П Р О Т О К О Л [населено място], г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в публично съдебно заседание на дв

Препис

1 П Р О Т О К О Л [населено място], г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА Секретар: Даниела ЙОРДАНОВА Прокурор: Росица С. сложи за разглеждане ВНЧД 403 по описа за 2018 г., производство по чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК, на доклад на съдия Петкова. На поименното повикване в 10:00 часа се явяват: ЗА АПЕЛАТИВНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА, редовно призовани се явява прокурор С.. ОСЪДЕНИЯТ Р. Д. Д., редовно призован, се явява лично. Явява се адв. М. К., преупълномощена от адв. Т. Г. като защитник на жалбоподателя Р. Д.. Представя пълномощно. ОСЪДЕНИЯ Д.: Съгласен съм с извършеното преупълномощаването като и в днешното съдебно заседание да ме защитава адв. К.. ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. АДВ. К.: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото. ОСЪДЕНИЯТ Д.: Да се даде ход на делото. Съдът след съвещание, като взе предвид становищата на страните и т.к. ненамери процесуални пречки за даване ход на делото, ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО. ДОКЛАДВА се въззивна частна жалба от адв. Т. Г., упълномощен защитник на осъдения Р. Д., против определение на СНС, 13-ти състав, от г. ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с частната жалба. Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК. ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и събиране на нови доказателства.

2 АДВ. К. /защитник на Р. Д./: Нямам искания за отводи. Няма да сочим нови доказателства. Поддържам жалбата. Ще ползвам тези доказателства, които сме приложили във фазата на досъдебно производство, по воденото наказателно такова. ОСЪДЕНИЯТ Д.: Отводи няма да правя. Нямам нови искания в това число и по доказателствата. Съдът след съвещание, предвид липсата на доказателствени искания от страните и тъй като служебно намира, че в настоящото производство не е необходимо събирането на други доказателства ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ: Съдът се оттегля на тайно съвещание. Настоящият състав на Апелативния специализиран наказателен съд, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с частната жалба и с материалите по делото, намери следното: Производството е по реда на чл. 306 ал.3 вр. с ал.1 т.1 и Глава 21-ва от НПК. С протоколно определение от г. по НОХД 1716/2018г., постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 предл. 2-ро от НПК, Специализираният наказателен съд, 13-ти състав, на основание чл. 53 ал.2 б. а и б. б от НК е постановил отнемане в полза на държавата на следните вещи: 1 бр. рефлектор със скачена лампа с фасонка, изправител и щепсел; син бидон с две торби, съдържащи суха листна маса марихуана; хартиена касета, съдържаща суха листна маса марихуана; полиетиленово пликче със суха листна маса, представляваща марихуана; електронна везна D. M. 500 и листа марихуана, поставени в две кутии картонена и кожена; 21 бр. клонки марихуана, както и пари в банкноти в общ размер лв., в купюри както следва: 15 бр. банкноти от по 50 лв., 6 бр. от по 20 лв., 58 бр. банкноти от по 50 лв., 6 бр. банкноти от по 100 лв., 2 бр. банкноти от по 50 лв., 27 бр. от по 20 лв., 1 бр. от 10 лв., 5 бр. от по 100 лв., 3 бр. от по 50 лв., 4 бр. от по 20 лв., 9 бр. от по 100 лв., 19 бр. от по 50 лв., 1 бр. по 100 лв., 86 бр. от по 50 лв., 78 бр. от по 20 лв. и 4 бр. от по 10 лв. Посочените вещи и пари са били открити и иззети с протокол за претърсване и изземване от г. (л л.229 от том 2-ри от ДП), в жилище и прилежащите му помещения, обитавано от осъдения и настоящ жалбоподател Р. Д. Д. в [населено място], общ. Долни Чифлик, обл. Варна, [улица]. С протоколното определение на СпНС от г. на осъдения Р. Д. са били върнати следните вещи, иззети с горепосочения протокол от дома му на същия адрес, а именно таблет марка DIVA и мобилен телефон марка С. Г. Г. Ню. С частна жалба, подадена в законоустановения 15-дневен срок от защитника на осъдения Р. Д. адв. Т. Г., протоколното определение на първоинстанционния съд се обжалва само в частта му по отнемането в полза на държавата, на основание чл. 53 ал.2 б. б от НК, на парите в банкноти (в различни купюри), иззети от дома на осъдения Д. на посочения адрес в [населено място]. В жалбата се твърди, че в претърсеното на г. жилище са живели, освен осъденият Р. Д., още и неговите родители, като се поддържа, че иззетите пари не са собственост на осъденото лице, а на семейството, като се сочи, че произходът им е от спестявания на родителите на Д., произтичащи от земеделска дейност, с която те се

3 занимавали. Иска се отмяна на определението на СпНС от г. в обжалваната част и връщане на парите на техния собственик. На първо място следва да се посочи, че Р. Д. Д. е признат за виновен с одобрено от съда и влязло в сила на г. споразумение по НОХД 2666/2017г. в извършването на престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 2-ро и 3-то, алт. 10-та т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл. 354а ал.2 изр. 2-ро т.1 предл. 2-ро вр. с ал.1 предл. 4-то от НК, като за тези престъпления са му наложени наказания при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, както следва за първото лишаване от свобода за срок от 9 (девет) месеца, чието изпълнение е отложено по реда и на осн. чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години, а за второто престъпление лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, изпълнението на което е било отложено, с приложението на чл. 66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от 4 (четири) години. На основание чл. 23 ал.1 от НК наказанията са групирани, като е определено едно общо, най-тежко, а именно - лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 4 (четири) години. Със споразумението са били приложени и разпоредбите на чл. 59 ал.1 т.1 от НК и чл. 189 ал.3 от НПК. На второ място следва да се посочи, че първостепенният съд е допуснал техническа грешка при изчисляването на общата сума на иззетите от дома на осъдения Д. пари от жилището в [населено място], като неправилно е приел, че те са в общ размер на лв. Неправилното изчисляване на сумата произтича от това, че, видно от протокола за претърсване и изземване, броят на купюрите от по 50 лв., открити и иззети от спалнята в къщата, обитавана от осъдения и родителите му, намерени в хартиена торбичка с надпис Р., са 38 броя, а съдът неправилно ги е приел за 58 броя, откъдето е произтекла и грешката при цялостното изчисляване на общата сума намерени и иззети пари. Същата, коректно изчислена, е на обща стойност лв., а не лв., както е приел първоинстанционният съд. Видно и от произнасянията на Специализираната прокуратура в хода на досъдебното производство по молби на бащата на осъдения Д. Б. Д. за връщане на същите пари, последният е твърдял, че парите са именно лв. и е искал тяхното връщане с довода, че не са на сина му, а на родителите на Р. Д.. По съществото на настоящото производство по чл. 306 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл. 53 ал.2 б. б от НК, въззивният съд намира следното: За да се пристъпи към отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 53 ал.2 б. б от НК, е необходимо да е доказано по несъмнен и категоричен начин, че тези вещи принадлежат на виновния и са придобити чрез престъплението, за което деецът е признат за виновен в съответното наказателно производство. На този етап от развитието на настоящото дело, приключило по отношение на Р. Д. с влязъл в сила осъдителен съдебен акт, въззивният състав намира, че фактът дали парите на обща стойност лв. са били придобити от осъдения чрез някое от престъпленията, за които той е признат за виновен, е следвало да бъде категорично доказан, за да се постанови отнемането им в полза на държавата. В конкретно разглеждания казус това не е така. Установено е по делото, че жилището в [населено място], на [улица], където са били открити и иззети процесните пари (в банкноти), е било обитавано не само от осъдения Д., но и от неговите майка и баща. Установено е също така, че още в хода на досъдебното производство бащата на Р.Д. Д. Д., двукратно на г. и на г. е депозирал молби пред наблюдаващия прокурор от СпП за връщането на парите, като е съобщил, че същите са собственост на семейството на осъдения неговите майка и баща, и че произходът им е от продажба на

4 недвижим имот и от земеделска работа, с които те са се занимавали. За прецизност следва да се отбележи, че и двете молби са били оставени без уважение от прокурора, с единствения аргумент за неприключило наказателно производство и невъзможност за връщане на парите поради тази причина, предвид разпоредбата на чл. 111 ал.1 от НПК. Вярно е, че по-голямата част от парите в общ размер лв., са били намерени в шкафчета на бюро в спалнята на жилището, обитавана от осъдения Д.. Друга част на обща стойност 870 лв. са били намерени в хола на къщата. Това не означава непременно обаче, че парите, намерени в обитаваната от Р. Д. спалня, са негова собственост, тъй като, при положение, че в жилището живее цялото семейство на осъдения (той и неговите родители), последните могат да държат парите си където те преценят, в т.ч. и в стаята на сина им. От друга страна, по делото по никакъв начин не е доказано, че намерените лв. са придобити чрез престъпленията, за които е водено настоящото наказателно производство срещу жалбоподателя. Както беше отбелязано по-горе, за да се пристъпи към отнемането им в полза на държавата, обстоятелството, че те са придобити чрез някое от инкриминираните деяния, следва (на този етап от развитието на делото), да бъде доказано по несъмнен начин. Тежестта на доказване и на това обстоятелство, както и на всички други факти-предмет на доказване в наказателния процес, лежи върху прокуратурата, а не върху обвиняемото, подсъдимото, респ. осъденото лице. Вярно е, че по делото са налице свидетелски показания на двама свидетели, относими към инкриминираната деятелност на Р. Д. св. К. Т. (полицейски служител от сектор БОП [населено място]) и защитеният свидетел с тайна самоличност 198, които сочат, че именно това лице е съхранявало основната част от марихуаната, разпространявана от процесната организирана престъпна група (такава, с нето тегло 1278, 22 грама действително е била открита и иззета в стопанска постройка, прилежаща към жилището на Д. на адрес [населено място], [улица]), както и че той е предоставял от наркотичното вещество на участниците в групата Г. К., С. Банков и А. Л., за да го продават на уличния пазар. Нито един от разпитаните по делото свидетели не заявява, че е закупувал наркотици от осъдения Д.. Коментираните по-горе доказателствени източници обаче по никакъв начин не доказват с необходимата несъмненост и категоричност, че именно парите, открити в жилището на майката, бащата на осъдения и на самия осъден Р. Д., са тези, придобити чрез престъплението по чл. 321 от НК или по чл. 354а от НК. Т.е. явява се недоказано какъв точно паричен ресурс е придобил ос. Д. чрез инкриминираните по настоящото дело деяния и дали намерените в дома му пари са именно тези, придобити чрез някое от двете престъпления. Въззивният съд счита, че не са налице и условията на чл. 112 ал.1 от НПК да се приеме, че не е установен собственикът на парите, тъй като, както беше посочено по-горе, лицето, легитимирало се като техен собственик още от фазата на досъдебното производство, е бащата на осъденото лице Д. Б. Д.. Поради това настоящият състав намира, че определението на СпНС, 13-ти състав от г. по НОХД 1716/2018г. следва да бъде отменено в обжалваната му част (респ. частната жалба да бъде уважена), а парите на обща сума лв., иззети с протокол за претърсване и изземване от г. (л от том 2-ри от ДП), в купюри както следва: 163 бр. банкноти от по 50 лв., 21 бр. банкноти от по 100 лв., 115 бр. банкноти от по 20 лв. и 5 бр. от по 10 лв., да бъдат върнати на техния собственик бащата на жалбоподателя Д. Б. Д.. В останалите му, необжалвани части, протоколното определение на първостепенния съд се преценява от втората инстанция като правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

5 Водим от горното и на основание чл. 306 ал.3 вр. с ал.1 т.1 предл. последно, във вр. с чл. 111 ал.1 - ал.2 от НПК и по аргумент на противното от чл. 53 ал.2 б. б от НК, Апелативен специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ протоколно определение от г. на Специализирания наказателен съд, 13-ти състав по НОХД 1716/2018г. в частта му, в която е постановено отнемане в полза на държавата на пари в банкноти на обща стойност лв. (дванадесет хиляди и шестстотин лева), както следва бр. банкноти купюри от по 50 лв., 21 бр. банкноти в купюри от по 100 лв., 115 бр. банкноти в купюри от по 20 лв. и 5 бр. банкноти в купюри от по 10 лв., и вместо това постановява: ВРЪЩА на Д. Б. Д. от [населено място], общ. Д. Ч., обл. В. (баща на осъденияжалбоподател Р. Д. Д., [ЕГН]) пари в банкноти на обща стойност лв. (дванадесет хиляди и шестстотин лева), както следва бр. банкноти купюри от по 50 лв., 21 бр. банкноти в купюри от по 100 лв., 115 бр. банкноти в купюри от по 20 лв. и 5 бр. банкноти в купюри от по 10 лв. ПОТВЪРЖДАВА определение в останалите му части. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:05 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. СЕКРЕТАР: 2.