СТАНОВИЩЕ. на доц. д-р Добрин Христов Канев, НБУ, Политически науки (3.3)

Размер: px
Започни от страница:

Download "СТАНОВИЩЕ. на доц. д-р Добрин Христов Канев, НБУ, Политически науки (3.3)"

Препис

1 СТАНОВИЩЕ на доц. д-р Добрин Христов Канев, НБУ, Политически науки (3.3) по дисертацията на тема Коалиционните правителства в парламентарните демокрации: Теоретични модели и практики на процеса на формиране, договаряне и стабилност за присъждане на образователна и научна степен доктор, професионално направление 3.3. Политически науки на Лилия Цветкова Тодорова Представената за публична защита дисертация на Лилия Терзийска на тема Коалиционните правителства в парламентарните демокрации: Теоретични модели и практики на процеса на формиране, договаряне и стабилност със своите 237 страници текст заедно с богатата библиография отговаря на формалните критерии за подобен род изследователски продукт. Изпълнени са и другите нормативни изисквания като адекватното отразяване на съдържанието на дисертационния труд в автореферата, както и самооценка на приносните моменти. Налице са и необходимите публикации по темата на доктората. И от съдържателна гледна точка дисертацията притежава качества на сериозен и задълбочен научен труд. Тя е завършено и логично изградено изследване, което и в този аспект отговаря на критериите, поставени пред една докторска теза. Основания за подобно заключение откривам в следните характеристики на дисертационния труд: Първо. Дисертантката се е насочила към проблеми, които се отличават както със своята научна значимост, така и със своята актуалност. Значимостта на избраната от нея тема за коалиционните правителства произтича от факта, че в западноевропейските демокрации след Втората световна война голямото мнозинство от националните правителства са били формирани от две или повече политически партии. Коалиционните кабинети се отличават от еднопартийните правителства и имат важни 1

2 специфики, които неизбежно се отразяват върху функционирането на демократическите политически системи. Поради това и научният интерес към тях е значителен. По отношение на западноевропейските страни вече е натрупана сериозна изследователска продукция, в т.ч. и много емпирични данни. Не такова е положението по отношение на новите демокрации в Централна и Източна Европа, където изследванията са по-скоро спорадични и частични. Това ражда и необходимостта от разширяване и задълбочаване на изследователските усилия в това проблемно поле, още повече, че и в тези страни преобладават коалиционните правителства - през първите две десетилетия след началото на прехода 56% от пост-електоралните кабинети в десетте страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа са формирани от две или три партии, а само 19% са еднопартийни правителства. Ключовият въпрос тук е, в състояние ли са коалиционните теории, развити на базата на натрупаните изследвания на западноевропейски страни, да се прилагат в контекста на държавите от Централна и Източна Европа? Като си поставя за цел изследване на българските коалиционни кабинети по отношение на тяхното формиране, състав и устойчивост Лилия Тодорова се включва в търсенето на отговори на този значим и актуален изследователски въпрос. Второ, дисертантката е формулирала ясно своите цел, задачи, теза и хипотези. Поставената изследователска цел се свежда до определяне на границите на приложимост на западните теории за българските коалиционни правителства в периода г. (с. 5), а сред по-конкретните изследователски задачи са изведени, първо, проучването на основните коалиционни теории в политическата наука, формирани на базата на западния опит, за да се открият концепции, подходящи за изследване на коалиционната практика и в новите демокрации; второ, анализ на коалиционни правителства в Централна и Източна Европа от гледна точка на установени в коалиционните теории обяснителни модели; трето, изследване на българските коалиционни кабинети в периода г. За доказване е представена една по-обща теза, а именно, че коалиционните правителства в България в изследвания период г. се формират с нарастваща честота, като преобладават нестабилните коалиции (с. 8). Тества се и близката по съдържание хипотеза, 2

3 че коалиционните правителства в България не са изключение, а се оформят като неизменна част от политическия процес доколкото политическата среда в държавата създава такива предпоставки, както и втора хипотеза за липсата на утвърдени традиции в българската коалиционна политика (като писането на ясно и подробно разписано коалиционно споразумение) и за относително кратък преговорен процес (вж. с. 8). Изброени са и поредица от конкретни изследователски въпроси, отговорите на които биха довели до изпълнение на поставената цел, доказване на тезата и валидиране на хипотезите. Трето, дисертанткато стъпва на подходяща за реализация на изследователските задачи методология, владее научната литература по темата и използва богат източников материал. Докторантката се опира на разнообразни теоретични подходи, но в центъра на вниманието са теоретичните инструменти, чрез които в политологичната литература в различни моменти са изследвани коалициите теорията на рационалния избор, теорията на игрите, неоинституционализмът. В това отношение авторката не само демонстрира задълбочени знания върху научната литература в това изследователско поле, но е и в състояние критично да извлече от тях необходимия синтез за изграждане на своя теоретичен модел. Изследването на Лилия Тодорова се базира на много и разнообразни първични и вторични източници. Това проличава в библиографията, която включва 211 заглавия на български и английски езици. Все пак прави впечатление, че при анализа на българските коалиционни правителства в трета глава надделяват медийните източници, макар че има достатъчно научни публикации в това отношение. Четвърто. Избраната от авторката структура на дисертацията и логика на изследването създават необходимите предпоставки за аналитично и последователно излагане на проблемите. Всяка една от трите глави на труда е посветена на решаване на формулираните в увода три изследователски задачи. Тръгва се с аналитично представяне на основните теоретични модели по отношение на коалиционните правителства и техния жизнен цикъл. Във втората глава се разглежда проблемът за стабилността на правителствата и на коалиционните 3

4 кабинети, като е вмъкнат и въпросът за спецификата на коалициите в новите демокрации от Централна и Източна Европа. Там е намерил място и друг съществен въпрос - влиянието на партиите и на партийната система върху формирането и устойчивостта на коалициите, ефекта, който оказват процесите на фрагментация и поляризация на партийната система, а също и състоянието на самите политически партии, върху устойчивостта на коалиционните правителства. Стъпила на тази цялостна основа, авторката се е насочила в третата глава към конкретното поле на изследване и е анализирала седемте български кабинети, които тя дефинира като коалиционни (с премиери Димитър попов, Филип Димитров, Любен Беров, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Пламен Орешарски). Бих могъл да добавя и още достойнства на дисертационния труд. Понятията, с които авторката работи, са представени в различните им интерпретации. Проблемите са ясно поставени и логично структурирани. Изразено е отношение към важни автори и научни публикации в изследваната сфера. Докторантката се е изявила като изследовател, който познава своето научно поле, който владее и успешно прилага съвременните методи на анализ. Тя е конструирала подходящ теоретичен модел, стъпващ на основни резултати от изследванията на коалиционните феномени в развитите демокрации, за да може надеждно да го приложи към специфична ситуация в България. Така тя е изпълнила успешно изследователската си цел, доказала е тезата си и е потвърдила своите хипотези. Успяла е да разкрие важни черти на функционирането на българската политическа система, с което се стига до обогатяване на резултатите на нашата политическа наука. При всички случаи дисертацията допринася за по-пълноценното разбиране на коалиционната политика в страната ни. Същевременно в дисертационния текст могат да се открият и слабости, неточности, възможности за подобрение. Докторантката не е изцяло права, когато пише за липсата на български изследвания. Има такива и ако тя ги беше взела предвид, щеше да добави още стойност към дисертацията си. Става дума за дисертацията с близко название на Ралица Симеонова, защитена през 2016 г. 4

5 - Коалиционни кабинети и консолидиране на парламентарния режим в България ( ) и свързаните с нея публикации. От гледна точка на структурата на работата втората глава изглежда еклектична поради присъствието само там на източноевропейския опит при положение, че се разглеждат проблеми, които се отнасят не само за ЦИЕ, а за всички стабилност на правителствата и коалициите, начини на нейното измерване, роля на партиите и партийните системи. Поради това неизбежно и в части, посветени на новите демокрации, се появяват примери от Западна Европа (например на с. 121, 137 и др.). Срещат се и неточности. На с. 74 например се твърди, че ред страни имат мажоритарни избирателни системи, което не важи за повечето от изброените. На с. 204 правителството на Орешарски се окачествява като правителство на БСП, което противоречи на установения от самата авторка негов коалиционен характер. При цитат на с. 151 се остава с впечатление, че авторката се съгласява с твърдението, че 4%-овата бариера ерозира демокрацията и получаваме олигархично управление, което е най-малкото спорно. Трудно доказуемо е, че именно относително ниската избирателна активност в България води до липсата на мнозинство за една партия (с. 190) или че избирателната система в България предопределя създаването на фрагментирани парламенти (с. 152). Едва ли причината за неодобрението на коалициите в България е в използването на различни названия за тези правителства (с. 206). Няма как един индекс да помага за предотвратяване провалянето на коалициите (с. 122). За авторката не е ясно дали ДПС е напуснало коалицията при Орешарски (с. 209), но сякаш пропуска, че след евроизборите (на 5 юни 2014 г.) тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан на специална пресконференция заяви, че анализът на изборните резултати прави невъзможен пълния мандат на кабинета. Стилът на авторката като цяло е академичен и прецизен. Все пак на отделни места липсва посочване на страници при цитирането, някои авторови имена се изписват по различен начин, срещат се неточности при цитирането (с. 115, ). В някои таблици (например 4, 5 на с. 128 и 129) и при представяне на данни на други места (с. 130) не са посочени периодите, за които се отнасят данните. 5

6 Бих искал да задам и три въпроса на докторантката: Първо, не е ли по-точно да се говори не за едно, а за две коалиционни правителства, оглавявани от Симеон Сакскобургготски едното на НДСВ и ДПС, другото на НДСВ, ДПС и Новото време? Второ, след като сте дефинирали коалиционното правителство като политически съюз, съставен от две или повече партии от един и същ или различен спектър на политическото пространство, чиято обща цел е споделяне на отговорността за управлението на държавата (с. 12), не изглежда ли недостатъчно обосновано да се определят като коалиции еднопартийните малцинствени правителства на Филип Димитров и на Бойко Борисов (1) при липса на министри от друга партия, а често и при отпадане на парламентарната подкрепа в хода на парламентарния цикъл? Трето, според Вас правителството на Орешарски е класически пример за минимална печеливша коалиция, но то няма собствено мнозинство в парламента. В този смисъл не е ли по-точно то да се определи като коалиция на малцинството? В заключение: Направените бележки не омаловажават очертаните вече достойнства и постижения на дисертационния труд. На вниманието ни е представен сериозен изследователски труд, в който докторантката успешно е осъществила комплексно и задълбочено изследване на значима и актуална тема. Това ми дава всички основания да подкрепя присъждането на образователната и научна степен доктор по политология на Лилия Тодорова. София, 4 септември 2019 г. 6 доц. д-р Добрин Канев

7 7