ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗНАНИЕТО ВЪВ ФИРМЕНОТО КОНСУЛТИРАНЕ

Препис

1 УПРАВЛЕНИЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ 1/29 (22) MANAGEMENT AND SUSTAINABLE DEVELOPMENT 1/29 (22) ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Лесотехнически университет, София Резюме Град Велико Търново е разположен в Централна Северна България, в долината на река Янтра, административен център с население души. В статията са разгледани основните източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух - Топлофикация ВТ АД, топлофикационните котли към промишлените предприятия, административния сектор, битови източници и транспорт. Направена е оценка на качеството на атмосферния въздух в района на гр. Велико Търново, по отношение на наблюдаваните показатели прах, фини прахови частици, серен, азотни оксиди. Предложени са мерки, чрез които трябва да се избегнат, предотвратят или намалят вредните ефекти върху човешкото здраве и околната среда. Ключови думи: замърсяване на въздуха, източници на емисии, качество на въздуха Key words: air pollution, sources of atmospheric pollution, air quality Увод Доброто качество на атмосферния въздух е една от важните характеристики за качеството на живот на хората. В централните райони на големите градове въздухът е -3% помръсен отколкото в "средностатистическия периферен квартал", а по най-оживените улици - до 6% повече от предградията [4]. Според официалната статистика на Световната здравна организация (СЗО), заради глобалното затопляне и влошаване състоянието на околната среда, в големите градове умират 2 до 3 пъти повече хора, отколкото от туберкулоза и пътно-транспортни произшествия. Това изисква постоянен контрол и адекватни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха [4]. Целта на проучването е да се определят основните източници на замърсяване и емисиите на вредни вещества, и да се направи оценка на състоянието на атмосферния въздух и съществуващата система за мониторинг на въздуха в района на гр.велико Търново, което е основен етап при управление качеството на въздуха. Обект на проучване е гр. Велико Търново. Разположен в Централна Северна България, в долината на река Янтра, със средната надморска височина около 21 m. Населението на гр. Велико Търново е души. Метод на работа. За определяне на емисиите са използвани изчислителни методи, чрез емисионни фактори [8, 13, 14]. Анализът на имисиите се основава на систематизиране и обработка на данни от пункта за мониторинг на въздуха в гр. Велико Търново за периода г. [1]. Обработката и оценката на данните е направена в съответствие с нормативните изисквания за управление и оценка на качеството на въздуха [9, 1, 11]. 1. Релеф и климат Върху поведението на атмосферните замърсители влияние оказват релефът и климатът на района. За територията на гр.велико Търново е характерен хълмистия и отчасти нископланински характер на релефа. Средногодишната температура на въздуха е 11.2 С. Абсолютната минимална температура е 28.1 С, измерена през м.януари, а максималната е 42. С, измерена през м.август [7]. Продължителността на отоплителния период е около 18 дни. През зимните се установява повисока влажност на въздуха (78-81% - от м.хі до м. ІІ), което спомага за задържане на замърсителите в приземния слой [2]. Валежите са един от основните метеорологични елементи влияещи върху степента на комфортност на климата и самопречистващия механизъм на атмосферата. Режимът на валежите е с ясно изразен юнски максимум и есенен минимум []. В района преобладават западните ветрове, следвани по честота от северните и северозападните ветрове [3]. Тези метеорологични показатели са главен фактор за пренасяне на въздушните замърсители. Преносът на въздуш- 26

2 ни маси се разпределя от север-северозападзапад. Средногодишната скорост на вятъра е 1,3 m/s. Тихото време (със скорост на вятъра до 1 m/s) е характерно за по-голямата част от годишния период 63%. Климатът се характеризира с продължително безветрие и висока влажност на въздуха през есенно-зимния период, които обуславят ниска самопречиствателна способност и създават предпоставки за трайно задържане на замърсяването на въздуха. 2. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух Основни източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух за района на гр. Велико Търново са: Топлофикация АД, Дървообработване ВТ АД, Болярка ВТ АД, Великотърновска мелница Спринт, Винпром Велико Търново, МОБАЛ Др Ст. Черкезов, транспорт, бит и общественоадминистративен сектор. Обобщените емисии на основните газообразни вещества, по източници, са представени в табл. 1. Табл. 1. Годишни емисии от основни газообразни замърсители Емисии SОx NOx ЛОС CH4 CO CO2 t t t t t хил.t Общо 2843,6 73, 39,3 67,4 2792,6 212,7 Източник % от общото количество Промишленост Транспорт Битови източници Обществено-административен сектор От представените в таблицата данни се установява следното: - Промишлеността е основен източник на емисии от серен, азотни оксиди и въглероден ; - Транспортът е основен източник на емисии от летливи органични съединения, въглероден оксид и азотни оксиди; - Битовите горивни уредби и обществено-административният сектор са източници основно на емисии от метан, серен и въглеродни оксиди. 3. Състояние на атмосферния въздух Оценката на състоянието на атмосферния ваздух в района на гр.в.търново е направена на базата от данни за основните замърсители, измервани в района прах, серен, азотни оксиди и ФПЧ1. Прах. Средноденонощните концентрации на прах варират в широк диапазон. В повечето случаи установените стойности са по-ниски от пределно допустимата норма концентраця (-, mg/m 3 ). Най-голям брой дни и най-значителни превишения над допустимата норма има през 22 г., съответно 14 дни, с максимална стойност на измерената концентрация 1,7 пъти. През 23 г. са регистрирани само 2 такива случая, с максимално превишение от 1,2 пъти. През 24 г. има 4 случая, с максимална стойност 1, пъти. На фиг. 1 са представени средните месечни концентрации на общ прах. От графиката се вижда, че средните месечни стоъности за трите не се различава съществено, като се наблюдава повишаване на запрашаването на въздуха през есенно-зимния сезон и лек спад през летните. Открояват се само два пика през февруари 22 г. и декември 24 г. mg/m3,3,,2,,1, Средно месечни концентрации на общ прах г. 23г. 22г. Фиг. 1. Средни месечни концентрации на общ прах Средногодишните концентрации на общ прах са представени на фиг. 2. За четири годишния период се установява незначително вариране на измерените стойности, като средногодишните концентрации през целия период са по-ниски от допустимата норма. 261

3 ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО mg/m3,16,14,12,1,8,6,4,2 Средно годишни концентрации на общ прах 21г. 22г. 23г. 24г. Фиг. 2. Средногодишни концентрации на прах прах Серен. Измерените еднократни концентрации на серен варират от µg/m 3 до 122 µg/m 3, като най-високите са около 3 пъти по-ниски от мах.ед. Средноденонощните концентрации са по-ниски както от нормата, така и от горния оценъчен праг (,7 µg/m 3, Наредба 9 от 1999г.). Долният оценъчен праг е превишен само веднъж през 22 г. и 3 пъти през 23 г. На фиг. 3 са представени средните месечни концентрации на серен за периода г. 2 1 Средно месечни концентрации на серен г. 23г. 22г. Фиг. 3. Средни месечни концентрации на серен Ходът на кривите на месечни концентрации през отделните е еднакъв. Наблюдава се значително повишаване на средните месечни стойности през студените (декември - февруари), което се свързва с отоплителния сезон и емисиите от горивни инсталации, използващи въглища и мазут. Средногодишните концентрации на серен са представени на фиг. 4. Варирането на установените стойности през отделните е значително, но за целия период остават по-ниски от допустимата норма Средно годишни концентрации на серен 21г. 22г. 23г. 24г. Фиг. 4. Средно годишни концентрации на серен SO2 Азотен. Измерените ½ часови концентрации варират от до 249 µg/m 3. Стойности над мах.ед. са установени само в единични случаи (по 1 случай през 22 г. и 24 г.), достигащи 1,2 пъти. Горният оценъчен праг на азотни оксиди (12 µg/m 3 ) е превишен в 2 случая през 23 год. и 4 случая през 24 г. Превишенията на долния оценъчен праг (1 µg/m 3 ) са съответно - две през 22 г., три - 23 г. и 1 през 24г. На фиг. са представени средните месечни концентрации на азотен за периода г. От фигурата се вижда разликата в месечните стоиности през отделните. Най-ниски са средните месечни концентрации през 22 г., известно повишаване има през 23г. и още по-голямо през 24 г. От представената графика се вижда сезонна динамика в концентрацията на азотните оксиди, като през есенно-зимния сезон се установяват значително по-високи стойности Средно месечни концентрации на азотен г. 23г. 22г. Фиг..Средни месечни концентрации на азотен Средногодишните концентрации на азотен са представени на фиг. 6 и показват рязко покачване в периода г., независимо че остават значително по-ниски от допустимата норма Средно годишни концентрации на азотен 21г. 22г. 23г. 24г. Фиг. 6. Средно годишни концентрации на азотен NO2 Фини прахови частици (ФПЧ1). Средните 24 часови концентрации варират в широк диа- 262

4 пазон, като в по-голяма част от случаите превишават нормата, горните и долни оценъчни прагове. Превишение на допустимата концентрация (ДК) се наблюдава, съответно в 2 дни през 22 г., 93 дни - 23 г. и 89 дни 24 г.. Превишението над нормата варира от 1,1 до пъти през отделните дни. Концентрации по-ниски от ДОП (2 µg/m 3 ) са регистрирани само в 1 дни от 22 г., 11 дни на 23 г. и 8 дни на 24 г. На фиг. 7 са представени средните месечни концентрации на ФПЧ1. От представената графика се вижда, че ходът на кривите на средните месечни концентрации на ФПЧ1 е еднакъв през отделните, с ясно очертаващ се есенно-зимен максимум Средно месечни концентрации на ФПЧ г. 23г. 22г. Фиг. 7. Средни месечни концентрации на ФПЧ1. Средногодишните концентрации на фини прахови частици са представени на фиг. 8. Графиката показва определено намаляване на средните годишни стойности от 21 към 23 година, и задържане на почти същото ниво през 24г., като установените концентрации значително превишават средногодишната допустима норма Средно годишни концентрации на ФПЧ1 21г. 22г. 23г. 24г. ФПЧ ГОП ДОП Фигура 8. Средно годишни концентрации на ФПЧ1 От направения анализ и оценка на състоянието на въздуха се установява повишаване нивата на атмосферните замърсители през зимните. Причина за това са емисиите от различните горивни инсталации, работещи на въглища и течни горива, автомобилния транспорт, разпръскването на сол по улиците през зимата, както и честите мъгли и други неблагоприятните метеорологични условия, спомагаши за задържането на атмосферните замърсители в приземния слой. 4. Мониторинг на атмосферния въздух. От промишлените предприятия, контрол върху емисиите се осъществява единствено в Топлофикация ВТ АД, периодично един път годишно. Мониторинг на атмосферния въздух в гр. Велико Търново се провежда само в 1 пункт за постоянни (кв. Триъгълника) измервания. Пунктът се обслужва с ръчни лабораторни методи. Измерват се концентрациите на: прах, серен, азотен, фини прахови частици (ФПЧ1). За прах и ФПЧ1 се пробонабира веднъж дневно от 2 до 4 часа. За серен и азотни оксиди се вземат проби четири пъти дневно по ½ час. Използват се стантартизирани методи за анализ на пробите. Системата за мониторинг на въздуха в района на гр.в.търново има някои съществени недостатъци: - Постоянен контрол върху емисиите на вредни вещества не се провежда в нито едно от промишлените предприятия в гр. Велико Търново. Единичните контролни измервания не позволяват да се даде реална оценка на емисиите, и не дават възможност да се вземат решения и да се въздейства върху източника. - Пунктът за имисионен контрол, обслужван ръчно, за повечето от наблюдаваните показатели не може да изпълни изискването за обхват на измерванията и 9% минимум регистрирани данни. Не са спазени изискванията на Европейските Директиви за качество на атмосферния въздух: 96/62/ЕС за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Изводи - В района на гр. Велико Търново няма крупни източници на емисии и не се установява значително емисионно натоварване на атмосферния въздух. - Постоянен замърсител на въздуха в града се явяват ФПЧ1. - Замърсяване на въздуха с прах и азотни оксиди се установява изключително рядко, единични случаи, само в отделни дни и часове. Не се установява замърсяване със серен. 263

5 ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО - Релефът и климатичните условия създават предпоставка за задържане на атмосферните замърсители в приземния слой, което води до повишаване на замърсяването на въздуха през зимните. - Превишаването на оценъчните прагове и допустимите норми изисква разработване на програма за оценка и управление качеството на въздуха. В програмата вниманието да се насочи към мерки за ограничаване на праховите емисии (ФПЧ), като газифициране на града и намаляване използването на въглища и брикети за отопление, подържане на уличната мрежа, подобряване организацията на движение на моторните превозни средства и др. - За осигураване на достоверна информация за качеството на въздуха в района е необходимо да се предприемат действия за привеждане на системата за мониторинг на въздуха в съответствие с нормативните изисквания. Използвана литература: 1. База данни от измерване на имисиите от пункт В.Търново 22-24г., РИОС-В.Търново. 2. Влажност на въздуха, мъгла, хоризонтална видимост, облачност и снежна покривка, Климатичен справочник на НРБ, т. 2, Наука и изкуство, София, Вятър, Климатичен справочник на НРБ, т.4, БАН, София, Европейската околна среда. Състояние и перспективи, ЕЕА,.. Колева, Е., Валежи в България, Климатичен справочник на НРБ, т., БАН, София. 6. Куцаров, 21. Замърсяване на въздуха, Бургас. 7. Кючукова, М Температура на въздуха, температура на почвата, слана, Климатичен справочник на НРБ, т.3, Наука и изкуство, София 8. Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух,, МОСВ, София 9. Наредба 7 от 1999г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух 1. Наредба 14 от г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. 11. Наредба 9 от г. за норми за серен, азотен, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух 12. Общински план за развитие на Община Велико Търново за периода 2 26 г. 13. Справка от КАТ В. Търново за броя и вида на регистрираните МПС на територията на общината 14. Справка за изразходваните горива в бита, промишлеността и обществено-административния сектор за гр. Велико Търново, община В.Търново ASSESSMENT AND MANAGEMENT OF AIR QUALITY IN VELIKO TARNOVO TOWN Mariana Doncheva, Miroslava Lazarova University of Forestry, Sofia, Bulgaria Abstract Veliko Tarnovo is a town situated in the central part of North Bulgaria in the valley of the Yantra river. The town is a administrative centre with a population of citizens. The publication was focused on the main sources of atmospheric pollution heating production, household appliances and transport. Air quality assessment was performed concerning a set of observed parameters - particulate matter, fine particulate matter, SO2 and NOx. Appropriate measures for prevention and reduction of the adverse effects of air pollution on human health and the environment were proposed. 264