Р Е Ц Е Н З И Я

Препис

1 Р Е Ц Е Н З И Я за научните трудове на доц.д-р Маргарет Драганова Димитрова, единствен участник в конкурса за професор по Филология (история на българския език) към Катедрата по кирилометодиевистика, ФСлФ, СУ Св. Климент Охридски, обявен в ДВ, бр. 64 от г. Списъкът на научните публикации на Маргарет Димитрова след нейната хабилитация за доцент през 2006 г. обхваща 51 позиции, от които две монографии и четири книги в съавторство, научни студии и статии 36 и още 4 енциклопедични, учебни материали 3, преводи 1. Научните рецензии също са значителен брой 23, участия в съставителство 4, редакция 3 (вкл. участие в редакцията на сп. Език и литература ). Основни области на работа и интереси, на които са посветени публикациите на М. Димитрова,са в широк диапазон и в много случаи с комплексна проблематика: старобългарски книжовен език, история на българския книжовен език и диалекти, средновековна славянска книжнина, библейски преводи и богослужебни текстове. Освен това гръцко-български езикови контакти, хърватска глаголическа книжнина, историческа антропология и етнология, християнство и език. Освен с лични научни изследвания в конкурса М. Димитрова се представя с участие в редица научни проекти, за чието осъществяване се изисква висока научна компетентност, умение да се работи в екип, интердисциплинарен изследователски опит и култура. Такива проекти са и в основата на четири книги, чието издаване е плод на колективен труд. На първо място тук стои Историята на българската средновековна литература (съст. А. Милтенова, две издания 2008 и 2009), състояща се от 2009 глави, която е опит за ново структуриране и нов поглед върху историята на българската литература от IX X до XVIII век. В нея М. Димитрова е автор на 7 глави (една в съавторство с М. Йовчева). По случай 250 години от написването на История славянобългарска от Паисий Хилендарски българската научна и културна общественост получи две издания на Паисиевата история (1 изд г., 2 изд., допълнено и преработено, г.). Този труд (текст, превод и коментар) се отличава с много високи научни качества. Изданието е получило 4 рецензии и два отзива, които му дават висока оценка. М. Димитрова участва в концепцията за принципите на изданието и в неговата подготовка с разночетения от 6 избрани преписа заедно с Петко Петков и Димитър Пеев. Първообразният текст на Паисиевия автограф е точно възпроизведен, а 6-те ръкописа служат като критически коректив на основния текст в Зографския препис. С избраната структура на изданието и нейното осъществяване от участниците в него Паисиевата История славянобългарска става по-достъпна за разбиране не само за широката публика, но и за едно по-комплексно вникване в богатството на нейното съдържание като исторически документ и отражение на изключителността на личността на Паисий като книжовник и историограф.намирам за особено оригинална идеята за издание на Гладичовия препис на Паисиевата история от 1809 г.(2012) Този препис спада към групата на т.нар. Софрониев Учебник по История славянобългарска. Историята и характеристиката на преписа са уникални в много отношения. Учебниковият вариант, който преписва Влад Гладичов (авторитетен книжовник, известен с писмовна дейност в Габрово и особено в Плевен), има за извод преписа на Историята по Софрониевия учебник от Хилендарския проигумен Пантелеймон, направен от автографа на Учебника на поп Стойко от 1781 г. Важното е още, че за него авторът е използвал предишния свой препис от 1765 г., дословен и калиграфски, по автографа, донесен лично от Паисий. По него поп Стойко прави своята нова редакция, учебников вариант. Тези особености са определили структурата на изданието и авторския колектив. Съставител и отговорен редактор е Даринка 1

2 Караджова, ч. 1 съдържа изследвания (Д. Караджова, Н. Драгова, И. Харалампиев), а ч. 2 осъвременено наборно издание, речник на често срещани архаични форми (115 думи), списък на думи под титла в развързан вид и фототипно възпроизвеждане на Гладичовия препис. Трябва да се подчертае, че той се отличава, от една страна, с красиво калиграфско оформяне и висока книжовна култура на преписа, а, от друга отразява епоха на Българското Възраждане, която може да се определи вече като модерна. Това е позволило да бъде представен на читателите един четивен, леко разбираем текст, който позволява директно книжовно общуване през бреговете на два века (по думите на Редколегията на проекта). Това е заслугата на наборното осъвременено издание, осъществено от М. Димитрова според изработените от нея принципи, както и с посочените списъци приложения. За сполучливото осъвременяване на този текст значение имат не само обмислените и последователно проведени строги правила (замяна на старите кирилски букви, привеждането на фонетичните стойности към съвременно звучене отстраняване на краесловни и незвучащи ерове, фонетичната субституция при замяната на определени букви и пр.), отчитат се писмените особености на самия препис и на епохата му. Моделът на това издание, особено постигането на сполучливо предаден осъвременен текст, би трябвало да се използва по-нататък като образец за подобни издания на подходящи по облик и качества на езика ръкописи от Възрожденската епоха. Един от най-интересните проблеми в историята на славянската версия на Стария Завет са преводите на Песен на Песните, една трудна за превод и тълкуване библейска книга. Изследването на нейното присъствие в славянското ръкописно наследство, вървящо паралелно с изследването на особеностите на достигналите до нас преписи на нейния текст (текстология, преводни варианти, време и място на тяхното възникване, книжовници и пр.) става особено актуално през последните десетилетия благодарение на палеослависти като А. Алексеев, Дж. Трифунович, Й. Хам, Х. Лънт, М. Таубе и др.. Смята се, че нейният славянски превод трябва да се отнесе още към IX-X в., но не по-малко сложни и важни са данните на запазените свидетелства за нейния текст и тълкувания от XIV-XV в. Въпреки това може да се каже, че все още много въпроси не са достатъчно изяснени, а резултатите от тяхното изследване водят до появата на нови бели петна в посочените аспекти. Тук трябва да се отбележи, че направеното от западните изследователи текстолози на гръцкия текст и екзегети не е привличано и достатъчно използвано за установяването на характеристиката и оценката на качествата на славянските преводи на Песен на Песните. Книгата на М. Димитрова Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител (Библ. Отець Неофитъ Рыльскый, т. 4, 2012 г.) трябва да се определи като монографично изследване в пълния смисъл на думата, съдържащо и издание на Рилския ръкопис 2/24. По тази причина изводите, които прави М. Димитрова в своето изследване, се отличават с висока степен на достоверност, обективност и убедителност. Нещо повече в много отношения те засягат и общата проблематика на Песен на Песните, очертана в изследванията до сега, а, освен това, набелязват по-ясни насоки за актуални бъдещи изследвания. Ще оценя накратко найважните научни приноси на М. Димитрова в това изследване: 1. Включен е в научно обръщение заслужаващ внимание във всяко отношение превод на катената B2 (до сега известна в науката предимно като Тълкувания на Теодорит Кирски върху Песен на Песните ), съхранен само в един ръкопис от края на XV в. Рилският препис 2/24. Ръкописът е представен на всички равнища, включени в характеристиката Графикоправописни и езикови черти : палеография и кодикология, правопис и фонетика, морфологични черти, синтактични и лексикални особености. 2. Особено важна част от изследването е идентификацията на гръцкия извор на превода на Тълкуванията на 2

3 Песен на Песните в Рилския ръкопис, направена от М. Димитрова въз основа на съществуващите изследвания и публикации на гръцки текстове (все още няма критическо издание на гръцкия текст). Тълкуванията по традиция се свързват с името на Теодорит Кирски (V в.), но всъщност гръцкият текст, както показва М. Димитрова, съдържа, освен неговите тълкувания, и компилация от тълкуванията на Тримата отци Григорий Нисийски, Нил Синайски, Максим Изповедник (V-VI в.) и поемата на Михаил Псел (XI в.). В изследването те са обединени като Катена B 2 според класификацията на М. Фаулхабер от 1902 г., върху която се опира М. Димитрова. Съдържанието на катената в РМ 2/24 е представено в съпоставителна таблица в началото на изданието на ръкописа. Много съществено е заключението за близост до реконструирана първоначална версия на катената в гръцката традиция и за вариране при атрибуирането на коментарите в гръцките ръкописи. 3. Убедително е заключението, че съкратената версия на превода в южнославянската традиция се е появила след като той е бил направен. Заслуга на М. Димитрова е и установяването на факта, че Богишевичевият сборник съдържа тълкуванията до края, т.е. съкратената версия на Катена B 2. Тъй като името на Константин Костенечки (Константин Философ, учител на сърбите) се свързва с Катена B 2, авторката допуска, че и т.нар. Ловчански сборник (неизвестно къде днес) е съдържал съкратената версия на катената, за която тя предполага, яе е създадена преди да бъде написано Сказанието. 4. Разглеждат се възможните хипотези за това къде, кога и кой е превел катената и кой е съкратил превода. Разглеждайки възможните хипотези за това, кой е преводачът на катената, М. Димитрова обосновава и възможността Константин Костенечки да е превел цялата катена, а някой друг, или дори самият той я е съкратил. Той е използвал това съкращение, когато е създавал своите оригинални творби. Основателно авторката смята, че за да се реши въпросът кой, кога и къде е превел Катена B 2 и кой и защо е съкратил този превод са необходими по-детайлни сравнения на езика на превода с преводи и оригинални произведения от XIV-XV век. Изказаните съображения предоставят по-солидна и по-обективна основа за бъдещи изследвания и мотивират необходимостта от тях. 4. Трудности за изследвачите създава още един въпрос, свързан с битуването на Катена B 2 в славянската традиция. От превода на цялата катена неизвестен книжовник е извлякъл само стиховете на Песен на Песните извлечение, познато по 5 преписа, което М. Димитрова определя като Късен тълковен превод. Според нея има достатъчно разлики между тази разновидност на Песен на Песните и по-ранните й преводи (вероятно от IX-X век), направен е, когато са преведени тълкуванията в Катена B Смятам, че преводачът на стиховете от тази Старозаветна книга и на тълкуванивта към тях е един и същ човек ( ), а преводът на Катена B 2 като цяло не може да бъде определен като буквален (180). 6. Важен е изводът, че лексиката на превода на Катена B 2 заслужава цялостно проучване. Тя съдържа незасвидетелствани или слабо засвидетелствани в речниците народни думи и изобилие от калки, които трябва да се анализират в контекста на други теологични и екзегетични преводи от XIV-XV век, лексикалния тезаурос на онова време, книжовен и народен, и върху взаимодействието между тези две сфери ; едно съпоставително лексикално изследване на преводи на екзегетична литература от XIV- XV век на Балканите би допринесло за изясняване на връзките между книжовните центрове в този регион и за книжовните авторитети на онова време 186). Много сериозно внимание е отделено на приложената при търсенето на славянски лексикални съответствия техника на превода. Нейното изследване дава съществен принос към проблемите, свързани с произхода на превода на Катена B 2. Авторката споделя, че резултатите от нейните проучвания са отразени в съпоставителен речник на трите текстови разновидности на Песен на Песните в средновековната славянска традиция 3

4 Четия превод, Тълковния превод и Къснив тълковен превод. В монографията обаче са изложени само първоначални най-общи наблюдения върху лексиката на превода на Катената в РМ 2/24 (115). Независимо от това материалът заслужава специално внимание, а за неговата важност ще цитирам казаното по повод на съпоставката между трите превода: Съпоставителният речник показва, че късният преводач в много от случаите дава най-добро съответствие на гръцката дума, като се съобразява и с тълкуванията в катената. 7. За преводача и неговия замисъл М. Димитрова смята, че той се е стремял да намери онези средства в книжовния език на южните славяни от XIV-XV в., които точно да предадат смисловите, стилистичните и формалнограматичните особености на гръцкия оригинал (98); той се съобразява не само с езика на оригинала, но и със спецификата на езика на превода. Преводаческите техники, които използва, са близко до предпочитанията на атонските редактори на богослужебните книги (Апостол, евангелие, Псалтир) през XIV в.. Заключението от сравнението е: Преводът на Катена B 2 може да се окачестви като по-буквален от Кирило-Методиевите преводи, но близък до преводаческите стратегии на атонската редакция на богослужебните книги и до други южнославянски преводи от XIV-XV век. Проблематиката на Песен на Песните в славянската средновековна книжнина е дискутирана и в редица студии и статии на М. Димитрова (някои в съавторство, поради съчетаването на различни нейни аспекти) - напр. No 10, 13, 17, 18, 36 и др.). Предмет на обсъждане са средновековните преводи на Песен на Песните, коментарната литература върху нея, възможностите за определяне на мястото и времето на преводите, славянската рецепция на късноантични и средновековни тълкувания на тази библейска книга, цитатите от нея в оригинални творби на славянски книжовници. Постоянна тема в изследователския интерес на авторката са преводаческите концепции и техниката на превода, които са представени във версиите на текста на Песен на Песните, коментарите и цитатите. Тези изследвания съдържат редица приносни моменти, подкрепени с нов недостатъчно проучен до сега материал и вижданията на самата авторка. Смятам, че те също допринасят за осветляването на тъмните места в историята на славянската рецепция на византийската литература. Много съществен принос на авторката по отношение на критериите за оценка на преводната литература е извлеченият и формулиран въз основа на конкретните изследвания комплекс от аспекти, които трябва да включва всяка цялостна оценка на качествата и мястото на даден средновековен превод, което от своя страна би допринесло за установяване на времето, книжовния център на неговото създаване, при благоприятни обстоятелства - и на книжовника (автор или редактор). Целта е по този път да се разкрият факторите за мотивация на преводаческите стратегии и избрания преводачески подход на книжовника в зависимост от неговата езикова и литературна подготовка (владеене на гръцки език и на книжовния средновековен български език в неговото лексикално и граматическо многообразие), теологични познания и християнско съзнание, постигната ли е целта за адекватно предаване на стилистиката и посланието на гръцкия оригинал. За периода XIV-XV в. освен общите критерии, прилагани при средновековните преводи, се отчита и особено характерното за атонските и търновските книжовници търсене на точно формално и смислово съответствие, от друга страна - индивидуалния подход на всеки книжовник по свой начин да решава как да предаде трудни или специфични места в гръцкия текст. Комплексното разкриване на тези линии при анализа на творчеството на средновековните книжовници от една страна е обусловило конкретните приноси в изследванията на М. Димитрова, а, от друга - очертава характеристиките на един плодотворен и обмислен модел на изследване, който може да 4

5 бъде смятан като принос в изучаването на типологията на средновековните славянски преводи. Своеобразно обобщение на проучванията на М. Димитрова в продължение на двадесет години е нейната книга Средновековни молитви за родилки (2014 г.), посветена ная анализа и изданието на средновековни преписи на молитви за новородено, родилка и помагалата при раждането жена (баба). Трудът е определен от авторката като критическо издание и веднага трябва да се посочи, че той отговаря на всички критерии за такъв тип изследване: 1. Възможно най-пълната достъпна изворова база - над 60 паметника (59 ръкописа, 10 ранни печатни славянски требници, 14 гръцки ръкописа (8 от Атинската библиотека, 5 от Синай, 1 от Гротаферата). За развитието на гръцкия текст особено ценни са Синайските ръкописи като най-ранни. Преобладаващият брой славянски ръкописи са от XV, XVI и XVII в. и много по-малко от XIV в., тъй като това са и най-ранните достигнали до нас преписи на тези молитви (5 ръкописа); 2. Въз основа на сведенията от тези ръкописи и изследванията върху тях е представен Списък на молитвите за новородено, родилка и баба, който обхваща версиите в гръцките ръкописи и съответните преводни варианти в славянските ръкописи. Общият брой на регистрираните и разгледаните славянски молитви е 27 и още 3 очистителни, които са пресемантизирани от цикъла с молитви за всяка потреба като молитви за родилка или баба; 3. При анализа на отделните типове молитви е описан подробно съставът на чинопоследованията в евхологиите, като ръкописните требници са разпределени в групи в зависимост от състава от молитви и указания (рубрики) и техните текстологични варианти. По-подробно е представен съставът на молитвите за родилка и новородено в рамките на тези групи. Тези описания могат да бъдат използвани и при бъдещо по-точно каталогизиране на молитвите. Привеждането на началата на молитвите и указанията в редица описания на ръкописите дава представа и за техния правопис; 4. Освен изложеният и много грижливо и компетентно оценен текстов материал важна част от проучването са разночетенията и вариантите, характеристика на превода в отношение към гръцките оригинали, езикови особености и произтичащият от тяхното съчетание комплекс информация за определяне на степента на архаичност на текста на дадена молитва, както и показателите за такова заключение. Превод, може би направен в ранния период на славянската книжнина, М. Димитрова вижда в молитвата B 1: 1 от обреда за подпечатване на новородено и приемане на християнско име, от която B 1:1 α е най-ранната версия, а другите са по-късни, възникнали при нова съпоставка с гръцкия текст. Поради важността на въпроса бих искала да обърна специално внимание върху езиковия анализ на молитвите. Той не е самоцелно описание на техния езиков олик, а е подчинен на търсенето на отговор на важни въпроси, отнасящи се до историята и битуването на молитвите: отношение към гръцките версии, установяване на текстологичните варианти на славянските молитви и извличането на езикови свидетелства, даващи възможност да се правят заключения и предположения за времето на създаване на определена славянска версия, респ. отделни нейни представители най-вече с оглед на показатели за архаичност на нейния текст. Тук са изложени извънредно богати наблюдения на авторката, които са особено показателни в две насоки: 1. Вижда се, че определянето на текстологични варианти (респ. версии) е невъзможно без съобразяване с езиковите характеристики на текста (при преводен текст и отношението към гръцкия извор), и 2. След мястото на преписа в ръкописната традиция те представят най-важния компонент в комплекса от критерии, подпомагащи за време (евент. място) на възникване на текста като представител на дадена славянска версия. В конкретния случай с разгледаните от М. Димитрова молитви в отношението им към гръцките текстове мисля, че трябва да се има предвид 5

6 още една особеност, по принцип много съществена при търсенето на съответни гръцки текстове, послужили за основа на славянския им превод: колкото и устойчив да е останал изходният гръцки текст на определен славянски превод в документирани, достигнали до нас гръцки преписи (същото важи и за славянските ) при анализа на превода не е оправдано да се правят безусловни заключения за техниката на превода въз основа на сравнение с достъпен днес гръцки текст в смисъл на гръцки оригинал. Цялостният принос на М. Димитрова за сравнението на славянските молитви със засвидетелстваните гръцки образци води към още един извод: необходимостта от издирване и използване на повече варианти на даден текст, към чиято съвкупност всъщност се отнася и установеният славянски текстологичен вариант (или определен превод) с неговите разночетения и преводачески решения. Те трябва да се оценяват и с оглед на различното място на използваните днес за сравнение налични гръцки текстове в развоя на самата гръцка традиция преди да бъдат обявени за действителния, реално използван образец на славянския преводач. По въпроса за наличието на архаични молитви за новородено, родилка и баба в изследваните средновековни преписи на тези текстове трябва специално да изтъкна приноса на М. Димитрова за привеждането на убедителни аргументи, подкрепящи това заключение. Към посочените от нея езикови особености ще добавя, че изразът мили с дэ мъ ( милъ с твор «) е засвидетелстван във Фрайзингските молитви, записани с латински букви в самото начало на X в. и в старобългарския превод на Паренесиса на Ефрем Сирин (края на IX нач. на X в.). Доказателство за ранен произход е и финалният дателен падеж (за предназначение) в оглавленията на молитвите, който е характерен за насловите в Синайския евхологий. Бих отнесла тук и употребата в Указанията на лексемата попъ (наред със св щеникъ и свтитель), която между старобългарските ръкописи е характерна за Указанията в Синайския евхологий (над 50 употреби). Изследването допринася съществено за проучването на книжовния и народния език, отразен по своеобразен начин в евхологиите, които все още не са използвани достатъчно като извор за функционирането на старобългарския книжовен език в различни области на конфесионалния живот на славяните и средновековната християнска култура, в една изначална сфера, свързана с основни събития от живота на вярващия човек. Ще си позволя една бележка към терминологичния апарат, с който си служи М. Димитрова в своите изследвания. Той е модерен, добре обмислен, с точни и последователно прилагани формулировки. Съдържанието на даден термин винаги е ясно и коректно, въвеждането на нови или по-различни термини е уместно и обосновано от методите на изследване. Все пак не мисля, че използването на квалификации като имитиране, имитация за възпроизвеждане на калкирани словообразувателни и синтактични модели или формули, както и експериментиране при употреба от преводача на различни способи за превеждане на една и съща гръцка лексема или конструкция не отговарят на същността на посочените явления и на духа на средновековния стил на подход към създаването на нов текст, както и на изискванията към средствата за постигане на определена степен на адекватност с изходния текст. В случая (XIV-XV в.) се използва един обработен книжовен език с няколко века история, с който средновековният книжовник си служи творчески благодарение на неговото богатство и обработеност, но, от друга страна, винаги с пиетет в границите на престижа и авторитета на Свещените книги. Оценявайки положително обективността и коректността на авторската справка на М. Димитрова за приносния характер на трудовете, бих искала да изтъкна специално няколко особености в нейния изследователски подход. При самооценката на постигнатите в нейните изследвания резултати винаги се отчита възможността за отваряне на нова страница, личният принос се поставя в широкия контекст на 6

7 изследваната проблематика, функционирането на езика се разглежда на широка сравнителна основа. М. Димитрова познава отлично съществуващата литература и дискусионните въпроси и се отнася с уважение и зачитане на мненията на другите изследователи. Накрая бих искала да посоча и няколко важни особености на конкретния, личен профил на М. Димитрова като учен и преподавател, които имат отношение и към изискванията за профила на обявения конкурс за професор по история на българския език към Катедрата по кирилометодиевистика, ФСлФ, СУ Св. Климент Охридски. Образователните степени, през които минава кандидатката в своята научна биография, са впечатляващи: НГДЕК Св. Константин-Кирил Философ, СУ Св. Климент Охридски българска филология и журналистика, Централноевропейски университет, Будапеща магистерска програма по медиевистика и докторска дисертация Гръцки и латински заемки в хърватски глаголически мисали, краткосрочни специализации в чужбина Старославянски институт (Загреб), Оксфордски университет, Хилендарска изследователска библиотека и Център за средновековни славистични изследвания в Университета в Калъмбъс, Охайо, САЩ, в Москва; научни командировки в Оксфорд, Гьотеборг, Белград, Загреб. Те й осигуряват висока езикова компетентност - владеене на английски, руски (много добре), сръбски и хърватски, гръцки и латински (добре), френски (слабо), голям брой научни рецензии, активно участие в научни форуми, а в преподавателската работа разнообразна тематика на водените от нея курсове и лекции извън задължителната програма по история на българския език. Трябва да подчертая също така, че М. Димитрова е прекрасен опитен и много предан на работата си преподавател. Осъществявала е успешно научно ръководство на докторанти и магистри, участвувала е в журита на конкурси и в редколегии. Трябва да отбележа, че М. Димитрова е международно известен съвременен учен палеославист и българист, чийто изследвания са търсени и използвани от други автори, което се вижда и от големия брой цитирания 85 (и още 16 въз основа на устно дадена информация, коментар, предоставени материали). ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От направения до тук анализ на научните трудове на доц. д-р М. Димитрова и от краткото обобщение на цялостната й дейност като учен и преподавател може категорично да се види, че Маргарет Димитрова отговаря на много високо равнище на всички изисквания, произтичащи от заявения профил на конкурса за професор по история на българския език към Катедрата по кирилометодиевистика. Въз основа на това заключение с твърда убеденост поддържам избора на доц. д-р Маргарет Драганова Димитрова за професор по 2.1. Филология (история на българския език) към Катедрата по кирилометодиевистика, ФСлФ, СУ Св. Климент Охридски съгласно обявения конкурс (ДВ, бр. 64 от г.). София, 16. декември, 2014 г. С уважение: (проф. д-р dr.h.c. Ангелина Минчева Игнатова) 7