СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Стефан Чохаджиев ВТУ Св. св. Кирил и Методий, относно дисертационен труд за придобиване на ОНС доктор, на тема Раннонеолитната к

Препис

1 СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Стефан Чохаджиев ВТУ Св. св. Кирил и Методий, относно дисертационен труд за придобиване на ОНС доктор, на тема Раннонеолитната култура в долината на Струма и Софийското поле в контекста на връзките ѝ с Анатолия с автор Десислава Руменова Такорова Близо век, проблемът с неолитизацията на Балканите провокира много археолози да предложат своята хипотеза. Темата, с няколко изключения, не се радва на голяма популярност в българската историография. Проблемът е сложен и създаването на модел на неолитизация изисква не само комплексна работа с целия археологически материал, а и широко използване на природните науки. В този смисъл, предлаганият за защита дисертационен труд е с подходящо избрана и актуална тема и със сигурност има своето място в специализираната българска литература. Все пак, ще си позволя да задам следния уточняващ въпрос: поради какви причини, изследването се ограничава в северна посока до Софийското поле то, някаква граница ли е, или, защо не е изключено от териториалния обхват на темата, да не говорим, че става въпрос за сходни, но различни раннонеолитни култури, а не за една? Неточнен е и терминът долината на Струма по-подходящ е басейнът на Струма, защото по-голямата част от анализираните раннонеолитни селища, са разположени по притоците на реката, а не в нейната долина! Дисертационният труд се състои от увод, четири глави и заключение с обем 210 страници; списък с използваната литература с обем 40 страници, 2 приложения със списъци с имена на растения и животни, използвани в текста; 5 карти и 106 образа. УВОД въвежда ни в проблематиката на неолитизацията на Балканите и българските земи. Избраните райони долината на Струма и Софийското поле, от една страна, и земите на Анатолия от друга, създават чувството за предпоставеност на темата, особено при акцентиране на проучванията в последното десетилетие в Западна Анатолия и, разбира се, безспорният принос на Васил Николов по тази проблематика. Следва приятен за четене и стегнат преглед на литературата, свързана с връзките между двата района и изказаните предположения по темата, както и възникналите дискусии във времето. Трябва да отбележа, че формулираната цел на изследването е твърде разводнена и с объркан словоред. Задачите са представени много по-стегнато, но пак с уговорки и неизбежното възможно, което естествено се подразбира при такова изследване. Посочени са и елементите на материалната култура, по които се извършва

2 сравнителния анализ. Уводът завършва с разсъждения, свързани с възможните интерпретации на установените сходства или различия между двата района. Тук ще обърна внимание на Десислава Такорова, за неправомерното използване на й вместо ѝ в целия текст, за разлика от правилното изписване в заглавието на титулната страница. Неприятно впечатление прави и често използваното съкращение дн. ГЛАВА I. Проучване на раннонеолитната култура в долината на река Струма и Софийското поле. Тази глава започва с кратка географска характеристика на долината на Струма и Софийското поле. Понеже археолозите боравят с географското разделяне на река Струма, би трябвало да се посочат различията между географските колективи при очертаване на границата между Горна и Средна Струма. Следващият параграф ни запознава с историята на проучване в изследвания регион. Към известната и публикувана историография по темата, дисертантката е прибавила най-новите проучвания от последните десетина години, което я прави актуална до настоящия момент. Бих обърнал внимание на Такорова, че раннонеолитни материали в могилата Дикилиташ са известни много преди 2008 г. още през 1983 г. М. Сефериадис коментира един рисуван раннонеолитен керамичен фрагмент. Третият параграф представлява каталог на раннонеолитните селища общо 41. Те са разпределени в две групи в долината на р. Струма (33) и в Софийското поле (8). В четвъртия параграф се обобщава цялата информация, като проблемите са обособени в три групи: неравномерното териториално разпределение на раннонеолитните селища; неравномерното проучване на региона и различната проучена площ в селищата. И с този параграф не се представят ново виждане или нови идеи, но като цяло, главата е задължителна част от такова изследване и напълно изчерпва предназначението си. ГЛАВА II. Периодизация, културно диференциране и абсолютна хронология на ранния неолит в долината на река Струма и Софийското поле. Хронологическа позиция в контекста на Анатолия. Първият параграф е посветен на проблемите с периодизацията на ранния неолит, като започва с кратък историографски преглед. Би трябвало да се обърне повече внимание на критериите, бележещи финала на ранния неолит присъствието на полихромната украса в региона и първата поява на тъмната излъскана керамика. Вторият параграф е посветен на абсолютната хронология. Представени са всички абсолютни С14 дати от пет селища и археомагнитни дати от три селища. Третият параграф представя хрологическо сравнение на раннонеолитните селища от Струма и Софийското поле, неочаквано, със селищата в средна Западна и Югозападна Анатолия. Дават се основни данни за селищата от тези райони, като изрично се посочва, че проучвателите обръщат по-голямо внимание на абсолютното датиране, отколкото на периодизацията. За съжаление, липсва коментар на корелационната схема, в която независимо от множеството по-древните дати от селищата в Анатолия,

3 скалата започва от 6200 ВС, която е най-старата за района на Струма и Софийското поле. Ако бяха представени всички посочени дати от Анатолия, схемата щеше да стане много по информативна, нагледна и с предоставяне на много нови възможности за разсъждения. В този си вид, схемата за корелация е твърде механична. ГЛАВА III. Раннонеолитната култура в долината на р. Струма и Софийското поле. Сравнителен анализ със средна Западна и Югозападна Анатолия. Главата включва подробна информация за всички характеристики на археологическата култура. Тя е с респектиращ обем 140 страници. Структурирана е точно, изказът е ясен, информацията напълно задоволителна. Ще си позволя да обърна внимание на дисертантката, че не се е постарала достатъчно да оправи посочените при вътрешната защита технически грешки, които се повтарят и в този текст. Ясно и четимо са отразени данните за селищното устройство, архитектура и интериор. Подобаващо място е отделено на технологията, формите и украсата на раннонеолитните керамични комплекси по оригинален начин е представена основната информация за тази група артефакти. За съжаление, Десислава Такорова се е задоволила да повтори описанието на керамиката от проучвателите, вместо да го обработи според собствени критерии и цели. Бих задал и следния въпрос: какво, според нея, е нужното ниво на изследване (с. 92) на раннонеолитната керамика? Посочените затруднения би следвало да не са оправдание, а задължителна работа, която е трябвало да свърши в дисертационния си труд. Предвид наблюденията и обобщенията върху керамиката от Крайници I, основаването на изказани вече мнения е прозрачно избирателно и тенденциозно, което е несъвместимо с професионалното формиране на младия специалист. Ще си позволя, да задам още един въпрос в кои раннонеолитни селище има украса, сходна с тази от Крайници I? Анализирани са и всички останали керамични артефакти: антропоморфни и зооморфни изображения, култови масички, модели на сгради, модели на пещи, житни зърна, пинтадери, керамични тежести за стан, прешлени за вретено, керамични дискове, керамични копчета, лабрети, керамични маниста, гривни и др. Сравнителният анализ показва най-често връзка с района на Югозападна Анатолия, но са посочени и артефакти, открити само в басейна на Струма например, загадъчните лабрети, които не влизат в т.нар. раннонеолитен пакет. Интересно наблюдение на Такорова е наличието на предмети от нашите земи, изработени от глина, имитиращи форми от Анатолия, където са изработени от разнообразни каменни породи. Интересно е и установяването на обратнопропорционалната закономерност на разпространението на някои артефакти в двата района. Специален параграф е отделен и на артефактите от кремък, камък, кост, рог и черупки на мекотели.

4 Обект на анализ са и погребалните практики в двата района. След анализа на теренната информация, дисертантката отбелязва, че някои специфики на погребалните ритуали от долината на р. Струма и Софийското поле намират паралели в други райони на Анатолия Централна и Северозападна, което формално се разминава с общата концепция на изследването. Отделен е и параграф за други ритуални практики ритуални ями, строителни жертви, домашен дух-охранител, култ към Световното дърво, култ към богинята-майка и др. Посочени са две сходства на ниши в Слатина и Улуджак и на култа към колоната в Слатина и Еге гюбре. Ограничените аналогии с предполагаемите ритуални практики в югозападна Анатолия се обясняват със степента на проучване и с предпазливостта в тълкуванията в тази сфера на живота на древните земеделци. Значително по-голяма е информацията за растителните останки, като се отбелязва, че няма съществена разлика между двата района. Сходство се забелязва и по начина на съхранение и смесване на някои житни култури. Аналогични са и процесите на подивяване на някои от култивираните видове. С данни за животинските останки от долината на Струма и Софийското поле разполагаме от пет селища. Навсякъде преобладават домашните животни, но съотношението между отделните видове е различно. Подобна е ситуацията и в Западна и Югозападна Анатолия. Дисертантката е привела и данни от ДНК изследванията. Според нея, е неприемливо предположението за местно одомашняване на говедото в Софийското поле. Подобно становище има и по въпроса за одомашняването на свинята. ГЛАВА IV. Поява и развитие на ранния неолит в долината на р. Струма и Софийското поле в контекста на връзките с Анатолия. В съдържанието на тази глава е есенцията на изследването. Върху базата на емпиричния материал от предходните глави, дисертантката е изградила своите изводи, съпоставяйки характеристиките на раннонеолитните култури от двата региона. Посочени са сходствата и е направен опит за обяснение на различията. Отделено е значително място на проблема с Крайници I, като са представени всички мнения. Без да влизам в полемика с дисертантката и навлизам в детайли, най-добронамерено ще ѝ обърна внимание, че приема на доверие твърдения на автори, изказали се за Крайници I без да познават материалите de visu или в най-добрия случай буквално за минути, през обедната почивка. Такорова приема безкритично, и не обяснява съдържанието на термина явлението Крайници и защо то не предхожда Гълъбник I, а е синхронно с началото на ранния неолит с рисувана украса. Тя изпуска от коментар щастливата случайност при откриването на това селище, без която въобще нямаше да има подобна дискусия. Не се и докосва до коментар на стратиграфския профил на селището в Крайници, който отразява климатичните промени около средата на VII-то хил. пр. Хр. благоприятни за животновъдство и неподходящи за земеделие. След нормализиране на климата (осушаване) се появяват и множеството раннонеолитни селища с висококачествена бялорисувана керамика. Предвид интересът ѝ към този период на неолита и предложения модел на неолитизация, би трябвало да не разглежда

5 неолитизацията на района на Струма и Софийското поле изолирано от съседните райони. Там протичат сходни процеси, които очакват своето обяснение напр. липсата на раннонеолитни селища по Беломорското крайбрежие; наличието на множество селища с подобна монохромна керамика в Северна България, както и тяхната топография; селището в Куклен, което макар и в Горнотракийската низина, остава без коментар в тези модели; климатичните характеристики в края на VII-то хил. пр. Хр. и как те се отразяват на топографията на селищата в равнините и как в тесните речни долини; разпространението на бялорисуваната украса в Дунавската равнина със сигурност, вече достигаща до басейна на р. Янтра, а според най-новите изследвания още стотина километра на изток, навлизайки в басейна на р. Камчия; обяснение очакват и твърде ранните С14 дати от раннонеолитните пластове в Джулюница и т.н. Надявам се, всички тези странични на това изследване въпроси, да влязат в обсега на бъдещите ѝ научни изследвания. Независимо от многопосочната проблемност на темата, безспорен е крайният извод, че неолитизацията в долината на Струма и Софийското поле е тясно свързана с Югозападна Анатолия. В Заключението, приличащо по-скоро на автореферат, Десислава Такорова обобщава отделните части на своята дисертация, както и своите научни приноси. Списъкът с използваната литература е подробен и напълно достатъчен за това изследване. Илюстративният материал е изработен прецизно и отлично допълва текста. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Представеният за защита дисертационен труд е структуриран приемливо. Текстът е ясен; цитирането е коректно. Положен е огромен труд, показващ задълбочени познания по темата. Отчитайки тези достойнства, независимо от посочените спорни моменти (които са неизбежни), с пълна убеденост, предлагам на Десислава Руменова Такорова да се присъди образователната и научна степен доктор г. В. Търново (доц. д-р Стефан Чохаджиев)