Microsoft Word - EB Focus on Age - BG.doc

Размер: px
Започни от страница:

Download "Microsoft Word - EB Focus on Age - BG.doc"

Препис

1 Генерална дирекци за информаци Дирекци за връзка с гражданите ОТДЕЛ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 16/12/2009 EB ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2009 Следизборно проучване Първи резултати: Фокус върху гласуването по възрастови групи Население: ЕС 18+ (в Австри 16+) Обхват: ЕС 27 ( европейски граждани) 1 Анкетирани с право на глас: Период на събиране на данните: 12 юни 6 юли 2009 г. Четири свързани документа относно следизборното проучване, изготвени от Европейски парламент, могат да бъдат намерени на уебсайта на ЕП 2. Настощит пети анализ наблга върху разпределението на гласовете по възрастови групи и особено върху гласуването на младите хора на възраст между 18 и 24 години (+16 в Австри), съпоставено със средните стойности за ЕС27 и отделните държави. Анализът е изготвен въз основа на социалнодемографските данни, предоставени от следизборни Евробарометър/Европейски парламент. Предишното проучване във връзка с разпределението мъже/жени 3 показва, че нма големи различи между гласуването при мъжете и жените: средно, жените са гласували незначително по-малко от мъжете (42 % спрмо 44 %), но са били по-активни от мъжете в 8 държави-членки. От друга страна, жените се чувстват по-малко свързани с ЕС, отколкото мъжете: жените възприемат ЕС като образувание, което е твърде отдалечено от тхното ежедневие. Те се чувстват силно засегнати от финансовата, икономическа и социална криза. Технит интерес към политиката като цло е по-слаб от този на мъжете. Ако все пак имат интерес към политиката, той е по-скоро на местно и регионално равнище, отколкото на национално равнище. 1 За да се гарантира представителността на резултатите от това следизборно проучване, данните бха съобразени със социално-демографските показатели на вска държава-членка и след това в международен план на равнище ЕС /45

2 Как са гласували младите (жени и мъже) на възраст между 18 и 24 години? Докато средната избирателна активност на равнище ЕС е 43 %, участието на младите хора на възраст между 18 и 24 години е едва 29 % (14 процентни пункта разлика), а участието на лицата на възраст 55+ години е 50 %. През 2004 г. избирателната активност на двете възрастови групи е била съответно 33 % и 59 %. Зад тази европейска средна стойност от 29 % за най-младата възрастова група стот значителни национални различи, които варират от +2 до 28 пункта спрмо средни национален вот. Същото се наблюдава при избирателната активност на възрастовата група години. Извън Белги и Люксембург, където гласуването е задължително, националната избирателна активност за тази група варира от 77 % до 12 %. Не е изненада, че младите хора, които гласуват едва за първи или втори път, са гласували значително по-малко от по-възрастните. Тази тенденци е подчертана при националните избори, където средната избирателна активност в рамките на ЕС е 72 %, докато за годишните т е 38 % (34 процентни пункта разлика). Каква е степента на политическа близост? Съвсем очаквано, годишните се чувстват в по-малка степен близки до кото и да е политическа парти. Докато 43 % от европейците като цло завват, че се чувстват близки до една от политическите партии, при годишните тази стойност е едва 30 % ( 13). Лицата на възраст 55+ години имат по-солидна политическа идентичност (52 %). Отново се наблюдават големи различи между поколенита, особено в рамките на вска държава-членка: разликите в чувството на близост до политическа парти от гледна точка на стойностите за младите хора и средните национални стойности варират от 1 до 31 процентни пункта. В кой момент младите хора вземат решението за гласуване? Както е посочено по-горе, младите хора демонстрират по-слаба политическа близост към дадена парти от възрастните. Тук можем да си зададем въпроса дали, наред с други причини, това нма отражение върху тхното желание да гласуват и момента, в който вземат своето решение за гласуване. Едва 30 % от годишните са завили, че винаги гласуват по един и същи начин, в сравнение със средната стойност от 50 % ( 20). От друга страна, те по-често решават за кого да гласуват на по-късен етап от кампанита: 17 % решават нколко седмици преди изборите (+4) в сравнение с 13 % на равнище ЕС27; или нколко дни преди изборите: 17 % (+8) спрмо 9 %. 2/45

3 Следователно те се оказват електорат с по-голма чувствителност към тезите, развивани от кандидатите по време на предизборната кампани. На въпроса защо са отишли да гласуват, 7 % от тх (+2) отговарт, че информацита, кото са получили по време на кампанита, ги е убедила да отидат да гласуват, спрмо средната стойност за ЕС от 5 %. Освен това ние си задаваме въпроса дали слабата мобилизаци на годишните на европейските избори и неувереността на тхното решение за кого да гласуват не се влит от тхната незапознатост с Европейски съюз в сравнение с по-възрастните. Веротно тук трбва да се обърне внимание на мстото на Европейски съюз в учебните програми на среднообразователните училища в 27-те държави-членки. Може да се допусне, че колкото по-запознати с Европейски съюз са младите хора в среднообразователните училища, толкова по-добре ще бъде разбран той като структура и по този начин те ще разполагат с необходимата информаци за формиране на политическа идентичност и вземане на решение за кого да гласуват. Какви са причините да се гласува? Както и при по-възрастните, най-често посочваната от младите хора причина за отиване до избирателните урни е да изпълнт сво дълг като граждани: 46 % ( 1) спрмо средната стойност за ЕС от 47 % 4. При нкои от европейските причини за гласуване има известно разделение между поколенита. Съответно, 22 % (+3) от младите хора смтат, че технит глас може да промени нещата в Европа, 18 % (+6), 18 % (+5) гласуват, защото се чувстват европейски граждани и 8 % (+2) считат, че ЕС играе важна рол в тхното ежедневие. Накра, 16 % (=) от годишните са гласували, защото симпатизират на Европа. При все това, 3 % ( 2) са дали гласа си, защото се интересуват от европейските въпроси. Какви са основните въпроси, мотивирали гласуването? От 15-те въпроса с потенциал да мотивират електората, които бха представени пред анкетираните, младите хора на възраст години, които са гласували (29 %), са посочили същите основни въпроси като повъзрастните. Що се отнас до двата най-важни въпроса, забелзваме, че годишните са по-обезпокоени от финансовата, икономическата и социалната криза, отколкото останалите възрастови групи. а) Икономическит растеж има най-голмо значение за тх с 46 % (+5) спрмо 41 % на равнище ЕС27. Както и при всички останали теми, националните различи са относително важни. Разнородността на отговорите не би трбвало да ни изненадва, ако разгледаме разво на статистическите данни за БВП. Според Евростат БВП на глава от населението, изразен чрез стандартите за покупателна способност, през 2008 г. е варирал от 41 % до 276 % в държавите-членки спрмо средната стойност за ЕС27. 4 Възможни са максимум 3 отговора, представен е сборът от отговорите. 3/45

4 б) При младите хора на възраст години страхът от безработица заема второ мсто с 41 % (+4) спрмо 37 %. И тук нма нищо изненадващо на фона на факта, че според Евростат през октомври 2009 г. безработицата е била 9,3 % сред икономически активното население като цло, докато сред младите хора на възраст под 25 години тази стойност е била 20,7 %. в) Те са по-малко загрижени от другите възрастови групи относно бъдещето на своите пенсии. Този проблем беше посочен от едва 11 % от младите хора спрмо 22 % средно (-11). Какви са мотивите за негласуване? В сравнение със средната стойност на равнище ЕС27 младите хора на възраст години, които не са гласували (71 %), в по-голма степен завват, че нмат интерес към политиката: 20 % (+3) спрмо 17 %. Въпреки това, те са по-малко неудовлетворени от политиката като цло: 19 % ( 9) спрмо 28 %. Като сво трета основна причина за негласуване младите хора посочват, че са били твърде заети, не са имали време или е трбвало да работт. 16 % (+6) от годишните посочват тази причина, по-голм дл от средната стойност за ЕС от 10 %. Накра, младите хора също така са относително повече в посочването на проблеми с бюлетината или с регистрацита за гласуване като причина, заради кото не са отишли до урните: 5 % (+2) спрмо 3 %. На фона на тези две причини за негласуване бихме могли да си зададем въпроса дали нкои мерки за улеснване на гласуването не биха увеличили участието на годишните в бъдещи европейски избори. В същото време относително по-малко млади хора на възраст години са изтъкнали, че не са истински удовлетворени от Европейски парламент като институци: 5 % ( 3) спрмо средната стойност за ЕС от 8 %. Младите хора имат повече доверие в ЕС? Разглеждайки извадката като цло, от отговорите можем да заключим, че като общо правило младите хора имат повече доверие в ЕС, отколкото другите възрастови групи. Всъщност 54 % от младите хора на възраст години, в сравнение със средната стойност за ЕС от 50 % (+4), имат доверие в институциите на ЕС; 74 % считат, че принадлежността на тхната държава към ЕС е положителен факт (+5); и 68 % се чувстват европейски граждани (+4). По отношение на относителната свързаност, кото младите хора имат със свота държава и с Европа, 86 % ( 5) се чувстват свързани със свота държава и 66 % (+2) се чувстват свързани с Европа. Накра, младите хора на възраст години имат по-малък интерес към политиката като цло спрмо по-възрастните: 30 % ( 9). 4/45

5 N.B. Напомнме на читателите, че резултатите от проучването са преценки, чито точност, при равни други услови, се основава на размера на извадката и на наблюдавани процент. При извадки в размер на около интервюта, реалнит процент, т. е. ако цлото население е било интервюирано, варира в рамките на следните доверителни граници: Наблюдавани 10 % или 20 % или 30 % или 40 % или 50 % проценти 90 % 80 % 70 % 60 % Доверителни граници +/ 1,9 пункта +/- 2,5 пункта +/ 2,7 пункта +/ 3,0 пункта +/- 3,1 пункта ЕВРОСТАТ Население на държавите-членки по възрастови групи към 1 нуари 2008 г. ЕС27 % ОБЩО % ,90 % ,36 % ,66 % ,94 % N.B. Мол отбележете, че тези данни не отговарт на бро на потенциалните избиратели, а на населението, което има право да гласува. Всъщност данните относно избирателите завист от националните избирателни процедури, които се различават между отделните държави. 5/45

6 СЪДЪРЖАНИЕ I. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА БЛИЗОСТ... 7 A. Избирателна активност на Европейски избори Б. Избирателна активност на националните избори...9 В. Сравнение на избирателната активност на Европейски избори 2009 и последните национални избори: най-младата възрастова група...11 Г. Политическа близост...12 II. СТЕПЕН НА ИЗЛОЖЕНОСТ НА КАМПАНИЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ III. ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ ПРОФИЛ И НАЧИН НА РАЗСЪЖДЕНИЕ A. Дата на вземането на решение за кого да се гласува...16 Б. Мотиваци за гласуване...17 В. Въпроси, мотивирали гласуването...22 IV. НЕГЛАСУВАЛИТЕ ПРОФИЛ И НАЧИН НА РАЗСЪЖДЕНИЕ A. Момент на вземането на решение да не се гласува...26 Б. Мотиви за негласуване...27 V. ОТНОШЕНИЕ И МНЕНИЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ А. Европейскит парламент...33 Б. Европейскит съюз...35 а. Интерес към политиката...36 б. Свързаност с Европа или със собствената държава, чувство, че е гражданин/ка на ЕС...37 в. Усещане, че Европейскит парламент взема предвид притесненита на европейските граждани...44 VI. ЗНАЧЕНИЕ НА ЗАПОЗНАТОСТТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ /45

7 I. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ И ПОЛИТИЧЕСКА БЛИЗОСТ A. Избирателна активност на Европейски избори 2009 Q1. Избирателна активност на изборите за Европейски парламент през 2009 г. Средни стойности за ЕС и по възрастови групи. ЕС Разлика ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ 43 % 29 % % 44 % 50 % НЕГЛАСУВАЛИ 57 % 71 % % 56 % 50 % Диаграма 1: Избирателна активност на Европейски избори 2009 (ЕИ 2009). Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. 100% 90% 92% 88% 80% 77% 70% 60% 50% 59% 53% 40% 41% 39% 39% 39% 36% 30% 20% 31% 31% 29% 28% 27% 27% 27% 25% 25% 23% 21% 21% 20% 15% 14% 13% 12% 12% 10% 0% LU* BE* MT IT CY EL PT LV DK AT SE IE EU27 HU DE EE ES BG FR CZ RO FI UK SI NL SK LT PL Избирателната активност на Европейски избори 2009 нараства с възрастта, като варира от 29 % за най-младата възрастова група (18-24 години) до 50 % за групата на анкетираните лица на 55 години или по-възрастни. Разликата между общата избирателна активност и тази на най-младата възрастова група в ЕС като цло е 14 процентни пункта. 7/45

8 Q1. Избирателна активност на изборите за Европейски парламент през 2009 г.: Разбивка по държави-членки и възраст. ОБЩО Разлика Португали 37 % 39 % % 35 % 39 % Люксембург# 91 % 92 % % 92 % 90 % Малта 79 % 77 % 2 82 % 75 % 80 % Белги# 90 % 88 % 2 92 % 92 % 90 % Чешка република 28 % 23 % 5 29 % 28 % 29 % Итали 65 % 59 % 6 66 % 65 % 66 % Кипър 59 % 53 % 6 41 % 60 % 71 % Словаки 20 % 13 % 7 17 % 20 % 23 % Румъни 28 % 21 % 7 18 % 28 % 35 % Унгари 36 % 28 % 8 38 % 37 % 38 % Литва 21 % 12 % 9 15 % 19 % 29 % Австри 46 % 36 % % 47 % 51 % Гърци 53 % 41 % % 51 % 62 % Полша 25 % 12 % % 26 % 30 % Словени 28 % 15 % % 22 % 41 % ЕС27 43 % 29 % % 44 % 50 % Българи 39 % 25 % % 39 % 46 % Швеци 46 % 31 % % 40 % 53 % Латви 54 % 39 % % 54 % 62 % Обединеното кралство 35 % 20 % % 38 % 52 % Франци 41 % 25 % % 40 % 49 % Германи 43 % 27 % % 40 % 49 % Естони 44 % 27 % % 44 % 51 % Испани 45 % 27 % % 52 % 49 % Финланди 40 % 21 % % 36 % 50 % Дани 60 % 39 % % 62 % 66 % Нидерланди 37 % 14 % % 40 % 46 % Ирланди 59 % 31 % % 63 % 68 % # Държави-членки, в които гласуването е задължително. Ако разглеждаме само най-младата възрастова група в отделните държави-членки, разликите са изключително разнообразни. В Португали и Люксембург избирателната активност сред най-младите гласоподаватели всъщност е била над средната за съответната държава (+2 пункта в Португали и +1 пункт в Люксембург). В повечето държави-членки тенденцита в избирателната активност сред най-младите анкетирани лица е под средната. Най-големите разлики се наблюдават в Ирланди ( 28 процентни пункта), Нидерланди ( 23) и Дани (където избирателната активност на наймладата група е 21 пункта под средната за страната). 8/45

9 Б. Избирателна активност на националните избори Q9. Избирателна активност на последните национални избори. Разбивка по държави-членки и възраст. ЕС Разлика ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ 72 % 38 % % 77 % 82 % НЕГЛАСУВАЛИ* 28 % 62 % % 23 % 18 % NB. Този въпрос беше зададен на всички анкетирани лица * Включително анкетираните, които са отговорили не знам : 2,8 % в ЕС (2,8 % за 18-24, 3,6 % за 25-39, 3 % за & 2,4 % за 55+). Избирателната активност на последните национални избори също нараства с възрастта. Т е по-висока от тази на изборите за Европейски парламент през 2009 г. при вска от изследваните възрастови групи. Разликата между най-младата група и общата средна активност е 34 процентни пункта, което е повече от разликата в избирателната активност на изборите за Европейски парламент през 2009 г. (но тези анкетирани лица са участвали по-често в национални, отколкото в европейски избори). Диаграма 2: Избирателна активност на последните национални избори. Разбивка по държавичленки за възрастовата група години. 80% 70% 73% 69% 67% 65% 64% 60% 50% 40% 30% 56% 56% 53% 53% 51% 51% 47% 47% 43% 42% 39% 39% 38% 37% 35% 33% 31% 29% 28% 27% 26% 26% 23% 20% 10% 0% BE LU CY DK EL LT MT RO AT SK IT ES PT NL FI FR SI EU27 CZ LV IE HU BG EE PL SE UK DE 9/45

10 Въпрос 9. Избирателна активност на последните национални избори: Разбивка по държавичленки и възраст. ОБЩО Разлика Румъни 63 % 53 % % 61 % 69 % Люксембург # 81 % 69 % % 79 % 87 % Литва 68 % 56 % % 66 % 76 % Словаки 68 % 51 % % 68 % 74 % Белги# 91 % 73 % % 94 % 94 % Австри 72 % 53 % % 72 % 84 % Чешка република 56 % 37 % % 56 % 65 % Кипър 89 % 67 % % 91 % 96 % Гърци 87 % 64 % % 93 % 90 % Дани 89 % 65 % % 91 % 94 % Португали 71 % 47 % % 73 % 80 % Полша 55 % 27 % % 59 % 64 % Итали 81 % 51 % % 88 % 83 % Испани 78 % 47 % % 82 % 88 % Словени 70 % 39 % % 66 % 84 % ЕС27 72 % 38 % % 77 % 82 % Малта 91 % 56 % % 95 % 97 % Естони 63 % 28 % % 68 % 72 % Обединенот о кралство 61 % 26 % % 69 % 81 % Латви 72 % 35 % % 73 % 86 % Нидерланди 80 % 43 % % 87 % 83 % Франци 76 % 39 % % 80 % 87 % Финланди 80 % 42 % % 80 % 90 % Унгари 70 % 31 % % 74 % 80 % Българи 70 % 29 % % 75 % 81 % Ирланди 76 % 33 % % 82 % 93 % Германи 72 % 23 % % 77 % 84 % Швеци 84 % 26 % % 91 % 93 % # Държави-членки, в които гласуването е задължително. Процентите са били закръглени до най-близкото цло число; това може да промени разликата с +/ 1 процентен пункт. Анализът на най-младите групи от анкетирани лица в държавите-членки показва огромни несъответстви; въпреки това, в нико от държавите младите хора не са гласували повече, отколкото останалите възрастови групи. Докато избирателната активност сред най-младите в Швеци е с 58 процентни пункта по-ниска от цлостната активност на последните шведски национални избори, същата разлика в Румъни е само 10 пункта. 10/45

11 В. Сравнение на избирателната активност на Европейски избори 2009 и последните национални избори: най-младата възрастова група Q1 и Q9. Сравнение на избирателната активност на ЕИ 2009 г. и последните национални избори. Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. Европе йски избори 2009 Национ ални избори Разлика Люксембург# 92 % 69 % +23 Малта 77 % 56 % +21 Белги# 88 % 73 % +15 Итали 59 % 51 % +8 Швеци 31 % 26 % +5 Латви 39 % 35 % +4 Германи 27 % 23 % +4 Естони 27 % 28 % 1 Ирланди 31 % 33 % 2 Унгари 28 % 31 % 3 Българи 25 % 29 % 4 Обединеното 20 % 26 % 6 кралство Португали 39 % 47 % 8 ЕС27 29 % 38 % 9 Кипър 53 % 67 % 14 Франци 25 % 39 % 14 Чешка република 23 % 37 % 14 Полша 12 % 27 % 15 Австри 36 % 53 % 17 Испани 27 % 47 % 20 Финланди 21 % 42 % 21 Гърци 41 % 64 % 23 Словени 15 % 39 % 24 Дани 39 % 65 % 26 Нидерланди 14 % 43 % 29 Румъни 21 % 53 % 32 Словаки 13 % 51 % 38 Литва 12 % 56 % 44 # Държави-членки, в които гласуването е задължително. Въпреки че, както беше споменато по-горе, в ЕС като цло избирателната активност на най-младата група от анкетирани лица е по-висока на последните национални избори, отколкото на Европейски избори 2009, това не е валидно за всички държави-членки. В седем държави-членки участието на анкетираните лица на възраст между 18 и 24 години е по-високо на Европейски избори 2009, отколкото на последните национални избори (Люксембург, Малта, Белги, Итали, Швеци, Латви, Германи). В шест от тези държави, участието на тази група в ЕИ 2009 е над средното за ЕС (29 % за наймладата възрастова група). Участието е под средното за ЕС само в Германи. 5 В останалите държави, по-голма част от най-младите анкетирани лица са се мобилизирали да гласуват на последните национални избори, 5 Трбва да се отбележи, че нкои от анкетираните лица от тази възрастова група може да не са били на достатъчна възраст по време на последните национални избори, за да могат да гласуват, но вече да са придобили право на гласуване по време на Европейски избори Такива големи разлики все пак могат да се считат за важни. 11/45

12 Г. Политическа близост отколкото на ЕИ В сами край на скалата се намират Литва (44 пункта разлика), Словаки (38 пункта) и Румъни (32 пункта). Въпрос 10. Чувствате ли се близък/а до нко политическа парти? Разбивка по държавичленки и възраст. ЕС Разлика Да, много близък/а 13 % 7 % -6 8 % 12 % 19 % Да, донкъде 30 % 23 % близък/а % 30 % 33 % Не, не особено 28 % 27 % близък/а % 30 % 25 % Не, изобщо не се 26 % 41 % 31 % 25 % 21 % чувствам близък/а +15 Не знам 3 % 2 % -1 3 % 3 % 2 % Да* 43 % 30 % % 42 % 52 % Не** 54 % 68 % % 55 % 46 % * Сбор от отговорите да, много близък/а и да, донкъде близък/а ** Сбор от отговорите не, не особено близък/а и не, изобщо не се чувствам близък/а. NB. Този въпрос беше зададен на всички анкетирани лица. Диаграма 3: Политическа близост. Средни стойности за ЕС по възрастови групи. No, not close at all 21% 25% 31% 41% No, not really close 25% 27% 30% 30% Yes, somew hat close 23% 28% 30% 33% Yes, very close 7% 8% 12% 19% 0% 5% 10% 15% 20% 25% 30% 35% 40% 45% 55 years and more years years years Близостта към дадена политическа парти нараства с възрастта; най-младата група от анкетирани лица най-рдко посочва, че изпитва близост в нкаква степен. Когато се съберат отговорите да, много и да, донкъде, резултатът на най-младата възрастова група става с 13 пункта по-нисък от средните стойности за ЕС за всички анкетирани лица. Тази разлика например нараства до 22 пункта, когато най-младата възрастова група се съпостави с анкетираните лица на 55 години или по-възрастни. 12/45

13 Въпрос 10. Чувствате ли се близо до нко от политическите партии? Разбивка по държавичленки за възрастовата група години. ОБЩО Разлика Дани 37 % 37 % = Итали 59 % 58 % 1 Естони 47 % 44 % 3 Латви 35 % 31 % 4 Португали 45 % 41 % 4 Малта 78 % 73 % 5 Финланди 46 % 40 % 6 Българи 40 % 34 % 6 Чешка република 34 % 28 % 6 Румъни 26 % 16 % 10 Литва 40 % 30 % 10 Унгари 42 % 31 % 11 Франци 38 % 27 % 11 Полша 31 % 19 % 12 ЕС27 43 % 30 % 13 Ирланди 34 % 21 % 13 Словаки 47 % 33 % 14 Обединеното кралство 22 % 8 % 14 Словени 35 % 20 % 15 Кипър 60 % 44 % 16 Нидерланди 62 % 45 % 17 Белги 54 % 37 % 17 Испани 50 % 32 % 18 Германи 49 % 28 % 21 Люксембург 57 % 34 % 23 Австри 55 % 32 % 23 Гърци 56 % 29 % 27 Швеци 59 % 28 % 31 NB. Сбор от отговорите да, много и да, донкъде. В нито една от държавите най-младите анкетирани лица не се чувстват близки до нко политическа парти в по-голма степен, отколкото средната национална стойност. Единствено в Дани делът на анкетираните на възраст години, които посочват, че се чувстват близки до нко политическа парти, е равен на средната национална стойност (37 %). В останалите държави-членки разликата е отрицателна, което означава, че делът на най-младите сред анкетираните, които посочват, че се чувстват близки до определена парти, е по-малък от средната национална стойност. Разликата е най-голма в Швеци ( 31 пункта), Гърци ( 27), Австри и Люксембург (и в двете 23). 13/45

14 II. СТЕПЕН НА ИЗЛОЖЕНОСТ НА КАМПАНИЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ Q8. Лично Вие спомнте ли си да сте видели по телевизита, в Интернет, на плакати или билбордове, да сте чели във вестниците или да сте чули по радиото кампани на Европейски съюз, насърчаваща хората да гласуват на европейските избори? ЕС Разлика Да 67 % 66 % 1 64 % 69 % 67 % Не 30 % 31 % % 29 % 30 % Не знам 3 % 3 % = 4 % 2 % 3 % Степента на изложеност на кампанита за европейските избори за най-младата възрастова група не се различава значително от средната изложеност в ЕС като цло (66 % спрмо 67 % средно). Диаграма 4: Степен на изложеност на кампанита за ЕИ Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. 100% 90% 90% 80% 70% 60% 81% 81% 79% 79% 75% 73% 72% 70% 70% 69% 68% 68% 68% 67% 66% 66% 64% 63% 63% 63% 63% 62% 60% 57% 56% 56% 50% 47% 40% 30% 20% 10% 0% MT CY EE CZ ES LU SK HU DE LT SE EL PL AT FR EU27 FI LV PT SI NL DK RO IE UK BE IT BG При най-младата възрастова група от анкетирани лица: Степента на изложеност е най-голма в Малта (90 %), Кипър и Гърци (и в двете 81 %). Т е най-малка в Българи (47 %), Итали и Белги (и в двете 56 %). 14/45

15 Q8. Лично Вие спомнте ли си да сте видели по телевизита, в Интернет, на плакати или билбордове, да сте чели във вестниците или да сте чули по радиото кампани на Европейски съюз, насърчаваща хората да гласуват на европейските избори? ОБЩО Разлика Чешка република 75 % 79 % +4 Кипър 78 % 81 % +3 Испани 76 % 79 % +3 Белги 53 % 56 % +3 Обединеното кралство 54 % 57 % +3 Гърци 66 % 68 % +2 Полша 66 % 68 % +2 Българи 45 % 47 % +2 Малта 89 % 90 % +1 Естони 80 % 81 % +1 Люксембург 74 % 75 % +1 Германи 69 % 70 % +1 Франци 66 % 67 % +1 Румъни 62 % 62 % = ЕС27 67 % 66 % 1 Литва 72 % 70 % 2 Латви 66 % 64 % 2 Австри 72 % 68 % 4 Итали 60 % 56 % 4 Португали 67 % 63 % 4 Финланди 71 % 66 % 5 Унгари 79 % 72 % 7 Словаки 82 % 73 % 9 Словени 75 % 63 % 12 Ирланди 72 % 60 % 12 Нидерланди 78 % 63 % 15 Дани 79 % 63 % 16 Швеци 86 % 69 % 17 NB. Сбор на отговорите да. Този въпрос беше зададен на всички анкетирани лица. В сравнение с липсата на разлика в средните стойности за ЕС, делът на анкетираните лица, които си спомнт за кампанита, все пак се различава при анализиране на резултатите на възрастовата група години по държава-членка. В 13 държави-членки делът на най-младите сред анкетираните лица, които си спомнт за кампанита, е над средни за съответната държава, но разликите са малки, вариращи от 4 процентни пункта (Чешка република) до само 1 пункт (Малта, Естони, Люксембург, Германи и Франци). От друга страна, в 13 държави делът на анкетираните от възрастовата група години, които си спомнт за кампанита, е под средни за съответните държави. Най-големи разлики се наблюдават в Швеци (17 пункта), Дани (16 пункта) и Нидерланди (15). 15/45

16 III. ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ ПРОФИЛ И НАЧИН НА РАЗСЪЖДЕНИЕ NB. Следните въпроси (Q3a, Q4d и Q5) бха зададени единствено на анкетираните лица, завили, че са гласували на Европейски избори 2009 (43 % в ЕС като цло). A. Дата на вземането на решение за кого да се гласува Q3a. Кога решихте да гласувате за политическата парти или кандидат, за които гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? Средни стойности за ЕС и по възрастови групи. ЕС Разлика Винаги сте гласували така 50 % 30 % % 47 % 58 % Решихте преди нколко месеца 21 % 28 % % 22 % 17 % Решихте преди нколко седмици 13 % 17 % % 13 % 12 % Решихте нколко дни преди 9 % 17 % +8 9 % 9 % 8 % изборите Решихте в ден на изборите 6 % 8 % +2 8 % 8 % 4 % Не знам 1 % * 2 % 1 % 1 % NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. *Липсват факти и по тази причина разликата не може да бъде изчислена. Поради особеностите на най-младата група анкетирани (вследствие на тхната възраст, те все още нмат навик да гласуват и затова рдко отговарт с Винаги сте гласували така ), сравнването на резултатите за тази точка по възраст не е подходщо. 16/45

17 Б. Мотиваци за гласуване Q4d. Какви са основните причини да решите да гласувате на Европейските избори? Средни стойности за ЕС и по възрастови групи. ЕС Разл ика Това е Ваш дълг като гражданин/ка 47 % 46 % 1 42 % 48 % 49 % Винаги гласувате 40 % 28 % % 39 % 43 % За да подкрепите политическата парти, до кото се чувствате близък/ка 24 % 23 % 1 24 % 24 % 25 % Можете да промените нещата като гласувате на европейските избори 19 % 22 % % 21 % 17 % Вие подкрепте ЕС 16 % 16 % = 16 % 18 % 16 % Чувствате се европеец/ейка /гражданин/ка на ЕС 13 % 18 % % 13 % 12 % За да изразите несъгласието си 11 % 12 % % 12 % 9 % За да подкрепите Вашето правителство 9 % 9 % = 9 % 8 % 9 % ЕС играе важна рол във Вашето ежедневие 6 % 8 % +2 8 % 7 % 5 % За да наложите санкции на Вашето правителство 5 % 6 % +1 5 % 7 % 5 % Силно сте заинтересован/а от въпросите, свързани с ЕС 5 % 3 % 2 8 % 5 % 5 % Информацита, кото получихте по време на кампанита, Ви убеди да отидете да гласувате 5 % 7 % +2 5 % 4 % 4 % За да наложите санкции на ЕС 2 % 2 % = 2 % 3 % 2 % (САМО В ДЪРЖАВИ, В КОИТО ГЛАСУВАНЕТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО) Защото гласуването е 2 % 3 % +1 2 % 2 % 2 % задължително Други (СПОНТАННО) 1 % 2 % +1 1 % 1 % 1 % Не знам 1 % 0 % 1 1 % 1 % 1 % NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Представен е сборът от отговорите. В получер шрифт са дадени трите най-често срещани отговора за тази възрастова група. Нма значителни разлики между средната за ЕС йерархи на причините за гласуване и тази на най-младата група анкетирани. Съществуват разлики, когато се разгледа делът на отговорите, получени по отделните точки. И тук, поради особеностите на наймладата група анкетирани лица (вследствие на тхната възраст, те все още нмат изградени навици за гласуване и затова рдко отговарт с Винаги гласувам ), сравнването на резултатите за тази точка по възраст не е подходщо. Диаграма 5: Причини за гласуване. Средни стойности за ЕС за възрастовата група години. This is your duty as citizen You alw ays vote To support the political party you feel close to You can make things change in voting on the European elections You feel European/ citizen of the EU You are in favour of the EU To express your disagreement To support your Government The EU plays an important role in your everyday life The information you received during the campaign convinced you to go to vote To impose sanctions to your Government You are very interested in European affairs (ONLY WHERE VOTING COMPULSORY) Because voting is compulsory To impose sanctions to the EU 23% 22% 18% 16% 12% 9% 8% 7% 6% 3% 3% 2% 28% 46% 0% 10% 20% 30% 40% 50% Чувството за граждански дълг безспорно е най-важната причина, посочвана от наймладата група анкетирани лица на последните европейски избори (46 %). Т е следвана 17/45

18 от гласуването по навик (28 %, но както беше споменато, тази точка трбва да се тълкува внимателно) и гласуването за подкрепа на партита, до кото гласоподавателт се чувства близък/а (23 % от анкетираните). Q4d. Какви са основните причини да решите да гласувате на Европейските избори? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. ТОВА Е МОЙ ДЪЛГ КАТО ГРАЖДАНИН/КА ОБЩО /45 Разлик а Белги# 37 % 49 % +12 Швеци 71 % 83 % +12 Полша 44 % 55 % +11 Чешка република Люксембур г# 29 % 39 % % 70 % +10 Румъни 73 % 79 % +6 Австри 35 % 39 % +4 Итали 35 % 36 % +1 Нидерланд 43 % 44 % +1 и Българи 63 % 63 % = ЕС27 47 % 46 % 1 Унгари 30 % 29 % 1 Португали Обединено то кралство 43 % 42 % 1 41 % 39 % 2 Германи 40 % 38 % 2 Ирланди 68 % 66 % 2 Естони 55 % 52 % 3 Кипър 78 % 75 % 3 Франци 65 % 57 % 8 Малта 74 % 65 % 9 Финланди 54 % 45 % 9 Дани 64 % 54 % 10 Гърци 60 % 50 % 10 Латви 61 % 51 % 10 Литва 62 % 51 % 11 Испани 57 % 43 % 14 Словаки 63 % 47 % 16 Словени 63 % 44 % 19 NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. # Държави-членки, в които гласуването е задължително. Делът на анкетираните лица на възраст години, чийто мотив за гласуване е чувството за граждански дълг, е по-голм спрмо средните национални стойности в 9 държави-членки, като това е най-силно изразено в Белги (където гласуването е задължително, 12 процентни пункта разлика), Швеци (също 12 пункта) и Полша (11 пункта). В други край на скалата, този мотив е много по-маловажен за наймладите гласоподаватели спрмо средната национална стойност в Словени ( 19 пункта разлика), Словаки ( 16) и Испани ( 14). Тази тенденци се наблюдава в 17 държави.

19 Q4d. Какви са основните причини да решите да гласувате на Европейските избори? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. ЗА ДА ПОДКРЕПЯ ПАРТИЯТА, ДО КОЯТО СЕ ЧУВСТВАМ БЛИЗЪК/КА ОБЩО Разлик а Австри 31 % 48 % +17 Ирланди 19 % 33 % +14 Нидерланди 31 % 44 % +13 Финланди 20 % 28 % +8 Обединеното кралство 21 % 28 % +7 Словаки 41 % 45 % +4 Франци 18 % 22 % +4 Българи 45 % 49 % +4 Германи 34 % 38 % +4 Люксембург 17 % 19 % +2 Кипър 42 % 43 % +1 Литва 23 % 24 % +1 Латви 20 % 21 % +1 Унгари 30 % 30 % = Дани 21 % 20 % 1 ЕС27 24 % 23 % 1 Полша 14 % 13 % 1 Португали 10 % 9 % 1 Итали 22 % 19 % 3 Естони 18 % 13 % 5 Белги 24 % 18 % 6 Румъни 31 % 25 % 6 Чешка 23 % 16 % 7 република Испани 17 % 9 % 8 Словени 26 % 13 % 13 Швеци 29 % 15 % 14 Малта 36 % 20 % 16 Гърци 31 % 12 % 19 NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. При анализ на гласуването сред най-младата възрастова група с цел да бъде подкрепена партита, до кото съответнит гласоподавател се чувства близък/ка, отново се наблюдават големи разлики между държавите-членки. От трите възможни причини, от които анкетираните лица можеха да избират, този отговор е посочван от най-младите анкетирани много почесто спрмо средната национална стойност в Австри (17 процентни пункта разлика, като 48 % от младите австрийци го посочват), Ирланди (делът на най-младите анкетирани, посочващи този отговор като една от своите причини, е с 14 пункта по-висок от средната национална стойност) и Нидерланди (+13 пункта). В други край на скалата, този мотив е много по-маловажен за наймладите гласоподаватели спрмо средната национална стойност в Гърци ( 19 пункта разлика), Малта ( 16) и Швеци ( 14). 19/45

20 Q4d. Какви са основните причини да решите да гласувате на Европейските избори? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. ЧУВСТВАМ СЕ ЕВРОПЕЕЦ/ЕЙКА /ГРАЖДАНИН/КА НА ЕС ОБЩО Разлика Словаки 13 % 32 % +19 Чешка република 15 % 33 % +18 Естони 15 % 32 % +17 Испани 6 % 15 % +9 Франци 23 % 32 % +9 Итали 10 % 18 % +8 Литва 10 % 18 % +8 Румъни 7 % 15 % +8 Австри 16 % 23 % +7 Полша 13 % 20 % +7 Гърци 8 % 15 % +7 Малта 11 % 18 % +7 Унгари 9 % 15 % +6 ЕС27 13 % 18 % +5 Българи 10 % 14 % +4 Германи 23 % 27 % +4 Латви 8 % 12 % +4 Белги 13 % 15 % +2 Словени 11 % 12 % +1 Дани 17 % 17 % = Кипър 5 % 4 % -1 Финланди 16 % 15 % -1 Ирланди 5 % 3 % -2 Португали 6 % 3 % -3 Люксембург 24 % 15 % -9 Нидерланди 18 % 9 % -9 Швеци 14 % 4 % -10 Обединеното кралство 4 % - * NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. *Липсват факти и поради това не може да се изчисли разлика. Чувството сред гласоподавателите, че са европейци/граждани на ЕС е мотивът за гласуване там, където разликата между средната стойност за ЕС и средната стойност за възрастовата група години е най-голма (5 пункта). С дл от 18 % тази причина е петата най-често посочвана от най-младата група (на шесто мсто с 13 % в общата извадка за ЕС). Но разбивката по държави в рамките на най-младата група показва, че тенденциите не са еднакви навскъде. Разликата между най-младата група и средната национална стойност е най-голма в Словаки, където делът на най-младите анкетирани, които посочват, че са гласували на европейските избори, защото се чувстват европейци/граждани на ЕС, е с 19 процентни пункта повече от средната национална стойност. Голма разлика се наблюдава също в Чешката република (+18 пункта) и в Естони (+17 пункта). В Швеци е обратното, като там 10 процентни пункта по-малко от младите анкетирани лица посочват тази точка като една от основните 20/45

21 причини за отиване до избирателните урни по време на ЕИ Същото важи за Нидерланди и Люксембург ( 9 пункта и в двете). 21/45

22 В. Въпроси, мотивирали гласуването Q5 Кой е основнит въпрос, който Ви кара да гласувате на европейските избори? Средни стойности за ЕС и по възрастови групи. ЕС Разлика Икономически растеж 41 % 46 % % 45 % 36 % Безработицата 37 % 41 % % 40 % 32 % Бъдещето на пенсиите 22 % 11 % % 21 % 26 % Ролта на ЕС на международната сцена 22 % 23 % % 24 % 21 % Правомощи и компетенции на европейските 19 % 21 % институции % 21 % 18 % Престъпността 18 % 17 % 1 17 % 19 % 19 % Инфлаци и покупателна способност 18 % 14 % 4 17 % 19 % 18 % Имиграцита 16 % 18 % % 16 % 15 % Борба срещу промените в климата 16 % 18 % % 18 % 15 % Европейски ценности и идентичност 16 % 16 % = 17 % 16 % 15 % Енергетика 13 % 13 % = 14 % 12 % 13 % Единната валута, еврото 12 % 14 % % 13 % 11 % Тероризмът 11 % 10 % 1 10 % 12 % 12 % Селско стопанство 11 % 10 % 1 8 % 11 % 11 % Сигурността на храните 9 % 9 % = 9 % 10 % 8 % Друго (СПОНТАННО) 4 % 3 % 1 3 % 4 % 4 % Нито едно (СПОНТАННО) 12 % 10 % 2 11 % 11 % 13 % Не знам 3 % 3 % = 2 % 3 % 4 % NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Представен е сборът от отговорите. В получер шрифт са дадени трите найчесто срещани отговора за тази възрастова група. Трите основни въпроса, които са мотивирали гласуването на ЕИ 2009, са еднакви при всички възрастови групи. Икономическит растеж и безработицата са съответно на първо и второ мсто за всички възрастови групи. Както се очаква, важността на трети проблем, бъдещето на пенсиите, нараства правопропорционално с увеличаването на възрастта на анкетираните. Диаграма 6: Въпроси, мотивирали гласуването. Средни стойности за ЕС за възрастовата група години. Economic grow th Unemployment The role of the EU in the international scene The pow er and competences of the European institutions The fight against climate change Immigration Crime European values and identity The single currency, the Euro Inflation and purchasing pow er The energy The future of pensions None (SPONTANEOUS) Agriculture Terrorism The food security 14% 13% 11% 10% 10% 10% 9% 23% 21% 18% 18% 17% 16% 14% 41% 46% 0% 10% 20% 30% 40% 50% При най-младата възрастова група двата въпроса, свързани с ЕС, неговата рол на международната сцена и правомощита и компетенциите на неговите институции, заемат трето и четвърто мсто съответно с 23 % и 21 %. 22/45

23 Q5. Кой е основнит въпрос, който Ви кара да гласувате на европейските избори? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ ОБЩО Разлика Чешка република 43 % 69 % +26 Обединеното кралство 23 % 40 % +17 Малта 42 % 57 % +15 Испани 49 % 62 % +13 Белги 39 % 50 % +11 Словаки 56 % 67 % +11 Австри 43 % 53 % +10 Кипър 51 % 56 % +5 Унгари 59 % 64 % +5 ЕС27 41 % 46 % +5 Нидерланди 31 % 36 % +5 Франци 29 % 33 % +4 Гърци 56 % 60 % +4 Финланди 31 % 34 % +3 Итали 41 % 43 % +2 Люксембург 37 % 38 % +1 Германи 46 % 46 % = Естони 42 % 42 % = Латви 57 % 57 % = Ирланди 62 % 61 % 1 Полша 48 % 45 % 3 Португали 43 % 40 % 3 Дани 32 % 29 % 3 Румъни 55 % 52 % 3 Литва 54 % 49 % 5 Словени 38 % 32 % 6 Българи 63 % 57 % 6 Швеци 34 % 24 % 10 NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Делът на анкетираните на възраст между 18 и 24 години, които са посочили икономически растеж като един от основните въпроси, които са ги мотивирали да гласуват на ЕИ 2009, е с 5 процентни пункта по-висок от средната стойност за ЕС за всички възрастови групи, взети заедно (това е въпросът, при който разликата в стойностите е най-голма). Икономическит растеж е много по-важен за най-младите избиратели, отколкото за всички избиратели като цло в Чешката република (+26 пункта), където този въпрос също е най-важнит за най-младите анкетирани в сравнение с всички останали държави-членки (69 %). Следващата най-голма разлика се наблюдава в Обединеното кралство (делът на най-младите гласоподаватели, които посочват този въпрос, е със 17 процентни пункта повече от средната национална стойност), следвано от Малта (+15). В Швеци тенденцита е обратна: икономическит растеж е по-малко мотивиращ въпрос за най-младата група спрмо средната стойност за страната (10 пункта по-малък дл). Същото се наблюдава в Българи и Словени ( 6 пункта). 23/45

24 Q5. Кой е основнит въпрос, който Ви кара да гласувате на европейските избори? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. БЕЗРАБОТИЦАТА ОБЩО Разлика Естони 32 % 55 % +23 Словени 35 % 57 % +22 Латви 42 % 58 % +16 Румъни 39 % 52 % +13 Испани 65 % 77 % +12 Финланди 22 % 33 % +11 Малта 37 % 48 % +11 Словаки 39 % 50 % +11 Люксембург 36 % 46 % +10 Полша 33 % 43 % +10 Итали 36 % 44 % +8 Белги 33 % 41 % +8 Кипър 39 % 46 % +7 Обединеното кралство 25 % 32 % +7 Ирланди 64 % 71 % +7 Португали 48 % 53 % +5 Нидерланди 11 % 15 % +4 Швеци 31 % 35 % +4 ЕС27 37 % 41 % +4 Българи 46 % 49 % +3 Австри 44 % 47 % +3 Гърци 60 % 62 % +2 Дани 25 % 26 % +1 Франци 38 % 36 % -2 Унгари 51 % 48 % -3 Германи 30 % 20 % -10 Литва 35 % 20 % -15 Чешка република 29 % 13 % -16 NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Безработицата също представлва въпрос, който е по-важен като мотив за гласуване за анкетираните на възраст години спрмо средната стойност за ЕС като цло (41 % спрмо 37 %). Разглеждайки само най-младата група анкетирани, този въпрос е найважен в Испани (77 %), Ирланди (71 %) и Гърци (62 %). В рамките на тази група разликите между отделните държави-членки са дори още по-широки, отколкото при стойностите за икономически растеж. Трите държави-членки, в които този въпрос е посочван от най-младата група в много по-голма степен, отколкото средната национална стойност, са: Естони (55 % от анкетираните и +23 в сравнение със средната стойност за страната), Словени (57 % и +22 пункта разлика) и Латви (58 % от анкетираните и +16 пункта). Безработицата е много по-маловажна в сравнение със средната национална стойност за най-младите чехи ( 16 пункта разлика), литовци ( 15) и германци ( 10). 24/45

25 Въпрос 5. Кой е основнит въпрос, който Ви кара да гласувате на европейските избори? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. РОЛЯТА НА ЕС НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА ОБЩО Разлика Литва 16 % 44 % +28 Българи 23 % 43 % +20 Чешка република 19 % 36 % +17 Словаки 26 % 40 % +14 Естони 18 % 31 % +13 Германи 33 % 45 % +12 Ирланди 11 % 21 % +10 Латви 10 % 18 % +8 Австри 29 % 35 % +6 Итали 26 % 30 % +4 Румъни 20 % 23 % +3 ЕС27 22 % 23 % +1 Унгари 15 % 14 % -1 Португали 15 % 14 % -1 Словени 18 % 16 % -2 Швеци 23 % 20 % -3 Малта 21 % 16 % -5 Обединено то кралство 11 % 6 % -5 Дани 27 % 21 % -6 Испани 10 % 3 % -7 Белги 17 % 9 % -8 Люксембу 26 % 18 % -8 рг Полша 15 % 6 % -9 Гърци 26 % 16 % -10 Франци 26 % 16 % -10 Нидерлан ди 27 % 17 % -10 Кипър 26 % 14 % -12 Финланди 26 % - * NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. *Липсват факти и поради това не може да се изчисли разлика. Като се съди по дловото разпределение, ролта на ЕС на международната сцена има в една или друга степен същото значение за най-младата възрастова група и за гражданите на ЕС като цло, но това не се отнас за всички държави. Разликата в значението на този въпрос при гласуване е най-голма в Литва (44 % от отговорите на възрастовата група години в сравнение с 16 % за Литва като цло, 28 пункта разлика), Българи (+20 пункта разлика) и Чешката република (+17 пункта). Този въпрос е по-маловажен в сравнение със средната национална стойност за най-младите гласоподаватели в Кипър ( 12 пункта), Нидерланди, Франци и Гърци ( 10 пункта и в трите). 25/45

26 IV. НЕГЛАСУВАЛИТЕ ПРОФИЛ И МОТИВИ NB. Въпроси Q3b и Q4b бха зададени единствено на анкетираните лица, завили, че НЕ са гласували на Европейски избори 2009 (57 % в ЕС). A. Момент на вземането на решение да не се гласува Въпрос 3б. Кога решихте да НЕ гласувате на скорошните избори за Европейски парламент? Средни стойности за ЕС и по възрастови групи. ЕС Разлика Никога не гласувате 22 % 33 % % 18 % 16 % Решихте преди нколко месеца 18 % 11 % 7 14 % 20 % 23 % Решихте преди нколко седмици 15 % 8 % 7 12 % 18 % 18 % Решихте нколко дни преди изборите 16 % 17 % % 16 % 18 % Решихте в ден на изборите 16 % 14 % 2 18 % 18 % 13 % Не знам 13 % 17 % % 10 % 12 % NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че не са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Представен е сборът от отговорите. Поради особеностите на най-младата група анкетирани лица (вследствие на тхната възраст те по-често отговарт с никога не гласувате, тъй като веротно това е била първата им възможност да упражнт своето право на глас), това сравнение на резултатите по възраст е неуместно. 26/45

27 Б. Мотиви за негласуване Q4b. Какви са основните причини, поради които НЕ гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? Средни стойности за ЕС и по възрастови групи. ЕС Разлика Липса на доверие/неудовлетвореност от политиката като цло 28 % 19 % 9 26 % 32 % 31 % Липса на интерес към политиката като такава 17 % 20 % % 15 % 15 % Гласуването нма никакви последици/гласуването не промен нищо 17 % 12 % 5 17 % 17 % 18 % На почивка/отсъствие от дома 10 % 11 % % 10 % 9 % Твърде зает(а) /нмах време /имах работа 10 % 16 % % 11 % 5 % Не знам много за Европейски съюз/европейски парламент или 10 % 9 % 1 12 % 8 % 12 % изборите за Европейски парламент Рдко или никога не гласувам 10 % 14 % % 9 % 6 % Липса на интерес към европейските теми/ въпроси 9 % 7 % 2 7 % 10 % 9 % Липса на истинско удовлетворение от Европейски парламент като институци 8 % 5 % 3 7 % 9 % 10 % Болест/здравен проблем по същото време 7 % 2 % 5 4 % 5 % 14 % Липса на публичен дебат/липса на избирателна кампани 6 % 5 % 1 5 % 6 % 6 % Зает/а със семейството/дейност в свободното време 5 % 5 % = 7 % 5 % 5 % Против Европейски съюз 4 % 2 % 2 2 % 6 % 5 % Проблеми с регистрацита или с бюлетината 3 % 5 % +2 4 % 3 % 2 % Не знаех, че има избори 2 % 3 % +1 2 % 1 % 1 % Друго (СПОНТАННО) 6 % 9 % +3 5 % 6 % 6 % Не знам 3 % 5 % +2 3 % 2 % 3 % NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че не са гласували на европейските избори. В получер шрифт са дадени трите най-често срещани отговора за четирите възрастови групи. Най-младите анкетирани лица, които не са гласували на Европейски избори 2009, посочват като основна причина липса на интерес към политиката, кото също така е почесто посочвана от тх, отколкото средно в ЕС като цло (20 % спрмо 17 %). Втората най-често посочвана причина е липса на доверие/неудовлетвореност от политиката като цло, но с много по-малък дл спрмо средни (19 % спрмо 28 %). Третата причина, което е любопитен факт, е липсата на време, чийто дл сред наймладите лица, въздържали се да гласуват, е с 6 процентни пункта повече спрмо средни (16 % спрмо 10 %). 27/45

28 Q4b. Какви са основните причини, поради които НЕ гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ/ НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ПОЛИТИКАТА КАТО ЦЯЛО ОБЩО Разлика Люксембург# 11 % 31 % +20 Гърци 51 % 52 % +1 Малта 31 % 30 % -1 Полша 29 % 27 % -2 Ирланди 20 % 18 % -2 Дани 8 % 5 % -3 Финланди 18 % 15 % -3 Португали 28 % 24 % -4 Чешка република 39 % 33 % -6 Литва 24 % 17 % -7 Германи 32 % 25 % -7 Итали 37 % 30 % -7 Естони 24 % 16 % -8 Словаки 37 % 29 % -8 Испани 24 % 15 % -9 Франци 21 % 12 % -9 Австри 25 % 16 % -9 Латви 28 % 19 % -9 Румъни 44 % 35 % -9 ЕС27 28 % 19 % -9 Българи 45 % 34 % -11 Обединеното кралство 20 % 6 % -14 Белги# 18 % 3 % -15 Швеци 21 % 4 % -17 Унгари 36 % 16 % -20 Нидерланди 21 % 1 % -20 Кипър 44 % 22 % -22 Словени 30 % 6 % -24 NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че не са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Представен е сборът от отговорите. # Държави-членки, в които гласуването е задължително. Както беше споменато по-горе, като цло най-младите анкетирани лица, които не са гласували на Европейски избори 2009, много по-рдко посочват като причина липсата на доверие/неудовлетвореността от политиката (средната стойност за ЕС за тази група е 19 % от анкетираните в сравнение с 28 % при общата извадка). Единствено в Люксембург (където гласуването е задължително) делът на най-младите въздържали се от гласуване лица, които посочват това като причина за негласуване, е значително по-голм от средната национална стойност (+20 пункта). В Гърци той е един процентен пункт повече. В останалите държави-членки тази причина се посочва по-рдко от възрастовата група години, като разликата е най-голма в Словени ( 24 пункта), Кипър ( 22 пункта), Нидерланди и Унгари ( 20 и в двете). 28/45

29 Q4b. Какви са основните причини, поради които НЕ гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. ЛИПСА НА ИНТЕРЕС КЪМ ПОЛИТИКАТА КАТО ТАКАВА ОБЩО Разлика Малта 29 % 65 % +36 Люксембур г# 19 % 33 % +14 Унгари 29 % 42 % +13 Българи 24 % 34 % +10 Ирланди 15 % 25 % +10 Швеци 8 % 18 % +10 Чешка република 22 % 31 % +9 Германи 15 % 23 % +8 Испани 26 % 33 % +7 Латви 13 % 20 % +7 Гърци 17 % 24 % +7 Словени 17 % 24 % +7 Итали 12 % 17 % +5 Австри 19 % 24 % +5 Франци 10 % 14 % +4 Обединено то 14 % 17 % +3 кралство ЕС27 17 % 20 % +3 Португали 23 % 25 % +2 Румъни 16 % 17 % +1 Финланди 17 % 18 % +1 Дани 11 % 11 % = Литва 13 % 13 % = Кипър 25 % 23 % -2 Полша 22 % 20 % -2 Белги# 11 % 8 % -3 Нидерланд и 6 % 1 % -5 Естони 18 % 12 % -6 Словаки 22 % 15 % -7 NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че не са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Представен е сборът от отговорите. # Държави-членки, в които гласуването е задължително. На равнище ЕС като цло, липсата на интерес към политиката е основната причина най-младите анкетирани да не отидат до избирателните урни на Европейски избори 2009 (20 % от анкетираните в сравнение със 17 % за всички възрастови групи, взети заедно). Тази причина е по-важна за най-младата възрастова група спрмо средната национална стойност в 19 държави-членки. Най-голма разлика се наблюдава в Малта (+36 пункта). Разликата е голма също в Люксембург (+14) и Унгари (+13). В шест държави се наблюдава обратното: липсата на интерес към политиката не е толкова важна причина за негласуване спрмо средната стойност за съответната държава като цло. Най-големи разлики се наблюдават в Словаки ( 7 пункта), Естони ( 6) и Нидерланди ( 5). 29/45

30 Q4b. Какви са основните причини, поради които НЕ гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? Разбивка по държави-членки за възрастовата група години. МОЯТ ГЛАС НЯМА НИКАКВИ ПОСЛЕДИЦИ/ НЕ ПРОМЕНЯ НИЩО ОБЩО Разлика Итали 18 % 25 % +7 Българи 31 % 34 % +3 Франци 10 % 13 % +3 Люксембу рг# 5 % 6 % +1 Малта 11 % 12 % +1 Испани 10 % 10 % = Латви 38 % 38 % = Унгари 22 % 21 % -1 Нидерлан ди 10 % 7 % -3 Обединен ото 9 % 6 % -3 кралство Ирланди 7 % 4 % -3 Гърци 24 % 20 % -4 Португал и 11 % 7 % -4 Швеци 13 % 8 % -5 ЕС27 17 % 12 % -5 Чешка република 22 % 16 % -6 Кипър 21 % 15 % -6 Австри 35 % 29 % -6 Словени 23 % 17 % -6 Финланди 21 % 14 % -7 Румъни 17 % 10 % -7 Германи 30 % 21 % -9 Литва 21 % 12 % -9 Словаки 19 % 10 % -9 Полша 13 % 2 % -11 Естони 17 % 5 % -12 Белги# 11 % - * Дани 7 % - * NB. Въпросът беше зададен на анкетираните лица, които са завили, че не са гласували на европейските избори. Възможни са най-много три отговора. Представен е сборът от отговорите. # Държави-членки, в които гласуването е задължително. *Липсват факти и поради това не може да се изчисли разлика. Убеждението, че гласуването нма никакви последици, е много по-рдко срещано сред най-младите анкетирани лица като причина за въздържане от гласуване (12 % спрмо 17 % в ЕС като цло). Това е така в 18 държави-членки, най-вече в Естони ( 12 пункта), Полша ( 11), Словаки, Литва и Германи ( 9 и в трите). Въпреки това, в пет държави най-младата възрастова група посочва тази причина по-често, отколкото средната национална стойност, особено в Итали (+7 пункта), Българи и Франци (и в двете +3). 30/45

Eurobaromètre Standard (EB 69)

Eurobaromètre Standard (EB 69) Генерална дирекция Комуникация ОТДЕЛ ПРОУЧВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 15/09/2008 ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2009 Стандартен Евробарометър (EБ 69) - Пролет 2008 Първи общи резултати: Средни европейски стойности

Подробно

Европейска комисия - Съобщение за медиите Резултати от есенното издание на проучването Стандартен Евробарометър за 2018 г.: в навечерието на изборите

Европейска комисия - Съобщение за медиите Резултати от есенното издание на проучването Стандартен Евробарометър за 2018 г.: в навечерието на изборите Европейска комисия - Съобщение за медиите Резултати от есенното издание на проучването Стандартен Евробарометър за 2018 г.: в навечерието на изборите за Европейски парламент преобладава положителната представа

Подробно

България и ЕС: Дефицит и дълг на институционален сектор „Държавно управление” през 2017 година (предварителни данни)

България и ЕС: Дефицит и дълг на институционален сектор „Държавно управление” през 2017 година (предварителни данни) БЪЛГАРИЯ И ЕС: ДЕФИЦИТ И ДЪЛГ НА ИНСТИТУЦИОНАЛЕН СЕКТОР ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ 2017 ГОДИНА По предварителни данни на Евростат през 2017 г. дефицитът на институционален сектор Държавно управление на ЕС-28

Подробно

PowerPoint Presentation

PowerPoint Presentation ПЕТА РЕГИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ град Бургас, хотел Аква, 06 юни 2018 година ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ В ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПУБЛИЧНОТО МНЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И В ЕВРОПА:

Подробно

Microsoft Word - EB flash 341 analytical synthesis BG

Microsoft Word - EB flash 341 analytical synthesis BG Генерална дирекция за информация Дирекция за връзка с гражданите Отдел за наблюдение на общественото мнение Брюксел, 7 март 2012 г 8 март 2012 г: Международен ден на жената Неравенство между половете в

Подробно

What is the European Health Insurance Card (EHIC)

What is the European Health Insurance Card (EHIC) MEMO/11/406 Брюксел, 16 юни 2011 г. Здраве готвите се за почивка? Винаги пътувайте със своята Европейска здравноосигурителна карта! Когато сте на почивка, очаквайте... неочакваното! Планирате да пътувате

Подробно

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, г. COM(2016) 85 final ANNEX 4 ПРИЛОЖЕНИЕ към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно ак

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, г. COM(2016) 85 final ANNEX 4 ПРИЛОЖЕНИЕ към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно ак ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, 10.2.2016 г. COM(2016) 85 final ANNEX 4 ПРИЛОЖЕНИЕ към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно актуалното състояние във връзка с изпълнението на приоритетните

Подробно

Европейски индекс на настигането

Европейски индекс на настигането Индекс на настигането: пето издание TheCatchUpIndex.eu Догонват ли успешно страните от Централна и Източна Европа останалите държави от ЕС? София, 27 април 2016 г. 12 години от началото на петото разширяване

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през октомври 2016 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през октомври 2016 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2016 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2016 г. са 404.0 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2016 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2016 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2016 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2016 г. са 577.2 хил. (табл. 1 от приложението), или с 9.2% над

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през януари 2017 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през януари 2017 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЯНУАРИ 2017 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през януари 2017 г. са 369.5 хил. (табл. 1 от приложението), или с

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2017 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2017 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2017 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2017 г. са 665.7 хил. (табл. 1 от приложението), или с 15.3%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през февруари 2017 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през февруари 2017 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2017 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2017 г. са 366.8 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2016 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2016 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АПРИЛ 2016 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2016 г. са 466.3 хил. (табл. 1 от приложението), или с 26.2%

Подробно

Press release_Tourism L

Press release_Tourism L Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през март 2010 година Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2010 г. са 283.8 хил. или с 29.7% по-малко в сравнение с март

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2010 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2010 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2010 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2010 г. са 355.9 хил., или с 31.9% помалко в сравнение с юли

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2015 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2015 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2015 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2015 г. са 450.9 хил. (табл. 1 от приложението),

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2019 г. са 779.5 хил. (табл. 1 от приложението), или със 7.2%

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2010 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2010 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2010 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2010 г. са 354.8 хил., или с 21.4% по-малко в сравнение

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юни 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юни 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮНИ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2019 г. са 717.1 хил. (табл. 1 от приложението), или с 5.9% над

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АПРИЛ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2019 г. са 620.8 хил. (табл. 1 от приложението), или с 2.4%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през март 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през март 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ МАРТ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2019 г. са 478.3 хил. (табл. 1 от приложението), или с 3.5%

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2010 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2010 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2010 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2010 г. са 379.7 хил., или с 30.6% по-малко в сравнение

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през септември 2018 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през септември 2018 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2018 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2018 г. са 633.4 хил. (табл. 1 от приложението),

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през ноември 2018 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през ноември 2018 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2018 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2018 г. са 426.3 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през декември 2018 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през декември 2018 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 2018 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2018 г. са 478.4 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ ЮНИ-СЕПТЕМВРИ 2015 г. -7.5% спад в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода юни-септември 2015 г. спрямо 2014 г. Спад от -7.3% при посещенията с цел

Подробно

Microsoft Word - Executive summary_BG.DOC

Microsoft Word - Executive summary_BG.DOC Резюме През последните десетилетия европейските държави постигнаха значителен напредък по отношение на здравето на населението. Очакваната средна продължителност на живота при раждане в Европейския съюз

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ ЮНИ 2014 г.) 5.7% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари-юни 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. Увеличение от 4% при посещенията

Подробно

BG Tourism January - August s pl. balance July 2012

BG Tourism January - August s pl. balance July 2012 МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ АВГУСТ 2012 г.) 2.4% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари август 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. Увеличение от 2.19%

Подробно

Microsoft Word - BG Tourism January - November s pl. balance do October 2011_ver1.doc

Microsoft Word - BG Tourism January - November s pl. balance do October 2011_ver1.doc МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ НОЕМВРИ 2011 г.) 4.5% ръст в броя на чуждестранните туристи посетили България през периода януари - ноември 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. Увеличение от 5.7%

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ-МАЙ 2015 г.) 7% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари-май 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Увеличение от 64.1% при посещенията

Подробно

Microsoft Word - A AM MSWORD

Microsoft Word - A AM MSWORD 22.4.2015 A8-0101/5 5 Инес Аяла Сендер, Богуслав Либерадзки Съображение Д a (ново) Дa. като има предвид, че Комисията от 2013 г. представлява края на многогодишен програмен период, за който от новата Комисия

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ МАЙ 2014 г.) 6.7% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари-май 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. Увеличение от 5% при посещенията

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ - СЕПТЕМВРИ 2014 г.) 5,6 % ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България за периода януари септември 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. Приходите от

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ МАРТ 2011 г.) 7.4% ръст в броя на чуждестранните туристи посетили България през периода януари - март 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. Увеличение от 9.3% при

Подробно

BG Tourism JANUARY-MARCH pl balance Feb 2013

BG Tourism JANUARY-MARCH pl balance Feb 2013 МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ МАРТ 2013 г.) 8.7% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари-март 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. Увеличение от 11.1% при

Подробно

European Commission

European Commission ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ Брюксел, 19 март 2013 Пътна безопасност: Европейският съюз съобщава найниския досега брой на загиналите по пътищата и започва разработването на стратегия относно

Подробно

BG Tourism January - September s pl. balance August 2012

BG Tourism January - September s pl. balance August 2012 МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ СЕПТЕМВРИ 2012 г.) 2.7% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през периода януари септември 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. Увеличение от

Подробно

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.)

BG-Tourism-Jan-Apr 2006-WTO-OMT Version-(Bulg.) МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ (ЯНУАРИ 2015 г.) 10.2% ръст в броя на чуждестранните туристи, посетили България през януари 2015 г. спрямо същия месец на 2014 г. Увеличение от 91% при посещенията с цел гостуване

Подробно

ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС, май ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ

ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС, май ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС - ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ През периода януари - май 2010 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 12.3% съответния период на та година и възлиза на 6.3 млрд. лева (табл. 1.1 и

Подробно

МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ Януари - Февруари 2017 г. 1. Чуждестранни туристи в България През периода януари - февруари 2017 г. общият брой посещени

МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ Януари - Февруари 2017 г. 1. Чуждестранни туристи в България През периода януари - февруари 2017 г. общият брой посещени МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ БЪЛГАРИЯ Януари - Февруари 2017 г. 1. Чуждестранни туристи в България През периода януари - февруари 2017 г. общият брой посещения на чуждестранни туристи в България е 717 718. Техният

Подробно

Съвет на Европейския съюз Брюксел, 1 март 2017 г. (OR. en) 6845/17 ADD 1 TRANS 89 ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО От: Дата на получаване: 28 февруари 2017 г. До:

Съвет на Европейския съюз Брюксел, 1 март 2017 г. (OR. en) 6845/17 ADD 1 TRANS 89 ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО От: Дата на получаване: 28 февруари 2017 г. До: Съвет на Европейския съюз Брюксел, 1 март 2017 г. (OR. en) 6845/17 ADD 1 TRANS 89 ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО От: Дата на получаване: 28 февруари 2017 г. До: Генералния секретар на Европейската комисия, подписано

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2011 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2011 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2011 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2011 г. са 398.0 хил., или с 4.8% повече в сравнение с

Подробно

Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - ноември 2018 година (предварителни данни)

Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари - ноември 2018 година (предварителни данни) ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС ПРЕЗ ПЕРИОДА ЯНУАРИ - НОЕМВРИ 2018 ГОДИНА (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ) През периода януари - ноември 2018 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 9.5% 2017 г.

Подробно