1 ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА НА ХОРАТА, ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ За дълъг период от време, обхващащ почти цялата човешка еволюция, раждаемостта е

Препис

1 1 ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА НА ХОРАТА, ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ За дълъг период от време, обхващащ почти цялата човешка еволюция, раждаемостта е висока, смъртността при всички възрастови групи също. Различното е в последните десетилетия и в тази статия ще разгледам психологическата страна на подкрепата през историята. Знаете ли, че средната продължителност на живота в Древен Рим/ времето от VII век преди Христа, до V от Христа /не надвишаваше 26 години, а според резултатите от преброяването на населението на Русия през 1914 г. е вече 47 години). Възрастовата структура на обществото е млада. Децата, младите хора и хората в зряла възраст преобладават, но само някои достигат до напреднала възраст. Често в резултат на множество епидемии и войни, възрастните хора в обществото загиват и няма кой да научи младите. Зачитането на хората с увреждания като неразделна част от културата на обществото се формира в древни времена. Трябва да се отбележи, че само малка част от децата с увреждания в развитието или здравословни проблеми са оцелели до зряла възраст, но без особени грижи никой няма да стане възрастен. Причините за особената загриженост за хората, които на пръв поглед биха могли да бъдат само бреме за общностите в трудни условия на оцеляване, също има рационален характер.

2 2 Съществуват обстоятелства за формирането на възгледите, че хората с увреждания са по-близо до Бог от обикновените хора. 1. Постоянната грижа за възрастни хора и нуждаещи се инвалиди в епохата на развитие и разцвета на родовата система е задължение на семейството. Родът е определил конкретни хора за изпълнението на това задължение или грижите са били изпълнявани последователно от всички семейства от рода. 2. Когато племенната система е заменена от феодална, основната социална единица са селските и градски общности. Те поемат функциите на грижи за възрастни хора и хора с увреждания, ако техните роднини не могат да ги изпълнят. И в родовата система, и през този период, религиозните общности активно насърчават традициите на общественото за грижа за безпомощните. 3. На много места князе и херцози задължават духовенството да се занимава с благотворителност на общности хора и да дарява средства за поддържането на хосписи и болници. Манастирите и църковните енории продължение векове да поддържат приюти за болни, осакатени, самотни възрастни хора. Осигурените хора не само са могли да живеят и да получат храна там, но и са работили според възможностите си и извършват различни задачи. Тези форми на грижа следователно изпълнява рехабилитационна функция, тъй като представлява начин за участие в обществена работа. 4. Семействата, като правило, са били три поколения и с много на брой хора. Такива семейства са доминирани от патриархалния начин на живот, възрастните се грижат за внуци и

3 3 ги възпитават, а по-късно те се грижа за немощните и инвалидите. След години, семейства с три или повече деца съставляват едва от 10 до 25%. Причината е крехкостта на самите семейства и заетостта и на двамата родители. В резултат на това средната възраст на хората се увеличава значително, но децата стават малко, а възрастните- много. Често възрастните родители се оказват ненужни, защото няма кого да възпитават. Малките семейства не винаги могат да се грижат за своите близки. Ето защо, за възрастни хора и хора с увреждания нуждаещи се от грижи, започват да се създаде стационарни заведения за социални услуги, които всъщност и до днес остават в голяма степен благотворителни институции на обществото. Необходимостта от промяна на социалната ситуация Поддържане на равновесие между работоспособно и неспособно населението е проблем на съвременното общество и изисква неговото решение. Това означава по-специално, че хората на възраст, която традиционно се идентифицира със старост, се характеризира с намаляване на работния капацитет и те остават игнорирани. Когато това са млади хора, съществува психологическо въздействие и върху създаването на семейство. Така например, само 33% от увредените в град С.П. с население около 5 милиона на възраст до 35 години, имат семейство и деца. Това се дължи главно на влияние на найблизката околна среда - родители, преподаватели и голямата зависимост на хората с увреждания.

4 4 Проучванията показват, че идеята за това, инвалидите да не създават семейства е масов социално-културен стереотип. Тази традиция може да се промени, през подкрепата на обществото и адекватното им вписване, през повишената мотивация за независим живот. Цели и цели на обществото Анализ на положението на възрастните хора и хората с увреждания в модерните сегашни времена, разкрива основната точка на проблема- максималната социална интеграцията в дейности на обществото. Определенето на цел позволява да се формулират задачите за: - промяна на социокултурните стереотипи чрез предложения за партньорство, формиране на вярвания, че възрастните хора и хората и хората с увреждания могат и трябва да имат полезен принос за живота на обществото; - създаване на социо-психологически климат, мотивиращ хората да продължат професионалния си живот за включване в социално защитения пазар на труда; - разширяване на мрежата от институции, осъществяващи социални дейности за работа с тези категории от население и опазване на тяхното психическо здраве; - повишаване нивото на социалните и превантивните дейности с възрастни хора и хора с увреждания; - подпомагане на хората с увреждания в социално-културното отношение,

5 5 професионално образование, професионално обучение подготовка, създаване и запазване на семейството. Перспективи за промяна на нагласите на обществото Анализ на настоящата демографска ситуация и нейните перспективи показва, че за възрастните и хората с увреждания има нови възможности за активно участие в живота на обществото, през независимия живот. Октомври 2017 г. Психолог на проект: Б. Димитрова