Периодично издание АНДИЛЦЕ. Благодаря ви, деца, за старанието, с което изучавате истините на Светата ни

Препис

1 Периодично издание Юни 2020 г., Благоевград Разпространява се безплатно! Приидите, людие, трисоставному Божеству поклонимся! ISSN Православен информационен център на Неврокопска света митропоправославен ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ КЛУБ К Света Петдесетница преход от един стар към напълно нов и просветителен мироглед. Божието присъствие пребъдва в нова, различна форма и обитава умовете, които желаят да Го послушат, душите, които искат да Го приемат, и сърцата, отворени, за да Го съхранят в себе си. Учениците на Иисус Христос, когато са били с Него, слушайки поученията и притчите Му, с които Той им говори, не са разбирали истинската същност и мъдрост, която те съдържат. Едва след Възкресението на Спасителя, възкачването Му на небесния престол и изпращането на Светия Дух върху им, те получават призванието да проповядват по целия свят на различни езици, благодарение на слизането на Светия Дух. Тогава те разбират какво означава наистина да бъдеш Христов ученик и да следваш словото и повелите на своя небесен Учител. От тогава насам ние имаме благодатта на Светия Дух в богослуженията, когато изричаме молитвите пред светите образи и върху всичко, което го призовем в името на Отца и Сина и Светия Дух. Йоана Василева С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Н А Б Р О Я Храмов празник на църквата Св. Троица с. Мощанец 2 Интервю с Екатерина Крумова 3 Какво е ставропигия? 4 Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия 5 Закрилата на Пресвета Троица 6 Спомен за блаженопочиналия Неврокопски митрополит Натанаил Обръщение на митрополит Натанаил към деца и родители, участвали в общо тържество в края на учебната година, Благоевград, 2010 г. Благодаря ви, деца, за старанието, с което изучавате истините на Светата ни Православна вяра. За това, че имате послушание към родителите си, дали своето благословение да дойдете в неделните училища, и към вашите преподаватели, за грижите по вашето духовно израстване и утвърждаване в истините на светата Православна вяра и украсяването с непреходните християнски добродетели. За нас е радост, когато вие напредвате в добродетелността, когато учите истините на вярата и найвече когато ги прилагате във вашия живот. Благодарим за тези трудове и прекрасната програма, която действително радва сърцето на човека с напредъка и старанието, с което сте се готвили за този ден. Поздравявам всички вас и вашите преподаватели, които се грижат за вас да бъдете наистина плод, който да радва родители, учители, близки и всяка човешка душа, не само православна, защото този, който има пред себе си добродетелен човек, той се радва винаги. Радва се за успеха, напредъка и макар да е далече от истината, не може да я отрече. Видяхме от последната сценка, която изиграхте, че някои получили пари от първосвещениците, за да казват, че Христос не е възкръснал и са Го откраднали учениците Му. Те не можаха да затворят Истината в гроба и Тя да остане там, а възкръсна! Тъй и парите, които са преходни, изобличават съвестта на приелите ги. Те живели с лъжата и се опитвали да крият истината, но тя винаги възкръсва. Защото Бог е вечен и винаги е до нас, както е обещал. Той е готов да ни помага, когато Му се молим, както е казал: Искайте и ще ви се даде (Мат.7:7). Господ Иисус Христос за вас - децата, е казал на по-възрастните: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива като тях е Царството Божие (Лук. 18:16). Когато големите станем като деца, с чисти сърца, когато любовта грее в сърцата ни, тогава наистина ние ще бъдем Христови ученици. Само тогава може да говорим, че сме православни християни! Господ Иисус Христос е казал: По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Йн. 13:35). Любовта е тази, която сближава човеците, тази добродетел, която е най-малката, започва от наймалкото добро. Любовта се изразява в поздрава, който отправяме сутрин, като се събудим след молитвата, към родителите, към баба и дядо, които са се погрижили да ни приготвят закуската, преди да отидем на училище. Този поздрав отправяме и към всички, с които се срещаме, когато благодарим на родителите за това, което правят за нас, когато благодарим на учителите за труда, който полагат за нас, за да ни дадат знания и ни учат да се ползваме от тези знания, като се слави Божието име, т.е. когато вършим доброто. Господ, възкръснал от мъртвите, да бъде с нас, да ни укрепява, да изпълва сърцата ни с любов към Бога и към ближния и радостта, която даде на светите мироносици, да грее винаги на вашите лица и по този начин да прославяте нашия небесен Отец. Общувайте помежду си, не се карайте, бъдете задружни и винаги един до друг! Прославяйте възкръсналия от мъртвите Христос на дело, за да има радост във всички, които са около вас и които се грижат за вас! Христос Воскресе! По материала работи Петър Петров.

2 С т р а н и ц а 2 Празник на Света Троица в село Мощанец, Благоевградска духовна околия На 8 юни 2020 г. Православната църква отбелязва празника на Светия Дух и почита паметта на св. Ефрем, патр. Антиохийски, св. вмчк. Теодор Стратилат и св. Марк и Юлий Доростолски. В този ден храмов празник отбеляза и църквата в с. Мощанец, Благоевградска духовна околия. Храмът е посветен на Светия Дух - Третото Лице на Светата Троица, и по традиция се отслужва Света Литургия и водосвет. Тази година светата богослужба бе водена от свещеник Кирил Котев - предстоятел на храма, в присъствието на вярващи от селото и Благоевград, изпълнили храма. След като отслужи чина по освещаване на петохлебието и водосвета, отец Кирил поздрави миряните, като благопожела светата богослужба да бъде за здраве и спасение, както и да търсим упование в Светата Троица. Строежът на храма е започнат през 2003 г., като изцяло с труда по него се заема свещеник Кирил Котев, а в заключителния етап получава подкрепата и на местните жители от селото. Храмът е завършен и осветен през 2008 г. от Негово нар. мостинари. Тези хора са живеели по брега на реката, но появата на коварната болест малария ги накарала да се преместят по-високо, където били разположени нивите им. Така се зародило селото от мостинарите, които му дали и името Мощанец. Характерно за селото е плодородието на почвата и еднотипните къщички, строени от единствения майстор на селото в онова време. Всеки жител и гост на село Мощанец може да се наслади на гостоприемството на местните жители, чистата природа, уникалната панорамна гледка към Рила планина и лежащия в подножието й Благоевград. Петър Петров Из православната съкровищница Бог В зората нежно се усмихваш, в зефира тих въздишаш Ти, на слънцето в очите златни златистий поглед Твой трепти. Високопреосвещенство блаженопочиналия Неврокопски митрополит Натанаил. Село Мощанец се намира в община Благоевград, в планински район на западния бряг на река Струма, в подножието на Малешевската планина. По сведения на местен жител селото се заражда още от римско време, когато се основават и първите търговски средища по поречието на река Струма. В онези времена над реката не е имало мостове, както в днешно време, и пренасянето на хора, животни и стока се е извършвало с ладии (лодки). Съответната дейност се е извършвала от хора, т. Във силний рев на урагана, в дъждеца, кротко що ръми, в неспирний шум на океана - все Твоя мощен глас гърми. В цвета на розата красива Ти ръсиш сладък аромат, в лазура син на небесата сияй ликът Ти кротък, свят. Звездите, наниз от рубини, са Твоите хиляди очи - навред в просторите безкрайни, навред си, Боже, само Ти!... Георги Костакев

3 Страница 3 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам,. нищо не съм (1 Павл. 13:1) разговор с презвитера Екатерина Крумова В седмицата на Светия Дух разговаряме с презвитера Екатерина Крумова. Тя е богослов, преводач от няколко езика и майка на три деца. - Здравейте, намираме Ви в Брюксел, където работите като преводач в Съвета на Евросъюза. Далеч от дома, как се чувствате на такива големи празници като Св. Петдесетница и Св. Дух? Далеч от дома, но не и от сърцето (смее се). Не знам дали знаете, но в Западна Европа има немалко православни християни. Аз посещавам една малка, но много сплотена енория, в която се събираме православни от Белгия, Франция, Финландия, Грузия, Канада, Палестина, Сирия, Еритрея, Румъния, Италия, Унгария, Гърция, Виетнам... Много сме шарени истинска Петдесетница. Всъщност и църквата ни е посветена на Света Троица. Службите се служат на различни езици и накрая всеки изпява празничния тропар на своя език. Засега, поради пандемията, храмът ни е затворен, но редовно имаме молитвени събрания през интернет. Това е необичаен, но интересен опит. Обикновено само свещеникът и съслужващите виждат лицата на богомолците. При видеовръзката се гледаме всички и това още повече ни сплотява като църква. - На Св. Петдесетница св. Апостоли проговарят чужди езици. Вие самата говорите няколко езика, това ли е професионалният Ви празник? Не съм се замисляла над това, но може би сте прави. Аз ползвам езиците в работата си, но тя има твърде малко общо с проповядването на спасителното дело на нашия Господ Иисус Христос. От друга страна обаче, владеенето на различни езици винаги ми е помагало да общувам с православни християни от целия свят и тези срещи винаги са били за мен извор на голяма радост и вдъхновение. - Говоренето на чужди езици според Вас дарба ли е? Да, дарба е, но дарба е и всяко нещо, което имаме от Бога като способност. Като човешки същества сме призвани с всяко свое умение, с всяко свое дело да хвалим и прославяме името Господне. И в крайна сметка, нали знаете: Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ( ) нищо не съм (1 Павл. 13:1). - Вие сте завършили и богословие, защо решихте да учите именно това и помогна ли Ви нещо в живота? Това е дълга история и не бяха такива първоначални- емат вярата в зряла възраст, след дълбоко и критично обмисляне, и я прегръщат с цялото си сърце и душа. Енориите действително са доста силни и живи, пълни с хора от всякакви възрасти и много деца мога да твърдя това не само за Белгия, посещавала съм храмове и в Нидерландия и Англия. Проповедите са много докосващи. Привнасят нещо неочаквано за нас, които възприемаме понякога вярата като даденост. Хората са много искрени и чисти във вярата си. - По-различни ли са младите хора в чужбина от българските младежи? те ми планове, но не съжалявам. Господ ме пое за ръката и ми показа истинската красота на вярата. Помогна ми много в живота, да. Мисля надявам се, че станах по-добър човек. - Как виждате развитието на Православието в Европа? Има ли там силни енорийски общности? Под Европа имате предвид западната ѝ част ли? Защото и България е Европа. Тук, на Запад, има хора, които искрено се интересуват от Православието. При- Не, същите са. Същите мъки, същите радости, същите терзания. И тук ходят на училище и понякога им е скучно. И тук се питат, като пораснат, какво ще правят с живота си. Не им е лесно на младите, ако са от обикновени семейства с по -скромни възможности, а такива има много. Като се разрази пандемията и децата започнаха да ходят на училище дистанционно, се оказа, че доста млади нямат компютри вкъщи и са принудени да използват те- лефоните на родителите си Може би обществото е по-шарено, има много народности, с различни верски убеждения, различна култура Но като цяло младите са еднакво симпатични навсякъде. - Как успявате да съчетавате майчинството с професията си? Те, моите деца, вече са големи и сами се грижат за себе си. Докато бяха малки, си стоях вкъщи, стремях се да ги възпитам да са отговорни за себе си и да се справят самостоятелно. Така че онези усилия тогава сега ми се изплащат и мога да работя спокойно. - Какво ще ни пожелаете? Първо, Бог да ви благослови! Не забравяйте никога да търсите Неговата помощ, благодат и закрила! Второ, бъдете будни и любознателни! Задълбочавайте знанията си в областите, които са интересни за вас, защото така ще намерите лека-полека своя път в живота. И никога не губете детето в себе си! Защото на такива е Царството Небесно и защото сме всички деца Божии. Алекс Николаче, Божидар Деливерски

4 С т р а н и ц а 4 Частици вечност Какво е ставропигия? Според чл. 162, ал. 1 от Устава на Българската православна църква Българска патриаршия (приет от VІ Църковно-народен събор на г. в Рилската света обител и публикуван в Църковен вестники, извънреден брой, г.) ставропигиалните манастири са подчинени на Светия Синод на БПЦ, с чието решение те се основават или прогласяват. В ал. 3 на същия член са изброени и трите ставропигиални манастири в България: Рилският, Бачковският и Троянският. Катедралният храм Св. Александър Невски също има статут на ставропигиален (чл. 14). Отново според Устава свещенослужителите в ставропигиите трябва да споменават по време на богослужение името на Българския патриарх и Светия Синод. Какво обаче означава ставропигия? Въпрос, който затрудни наскоро и самия министър-председател в присъствието на игумен на един от големите ставропигиални манастири у нас. Може ли да се задоволим с простото обяснение, което подхвърлиха веднага на премиера: на Синода подчинени? Всъщност в това понятие се крие сложна и недокрай изследвана символика, свързана с времето на създаването на светите обители. Обозначението ставропигиален идва да покаже съответното лице, забило кръста по време на основаването на храма. В повечето случаи това е патриархът. В Средните векове монархът също имал правото да забива кръста. Теоретически и условно като ставропигиални манастири се прибавят и т. нар. в историографията царски манастири, т. е. тези, чието създаване е инициирано от владетеля, който впоследствие и полага особени грижи за светата обител. Образът на монарха като ктитор и спомоществувател на манастирите допълва изградената идеология за владетеля като Божи наместник на земята (особено в ромейското общество). Според средновековната идеология земното царство се осъществява по подобие на Божественото, въплътено във владетел, когото Бог е миропомазал за управлението и спасението на хората. Извор за това, кои средновековни манастири са ставропигиални (патриаршески и/или царски), са агиографските произведения. Към тях трябва да прибавим и похвалните слова. Извор са и дарствените грамоти на българските царе, предназначени за тогавашните царски манастири, които се ползвали с двойна юридическа защита. Според ор- Православни песнопения За богослужението на празника Св. Петдесетница Характерната особеност на празникa света Петдесетница е свързването на литургийното и вечерно богослужение в едно. В края на службата свещенослужителят, коленичил пред Царските двери, с лице, обърнато към богомолците, чете специални молитви. С тях се изпросва изливането на обилни благодатни Божии дарове. Още от древност тези молитви се наричат Молитви на коленопреклонението. Преди това, по време на пеенето на великия прокимен, свещенослужителят хвърля в храма орехови листа. Какво е прокимен? Стих от псалмите, произнасян от дякона или четеца преди четенето на Свещеното Писание Апостола, Евангелието, като въведение към евангелския текст. Различаваме прокимен на апостолското четиво, прокимен на деня (на вечерното богослужение) и велик прокимен, който се произнася в неделите на Великия пост, срещу Господските празници и през Светлата седмица. Превод на великия прокимен на Петдесетница Кой Бог е велик като нашия Бог? Той е Бог, който прави чудеса. Венцислав Поповски тодоксалните канони, царските манастири едновременно имали благословията на царя и на патриарха, но статутът им се провъзгласявал със специален владетелски акт. През ХІХ в. тези грамоти (хрисовули) са възприемани за най-ценните манастирски документи, доказвайки ставропигиалното достойнство на съответния манастир още преди османското владичество Кристиян Ковачев

5 Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия С т р а н и ц а 5 Мъже и жени бавно се насочват отвъд пределите на Кочериново. Подготвили са се още от предната вечер за важно събитие. Жените са омесили питка, сложили са малко саванче, пълно със сол, и друго - с мед. Мъжете са сресали брадите, изгладили мустак, заедно с цялата си челяд се насочват към пределите на Неврокопска епархия. Там, където ще тръпнат в очакване. Малки дечица носят току-що набрани цветя, подредени в красиви букети. По-големите са облечени в традиционните за онзи край на страната ни народни носии. Всички са въодушевени. Подобна на тази картина се е разиграла в ранното утро на 21 май 1935 г., когато за първи път в пределите на Неврокопската епархия встъпва новоизбраният Неврокопски митрополит Борис. По църковному е празникът на св. Йоан Богослов, на който в словата и проповедите си е подражавал ревностият монах и искрено вярващ митрополит Борис. Преди да бъде въдворен в своята епархия, митрополитът отива и при един друг Йоан. Той се покланя на мощите на св. Йоан Рилски и проси от него закрила, подкрепа и застъпничество пред Бога за нелекото му служение. Щом чуват звука от приближаващия автомобил, сърцата на всички потръпват, вълнението нараства и радостта достига своята кулминация. Мощно ура излиза от детските уста, а десетки пресни, росни цветя полетяват върху автомобила на митрополит Борис, който бавно слиза, поздравява, благославя, радва се на посрещачите си. Пред с. Бараково е излязо цялото село. Всеки иска да види, да зърне новия си молитвеник пред Бога, да му целуне ръка и да го поздрави, защото може би точно така прави истинското паство с истинския си пастир посрещаго и го благославя. Специална делегация пристига от центъра на епархията Неврокоп, за да посрещне митрополит Борис, а архиерейският наместник на Горна Джумая прочита приветствено слово. Ръцете му треперят. Леко запотен и задъхан, свещеникът реди като броеница благопожелания, молитвословия и надежди за бъдещото служение на новия архипастир. Дечица бавно се приближават към новоизбрания митрополит. Той се радва, благославя ги, взима от питката и я топи в солта. Дядо Борис получава митрата, жезъла и мантията си от духовниците, чакащи го пред епархията символите на неговата архиерейска власт. Започва краткият молебен, молитва към Бога се разнася и достига от Бараково, та чак до Петрич и Неврокоп. Пастирът се моли за паството си. Следва прочувствена реч от страна на митрополит Борис, от която бликат радостни чувства, извикани от душата му по повод първото му встъпване в пределите на Неврокопска епархия. Църковната делегация е изпратена с радостни викове, поздрави и въодушевление. Митрополит Борис се насочва към гр. Горна Джумая, където е организирано голямо и тържествено посрещане. На централния площад на града е устроена сцена, наредени са ученици, войници и военният оркестър от местния гарнизон. Властимащите и силните на деня големци също са дошли да посрещнат владиката. Отново онова ура от детските гласове пред Бараково се пренася сред многохилядното множество в центъра на Горна Джумая и хиляди цветя полетяват във въздуха, падат пред владиката и създават цветна пътека на новия пастир. Една от ученичките от местната гимназия произнася кратко приветствие към дядо Борис, а той отговаря с топли думи. Същото се случва и след словото на архиерейския наместник и кмета на града. На площада - отново молебен. Отново молитва към Бога. И както Христо Гяуров сам описва в Църковен вестник, наистина в мнозина се е затаила надеждата, че Църквата и епархията тръгват по нов път, към просперитет, възход и най-вече към спасение. Отново ура. Отново просълзени от радост очи, които този път изпращат владиката към следващата му спирка Неврокоп. По пътя митрополит Борис минава през Симитли, Градево, Разлог, Банско и Добринище. Навсякъде хората са наизлезли по улиците, устроили са празненства и чакат с цветя в ръцете си новия си архиерей. Вълнуват се подобно на онези от Бараково. Чакат трепетно подобно на онези в Горна Джумая и най-вече всички таят надеждата, че митрополит Борис ще помогне на народа си. В Градево на малко момче е дадена важната задача да посрещне владиката. От сърце думите излизат и разчувстват всички. Развълнуват и самия митрополит Борис, който взима детето, благославя го и благославя страната, която ражда деца със силна вяра в Бога и с дълбока преданост към родната православна църква и нейните свещенослужители. След цял ден път в 17 ч. митрополит Борис е тържествено посрещнат в Неврокоп, дн. Гоце Делчев. Там с транспаранти и плакати хората се радват на владиката. На един от тях пише: Добре дошъл, Владико светий, може би пророчески знак, че един ден този епископ наистина ще стане светия. За посрещането на владиката в Неврокоп е излязъл не само градът, но са надошли жители на близките села. Ученици от гимназията държат флагчета, на които с цветни букви пише: Добре дошъл, дядо владика!. На всички приветствия митрополит Борис отговаря с възторжени думи, като благославя отечески всички и въздава хвала на Бога, задето го е удостоил и му е подготвил такова мило и трогателно посрещане. С тържествена вечерня и панихида за предишния митрополит Макарий започва служението на дядо Борис като Неврокопски митрополит. През цялото си служение той не престава и за миг да обича населението, което го посреща по толкова трогателен, мил и духовен начин. Радостта, която сърцата на всички изпитали в деня на въдворяването, ще бъде помрачена едва тринадесет години по-късно, когато ръката на истински Юда ще натисне спусъка и ще убие своя архиерей. Но и тази мъка ще бъде скоро излекувана, защото митрополит Борис не е мъртъв, а е жив. Вечно. И ще се моли за своите си, защото такъв е дългът на пастиря. Ангел Карадаков Текстът е написан по дописки в Църковен вестник от 1935 г.

6 Страница 6 Закрилата на Пресвета Троица Близо до големия син Ду- Появи се надежда, че положението гаше на колегите си. Един ден се нав се намираше голямо и устрое- у дома ще се промени. Надяваше случи спешен случай, техен съсед но село. Хората работеха много. се на Божията милост и закрилата получи инфаркт, а всички други Обичаха черната плодородна земя, на Пресветата Троица, на която бе бяха заети. Младата жена не се покоято се простираше надлъж и на- посветена високата самотна църк- колеба, прекръсти се и за няколко шир, докъдето ти стига погледът и ва, разположена на края на селото. минути бе на адреса. Човекът не с педантичност се грижеха за все- Тя често отиваше в нея тайно на беше добре. Тя започна сърдечен ки сантиметър от нея. Намасаж, докато дойде дарил бе Бог тази земя, но лекарят и линейката. човеците по тоя край бяха Вдигнаха болния, но забравили за Него. Живеев този момент започха по собствените си прана раждането, много вила в ядене, веселие, оппо-рано от предвиделетени в човешките си ното. сплетни и низки нрави, Младата фелдшермислейки си, че строят ка веднага бе откаранов човешки свят без Бог. на в болницата в съот земята препитание седния град. Ражданамираха мнозина. Млането беше тежко и дите се връщаха в роднослед много борба по то село, създаваха семейсчудо успяха да спатва и къщите се пълнеха с сят живота на нея и дребни дечица. В един от детенцето. Когато тези домове доведоха за дойде в съзнание, тя снаха момиче от Пиринспопита кой ден е кия край. С кафявите си беше празникът на очи, тъмна коса и дребна Светия Дух. Той, фигура тя се различаваше Който всичко оживяот високите русокоси сева, бе дарил живот верняци. Жената беше завършила медицина и веднага започна работа в Здравната служба. А работа там празници, за да не разберат домашмного: грижа за малки и големи, ните. ваксини, болести, родилки, всичко Бременността напредваше, но от минаваше през сръчните й ръце. работа не я освобождаваха, защото Колко повече я обичаха селяните, не достигаха лекари и сестри. Датолкова повече ненавист срещаше ваше дежурства в Здравната служу дома. Постните й гозби никой не ба, посещаваше болни у домовете ядеше, свекървата я измъчваше с им. В края на осмия месец все още всякакви задачи: ще я прати зимата ходеше с колело на работа и помада пере на чешмата на двора, да й замръзнат пръстите, ще на нея и първородната й рожправославен информационен център на Неврокопска света митрополия излъже мъжа й за нещо, да ба. Нарече я Мария, на Божистане разправия. С голяма мъята майка. В душата й настъблагоевград, ул. Тракия 3 ка живееше младата жена, дапи спокойствие: разбра, че /в близост до паметника Гоце Делчев/, леч от родния си дом и само Пресветата Троица винаги тел. 073/ , пред малката икона на Божияще ги пази. Свети Дух стана моб. тел , та майка изплакваше болката за тях специален ден - ден на ppcenter.blg@gmail.com си. благодарност. Уеб сайт : www. pic-blg.com Мирела Кючукова Скоро разбра, че чака дете. Вестник Кандилце съдържа свещени текстове и изображения и не бива да се използва за битови нужди!