Развитие на речта

Препис

1

2 Езиково развитие в ПУВ Говорът и езикът са вродени способности, но се развиват след раждането и зависят от социалната среда. Тяхното правилно развитие зависи от здравословното състояние на детето, от неговата психика, интелект и нервна система. Децата проговарят, като подражават на възрастните, затова не е без значение комуникативната среда, в която те израстват. Овладяването на родния език преминава през определени закономерности, които са еднакви за всички деца и са приети за норма. Въпреки утвърдените норми всяко дете е различно и има различни способности. Основната задача на учителят е да открие силните страни и способности на детето и да му даде възможност да ги развива. Тогава детето става самоуверено и инициативно.

3 Главни цели Целите при процеса на овладяване на езика и развитие на речта при детето се постигат чрез специфична образователновъзпитателна система, която е съобразена с изключителните в тази възраст потенциални възможности на детето и със сензитивността на възрастовия период. Структурата на езиковите способности на детето се разглежда предимно в сферата на речевото общуване, което е предпоставка за развиване на комуникативността.

4 Развитието на речта в предучилищна възраст се реализира съвсем закономерно в контекста на процеса по разширяването и увеличаването на многобройните социални връзки на детето със заобикалящия го свят. В основата на тези връзки се намира и главното средство на общуването-езикът.общуването засяга всяка дейност на децата като играе организираща роля в нея. Езикът се превръща в главен фактор за протичането на определена социална ситуация,в която детето реализира своите речеви способности. Социалното поведение на децата неизбежно се свързва с функциите на езика.

5 Децата овладяват езика като единство от лексика,фонетика и граматика,обикновено абстрахирайки се от конкретните значения на отделните думи и изречения. Ранното разбиране на думите и изказванията на възрастните се изгражда у детето не въз основа на възприемане само на фонематичния им състав,но и на долавяне на общата ритмично-мелодична структура на думата или изречението. Детето възприема думата като единен неразчленен звук,който притежава определена ритмична структура.често пъти интонацията на произнасяните от възрастните по посока на детето думи има основно значение за разбирането им. В предучилищна възраст трябва да се знае,че децата първоначално се насочват към интонацията,а след това към звука,но в пряка зависимост от речевата ситуация. Важно е да се знае,че вътрешната,смисловата,семантичната страна на речта и външната,звучащата,макар да образуват едно неотменимо единство,имат свои особени закони на движение през предучилищната възраст.

6 Външната страна на речта при детето се развива от думата към връзката с две или три думи,след това към простата фраза и т.н. до сложното изречение.по този начин,по отношение на звучащата страна на речта,детето върви от частите към цялото. Семантичната страна на речта се развива от цялото към частите,от изречението към думата,и ако се обхванат началните и крайните моменти в развитието на семантичната страна и звучащата страна на речта,лесно се убеждаваме,че това развитие върви в противоположни направления. Тук също се вижда наличието на универсалното значениепротиворечието между външната и вътрешната страна на речта.след като първата се развива при детето по посока на думата към сложното изречение,то този път е универсален и педагозите могат да го конкретизират в следното: назоваване,местоположение,молба-заповед,описание,посочване на принадлежност, определяне качествата на предметите,въпрос,обединение,отричане.

7 Веригата от думи,които децата съставят,често пъти са далече от определените граматически правила.ние сме длъжни да подпомогнем децата да разберат,че думите не могат случайно да се свързват помежду си. Речта е пряко свързана с измененията в заобикалящата децата предметна действителност и думите в изречението носят конкретно предметно съдържание съобразено със ситуацията на общуване.ето защо речевото общуване и активността на децата в този процес ги изправя обикновено пред трудности,които произтичат от разширената сфера за действие и липсата на пълноценни конструкции за изразяване.педагогът в детската градина трябва много внимателно да отчита този момент,характеризиращ се на пръв поглед с недостатъци в речта на децата.създавайки условия за активно общуване,той ще активизира наличния им опит и системата на тяхната реч. Важно е децата да схванат смисъла на конкретната речева ситуация,в която се намират.познавайки тези особености на детската реч,педагогът ще превърне и всяка обикновена речева ситуация в целево организирана ситуация.

8 Специфичното общуване между децата с помощта на езика се осъществява по различен начин говорене,жестове,писане и т.н.,но главно с цел да се развият способностите им за обменяне на информации относно заобикалящата ги действителност,което позволява да се осъществи и комуникация. При децата този процес в рамките на детската градина трябва да се сведе от педагога до два основни момента: Езикът е средство за комуникация; Езикът има смисъл в дадения контекст.

9 Използването на езика от децата участници в определена ситуация чрез определени езикови средства и използването на невербални такива,се разбира в контекста на взаимодействията между тях. Какво означават отделните думи,жестове и т.н.може да се разбере от самата ситуация и още по точно от конкретните външно-езикови събития. По този начин способността на детето да разбира дадена комуникативна ситуация му позволява да овладява езика като активен процес.

10 Начинът,по който детето определя и стига до своя свят,е в голяма степен зависим от информацията,овладяна от него,и то в степен,в която именно родителите,възпитателите или някой друг му осигуряват. Това,което то взема от дадена комуникационна ситуация,отговаря на неговите познавателни способности да се справя с всяка нова информация. Съотношението между социалния контекст при общуването на децата,както и типизацията на начините им за общуване чрез речевите механизми определят степента на комуникативност в дадена целево организирана от педагога ситуация. Това съотношение между вече типизираните начини за общуване чрез речевите механизми и социалния контекст,в който то протича,показват значимостта на връзката комуникация-социализация,което води до формиране у децата от предучилищна възраст на т.нар.комуникативна компетентност.

11 Като способност за установяване и поддържане на речеви контакт между отделните хора,за децата от предучилищна възраст тя придобива следния вид:комплекс от общи свойства на речта,реализиращи способността не само да се формират отделни фрази,но и да се избират онези от тях,които най-точно отразяват социалните норми на поведение в отделните актове на речевото взаимодействие. Ориентацията на детето в звуковата форма и същност на думата лежи в основата на редица елементи на езика и речта,които са в непрекъснато взаимодействие помежду си. На първо място,това е дискретност на елементите,която определя потенциалните им възможности да се комбинират; на второ място това е свойството линейност,което осигурява възможността за функционирането на езика чрез образуването на конкретни системи от отделни елементи; на трето място това е свойството нееднородност;на четвърто място това е свойството йерархичност,което се изразява във възможността за съотношение между отделните елементи,като част от едни елементи стават съставна част на друга по-сложна система.

12 Така по отношение на дискретността акцентът ще падне върху временната оследователност на елементите,съставящи речта и най-вече възможността им за прекъсване,разделяне.това ще способства възможността децата да схванат същността на елементите на речта: изречение,дума,звук. По отношение на линейността децата ще схванат необходимостта от определена последователност на елементите на речта,което съдейства за правилното и разбиране. По отношение на нееднородността децата ще схванат степента на трудност на отделните елементи на речта и възможността на някои от тях да присъстват в по-голяма част от речевите ситуации,за разлика от други,т.е избирателност във връзка с характеристиките на конкретната ситуация на общуване. По отношение на йерархичността педагозите трябва да акцентират върху съотношението на отделните елементи на речта по степен на сложност,което предполага избор на определени езикови средства съобразно сложността на ситуацията на общуване.

13 Разнообразието от речеви ситуации,в които участват децата,и тяхната активност дават възможност по безболезнено да се преодолеят противоречията в развитието на граматическите отношения в предучилищния период. Детето от предучилищна възраст,което в определени ситуации съвсем правилно и адекватно употребява дадени граматически категории,доста продължителновреме не осъзнава смисловата страна на същите и не умее произволно да ги използва. Освен това се оказва,че овладяването на граматическите отношения и граматическите конструкции,използвани от децата,имат своя логика,която много плътно се доближава до характеристиките на всяка конкретна ситуация. Получава се така,че тази своеобразна граматическа логика на децата е противоположна на логиката на възрастния човек.и от това възниква проблемът с грешките,допускани от децата в предучилишна възрастонези специфични граматически грешки в тяхната реч,които са свързани с образуването и изменението на думите.

14 Педагозите трябва преди всичко да насочват вниманието си към участието на децата в различни комуникативни ситуации,в които благодарение на своята речева активност те ще игнорират простото подражание на речта на възрастните.това ще стимулира у тях изграждането на собствена система от правила в речевата им практика,ще запази собствената им индивидуалност. Нито една нова детска дума не трябва да се възприема за абсолютно оригиналнав речника на детето задължително има образец,по който тази дума е построена.но оргинално е именно използването на тази дума в конкретна речева ситуация. По такъв начин усвояването на речевите шаблони,освен че е основно,но придобива и своеобразен творчески отенък благодарение индивидуалността на децата. Наставките,окончанията и другите конструкции,които се използват в новите думи при децата,винаги точно съответстват на законите на езика и са граматически правилни-само съчетанията са неочаквани. Именно тук проличава т.нар. тънко чувство за езика у детето,характеризиращо целия предучилищен период.

15 Методи и форми: Игри- Слушай и направи, Слушай и рисувай, Слушай и повтаряй, Намери предмета, Телефон, Разбъркани букви, Вдигни ръка,когато... Разказ с пантомима;слушане с цел откриване на грешки; Невербални игри;опростяване на речта;поправяне Речта на учителя Мимика,жестове,илюстрации,кукли,маски,различни предмети,с които да предаде значението на думите. Рисунки и илюстрации Диалози,ролева дейност,песни,гатанки,стихчета,рими и др. Литературни и художествени произведения.

16 Структура на педагогическата ситуация при работа с литературно произведение Запознаване с художественото произведение. Задават се съответно въпроси,за да конкретезират върху фабулата на произведението-начало, завръзка, кулминация, развръзка,финал. В повечето случаи децата не разбират фабулата,мотива на героя.акцентът на педагога е върху диалогичната реч и само отчасти върху монологичната реч (преразказване). Децата в предучилищна възраст добиват увереност да изразяват чувствата си и мислите си,чрез интерпретация на литературни художествени произведения-приказка, стихче, песен,драматизация,гатанка,римушка.

17 У децата се формира индивидуален стил на познание, общуване, учене и т.н в процеса на овладяване на езика и развитието на речта,но в пълноценно творческо обкръжение,в група. В този процес те наистина имат право на индивидуалност и от нас зависи непременно да я осъществят. Детето усвоява, чрез възпитание,като нищо не се наследява по генетичен път,а се придобива,чрез научаване. Последното се постига тогава,когато съобразно излагана от нас концепция изградим у него умение да си служи със символи,найважния от които е езикът.

18 БЛАГОДАРИМ ЗА ВНИМАНИЕТО!