С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р Мария Антонова Спасова, член на Научно жури, назначено със заповед РД / г. за защитата на дисертационен

Препис

1 С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р Мария Антонова Спасова, член на Научно жури, назначено със заповед РД / г. за защитата на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор Област на висше образование: 2. Хуманитарни науки Професионално направление: 2.1. Филология Научна специалност Български език (История на българския език) Тема на дисертационния труд: Книга Царства в славянската хронографска традиция Дисертант: Мария Иванова Тотоманова-Панева Научен ръководител: проф. дфн Татяна Димова Славова 1. Данни за дисертанта Творческата биография на Мария Тотоманова-Панева съдържа факти, показващи етапите на нейното обучение, на изграждането на професионалната ѝ квалификация, на развитието на научния ѝ потенциал: основно образование в 35-то училище с изучаване на руски език; средно образование в Националната гимназия за древни езици и култура Св. Константин-Кирил Философ ; образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност Класическа филология в СУ Климент Охридски, Факултет по класически и нови филологии; образователно-квалификационна степен магистър по специалност Българска филология в СУ Климент Охридски, Факултет по славянски филологии; свидетелство за професионална квалификация Учител по английски език в средните училища по специалност Английски език и литература в СУ Климент Охридски, Факултет по класически и нови филологии; , , : хоноруван асистент по старобългарски език към катедра Кирилометодиевистика при ФСФ на СУ Св. Климент Охридски ; от 2015 г. е редовен асистент по методика на преподаването на английски език в Департамент за информация и усъвършенстване на учители към СУ Св. Климент Охридски, където работи и в момента. През г. М. Тотоманова-Панева постъпва като редовен докторант по професионално направление Български език История на българския език при Факултета по славянски филологии на СУ Климент Охридски с научен ръководител проф. дфн Татяна Славова. През 2015 г. след спечелен конкурс за асистент редовната форма на докторантурата е трансформирана в задочна. Дисертационната разработка е завършена в срок и след обсъждане в Катедрата по кирилометодиевистика ас. М. 1

2 Тотоманова-Панева е отчислена като докторант и със заповед РД / г. е открита процедура по защитата на дисертацията ѝ за присъждане на образователната и научна степен доктор. Документацията е изрядна, процедурни нарушения не са допуснати. Темата на представения за защита дисертационен труд повече от век привлича научния интерес на славистите. Изследването на четирите книги Царства в славянската хронографска традиция (в работата е прието четирите книги Царства да се наричат Книга Царства) е част от цялостното проучване на славянския превод Библията и конкретно на книгите от Стария завет. Съществуващите научни публикации от края на XIX и нач. на XX век върху славянския превод на Книга Царства са извършени въз основа на произволно избрани ръкописи, които не са групирани по точно определени параметри, и тематиката им е свързана с конкретни проблеми. През последните десетилетия нараства научният интерес към историята на славянския превод на Библията и конкретно към книгите от Стария завет. Все още обаче липсваше цялостно и многоаспектно проучване на славянския превод на Книга Царства, което да е извършено на системен принцип, с комплексен подход и с прилагането на различни научни методи, съчетани в специална методология на изследване. Темата на проучването на М. Тотоманова-Панева Книга Царства в славянската хронографска традиция като етап от цялостното ѝ изследване несъмнено е актуална и значима. Дисертационният труд има стройна и ясна композиция, съдържанието му е структурирано според основните аспектите на изследване, но всички части са подчинени на основната тема на работата. Дисертацията съдържа увод, четири глави, заключение, библиография и три приложения. В увода дисертантката е посочила обекта, предмета и целта на изследването. Обект на изследване е славянският превод на Книга Царства (нататък КЦ), запазен в хронографски и извънхронографски източници. Предмет на дисертационния труд са текстологията, речниковият фонд и преводаческата техника на КЦ. Всеки от трите аспекта, посочени като предмет на проучването, може да бъде тема за самостоятелна разработка, защото става въпрос за сложни научни проблеми, които се изследват в обемен текстов корпус. Много изчерпателно и точно формулирани са представените осем основните задачи на дисертацията. Към първа задача би било добре да се включи обосновка на избора на 9-те ръкописа, въз основа на които се провежда проучването. Първите четири задачи са свързани с текстологията на КЦ, а петата задача е най-сложна и изискваща много сериозни познания както на гръцката, така и на славянската традиция 2

3 на КЦ, за да може да се изследва преводаческата техника. Само при добри лингвистични, литературни, културно-исторически и богословски познания може да се направят обосновани и верни изводи за книжовника, извършил първоначалния превод (владеене на гръцки, богословска култура, преводаческо и екзегетично майсторство, смислова и стилистична еквивалентност на славянския превод спрямо гръцкия образец, качество на превода). Тотоманова-Панева притежава необходимата научна подготовка, задълбочени знания, лингвистична култура и несъмнено умение (бих добавила: и талант) да провежда научно изследване. Лексикалното проучване на КЦ е проектирано детайлно в шестата задача. Една от най-важните, най-трудните (и най-приносните!) е седмата задача, която включва разработена от дисертантката методология за проучване на преводаческите грешки и класифицирането им по специални критерии като важна характеристика на архетипа на славянския превод на КЦ в хронографската традиция. Като осма задача е посочено изработването на три приложения, в които систематизирано да се отразят резултатите от дисертационното изследване. Източник за изследването са девет славянски ръкописа: шест хронографски руски преписа и три извънхронографски преписа (според терминологията, възприета в изследването) 1. Два от шестте хронографски преписа са основни: Архивски хронограф (РГАДА, ф. 181, 279/658, края на XV в.), и Летописец елински и римски, първа редакция, съдържащ само книга Трета (частично) и цялата Четвърта книга (ГИМ, Синодална сбирка 280, края XV нач. на XVI в.). Останалите преписи, използвани като източник на дисертационното проучване, са четири хронографски руски и три извънхронографски, среднобългарски по произход. Следва специално да подчертая, че дисертантката има подготовка и умения за работа с ръкописи 2 : разчитане на текста на КЦ по различни ръкописи, писани с различни почерци, в различно време и в различни редакции; сегментиране на думите на текст scribtio continua, което по същество е лингвистичен прочит на текста; сравнение на преписи и изолиране на отликите помежду им по предварително изготвени критерии за разночетенията. Не мога да не отбележа също, че славянският превод на КЦ е обемен текст. 1 Терминът извънхронографски звучи твърде общо и не предоставя конкретни сведения за типа кодекси, в които е поместен славянският превод на Книга Царства. Уточнението в какъв тип кодекс, различен от хронографа, се съдържа КЦ, би хвърлило допълнително светлина върху историята и трансмисията на текста ѝ в южно- и източнославянската книжовна практика. По-важното е, че типът кодекс е своеобразен допълнителен параметър, по който се групират ръкописите, съдържащи КЦ. Вътре в групите, оформили се според типа кодекс, преписите сами се подреждат в система според най-важния критерий: езиковия. 2 Само два от ръкописите са издадени. 3

4 Целият изворов текстов масив се изследва чрез комплексен подход, на системен принцип и пълнота на ексцерпцията чрез съвместяване на различни научни методи: сравнително-исторически, лингвистично-текстологически, лексикално-семантически, диахронен, синхронен и др. В първа глава е представена историята на проучванията на славянския текст КЦ. Освен че притежава добра библиографска осведоменост, Тотоманова-Панева умее да прави синтезиран критичен преглед на важните научни публикации, свързани с основната тема на дисертацията. В тази глава е включено и описание на ръкописите, използвани в дисертационното изследване. Както отбелязва дисертантката, засега са известни около 30 преписа, съдържащи пълния текст на славянския превод на КЦ или на части от него. Под линия тя посочва къде се съдържа археографско описание на тези преписи, но според мен не би било излишно (напротив, необходимо е!) в изследването да се включи археографска справка за всички известни преписи, което ще даде сведения в какви типове извънхронографски кодекси е включен славянският превод на КЦ. Една от основните по значимост части на дисертацията е втора глава, в която се изследва текстовата традиция на КЦ. Вътрешното структуриране се постига според групирането на разночетенията като два основни типа: разночетения, резултат от трансмисията на текста, които Тотоманова-Панева определя като преписвачески грешки; разночетения, дължащи се на редакторска намеса. Към втората група разночетения тя отнася лексикални отлики (лексикално-семантични и словообразувателни), словоредни, пропуски и добавки, за някои от които допуска, че може да са резултат от сверяване с друг гръцки образец. Приносното в тази глава е, че след анализ на изолираните разночетения и вазимоотнощението между преписите Тотоманова-Панева достига до верния извод, че и хронографските, и извънхронографските преписи отразяват един и същи превод, който условно нарича хиперархетип. Логично и подкрепено от фактите е нейното заключение, че хиперархетипът се е разклонил на сравнително ранен етап от ръкописната традиция на хронографска и извънхронографска редакция. Много внимателно и следвайки резултатите от сравнителното изследване, от анализа, систематизацията и типологизацията на разночетенията, Тотоманова-Панева изработва стема на преписите, като набелязва различните разклонения и редакции на текста и посочва доказателства за осъществено редактиране на превода по друг гръцки образец. В трета глава са разгледани особеностите на архетипа на КЦ. В нея се извършва типологизация на преводаческите грешки, които Тотоманова-Панева свързва с архетипа на превода. Според мен в тази част от дисертационното проучване е проявено 4

5 новаторство при систематизацията и типологизация на грешките, но това е реализирано благодарение на отличното владеене на гръцкия език и познаването на спецификата на славянския език. Няма да репрезентирам типовете грешки в изследването, но не мога да не отбележа изключителния усет на дисертантката да анализира и обяснява особени случаи и на пръв поглед необясними отклонения при превода на отделни гръцки думи, словосъчетания и фразеологизми. Новаторска е методологията, която Тотоманова- Панева сама си изработва и която (убедена съм!) ще се превърне в модел, в образец за бъдещи изследвания на грешките в преводите от гръцки на славянски. Много е важно тя да продължи проучванията си в тази посока 3. Тя посочва, че част от грешките имат обяснение единствено с глаголическа подложка. Анализирайки резултатите от сравнителното проучване, Тотоманова-Панева прави извод и относно преводача/ преводачите 4. Изхождайки от отсъствието на устойчива преводаческа традиция, от наличието на явни следи от глаголическа подложка, тя изказва становище, че славянският превод на КЦ е възникнал в ранната старобългарска епоха, когато глаголицата все още е била в употреба. Лексиката на славянския превод на КЦ е обект на изследване в четвърта глава на дисертацията. Привидно Тотоманова-Панева следва утвърдения през последните години модел за лексикално проучване. Лексиката в славянския превод на КЦ се характеризира по предварително заложени критерии. Според произхода тя я групира като славянска и неславянска лексика. Чуждите думи са разделени на гърцизми, прабългаризми, хебраизми, латинизми, германизми. Задълбочено и по нов начин се анализират гърцизмите, като се подчертава, че не бива да се пренебрегва с каква славянска форма се предават чуждите топоними и антропоними, защото това може да има значение за датиране на славянския първоначален превод на КЦ. Хебраизмите са представени в лексикално-семантични групи. Изтъква се важната роля на редките думи и хапаксите за проявяването на близостта на превода на КЦ с други преводни текстове, което само по себе си е вторично датиране. По отношение на понятието hapax legomenon Тотоманова-Панева отбелязва неговата условност. Много задълбочено е разработен аспектът за лексикалната вариативност, за съотношението между славянска и чужда, 3 Ако за даден славянски превод от гръцки се знае със сигурност кой е неговият преводач, от грешките, които той е допуснал при превеждането на конкретния текст, може да се изработи еталон. Налагайки този еталон към анонимен превод от същата епоха, ако има пълно съвпадение на част от грешките, с голяма доза достоверност анонимният превод може да се идентифицира като дело на същия книжовник преводач. Грешките не са норма, не са мода, а са част от идиолекта на преводача. 4 Тя прави извод, че най-вероятно преводачът е един книжовник, но не изключва възможността в превода да са участвали и други книжовници със сходен преводачески почерк. 5

6 кирлометодиевска и преславска лексика. Изследователският подход на Тотоманова- Панева е обективен и тя стига до верния извод, че има взаимозаменяемост между чужда и славянска лексика, а съотношението кирилометодиевизмите спрямо преславизмите е с лек превес на кирилометодиевизмите. Наличието на архаична лексика, на значителен брой редки думи и хапакси, както и на чужди заемки (най-много са гръцките думи) дават основание на дисертантката да отнесе възникването на славянския превод на КЦ към предпреславския период по време, когато глаголицата е била още в активна употреба. Този извод се подкрепя и от резултатите от текстологичното проучване на други старозаветни книги, но най-вече от несъмнената близост на лексиката от КЦ с лексиката на двете богослужебни книги Миней и Триод, чийто превод се свързва с преводаческата дейност на Климент Охридски и Константин Преславски. Лексиката на КЦ се сравнява както с лексикалния фонд на старобългарския ръкописен канон, така и с лексиката на огромен корпус от текстове, преведени на старобългарски, но запазени в късни преписи. Според Тотоманова-Панева средата, в която е възникнал славянският превод на КЦ, несъмнено е южнославянска и балканска, но тя основателно се въздържа да изказва хипотези за точното място или за конкретния книжовен център, в който е извършен. Въз основа на резултатите от дисертационната разработка Тотоманова-Панева е направила верни изводи, формулирани точно и ясно в заключението на дисертацията. В края на разработката е представен респектиращ библиографски списък с публикации по темата на наши и на чуждестранни учени. Освен класическите езици (гръцки, латински и старобългарски), Тотоманова-Панева владее още няколко езика (английски, италиански, руски и немски), което обяснява широката ѝ библиографска осведоменост. Трите приложения в края на дисертацията са много ценни и съм убедена, че ще бъдат справочник не само за изследвачите на славянския превод на Библията, но и за всички слависти, които изучават техниката на превеждане, езика на преводите, трансмисията на преводните текстове и лексиката на ранните старобългарски преводи. Авторефератът отразява вярно съдържанието на дисертационния труд, основните тези, аспекти и резултати от научната разработка на М. Тотоманова-Панева. 4. Научни приноси Дисертацията на Мария Тотоманова-Панева има несъмнени и значителни научни приноси: за разработването на методология цялостно изследване на преводен славянски корпус чрез комплексен подход, чрез последователно следване на принципите за 6

7 системност и изчерпателност, чрез прилагане на различни научни методи и интердисциплинарен изследователски инструментариум; за многоаспектно и пълно проучване на текстологичната история на славянския превод на Книга Царства в славянската книжовна традиция като част от общата проблематика за текстологичната традиция на славянската Библия в книжнината на южните и източните славяни; за разработването на методология за реконструиране на архетипа на славянския превод на Книга Царства чрез сравнително-историческо, диахронно и синхронно изследване на текста по девет хронографски и извънхронографски преписа; за съставянето на система от параметри за класификация на разночетенията по тип и за изясняването на ролята им при очертаване на особеностите на архетипа; за съставяне на стема на преписите, показваща сложните взаимоотношения между тях, както и двете разклонения на архетипа: хронографско и извънхронографско; за цялостно очертаване на мястото и ролята на грешките в текстологичните проучвания и преди всичко за разработването на нова методология за типологизация на грешките; за лексикологична методология за изследване на речниковия състав на Книга Царства по критериите произход на лексиката, лексикална вариативност и ролята на редките думи и хапаксите (вкл. и hapax legomena) като част от цялостното проучване на лексикалния състав на книжовния старобългарски език; за формиране на обективни критерии за анализ на резултатите от изследването, въз основа на които да се направи заключение (или предположение) за времето и мястото на възникване на славянския превод на Книга Царства (в частност) и на славянския превод на Библията (в цялост). 5. Публикации и участия в научни форуми М. Тотоманова-Панева има 6 публикации, 4 от тях са по темата на дисертацията. Някои от статиите са издадени в чуждестранни периодични издания. Има 12 участия в научни форуми с доклади по темата. Особено значение за мен имат двете ѝ публикации, които са извън темата на дисертацията, защото това доказва, че научното полезрение на младата славистка не е съсредоточено единствено върху славянския превод на КЦ. 6. Заключение Неслучайно си позволих в началото да представя най-важните моменти от творческата биография на ас. Мария Тотоманова-Панева. Беше ми необходимо като доказателство, че нейната ерудираност, задълбочени знания и изследователски усет, 7

8 изявени при разработката на дисертационната тема, не са случайност, а са резултат от солидното ѝ образование и от непрекъснатото надграждане на нови знания, на висок професионализъм и на широка култура. В заключение бих искала да подчертая, че е рядкост у млад учен да се съчетаят качества като висока образованост, богата култура, аналитичен ум, концептуално мислене, тънък усет за значението на езиковите факти, умение да систематизира и типологизира, научна интуиция на изследвач, който внимателно, но дълбоко прониква в същността на проблемите и търси отговори на въпросите във фактите. Представеният за защита дисертационен труд е сериозно, задълбочено и цялостно научно изследване с високи качества, с несъмнени научни приноси и напълно отговарящо на всички критерии за придобиване на образователната и научната степен доктор, за което лично аз убедено ще гласувам. Има много добри дисертации, но много добри и отлични дисертации има малко. Дисертационният труд на Мария Тотоманова-Панева на тема Книга Царства в славянската хронографска традиция притежава качества, заради които заслужава да бъде удостоен с присъждане на предиката summa cum laude проф. д-р Мария Спасова 8