РЕЦЕНЗИЯ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР от доц. д-р Янка Русева Тоцева Научна област: 2. Хуманитарни науки Професионално направление: Религия и теология Софийски университет Св. Климент Охридски Богословски факултет Заглавие на дисертацията: МИТРОПОЛИТ МАКСИМ ПЛОВДИВСКИ КАТО ЦЪРКОВЕН ОРАТОР Име на дисертанта: Андриан Владимиров Александров 1. Данни за дисертанта Андриан Александров е завършил през 1996 г. специалност История в Исторически факултет на СУ Св. Климент Охридски. Притежава магистърска степен по теология. Професионалният му път е в областта на религиозното възпитание и образование в системата на средното и висшето образование. 2. Данни за докторантурата Андриан Александров е задочен докторант и е отчислен с право на защита през 2012 г. Положил е успешно всички изпити и през 2012 г. е проведена предварителната защита, на която дисертационният труд е

2 оценен положително. Няма данни за допуснати нарушения при реализирането на докторантурата. 3. Данни за дисертацията и автореферата. Дисертационният труд се състои от 172 страници текст, структурирани в предговор, увод, два глави и заключение. След тях е библиографията, която включва 180 заглавия, групирани в извори 44, архиви 5, периодика 83, научна литература на кирилица 36, на латиница 2 и интернет базирани ресурси 10. Към работата са представени различни приложения речи, мемоарна литература, фотоси и др. илюстративни материали по темата на дисертационното изследване. Предговорът представя авторовата позиция за избора на темата и връзката на теорията с практиката на проповедническата дейност. Уводът обосновава актуалността и значимостта на изследването; представя и анализира обекта и предмета; прави кратък критически преглед на схващанията за връзката между проповедта и проповедника с извеждане на факторите за успех. Целта на изследването е посочена ясно и насочва вниманието към перспективите, които следват от нейното постигане. Формулирана е научна хипотеза, която наред с целта обуславя задачите на дисертационното изследване. Логически следват методите с помощта, на които ще се решат двете задачи като се очертават и осите на методологическия подход. Изведени са приносите и е обоснована теоретическата и практическата значимост на изследването. В края на увода е представена структурата и обема на работата. Първата глава е посветена на представянето на живота и дейността на Митрополит Максим Пловдивски. Тя е в обем от 62 страници.

3 Структурирана е в три части. В първата част е представена биографическата информация. Във втората е представена в хронологичен вид и критически анализирана активната, многогодишна и разнообразната дейност на Митрополит Максим Пловдивски в борбата за църковнонационална независимост. В третата част на 48 страници е представена, коментирана и оценявана пастирската и проповедническата му дейност. Активността на Митрополит Максим Пловдивски в реализирането на различни каузи е обвързана с неговият дълбокохуманен светоглед и последователното преследване на целите на българската православна църква. Главата завършва с представяне на завещанието и оценките на неговите съвременници. Втората глава е посветена на проповедническото наследство на Митрополит Максим. Тя е в обем от 80 страници. В началото се представят и анализират видовете проповеди според църковното време неделни, празнични и по различни случаи. Специално внимание е отделено на речите на Митрополит Максим Пловдивски произнесени на църковни празници и при светски събития. Във втората част е анализирано идейното и тематично съдържание на проповедите. Изведени са основните цели и задачи, които църковният оратор е преследвал и успешно постигал. Основните теми са свързани с христовата вяра и християнските добродетели. Проповедите, словата и речите са посветени на актуални теми и много често атакуват злободневни проблеми и негативни обществени нагласи. Формата, езикът и стилът на проповедите са подложени на съдържателен и стилистичен анализ. Разкрита е връзката между композицията и влиянието на творческата индивидуалност на проповедника Митрополит Максим Пловдивски. На базата на общоприетите омилетични принципи дисертантът прави сериозен опит за очертаване на спецификите на ораторския му стил (стр ). Интерес за читателя, а и за бъдещите проповедници представляват примерите на

4 стр демонстриращи богатството на реторическите похвати и стилистичните фигури, които е използвал църковния оратор. В края на главата са направени обобщения за оценките дадени на Митрополит Максим Пловдивски от неговите съвременници и от специалистите, докоснали се до неговото омилетично творчество. Заключението рамкира направените изводи относно ораторското майсторство на проповедника и посочва областите, в които може да се черпи от неговия опит. Дисертантът представя своите виждания относно структурата на проповедите и на този фон очертава своеобразието на стила на Митрополит Максим Пловдивски. На базата на проученото омилетично наследство, оставено от Митрополит Максим Пловдивски, той извежда общи изводи за омилетичната теория и практика (стр ). В края на работата очертава нови полета на изследователски си интереси и преподавателската си практика. Авторефератът е в обем от 28 страници. Той е изготвен съгласно изискванията и отразява основните положения на дисертационния труд. В него са посочени приносните моменти и три публикации по темата на дисертацията. 4. Научни приноси Научните приносите в дисертационния труд условно могат да се открият в две посоки в теоретичната част и свързани с бъдещата преподавателска работа по подготовката на църковни оратори. Приемам изведените от дисертанта четири приноса. А именно, че е направено цялостно изследване на живота, дейността и омилетичното наследство Митрополит Максим Пловдивски; че са изведени факторите

5 повлияли формирането на ораторския стил на проповедника; по нов начин са осмислени главните проповеднически идеи и са направени изводи за съвременната проповедническа практика и за обучението на бъдещите проповедници. Дългогодишният труд по събирането и обработването на емпиричния материал, съчетани с добрата научна подготовка, са създали предпоставките Андриан Александров да представи едно добре обмислено и структурирано изследване, в което теоретичните приноси са основа за постигането и на практически приложими действия, модели и решения. 5. Публикации и участия в научни форуми. В автореферата са посочени три публикации по темата на дисертацията две от които са доклади на научни конференции, публикувани в сборници и една под печат. Заключение Към силните страни на представения труд могат да се посочат сериозното и отговорно отношение на автора към проучването и разработването на проблематиката свързана с живота и проповедническата дейност на Митрополит Максим Пловдивски. Към работата могат да се отправят някои забележки и препоръки, свързани с подобряването и3: 1. В увода представянето на теоретическата и практическа актуалност на темата би следвало да предхожда представянето на обекта, предмета, целта и задачите на дисертацията.

6 2. В края на всяка от главите би могло да се направи обобщение и да се изведат ключовите идеи и приносните моменти в изследователската работа. 3. Заключението е необходимо да се допълни с текстове относно постигането на целта на дисертационния труд, изпълнението на задачите и доказването на хипотезата. В заключение искам да отбележа, че въпреки отправените забележки представеният труд има достойнства като теоретичен принос в изследването на богословското красноречие у нас. Характерния научен стил, както и представените тези и идеи не оставят съмнение, че дисертационният труд е лично дело и плод на сериозна работа в сферата на омилетиката и реториката. Трудът притежава необходимите качества, за да бъде присъдена на Андриан Александров образователната и научна степен доктор г. Рецензент: (доц. д-р Янка Тоцева)