и ра се рия от док а з а т е л с т в ен м а т е ри а л, и л ю с т ри р а щ ф а к т а, че и н т о н а ц и я т а опе ри р а н а в си ч к и е зи ко ви н и в а, по к а з в а щ а Я н у с о в о по в е де н ие: о з н а ч а в а що т о опе ри ра на кон крет но ни во, а оз на ча е мо то, по ра ди аси мет рич ния ду ал и з ъм н а зн а к а фу н к ц и о н и р а н а п ри н ц и п а н а ло г и к а т а н а с т ру к т у р а т а н а к и т а йск а т а к у т и я до н и в о т о н а д иск у р с а, к а т о це л и я т п р о це с мо же да се обяс ни в сми съ ла на пре мест ва не на ран га на ези ко ви те еди ни ци ( r a n k sh i f t i ng of u n it s ). В с л у ч а я с и н т о н а ц и я т а е зи к ът п р о я в я в а св ойс т в о т о ф л у к т у а ц и я, ко г а т о ед и н и ц и о т по -н иско с т ру к т у р но н и в о мо г а т да се ин тегри рат в по -ви со ко ни во и об рат но, ка то при до би ват свойств а т а н а по с лед но т о. ( Мол хо в а 1981: 47 ). И н т о н а ц и я т а с т а в а зн а ч и м а в п ъ л н и я см и с ъ л, ко г а т о фу н к ц и о н и р а к а т о ек с по нен т н а г р а м а т и че ск и о т но ше н и я, не з а ви си мо о т ф а к т а, че с а м а т а т я с е по я в я в а н а р ъ б а н а ези ка, как то ум но го фор му ли ра Бо линджър. Н а п ри ме р, в нем ск и и н т о н а ц и я т а мо же д а е г р а м а т и че ск и м а р ке р, т.е. мо р ф е м а, з а к а т е г о ри я т а п а де ж. В и з р е че н и е т о Herr Müller schickte dir das Buch und nicht Anna, а ко я д р о т о с е а с о ц и и р а с Müller, то е в кон траст с Anna, ка то пър во то е под лог и сми съ лът е Г н Мю лер ти из пра ти та зи ки га, а не Ан на. Ако яд ро то се асо ци и ра с dir на те бе, то е в конт раст с Anna к а т о неп ря ко до п ъ л нен ие. Тог а в а п р е в од н и я т ек ви в а лен т е Г н Мю лер из пра ти та зи кни га на те бе, а не на Ан на. В два та при ме ра един ст ве ни те сред ст ва за раз ре ша ва не на па деж ни те от но ше ния е инт о н а ц и я т а, т ъй к а т о Anna в к а че с т в о т о си н а с о б с т в е но с ъ ще с т ви т е л но не мо же да се (пре) мо ди фи ци ра с член, кой то в нем ски е ек с по нент на падеж. Ако ду ма та Anna във вто рия слу чай е ек с по нент на фор ма за дате лен па деж, то то ва е за що то в гра ма тич на та систе ма на нем ски има д а т е л н а ф о р м а к а т о не м а р к и р а н ек с по нен т н а неп ря ко т о до п ъ л не н ие о т то зи тип. Та ка че, ако се при е ме прин ци па на Йел м с лев (1935: 96), че па де жът е ка те го рия, ко я то из ра зя ва от но ше ние меж ду два обек та, ин то на ци я та мо же да се раз г леж да ка то кон кре тен ек с по нент на ка те го ри я та падеж. Тре ти ят при мер в та зи гла ва илюст ри ра по -дъл бок про чит и разре ша ва не на смис ло ва двуз нач ност при фи ло ло ги чески про чит на класи чески текст от ста ра та руска ли те ра ту ра (XII век), а имен но две от тъм ни те места в Сло во о плъ ку Иго рев7. Много от тъм ни те места се 12

13 дъл жат на то ва, че ръ ко пи сът ве ро ят но е бил в scripta continua и пър вото из да ние (1800) в мно го слу чаи е су бек ти вен про чит на хи по те тич ния о ри г и н а л. В м но г о о т с л у ч а и т е к л ю ч ът к ъм п р о б ле м а т и ч н и я п р о ч и т е в гра ма ти ка та, и съ що тол ко ва често в систе ма та на то нал ност та, раз би ран а к а т о де ле не н а р е че в а т а в е ри г а н а и н т о н а ц и он н и ф р а зи, в не м а р к и р а ния слу чай съв па да щи със син так ти чески просто из ре че ние (Ха лидей). В к р а т ко н а у ч но с ъ о б ще н ие Л и х а чов (198 4) х в ър л я св е т л и н а в ър х у ед но о т т ъм н и т е ме с т а ( ) н а по е м а т а, к ъ де т о у че н и я т р е кон с т руи ра при съст ви е то на още един пе вец, Хо д ына. На дру го място в по е мата ( ) тек стът спо ред пър во то из да ние гла си: Еди нъ же Изяс ля въ си н ъ Ва си л ко в ъ по з в о н и св о и м и о с т р ы м и ме ч и о ще лом ы Л и т ов ск i я; прит ре па сла ву дҍду сво е му Всес ла ву, а са мъ по дъ чръ ле н ы ми щиты на кро вавҍ травҍ прит ре па тъ Ли то в к ы ми ме чи. И схо тию на кро ва тъ и рекъ: дру жи ну твою, Кня же, пти цъ крилы прiоdҍ, a звҍри кровь по ли заща. Не быс т ь т у б р а т а Бря че с л а в а, н и д ру г а г о Вс е в о ло д а: ед и н ъ же и з р о н и жем ч юж н у д у ш у ч р е с ъ з л а т о оже р е л iе. Л и х а чов т в ър д и, че п р а ви л н и я т п р о ч и т н а и з п и с а н а т а с к у р си в ч а с т е и с хо тию на кро въ, а тъи ре къ ( ). Разде ля не то на ду ма та схо тию на с хо тию не се от на ся в същ ност та си до смя на на бук ва; в слу чая се про ме ня ця лост но то зна че ние на просто то из ре че ние с въ вежда не то на по тен ци ал на та па у за меж ду две те еди ни ци, т.е. с хотию. Дру ги ят при мер с по-ви си ка сте пен на труд ност е фи на лът на по емата: Кня зе мъ сла ва а дру жинҍ! Ами нъ. ( ) В крат ка ста тия Д. С. Уърт (1992: 407) пред ла га свой про чит, кой то не под ла га тек ста на коз ме тич на хи рур гия, т.е. без ни как ва до пъл нит е л н а м а н и п у л а ц и я н а т ек с т о ви т е д а н н и. К а т о б а зи р а и н т е р п р е т а ц и я т а си на дру ги по-ран ни из да ния на по е ма та, той че те фи нал но то <ами нъ> с мал ко <а>. Така че е по-ло гич но да се че те <ами нъ> не ка то от дел но за вър ш ва ща текст фор му ла, а ка то ска зу е мо за състо я ние, управ ля ващо да тел на та фор ма <дру жинҍ>. Ако про чи тът е <Ами нъ> как то е в пър во то из да ние и при Ли ха чов (1990), то ва са две от дел ни ИФ, но в то зи си вид <Ами нъ> се сре ща в сред но ве ков ни те руски тек сто ве ед ва през XVI в. и би мог ло да се счи та ка то по-къс на до бав ка към ръ ко писа. И н т е р п р е т а ц и я т а н а Уър т к а т о ед н а ИФ и м а п р е и м у ще с т в о т о, че с лед в а ло г и к а т а н а сю же т а, а е и в с ъг л а сие с ъ с с р е до в е ков н и я к а нон, по с т у л и ращ зна че ни е то Та ка да бъде! 13

14 Глава втора: Статутът на интонацията при анализа на езиковите нива в организацията на езика Та зи гла ва це ли да на ме ри място то на ин то на ци я та в ос нов на та грама ти ка на ези ка или да же ако е въз мож но в по-ши рок модел. За ба ща на фор мал ния ана лиз на ези ко вия мо дел на ни ва та се счи та Емил Бен венист ( ), поста вящ на ча ло то му с пле нар ния си док лад пред IX меж ду на ро ден кон грес на лин г висти те през 1962 г., озаг ла вен Le niveaux de l analyse linguistique. Според не го раз лич ни те ин то на ци он ни ва ри анти не са уни вер са лии и са в сфе ра та на су бек тив на та оце нъчност. Иде я та, че ин то на ци я та, ми тич ни ят Ахас фер на ези коз на ни е то, зае ма спе ци ал но място в йе рар хич на та ор га ни за ция на ези ка, бе въз при ета от Пен че ва (1983). В та зи ра бо та Пен че ва ар гу мен ти ра но до каз ва, че с ло в о о б р а з у в а не т о т ря б в а д а с е т р е т и р а к а т о с у п р а сис т е м а, м и н а в а щ а през всич ки ни ва, но не се ло ка ли зи ра в ни то ед но от тях. Прозо дична та систе ма и ин то на ци я та в част ност мо же да се раз г леж дат по анало г и чен н ач и н. По о т но ше н ие н а с у б с т а н ц и я т а и н т о н а ц и я т а с е р о де е с фо но ло ги я та, фун к ци о нал но дейст ва на еди ни ци те от всич ки ни ва, а ком у н и к а т и в но с е р е а л и зи р а с а мо ч р е з с р ед с т в а т а н а р е че в а т а с р е д а, т.е. в р еч т а. О сно в а т а н а мо де л а н а н и в а т а с е ф о р м и р а о т с е м а н т и к а т а: в си ч к и ни ва са свър за ни със зна че ни е то, а на вър ха на мо де ла не из мен но се нами ра ин то на ци я та. В то зи сми съл Пен че ва (1983: 58) мно го точ но от бел я з в а, че н а й-н иск и т е и н а й-ви с о к и кон с т ру к т и н а мо де л а п р е не б р е г в а т дискрет ния ха рак тер на ези ка, до ка то на ми ра щи те се меж ду тях системи се ба зи рат из ця ло на дискрет ност та ма ези ко ви те еди ници. Мо де л ът н а Пен че в а н а пом н я мо де л а н а Х а л и де й (1961), р а з ш и р ен о т п р ед с т а ви т е л и т е н а Би р м и н г а м ск а т а ш ко л а з а а н а л и з н а д иск у р с а (вж. Кул тард и Бра зил 1982). Всич ки те зи под хо ди са фун к ци о нал но ориен ти ра ни, един ст ве на та раз ли ка е място то на ин то на ци я та в йе рар хичн а т а о р г а н и з а ц и я: п ри Х а л и де й т я е не о т де л и м а ч а с т о т г р а м а т и к а т а, а п ри Би р м и н а м ск а т а ш ко л а е а в т о но мен ком по нен т, п а р а ле лен н а ком по нен та гра ма ти ка и лек си ка и до ми ни ран от дискурса. В ана ли за си на ти по ло гич на та при ро да на мор фе ма та в сло во об ра зува не то и обос нов ка та на ек с п ли цит на та ана ло гия с ин то на ци я та Пен чева пред ла га ин те рес но наб лю де ние за от но ше ни е то суб стан ция форм а, а и ме но, че по р а д и б ед но т о мо р ф о ло г и ч но м а р к и р а не и з о л и р а н и т е еле мен ти в сло во об ра зу ва не то са с не опре де ле на същ ност и оста ват та 14

15 к и в а до вг р а ж д а не т о и м в си н т а г м а т и чен кон т екс т, до ри и по с лед н и я т да е от най-еле мен та рен тип. Това имен но да ва при о ри тет на син так сиса. В ге не ра тив ма та тра ди ция Сел кърк (1986 ) пър ва пле ди ра, че про зоди я та и in extensu и н т о н а ц и я т а т ря б в а д а с е п р ед с т а в я т к а т о ме т ри ч н и д ър в е т а, не з а ви си м и о т си н т а к си с а, и р а з ш и ря в а щ и с е к а т е г о ри и. Те п ък с е св ър з в а т с ъ с си н т а к т и ч н и д ър в е т а н а н и в о по в ър х н и н н а с т ру к т у р а. Рон а т (198 4) п р ед л а г а до к а з а т е л с т в а з а т о в а, че и н т о н а ц и я т а т ря б в а д а ви ж д а S - с т ру к т у р а т а в ло г и че ск а т а ф о р м а и н а й-в е р о я т но в д ъ л б о к а т а с т ру к т у р а., т.е. п р е в е де но н а фу н к ц и о н а лен е зи к т ря б в а д а е н а л и ч н а д ву по с оч н а в р ъ з к а ме ж д у и н т о н а ц и я и г р а м а т и к а и лек си к а. Не на пос лед но място из ли за въпро сът за зна че ни ето. По от но шен ие н а и н т о н а ц и я т а Х а л и де й и Гри й в с (20 0 8) п р ед л а г а т х и по т е з а т а, че систе ми те на ТО НА съз да ват меж ду пер со нал ни зна че ния, до ка то систем и т е з а ТО Н А Л НО С Т и ТО Н И Ч НО С Т с ъ з д а в а т т ек с т у а л н и зн а чен и я. Тоно ва та съг ла су ва ност играе ро ля в съз да ва не то на ло ги чески значен и я. Е д и н с т в е н а т а ме т а фу н к ц и я, в ко я т а и н т о н а ц и я т а н я м а п ри но с е ек с пе ри ен ц и а л н а т а. Ка то на ча ло ще се ана ли зи ра вза и мо дейст ви е то на ин то на ци я та с дифе рен ци ал ни приз на ци от сег мен т на та фо но ло гия. В про це са на флук туи р а не о т до л у н а г о р е и н т о н а ц и я т а о с т а в я с ле д и н а в ся ко о т н и в а т а, п р е з ко и т о п р е м и н а в а. Та к а и н т о н а ц и я т а не и з р а з я в а п р о с т о по с т лек си к а л но зна че ние по лин г вистич но струк ту ри ран на чин, а по -ско ро ней ни те субс т а н ц и а л н и х а р а к т е рис т и к и с а в ъв ф о но ло г и я т а, с ко я т о де йс т в а, ко е т о Блейк (1994: 13) опре де ля ка то кон ку ри ращ ме ха ни зъм, но фор мал ните и ек с по нен ти фун к ци о ни рат ек с п ли цит но на всич ки оста на ли ези кови нива. Ед на фо но ло гич но мо ти ви ра на ем фа тич на струк ту ра ще илюст рир а п ри н ц и п а к а т о по к а же к а к с т ру к т у р а т а с е п р е д а в а о т а н г л и йск и н а б ъ л г а р ск и и руск и, и р а з л и ч н и т е ф о но ло г и ч н и и лек си ко -г р а м а т и че ск и ме х а н и з м и, к ъм ко и т о в с е к и о т е зи ц и т е п ри бя г в а. При ме р ът е о т р о м а н а на Ф. Скот Фиц дже ралд Ве л и к и я т Ге т с б и, гл а в а п ър в а: Н и к К а р а у е й е пред ста вен на Дей зи и г ца Бей кър от съпру га на Дей зи, при ко е то Дей зи о т г о в а ря с ем ф а т и ч но т о: (1) I m p-paralyzed with happiness. Бъл гар ска та и руска та пре вод ни вер сии са съ от ветно: (2) П-па ра ли зи ра на съм от щастие. (3) На м-ме ня от ра дости стол б няк нашел. 15

16 (1), (2) и (3) из пол з ват ин то на ци я та, при ко е то смис ло во из тък на тат а д у м а но си с ри ч к а т а с я д р о т о, р е а л и зи р а но ч р е з пе р т у р б а ц и я н а F 0. Обик но ве но в та ки ва слу чаи ви со чи на та на то на не е ос нов на та ха рак теристи ка: по ви ше на дъл жи на на кон со нан т но то на ча ло на срич ка та създ а в а спо р ед а в т о р а и п р е в о д а ч и т е е ф ек т а н а по ло ж и т е л но п р е у в е л и че ние в реп ли ка та на Дей зи. В ан г лийски то ва е ед но адек ват но ре ше ние, но не мо же да се ка же съ що то за бъл гар ски и руски. В два та сла вян ски е зи к а не с ъ ще с т ву в а опо зи ц и я т а н а п р е г н а т и не н а п р е г н а т и гл а с н и, ко я т о е с ви с о к а с т е пен н а фу н к ц и о н а л н а н а т о в а р е но с т в а н г л и йск и, и по т а зи п ри ч и н а о би к но в е но уд ъ л ж а в а не т о н а гл а с н и т е с ъ з д а в а е ф ек т а н а ем ф а з а: (4) Пара ли зи-ира на съм от щастие! Уме с т н а ще е и у по т р е б а т а н а в ъ з к л и ц а т е л н и я зн а к, не що не м но г о ти пич но за ан г лийск а та ези ко ва прак ти ка (вж. ко мен та ри те по долу). Руски ят ва ри ант (3) ос вен удъл жа ва не на съг лас на та из пол з ва фра зео ло гич на еди ница. Сама та тя е ем фа тич на и в ком би на ци я та си с про зод и ч но т о уд ъ л ж а в а не и по -ви с о к и я F 0, д ру г ме х а н и з ъм з а кон к у ри р а щ а мо т и в а ц и я, е ф ек т ът е м а н и е р н а т а в т о лог и я. В Гла ва I бе диску ти ран при ме ра от нем ски, с кой то се до каз ва, че ин то на ци я та мо же да фун к ци о ни ра гра ма ти чески ка то мар кер за падеж, т.е. мо же да не е ве че пла ващ ( floating ) приз нак и да се за кот ви ( anchor ) в ка те го ри я та па деж. В слу чая ин то на ци я та не дейст ва прост о к а т о кон к у ри р а щ ме х а н и з ъм, а по - ско р о т у к де йс т в а т о в а, ко е т о А. М. Пеш ков ск и н а р е че ком пен с а т о р ен з а кон н а и н т о н а ц и я т а, кой т о в н а ш и я с л у ч а й с е и з пол з в а п ри и ден т и фи ц и р а не н а е зи ко ви т е ме х а н и з м и в ме ж д у е зи ков а н а л и з, т.е. т и по ло г и ч но. При ме рът от нем ски не е hapax в систе ма та на кон крет ния език, нито пък нем ски ят е ря дък език, къ де то се про я вя ва ня как во ряд ко грама тич но яв ле ние. В ди сер та ци он ния труд се пред ла гат при ме ри с рекон с т ру и р а н а и н т о н а ц и я, б а зи р а н и н а д а н н и з а л а т и н ск и о т т ру д а н а К ви н т и л и а н Institutio oratoria, к ъ де т о в К н и г а V I I, Гл а в а 9 спе ц и а л но с е р а з г ле ж д а я в ле н и е т о д вус м ис л ие ( a mbig u it a s ) (н а п р. Аio te, Aecida, Romanos vincere posse.). Дават се при ме ри и от руски език (напр. Срав ни: Оля, чув ст во ва ла мать, не зря вызва ла ее. и Ол я ч ув с т в о в а л а: м а ть н е зря вызва ла ее.). В тра ди ци я та на ге не ра ти виз ма ка те го ри я та па деж, раз би ра на не само к а т о мо р ф о ло г и ч н а к а т е г о ри я, но н а й-в е че к а т о о с но в ен ф а к т о р п ри опре де ля не на ро ли те на ар гу мен т на та струк ту ра, е ин тегри ра на в те о 16

17 ри я т а з а у п р а в ле н ие и св р ъ з к а н а Чом ск и, п а де ж н а т а г р а м а т и к а н а Ф и л мор, ре ла ци он на та гра ма ти ка на Пър л му тър и Постал, и лек си ко -фун кц и о н а л н а т а г р а м а т и к а н а Бр е зн а н. О бщ а т е м а, о б е д и н я в а щ а в си ч к и т е зи под хо д и, е ог р а н и че но т о м но же с т в о о т у н и в е р с а л н и с е м а н т и ч н и р о л и, ка то Агент, Тръп ник, Ин ст ру мент, ко и то се ре а ли зи рат чрез дъл бо ки сем а н т и ч н и п а де ж и. Вся к а к ви ме х а н и з м и з а и з р а з я в а не н а г р а м а т и че ск и от но ше ния мо гат да са фор ми на мар ки ра не на па дежа. Из пол з ва не то на вид па деж на гра ма ти ка, в слу чая ре ла ци он на та грама ти ка, се ос но ва ва на фак та, че те о ре тич но не ут рал на та от прав на точк а е, че г р а м а т и че ск и т е о т но ше н и я с е р а з г ле ж д а т к а т о не де фи н и р а н и при ми тиви. Първа та гру па са тер ми ни, се ман тич но раз но род ни и ек сп ли цит но свър за ни с гра ма ти чески те от но ше ния под лог, пря ко до пълне ние и непря ко до пъл нение. Друга та гру па се фор ми ра от се ман тич ни ро ли на т. нар. ко с в е н и о т но ше н и я и вк л юч в а ло к а т и в, б е не ф а к т и в и и н с т ру мен т а л ис. Първ а т а г ру п а вк л юч в а ч ис т о си н т а к т и ч н и о т но ше н и я, а вто ра та се ман тични. Йерар хич но те са под ре де ни по след ния начин: (4) под лог пря ко до пъл не ние непря ко до пъл не ние кос вени Мо де л ът е с м но г о н и в а, т.е. под ч и не н и т е ед и н и ц и н а гл а г о л а мо г а т да про я вя ват раз лич ни от но ше ния на раз лич ни нива. Така напр. (5a) Herr Müller schickte dir das Buch und nicht Anna в сми съ ла Г н Мю лер (NOM) ти из пра ти та зи кни га, а не Ан на (NOM) пря ко ре а ли зи ра от но ше ни я та от на чал но то ниво. При сми съл Г н Мюлер из пра ти та зи кни га на те бе, а не на Ан на се по лу ча ва след на та репре зен та ция с мно го нива: (5б) Herr Müller schickte dir das Buch und nicht Anna на чал но ниво 1 2 chômeur 3 край но ниво Напри мер, в (5б) Anna мо же да е под лог, но в слу чая пре ми на ва към неп ря ко до п ъ л не н ие и е м а р к и р а н а с 3 н а р еп р е з ен т а ц и он н а т а ск а л а. Das Buch е по ни же но пък до chômeur, ф р ен ск а т а д у м а, зн а че щ а б е з р а б о т ен и и з пол з в а н а в р е л а ц и он н а т а г р а м а т и к а к а т о р а з ш и р е н а ме т а ф о р а з а под чи нен тер мин, из местен от ста ту та си по ра ди пре о цен ка, обик но ве 17

18 но по ра ди пре ми на ва не на друг под чи нен тер мин в дру го от но ше ние (в с л у ч а я Anna). Тео ри я та не каз ва мно го за т. нар. кос ве ни от но ше ния, но т е с а по - т яс но св ър з а н и с и н ф о р м а ц и он н а т а с т ру к т у р а. О т П и е р х ъм б ър т (1980) се при е ма, че ин то на ци я та има две це ли: Ви со ка (В) и Ниска (Н), и в то зи сми съл тър сим да уста но вим те о ре тич но дву па де жен модел. На чал на та хи по те за е, че ин то на ци я та ще вза и мо дейст ва със син такси са в сфе ра та на тер ми ните. В след ва ща та част се раз ле ждат по ня ти я та ключ ( key ) и за вършек ( termination ) по на чи на, по кой то се из пол ват от Д. Бра зил и после до ва те ли те му от Бир ми гам ска та шко ла (вж. Бра зил и др. 1980). Целта е с два та тер ми на да се де фин рат стой ности на ос но ва та на об що ког нитив но зна чение. Основ на сла бост на мо де ла, как то се ви дя по-го ре, е слаба та връз ка меж ду ин то на ция и дискурс, ма кар че та ка ва се посту лира. Н а т о зи е т а п с е п р ед л а г а д а з а п ъ л н и м л и п с в а щ а т а в р ъ з к а с т е о ри я т а н а а к т у а л но т о ч ле не н ие н а и з р е че н и е т о (АЧ И ), р а з р а б о т е н а о т Пр а ж к а т а шко ла и по-спе ци ал но във ва ри ан та и, раз ра бо тен от Ян Фир бас (1992). Тео ри я та е ши ро ко из вест на на бъл гар ска та ези ко вед ска ау ди то рия и няма да се из ла га в ав то ре фе ра та, но е накрат ко из ло же на в ди сер та ци онния труд. Тряб ва да се спо ме не, че спо ред Ха ли дей (1974) АЧИ е уни вер сал но е зи ко во я в ле н ие, а т а ко ва е и и н т о на ц и я т а (вж. Бо л и н д ж ър 196 4, 1978), сле до ва тел но и две те яв ле ния мо гат да се из поз ват в ти по ло гич ния анализ. Ще а н а л и зи р а ме о с но в ен п ри ме р о т Бр а зи л, з а д а и л ю с т ри р а ме к а к брак по смет ка меж ду не го вия мо дел на дискур са и АЧИ мо гат да освет лят по-доб ре да де но ези ко во яв ление. При ме ри те (6а), (6б) и (6в) на Бра зил са спо луч ли ва три а да, илюстри ра ща как ин то на ци он ни те зна че ния се ком би ни рат с лек си ко -гра мати ческите. При ключ има ме три из бо ра ви сок, сре ден и нисък: LOST (6) (а) //p he GAMbled //p and // к он т рас т ен (об рат но на очак ва ни я та, т.е. съ щест вува опо зи ция меж ду две те); (б) //p he GAMbled //p and LOST // до ба вя щ (той напра ви и двете не ща); (в) //p he GAMbled // p and // и з ра в н я в а щ (как то би могло LOST да се очак ва, т.е. съ щест вува ек ви ва лен т ност меж ду две те). 18

19 Таб ли ца (7) схе ма тич но ана ли зи ра (6) по мо де ла на Да неш (1966), пре фор му ли ран по Фир бас (1992) 1 : Таб ли ца (7) He gambled and lost АЧИ Th TrPr; RhPr TrPro TrPr; RhPr С е м а н т и ч е н м од е л B Q Q С и н т а к т и ч е н м од е л S V Conj. V От (7) се виж да, че проб ле мът за клю ча изоб що не е поста вен в АЧИ. Аз твър дя, че спо ред се ман тич на та ска ла на (6), как то е пред ставе на в (7) е с ре а ли за ция на най-сла бо ди на мич ния от три те из бо ра, т.е. (6б ), къ де то до ба вя що то зна че ние е в пъл но съ от вет ст вие със се мантич ни те ро ли на просто до ба вя не на Q на два та гла го ла, gambled и lost. И д в а т а е ле мен т а фу н к ц и о н и р а т к а т о R h P r и я д р о т о е в ър х у по с лед н и я еле мент, lost. И з р а в н я в а що т о зн а че н ие, п р ед с т а в е но в (6 в), е п р ед с т а в е но в Та б л и ца (8), къ де то се виж да, че lost фу н к ц и о н и р а к а т о ус пе шен кон к у р ен т н а gambled, пос лед ни ят е све ден до Rh: Таб ли ца (8) He gambled and lost АЧИ Th TrPr; Rh TrPro TrPr; RhPr С е м а н т и ч е н м од е л B Q Sp С и н т а к т и ч е н м од е л S V Conj. V Кон т ра ст н о то зна че ние на (6а) е илюст ри ра но в Таб ли ца (9): Таб ли ца (9) He gambled and lost АЧИ Th TrPr; Rh TrPro TrPr; RhPr С е м а н т и ч е н м од е л B Q FSp С и н т а к т и ч е н м од е л S V Conj. V Срав не ние меж ду (8) и (9) по каз ва ко му ни ка тив на праз но та в ска лат а н а по с лед н и я: н и в о т о н а ко м у н и к а т и в ен д и н а м и з ъм ( К Д ) и з в ед н ъж 1 Th - те ма; TrPr цен т ра лен пре ход; RhPr цен т рал на те ма; TrPro ори енти ран към пре хо да; B - тръп ник; Q - ка чест во; S - под лог; V - гла гол: Conj. съ юз; Rh - ре ма; Sp спе ци фи ка ция; FSp по на та тъш на спе ци фик а ц и я. 19

Преподаване на Фа в Чикаго Ли Хонгджъ 26 юни 2005 г. До бър ден на всич ки! (Уче ни ци те: До бър ден, Учи те лю! ) Ра бо тих те не у мор но! На пос л

Преподаване на Фа в Чикаго Ли Хонгджъ 26 юни 2005 г. До бър ден на всич ки! (Уче ни ци те: До бър ден, Учи те лю! ) Ра бо тих те не у мор но! На пос л Преподаване на Фа в Чикаго Ли Хонгджъ 26 юни 2005 г. До бър ден на всич ки! (Уче ни ци те: До бър ден, Учи те лю! ) Ра бо тих те не у мор но! На пос ле дък ус пя вам да по се тя поч ти вся ка Фа-кон фе

Подробно

Бъдете по-прилежни Ли Хонгджъ 24 юли 2010 г. ~ Ва шин г тон, САЩ (Публиката става на крака с дълги и шумни аплодисменти) На ис ти на ра бо тих те уси

Бъдете по-прилежни Ли Хонгджъ 24 юли 2010 г. ~ Ва шин г тон, САЩ (Публиката става на крака с дълги и шумни аплодисменти) На ис ти на ра бо тих те уси Бъдете по-прилежни Ли Хонгджъ 24 юли 2010 г. ~ Ва шин г тон, САЩ (Публиката става на крака с дълги и шумни аплодисменти) На ис ти на ра бо тих те уси ле но! (Дафа практикуващите аплодират и отговарят:

Подробно

Преподаване на Фа във Вашингтон Ли Хонгджъ 22 юли 2002 г. Здра вей те! (Топли аплодисменти) Из ми на мно го вре ме, от как то ви ви дях за пос ле ден

Преподаване на Фа във Вашингтон Ли Хонгджъ 22 юли 2002 г. Здра вей те! (Топли аплодисменти) Из ми на мно го вре ме, от как то ви ви дях за пос ле ден Преподаване на Фа във Вашингтон Ли Хонгджъ 22 юли 2002 г. Здра вей те! (Топли аплодисменти) Из ми на мно го вре ме, от как то ви ви дях за пос ле ден път. По ра ди мно го раз лич ни при чи ни не ис кам

Подробно

Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Флорида, САЩ Ли Хонгджъ 29 де кем в ри 2001 г. Здра вей те всич ки. Из ми на вре ме. Тъй като на тази Фа-кон

Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Флорида, САЩ Ли Хонгджъ 29 де кем в ри 2001 г. Здра вей те всич ки. Из ми на вре ме. Тъй като на тази Фа-кон Преподаване на Фа на Фа-конференцията във Флорида, САЩ Ли Хонгджъ 29 де кем в ри 2001 г. Здра вей те всич ки. Из ми на вре ме. Тъй като на тази Фа-кон фе рен ция спо де ля те своя опит в са мо у съ вър

Подробно

Преподаване на Фа на международната Факонференция в Манхатън, 2005 г. Ли Хонгджъ 24 ап рил 2005 г., Ню Йорк (Ентусиазирани аплодисменти) До бър ден на

Преподаване на Фа на международната Факонференция в Манхатън, 2005 г. Ли Хонгджъ 24 ап рил 2005 г., Ню Йорк (Ентусиазирани аплодисменти) До бър ден на Преподаване на Фа на международната Факонференция в Манхатън, 2005 г. Ли Хонгджъ 24 ап рил 2005 г., Ню Йорк (Ентусиазирани аплодисменти) До бър ден на всич ки! (Ентусиазирани аплодисменти) (Публиката:

Подробно

Преподаване на Фа на Конференцията във Ванкувър, Канада, 2003 г. Ли Хонгджъ 18 май 2003 г. (Продължителни аплодисменти) Тък мо ви дях ня кои от вас на

Преподаване на Фа на Конференцията във Ванкувър, Канада, 2003 г. Ли Хонгджъ 18 май 2003 г. (Продължителни аплодисменти) Тък мо ви дях ня кои от вас на Преподаване на Фа на Конференцията във Ванкувър, Канада, 2003 г. Ли Хонгджъ 18 май 2003 г. (Продължителни аплодисменти) Тък мо ви дях ня кои от вас на ми на ла та Факон фе рен ция. Из г леж да на ши те

Подробно

ЛО Медицинской деятельности (за исключением указанной деятельности, осуществляемой медицинскими организациями и другими организациями, в

ЛО Медицинской деятельности (за исключением указанной деятельности, осуществляемой медицинскими организациями и другими организациями, в ЛО-86-01 -003366 территории инновационного центра "Сколково") Согласно приложению (ям) к лицензии бюджетное учреждение Ханты-Мансийского автономного округа - Югры «Югорская городская больница» БУ «Югорская

Подробно

Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати Ли Хонгджъ 19 ок том в ри 2013 г. ~ Лос Ан дже лис, САЩ (Дълги и топли аплодисменти от всички п

Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати Ли Хонгджъ 19 ок том в ри 2013 г. ~ Лос Ан дже лис, САЩ (Дълги и топли аплодисменти от всички п Преподаване на Фа на Фа-конференцията в западните щати Ли Хонгджъ 19 ок том в ри 2013 г. ~ Лос Ан дже лис, САЩ (Дълги и топли аплодисменти от всички присъстващи) Мо гъ ща та Рим с ка им пе рия ни ко га

Подробно

Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Австралия Ли Хонгджъ Сид ни, 2-3 май 1999 г. Здра вей те на всич ки! (Аплодисменти) Не у сет но вече из ми на

Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Австралия Ли Хонгджъ Сид ни, 2-3 май 1999 г. Здра вей те на всич ки! (Аплодисменти) Не у сет но вече из ми на Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Австралия Ли Хонгджъ Сид ни, 2-3 май 1999 г. Здра вей те на всич ки! (Аплодисменти) Не у сет но вече из ми на ха го ди на или две, от как то бях в Сид ни за пос

Подробно

47.indd

47.indd Александър Кьосев, Даниела Колева съставители ТРУДНИЯТ РАЗКАЗ Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото 1000 София, ул. Юрий Венелин 24, вх. Б, ет. 2 тел./факс +359 2

Подробно

50.indd

50.indd ПРЕД ГОВОР Из к лю че ни е то ка то со ци о ло ги ческа поз на ва тел на фи гура: слу ча ят Тек сим и Ге ор ги Най денов Не-исто рия на Тексим В края на де кем в ри 1961 г. по си ла та на секрет но раз

Подробно

28 Ис Послушайте Меня.mus

28 Ис Послушайте Меня.mus 142 Послушайте Меня Исайя 51: 1-11 танслав Маген опрано льт Умеренно М=130 1 енор ас 1 По - слу-ша-йте Ме - ня, стре - мя-щ - е - ся к пра - вде, - щу - щ - е Го - спо - да! Взгля - н - те на ска - лу,

Подробно

Георги Константинов Ставайте, робове, аз не ща ярем! Фантастично-документален роман Шрапнел, 2005

Георги Константинов Ставайте, робове, аз не ща ярем! Фантастично-документален роман Шрапнел, 2005 Георги Константинов Ставайте, робове, аз не ща ярем! Фантастично-документален роман Шрапнел, 2005 3 ВМЕСТО ПРОЛОГ Георги Константинов, автор, 2005 Шрапнел, 2005 Бо го ве те не ме оби чат. Иначе от дав

Подробно

q = 120 S A T B 1. Канонарх. Альт - Ве - ли - чит ду - ша мо - я Го Величит душа моя-г Господа - спо - да. Хор Н.Озеров И И И воз - ра - до - ва - ся

q = 120 S A T B 1. Канонарх. Альт - Ве - ли - чит ду - ша мо - я Го Величит душа моя-г Господа - спо - да. Хор Н.Озеров И И И воз - ра - до - ва - ся q = 120 S A T B 1. Канонарх. Альт Ве л чт ду ша мо я Го Велчт душа мояг Господа спо да. Хор Н.Озеров И И И воз ра до ва ся дух мой воз ра до ва ся дух мой воз ра до ва ся дух мой о о о 5 зе Спа зе Спа

Подробно

списък С КЛАСИРАНИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ПРО Д АЖ БА НА ЦВЕТЯ ЗА 8-М И МАРТ, 2018 г. по ред Вх. Заяви те л А д р е с 1 Р М Л 1 8 -Г Р /

списък С КЛАСИРАНИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ПРО Д АЖ БА НА ЦВЕТЯ ЗА 8-М И МАРТ, 2018 г. по ред Вх. Заяви те л А д р е с 1 Р М Л 1 8 -Г Р / списък С КЛАСИРАНИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ПРО Д АЖ БА НА ЦВЕТЯ ЗА 8-М И МАРТ, 2018 г. по ред Вх. Заяви те л А д р е с 1 5 4 3 /1 3.0 2.2018г. А к с е н и я М е то д и е в а С а н д о в а ж к "М л а д о с т 1",

Подробно

Годишњак за српски језик Фонестемата и књижевност като субморфена единица XXIV/11 (2011), Ва лен ти на Бонд жо ло ва* ВТУ Св. св. Ки рил и Ме то

Годишњак за српски језик Фонестемата и књижевност като субморфена единица XXIV/11 (2011), Ва лен ти на Бонд жо ло ва* ВТУ Св. св. Ки рил и Ме то Годишњак за српски језик Фонестемата и књижевност като субморфена единица XXIV/11 (2011), 73 80 Ва лен ти на Бонд жо ло ва* ВТУ Св. св. Ки рил и Ме то дий Фи ло ло ги че ски фа кул тет Ка те дра по съ

Подробно

buletin-last.indd

buletin-last.indd Европейски съюз ПРОЕКТ BG051PO001-3.1.03-0001 Квалификация на педагогическите специалисти Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана

Подробно

A solo S A T B q = Ве Ве Ве Ве Величит душа моя Господа ша Cоло альта с хором - ли - чит ду - мо - я Го - ли - чит ду - ли - чит ду - ли - чит д

A solo S A T B q = Ве Ве Ве Ве Величит душа моя Господа ша Cоло альта с хором - ли - чит ду - мо - я Го - ли - чит ду - ли - чит ду - ли - чит д A solo S A T B q = 76 1. Ве Ве Ве Ве Величит душа моя Господа ша Cоло альта с хором ли чит ду мо я Го ли чит ду ли чит ду ли чит ду спо да. ша. И ша. И ша. И воз воз воз И воз ра Фрунза до ва ся ра до

Подробно

Туристичка Агенција ``ТЕРРА ТРАВЕЛ СКАЈ `` ул. Луј Пастер Бр:9- Палата Македонија Скопје Тел: / Лиценца А Рег.Број: /2

Туристичка Агенција ``ТЕРРА ТРАВЕЛ СКАЈ `` ул. Луј Пастер Бр:9- Палата Македонија Скопје Тел: / Лиценца А Рег.Број: /2 СПЕЦИЈАЛН И ПОНУДИ Regnum Apart Hotel 5*-Банско 2 деца до 10,99 год.-гратис Период на престој: 18.01-21.01/18-3 ноќи:226 Це н ат а е да де н а по лиц е за 3 ноќи во E XE CU TI VE S UI T E МО U NTA I N

Подробно

1 М ИНИСТЕ РС ТВ О НА ЗЕМ Е ДЕ ЛИ ЕТО, ХРА НИТЕ И ГОРИТЕ,, СЕВ ЕР ОИЗТОЧНО ДЪ РЖ АВ НО ПРЕ ДП РИЯ ТИ Е ДП ТП,,ДЪ РЖ АВ НО ГО РСК О СТОП А НСТВ О ШУ М

1 М ИНИСТЕ РС ТВ О НА ЗЕМ Е ДЕ ЛИ ЕТО, ХРА НИТЕ И ГОРИТЕ,, СЕВ ЕР ОИЗТОЧНО ДЪ РЖ АВ НО ПРЕ ДП РИЯ ТИ Е ДП ТП,,ДЪ РЖ АВ НО ГО РСК О СТОП А НСТВ О ШУ М 1 М ИНИСТЕ РС ТВ О НА ЗЕМ Е ДЕ ЛИ ЕТО, ХРА НИТЕ И ГОРИТЕ,, СЕВ ЕР ОИЗТОЧНО ДЪ РЖ АВ НО ПРЕ ДП РИЯ ТИ Е ДП ТП,,ДЪ РЖ АВ НО ГО РСК О СТОП А НСТВ О ШУ М ЕН у л. П е т р а 1, е т. 5, г р. Ш у м е н, о б щ.

Подробно

1 М ИНИСТЕРСТВ О НА ЗЕМ ЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,, СЕВ ЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖ АВ НО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП ТП,,ДЪРЖ АВ НО ГОРСКО СТОПАНСТВ О ШУ М ЕН у л. П е т р а

1 М ИНИСТЕРСТВ О НА ЗЕМ ЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,, СЕВ ЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖ АВ НО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП ТП,,ДЪРЖ АВ НО ГОРСКО СТОПАНСТВ О ШУ М ЕН у л. П е т р а 1 М ИНИСТЕРСТВ О НА ЗЕМ ЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,, СЕВ ЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖ АВ НО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП ТП,,ДЪРЖ АВ НО ГОРСКО СТОПАНСТВ О ШУ М ЕН у л. П е т р а 1, е т. 5, г р. Ш у м е н, о б щ. Ш у м е н, о б л.

Подробно

9 февраля́ 2014

9 февраля́ 2014 9 2014 Н Н П Т Г 8 С Р й С НО НО НИ К НО Н ПЕСНЬ 1: К НО Н ОСКР СН Й, ГЛ С 8: Ирмо с Кол сн ц он т ля ф р о ня по ру / чудот оря й но д / Мо - с йск й ж л, кр стоо р но пор,/ р д л мо р,/ И р ля ж л ц,

Подробно

стр. 1 от Учениците, 5 записани за държавен план-прием в V клас в СМГ "Паисий Хилендарски" за учебната година, подредени в низходящ ред в за

стр. 1 от Учениците, 5 записани за държавен план-прием в V клас в СМГ Паисий Хилендарски за учебната година, подредени в низходящ ред в за стр. 1 от Учениците, 5 записани за държавен план-прием в V клас в СМГ "Паисий Хилендарски" за учебната 2019-2020 година, подредени в низходящ ред в зависимост от БАЛ-а им 1 376 50.00 100 Огнян Ив Ве 17.50

Подробно

Приложение к жалобе Сводная таблица по делам об административных правонарушениях! д ел а В ы я в л е н н о е от j :! o r 1 9

Приложение к жалобе Сводная таблица по делам об административных правонарушениях! д ел а В ы я в л е н н о е от j :! o r 1 9 Приложение к жалобе Сводная таблица по делам об административных правонарушениях д ел а В ы я в л е н н о е 3 8 1 8 2 от j : o r r 3 8 2 3 5 о; ; 1.0 7.2 0 4 н а р у ш е н и е Н а р у ш е н и е п.6.2.1,

Подробно

When I was a boy, the cry of the church was, “Jesus is coming

When I was a boy, the cry of the church was, “Jesus is coming ТУК ИМА ЕДИН ПО-ВЕЛИК ОТ СОЛОМОН Дейвид Уилкерсън 12 Юли 2004 Според И С д де е до де ед пе е де е о о е пред р е о до е о ре о по о е е С р е е е де е о о о д е е о : Юж р е е д о по о е е е го о д о

Подробно

<CAE0F4E8E7ECE C1EBE0E6E5EDE820EDE5EFEEF0EEF7EDE8E820E220EFF3F2FC292E6D7573>

<CAE0F4E8E7ECE C1EBE0E6E5EDE820EDE5EFEEF0EEF7EDE8E820E220EFF3F2FC292E6D7573> Áëàæåíè íåïîðî íèè â ïóòü (êàôèçìà 17, ïñàëîì 118) Ìóçûêà: Åñèí Ñ. Â. Бла - же - ни не - по - роч - ни - и впуть, хо - дя - щи - и вза - 5 ко - не Го - спод - ни. Бла - же - ни ис-пы - та - ю -щи -и сви

Подробно

стр. 1 от 11 Протокол с имената на учениците, приети след Първо класиране за държавен план-прием в V клас в СМГ "Паисий Хилендарски" за учебната 2019-

стр. 1 от 11 Протокол с имената на учениците, приети след Първо класиране за държавен план-прием в V клас в СМГ Паисий Хилендарски за учебната 2019- стр. 1 от 11 1 376 50.00 100 Огнян Ив Ве 17.50 100.00 43.0 83.33 100.00 100.00 840.000 а 2 055 50.00 100 Васил Ди Др 14.00 96.00 41.0 66.67 95.65 95.06 798.631 а 3 204 50.00 100 Даниел Ни Ге 14.25 88.00

Подробно

ÿÿÿÿÿ ПЛАН РЕАЛИЗАЦИИ ОТРАСЛЕВОГО ТАРИФНОГО СОГЛАШЕНИЯ В ЖИЛИЩНО- КОММУНАЛЬНОМ ХОЗЯЙСТВЕ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ НА ГОДЫ п /п М е р о

ÿÿÿÿÿ ПЛАН РЕАЛИЗАЦИИ ОТРАСЛЕВОГО ТАРИФНОГО СОГЛАШЕНИЯ В ЖИЛИЩНО- КОММУНАЛЬНОМ ХОЗЯЙСТВЕ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ НА ГОДЫ п /п М е р о ÿÿÿÿÿ 14 03 7 7 ПЛАН РЕАЛИЗАЦИИ ОТРАСЛЕВОГО ТАРИФНОГО СОГЛАШЕНИЯ В ЖИЛИЩНО- КОММУНАЛЬНОМ ХОЗЯЙСТВЕ РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ НА 2017-2019 ГОДЫ п /п М е р п р я т я п р еал за ц Ф р м а р е а л за ц С р к в

Подробно

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ Многоквартирный жилой дом 22 (по генплану) в застройке по адресу Нижегородская область, г. Н. Новгород, Приокский район, в районе

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ Многоквартирный жилой дом 22 (по генплану) в застройке по адресу Нижегородская область, г. Н. Новгород, Приокский район, в районе ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ Многоквартирный жилой дом 22 (по генплану) в застройке по адресу Нижегородская область, г. Н. Новгород, Приокский район, в районе пос. Дубенки (участок 3) 52-000429 по состоянию на

Подробно

-FS10

-FS10 О НЕ ЗА КОН НОМ ОБО РО ТЕ НАР КО ТИ КОВ КАК ОБ УГ РО ЗЕ НА ЦИ О НАЛЬ НОЙ БЕ ЗО ПАС НО СТИ РОССИИ З А М Е С Т И Т Е Л Ь П Р Е Д С Е Д А Т Е Л Я К О М И Т Е Т А Г О С Д У М Ы Р Ф П О Б Е З О П А С Н О С

Подробно

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.pdf

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1.pdf ПРИЛОЖЕНИЕ 1 Обект: Интегриран воден проект на агломерация град Смолян РЕГИСТЪР НА ЗАСЕГНАТИТЕ ИМОТИ В СЕРВИТУТА НА КАНАЛИЗАЦИОННИЯ КЛОН ЗА гр.смолян Част: План - схема кв. Устово 927.1 4 5 у л.в аси л

Подробно

Приложение Д 1. Расчет выбросов загрязняющих веществ в атмосферный воздух на существующее положение

Приложение Д 1. Расчет выбросов загрязняющих веществ в атмосферный воздух на существующее положение Приложение Д 1. Расчет выбросов загрязняющих веществ в атмосферный воздух на существующее положение Д. ч ы щ щ ы щ щ. Т 6 тол е т е д то п о ле от одо, о о е пол о, под о де т е к о ло п о од т оте е к

Подробно

Из д аё тс я с г о д а С у в а ж е н и е м к в р е м е н и и л ю д я м 1 (1 2 5) я н в а р ь г о д а И з д а е т с я п р и п о д

Из д аё тс я с г о д а С у в а ж е н и е м к в р е м е н и и л ю д я м 1 (1 2 5) я н в а р ь г о д а И з д а е т с я п р и п о д Из д аё тс я с 2 0 0 8 г о д а С у в а ж е н и е м к в р е м е н и и л ю д я м 1 (1 2 5) я н в а р ь 2 01 9 г о д а 1 2 + И з д а е т с я п р и п о д д е р ж к е п р е з и д и у м а Б а ш к и р с к о г

Подробно

Образовательный портал «РЕШУ ОГЭ» ( Вариант На каком ри сун ке изоб ра же но мно же ство ре ше ний си сте мы не

Образовательный портал «РЕШУ ОГЭ» (  Вариант На каком ри сун ке изоб ра же но мно же ство ре ше ний си сте мы не Вариант 5902065 1. На каком ри сун ке изоб ра же но мно же ство ре ше ний си сте мы не ра венств 2. Ре ши те си сте му не ра венств За да ние 8 340973 На каком ри сун ке изоб ра же но мно же ство её ре

Подробно

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ Многоэтажный жилой дом по ул. Восточно-Кругликовской в г. Краснодаре. Литер 2.5 (2-й этап строительства) по состоянию н

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ Многоэтажный жилой дом по ул. Восточно-Кругликовской в г. Краснодаре. Литер 2.5 (2-й этап строительства) по состоянию н ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ Многоэтажный жилой дом по ул. Восточно-Кругликовской в г. Краснодаре. Литер 2.5 (2-й этап строительства) 23-001371 по состоянию на 19.09.2019 Дата подачи декларации: 16.11.2018 01

Подробно

Предложения по центру спортивной медицины в г. Казани

Предложения по центру спортивной медицины в г. Казани К Про т «З оровая ш о а» ГАУ «ц ц» К, 2018 http://rcmp.tatar.ru e-mail: rcmp.rt@tatar.ru . Э, :,,,,,,... ет то е т о е т о уду е о. От до о то о, к к о о о е пе е о т т е, кл пе од от о е т, до до т е

Подробно

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирного дома со встроенными помещениями и пристроенным наземным гаражом по адресу: Санкт-Петербург, муниципальный округ

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирного дома со встроенными помещениями и пристроенным наземным гаражом по адресу: Санкт-Петербург, муниципальный округ ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирного дома со встроенными помещениями и пристроенным наземным гаражом по адресу: Санкт-Петербург, муниципальный округ Пискарёвка, проспект Маршала Блюхера, дом 4, корпус

Подробно

УТВЕРЖДАЮ И Н С Т Р У К Ц И Я Государственная система обеспечения единства измерений У с т а н о в к а п о в е р о ч н а я т р у б о п о р ш н е в а я

УТВЕРЖДАЮ И Н С Т Р У К Ц И Я Государственная система обеспечения единства измерений У с т а н о в к а п о в е р о ч н а я т р у б о п о р ш н е в а я УТВЕРЖДАЮ И Н С Т Р У К Ц И Я Государственная система обеспечения единства измерений У с т а н о в к а п о в е р о ч н а я т р у б о п о р ш н е в а я С а п ф и р Н Г И - 1 1 0 0 Методика поверки м п О

Подробно

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирный жилой дом со встроенными помещениями, подземной и встроенно-пристроенной автостоянкой по адресу: Санкт-Петербург,

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирный жилой дом со встроенными помещениями, подземной и встроенно-пристроенной автостоянкой по адресу: Санкт-Петербург, ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирный жилой дом со встроенными помещениями, подземной и встроенно-пристроенной автостоянкой по адресу: Санкт-Петербург, Уральская улица, участок 46, ( на месте дома 2, литера

Подробно

Исследование процесса истечения кипящей воды через диафрагмы и цилиндрические насадки

Исследование процесса истечения кипящей воды через диафрагмы и цилиндрические насадки ИЗВЕСТИЯ ТОМСКОГО ОРДЕНА ТРУДОВОГО КРАСНОГО ЗНАМЕНИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКОГО ИНСТИТУТА имени С. М. КИРОВА Т о м 17, в. 1964 К РАСЧЕТУ ПРОСТЫХ Ш А Р Н И Р Н ЫХ О Т К Л О Н И Т Е Л Е Й Б. И. С П И Р И Д О Н О В

Подробно

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирный жилой дом со встроенными помещениями, подземной и встроенно-пристроенной автостоянкой по адресу: Санкт-Петербург,

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирный жилой дом со встроенными помещениями, подземной и встроенно-пристроенной автостоянкой по адресу: Санкт-Петербург, ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирный жилой дом со встроенными помещениями, подземной и встроенно-пристроенной автостоянкой по адресу: Санкт-Петербург, Уральская улица, участок 46, ( на месте дома 2, литера

Подробно

О О О " П О Л И М А С Т Е Р " Г с н с р а д ь и ы н д и р е к т о р П О II 5 _ Л М - Б у р ы й У # / ' '! & *. / г. У Т В Е Р Ж Д А Ю

О О О  П О Л И М А С Т Е Р  Г с н с р а д ь и ы н д и р е к т о р П О II 5 _ Л М - Б у р ы й У # / ' '! & *. / г. У Т В Е Р Ж Д А Ю О О О " П О Л И М А С Т Е Р " Г с н с р а д ь и ы н д и р е к т о р 0 0 0 4 П О II 5 _ Л М - Б у р ы й У # / ' '! & *. / 2 0 1 5 г. У Т В Е Р Ж Д А Ю Б е л Г И М Л. Г у р е в и ч 20 15 г. Д О З И М Е Т

Подробно

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирного дома со встроенными помещениями и пристроенным наземным гаражом по адресу: Санкт-Петербург, муниципальный округ

ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирного дома со встроенными помещениями и пристроенным наземным гаражом по адресу: Санкт-Петербург, муниципальный округ ПРОЕКТНАЯ ДЕКЛАРАЦИЯ многоквартирного дома со встроенными помещениями и пристроенным наземным гаражом по адресу: Санкт-Петербург, муниципальный округ Пискарёвка, проспект Маршала Блюхера, дом 4, корпус

Подробно

Ф Г У П «В С Е Р О С С И Й С К И Й Н А У Ч Н О - И С С Л Е Д О В А Т Е Л Ь С К И Й И Н С Т И Т У Т М Е Т Р О Л О Г И Ч Е С К О Й С Л У Ж Б Ы» Ф Г У П

Ф Г У П «В С Е Р О С С И Й С К И Й Н А У Ч Н О - И С С Л Е Д О В А Т Е Л Ь С К И Й И Н С Т И Т У Т М Е Т Р О Л О Г И Ч Е С К О Й С Л У Ж Б Ы» Ф Г У П Ф Г У П «В С Е Р О С С И Й С К И Й Н А У Ч Н О - И С С Л Е Д О В А Т Е Л Ь С К И Й И Н С Т И Т У Т М Е Т Р О Л О Г И Ч Е С К О Й С Л У Ж Б Ы» Ф Г У П «В Н И И М С» У Т В Е Р Ж Д А Ю п о ка ч е с т в у

Подробно

Езикова гимназия гт>. Кърджали, ул. Тен. Чернозубов" 19 тел факс: ~ е-тай: Утвържда /Йорданка Граф

Езикова гимназия гт>. Кърджали, ул. Тен. Чернозубов 19 тел факс: ~ е-тай:   Утвържда /Йорданка Граф гт>. Кърджали, ул. Тен. Чернозубов" 19 тел факс: 0361 6-28-1 ~ е-тай: gpche.ki@abv.bg www.botev-kardzhali.com Утвържда /Йорданка ---------------------------- П р е д м е т К л ас 9А1 К о н тр о л н а 1

Подробно