Артлайн Студиос София, 2014

Препис

1

2 Артлайн Студиос София, 2014

3 Jennifer Donnelly Revolution copyright 2010 by Jennifer Donnelly All rights reserved. Tupelo (Tupelo Blues) words and music by John Lee Hooker. Used by permission of Concord Music Group, Inc. Shine On You Crazy Diamond lyrics by Roger Waters. Published by Artemis Muziekuitgeverij B.V. (Bum/Ste). All rights administered by Warner-Tamerlane Publishing Corp. I Wanna Be Sedated words and music by Joey Ramone, Johnny Ramone and Dee Dee Ramone copyright 1978 WB Music Corp. (ASCAP) and Taco Tunes (ASCAP). All rights administered by WB Music Corp. My Friends written by Anthony Kiedis, Flea, Dave Navarro & Chad Smith copyright 1995 Moebetoblame Music. All rights reserved. Lyrics used by permission of Moebetoblame Music. Banloser, Iron Band, and I m Shillin written by Jennifer Donnelly copyright All rights reserved. Lyrics used by permission. Тази творба е художествено произведение. Описаните имена, персонажи, места и случки са продукт на въображението на автора. Всички изказвания, случки, описания, информация и материали от всякакъв друг вид, съдържащи се в произведението, са само и единствено с цел забавление и не трябва да се разчита на тяхната точност, нито да бъдат правени опити да бъдат възпроизведени, тъй като това може да доведе до наранявания. Всички права запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде ползвана или възпроизвеждана без изричното знание и писменото позволение на издателя. Революция Copyright 2014 Артлайн Студиос c/o Anthea Agency Всички права запазени. Автор: Дженифър Донъли Превод: 2014 Емил Минчев Редактор: Мартина Попова Корица: Стоян Атанасов Предпечат: Aртлайн Студиос Издател: Артлайн Студиос България, София 1618 кв. Павлово, ул. Кота телефон artline@artline-comics.net ISBN

4 На Дейзи, която разруши стените на сърцето ми

5 На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест, че правий път сбъркал бях в мрачината. Тъй буен, див и гъст бе тоя лес, че спомня ли го, цял ме мраз побива: при грозний страх, с кой пълни ме до днес, смъртта дори едва е по-горчива... 1 ДАНТЕ Божествената комедия 1 Превод от италиански Константин Величков (б. пр.)

6 И стигнах място, където нищо не блести ДАНТЕ

7 ези, които могат, си го могат. Тези, които не могат, стават диджеи. Диджеи като Купър ван Еп, който стои в стаята си, заемаща целия пети етаж на сграда от червеникавокафяв камък на улица Хикс и се опитва да напасне ритъма на едно парче на Джон Ли Хукър към някакъв трип-хоп буламач. На оборудване за двадесет хиляди долара, което не знае как да използва. Истински блус, човече! кукурига той. От Мемфис. Прави пауза, за да си налее втория скоч за сутринта. Като миналото и настоящето на едно място. Бруклин и улица Бийл слeти заедно. Сякаш съм на хаус парти с Джон Ли. Пуша Кент и пия бърбън за закуска. Единственото, което липсва, единственото, от което имаме нужда......е глад, болести и пълна липса на финансови възможности казвам аз. Купър нахлузва плиткодънната си шапка и се за-

8 pebnk~0h лива от смях. Носи бял потник и стара жилетка. На седемнадесет е, бял като мляко и богат като Крез. Иска да изглежда като блусмен от делтата на Мисисипи. Иска, ама не може. По-скоро прилича на Нортън от сериала Младоженците. Бедност, Куп добавям аз. От това имаш нужда. Оттам идва блусът. Но ще ти е трудно. Все пак баща ти е богът на хедж фондовете. Идиотската му усмивка изчезва. Защо винаги се заяждаш с мен, Анди? Защо винаги си толкова... Симон Коновас, дъщеря на дипломат, го прекъсва: О, не се прави, Купър. Знаеш защо. Всички знаем. Ставаш скучен вмъква Ардън Тоуд, син на филмова звезда. А, липсва ти и още едно нещо казвам аз без да им обръщам внимание. Талант. Имаш нужда от талант. Защото Джон Ли Хукър е бил фрашкан с талант. Ти можеш ли да пишеш музика, Куп? Можеш ли да свириш на инструмент? Или просто слепваш чужди композиции и тази каша, която се получава, наричаш своя каша? Очите на Куп проблясват гневно. Устата му се извива надолу. Като акумулаторна киселина си, знаеш ли? Знам. Такава съм. Абсолютно. Обичам да унижавам Купър. Обичам да му причинявам болка. Това е по-вкусно от уискито на баща му и от тревата на майка му. Защото само за няколко секунди някой друг също страда. За няколко секунди не съм само аз. Взимам китарата си и изпълнявам първите няколко ноти от Бум Бум на Хукър. Не много умело, но свършва работа. Купър изругава и се отдалечава. Симон ме гледа страшно. Това беше брутално, Анди. Куп е нежна душица

9 13 казва тя и хуква след него. Арден хуква след нея. На Симон не ѝ пука за душицата на Купър. Тревожи се, че ще отмени традиционното сутрeшно парти в петък. Никога не ходи трезва на училище. Всъщност всички сме така. Имаме нужда от нещо, от някакво силово поле, захранено с алкохол или наркотици, за да се предпазим от непосилно тежката ръка на високите очаквания, която се опитва да ни смачка като кенчета от бира в мига, в който прекрачим прага на проклетото място. Спирам да свиря Бум Бум и преливам в Тупело. Никой не забелязва. Не забелязват родителите на Купър, които са на почивка в Кабо. Не забелязва и прислужницата, която търчи насам-натам и отваря прозорците, за да излезе димът. Не забелязват и съучениците ми, които са твърде заети с това да разменят ipod-ите си, слушайки песен след песен. Разбира се, ние не слушаме песни от Билборд топ 100. Това е под нивото ни. Такива песни са само за малки деца, които учат в бедни провинциални училища. Ние посещаваме Св. Анселм, най-престижното частно училище в Бруклин. Ние сме специални. Изключителни. Ние сме звезди всеки един от нас е звезда. Така ни казват в училище и родителите ни плащат тридесет хиляди долара на година, за да ни казват такива неща. Тази година, последната ни година, сме на вълна блус. Както и Уилям Бъроуз, балкански соул, немски контратенори, японски девически групи и Ню Уейв. Тази смесица не е случайна. Всичко е изчислено много внимателно. Всъщност всичко, което правим, е изчислено много внимателно. Колкото по-странни вкусове имаме, толкова по-гениални изглеждаме. Докато седя и изнасилвам Тупело на китарата, долавям безразборни късове от разговорите около мен.