Slide 1

Препис

1 Този проект се осъществява с подкрепата на Програмата за учене през целия живот на Европейската комисия. Тази публикация [съобщение] отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

2 В настоящата аналитична справка/презентация са използвани три основни информационни източника: Изследване на образованието и обучението на възрастни ИООВ (AES) Вид: репрезентативно извадково изследване Периодичност: веднъж на 5 години; Хоризонт: последните 12 месеца преди датата на анкетиране; Обхват: изследването обхваща населението на възраст навършени години Институции: Изследването се провежда от НСИ по методология и ръководството на ЕВРОСТАТ; Данни: участие в УЦЖ по форми на образование и обучение, трудов статус, възрастови групи, пол, райони на планиране, институции, предлагащи обучение и образование, финансиране, ИКТ технологии, форми на провеждане, причини за участие, пречки, метод на преподаване, удовлетвореност и степен на ползване на знанията и уменията, провеждане спрямо работното време, владеене на чужди езици, четене и участие в културни събития, самодейност и др. изследване Наблюдение на работната сила НРС (LFS) Вид: репрезентативно извадково изследване Периодичност: веднъж на 3 месеца; Хоризонт: последните 4 седмици преди датата на анкетиране; Обхват: изследването обхваща населението на възраст навършени години, от Q1 на 2012 г. групата е увеличена с 4 10 годишните. Институции: Изследването се провежда от НСИ по методология и ръководството на ЕВРОСТАТ. Данни: участие в УЦЖ по възрастови групи, пол и придобита степен на образование Образователна структура на населението по Преброяване 2011 г. Вид: изчерпателно, Периодичност: веднъж на 10 години; Хоризонт: НП (неприложимо); Обхват: обхваща цялата популация на населението; Институции: Изследването се провежда от НСИ; Данни: Образователна структура на населението по: възрастови групи и единични възрасти, райони на планиране, области, общини и населени места, по самоопределеност към етническа група, Неучастващи в обучение на възраст 7-15 год. По области, общини и самоопределеност към етническа група.

3 NUTS 2 0,80% 0,93% 2,78% 17,28% 19,83% 58,38% 20,13 % 3,35 % 0,76 % 0,62 % 22,19 % 48,07% 20,50% 4,40% 1,06% 0,98% 24,98% 52,95 % 11,01 % 50,86 % 1,30 % 0,38 % 0,38 % 36,07 % 4,15% 1,14% 1,17% 21,55 % 21,20 % 22,01% 1,64% 1,60% 4,27% 18,83% 51,66% 50,78 % Образователна структура на населението на навършени години (Източник: НСИ) Висше образование 0 Средно образование Основно образование Начално Незавършено начално Никога непосещавали училище

4 Висше образование Никога непосещавали училище 1% Незавършено начално 1% Начално 3% Висше образование 22% Средно образование 53% Основно образование 20% Средно образование Основно образование Начално Незавършено начално Никога непосещавали училище По данни от Преброяване 2011 в Северен централен район живеят малко под 480 хил. души в трудоспособна възраст (25-64 год.), което е приблизително 11.5% от общата численост на населението в същата възрастова група на страната и подрежда района на пето място по големина. Голямата част от населението на СЦ район на планиране 28% е съсредоточена в област Русе, като в самата община Русе се намират над 73% от цялото население на областта, което е малко над 2.3% от населението на страната. 4

5 Делът на хората от групите Никога непосещавали училище и Начално и по-ниско образование е 0.62 и 0.76% от населението на района, като всяка една от двете групи е с численост от приблизително 3 и 3.6 хил. души и по абсолютен брой на хората в тези две групи СЦ район се нарежда на последно място в страната. Трябва да се отбележи, че по относителен дял на хората от двете групи районът е с един от най-ниските показатели в страната, като единствено ЮЗ район има по-ниски стойности (0.38% и за двете групи), но това се дължи преди всичко на Столична община (0.24% и за двете групи), а както знаем тя привлича и задържа в себе си голям брой хора с по-високо образователно равнище. Сред областите в СЦ район се наблюдава наличието на две области (Разград и Силистра) със завишени стойности на населението с образователна степен МСКО 1 или по-ниска, като делът им е съответно 40.4 и 35.7% за хората с основно и по ниско образование или приблизително 8.04 и 8.44% от хората са без завършена образователна степен. По тези негативни показатели област Разград е на 2-ро място (след област Кърджали), а област Силистра е на 4-то (след област Търговище) сред останалите области в страната, което, както и при другите райони на планиране, показва наличието на силна поляризация между областите в СЦ район на планиране. Делът на хората с образование по-ниско от средно за този район е почти 53%, което е приблизително 1.3 процентни пункта над националната стойност. Като по най-малък дял на хора с ниско образование, района се нарежда след ЮЗ (13.1%) и СЗ (почти 21.1%). Както и при останалите райони в СЦ район най-голям е делът на хората със средно образование, като по този показател района се нарежда на 2-ро място след СЗ район на планиране (58,53%), за съжаление обаче, относително големия дял на хората със средно образование е предимно за сметка на тези с висше, като, въпреки това образователната структура на този район е една от най-добрите.

6 Дял на населението с завършено висше образование, на възраст навършени години, по райони и години. 40,0 35,0 European Union (27 countries) % 30,0 25,0 20,0 15,0 20,8 21,3 18,8 21,9 22,5 21,7 21,6 20,3 20,0 23,0 23,5 21,9 22,4 19,3 18,5 25,1 24,3 23,0 22,8 20,2 20,5 25,9 23,2 19,4 26,8 23,6 20,1 27,7 24,0 20,8 Bulgaria Severozapaden Severen tsentralen Severoiztochen Yugoiztochen Yugozapaden 10,0 Yuzhen tsentralen 5,0 0,

7 Делът на хората, завършили висше образование, сред населението на района, на възраст г. е приблизително 22.2%, като този дял на висшистите нарежда района на трето място в сравнение с всички останали райони и е с приблизително 4 процентни пункта под средната стойност за страната (26.2%). Малко по-лоши са данните от изследване Наблюдение на работната сила, според него висшистите сред населението, на навършени години за 2012 г., са приблизително 20.8%, което нарежда Северен централен район, наравно с Dytiki Ellada (Гърция) и на 192 място от общо 268 европейски района (за които има данни). През предходната 2011г. Северна централна България е на 200 позиция от общо 286 европейски района, за които има информация. Както по данни от преброяването, така и по данни от това изследване СЦ район на планиране има стойности малко под средните за страната, но по-високи от 3 в общо 5-те останали района на планиране, като преди него са ЮЦ и СИ. СЦ район на планиране има относително малка дистанцията между района и националната стойност, която се движи в порядъка на п. п. като за последните 4 години има тенденция към увеличение. Въпреки, че през последните 10 години делът на висшистите в района се е повишил с малко над 1 п. п., през последните 4 години района показва неустойчиво движение с неясен тренд и малък дългосрочен диапазон на движение. За последните 3 години дистанцията между СЦ район и средните стойности на страната намалява с 0.6 п. п., но, за съжаление, това се дължи не само на нарастването в делът на висшистите в района (1.4 п. п.), но и поради спад в делът им на национално ниво. Ако темпът на подобрение се задържи в граници те от последните 3 години (1.7 пъти по-голям от средния за страната) дела на висшистите в СЦ район може да достигне средната стойност за страната до 6-8 години. Безпокойство буди изоставането в темпа на растеж на делът на висшистите в района спрямо средноевропейските стойности (ЕС 27). СЦ район е със стойности доста под средноевропейските, като дистанцията се увеличава от 2.5 п. п. през 2005 г. на 6.7 п. п. през 2011 г. и 6.9 п. п. през 2012 г. Дори относителното подобрение на стойностите на района за последните 3 години да продължи, дистанцията между него и останалите райони на ЕС ще продължи да се увеличава.

8 35,66% СИЛИСТРА 16,27% 48,06% РУСЕ РАЗГРАД 23,84% 54,10% 22,06% 40,40% 43,88% 15,71% ГАБРОВО ВЕЛИКО ТЪРНОВО 60,24 % 25,27 % 55,29 % 19,44 % 25,27 % 14,49 % Висше образование Средно образование Образователна структура на населението на навършени години (Източник: НСИ) Основно и по-ниско образование

9 Ключови данни: Социалната среда като предпоставка за образователната структура на населението Според резултатите от изследването ИООВ на НСИ, 93.6% от лицата с основно и по-ниско образование произхождат от семейство, в което и двамата родители са с ниско образование. На 6.2% поне единият родител е със средно образование и само 0.3% от тях имат поне един родител с висше образование. Лицата със средно образование се разпределят според образованието на родителите си, както следва: на 51% от тях родителите са с основно и по-ниско образование, 44.4% имат поне един родител със средно образование и 4.6% имат поне един родител с висше образование. Всеки трети (33.9%) с висше образование произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование. 53.9% имат поне един родител със средно образование, а при 12.9% от висшистите и двамата родители са с основно и по-ниско образование. Следователно при семействата, в които поне единият от съпрузите е със средно или висше образование, децата (които понастоящем са в активна трудова възраст) обикновено завършват по-висока или същата степен на образование, докато децата от семействата, в които и двамата съпрузи са с основно или пониско образование, много рядко придобиват по-високо образование от родителите си. Възможно е значение за относително по-добрата образователна структура на СЦ район на планиране влияние да оказва социално-икономическото развитие (вкл. в ретроспективен план) на региона, в съчетание с неговото географско разположение. Изброените по-горе фактори са и основната предпоставка за образователната структура на представените области, т. е., относително лошата позиция на областите Разград и Силистра, както и относително добрата позицията на областите Габрово и Велико Търново трябва да се разглеждат в контекста на историческата и социално-икономическата обусловеност и в този контекст очакванията и целите поставяни пред политиките на УЦЖ за отделните области трябва да са съобразени с тяхната специфика.

10 СИЛИСТРА 16,27% 48,06% 27,22% Висше образование РУСЕ 23,84% 54,10% 18,51% Средно образование Основно образование РАЗГРАД 15,71% 43,88% 32,36% Начално ГАБРОВО 25,27% 60,24% 12,52% незавършено начално ВЕЛИКО ТЪРНОВО 25,27% 55,29% 15,71% Никога непосещавали училище 0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100% 10

11 В рамките на Северен централен район на развитие се забелязва условно разделение в две групи, които оформят области с по-лоша и такава с по-добра образователна структура. В рамките на първата условна група с най-неблагоприятна образователна структура се отличава Област Разград. Областта има найнисък дял на завършилите висше образование (15.71%), което я нарежда на 26 от общо 28 областни центъра. Област Разград е и на едно от първите места по дял (на областно ниво) на хората с образование по-ниско от средно (43.88%), като преди нея в тази негативна класация се намира само Област Кърджали (40.2%). Като цяло, най-добра образователна структура в района има област Габрово, в която делът на хората с ниско образование е (14.5%), което е под националното ниво (22.2%) и се дължи преди всичко на хората с начално и по ниско образование 12.5%. Въпреки относително добрата образователна структура на СЦ район трябва да се отчете, че в нито един областен център равнището на висшистите не достига средното за страната (26.7%), макар, че в областите Велико Търново и Габрово стойностите са само с 0.9% по-ниски. Което нарежда двете области на съответно на 4 и 5 място по дял на висшистите сред 28-те области и на 10 и 4 място по дял на хората със средно образование.

12 Висше образование Средно образование Основно образование Без образователна степен ПЛОВДИВ СМОЛЯН ХАСКОВО ВИДИН 70,00% 60,00% ВРАЦА ЛОВЕЧ МОНТАНА ПАЗАРДЖИК 50,00% 40,00% ПЛЕВЕН КЪРДЖАЛИ ЯМБОЛ СТАРА ЗАГОРА 30,00% 20,00% 10,00% 0,00% ВЕЛИКО ТЪРНОВО ГАБРОВО РАЗГРАД СЛИВЕН РУСЕ БУРГАС СИЛИСТРА СОФИЯ ВАРНА СОФИЙСКА ДОБРИЧ ПЕРНИК ТЪРГОВИЩЕ КЮСТЕНДИЛ БЛАГОЕВГРАД ШУМЕН 12

13 СИЛИСТРА РУСЕ РАЗГРАД ГАБРОВО 242 ВЕЛИКО ТЪРНОВО Неучащи деца на възраст 7 15 навършени години (Източник: НСИ) Българска Турска Ромска Друга Не се самоопределям Непосочено

14 4,82% 5,67% 5,43% 9,03% 8,69% 8,51% 8,10% 7,98% 7,86% 7,71% 7,63% 7,28% 7,12% 7,07% 6,92% 6,91% 6,84% 10,97% 10,81% 10,62% 10,30% 10,01% 10,01% 9,88% 9,57% 11,89% 11,88% 17,10% Неучащи на възраст 7-15 навършени години 18,00% 16,00% 14,00% 12,00% 10,00% 8,00% 6,00% 4,00% 2,00% 0,00%

15 Ключови данни: Неучащи Като цяло делът на неучащите деца, спрямо общия брой на децата в 4 от 5 области на СЦ район е по-нисък от средната стойност за страната 8.75%. Сред разпределението на неучащите в задължителна образователна възраст за 2011 г. прави впечатление много високия дял на неучащите деца в област Силистра. Областта е на 6-то място (10.62%) по дял на неучащите деца сред всичките 28 областни центъра, като разликата между нея и област Габрово е над 2.2 пъти. Най-нисък е делът на неучащите в област Габрово 4.82%, което й отрежда 1 място. Абсолютното изражение на неучащите деца за СЦ район е малко под 4.6 хил., което е приблизително 9.2% от всички неучащи деца на същата възраст в страната. Сред тях малко над 1.6 хил. са българчета, около 1.2 хил. са с турска принадлежност, а при децата чиито родители са посочили принадлежност към ромския етнос малко над 0.8 хил.

16 1,40% 0,40% 2,69% 0,61% 1,06% 3,38% 2,30% 14,13% 11,21% 22,59% 25% 20% 15% 10% 5% 0% Общо Българска Турска Ромска Друга Не се самоопределят Непоказано ВЕЛИКО ТЪРНОВО РАЗГРАД РУСЕ СИЛИСТРА ГАБРОВО БЪЛГАРИЯ

17 В рамките на СЦ район на планиране най-висок относителен дял на самоопределили се като неграмотни - са ромите. Това са приблизително 11.1% от всички неграмотни в района (на възраст 25-64г.) или малко над човека. Най-голям е техния относителен дял в област Силистра, около 22.6%, което е съответно приблизително 600 души. Най-нисък е делът на неграмотните сред българската етническа група, като в СЦ район малко под 0.3% (малко над 1060), са неграмотните българи, като в 4 от 5 те области техния дял е приблизително еднакъв между 0.32 и 0.39%. И в 5-те области на СЦР относителният дял на неграмотните е по-нисък от средната за стойност за страната стойност, като най-добра стойност има област Русе, по-малко от 0.2% неграмотни Българи в областта, което е около 189 души Сред тези, които не се самоопределят към етническа група най-голям е делът на неграмотните в област Разград, а сред тези, които са отказали да отговорят на въпроса най-голям е делът им във Силистра; Като цяло, структурата на грамотността по етнически групи, за СЦ район на планиране, е доста по-добра от средните стойности за страната, като всички етнически групи (с изключение на ромската в области Силистра) имат по-нисък дял на неграмотните в сравнение с повечето от останалите области. Обезпокоително за района, е че относителния дял на неграмотните сред лицата на години от Български и Ромски произход са повече спрямо населението от същите етнически групи на възраст г., като разликата е между 1 и малко над 3 п. п.

18

19 11,8 12,5 12,8 14,9 15,0 14,8 14,8 14,7 14,3 13,9 14,0 13,5 15,5 14,9 17,3 17,5 17,1 17,9 19,4 19,9 20,9 Преждевременно отпаднали от образование и обучение, 18-24г. - НСИ/НРС 30,0 25,0 20,0 15,0 10,0 5,0 0, Югоизточен Северозападен Южен централен Северен централен Североизточен Югозападен България ЕС (27)

20 Ключови данни: ПНУ Според данни на ЕВРОСТАТ, през 2012 г. пет от общо шестте района на икономическо планиране се характеризират със стойности на ПНУ, които са по-високи от средното за страната с между 1.1 и 8.3 процентни пункта. Най-висок е дела на тази групата съответно в Югоизточен и Северозападен райони на планиране, в които почти всеки пети/шести (21.1% и 20.8%) e без средно образование и не участва в никаква форма на образование или обучение. В Северен централен район устойчиво са налице по-високи дялове на ПНУ, като в последните 2 години районът е бил 3-ти по дял на ПНУ, след ЮЗ и СИ. През годините се забелязва неустойчиво движение в делът на ПНУ за района, като това се компенсира през последните 3 години, в които се наблюдава намаление, в делът на ПНУ, което е особено драстично в периода г. (2.2 п. п.). Делът (14.9%) на отпадналите през последната (2012 г.) e най-ниския за района от началото на изследването и ако се задържи и през следващата година, може да се счита за траен и устойчив тренд на намаление.

21 Ключови данни: Вечерно и задочно обучение за завършване на основно, средно общо образование и професионална квалификация са били лицата във вечерна и задочна форма на обучение за завършване на основно, средно общо и професионално образование през учебната 2012/2013г или 15.7% от тях са локализирани в СЦ район. 120 (приблизително 12%) от тях са били записани за придобиване на основно образование, а 95.8% от тях са се обучавали и за придобиване на I степен на професионална квалификация; Записани с цел придобиване на средно образование са били 2342, което е приблизитетелно16% от групата за страната, като почти 95% от тях са записани за придобиване и на II и III степен на професионална квалификация. В района, през учебната година, не е имало лица вечерна и задочна форма на обучение с цел придобиване на IV СПК; В СЦ район на планиране господстваща е задочната форма на образование и обучение (за разлика от двата съседни района на планиране СИ и СЦ), като съотношението е 1 към 5.8. Всички преминали през системата на ПОО с цел придобиване на I СПК са се обучавали във задочна форма; 4% от хората обучавали се за придобиване на II и III СПК са го правили в СОУ (училище локализирано в Област Велико Търново, община Стражица; Най-често срещани в района са обучения по професии: Производство на облекло от текстил (333), Земеделец (313), Мебелно производство (129), Трайни насаждения (159), Автотранспортна техника (142) Машини и съоръжения за химическата и хранително-вкусовата промишленост (109), Помощник - възпитател в отглеждането и възпитанието на деца (107), Растителна защита (80), Машини и съоръжения за заваряване (79), като в тези 9 професии се обучават почти 66% от лицата обучаващи се за придобиване на II r III СПК и почти 60% от вички учащи във вечерна и задочна форма на обучение.

22 50,0 45,0 41,4 42,6 44,1 Северозападен 40,0 35,0 30,0 32,0 33,4 35,6 28,1 33,3 27,5 34,1 30,6 32,4 33,3 31,6 31,5 Югоизточен Северен централен 25,0 28,1 28,1 27,8 Южен централен 20,0 15,0 10,0 16,1 13,1 10,0 12,1 15,0 14,5 Североизточен Югозападен 5,0 0,0 2006г. 2007г г. 2009г. 2010г. 2011г. в %

23 Ключови данни: Неактивни млади Младите представители на обществото на възраст години, които не са заети и не участват в сферата на образованието и обучението са доста притеснителна група, която с течение на времето повишава своя процент. За периода г. в Северния централен район, младежите в тази група се увеличават от 28,1% на 31,5%. С тази си позиция към 2011г. спрямо всички райони в Европейският съюз (261, за които има данни ), този български район се нарежда на 249 то място, а в България на 4 то. В контекста на европейската криза България е с незавидна позиция, що се отнася до делът на неучащите и неработещи млади хора, като ситуацията в СЦ район е малко по-добра през последните 3 години г., което е индикация за по-добрите възможности за учене и работа, пред младите, в този район на планиране.

24 Учене през целия живот (life-long learning) е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за личностно развитие успешна кариера. Чрез използване на понятието се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си, т. е., много често човек придобива голяма част от практическите знания чрез собствената си практика, гледане на телевизия и пр.

25 1,4 1,2 1,3 1,3 1,3 1,3 1,3 1,4 1,4 1,2 1,3 1,5 7,1 7,2 8,5 9,2 9,6 9,5 9,3 9,4 9,3 9,1 8,9 9,0 18,4 18,0 24,2 25,6 27,4 29,2 29,0 29,9 31,2 32,5 32,3 31,6 35,0 Участие в УЦЖ през последните 4 седмици НСИ/НРС 30,0 25,0 20,0 15,0 10,0 5,0 0,

26 Ключови данни: По данни на изследване Наблюдение на работната сила (лица на възраст години), лицата, участващи в процесите на УЦЖ през последните 4 седмици се движат между 1.2 и 1.4%, което е едно от най-ниските участия в рамките на това изследване; За последните 11 години, 6 пъти България е била на последно място по участие, а в останалите 5 години се е нареждала на предпоследно или последно място заедно с Румъния; Разликата между средната стойност на ЕС и България е 6 пъти за 2012 г. и между 6 и 7.6 пъти през последните 10 години; Данните ясно показват, че повишението с 0.2 п. п. за 2012 г. спрямо 2011 г. не може да се счита за трайна и устойчива тенденция. Стойностите на всички райони на планиране, с изключение на Югозападен, са по-ниски и от тези на национално ниво (от 0.7 до 1.2%) през годините.

27 0,7 0,9 0,8 0,7 1,0 0,9 0,8 0,7 0,8 1,0 0,9 1,3 1,3 1,3 1,3 1,3 1,2 1,4 1,4 1,3 1,5 8,5 8,9 9,2 9,1 9,0 9,3 9,6 9,5 9,4 9,3 12,0 10,0 8,0 6,0 4,0 2,0 0, Европейски съюз (27) България Северозападен район Северен централен район Североизточен Югоизточен Югозападен Южен централен

28 Ключови данни: участие в УЦЖ по NUTS 2 Данните за Северен централен район на планиране са относително ниски на фона на обстановката в страната. Районът е неустойчива тенденция през последните 6 години и е на последно място по участие в ученето през целия живот през последните 3 години. Процентът на участвалите през годините от 2007г. насам е под националните стойности, като дистанцията варира между 0.4 и и 0.6 п. п., а за последните 3 години се забелязва нищожно нарастване с по 1/10 от процентния пункт. Северен централен район се намира на последно 186 място (заедно с Sterea Ellada, Гърция) спрямо всички райони от ниво NUTS 2 (от общо 187, за които има данни през 2012 г.), по участие в УЦЖ, а през 2011 и 2010 г. района е на последните 264 и 263-то места от общо 264 и 263 района, за които има данни.

29 33,2 30,9 2,1 20,6 11,4 2,8 18,6 2,8 15,7 27,5 25,0 3,5 14,3 1,8 9,0 12,2 0,7 5,0 Участие в УЦЖ сред населението на навършени години Форми на образование и обучение (Източник: НСИ, ИООВ) Формално образование Неформално обучение Самостоятелно обучение

30 Ключови данни: Участие в УЦЖ - ИООВ Въпреки, че данните за участие в процеси на УЦЖ по изследване НРС нареждат СЦ район на планиране на ниво под средното за страната, трябва да се има предвид, че поради неговата специфика (насоченост основно към пазара на труда), то вероятно не обхваща в достатъчно пълна степен и не дава достатъчно ясна картина за неформалното и самостоятелно обучение (най-малкото, защото такова разделение не съществува при него), а както вече казахме, неформалното обучение е това, което се осъществява много по-често в реалния живот. Според резултатите от проведените от Националния статистически институт изследвания равнището на участие на населението на възраст г. във формално образование и обучение или неформално обучение намалява съществено от 36.4% през 2007 г. на 26.0% през 2011 г. Факторите за това намаление са основно свързани с общата икономическа криза в страната и най-вече с намалението на броя на заетите лица, които са основните участници в образование или обучение. Над една трета от заетите (37.3%) са участвали в поне една форма на неформално обучение, докато при определящите се като безработни и икономически неактивни равнището на участие е съответно 3.8 и 1.6%. За 92.6% от участниците неформалното обучение е основно свързано с работата, като по този показател СЦ район се различава от стойностите за страната, а участващите поради посочената причина са значително по-малко 89.5%. Според данни на ИООВ, Северен централен район на планиране се представя доста по-добре в сравнение с 3 от останалите 5 района на страната по отношение на формалното образование 2.8%, като това е между 1.3 и 3 пъти по-висока стойност в сравнение с 3-те останали района на планиране и равна на стойността на СИ. Относително добро е представянето на СЦ район по отношение на участието в неформално и самостоятелно обучение, като по тези показатели той се нарежда съответно на 2-ро (след СИ район) и първо място. По форми на обучение и образование най-голям е делът на участвалите в неформално обечението 30.9%, като 90.9% от участвалите са заявили, че обучението се е провело в традиционна форма, а едва 9.1% са заявили че обучението е било дистанционно, чрез използване на компютър. В района цели 99% са посочили, че са удовлетворени от знанията/уменията получени от обучението, като 70.9% посочват, че знанията, които са придобили в следствие на обучението са използвани в голяма степен и само 3% са заявили, че изобщо не се използвали придобитите знания и умения. По удовлетвореност от изкараните курсове СЦ район се намира на второ място в страната, като дистанцията между него и първия (ЮЗ район) е нищожна 0.1 п. п. По полезност на знанията и уменията придобити в участие в неформално обучение района се намира на четвърто място (преди него са ЮЗ, ЮЦ и СЗ райони), като дистанцията между него е средната стойност за страната е почти 2 п. п., в полза на СЦ район.

31 24,3 9,2 26,8 38,3 14,4 3,7 36,1 13,8 10,1 53,5 20,8 5,9 1,1 1,9 3,7 А Б В 8,4 43,2 13,5 33,1 23,4 28,4 0,0 2,6 6,2 А Б В 0,6 1,9 6,7 А Б В 9,6 17,5 1,7 14,3 8,3 24,7 27,4 36,4 1,1 3,9 4,0 А Б В 4,9 10,3 1,3 19,1 12,5 6,2 0,0 0,4 2,4 А Б В 2,5 11,5 26,7 41,1 1,7 1,5 2,9 А Б В В Висше образование Б Средно образование A Основно и по-ниско Формално образование Участие в УЦЖ, навършени години по придобита образователна степен и форми на образование и обучение (Източник: НСИ, ИООВ) Неформално обучение Самостоятелно обучение

32 Ключови данни: Участие в УЦЖ ИООВ (Пречки) Разпределението на участието в УЦЖ по форми на образование и обучение и придобита образователна степен копира разпределението в останалите области (ниско участие на хората с основно и по-ниско образование и относително високо на хората с висше образование), като районът има резултати сходни с СИ район на планиране. Участвалите във формално образование сред хората с основно и по-ниско образование е 0.6% и въпреки, че това участие е най-голямото спрямо ЮЦ и СИ райони на планиране трябва да се отбележи, че участието на хората с основно и по-ниско образование е в пъти по-ниско от това на хората със завършено средно и висше образование (1.9 и 6.7%), а именно те се нуждаят в найголяма степен да подобрят своето образователно равнище и конкурентоспособност на пазара на труда. Сред хората със завършени средно и висше образование се забелязва участие в неформалното и самостоятелно обучение над средното за страната и сходно на участието в ЮИ район на планиране. Участвалите в неформално образование висшисти са с приблизително 5.9 п. п. повече, отколкото средната стойност за страната, а при хората със средно образование разликата е 5 п. п., в полза на СЦ район на планиране. Още по-добра е ситуацията при самостоятелното обучение, делът на хората с висше образование, участвали в такъв тип обучение е със 14.1 п. п. по-висок от средната стойност за страната, при тези с основно и по-ниско разликата е 4.4 п. п. (второ място след СИ район), докато при тези със завършено средно образование участвалите са по-голямо с 4.5 п. п. от средната стойност за страната. Като цяло, СЦ район на планиране реализира най-високи дялове на провелите самостоятелно обучение, особено, сред тези със завършено средно и висше образование

33 69,5 64,2 60,6 17,4 4,0 9,1 29,2 31,6 3,1 4,7 2,6 4,0 69,2 61,7 82,8 26,0 4,1 8,2 23,7 1,7 5,4 11,7 1,0 4,5 Участвали, които не са имали желание да участват Участвали, които са имали желание да участват Мотивация за участие в УЦЖ, навършени години (Източник: НСИ, ИООВ) Неучаствали, които не са имали желание да участват Неучаствали, които са имали желание да участват

34 Ключови данни: Участие в УЦЖ ИООВ (Пречки) Относително добрите стойности на участие в трите форми на образование и обучение има своето логично обяснение в делът на хората, изразили нежелание да участват в УЦЖ, едва 64.2% от участниците в изследването са заявили, че не са участвали и не са имали желание да участват в каквито и да било форми на образование и обучение, като по този показател СЦ район е на второ място и само СИ район на планиране има по-нисък дял на нежелаещите да участват в УЦЖ 60.6%. Относително добър е обхвата на хората, който са участвали, но не по собствено желание 29.2%, като сред останалите райони на планиране 4 са с по-ниски стойности. Участието насила е силен косвен индикатор за способността на образователните и обучителните институции да включат и обучат/образоват лица, който нямат необходимата мотивация и нужда да подобрят своето образователно равнище, знания и умения, за този процес силен фактор се явяват и работодателите с техните изисквания. Едва 2.6% от хората живеещи в СЦ район са участвали в образование и обучение по собствено желание, стойност от 1.2 до над 1.6 пъти по-ниска в сравнение с 3 от останалите 5 района на планиране, но с и с 1.6 и 0.9 п. п. по-висока от тези в ЮЦ и ЮИ райони на планиране. Трябва да се отбележи и сравнително добрата стойност на дела на хората, които не са участвали в образование и обучение, но които са имали желание да го направят 4%, като делът им е по-нисък от всички останали райони на планиране и е красноречив показател за възможностите и достъпа до неформално обучение в района.

35 Търсене на информация относно възможностите за образование и обучение Южен централен район 4,4 95,6 Югозападен район 11,5 88,5 Югоизточен район 5,6 94,4 Да Североизточен район Северен централен район 7,1 5,9 92,9 94,1 Не Северозападен район 6,2 93,8 Общо 7,4 92,6,0 20,0 40,0 60,0 80,0 100,0 Намиране на такава информация Южен централен район 93,0 7,0 Югозападен район Югоизточен район 91,4 96,3 8,6 3,7 Да Североизточен район Северен централен район 82,1 85,7 17,9 14,3 Не Северозападен район 86,1 13,9 Общо 89,9 10,1,0 10,0 20,0 30,0 40,0 50,0 60,0 70,0 80,0 90,0 100,0

36 Ключови данни: Достъп до информация относно възможностите за образование и обучение Резултатите от ИООВ на НСИ през 2011 г. показват, че едва 7.4% от населението на възраст години са търсили информация относно възможности за образование и обучение. Резултатите за Северен централен район на планиране показват, че през 2011 г. 5.9% от населението на възраст години в района е търсило информация относно възможности за образование и обучение. Тази стойност е с 1/5 по-ниска от средната за страната (7.4%), а районът се нарежда на 4-то място, като с по-лиши стойности са само ЮЦ (4.4%) и ЮИ (5.6%) райони на планиране. Мъжете в района са по-активни от жените. По-голяма активност проявява и най-младата възрастова група (25-34 години), която се интересува от възможността да повиши своите знания или умения. Не са добри стойностите и по отношение на хората, намерили информация за възможностите за образование и обучение 85.7%, което нарежда района на предпоследно място по този показател. Тези данни показва, че хората от този район, който са търсили информация в мрежата имат известни проблеми с ориентацията и способността да намират информация за образование и обучение, в съответствие с техните нужди и изисквания. Възможно е проблемът да се корени и в образователните и обучителни институции, които не са достатъчно активни и/или не предоставят ясна информация за извършваните от тях услуги (обучения), в рамките на интернет пространството.

37 60,0 Непрочели нито една книга през последните 12 месеца - общо 50,0 40,0 30,0 20,0 55,2 40,7 57,0 56,8 51,3 55,8 10,0 0,0 Югоизточен Югозападен Южен централен Североизточен Северен централен Северозападен Непрочели нито една книга през последните 12 месеца Северозападен 84,2 56,9 22,0 Северен централен 91,2 55,1 8,5 Основно и по-ниско образование Североизточен Южен централен 91,4 91,4 59,3 56,5 16,0 13,3 Средно образование Югозападен 93,4 48,6 10,2 Висше образование Югоизточен 92,2 50,8 10,7 0,0 20,0 40,0 60,0 80,0 100,0 120,0 140,0 160,0 180,0

38 Ключови данни: Четене (Нечетящи) Четенето е неотменна част от личностното и професионално усъвършенстване и израстване. За съжаление изследването на НСИ показва голям дял на хората с основно и по-ниско образование, които нямат изградени или са изгубили своите навици за четене. Над 91% (на национално ниво) от участвалите в изследването са заявили, че не са прочели нито една книга през последните 12 месеца, като процента се е покачил спрямо 2007 година, когато те са били 85%. За сравнение, хората с висше образование, заявили, че не са прочели нито една книга през последните 12 месеца са едва малко над 12%, като при тях също е отбелязано повишение спрямо 2007 г., с 1 п. п. Делът на нечетящите в СЦ район на планиране, които не са прочели нито една книга през последната година е малко над 51.3%, като най-висок е техния дял сред хората с основно и по-ниско образование 91.2%, следвани от хората със средно образование 55.1%, и хората с висше 8.5%. Както и в останалите райони на планиране се забелязва ясно видима пирамидална структура при разпределението на нечетящите, като колкото по-ниска е образователната степен толкова по-голям е относителния дял на нечетящите. Все пак, трябва да се отбележи, че нечетящите в СЦ район са относително помалко, отколкото в останалите райони на страната. По-интересен поглед предоставят данните за четене по статус на заетост. Според тях най-голям е дела на нечетящите сред групата на безработните 66.5%, следвана от икономически неактивните 61.9%, а най-малък е техния дял при заетите 43.5%, като прави впечатление, че само делът на нечетящите сред икономически неактивните е по-висок от средния за страната (56.6%). Нечетящите са значително повече сред мъжете (58.9%), отколкото сред жените (43.5%). В това отношение СЦ район не се различава от общата картина в страната (59.6 на 42.6%), но и междуполовата дистанция в района е относително помалка (13.1 п. п.) от тази на национално ниво (17 п. п.).

39 В Б 42,2 54,2 22,2 28,6 35,6 17,2 А 61,0 18,2 20,9 В Б А 37,4 37,4 25,3 55,8 30,3 13,9 78,0 22,0 0,0 В Б А 40,5 58,9 71,8 37,2 22,3 22,5 18,6 20,1 8,1 В Б А 30,9 37,6 59,4 83,5 31,5 29,7 11,0 16,5 0,0 В Б А 39,5 62,7 73,4 34,4 26,1 27,4 9,9 21,2 5,4 В Б А 49,6 70,3 84,9 33,3 17,1 19,5 10,3 Количество прочетени книги по образователен статус, навършени години (Източник: НСИ, ИООВ) 15,1 0,0 0% 20% 40% 60% 80% 100% В Висше образование Б Средно образование A Основно и по-ниско образование По-малко от 5 книги през последните 12 месеца 5-10 книги през последните 12 месеца Повече от 10 книги през последните 12 месеца

40 Ключови данни: Четене Разпределението в броя на четящите на национално и регионално ниво копира в общи линии разпределението при нечетящите. От заявилите, че са чели % са висшистите, прочели 5 и повече книги, докато при хората с основно и по-ниско образование делът е 24.7%. По данни на изследването Северен централен район на планиране е с относително приемлив дял на хората с основно и по-ниско образование, които са прочели 5 и по-малко книги 78%. За съжаление, в СЦ район почти няма хора, с първа степен на образование (МСКО 1), който са заявили, че са прочели повече от 10, книги през последните 12 месеца 0%, за сметка на това относително по-голям е делът на хората прочели между 5 и 10 книги 22%, като по този показател района се нарежда на второ място, непосредствено след ЮЗ район на планиране. Значително по-добро е разпределението на четящите сред хората със завършено висше образование, районът е на второ място (след ЮЗ район на планиране) по дял на висшистите прочели 5 и повече книги 62.7%. Интерес представляват и данните за четене по трудов статус, според тях най-голям е делът на прочелите 5 и повече книги, в СЦ район сред хората, които са икономически неактивни 55.3% малко по-малко са четящите сред заетите 51.6% и най-малко сред безработните почти 47.9%. Данните показват, че културата на четене в СЦ район на планиране е развита в значително по-голяма степен, отколкото в 4 от останалите 5 района на планиране. Все пак, групите на безработните и тези с основно и по ниско образование се нуждаят от известно, допълнително стимулиране в посока на развитие на тази култура.

41 Общо за страната Североза паден Северен централе н Североиз точен Югоизточ ен Югозапад ен Южен централе н Ползване на чужди езици Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език Неползващи чужди езици Ползващи най-малко един чужд език 5,6 14,8 3,6 8,5 16,7 9,1 11,8 8,5 29,9 22,8 25,4 27,4 26,7 30,7 20,9 34,4 34,3 33,3 21,8 32,6 43,3 56,7 77,2 70,1 72,6 74,6 69,3 73,3 65,6 79,1 66,7 65,7 67,4 78,2 94,4 96,4 85,2 91,5 83,3 90,9 88,2 91,5 0,0 10,0 20,0 30,0 40,0 50,0 60,0 70,0 80,0 90,0 100,0 Висше образование Средно образование Основно и по-ниско образование

42 Ключови данни: Участие в УЦЖ ползване на чужди езици. Ползването на чужди езици е въпрос от особен интерес от страна както на европейските, така и на националните институции и неправителствените организации. Резултатите от изследването показват, че 38.9% от населението в активна трудова възраст (25-64 години) ползва активно или пасивно поне един чужд език. В страната ни практикуващите различен от матерния език са най-често висшистите (78,2%). Хората с основно и по-ниско образование са относително по-неактивни (92%) в изучаването и ползването на език различен от българския и този на ранното детство. Едва 8,5% от тях са запознати с един или повече чуждоезиков/и профил/и. Има съществени различия в дяловете на ползващите поне един чужд език по възраст: от най- младите на възраст години повече от половината ползват поне един чужд език (52.4%), докато този относителен дял за лицата на възраст години и най-възрастните е съответно 38.8 и 26.4%. Посъщественото различие е, че ползването на английски език е над два пъти по- разпространено сред младите хора на възраст години (45.5%) отколкото сред тези на възраст години (20.8%) и най-малко - сред по-възрастните (50-64 години. На обратния полюс е владеенето на руски език по възрастови групи. В Северен централен район на планиране 39.8% са ползващите най-малко един чужд език, като сред тях най-голям дял имат хората с завършено висше образование 79.1%, което нарежда района на 2-ро място по този показател, със стойност над средната за страната (78.2%). Подобна е ситуацията при говорещите поне един чужд език сред хората с завършено средно образование в района 34.4%, което е приблизително 1.8 п. п. над средната стойност за страната. Както и при другите райони, най-малък е делът на ползващите чужди езици сред хората с основно и пониско образование 9.1%. Делът им е с приблизително половин процентен пункт по-висок от средната стойност за страната, като по-този показател районът отстъпва на 3-то място, след ЮЗ и СИ райони на планиране.

43 19,6 22,7 14,4 33,3 6,7 7,6 60,3 9,8 17,1 5,8 2,4 2,6 0,8 1,3 А Б В 14,9 48,5 8,1 2,0 1,0 2,6 2,4 4,0 А Б В 11,4 4,2 1,9 1,5 7,6 13,9 2,1 А Б В 42,4 5,5 36,3 7,2 7,3 5,5 3,3 0,9 6,8 3,5 А Б В 6,0 18,6 4,9 1,9 6,0 1,6 1,8 2,2 0,9 2,2 А Б В 0,5 0,6 2,8 1,3 0,0 А Б В Участие в УЦЖ сред населението на навършени години по форми на образование и обучение и статус на заетост (Източник: НСИ, ИООВ) А Заети Б Безработни В Икономически неактивни Формално образование Неформално обучение Самостоятелно обучение

44 Ключови данни: Участие в УЦЖ по статус на заетост. Данните от изследването ясно показват, че освен степента на завършено образование, статусът в заетостта също е определящ фактор за участие в процеси на УЦЖ - всеки седми зает е участвал в този вид обучение, докато делът на участниците сред безработните и икономически неактивните е два пъти понисък. С други думи, колкото по-високо образование имат лицата, толкова по-голяма е вероятността да се предпазят от безработица и толкова по-голяма е вероятността да участват в УЦЖ. Всъщност основния фактор за намалението в дела на участващите в процеси на УЦЖ между двете изследвания (пилотното от 2007 г. и това от 2011г.) основно е свързан с общата икономическа криза в страната и най-вече с намалението на броя на заетите лица, които са основните участници в образование или обучение. От всички участници във формално или неформално образование и обучение през 2011 г. 92.9% са заети лица, а през 2007 г. този относителен дял е бил 94.1%. Данните за СЦ район на планиране показват най-голям дял на заетите, който от своя страна са били поактивни в неформалното обучение 48.5%, като по този показател районът е на второ място. Още подобри са резултатите по отношение на участието във формално образование (2.6%) и самостоятелно обучение (22.7%), което поставя района съответно на второ и първо място в страната. При икономически неактивните и безработни лица, данните показват завишено участие на безработните в някаква форма на самостоятелно обучение (14.9%), което е почти 2 пъти по-висока стойност от участвалите в самостоятелно обучение сред неактивните (8%), и е най-високия дял на участие за всички райони на страната. Противоположна е ситуацията в двете групи по отношение на участието им във формално обучение, като по-този показател районът реализира най-нисък дял при участвалите безработни (2%) и относително нисък дял при икономически неактивните (1%). От данните може да се заключи, че икономически неактивните и безработните в този район са изгубили своята мотивация за участие в курсове за професионално развитие и обучение, и залагат основно на самообучение и личностно усъвършенстване.

45 Ключови данни: Участие в УЦЖ други специфични показатели. Сред посочените конкретни причини за участие в неформално обучение, в СЦ район на планиране, най-голям дял имат хората, заявили, че участието им е продиктувано от задължение да участват 60.5%, следвани от тези, за които участието в обучение е увеличаване възможностите за развитие в кариерата 47.4% и тези чиято цел е била намаляване на риска от загуба на работа 20.1%, като 86% са заявили, че не са получили сертификат за своето участие. Прави впечатление, че групата на задължените да участват в неформално обучение е относително най-малка, в сравнение с останалите райони от страната, като това може да се дължи на добрата лична мотивация за личностно и професионално усъвършенстване, както и на желанието за по-голяма конкурентноспособност на пазара на труда. Сравнително малка част от хората в СЦ район са посочили като причина за участие започване на собствен бизнес и за среща с нови хора и за разнообразие 0.5%, като тук трябва да се има предвид, че участието по тези параметри в повечето от другите райони е по-високо. По-голяма част от неформалното обучение в СЦ район на планиране се е провеждало само и предимно извън работно време 66.3%. Като имаме предвид и данните, че само 6.8% от участвалите в неформално обучение са го правили поради лични причини, то може да заключим, че работодателите в СЦ район на планиране не са склонни да приемат извършване на обучение на своите служители в рамките на работното време, дори когато това е свързано с професионалното им развитие. Трябва да се отбележи и високия дял на хората, които не са работили през периода на провеждане на неформалното обучение 9.8%, като по този показател по-висока стойност има единствено СЗ район на планиране.

46 80,0 70,0 75,8 72,0 60,0 50,0 40,0 30,0 20,0 11,4 11,3 10,0 2,7 2,5 3,9 5,3 2,3 3,2 2,3 0,9 2,3 0,7 0,0 0,3 0,5 1,3 0,8 0,3 0,0 Училище, ЦПО, друга колеж институция или университет Фирма или или фирма дружество, с основна за дейност които обучението Браншова образование/ организация, не Работодател е основна търговска дейност камара или Професионален Организация друго сдружение с съюз идеална или работодатели Физическо цел, синдикат Институция, културно лице сдружение, провеждащо чиято основна политическа частни дейност уроци не партия е или образование други обучения (министерства, Другиведомства, обучение Северен централен район Общо

47 Ключови данни: Участие в УЦЖ други специфични показатели. Данните от изследването показват, че институциите, които провеждат обучение на преобладаващата част от участващите в неформално УЦЖ, са стопански субекти свързани с работодателя или самия работодател приблизително 75.8% (за СЦ район). Значителен е и делът на хората преминали през неформално обучение в центровете за професионално обучение (ЦПО) и други институции или фирми, с основна дейност образование и обучение е незначителен 11.4%. Безпокойство буди дела на обучените от училища, колежи и университети, въпреки че тези институции са свързани предимно с формалната образователна система, на пазара на неформални обучителни услуги те показват занижена конкурентоспособност и/или липса на заинтересованост и се нареждат зад браншови организации, търговски камари и др. организации на работодателите (3.2.%). Хората, участвали в неформално обучение организирано и проведено от тези институции в СЦ район са едва 2.7%, което е около средната стойност за страната (2.5%).

48 Ключови данни: Участие в УЦЖ заключения и констатации. Северен централен на планиране има относително доста добра образователна структура на населението в сравнение с 4 от останалите 5 райони на планиране, като с по-добра образователна структура е единствено Югозападен район на планиране. При този показател има и ясно видима областна диференциация, като областите Разград и Силистра притежават относително доста лоша характеристика на образователната структура на населението, както спрямо другите области в района, така и спрямо всички останали области в страната; СЦ район на планиране има най-нисък дял на децата на възраст 7-15 навършени години, които не ходят на училище, но и дял на ПНУ (18-24 г.) над националната и средноевропейската стойности. При тези показатели се има и ясно видима областна диференциация, като област Силистра притежават относително лоша характеристика на училищен обхват, както спрямо другите области в района, така и спрямо всички останали области в страната (21 позиция); Делът на висшистите, на възраст навършени години в района се увеличава през последните 3 години, но стойностите продължават да са около 1/8 по-ниски от средните за страната; Участието в процеси на УЦЖ, в Северен централен район на планиране, е малко под средна стойност за страната и в пъти под средната стойност за ЕС (27). Участието във формално образование и неформално и самостоятелно обучение в Северен централен район на планиране е сред най-високите спрямо останалите райони в страната, но както и в останалите райони намалява спрямо базовата 2007 г. и е значително по-ниско от средните стойности за ЕС; Както и в другите райони на планиране така и в СЦ основен принос за участието в процеси на УЦЖ имат работещите, участващи в неформално обучение, като голяма част от тях са обучавани от самите работодатели, които за разлика от ЮИ и ЮЦ райони не са склонни обучението да се извършва през работно време; Доминираща форма на преподаване при неформално обучение е традиционната, като използването на компютър при дистанционна форма е значително по разпространено в сравнение с 4 от останалите 5 района на страната.

49 ТАЗИ ПРЕЗЕНТАЦИЯ МОЖЕ ДА НАМЕРИТЕ НА АДРЕС: lll.mon.bg

50