С Т А Н О В И Щ Е

Препис

1 С Т А Н О В И Щ Е за присъждане на образователната и научна степен доктор по научна специалност 3.1. Социология на гл. ас. Александър Стоянов докторант в катедра Икономическа социология, УНСС Тема на дисертацията: Икономическите неравества в България г. Член на научно жури, представящ становището: доц. д-р Иван Чалъков 1. Съответствие с изискванията на нормативните актове за присъждане на образователната и научна степен доктор - ЗРАС, ППЗРАС и Правилника на УНСС Кандидатът в настоящия конкурс съответства на изискванията на нормативните актове за присъждане на образователната и научна степен доктор. Аргументите ми за това са: Първо, кандидатът е представил дисертационна работа в размер на 213 страници, от които 4 страници съдържание и списък на таблиците и графиките, 167 текст на дисертацията, състоящ се от Увод, три глави и Заключение, 11 страници с описание на използваните източнци и две приложения описание на емпиричните изследвания, от които са ползвани данни (1 страница) и въпросника на модул Социално неравенство на ISSP (International Social Survey Program) реализиран през 1992 година (20 страници). Дисертацията е оригинален авторски труд на докторанта. Второ, докторантът е представил и Автореферат в размер на 61 страници, който адекватно представя съдържанието и научните постижения на дисертационния труд. Трето, представение са шест научни публикации по темата (от общо 32 научни публикации на докторанта), от които четири на български и две на английски език. Публикациите показват трайния изследователски интерес и постижениета на докторанта в областта на дисертацията. 1

2 2. Творческите постижения на докторанта: След внимателното прочитане на дисертацията на гл. ас. Александър Стоянов и автореферата към нея, правя следните оценки и изводи: 1. Темата на дисертацията и анализираните в нея проблеми са остро актуални - в България през последните няколко десетилетия протичат процеси на значими социални трансформации, които имат ясен корелат в промяната на социално-класовата и стратификационна структура на българското общество и съответните социални и икономически неравенства. В този смисъл необходимостта от теоретичен анализ на социологическото понятие за неравенство и особено социологическия анализ на икономическите неравенства е отдавна назряла задача с важно познавателно, методическо и за целите на социалната политика значение. 2. Изследователският проблем е ясно дефиниран и емпирически конкретизиран, което е позволило на докторанта да го изследва в достатъчна теоретична дълбочина и да предложи модел за анализ на икономическото неравенство. Емпиричната реализация на модела излиза извън целите на дисертацията, но все пак докторантът е успял да идентифицира негови важни корелати в данни от проведени изследвания на икономическото неравенство в България през изминалите две десетилетия (последната част на трета глава). 3. Подложени са на детайлен анализ предпоставките и основните техники за измерване на подоходните и други форми на неравенство между индивидите в рамките на икономическата наука, като е изявен е основният недостатък на тези подходи атомарното третирането на индивидите, разглеждането им извън контекста на социалната структура и реалните социални групи и общности, в които те живеят. Така докторантът разкрива ограничеността на тези методи за целите на социалната и икономическа политика и необходимостта от разработване на собствено социологическо понятие за икономическо неравенство. Ясно са посочени и ограниченията на доминиращите в икономическата наука иконометрически и статистическите методи и техники за определяне на икономическите неравенства - коефициентът на Джини, коефициентът на вариация, индексът на обобщената ентропия (GE index), индексът на Тейл, децилните отношения и коефициентът на Аткинсън, като са изследвани в 2

3 сравнителен план техните познавателните възможности и значимост от гледна точка на социологическия анализ. Това става на основа на внимателно проследяване на приложението на тези методи при изследването на икономическата динамика и икономическите неравенства в съвременните общества, на възникналите в тези изследвания проблеми и съответните нови теоретични и методически търсения и решения. Осъщественият в т.5 на Първа глава анализ е един от най-добрите социологически прочити на съвременните търсения в иконометрията, които съм срещал досега той позволява на докторанта да идентифицира нови иконометрически подходи и техники като коефициента на екстракция (КЕ) на Миланович, за да покаже по-късно в трета глава неговия потенциал за социологическия анализ. 4. Без да предлага радикално нов подход в социологическия анализ на икономическите неравенества, във Втора глава на дисертацията докторантът е осъществил забележителен анализ на социологически подходи (групирани като социално-класови и стратификационни ) към икономическите неравенства и тяхната еволюция през последното столетие техните основни понятия, сравнителни предимства, теоретичните и емпирични предизвикателства които е трябвало да решават през годините. Намирам за особено ценно постижение реабилитацията на теоретичната и методологическа значимост на социално-класовият подход спрямо господстващите стартификационни подходи към икономическите неравенства, налагани и прилагани през последните десетилетия не само заради познавателните им възможности, но често и поради тяхната политическа коректност. Авторът никъде не заява това и се опитва да третира двете групи подходи повече или по-малко като равностойни, като посочва техните възможности и ограничения. Смея да твърдя, че за непредубеният читател не е трудно да открие теоретичната мощ на стария марксов подход при анализа на неравенствата в съвремените общества, особено след постиженията на неомарксистки автори като Едуарт Райт например. Анализът на докторанта в Трета глава показва убедително какви нови изследователски и приложни перспективи разкрива съчетаването на съвременните варианти социално-класовия подход с нови иконометрични техники като коефициента на екстракция на Миланкович. 3

4 5. В трета глава докторантът решава трудния проблем за изграждане на собствено социологическо понятие за икономическото неравенство, което да позволява както социологическа интепретация на данните от иконометричните изследвания в тази област, така и да служи като теоретична рамка на емпирични социологически изследвания в тази област. Въведените разграничения между икономическо неравенство и икономическо различие и свързаните с тях понятия господство експлоатация, върховенство (стр ); теоретичното изследване на възможностите за прилагане на тези понятия при анализа на промените в социално-класовата и стратификационна динамика в съвременните общества; и особено идеята за изследователския контрол върху прехода от макрониво (социално-класово) към микрониво (статусно) ниво при емпиричния анализ са едни от най-ценните приносни моменти в дисертацията. Тук докторантът обосновава и необходимост от превръщане (идващо от понятието превърната форма при Маркс) в прехода от макро към микро ниво и от икономическите към социологическите индикатори за неравенство, така че да позволяват изследване на процесите на узурпация на ресурсите от определени социални агенти например чрез монополизиране и затваряне на достъпа до тях като социологически превод на икономическото понятия като собственост. Така той търси съвместяване на икономическа диференциация и произтичащите от нея статусни неравества и на тази основа изявяване на основните класови групи (класови позиции и локации ) и свързаните с тях икономически неравества като хоризонт (термина е мой) в дейността на конкретните социални агенти. 6. Теоретичната програма за социално-класовия подход при изследването на икономическите неравенства чрез емпиричен анализ на статусните измерения е обоснована в осем пункта (стр ) и кулминира в оригинален модел на класовите групи и възпроизвежданите от тях ресурси в икономическия процес като рамка на социологическото измерване на икономическите неравенства. 3. Критични забележки и препоръки Имам една по-значима забележка. Донякъде парадоксално, тя е свързана с това, което по-горе в т. 4 посочих като един от важните приноси на докторанта реабилитацията на възможностите на социално-класовия подход при социологическото 4

5 изследване на икономическите неравенство на фона на доминиращите стратификационни/статусни подходи. Някак не можах да открия в неговия анализ място за такава важна икономическа роля и група в социалната структура, каквато е предприемачеството като различно от (едрите, дребни и квази) собственици, от мениджъри, от професионали и креативна класа и други класови групи, обособени от докторанта. Става дума за предприемачите, чийто икономически успех идва върху крилете на техните дългове и които чрез творческото разрушаване променят заварените производствени, икономически и дори социални структури. Възможно ли е чрез изследване на икономическите неравенства (или по-скоро на тяхната динамика) да разграничим обществата (или икономиките), които са по-иновативни, по-търпими към предприемачеството или напротив, социологическият анализ на икономическите неравенства е обречен да регистрира единствено възпроизводството на социалните позиции и отношения? Този въпрос е особено важен в днешния век и неговите икономики на знанието, но той е важен и при изследването на миналите общества и ми се струва, че изследването на икономическото неравенство може да предложи оригинални отговори. Стига да не оставаме в наследените теоретични рамки. 4. Заключение Посоченото в предишните раздели ми дава основание да заявя, че постигнатите теоретични, методически и аналитични резултати в дисертационния труд на гл. ас. Александър Стоянов са оригинален принос към българската социология и категорично предлагам да му бъде присъдена образователната и научна степен доктор. Тя легитимира по един достоен начин неговото място като утвърден и значим член на нашата социологическата научна общност - място, което той вече си е извоювал със своите качества на изследовател, със своята настойчивост и упорит труд вече няколко десетилетия. 31 януари 2014 г. доц. д-р Иван Чалъков 5