ХИВ - МЕЖДУ СТРАХА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА HIV - BETWEEN FEAR AND PROFESSIONALISM

Размер: px
Започни от страница:

Download "ХИВ - МЕЖДУ СТРАХА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА HIV - BETWEEN FEAR AND PROFESSIONALISM"

Препис

1 ХИВ - МЕЖДУ СТРАХА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА Миглена Коларова Катедра по хигиена и епидемиология, Факултет по обществено здравеопазване, Медицински университет - Варна HIV - BETWEEN FEAR AND PROFESSIONALISM Miglena Kolarova Department of Hygiene and Epidemiology, Faculty of Public Health, Medical University of Varna Introduction: The occupation of healthcare workers in their care for patients and exposure to blood and biological fluids brings the risk of contracting HIV/AIDS and other blood infections. The risk of contamination in the hospital environment is reciprocal, from patient to staff and vice versa. Aim: The aim of this article is to explore the stigma and discrimination against people living with HIV in the process of their healthcare. Materials and Methods: Anonymous poll examined 330 individuals - copper workers, students and HIV seropositive. The results were statistically processed with SPSS v. 20.0, using descriptive, variational and comparative analysis. Results: The results of the analysis show that slightly over half of the surveyed medical specialists are not afraid to provide care to an HIV positive patient (about 60%), with a significant part supporting the periodic HIV/AIDS tests of medical staff. On the other hand, 74% of HIV seropositive respondents report that they report their HIV status while visiting a doctor, and only 36.00% say their physician is aware of the fact that they are HIV positive. The main reason for hiding information about the HIV status is the fear of stigma and discrimination. In the group of medical students surveyed, only 44% of the respondents are ready to provide care to an HIV seropositive patients. Conclusion: Although healthcare workers and medical students in training are well aware of the mechanisms of transmission of HIV infection, there is still fear of working with HIV seropositive patients. This also determines the choice of these patients to keep their HIV status secret when visiting a medical professional. Въведение: Професията на здравните работници в грижата им за пациентите и излагането на кръв и биологични течности носи риска от заразяване с ХИВ/СПИН и други кръвни инфекции. Рискът от заразяване в болничната среда е двупосочен от пациента към персонала и обратно. Цел: Проучване на стигмата и дискриминацията към хората, живеещи с ХИВ при здравното им обслужване. Материал и методи: Чрез анонимна анкета са изследвани 330 лица - медицински работници, студенти и ХИВ серопозитивни. Резултатите са обработени статистически със SPSS v. 20.0, като са използвани дескриптивен, вариационен и сравнителен анализи. Резултати: Резултатите от анализа показват, че малко над половината от анкетираните медицински специалисти не се страхуват да обслужват ХИВ серопозитивен пациент (около 60%), като значителната част подкрепят периодичните изследвания за ХИВ/СПИН на медицинския персонал. От друга страна 74% от анкетираните от групата на ХИВ серопозитивните споделят, че не съобщават за ХИВ статуса си при посещението си при лекар, а само 36.00% споделят, че личният им лекар е запознат с факта, че са носители на ХИВ. Като основен мотив за прикриване на информацията за ХИВ статуса е страхът от стигма и дискриминация. В групата на изследваните студенти по медицина готовност да обслужват ХИВ серопозитивни пациенти имат само 44% от анкетираните. Изводи: Въпреки че здравните работници и студентите по медицина в процеса на обучение са добре запознати с механизмите за предаване на ХИВ инфекцията, все още има страх при работата с ХИВ серопозитивни пациенти. Това определя и избора на тези пациенти да запазят в Keywords: stigma, discrimination, health workers, HIV seropositive 62 Известия на Съюза на учените - Варна. Серия медицина и екология. 2018;23:62-66

2 тайна ХИВ статуса си при посещение при медицински специалист. Ключови думи: стигма, дискриминация, здравни работници, ХИВ серопозитивни ВЪВЕДЕНИЕ Хората, живеещи с ХИВ/СПИН, се нуждаят от текущи здравни услуги, тъй като те са потенциално изложени на повишен риск от развитие на усложнения (3,4,6). В няколко проучвания са изследвани отношението, знанията и практиките на здравните работници към ХИВ/СПИН и подчертават, че медицинските специалисти все още се страхуват от болестта и се притесняват да обслужват пациенти с ХИВ/СПИН (8,10,12,13,18,20). Факторите, които оказват влияние върху тези нагласи, включват страх от зараза, свързана с несигурността на грижите и страха при осигуряването на грижи за пациенти с потенциално фатално заболяване (11). От друга страна, ако медицинските специалисти успеят да преборят стигмата и дискриминацията към ХИВ серопозитивните лица, това би повишило доверието им към тях и ХИВ носителите биха споделяли статуса си, ако са сигурни, че няма да бъдат дискриминирани (1). ЦЕЛ Проучване на стигмата и дискриминацията към хората, живеещи с ХИВ при здравното им обслужване МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ Анонимно анкетно проучване сред 330 лица, медицински работници, студенти и ХИВ серопозитивни. Резултатите са обработени статистически със SPSS v. 20.0, като са използвани дескриптивен, вариационен и сравнителен анализи. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ Изследвани са 230 лица с различна професионална ангажираност, които са дали оценка за риска от заразяване с пре- носими по кръвен път патогени, като ХИВ инфекцията и 100 ХИВ серопозитивни относно информираността и социалната им адаптация. Средната възраст на респондентите е 34.9 г. ±12.7 г., като минималната е 20 г., а максималната е 81 г. Преобладават лицата на 24 г. (19.10%) и 25 г. (13.90%). Фиг. 1. Разпределение според професионалната ангажираност Над половината от респондентите посочват, че биха обслужили ХИВ серопозитивни пациенти (59.60%) (Фиг. 2). Фиг. 2. Обслужване на ХИВ серопозитивни пациенти При изследването на резултатите между действащите специалисти и студентите установихме съществена разлика (χ2=19.63; р<0.001), като действащите специалисти са по-категорични в отговора си (Фиг. 3). От изследваните специалисти само при лекарите се установява по-нисък относителен дял на тези, които биха обслужи- Journal of the Union of Scientists - Varna. Medicine and Ecology Series. 2018;23:

3 Фиг. 3. Сравнителен анализ на готовността за обслужване на ХИВ серопозитивни пациенти според анкетираните групи ли ХИВ серопозитивен пациент (68.10%). Впечатление прави високият относителен дял на специалистите, които не знаят как биха реагирали в подобна ситуация (Фиг. 4). Фиг. 4. Сравнителен анализ на готовността за обслужване на ХИВ серопозитивни пациенти според вида на професионалната ангажираност По литературни данни пред лекарите за обслужване на пациенти с ХИВ съществуват четири бариери: страх от зараза, страх от загуба на пациенти, нежелание и неадекватни знания (13). Страхът от заразяването е оценен от 1.2% до 97%. Страховете са коментирани не само при хирургични процедури, но някои лекарите се страхуват и от заразяване при кашляне, кихане или ръкостискане (14,19). Някои лекари дори се страхуват да работят в области с ХИВ епидемия или да се грижат за ХИВ и СПИН пациенти (9,16). Около 2/3 от анкетираните (65.70%) подкрепят идеята за задължителното изследване за ХИВ за всички пациенти, потърсили медицинска помощ. Не беше установена съществена разлика в мнението на действащите специалисти (68.50%) и студентите (62.00%), които подкрепят задължителния характер на изследването на ХИВ. При лекарите идеята се подкрепя от 57.40%, при медицинските сестри - от 79.30%, а при лаборантите - от 75.00%. При изследването на ХИВ серопозитивните преобладават мъжете (72.00%), лицата на възраст г. (56.00%), тези със средно образование (58.00%) и българският етнос (66.00%). Значителната част от ХИВ серопозитивните имат избран личен лекар (76.00%), като само в 36.00% от случаите личните лекари знаят за ХИВ статуса на пациента, а 74.00% не съобщават за ХИВ статуса си, когато посещават различен от личния им лекар/дентален лекар специалист. Основният мотив за несподеляне на ХИВ статуса е страха от дискриминация, като за него споделят 90.00% от анкетираните. Като дискриминирани на работното място или в лечебно заведение са се определили 10.00% от респондентите. Половината от проучените серопозитивни лица не са съгласни изследването за ХИВ (52.00%) да бъде част от задължителния пакет от изследвания при оказването на медицинска помощ (Фиг. 5). Само 4.00% подкрепят идеята ХИВ изследването да стане задължителен елемент при търсене на медицинска помощ. При изследването на връзката между съгласието ХИВ изследването да стане задължително и страха от дискриминация, установихме, че 53.30% от лицата, които се страхуват да не бъдат дискриминирани, не подкрепят предложението за задължителни ХИВ изследвания. При извършване на сравнителен анализ между отговорите на ХИВ серопозитивните лица и медицинските специали- Фиг. 5. Съгласие изследването за ХИВ да е част от задължителния пакет от изследвания при оказването на медицинска помощ според ХИВ серопозитивните 64 Известия на Съюза на учените - Варна. Серия медицина и екология. 2018;23:62-66

4 сти, установихме съществена разлика в тяхното мнение, като (χ 2 =131.12; р<0.001), половината (52%) от ХИВ серопозитивните лица не са съгласни изследванията за ХИВ да бъдат задължителни за всички пациенти, потърсили медицинска помощ, докато значителна част (65.60%) от медицинските специалисти са на мнение, че трябва изследването за ХИВ да бъде задължително за всички пациенти, потърсили медицинска помощ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ След повече от 30 години нагласите и общественото мнение към ХИВ почти не са се променили. При неспазване на правилата на добра болнична практика страхът от ХИВ инфекцията ще има важно епидемиологично значение. За разлика от много други заболявания ХИВ/СПИН не могат да бъдат излекувани. Следователно много от здравните работници се страхуват от контакт с пациенти с ХИВ/СПИН. След появата на ХИВ/ СПИН много проучвания обсъждат нежеланието на здравните работници да имат контакт с ХИВ/СПИН пациенти поради страх от зараза с вируса. Стигмата блокира достъпа до услуги за тестване и лечение на ХИВ, което прави по-вероятно предаването нататък. Премахването на бариерите пред тези услуги е от ключово значение за прекратяване на глобалната епидемия от ХИВ. Въпреки че здравните работници и студентите по медицина в процеса на обучение са добре запознати с механизмите за предаване на ХИВ инфекцията, все още има страх при работата с ХИВ серопозитивни пациенти. Това определя и избора на тези пациенти да запазят в тайна ХИВ статуса си при посещение при медицински специалист. ЛИТЕРАТУРА 1. Малинов, П. и др. Проучваненарушаванетонапациентскитеправанахора, живеещи с ХИВ/СПИН присъпътстващизаболявания. С.,Фондация Каспар Хаузер, Adelekan ML, Joyalemi SO, Ndom RJ,et al. Caring for people with AIDS in a Nigerian teaching hospital: staff attitudes and knowledge. AIDS Care 1995; 7(1): S Ali M.K., Magee M.J., Dave J.A., Ofotokun I., Tungsiripat M., Jones T.K., Levitt N.S., Rimland D., Armstrong W.S. HIV and metabolic, body, and bone disorders: What we know from low-and middleincome countries. J. Acquir. Immune Defic. Syndr. 2014;67:S27 S39. doi: / QAI , 4. Amorosa V., Tebas P. Bone disease and HIV infection. Clin. Infect. Dis. 2006;42: , 5. Bishop GD, Oh HML, Swee HY. Attitudes and beliefs of Singapore Health Care Professionals concerning HIV and AIDS. Singapore Med J 2000; 41(2): Deeks S.G., Lewin S.R., Havlir D.V. The end of AIDS: HIV infection as a chronic disease. Lancet. 2013;382: doi: / S (13) Duyan V, Agalar F, Sayek I.,Surgeon s attitudes toward HIV/AIDS in Turkey. AIDS Care 2001; 13(2): Hassan Z.M., Wahsheh M.A. Knowledge and attitudes of Jordanian nurses towards patients with HIV/AIDS: Findings from a nationwide survey. Issues Ment. Health Nurs. 2011;32: doi: / , 9. Hayward RA, Shapiro MF. A National study of AIDS and residency training: experiences, concerns and consequences Ann Int Med 1991; 114(1): Juan C.W., Siebers R., Fu-Sheng Wu F., Wu C.J., Chang Y.J., Chao C. The attitudes, concerns, gloving practices and knowledge of nurses in a Taiwanese hospital regarding AIDS and HIV. Int. J. Nurs. Pract. 2004;10: doi: /j X x, 11. Makhado L., Davhana-Maselesele M. Knowledge and psychosocial wellbeing of nurses caring for people living with HIV/ AIDS (PLWH) Health SA Gesondheid. 2016;21:1 10. doi: /j.hsag Marranzano M., Ragusa R., Platania M., Faro G., Coniglio M.A. Knowledge, attitudes and practices towards patients with HIV/AIDS in staff nurses in one university Journal of the Union of Scientists - Varna. Medicine and Ecology Series. 2018;23:

5 hospital in Sicily. Epidemiol. Biostat. Public Health. 2013;10 doi: /8731, 13. Mulaudzi M.V., Pengpid S., Peltzer K. Nurses knowledge, attitudes, and coping related to HIV and AIDS in a rural hospital in South Africa. Stud. Ethno Med. 2011;5:25 32, 14. Mungherera M, van der Straten A, Hall TL, Faigeles B, Fowler G, Mandel JS. HIV/AIDSrelated attitudes and practices of hospital based health workers in Kampala, Uganda. AIDS 1997; 11(1): Naidoo P. Barriers to HIV Care and Treatment by Doctors: A review of the literature. SA Fam Pract 2006;48(2): Roumeliotou A, Kornarou E, Papaevangelou V, et al. Knowledge, attitudes and practices of Greek health professionals in relation to AIDS. Eur J Epidemiol 1992; 8(6): Shapiro MF Hayward RA, Guillemot D, Jayle D. Residents experiences in, and attitudes toward, the care of persons with AIDS in Canada, France, and the United States. JAMA 1992; 268 (4): Suominen T., Koponen N., Mockiene V., Raid U., Istomina N., Vänskä M.L., Blek- Vehkaluoto M., Välimäki M. Nurses knowledge and attitudes to HIV/AIDS An international comparison between Finland, Estonia and Lithuania. Int. J. Nurs. Pract. 2010;16: doi: /j X x, 19. Wallack JJ. AIDS anxiety among health care professionals. Hosp Comm Psychiatr 1989; 40(5): Wu H.C., Ko N.Y., Shih C.C., Feng M.C. HIV/AIDS: An exploration of the knowledge, attitude, infection risk perceptions, and willingness to care of nurses. J. Nurs. 2014;61:43 53.ХИВ - между страха и професионализма Адрес за кореспонденция: Ас. д-р Миглена Асенова Коларова-Димитрова Факултет по обществено здравеопазване Медицински университет Варна ул. Марин Дринов Варна 66 Известия на Съюза на учените - Варна. Серия медицина и екология. 2018;23:62-66