Какво е икуменизмът? 1

Препис

1 Какво е икуменизмът? 1

2 2 Какво е икуменизмът? Какви са последствията от обвързването на някои православни йерарси с икуменизма? Високопоставени йерарси ни уверяват, че участвайки в икуменизма, те свидетелстват за Православието пред инославните с цел да ги обърнат към Истината. Дали обаче по този начин инославните се обръщат към Православието или става нещо друго? Уверяват ни, че с участието си в икуменизма те не отстъпват от Православието. Така ли е наистина? Говорят за икуменизъм в добрия смисъл. Има ли обаче икуменизмът добър смисъл? На тези и подобни въпроси ще се опитаме да отговорим в настоящата книга, като погледнем трезво какво се случва в т. нар. икуменическо движение и какво правят там православните икуменисти. Авмик: акхжмандкжм Йиан (Фжлжйив) Издамеллмви Пкавиллавна злалжза, 2014 Тел. за йикъчзж: ;

3 Какво е икуменизмът? 3 Как православните икуменисти грешат против Господа и против Православната вяра Пкавиллавна злалжза, 2014

4 4 Какво е икуменизмът?

5

6 6 Какво е икуменизмът?

7 Какво е икуменизмът? 7 Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8) И куменизмът е движение, създадено в началото на ХХ век от протестанти, което си е поставило за цел да обедини, казано по икуменически 1, всички християнски църкви 2, т.е. всички, които вярват в Иисус Христос, което, казано на нормален църковен език, означава да обедини всички ереси на християнска основа и Православната Христова Църква въз основа на това, че те по някакъв начин (без значение правилно или богохулно) вярват в Иисус Христос. Основание за такова обединяване на всички, които вярват в Иисус Христос икуменистите виждат в Първосвещеническата молитва на Спасителя: И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, та да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил (Иоан 17:20-21). Тълкувайки изопачено думите на Спасителя, икуменистите считат за вяра в Иисус Христос всяко богохулно и неправилно учение за Него, каквото всъщност представляват ересите 3, справедливо наричани от 1 Тъй като икуменическата терминология се отличава с особена мъглявост и подвеждащ смисъл, при което човек остава с погрешно впечатление за нещата, налага се при използване на икуменически изрази, след това да изясним какво означават те, казано на нормален църковен език. 2 Виж напр.: Презвитер Стефан Стефанов. Какво е икуменизъм? ( 3 Нека вземем например монофизитската ерес, която и днес изповядват т. нар. противохалкидонски църкви, макар и в по-смекчена форма на ереста, т. нар. миафизитство. Тези еретици учат невярно за Иисус Христос, че Той има една природа Божествена, която погълнала човешката (монофизитство, евтихианство) или Богочовешка, в която са се обединили Божествената и човешката (миафизитство). Говорейки неправда и лъжа за

8 8 Какво е икуменизмът? светите Отци на Църквата зловерия, т.е. зли, гибелни вери. Но Спасителят не е имал предвид в Своите думи еретическите зловерия, а е имал предвид правилно и истинно вярващите в Него. Същото важи и за думите да бъдат всички едно. Спасителят съвсем не се е молил да бъдат едно Православната вяра и еретическите богохулства, Истината и заблудите, към което се стреми икуменизмът, а се е молил да бъдат всички едно в Истината, т.е. в Православната вяра, в Бога Отца и в Сина Божий, затова е казал в Нас. Към такова единство в Божествената Истина винаги през двехилядолетното си съществуване се е стремяла Христовата Православна Църква, следвайки думите на Спасителя да бъдат всички едно... в Нас. Т.е. тези Христови думи винаги са били изпълнявани от Църквата. Как тъй еретицитеикуменисти в началото на ХХ век изведнъж решили, че дотогава тези Негови думи уж не били изпълнявани, че едва сега те, еретиците (виждате ли!), се сетили да ги изпълнят и че Христос уж желаел да бъдат едно Православието и еретическите богохулства, Истината и лъжите? Не, Христос не желае такова единство. Такова единство може да желае само лъжецът и бащата на лъжата (Иоан. 8:44) и на всички ереси дяволът. В средата на ХХ век, на конгрес в Амстердам през 1948 г., икуменизмът се оформил вече като самостоятелна еретическа организация с участието, за съжаление, и на православни. За управителен орган на тази организация бил създаден т. нар. Световен съвет на църквите (ССЦ), като под църкви се имат предвид съвременните еретически общности на християнска основа. Първоначално в ССЦ се Христа, еретиците всъщност Го хулят, т.е. богохулстват. Истината за Христа е, че Той има две природи Божествена и човешка, които не се сливат и не се разделят, както учи Христовата Православна Църква. Поради това еретиците не може да се считат за вярващи в Христа, а е правилно да се определят като зловерни или като хулещи Христа, както ги наричат светите Отци на Църквата.

9 Какво е икуменизмът? 9 включили предимно протестантски църкви, което до голяма степен определя неговата структура и формите му на работа. Активен поддръжник и член на ССЦ се явява Константинополската патриаршия. Впоследствие станали членове на тази еретическа структура и повечето от поместните Православни църкви, както и монофизитските (противохалкидонски) църкви. Римокатолическата църква не е член на ССЦ, но след Втория ватикански събор ( г.) активно се включва в икуменическата му дейност. Днес в ССЦ членуват около 350 църкви 1. От поместните Православни църкви не членуват Йерусалимската, Българската и Грузинската патриаршии, както и Задграничната Руска Православна Църква. Освен представители на Православната Църква, там се числят старокатолици, англикани, лутерани, реформати, презвитериани, баптисти, методисти, петдесетници и др. еретици и сектанти. По думите на видния икуменист, проф. Т. Коев, чрез съвместната си работа в ССЦ отделните църкви (под църкви той има предвид и еретиците, б.м.) са в жива идейна връзка помежду си. Те координират своята дейност в служба на Бога и на ближните (икуменистите считат, че и еретиците служат на Бога, б.м.). По такъв начин Световният съвет на църквите се явява най-ефикасен изразител на икуменическото движение, което има за цел да съдейства за възстановяване на нарушеното единство между християните (икуменистите наричат отпадането на еретиците от Христовата Църква нарушаване на единството между християните, а обединяването на православните с еретиците считат за възстановяване на това нарушено единство, б.м.) и да укрепва единството на човечеството (не е ясно какво се има предвид под единство на човечеството, по-скоро това е обща фразеология, лишена от конкретен смисъл, б.м.). В Световния съвет на църквите са обединени християни от всички континенти, без разлика на пол, език, социално 1

10 10 Какво е икуменизмът? положение и расова принадлежност. Те изповядват вярата си в Иисуса Христа (под вяра в Иисуса Христа тук проф. Коев има предвид и всевъзможните ереси, б.м.) при различни политически икономически, социални и културни условия. В тази икуменическа общност всяка църква запазва своята структура, както и своите етнически, езикови, културни и битови традиции. Поради това Световният съвет на църквите не е и не претендирал да е свръх-църква... Съгласно сега действащия устав, "Световният съвет на църквите е братска общност от църкви (колко ли трябва православният икуменист да деформира своето църковно съзнание, за да се почувства като брат на еретиците?!, б.м.), които съгласно Свещ. Писание изповядват Господа Иисуса Христа като Бог и Спасител (еретическите изповедания всъщност са противни на Свещ. Писание, но тук се има предвид, че просто изповядват Христа, б.м.) и се стремят съвместно да изпълнят общото им призвание за слава на единия Бог Отец, Син и Дух Свети" (чл. 1). Всяка църква, която изповядва тази верова истина, има не по-малко от 25 хиляди члена и изпълнява решенията на Асамблеята и на Централния комитет (в т. ч. и православните икуменисти се задължават да изпълняват решенията на еретиците, б.м.), може да членува в Световния съвет на църквите 1. В структурно отношение ССЦ се състои от Общо събрание (асамблея), Централен комитет, Изпълнителен комитет, Секретариат и административен персонал. Световният съвет на църквите е икуменическа организация от световен мащаб. Наред с него съществуват икуменически движения и организации от континентален мащаб: Конференция на европейските църкви (КЕЦ), Азиатска християнска конференция, Общоафриканска църковна конфе- 1 Проф. Тотю Коев. Въведение в Християнството. С., (виж напр.: ge=1&view=collapsed&sb=5&part=)

11 Какво е икуменизмът? 11 ренция и др. Те по структура и цели са подобни на ССЦ, като дейността им се ограничава главно в региона на континента, за който са създадени. Днес в КЕЦ членуват около 120 църкви (еретически общности и поместни Православни църкви), като тук няма такова ограничение за броя на членовете им, както в ССЦ. Икуменизмът обаче има и втора цел в по-далечен план: обединяването на всички религии на основание на това, че въобще вярват в някакво божество (Бог или богове) 1. И най-накрая, за по-добро замаскиране на пагубната си дейност, икуменизмът от религиозното поле се разпростира и в широкото социално-обществено пространство, декларирайки, че има за цел да съдейства на църквите в общата им задача да служат на нуждаещите се; за разрушаване на бариерите, които разделят хората; за осигуряване на справедливост и мир за цялото човечество, за укрепване на мира и доверието между народите, за единството и мира на земята 2, за да може като слушат такива приятни думи, хората да се възхитят и да си помислят, че икуменизмът наистина е нещо добро. * * * И така, целта на икуменизма на този етап е да обедини всички, които по някакъв начин (независимо какъв правилно или богохулно) вярват в Иисус Христос. Да обедини Православната Христова Църква с всички еретически общности на християнска основа. Това икуменическо единство обаче е съвършено противоположно на християнското единство според разбирането на светите Отци на Църквата. Светите Отци също винаги са се стремели към единство на християните, според думите на Спасителя да бъдат всички едно, но за тях това единство означава еретиците да се 1 Харалампий, архим. (Василопулос). Икуменизмът без маска (на гръцки 2-ро допълнено издание). Атина, 1972, с. 24. Цит. по: Архим. Серафим. Архим. Сергий. Православие и икуменизъм. С., Проф. Тотю Коев. Въведение в Християнството...

12 12 Какво е икуменизмът? откажат от лъжеученията и заблудите си, да приемат всички православни догмати и да бъдат приети в лоното на Православната Църква. Как виждат и разбират икуменистите такова обединение? Чисто механично, външно и формално. Те не изискват от никоя еретическа общност да се откаже от своите догматически заблуждения. А и няма как да изискват, защото самите основатели на икуменизма са еретици. В икуменизма обаче, както можем да се досетим, понятията ерес и еретици не се използват. Там се счита, че еретици днес няма, а всички са равноправни християнски църкви. Да, целта на икуменизма е наистина ужасяваща. Да се обедини в едно Истината с множеството заблуди Православието с множеството ереси и лъжеучения! За такава цел не са и мечтали древните еретици! Защо обаче им е нужно на икуменистите такова обединение? След като никой от отделните еретици не смята да се отказва от заблужденията си, нито да приема концепцията на други еретици, нито пък да приеме едната истинска и правилна християнска вяра Православната, те все пак искат да се обединят. Защо? Причината е, че чрез едно такова формално обединение и взаимно признание ще се заличи разликата между истинската Богооткровена християнска вяра Православната, и множеството ереси. И ще се създаде впечатление, че нито има Истина, нито заблуди, а има много и различни взаимно допълващи се истини, обединени в едно. Така ересите ще бъдат общопризнати за християнство.

13 Подмяната на понятията в икуменизма 13 И от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено (Деян. 20:30) И куменистите не наричат нещата с истинските им имена, а са им сложили красиви, но фалшиви имена. Казват, че целта на икуменизма е да обедини всички християни. Като под всички християни разбират православните, римокатолиците, протестантите и монофизититепротивохалкидонци. Същото говорят и православните икуменисти. Само че това не е вярно. Православните, римокатолиците, протестантите и монофизитите не са равнозначни християни. От тях християни са само православните, а другите са еретици, или както още ги наричат светите Отци злочестиви, злославни и зловерни, понеже вярата на римокатолиците, протестантите и монофизитите не е християнска, а е еретическа, зла и богопротивна. Това е истината. Не бива да се заблуждаваме от това, че тези днешни еретици именуват себе си християни същото са го правели и древните еретици. Това обаче не ги е направило християни, и съборният глас на Христовата Църква на Вселенските събори ги е предал на анатема (проклятие) и съвсем не ги е считал за християни. Когато човек чете православна светоотеческа литература, например житията на светиите или каноните на Православната Църква, и когато чете икуменическа литература, няма как да не забележи значителната разлика в начина на изразяване и в богословските понятия и термини, и значителното разминаване в богословските разбирания и принципи. В настоящата книга ние ще следваме православното светоотеческо богословие, а не икуменическото богословие.

14 14 Подмяната на понятията в икуменизма Характерна особеност на икуменическото богословие е некоректната употреба на богословски термини, изхвърлянето на понятия, които се считат обидни за еретиците, измислянето на нови понятия с разтегливо значение, наричане на нещата с неистински имена, неправилно тълкуване на Свещеното Писание и произволно богословстване, стигащо до богохулство. Съвременните богослови-модернисти, много от които преподаватели в богословските факултети, са измислили нови понятия в богословието, които нови понятия не се срещат у светите Отци на Православната Църква. Тези нови понятия са въведени с цел да замъглят смисъла на богословския израз и да го направят удобен за разностранно тълкуване. Днес например богословите-модернисти употребяват понятието еретици без проблем, но... само за древните еретици: гностици, ариани, македониани, несториани, монотелити и пр., които исторически са изчезнали и сега не са актуални 1. За съвременните еретици обаче римокато- 1 За същото печално явление в съвременното модерно богословие говори и светител Филарет (Вознесенский), митр. Ню-Йоркски, първойерарх на Руската Задгранична Църква (Обръщение към Предстоятелите на светите Божии църкви, преосвещените православни архиереи по повод на Тиатирското изповедание, Виж: phvozn_skrposlaniya.html#3). Например в споменатото Тиатирско изповедание, официално одобрено от Константинополската патриаршия, се казва (стр. 12): Християните посещават сега църквите и се молят с християните от различни традиции, с които по-рано им е било забранено да общуват, защото са били наричани еретици. Т.е. Константинополската патриаршия счита, че светите Апостоли и светите Отци (виж напр. 1-во пр. на св. Василий Велики) погрешно са наричали еретиците еретици, а те били просто християни от различни традиции ариани, несториани, монофизити, иконоборци, римокатолици, протестанти и пр. Константинополският патриарх Атинагор пък заявява: Аз не виждам ереси никъде! Аз виждам само истини, частични, орязани, оказали се понякога не на място и претендиращи за това, да уловят и затворят в себе си неизчерпаемата тайна... ( Афинагор_I) Ние обаче, ако искаме да се спасим, трябва да следваме учението на светите Апостоли и светите Отци, а не това на Константинополската патриаршия.

15 Подмяната на понятията в икуменизма 15 лици, протестанти, монофизити (арменци, копти, етиопци, сиро-яковити, малабарци) и пр. богословите-модернисти не употребяват понятието еретици, а са измислили понятието инославни християни или инославни. Като ги слуша, човек може да помисли, че едва ли не днес вече няма еретици. Е, има просто други християни, различни от православните. Ние трябва обаче да подчертаем, че всички тези т. нар. инославни християни са всъщност съвременните християнстващи еретици. Такива еретици е имало и в древност, само че никой от светите Отци и Учители на Църквата не ги е наричал инославни християни, а са ги наричали с истинското им име еретици. И тъй, впечатлението от богословието на модернистите, че днес освен православните християни има и много други християни, е погрешно. В действителност има само едни християни православните, и множество еретически общности на християнска основа 1. По подобен начин днес се използва с изкуствено разширен смисъл понятието църква. Вярно е, че по начало църква (от гр. еклисия ) означава събрание на вярващи, вярно е, че се прави разлика между Православната Църква (написано с главна буква) и другите християнски църкви (където думата се пише с малка буква). Трябва обаче добре да знаем, че в светоотеческото богословие понятието църква се използва само за Православната Христова Църква, а инославните църкви се наричат еретически сборища 2. В този случай е ясно за какво става въпрос. А у съвременните 1 Друго такова понятие (което ще споменем като пример, макар и да не ни касае конкретно в настоящия труд) е теологумена частно богословско мнение, различно от становището на Христовата Православна Църква по даден въпрос. Или казано направо еретическо мнение. Но теологумена звучи много по-красиво и много по- научно. И не обижда еретичестващия богослов. Освен това, колкото и да е жалко, теологумените в съвременните академични богословски среди нерядко се считат за научен принос в богословието и съответно се толерират. 2 Виж напр. на стр. 47.

16 16 Подмяната на понятията в икуменизма богослови-модернисти далеч не е ясно, и когато говорят за други християнски църкви, човек може да помисли, че освен Православната Християнска Църква има и други, различни от нея, но равностойни по значение църкви, които пак са християнски. Затова, за да има яснота, добре е, по примера на светите Отци, да уточняваме, че има само една Православна Христова Църква и множество еретически общности или еретически сборища. Защото понякога православните икуменисти се опитват да ни заблудят чрез такова невярно използване на понятието църква и казват: Нали на всяка велика ектения се молим за благосъстоянието на светите Божии църкви и единението на всички, придавайки погрешен смисъл на понятието Божии църкви и отнасяйки го към еретическите общности (т. нар. инославни църкви ), и разбирайки единението на всички в превратен икуменически смисъл. Друга икуменическа подмяна на понятията е с названието на римокатолическия календар, който православните икуменисти нагло натрапиха на някои поместни Православни църкви, включително и Българската. За православните християни поначало е страшна и твърде смутителна мисълта, че ги принуждават да служат по римокатолическия григориански календар, който освен всичко е осъден и предаден на анатема от няколко Православни събора и от съборния глас на светите Отци 1. Какво направили тогава православните икуменисти? Те постъпили много хитро. Казали: Добре, няма да казваме, че въвеждаме григорианския календар, за да не се смущава паството, а ще кажем, че това е новоюлиан- 1 На Константинополския събор през 1583 г. григорианският календар е предаден на анатема; патриарсите Калиник XI Константинополски и Атанасий Антиохийски (нач. на XVIII в.) се изказват категорично против григорианския календар; Константинополският патриарх Кирил V в 1756 г. предава на проклятие приелите го; Всеруският църковен събор през г. засвидетелства за неговата пагубност; и др.

17 Подмяната на понятията в икуменизма 17 ски или поправен юлиански календар 1 ; и така пак ще го въведем, само че под юлианско име. Така и направили. И понеже римокатолическият григориански календар бил напълно негоден в цялост за употреба в Православната Христова Църква, православните икуменисти решили да го въведат поне за неподвижните празници, та поне частично да премахнат ненавистния им светоотечески православен календар. А пред хората казали, че с въвеждането на римокатолическия григориански календар под името поправен юлиански отсега всички християни така те наричат общо православните и еретиците ще празнуват заедно големите християнски празници 2. Сигурно боголюбивият читател знае, че по подобен начин се залъгват малките деца. Когато например малкото дете не иска да яде нещо невкусно, например гъби, майката скрива парчето гъба в малко хляб и казва: Добре, няма да ти давам гъби, хапни това парченце хляб! Тъжно е обаче, когато така се постъпва с православното паство. Защото на всеки разумен човек му е неприятно, когато го залъгват по такъв недостоен начин. Оттогава насетне действително в поместните Църкви, приели римокатолическия календар под името поправен юлиански православните празнуват неподвижните празници заедно с еретиците-римокатолици и протестанти, и отделно от по-голямата част от православните, които не са го приели. Други понятия, които биват подменяни, са богослужение и Литургия, както и Причастие 3. На икуменическите 1 Новоюлианският календар до 2800 г. е абсолютно еднакъв с григорианския. Реално в него няма нищо юлианско. Името е за заблуда, само че не на врага, а на православното паство. 2 Виж: Окръжно послание на Вселенската патриаршия, 1920 г. ( 3 На икуменическите сборища, където организатори са еретицитепротестанти, разбираемо пред тези богословски понятия не се употребява думата света или свето, поради характера на протестантските ереси, които въобще отричат светостта на светците, както и свещения характер на богослужението и богослужебните предмети.

18 18 Подмяната на понятията в икуменизма т. нар. асамблеи еретиците, с участието на православните икуменисти, а често пъти и на езичници, извършват кощунствен театър, който наричат богослужение, макар че правилно е да се нарече сквернослужение, тъй като ние добре знаем, че еретиците не служат на Бога (Рим. 16:18), а по думите на апостола, са се извратили и грешат, като сами осъждат себе си (Тит. 3:11). Какво да кажем за икуменическата литургия и икуменическото причастие, които православните икуменисти явно считат за такива, участвайки в тях? Ние знаем, че у еретиците-протестанти няма свещенство, тъй като те нямат апостолско приемство, нито освещаваща благодат, нито Тайнства. Без съмнение и православните икуменисти го знаят. Какво правят тогава на т. нар. икуменическа литургия, участвайки в нея? Всъщност те участват в кощунствена литургийна пародия, каквато в действителност представлява споменатото сквернодействие, ядат хляб и пият вино, които нямат нищо общо със Светото Причастие, нито пък са Тяло и Кръв Христови!