ОПРЕДЕЛЕНИЕ 17 гр. София, г. Апелативен Специализиран Наказателен съд, 2- ри въззивен състав, в закрито заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д

Препис

1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ 17 гр. София, г. Апелативен Специализиран Наказателен съд, 2- ри въззивен състав, в закрито заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА КОСТОВА ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ разгледа докладваното от съдия Кояджиков внчд 45 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на глава 22, вр. чл.249,ал.3 и чл.256, ал.4 от НПК. Постъпил е частен протест от прокурор при Специализирана Прокуратура против разпореждане от г. на съдията-докладчик по нохд 1970/2012 г. по описа на СпНС, 9 състав, с което на основание чл.249 вр.чл. 248 ал.2 т.з НПК е било прекратено съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на СП. Представителят на СП оспорва констатациите на съдията-докладчик за допуснати съществени процесуални нарушения. Предлага разпореждането да бъде отменено, за да продължи производството пред първата инстанция. Постъпила е и частна жалба от адв. В. Т., в качеството и на защитник на В. Т. С. против протоколно определение на СпНС от г. по н.о.х.д. 1970/2012г. с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. С. от Задържане под стража в по-лека. В жалбата на адв. Т. се излагат твърдения за това, че неправилно Специализираният съд е отказал промяна на мярката за неотклонение на подзащитния с мотива, че продължава да съществува опасност С. да извърши престъпление и липсват нови обстоятелства, които да оборват този извод. Сочат се, като нови обстоятелства - продължителността на задържането и влошеното здравословно състояние, в резултат на престоя в ареста. Отправя се искане за отменя на определението и за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Апелативният специализиран наказателен съд, като взе предвид депозираните частен протест и жалба, и съобрази изтъкнатите в тях съображения и материалите по делото, намира за необходимо да изложи следното: 1. По отношение на частната жалба: С определение от г., постановено в открито съдебно заседание по реда на чл. 256, ал. 3 от НПК, състав на Специализирания наказателен съд е оставил без уважение молбата на адв. Т., като защитник на подсъдимия В. С. за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека, като се е мотивирал, че продължава да е налице опасността от извършване на престъпление, предвид деветте предходни осъждания и двадесетте висящи досъдебни производства, както и липсата на нови обстоятелства,

2 които да водят до основание за изменение на изпълняваната спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение. При проверката на атакуваното определение на Специализирания наказателен съд, настоящият състав на АСпНС прие, че следва да подложи на обсъждане, доколко в случая продължават да съществуват предпоставките за продължаване изпълнението на мярката за неотклонение Задържане под стража спрямо подсъдимия С. по н.о.х.д. 1970/2012 г. по описа на СпНС. Неправилно е съображението на долустепенната инстанция, че не са налице нови обстоятелства, които да мотивират подаването на ново искане от подсъдимия по мярката му за неотклонение. Изминалият период от време (повече от три месеца) от последното произнасяне по въпроса за мярката за процесуална принуда и продължаващото задържане е такова ново обстоятелство, което винаги предполага преразглеждане на законосъобразността на изпълняваната мярка за неотклонение. В този смисъл, е необходимо да се извърши проверка дали продължава да съществува реална опасност от извършване на престъпление или от укриване за частния жалбоподател. Още при първоначалното разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия В. С., както и до настоящия момент, спрямо него не е констатирано наличие на опасност от укриване. Той е с установена самоличност и известен адрес, на който е пребивавал до момента на задържането му. Според въззивния съд и към настоящия момент съществува реален риск от извършване на престъпление по отношение на подсъдимия С.. Тази опасност, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, се извежда от една страна от обстоятелството, че от материалите по делото се установява, че спрямо него се водят множество незавършени наказателни производства, а от друга, в подкрепа на горния извод е и фактът, че по отношение на подсъдимия С. са налични девет предходни осъждания. Тези две обстоятелства, го определят, като лице със завишена обществена опасност, а оттам и опасността от извършване на престъпление за него се явява реална. Следва да се прецени, доколко срокът на задържане на С. е разумен по смисъла на ЕКПЧ. Предвид фактическата сложност на производството, според въззивния съд, към момента срокът на задържането под стража, все още покрива критериите за разумност. В. тези обстоятелства са били вече предмет на разглеждане при предишното произнасяна на АСпНС преди три месеца. Дотук изложеното, и приложеното становище, че С. страда от заболявания, с хроничен характер, което могат да се лекуват в условията на СБАЛЛС София, водят до извод, за липсата на други обстоятелства, които да разколебаят извода на съда, че опасността от извършване на престъпление може да бъде преодоляна и чрез по-лека мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. По изложените съображения, АСпНС прие, че атакуваното определение на Специализирания наказателен съд от г. по н.о.х.д. 1970/2012 г. е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му. 2. По отношение на частния протест същият е неоснователен. Съдията докладчик при СпНС, 9 с-в е прекратил съдебното производство по делото, приемайки наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите и е дал на СП указания, които резюмирани се свеждат до следното: 1. - непосочване на времето, мястото и начина на извършване на изпълнителното деяние придобиване на наркотичните вещества, от страна на обвиняемите Т., И. и А. в постановленията им за привличане като обвиняеми и обвинителния акт.

3 2. - липсата на описание в обстоятелствената част на обвинителния акт на факта, че дейността на обвиняемите Т., И. и А. е осъществена в изпълнение на решение на ОПГ непосочване на времето, мястото и начина на придобиването на оръжието и боеприпасите от страна на обвиняемия В. С времевото противоречие между описаната в обвинителния акт деятелност на обв. Р. Г. с повдигнатото му обвинение нарушаване на разпоредбата на чл. 227, ал. 8 от НПК, при предявяване на разследването. Въззивният състав споделя развитото от съдията-докладчик становище относно допуснати нарушения в пълен обем по следните съобпажения: По пунктове 1 и 3 описани по-горе Както и в обвинението на всеки един от четиримата обвиняеми, така и в обвинителния акт е посочено, че обвиняемите Т., И. и А.на неустановени дата, време и място са придобили наркотични вещества, а обв. С. огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Престъплението винаги е конкретен волеви акт, поради което обвинението не може да бъде формулирано абстрактно, чрез простото възпроизвеждане на елементите на предвидения в НК престъпен състав. Това създава неяснота относно фактическите предели на обвинението и е пречка да бъде определен по ясен начин предмета на доказване, което е в конституционните правомощия единствено на прокуратурата чл. 127, ал. 3 от КРБ и който не може да бъде допълван или извеждан по тълкувателен път от съда и останалите страни по делото. От своя страна това дефинитивно накърнява правото на защита на обвиняемите Т., И., А.и С. да разберат правнорелевантните факти на обвинението, срещу които да организират защитата си. Недопустимо е обвиняемите да се защитават срещу хипотези, което би станало, ако обвинението е формулирано чрез използването на изрази, съдържащи бланкетни фрази. Неустановените дата, време и място по същество е липса на твърдение за наличие на определени факти обективни, материални дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Щом самият прокурор не може да установи датите, времето и местата на придобиване на наркотичните вещества, респективно оръжието и боеприпасите за него от страна на обв. С., въпреки че разполага за това със средствата на досъдебното разследване, остава напълно неясно, необяснимо и житейски нелогично как е приел, че това е сторено именно от тези четирима обвиняеми. Затова е необходимо прокурорът, като се основава на доказателствата по делото, да посочи конкретните дати, време и местата на осъществяване на престъпните деяния, от страна на всеки един от горепосочените четирима обвиняеми, а ако не може да стори това, да съобрази обвинението си с установените факти, като им даде съответната правна квалификация. По отношение на пункт 2: Налице са допуснати съществени процесуални нарушения, поради липсата на фактология по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.2, изр. 2, пр.2, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НК в обвинителния акт. Това обвинение визира квалифициращо обстоятелство, че деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група. В обстоятелствената част на обвинителния акт, отново липсва каквато и да било фактология, която да даде яснота досежно този квалифициращ признак. Не е описано кой, как, при какви обстоятелства е взел посоченото решение, как съответните участници в ОПГ са съгласували волите си за неговото изпълнение. Тези нарушения също са съществени и касаят накърняване правата на защита на обвиняемите Т., И. и А.ов, спрямо които са повдигнати обвинения за престъпление чл. 354а, ал.2, изр. 2, пр.2, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НК.

4 Досежно обвинението срещу А. Й. В. по чл. 321 ал. 3, т. 1, пр.2 и 3, алт. 10, вр. ал. 1 за образуване и ръководене на организирана престъпна група, настоящият въззивен състав намира следното: Въпреки, че съдията докладчик от първоинстанционния съд не е отчел допуснато съществено процесуално нарушение в разпореждането си от г. касателно това обвинение, въззивната инстанция намира, че такива са налице в обвинителния акт и те се отразяват негативно на правото на защита на обвиняемия В., тъй като сериозно го накърняват. Следва да се обърне внимание, доколкото в обвинителния акт е възведено самостоятелно обвинение по чл. 321 от НК, че самото образуване и ръководене на ОПГ, представлява форма /изпълнително деяние/ на отделно, самостоятелно престъпление по НК, за осъществяването на което не е необходимо престъпната група изобщо да е извършила престъпленията, за които е била създадена. Ето защо, за очертаване на елементите на този престъпен състав, фигуриращ в акта на обвинението, и то за отделните негови изпълнителни деяния /образуване, ръководене и участие/ категорично следва да се изложат конкретни факти, което в разглеждания казус не е направено. Докато за обвиняемите Т., Р. Г., И., А. Г., С., С., А., К. и С. в обвинителния акт до някаква степен са описани действията, които те са извършвали в качеството им на участници в ОПГ, същото не може да бъде отчетено за обвиняемия А. В., на когото е повдигнато обвинение по чл. 321 ал.3 и от НК в двете му форми на изпълнително деяние образувал и ръководил организирана престъпна група. Относно неговото участие в ОПГ в тези му две важни качества на организатор и ръководител, в обстоятелствената част на обвинителния акт фигурира едно-единствено изречение: Създал стройна организация от девет лица, чиято цел била разпространение на наркотични вещества. хероин, марихана, амфетамин и кокаин. Това е крайно недостатъчно, за да обоснове какви конкретно действия е извършвал обв. В., при осъществяване на престъплението по чл. 321 от НК в двете му форми на изпълнително деяние. Съобразно наказателно-правната теория и съдебната практика, образуването на ОПГ се определя като дейност по съгласуване на волите на три или повече лица за постигане на определена цел. Такива дейности могат да бъдат: откриване и подбор на участници, склоняването им към участие, организационното им структуриране и т.н. Ръководенето на ОПГ, пък се изразява в поставянето на общи или конкретни задачи от страна на ръководителя към участниците в устна или писмена форма, изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел /цели/. Нищо в тази насока не е описано като фактология в обвинителния акт що се отнася до престъплението, в което обв. В. е обвинен и което, както беше подчертано и по-горе, е самостоятелно престъпление и се извършва с конкретни действия в зависимост от формите на изпълнително деяние. Не е ясно как този обвиняем, в качеството му на организатор на ОПГ, е набрал участниците в конкретната ОПГ, по какъв начин е съгласувал волите им за участие в групата, и то с цел извършване на определени по вид престъпления. Нито общо в обстоятелствената част на акт на прокуратурата, нито при конкретното описание на отделните престъпления, които всеки участник в нея е извършвал самостоятелно или съвместно с други участници, не е описано в какво са се изразявали действията на обв. В. в качеството му на ръководител на ОПГ той ли е поставял задачи, ако да - какви, в каква форма и по какъв начин, давал ли е указания на участниците за постигане на целите, за които е била създадена престъпната група. В този смисъл не става ясно защо прокуратурата е счела, че този обвиняем би могъл да бъде определен за неин организатор и ръководител.

5 По отношение на пункт 4: Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената му част и неговия диспозитив, касателно престъпната деятелност, за което е обвинен Р. Т. Г.. Така, прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочил, че Р. Г. е участвал в групата, от момента на създаването и до задържането на участниците в нея, а в диспозитива на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, като период на извършване на престъплението по чл. 321 е посочил от месец април 2012 до г., т.е. инкриминиран е период, който е по-малък от периода, в който се твърди, че е извършено престъплението. Противоречието относно включените в предмета на доказване факти, описани в обвинителния акт и обвинението във В. случаи накърнява правото на защита на обвиняемия Р. Г. и води само по себе си до драстично нарушаване на правото му да разбере в какво точно е обвинен. И това допуснатото нарушение на процесуалните правила преценяваме, като съществено, тъй като накърнява правото на защита на обвиняемия. Това нарушение не може да бъде преодоляно в съдебната фаза, поради което образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на СП и на това основание за неговото отстраняване. По отношение на пункт 5: Не на последно място, на досъдебното производство е допуснато още едно грубо процесуално нарушение, касаещо предявяването на разследването. Съгласно чл. 227, ал. 8 от НПК това процесуално действие се извършва, като разследващият орган предостави на явилите се лица В. материали по делото за проучване, т.е. същото следва да бъде извършено след В. други действия по разследването, тъй като нормата следва да бъде тълкувана, съобразявайки систематическото й място, а не както е извършено по настоящото наказателно производство. Поддържането на обратното становище, както е сторил прокурор А. А. от Специализираната прокуратура, въззивната инстанция би могла да коментира, като неразбиране на нормите на НПК, от страна на този прокурор. Предвид изложеното въззвият състав намери, че разпореждането на съдията докладчик в цялост, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, Апелативен Специализиран Наказателен съд на основание чл. 345 ал.1 НПК ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от г. по н.о.х.д 1970/2012 г. г. по описа на Специализирания Наказателен съд, девети състав за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от г., постановено по н.о.х.д. 1970/2012 г., с което Специализираният наказателен съд, девети състав е оставил без уважение искането на адв Т., като защитник на обв. В. Т. С. за промяна на мярката му за неотклонение задържане под стража в по-лека. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: