Godishnik_2011.indd

Препис

1 ХЕЛИКТИТ ГОДИШНИК НА ПЕЩЕРЕН КЛУБ ХЕЛИКТИТ БР. 14, ЗА ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2010 ГОДИНА ANNUARY OF CAVING CLUB HELICTIT VOL. 14, FOR EVENTS DURING 2010

2 ХЕЛИКТИТ ГОДИШНИК НА ПЕЩЕРЕН КЛУБ ХЕЛИКТИТ, БР. 14 ЗА ДЕЙНОСТТА ПРЕЗ 2010 ГОДИНА ANNUARY OF C.C. HELICTIT, VOL. 14 FOR EVENTS DURING 2010

3 Пещерен клуб Хеликтит - София, България София, П. К. 1618, Овча купел I, бл. 412, вх. Л, ап. 258 WEB: helictit@abv. bg Годишник на Пещерен клуб Хеликтит - София, бр. 14 Съставител: Алексей Жалов Дизайн и рисунки: Живко Петров и Мартина Колева Фотография на корицата: Алексей Жалов Превод: Магдалена Стаменова Редакция: Пламен Трифонов Тираж: 50 бр., печат Пал Издание на пещерен клуб Хеликтит - София, 2011 ISSN Всички права запазени! Caving Club Helictit - Sofia, Bulgaria 1618 Sofia, dist. Ovcha kupel I, bl. 412, entr. L, fl. 258 WEB: helictit@abv. bg Annuary of C. C. Helictit - Sofia, vol. 14 Editor: Aleksei Jalov Design and cartoons: Zhivko Petrov and Martina Koleva Cover photo: Aleksei Jalov Translation: Magdalena Stamenova Redaction: Plamen Trifonov Total print: 50, print Pal Edition of C. C. Helictit - Sofia, 2011 ISSN All rights reserved!

4 СЪДЪРЖАНИЕ Нашият пещерен клуб през 2009 година...5 Дневник на проявите на ПК Хеликтит през 2009 година...9 Още една година в изследване на Лакатнишките пещери. Константин Стоичков...18 Една история за два пещерни района край западната ни граница. Константин Стоичков...24 Бавно и методично работата в Банковица през 2009 година. Живко Петров Духла застрашена пещера. Проблеми, свързани с опазването на пещерата Духлата и Боснешкия карстов район. Константин Стоичков...32 Система Трифалосната Езерото на Черепиш. Живко Петров Национална експедиция Бански суходол Константин Стоичков...39 Прекартиране на Колкина дупка или част от експедиция Колкина дупка Иван Петров Първи задочен курс по картиране и научно-приложни методи. Константин Стоичков...47 Кратки Хеликтитци в Румъния. Здравка Попова и Борислав Сотиров...54 Експедиция Голо Бърдо Албания. Алексей Жалов Българи на национална конференция на британските спелеолози Hidden Earth и още нещо. Алексей Жалов С бастун по пещерите на Карпатос Алексей Жалов Хелититци на 3-тия Балкански пещерен сбор Алексей Жалов Картирани пещери Членове на ПК Хеликтит

5 CONTENTS Our cavers club during Diary of the Activities of CC Helictit, Sofia, for Yet Another Year of Exploration of the Lakatnik Caves Konstantin Stoichkov.. 18 A Tale of Two Cave Areas near Our Western Border Konstantin Stoichkov.. 24 Slow and Steady Work in Bankovitza in 2009 Zhivko Petrov Duhlata An Endangered Cave. Problems of Cave Protection of Duhlata Cave and of Bosnek Karst Region Konstantin Stoichkov.. 32 The Trifalosnata Ezeroto System, Cherepish Zhivko Petrov Banski suhodol 2009 National Expedition Konstantin Stoichkov.. 39 The First Extramural Course in Surveying and Applied Scientific Techniques Konstantin Stoichkov.. 47 Helictit Members in Romania Borislav Sotirov and Zdravka Popova...59 The expedition Golo Bardo Albania Alexey Zhalov Bulgarians on the National Conference of British cavers Hidden Earth Alexey Zhalov With a stick in the caves of Karpathos Alexei Zhalov The cavers from CC Helictit at 3 rd Balkan Cavers Camp Alexei Zhalov Mapped caves Members of CC Helictit

6 ОТ РЕДАКТОРА Алексей Жалов Нещо за което не е писано, все едно не се е случило! За това, след като само преди около месец издадохме 13 тия пореден годишник на клуба, слагаме на тепсия основната информация за това какво и как успяхме да сторим през миналата 2010 г. Тук обаче, поради една или друга причина, не са включени онези малки щъкания из Родината, които уж не са толкова впечатляващи, но всъщност съставляват по-голямата част от 140 те прояви от клубния календар. Ама не е възможно щото, ако беше то годишниците биха били бая обемни и издаването им щеше да ни затрудни. Тук почти нищо не пише за трудностите, които съпътстваха нашето ежеседмичие как и кой спретна новото клубно помещение, с цената на какви усилия клуба преживява там, за това че въпреки усилията които правим не можем да огреем навсякъде, за ходенията на Елица по щатските дупки, за това какво правим за опазването на пещерите у нас и не само... Здраве да е! Важното е, че ни има имаме амбиции, следваме пътя който сме си начертали къде повече, къде по-малко успяваме да стигнем до желаното място независимо с какво се олицетворява то: повече или по-интересни открити и проучени пещери, завършен квалификационен курс, опазена пещера, скитня по други страни хайде да не изброяваме. Ако не беше така нямаше за какво да се пише тоест да го има това хеликтитско чудо наречено Годишник. Приятно четене! 5

7 ПЕЩЕРНИЯТ КЛУБ ПРЕЗ 2010 ГОДИНА Живко Петров Цвети, Ася, Ванката, Роджи и Венци в пещерата Беляр Към края на 2010 г. (18 декември) членският състав на клуба съставляваше 25 члена хора с различни спелеоложка квалификация. Почти всички от тях се включиха в проявите на клуба, а завършилите последния курс успешно се интегрираха, проявявайки самоинициатива и ентусиазъм. През годината Управителният съвет на клуба се е събирал на седем редовни заседания. На тях бяха дискутирани различни проблеми, засягащи дейността на клуба. За отбелязване е, че заседанията се провеждаха при участието на необходимия минимум от своите членове, т. е. 3-ма! Един от членовете на УС Яни Макулев, не е присъствал на нито едно заседание. Общо взето решенията за дейността на клуба се решават оперативно и в крачка от членовете на УС, а не на заседания. Продължи практиката заседанията да се провеждат при открити врата. През финансовата година продължава практиката за ненавременно плащане на членския внос. Това затруднява посрещането на някои финансови нужди на клуба. Благодарение на някои извънредни постъпления (дарения) можахме да осигурим финансовата стабилност на клуба. Организираната спомагателна касичка също спомага в значителна степен финансирането на текущите разходи по клубното помещение. Бяха регистрирани резки промени в количеството на някои артикули от материалната база на клуба. Установихме известни липси и е закупена нова материална база. Продължава порочната практика взетия инвентар да не се връща навреме и да не се почиства качествено. В момента разполагаме с умивалня до клубното помещение, където безпроблемно може да се почиства използвания инвентар поради, което няма оправдание да се връща измърсен инвентар. Затвърждава се и тенденцията да се оставя инвентар в проучваните пещери. Той трябва да бъде съвсем скоро изваден, а оставения инвентар в БС 9-11 да бъде възстановен със средствата от експедицията. Като цяло клубните членове се отнасят немарливо към материалната база и не спазват на- 6

8 редбата за ползването Ј. Необходимо е отговарящият за материалната база да изготви форми за ползване на инвентара и за по-лесното му вписване и броене. Въпреки неуредиците се прави ежемесечна пълна инвентаризация и се следи оборота на материалната база и за вида Ј. Особено радостен е фактът, че през 2010 година 6-ма клубни члена повишиха своята квалификация в националните курсове за подготовка на кадри по спелеология: 2-ма за инструктори, 2-ма за техническо усъвършенстване и 2-ма по научно-приложни дейности и картиране. Продължи работата в т. нар. приоритетни обекти на клуба. За отбелязване е, че бе завършено изследването само на един от тях. Дори бе прибавен нов! Резултатът не може да ни задоволява. В бъдеще би трябвало да се вложат повече усилия. Дейността по обекти изглежда така: Яворец картирана изцяло в рамките на едно ходене. Темна дупка и Зиданка на Лакатник в четири прояви продължи изследването на п. Зиданка картиране и разкопаване на глинена тапа. Бе картиран извора Житолюб с помощта на колегите от ПК Черни връх, и бяха осъществени контролни измервания в Мрачните езера на Темната дупка. С две ходения е завършена картировката на най-отдалечените участъци от така наречените Нови части. Банковица и района осъществени са едва две прониквания, като по-забележителен резултат е достигането на край в единия (засега най-отдалечен) ръкав. Не е картиран нито метър! Работата в района продължи главно в Каденица, където се напредна в перспективен тесняк. Работи се в пропастчиците Свредела и Салкъмите. В Свредела са открити нови части, които все още не са проходени. Беше работено и по повърхността. Говорът на водата осъществено е само едно проникване! За наше оправдание може да се каже, че се свърши доста работа по довършване на картировката! Езерото и Трифалосната осъществени са едва две ходения, посветени главно на картирането. По-забележително нещо са откриването на малко нови части в Трифалосната. Врачанска планина осъществено е само едно ходене на п. Мижишница за продължаване на картировката. Дружево това е новият от т. нар. приоритетни обекти. Осъществени са две прояви: за запознаване с района и работа в пещерата Хайдушкото кладенче където бяха отворени и картирани части по пътя на водата. Общо клуба е осъществил 14 прояви в т. нар. приоритетни обекти. Паралелно са изследвани и обекти в различни райони и краища на България. Изброяването на районите би оформило дълъг списък (Безден, Беренде, Туден, Лакатник, Балша, Церово, Гинци, Бобошево, Флорош, Драгоман, Велинград, Вуково, Бърложница, Перник, Малко Търново и прочее). В повечето случаи това са теренни обходи за търсене и за събиране на сведения за пещери. При някои от тях са проучени и картирани и нови обекти. Общо за отчетния период са картирани 26 пещери и пропасти (вкл. по време на клубните експедиции описани по-долу). През 2010 г. клубът организира експедиция в района на с. Стакевци г. В нея взеха участие 15 клубни члена, като общо с приятелите, взели участие в експедицията броят бе значителен 22 души! Без да се спираме на конкретните резултати, трябва да отбележим перфектната организация на проявата благодарение на Ивайло и Десислава Иванови. Предварителната подготовка, работата на място, както и не на последно място отчетът за постигнатото са на изключително ниво. Втората експедиция организирахме съвместно със СПК Академик. Това бе поредната проява в циркуса Бански суходол. За съжаление, от клуба участваха само К. Стоичков, М. Хаджитодоров, В. Марков, И. Бусерски, които бяха и сред найактивните участници. Продължена е работата в БС 9-11 и са картирани 2 пещери. Третата експедиция се проведе съвместно с историческия музей във Велинград и Сдружение Сюткя Ракитово като в рамките на проявата бе картирана за нуждите на музея Сухата пещера край Велинград. Осъществиха се и тренировъчни прояви на скали (Подмола край с. Церово), както и прониквания в по-големи или по-малки пещери и пропасти. Сред тях се открояват Нановица, Бонинската, Урушка маара, Духлата, Темната на Лакатник, Пукоя, Беляр, Голямата темно- 7

9 та, Моровица, Яворец, Голямата яма, Лепеница и др. Трябва да се продължи с техническото доусъвършенстване на клубните членове. Клубни членове взеха участие и в експедиции, организирани от други клубове: г. Здравковец проучване на нови части в п. Мачанов трап и картиране в п. Извора г. Участие в експедиция Мижишница 2010 картиране на обекти, обходи, картиране в п. Мижишница г. Експедиция на ПКСУ София край с. Гинци г. Участие в археологическа експедиция в Странджа. Участието на хеликтитци в такива експедиции трябва да се насърчава. Членове на клуба участваха в три по-големи експедиционни прояви извън граница: Експедицията Мая Арапид 2010 : П. Димитров и К. Кърпачева. Експедиция на ПКСУ София за изследването на новооткрита перспективна пещера в Албания (Радоима): П. Димитров. Експедиция Киргизия 2010 : К. Данаилов, Н. Свещаров, Николай Симов. В рамките на самостоятелно пътуване Е. Станева посети няколко пещери в САЩ, сред които и Мамонт Кейв (туристически маршрут). Клубът участва със свои представители в курсове, сборове, конференции и у нас, и извън страната, а именно: леководолазен лагер-сбор, Лакатник; сбор на АСО на х. Плевен; национален конгрес и ОС на БФСп, с. Забърдо; балкански пещерен сбор, с. Ясен, Македония; европейски спелеофорум и честване на 100 години организирана спелеология в Унгария, 4-ти балкански пещерен сбор, Румъния; сбор-фестивал Казола, Италия; конференция Спелеология и спелестология, Р Татарстан, Руска федерация. На повечето от посочените мероприятия клубните членове А. Жалов и М. Стаменова представиха от името на клуба доклади или направиха презентации. И през тази година клубни членове вложиха значителни усилия в провеждането на националните курсове към БФСп А. Жалов, К. Стоичков, К. Данаилов, И. Иванов. Клубът проведе курс по алпийска техника на хора, членуващи в БЗДП. Това донесе материални ползи за клуба и спечелване на привърженици сред природозащитниците. Курс за квалификацията Пещерняк бе проведен и в гр. Ракитово, където клубът зае срещу заплащане материална база. Такава бе заета и на фирмата на И. Иванов, срещу което като наем получихме алпийско въже. Със сигурност може да се обобщи, че клубът и през тази година поддържаше активна и разнообразна дейност. За 12 месеца са осъществени над 120 прояви. Особен напредък е постигнатото повишаване на квалификацията на някои членове. Продължава изследването на интересни и значителни пещери и пропасти. Това, което може да се даде като препоръка е да се участва поактивно в експедиции в страната и чужбина, което би увеличило опита на членовете ни. Препоръчително е и провеждането на самостоятелна спортна експедиция в чужбина. Същевременно работата по т. нар. приоритетни обекти трябва да се засили и завърши. Годишникът ни не успя да навакса закъснението в издаването си. В средата на годината (2010) издадохме Годишника за дейността през 2008 г. Въпреки че бройките се поизчерпаха, не успяхме да увеличим приходите. Много бройки бяха своеволно раздадени. През този период клубът се сдоби с помещение за сбирки и склад. Помещението бе намерено чрез Таня Кръстева наш приятел от СПК Академик. Благодарение на ентусиазма на Папи, Коста, Марти, Джо, Мишо, Траяна, Любето, Мимата, Стопето, Животното, Веско, Роджи, Венци и други помещението беше ремонтирано и оборудвано. От нанасянето ни в него то активно се ползва, не само през дните за среща на клуба (средите), но и през цялата седмица! 8

10 Diary of the caving events of the CC Helictit Sofia for 2010 ДНЕВНИК НА ПРОЯВИТЕ НА ПК ХЕЛИКТИТ СОФИЯ ЗА 2010 Г. - ПО МЕСЕЦИ 10,01 К. Стоичков, Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, И. Петров, В. Дробенов, Т. Кръстева и Ю. Атанасова-СПК Академик София и Ц. Валерянова ПК Стрешеро Враца. Картиране в пещерата Душника. с. Искрец. 16,01 К. Стоичков, Г. Танев, М. Рударска, К. Кръстев, Т. Кръстева и Ю. Атанасова-СПК Академик София. Проникване в пещерата Духлата. с. Боснек. 19,01 К. Стоичков. Посещение на пещерата Душника с комисия на РИОСВ София по данни за замърсяване на пещерата с битови отпадъци. с. Искрец Г. Танев, К. Кръстев, Т. Кръстева -СПК Академик София и И. Чичев ПК Вертикал Перник. Проникване в пещерата Духлата до Лисицата. с. Боснек. 24,01 К. Стоичков, М. Рударска, Ц. Паров, П. Димитров, К. Кърпачева, М. Колева, Ж. Петров, С. Брашнаров, М. Брашнарова и Н. Орлов-ПК Витоша София. Проникване в пещерата Духлата. с. Боснек. 04,02 Г. Танев, Ю. Атанасова и Хелиана Велинова СПК Академик София. Проникване и проверка на сифоните в Новите части на Темната дупка. г. Лакатник. Тренировка на Подмола, Церово - Автор Константин Стоичков 06,02 М. Христова и Е. Станева. Разкопаване на глинена тапа в пещерата Зиданка. г. Лакат- 9

11 ник. 07,02 К. Стоичков и М. Христова. Картиране в блокажа на пещерата Зиданка. г. Лакатник. 07,02 Г. Танев и Т. Кръстева- СПК Академик София. Проникване в пропастната пещера Нановица. гр. Ябланица ,02 Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков и П. Димитров. Теренен обход в района на Гинци, проникване в Диневата пещ. с. Гинци ,02 М. Христова и Е. Янева. Проникване в Свирчовица. с. Карлуково. 14,02 И. Петров, В. Иванов и З. Попова. Проникване в пропастната пещера Резньовете съвместно с пещерняци от СПК Академик Сфия, ПК Витоша София, ПК София и ПК Стрешеро Враца. 20,02 К. Стоичков и Х. Велинова-СПК Академик София. Картиране в блокажа на пещерата Зиданка. г. Лакатник. 20,02 Ц. Паров и Н. Иванчов. Проникване в пропастната пещера Елата. с. Зимевица ,02 Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Кърпачева и П. Димитров. Проникване в пропастта Съперницата и в Голямата Меча дупка. гр. Враца. 21,02 Б. Сотиров. Проникване в Темната дупка. г. Лакатник. 25,02 К. Стоичков, П. Димитров и С. Веселинов. Теренен обход в раьона на Безден, Понор, Цръклевци и Бучин проход ,02 С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Брашнарова, Ж. Петров, М. Колева, П. Димитров, К. Кърпачева, К. Тодоров, В. Дробенов, В. Иванов, М. Палатов, Н. Иванчов. К. Стоичков и З. Попова. Тренировка на въже на Алпийска поляна и картиране на пещерата Проходната цепка. г. Лакатник. 03,03 К. Стоичков, Р. Сечков и Ю. Атанасова-СПК Академик София. Учебно картиране на нова пещера. г. Лакатник ,03 И. Иванов, Д. Иванова, М. Иванова, Д. Дишовски, К. Стоичков, Ж. Петров, М. Колева, З. Илиев, А. Андонова, С. Брашнаров М. Брашнарова, И. Вашев, В. Дробенов, И. Бусерски, К. Данаилов, Васко, Дидо, Митко, Душан, Боби, Димитрий, Анди. Експедиция Стакевци Картиране, локализиране и изследване на пещери в района на с. Стакевци. Проникване в пещерата Магурата. с. Рабиша ,03 П. Димитров, К. Кърпачева, Н. Иванчов. Тренировка на въже на скалите над с. Церово съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово и ПК София. с. Церово ,03 Е. Янева. Проникване в пропастната пещера Дълбоката съвместно с пещерняци от ПК Пещерняк София. с. Карлуково. 14,03 М. Рударска. Проникване в пещерата Духлата. с. Боснек. 14,03 К. Стоичков и Т. Василев. Проникване в пещерата Духлата. с. Боснек. 10

12 25-28,03 П. Димитров. Участие в спасителския лагер сбор и проникване във Водните дупки. Хижа Плевен. 27,03 Е. Янева и М. Христова. Проникване в Мечата дупка съвместно с пещерняци от ПК Пещерняк София. с. Бов. 27,03 К. Стоичков и С. Веселинов. Картиране на пещерата Бръшляна. г. Лакатник ,03 Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Кърпачева, А. Андонова, В. Дробенов, В. Иванов, З. Попова, К. Стоичков и др. Тренировка на въже на скалите над с. Церово съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово. с. Церово ,03 С. Стаменов. Проникване в пещерите:темната дупка, Ръжишката, Кристалната, Свинската и Вражи дупки. г. Лакатник ,04 И. Петров и Ц. Валерянова-ПК Стрешеро Враца. Съвместно проникване с пещерняци от СПК Академик София в Бонинската пещера и тренировки на въже. с. Крушуна 01-05,04 П. Димитров, К. Кърпачева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, В. Иванов, З. Попова. М. Хаджитодоров, Ж. Петров, М. Колева, В. Дробенов и А. Андонова. Участие в междуклубната експедиция в района на с. Здравковец. Проникване в пещерите Извора с. Янтра, Мачанов трап и Рончова дупка с. Здравковец с цел картиране и изследване. 04,04 Е. Янева. Проникване в изкуствената пещера Ин иклер. с. Стремци. 04,04 Е. Станева. Посещение на пещерата Бачо Киро. гр. Дряново. 05,04 Я. Макулев. Проникване в пропастта Колкина дупка с цел разчистване на дъното и, съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово. с. Зимевица ,04 П. Димитров, К. Кърпачева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, Ж. Петров, М. Колева, К. Тодоров. П. Цонков, Г. Танев, М. Йоргов, М. Христова, Н. Иванчов, Ц. Паров, Тренировка на въже на скалите над с. Церово съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово. с. Церово. 10,04 К. Стоичков, С. Стаменов и З. Попова. Картиране в блокажа на пещерата Зиданка. г. Лакатник. 11,04 К. Стоичков, А. Андонова и З. Попова. Проучване на неизвестна пещеричка в района на учебния полигон-с. Церово. 11,04 Б. Сотиров. Проникване в Темната дупка. г. Лакатник ,04 И. Иванов, Д. Иванова и Д. Дишовски. Тренировка на въже на малкия свод на Проходна. с. Карлуково ,04 А. Жалов, В. Дробенов, Х. Христов, И. Петров и Т. Кръстева-СПК Академик София. Участие в балканската спелеоложка среща. Проникване в пещерите Слатински извор, Горна Слатинска и Пурало. Посещение на изкуствените пещери край... манастир Ясен-Македония. 15,04 К. Стоичков, С. Веселинов, И. Чичев. Д... ПК 11

13 Вертикал Перник и Т. Кръстева ПК Академик София. Зазиждане на разбития вход от към стария тунел на пещерата Духлата. с. Боснек. 17,04 К. Стоичков, И. Петров, С. Веселинов и М. Христова. Обход в района на село Безден, картиране на малката пещера Капчука, Обход в района на село Беренде, снемане на координати, фотографиране на входовете и маркиране на пещерата Проходката. Обход в района на село Туден. Локализиране на два карстови извора на десния бряг на Нишава. 18,04 Б. Сотиров и А. Андонова. Проникване в Темната дупка. г. Лакатник. 18,04 С. Стаменов. Теренен обход в района на с. Балша. 22,04 К. Стоичков и С. Веселинов. Изнасяне на беседа пред пещерата Духлата на ученици от Перник послучай Деня на Земятя. с. Боснек. 23,04 К. Стоичков, С. Веселинов, Х. Христов и Явор ПК Искър София. Зазиждане на повторно разбития вход от към стария тунел на пещерата Духлата. с. Боснек ,04 П. Димитров. Участие като съдийски наблюдател в техническия преглед на Организацията на част от софийските клубове. с. Церово ,04 К. Стоичков, Ж. Петров, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Данаилов, П. Димитров и К. Кърпачева. Практическо занимание на въже с членове на БДЗП. Тренировка на скала. Академишки скали. г. Лакатник ,04 Е. Янева, М. Христова, Е. Станева, З. Попова и В. Иванов. Проникване в Меча дупка. с. Меча поляна ,05 Ж. Петров и С. Брашнаров. Теренен обход източно над с. Гинци 01-03,05 К. Стоичков. Участие в експедиция Мижишница 2010, картиране на Пчеларската дупка и Малкия требеж. гр. Враца ,05 К. Стоичков. Теренен обход в района на селата, Бърля, Комщица, Губеш, Бракйовци, Добравица, Меча поляна, Заселе, Стакевци, Пролазница, Върбово, Салаш, Праужда, Търговище, Репляна съвместно с членове на БДЗП ,05 Ж. Петров, М. Колева, К. Данаилов, И. Иванов, Д. Иванова, Н. Свщаров, Д. Дишовски, В. Иванов, З. Попова, А. Андонова, Ц. Русинова, П. Цонков, В. Дробенов, Я. Макулев и И. Алексиев. Участие в експедиция Мижишница 2010, картиране В Мижишница и проникване в Беляр. гр. Ваца, с. Горно Озирово ,05 П. Димитров и К. Кърпачева, С. Брашнаров, М. Брашнарова... Проникване в пещерата Троана. с. Емен ,05 Г. Танев. Тренировка на въже на скалите над с. Церово съвместно с пещерняци от СПК Академик -София. с. Церово. 15,05 М. Стаменова и А. Жалов. Посещение и проникване в пещерите със средновековни пещерни графити край с. Царевец, Врачанско. 12

14 15-16,05 К. Стоичков, С. Веселинов, И. Петров и Ц. Валерянова от ПК Стрешеро Враца. Теренен обход в района на Бобошево, Фролош, Цървище, Заячка махала, Вуково и Скрино. 11,05 К. Стоичков, С. Веселинов и Е. Станева. Проникване в пещерата Духлата. с. Боснек ,05 С. Брашнаров и П. Димитров. Проникване и разширяване на дънния тесняк в Колкина дупка. с. Зимевица ,05 Ж. Петров, М. Колева, Л. Маринов и тн. Разходка. с. Градец, с. Цръклевци ,05 И. Петров и Ц. Валерянова от ПК Стрешеро Враца. Проникване в Козарската пещера и картиране на малка пещера в района на Заножката мъртвина. г. Лакатник ,05 К. Стоичков, А. Жалов, К. Данаилов и Н. Свещаров. Участие в Националния конгрес и Общо събрание на БФСп. Проникване и картиране съвместно с членове на ПК Искър в Големата пещера. х. Чудните мостове с. Забърдо ,05 Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, И. Петров, Д. Дишовски, Т. Василев, Я. Макулев и Д. Макулева. Локализиране и проникване в губилището при Хайдушкото кладенче. Обход в района на вр. Гарванец и Китова кукла. с. Дружево. 05,06 И. Петров и Ц. Валерянова от ПК Стрешеро Враца. Проникване в пещерата Елата с. Зимевица ,06 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, П. Димитров, К. Кърпачева, Т. Василев, Л. Маринов, С. Стаменов, В. Иванов, З. Попова и А. Андонова. Картиране в пещерите Езерото и Трифалосната. Проучване на нови части в Трифалосната. г. Черепиш ,06 А. Жалов и М. Стаменова. Участия в честването на 100-годишнината на Унгарската спелеология и Европейският спелеофорум с две презентации от името на клуба. Посещение на благоустроените пещери Пал Вьолги и Szemlő-hegyi. Будапеща, Унгария 12-13,06 С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, П. Димитров, К. Кърпачева, И. Бусерски, Я. Макулев, Д. Макулева и П. Ганева- ПК Под ръбъ - Церово. Работа по продължение и картиране в губилището при Хайдушкото кладенче. Обход в района на вр. Жалова могила. с. Дружево ,06 Т. Василев. Проникване в пропастната пещера Нановица с пещерняци от СПК Академик София. 16,06 А. Жалов, К. Стоичков и С. Веселинов. Теренен обход в района на селата Красава, Горни Романци, Гърло и Гургулят. Фотозаснемане на вфодове на пещери в района на местността Петлюка над село Гургулят и проникване в пещерата Гълъбарника ,06 К. Стоичков, И. Петров, И. Бусерски, Ц. Паров и Т. Василев. Празнуване на рождени дни на членове на СПК Академик София в село Крушуна. Проникване в пещерите Водопада и Урушка маара. Теренен обход за търсене на пещерата Лабиринта в района на Бонинската пещера ,06 С. Брашнаров и М. Брашнарова. Посещение на района в близост до село Криво- 13

15 нос и планината Любаш. Събиране на сведения за пещери в района ,06 Т. Василев, В. Иванов, И. Бусерски и Х. Христов. Проникване в пропастната пещера Пукоя. с. Паволче. 27,06 К. Стоичков и С. Веселинов. Проучване и картиране на Вълча дупка в близост до гр. Драгоман. 30,06-07,07 А. Жалов и К. Стоичков. Провеждане на курс пещерняк в гр. Ракитово на местния пещерен клуб. Проникване в пещерите Лепеница и Сухата. гр. Ракитово ,07 И. Петров и Ц. Валерянова ПК Стрешеро Враца. Проникване в пещерата Беляр Горно Озирово ,07 В. Иванов, З. Попова, Проникване в Голямата темнота. с. Дреново ,07 П. Димитров, К. Кърпачева, Ж. Петров, М. Колева, К. Тодоров, В. Дробенов, А. Андонова, Н. Ценов, С. Брашнаров и М. Брашнарова. Тренировка на въже на скалите над с. Церово съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово. с. Церово ,07 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, Ц. Паров, Т. Василев, Ц. Русинова, Х. Христов, Л. Маринов, М. Христова, И. Бусерски, Х. Христов и Т. Кръстева от СПК Академик София. Проникване и картиране в пещерата Говора на водата с. Церово и отпразнуване на рождения ден на Марти. с. Церово ,07 Е. Янева. Проникване с пещерняци от ПК Искър в Ямата 3. с. Кипилово ,07 Венцислав Иванов, Иво Бусерски, Веселин Дробенов, Костадин Тодоров, Ася Андонова, Кирил Данаилов, Николай Свещаров, Димитър Дишовски, Иван Алексиев, Алексей Жалов, Магдалена Стаменова. 4-ти Балкански пещерен сбор в Природен парк Апусени в Румъния ,07 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, Т. Василев, И. Петров, Б. Сотиров, П. Цонков С. Брашнаров и М. Брашнарова. Тренировка на въже на скалите над с. Церово съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово и ПК Стрешеро -Враца. Картиране на пещерата Церски подмол. с. Церово ,08 А. Жалов. Организиране и провеждане на ентонолого-пещерна експедиция в Голо Бърдо- Източна Албания. Посещение на пещерните църкви и пещери в край с. Псарадес (Нивици) край Преспанското езеро, и пещерата при гр. Едеса (Воден ) Гърция ,07 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, Х. Христов, И. Бусерски, З. Попова, И. Петров, П. Цонков, А. Андонова, В. Дробенов, и С. Стаменов. Проникване за изследване на пещерата Банковица съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово и отпразнуване на рождените дни на Живко и Киро от Церово. с. Карлуково. 26,07 Е. Станева. Посещение в благоустроените части на Мамонтовата пещера. Щат Кентъки. USA. 28,07 К. Стоичков и И. Богомилов Обход в района на село Беренде. Картиране на малката пещера Прозорчето. с. Беренде. 31,07 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, С. Брашна- 14

16 ров и М. Брашнарова. Проникване в новите части на Диневата пещера, разкопаване на тесняк. 31,07 М. Христова и Ц. Пръвчев. Проникване в Мечата дупка. с. Бов. 05,08 П. Димитров. Съвместно проникване с пещерняци от ПК София в пещерата Моровица. с. Гложене Г. Танев и Х. Велинова-СПК Академик София. Проникване в пропастната пещера Нановица ,08 А. Жалов, Ж. Петров, К. Стоичков, И. Петров и М. Колева. А. Жалов-Главен ръководител на курса за инструктори Ж. Петров и К. Стоичков успешно завършват курс за инструктури. И. Петров и М. Колева успешно завършват курс за за техническо усъвършенстване. Проникване в пещерите Андъка и Бачо Киро гр. Дряново и Извора с. Янтра ,08 К. Данаилов, Н. Свещаров и Н. Симов. Участие в пещерната експедиция в района на хребета Кокшаалтау - в планината Тян Шан - Киргизстан. 31,07-01,08 И. Петров и Ц. Валерянова ПК Стрешеро -Враца. Тренировка на въже на скалите над с. Церово 03-06,09 П. Димитров, К. Кърпачева, С. и М. Брашнарови. Участие в експедиция Гинци организирана от ПКСУ София 21,08-05,09 К. Стоичков, М. Хаджитодоров, В. Марков, И. Бусерски. Междуклубна експедиция Бански суходол Проведена съвместно с пещерняци от СПК Академик София, ПК Прилеп 1962 София, ПК Витоша София и ПК Под ръбъ Церово. гр. Банско ,09 А. Жалов. Провеждане на 2-ра част от курс за значката Пещерняк с членове на ПК Сютка Ракитово проникване в пещерите Юбилейна и Новата край гр. Пещера. 17,09 Т. Василев. Съвместно проникване с пещерняци от СПК Академик София в пещерата Голямата темнота. с. Дреново ,09 В. Иванов, З. Попова, Ж. Петров, М. Колева, М. Хаджитодоров, К. Стоичков, В. Дробенов, М. Христова, Д. Дишовски и Н. Иванчов. Празнуване на рождения ден на Венци, проникване в Моровица и търсене на пропастта Прокара. с. Гложене ,09 П. Димитров и К. Кърпачева. Тренировка на въже на скалите над с. Церово. 20,09 Е. Станева. Посещение в благоустроените пещери Shenandoah caverns и Luray caverns. Щат Вирджиния. USA ,09 К. Стоичков, М. Христова, Е. Христова, Е. Янева, В. Иванов и З. Попова. Проникване в Мечата дупка. с. Бов ,09 М. Христова. Проникване в Темната дупка с цел почистване. г. Лакатник. 15

17 26,09 К. Стоичков и А. Христов. Теренен обход в района на Бабина река и набелязване на перспективни обекти за работа. с. Зимевица ,10 А. Жалов. Ръководи пещерно фото-сафари в Родопите организирано от фирма Фотосинтезис. Прониквания в пещерите Дяволското гърло, Ягодинската, Горна Каранска, Санчова дупка ,10 М. Христова и Е. Янева Проникване в пропастните пещери Свредера и Салкъмите. с. Карлуково. 02,10 К. Стоичков, Б. Сотиров, Д. Попова и А. Генков- ПК Черни връх София. Проникване и картиране на извора Житолюб. г. Лакатник. 03,10 К. Стоичков, Л. Маринов, В. Иванов, З. Попова, П. Цонков и Д. Попова- ПК Черни връх София. Проникване в пропастната пещера Елата. с. Зимевица. 03,10 Б. Сотиров. Проникване в Темната дупка. г. Лакатник. 08,10 К. Стоичков и М. Христова. Картиране на Сухата пещера съвместно с пещерняци от гр. Ракитово. гр. Велинград. 10,10 Ж. Петров, М. Колева, Л. Маринов и Д. Попова, Б. Попов, А. Генков, В. Душков- ПК Черни връх София. Проникване в пещерата Духлата до Кита. с. Боснек ,10 К. Данаилов, К. Стоичков, И. Иванов, В. Иванов и З. Попова. К. Данаилов-Главен ръководител на курса по Картиране и научно приложни методи. К. Стоичков и И. Иванов-лектори по време на курса. В. Иванов и З. Попова успешно завършват курса. Проникване в пещерата Бачо Киро гр. Дряново. 16,10 В. Дробенов, Ж. Петров, Л. Маринов и М. Хаджитодоров. Разкопаване на входа на Черепишката пещера и монтиране на тръба с цел по лесно проникване и да не се засипва от сипея над пещерата. г. Черепиш. 23,10 М. Христова, А. Андонова и К. Георгиев. Проникване в Черепишката пещера. г. Черепиш ,10 К. Стоичков, И. Бусерски, П. Димитров, К. Кърпачева, В. Иванов, З. Попова, Ц. Русинова, А. Андонова, М. Христова, Е. Станева и Б. Стойков. Есенен лагерсбор Карлуково Съвместно с пещерняци от СПК Академик София и ПК Черни връх София и ПК Под ръбъ Церово. Проучване в пещерата Банковица, проникване с цел търсене на продължение в пещерата Каденица. Теренен обход в района на Пладнището и разчистване на някои перспективни обекти. с. Карлуково. 30,10-02,11 А. Жалов, М. Стаменова, В. Дробенов. Участие в Международният пещерен сбор Casola - Италия и участие в работата на Комисията по опазване на пещерите при Европейската федерация по спелеология. Презентация от името на клуба за Българската експедиция в Киргисзстан ,10 И. Петров и Ц. Валерянова-ПК Стрешеро Враца. Проникване в пещерата Моровица. с. Гложене. 16

18 01,11 К. Стоичков, З. Попова и А. Христов. Теренен обход в района на селата Братушково и Бърложница. Картиране на пещерата Грехомера. с. Бърложница ,11 И. Петров, М. Рударска, Ц. Валерянова и Д. Димитров-ПК Стрешеро Враца. Проникване в пропастната пещера Яворец. с. Зверино. 06,11 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, М. Христова и Е. Христова. Проучване на нови части и нанасяне на подробности върху картировката на някои стари участъци в пещерата Трифалосната. г. Черепиш. 07,11 М. Христова. Разкопаване на въртоп в района на с. Кунино, съвместно с пещерняци от ПК Пещерняк София. 08,11 Я. Макулев, С. Брашнаров и М. Христова. Проникване в пещерата Каденица и разширяване на дънния и тесняк. с. Карлуково ,11 К. Стоичков. Участие в археоложка експедиция на Бургаските пещерняци в Странджа. Проникване в пещерите Мечата дупка и Малката Ярковица. с. Стоилово и гр. Малко Търново. 13,11 Я. Макулев. Проникване в пропастната пещера Банковица. с. Карлуково. 14,11 Ж. Петров, М. Колева, В. Дробенов и Л. Маринов. Проникване в Темната дупка и прекартиране на участъци от Мрачни езера. г. Лакатник. 14,11 И. Петров, И. Бусерски, П. Димитров и К. Кърпачева и Ц. Валерянова-ПК Стрешеро Враца. Тренировка на въже на скалите над с. Церово. 15,11-19,11 А. Жалов. Участие в международната конференция Спелеология и селистология в гр. Набережний Чельний - Република Татарстан (Руска федерация). Изнесен доклад от името на клуба Култовите пещери в България. Проникване в рудниците Сармановски и Камское устие. 19,11 К. Стоичков, И. Петров и А. Андонова. Теренен обход в района на село Туден, разкопаване на периодичен извор. Проникване в Темната дупка и прекартиране на участъци от Мрачни езера и Бояджовите пукнатини. г. Лакатник. 21,11 К. Стоичков, И. Бусерски, П. Димитров и К. Кърпачева. Проникване в пещерата духлата с новия курс на ПК Под ръбъ Церово. с. Боснек ,11 К. Стоичков. Теренен обход съвместно с пещерняци от ПК Пещерняк София. в района на с. Кунино. Заснемане на кооординати и входове на пещери и пропасти в местността Рудината и Кошарите. Работа по разчистването на входа на новооткритата пещера Архангеловица. с. Кунино. 30,11 К. Стоичков, И. Петров и Ал. Лазаров-ПК София. Проникване и фотозаснемане на извършения вандализъм в пещерата Бойчова скала. с. Логодаж. 3-4,12 Д. Дишовски, И. Петров, В. Иванов и З. Попова. Проникване в Голямата яма 3. с. Кипилово. 4-5,12 Ж. Петров, М. Колева, К. Стоичков, А. Константинов, С. Брашнаров и М. Брашнарова. Теренен обход в района на село Карлуково и 17

19 долината на пропастната пещера Банковица. Проникване в пропастните пещери; Каденица, Дашовски лаг и Ямата в Дашовски лаг. с. Карлуково. 4-5,12 П. Димитров, Я. Макулев и М. Рударска. Участие в спасителна акция за изваждането на пещерняци затапени от придошли води в пещерата Духлата. с. Боснек. 14,12 Ц. Паров. Проникване в Новите части на Темната дупка съвместно с пещерняци от ПК Витоша София. г. Лакатник. 15,12 К. Стоичков и Х. Христов. Проникване в Темната дупка с цел катерене на комин и изследване на нови части. Картиране на пещерата под пътеката за Алпийска поляна. г. Лакатник. 18,12 Годишно общо събрание на клуба. 19,12 К. Стоичков, Ж. Петров, И. Петров, Г. Танев и Х. Велинова СПК Академик София. Първа практика с новия курс. Проникване в Темната дупка до Пепита и проникване в Зиданка. г. Лакатник. 20,12 Коледно парти на клуба в Бистро Николета и раздаване на годишните ордени-награди. 24,12 К. Стоичков, Х. Христов, И. Петров, С. Брашнаров и К. Георгиев- ПК Под ръбъ Церово. Проникване в Темната дупка до блокажа след Трапезарията и търсене на нови части. г. Лакатник. 24,12 Я. Макулев. Теренен обход в района на село Бучин проход К. Кърпачева, П. Димитров съвместно с пещерняци от ПК Под ръбъ -Церово и СПК Академик София. Проникване в Темната дупка г. Лакатник К. Стоичков и А. Христов. Теренен обход в района на селата Табан, Габер, Бели брег и Драготинци, набелязване на обекти за работа, проникване в изкуствени пещери Я. Макулев, Ж. Петров и С. Брашнаров. Теренен обход в районите на Беледие хан, Безден, Понор планина. 30,12 Ж. Петров, Х. Христов, С. Брашнаров и А. Константинов. Проникване в Темната дупка до блокажа след Трапезарията и търсене на нови части. г. Лакатник Я. Макулев, К. Стоичков и К. Лиловски Клуб Екстрем. Обход в района на Стагата. Проникване в пещерите Дупница, Шугавата и Новата. Локализиране на пропастите Ямата на Стагата и Ямата в Козлодер падина. г. Черепиш. 18

20 The results of the expedition Stakevtzi 2010 Ing. geol. Ivaylo Ivanov Desislava Ivanova Summary The club expedition Stakevtzi 2010 was successfully carried out. In the period March 2010, over 20 people took part in the discovering and documenting of caves in the region of the villages Stakevtzi, Krachimir, Salash, Prolaznitza and Varbovo. In the expedition took part 23 people. 4 new small caves were mapped and were localized and described some of the already known caves in the region, which detailed maps are on the way to make. Rich photo material was also collected and GPS coordinates. In spite of the bad weather conditions in the building of the old frontier post neat the cave Vreloto, was organized a cosy camp. We would like to thank for the excellent organization to the head of the expedition Ivailo Ivanov, as well as to Zdravko Iliev and Stoytcho Toshkin. On 7 March, the majority of the participants visited the unique cave Magura, which was the end of this first stage of the research of the caves in this interesting region. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЕКСПЕДИЦИЯ СТАКЕВЦИ 2010 инж. геол. Ивайло Иванов Десислава Иванова ВЪВЕДЕНИЕ Настоящият доклад е изготвен във връзка с приключването на експедиция Стакевци 2010, организирана от спелеоклуб Хеликтит, София. Експедицията се проведе за времето от до г. и имаше за задача да извърши обстоен преглед и спелеоложка ревизия на района между селата Салаш и Върбово, общ. Белоградчик. Районът е част от Салашки пещерен район (202), съгласно районирането на карста в България [1]. За организиране на лагер беше избрана изоставена постройка на гранична застава, в близост до разклона за село Крачимир по пътя Белоградчик Стакевци и до пещерата Крачимирско врело. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ГЕОМОРФОЛОГИЯ Проучваният район обхваща площ около 20 km 2, съвпадаща с варовиковата ивица, изразяваща се във високи скални венци (глами), увенчаващи възвишенията в района между селата Салаш и Върбово. Релефът в района е типично планински, силно разчленен, като надморските височини варират от 500 m (в района на лагера при Стакевска река) до 1125 m. Най-висок в района е връх Ведерник ( m). ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ КЛИМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА Географското положение на областта обуславя умерено-континентален климат със сравнително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 11.2 o С, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1 o С, а най-студен януари 1.7 o С. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони, като в ниската част на областта са около mm/m 2, а в по-високите райони достигат до 750 mm/m 2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания. През зимата около 50 дни има 19

21 снежна покривка, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина, където климатът е влажен и благоприятства развитието на горска растителност. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимата са по-често от изток североизток. Димитър Дишовски пред горния вход на Дишовска яма - Автор Константин Стоичков Палатка в заставата - Автор Стоян Брашнаров Ремина дупка ХИДРОГРАФИЯ По междупланинските понижения в района протичат редица реки, някои от които пресъхват през летните месеци. Основни реки в района са Салашка и Стакевска, които са леви притоци на р. Лом. Реките извират от Свети Николския дял на Стара планина. В Стакевска река се вливат като леви притоци Средна Раковица и Долна Раковица (над с. Стакевци), Станци (Крачимирска река) и водите от карстовия извор Крачимирско врело, извиращ от едноименната пещера, разположена в близост до разклона за селата Стакевци и Крачимир. Десни притоци на Стакевска река са р. Пробойница, вливаща се при разклона за с. Праужда и р. Върбовка, преминаваща през с. Върбово и вливаща се в Стакевска река преди с. Боровица. Най пълноводна са реките през пролетните и есенните месеци, а най-маловодни са в края на лятото м. август, септември. ПОЧВИ И РАСТИТЕЛНОСТ Районът се отличава с голямо разнообразие на почвените типове и подтипове. Причините за това са голямата денивелация на терена, от 92 m н. в. до 1721 m н. в. и разнообразието на скалните породи, върху които са се образували. Срещат се почти всички почвени типове и подтипове, разпространени в Северна България, като най-силно са застъпени сивите и кафявите горски почви с всичките им подтипове. Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 m н. в.) В ниските части на пояса m н. в. по поречието на река Стакевска има култури от тополи. В целия пояс има създадени култури от черен бор, бял бор, кестен, акация, бреза, червен дъб и други. Естествената растителност е представена от чисти и смесени гори, главно от зимен дъб и благун с участието на цер, космат дъб, келяв габър. Срещат се и смесени гори с преобладание на насаждения от сребролистна и дребнолистна липа и планински ясен. Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни ( m н. в.) Основния вид, който дава облика на растителността в този пояс, е букът. Долната част на пояса от 600 до 900 метра е заета от чисти и смесени гори от зимен дъб. Тук се срещат също и обичайните спътници на зимния дъб, като цер, благун, явор, клен, планински ясен, липи, мъждрян, келяв габър и други. В 20

22 зоната над 1500 m н. в. се появяват най-северните за страната естествени иглолистни гори от смърч и ела. ГЕОЛОЖКА И ТЕКТОНСКА ХАРАКТЕ- РИСТИКА В тектонско отношение проучваният район обхваща югозападното бедро на Белоградчишката антиклинала. Основните разломни структури отделят трите големи тектонски структури (Берковска антиклинала на югозапад, Белоградчишка антиклинала и Кулска нагъната зона) и са ориентирани в посока СЗ ЮИ. Те са пресечени от по-малки и по-млади разломи, с направление ЮЗ СИ. Най-широко разпространение в района има формацията на гранитите, представени от старопланинските калциево-алкални интрузии гранити, гранодиорити и диабаз. В някои от тях са формирани находища от антрацитни въглища. По склоновете на възвишенията са разположени високи скални венци, изградени от напукани и окарстени варовици с юрска възраст (догер) и кредна възраст. Дебелината на пластовете на варовиците се колебае от няколко сантиметра до няколко метра. Пластовете са наклонени на запад-югозапад, като наклонът достига 30 о. Червените триаски пясъчници и конгломерати около Белоградчик са силно и своеобразно изветрели, вследствие на което са се формирали прочутите фигури на Белоградчишките скали. Кватернерните наслаги в района са представени от делувиални и елувиални глини и песъчливи глини с чакъли и валуни, достигащи до размери над 1 m. Дебелината на делувиалните наслаги в долните части на склоновете достига 7 8 m. На места, в подножията на скалните венци са оформени сипеи. По речните долини са отложени алувиални седименти, представени главно от едри и средни чакъли и пясъци. ХИДРОГЕОЛОЖКИ УСЛОВИЯ Пукнатинни води Неголеми подземни води в района са акумулирани в изветрялата и напукана част на скалната подложка от магмени и метаморфни скали. Като цяло водообилността е ниска, подземните води са безнапорни, със статични водни нива над m от терена, в зависимост от релефните особености. Подхранването на пукнатинните води се осъществява главно чрез инфилтрация на повърхностни води през откритите части, от карстовите води, както и от кондензация. Карстови и карстово-пукнатинни води Най-значителни количества подземни води в района са акумулирани в напуканите и окарстени варовици. Подхранват се главно от атмосферните води, чрез директно навлизане (инфлуация) в карстовия масив през пукнатините във варовиците или през губилища, разположени по високите открити части на възвишенията, частично и от кондензация. Водообилността на варовиците е висока, подземните води са безнапорни, със статични водни нива от 2-3 до над m от терена, в зависимост от релефа. Дренирането на карстовите води се осъществява главно чрез низходящи контактни карстови извори с дебити от 0,100 l/s до над 100 l/s. Най-голям карстов извор в района е пещерата Стакевско врело, както е наричана от голяма част от местното население (в настоящия материал ще използваме наименованието Крачимирско врело, прието в спелеоложките среди) при разклона за селата Крачимир и Стакевци, като дебитът му се изменя от няколко литра в секунда в края на лятото до над 100 l/s през пролетта. Изворът вероятно дренира водите от кредните варовици, разкриващи се северозапасно от него. Порови води В делувиалните наслаги по склоновете, особено в по-песъчливите им участъци са акумулирани незначителни количества безнапорни води, които се подхранват главно от инфилтрация на атмосферни води. Дренират се от пресъхващи през лятото малки извори, разположени по границата със скалната подложка. В алувиалните наслаги по речните тераси са формирани плитки водоносни хоризонти, които понякога са със значителна водообилност, особено в долните течения на реките, където речните тераси се разширяват значително. ФИЗИКО-ГЕОЛОЖКИ ЯВЛЕНИЯ Карст От процесите с непрекъснато действие, карстът е най-широко разпространеното физико-гео- 21

23 ложко явление в района. Карстът е развит както в кредните, така и в юрските варовици, като във варовиците с кредна възраст са установени повече пещери. Окарстяването на варовиците е развито по пукнатини, успоредни на напластяването и перпендикулярни на него. В горните платовидни части на варовиковите масиви, по тектонските пукнатини, перпендикулярно на напластяването са развити основно вертикалните части на пещерите. Като цяло те не са с големи размери, обикновено са тесни, като дълбочините не превишават дълбочината на пукнатините, максимално височината на скалните венци. С по-голяма дълбочина са частите на пещерите, развити успоредно на напластяването, по наклона на пластовете. Такива са и най-дълбоките наклонени пещери в района. В дълбоките дерета с тектонски произход, разположени на по-ниски коти, на контакта с водонепропускливите скали са формирани карстови извори. Най-голям от тях е пещерата Крачимирско врело, до разклона за село Крачимир по пътя Белоградчик Стакевци, който вероятно дренира водите от масива на вр. Ведерник. Поради високото карбонатно съдържание, варовиците се разтварят сравнително добре от водата, което способства и за отлагането на много образувания. По-голяма част от по-дълбоките пещери са сравнително богати на вторични образувания. Във вертикалната част на скалните венци няма оформени много входове на пещери, което може да се обясни с пътя на водата от заравнените платовидни части надолу в масива и после по междупластовите пукнатини, по наклона на пластовете. Други физико-геоложки явления От гравитационните процеси в района най-разпространени са срутищата и сипеите в подножията на скалните венци. В делувиалната покривка на някои по-стръмни склонове са развити неголеми свлачища. Откритите части на варовиковите масиви са подложени на силно мразово изветряне. УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА В експедицията взеха участие 24-ма човека, всеки един от които положи усилия за постигането на поставените цели. Пламен Трифонов гр. Белоградчик, съставител на Атлас на пещерите в района на Белоградчик. Оказа неоценима логистична подкрепа на участниците в експедицията. Стойчо Тошкин с. Стакевци. Благодарение на него като водач на групите бяха открити и картирани пещерите в района. Здравко Илиев Предостави голям обем картен материал и сведения за пещерите и ни свърза с хората, познаващи района. Ивайло Иванов ПК Хеликтит главен организатор. Десислава Иванова ПК Хеликтит домакин на лагера. Константин Стоичков ПК Хеликтит оказа неоценима помощ при организирането на лагера, търсенето и картирането на нови пещери. Димитър Дишовски ПК Хеликтит. Също помогна с всички сили за организирането на лагера, търсенето и картирането на нови пещери. Илия Вашев ПК Хеликтит. Живко Петров ПК Хеликтит. Мартина Колева ПК Хеликтит. Стоян Брашнаров ПК Хеликтит. Мария Брашнарова ПК Хеликтит. Ася Андонова ПК Хеликтит. Васил Марков ПК Хеликтит. Веселин Дробенов ПК Хеликтит. Иво Бусерски ПК Хеликтит. Кирил Данаилов ПК Хеликтит. Освен членовете на клуба и спелеолозите, в експедицията взеха участие и още няколко младежи, препоръчани от Пламен Трифонов, които оказаха изключителна помощ при търсенето на пещери и огледа на района: Диян Динев 12 СОУ. Димитър Джиговски УНСС. Андрей Стойчев 18 СОУ. Душан Остоич Художествена академия. Борислав Боруков. Димитър Дашинов 18 СОУ. Моника Иванова ПГТ Банкя. ДНЕВНИК НА ЕКСПЕДИЦИЯТА 3 март 2010 (сряда) Ударната група в състав Ивайло, Деси, Дишовски и Здравеца потегли от София около обед с камион, натоварен с почти 1 тон багаж, включващ раници, торби с инвентар, 2 печки, 2 кубика дърва, въглища, маси, столове и електроагрегат. 22

24 В 16,30 ч. посрещнахме Коста на гара Орешец и се отправихме към мястото на лагера. Багажът бе стоварен за около час и половина. Вече по тъмно започна оборудването на базата. По прозорците бяха заковани найлони, сглобиха се маси и печки, прокараха се кабели за ток. Работата приключи в 2 ч. след полунощ. 4 март 2010 (четвъртък) Денят беше определен за довършване на оборудването на лагера, както и за първи огледи из терена. Веднага след закуска група в състав Коста, Дишовски, Здравеца и Стойчо Тошкин се отправи към местността Малък Мазник. Очаквахме да пристигне група от 6 момчета от София, приятели на Пламен Трифонов, които да се включат в преходите и работата в лагера. На обед Ивайло ги взе от гара Орешец, а те още с влизането се заеха с цепене на дърва, носене на вода от реката и т. н. Навън започна да вали сняг, до вечерта натрупа 10-тина сантиметра. Почти по тъмно групата от Малък Мазник се върна и докладва, че са открили 2 пещери. Едната (Малък Мазник) беше картирана и маркирана, другата остана за следващия ден. 5 март 2010 (петък) Ивайло, Стойчо и 2 от момчетата потеглиха към Ремина дупка и Големия Печ. Задачата бе изпълнена успешно пещерите бяха намерени, маркирани и Големия Печ картирана. Коста и Дишовски се отправиха отново към местността Малък Мазник да довършат работата от вчера, а 4 момчета разделени на групи по двойки бяха изпратени по склоновете под венеца с цел оглед и намиране на нови пещери. За съжаление и двете групи не успяха да открият нищо. Коста и Дишовски картираха две малки пещери Дишовска яма и Каптираната, и намериха по-лесен достъп за местността откъм село Стакевци. Късно вечерта в лагера пристигнаха Живко, Марти, Стоян, Мими, Ася, Васко и Илия. 6 март 2010 (събота) След закуска се направи разбор на постигнатото и разпределение на групите по терена. Ивайло, Илия, Ася, Коста и Митко едно от момчетата на Пламен Трифонов тръгнаха към района на сeлата Пролазница и Върбово в подножието на Студени връх. За съжаление не можаха да открият нищо, въпреки многокилометровия им преход. Теренът е огромен и без местен водач трудно би могло да се намерят пещерите. Друга група в състав: Стойчо, Марти, Живко, Стоян, Мими, Дишовски, Васко и 3 момчета се отправи към вр. Рушковица. Впоследствие групата се раздели на две. Живко, Марти и 2 момчета успяха да проникнат в Ремина дупка и да я проверят за евентуално продължение. Стоян, Мими, Стойчо, Дишовски, Васко и едно от момчетата продължиха към вр. Рушковица и едноименната пещера, отстояща на 10 км от базовия лагер. Резултат пещерата е маркирана и са взети GPS координати. На обед в лагера пристигна Киро, а късно вечерта последни се присъединиха Веско и Иво Бусерски. 7 март 2010 (неделя) До обяд лагерът беше вдигнат и в 12,00 ч потеглихме едни към София, а други към Магурата. РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА По време на експедицията бяха открити и картирани 3 нови пещери (Малък Мазник, Дишовска яма, Каптираната) и беше картирана пещерата Големия Печ. Освен това бяха проверени картите на пещерите Ремина дупка и Рушковица. Всички пещери са маркирани и са взети координатите им, също така и на Врелото, като освен това са набелязани няколко района за бъдещи проучвания. КАРТИРАНИ ПЕЩЕРИ Печ (N: ; E: ) Пещерата, за разлика от другите обекти, картирани по време на експедицията е развита в юрски варовици (фиг. 2). Намира се в едноименната местност, североизточно от пещерата Врелото. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 3 км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво 23

25 Пред един от обектите: Мимата, Васето и Дишовски - Автор Стоян Брашнаров (западно) се извисява високият скален венец Виола, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1,5 км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. В него, над склона, оформен под венеца е развита пещерата Печ. Входът на пещерата е голям (около 14 х 5 м), с характерна наклонена форма. Пещерата е хоризонтална, с обща дължина 19 м. Накрая има непресъхваща локва. Пещерата е използвана за подслон от овчарите в района. Дъното е покрито с глина и тор, има и отделни чакъли. Отсъстват вторични образувания. Малък Мазник (N: ; E: ) Дишовска яма (N: ; E: ) Каптираната (N: ; E: ) СПИСЪК НА ПЕЩЕРИ, НА КОИТО СА ВЗЕТИ КО- ОРДИНАТИ И СА МАРКИРАНИ Ремина дупка (N: ; E: ) Рушковица (Координати?) Крачимирско врело (N: ; E: ) Стойчо и Здравеца пред Крачимирското врело, 40 години по-късно Ивайло Иванов един от ръководителите и вдъхновителите на експедицията ЗАКЛЮЧЕНИЕ От експедицията могат да се направят следните изводи: 1. Независимо от лошите атмосферни условия, участниците в експедицията положиха максимални усилия за осъществяване целите на експедицията. 2. Общо са изследвани 7 пещери в района. 3. Маркирани са и са взети координатите на седемте пещери. 4. Открити са и са картирани три нови пещери Малък Мазник, Дишовска дупка и Каптираната. 5. Картирана е пещерата Печ. 6. Обходени са районите на масивите Ведерник, Мазник, районите около селата Пролазница и Върбово. 7. Поради голямото количество подземни води, не можа да бъде осществено проникване и последващо проучване на Стакевското врело. 8. Добрата организация, подготовката на участниците и материално-техническото снабдяване позволяват, въпреки неподходящите условия, при такива мащабни експедиции да се постигнат добри резултати. 9. Подходящ сезон за организиране на експедиция в района и изобщо на подобни експедиции в райони с планински карст и надморска височина около и над 1000 м е краят на лятото или началото на есента, през месеците август или септември. 24

26 Studies in the area above Dduzhevo village or New beginning Constantine Stoichkov Summary The region of exploration is situated in the massif of the peak Garvanetz (Dupni vrah) from north, the ridge of Stara planina from peak Chervena kukla to peak Smiliova mogila from west, the left geographic bank of the river of Proboinitza from south, and the right geographic bank of the river Petrenska from east. The massif is almost entirely built from huge dolomite limestones. It is situated in Vratza carst region, the subregion of Lakatnik (after Vl. Popov, 1976). Zheko Radev [1] attaches the region to the south part of Vratza mountain a part of the Koznitza part of Stara planina. In administrative division, the bigger part of the region is in the land of vill. Druzhevo and the left part in the land of vill. Gubislav. During the years in the region used to work members of different cave clubs and many caves were mapped. Ilia Bashev from our club, in the recent years many times said that during his tourist attacks in the region above Druzhevo near to the trampled path there is an open cave-sinkhole. We checked who has been working in the ИЗСЛЕДВАНИЯ В РАЙОНА НАД СЕЛО ДРУЖЕВО ИЛИ НОВО НАЧАЛО. Константин Стоичков МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ. Всяко добро начинание си има начало. Също така си има и предшестващи събития за да бъде осъществено. Така и в този случай се получиха нещата. Илийката Вашев от клуба през последните две години нееднократно ни каза, че по време на туристическите си набези из района над Дружево в близост до отъпканата пътека имало отворена пещера губилище. Трябвало да се извадят два камъка и се влизало. Слушахме го с интерес но за инвазия в района още не беше станало време. В спомените ни изплува и факта, че Алексей също нееднократно ни беше говорил за своите ходения в района и за интересните губилища там. Знаеше се, че преди това горе е работено и има множество пещери и пропасти. Публикации не липсваха като в последно време излизаха и в сайта на ПК Искър. Те също бяха подхванали отчасти района но основно с обходи и работа в района на Дръндарска кукла. По късно се оказа, че и пещерните клубове Алеко и Лозенец също са проучвали и разкопали точно въпросната пещера, но са се отказали заради лабилния блокаж. НАЧАЛОТО. Новото начало (клубни членове и преди са работили в района) беше поставено от едно пролетно ходене на Яни. Той беше хванал местен човек който го беше разходил яко из района на губилищата. Яни като човек с опит беше набелязал интересно място за действие, но както винаги става ни трябваше известно време за да се задействаме. Седмица преди да се качим горе Яни пак беше ходил и вече ни даде конкретни точки които да огледаме. ПЪРВИ СТЪПКИ. В края на месец май направихме първото по-масирано ходене. От далече със сигурност сме приличали на прабългарска орда; мъже, жени, деца, кучета, палатки... чуден спелеолагер. Бяхме в състав Ж. Петров, М. Колева, С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, И. Петров, Д. Дишовски, Т. 25

27 region and appears, that apart from Alexey Zhalov and later SC Iskar, the region was also explored by the clubs Aleko and Lozenetz. The present material describes in short the two club activities in the region and the researches made by the members of our club. For the time of these activities were localized several perspective sites and started a work for cleaning of stones in the cave-sinkhole. Haidushkoto kladenche. At the moment it is only 25 m long with very small denivelation, but the perspectives for continuation are promising. Now is in process of clearing of an unstable bolder-chock, under which is heared a waterfall and there is probably a vertical part. The denivelation from the sinkhole tо the spring in the valley of the river Petrenska is more than 700 m. Whether the research will be successful and the members of our club will enter the deepest by hypothesis cave in the country, only the time will show. Василев, Я. Макулев и Д. Макулева. Опънахме лагера при кошарите над селото до където колите стигаха безпрепятствено имайки в предвид нестабилното време и преди да се е преполовил деня една група тръгнахме към набелязаната цел Хайдушкото кладенче. Пътя не беше малко но пък за нас това беше абсолютно непознат район и попивахме всяка частица от пейзажа. Набрахме и значителна денивелация. Времето съвсем се развали но нямаше изгледи да се отказваме. Най-накрая пътя направи поредния си завой излезна от гората и пред нас се отвори приказна гледка. Огромен негатив-долина с множество личащи си въртопи-рай за пещерняка проучвател. Пътя ни въведе в долината и ние се пръснахме да гледаме въртопите, като Дишовски извика, че има един почти отворил се. Заваля дъжд и всички се скупчихме под големия скален венец с ниши, където беше и губилището. Разрази се гръмотевична буря и аз си останах в мишата дупка -нишичката от която явно са вадили камъни и от която подухваше привлекателно. Останалите смели изследователи навлякоха гащеризони, каски и дъждобрани и се отправиха към дупката. Живко влезна пръв, а Дишовски след него. Не след дълго излязоха и казаха, че си е пещера влиза се, перспективно е. Имало един изтръпнал блокаж в ляво и две стеснения за работа. Дъжда поспря небето се проясни, явно бурята беше временна. Поразшетахме се наоколо, набелязахме място за лагер и тръгнахме обратно към лагера. Вечерта пристигна Яни с Деси и децата и край лагерния огън направихме плана за следващия ден. Пак една група да се качи и да почне работа по новата дупка а една по-малка глупа да отиде в района на Гарванец и да локализира там пещерите и по-специално пещерата Китова кукла. На другия ден аз, Ванката и Дишо тръгнахме към Китовата кукла, без да знаем в какво приключение се хващаме, а останалите към Хайдушкото кладенче. Наща група освен, че ни наваля дъжд и, че локализирахме няколко отвора на необозначени пещери на които не им знаехме имената намерихме само една със сигурност известна пещера- Прашната По стръмните склонове се видяхме в чудо а и някои за нас ниши се оказаха, че се водят за пещери та за друг път оставихме маркирането им. Някъде по път за капак загубихме и Дишо, който беше хванал някаква измична пътека и се беше върнал в лагера. С основната група се събрахме в центъра на селото. Живко сподели, че в пещерата е отместил два камъка и е преодолял едно стеснение. Попаднал е на разширение с образувания и в хубава пещерна галерия която връща назад към губилището. Достигнал е блокаж и водата скача във водопад. Духа и се чува бумтене в дълбочина. Вече било дупка за картиране но и доста перспективна. Решихме скоро да се върнем пак. 26

28 ПОВТАРЯМЕ УПРАЖНЕНИЕТО. На ти юни се върнахме отново на поляната в състав; С. Брашнаров, М. Брашнарова, К. Стоичков, П. Димитров, К. Кърпачева, И. Бусерски, Я. Макулев, Д. Макулева и П. Ганева- ПК Под ръбъ -Церово. Този път се бяхме подготвили и с малко повечко техника включваща агрегат и перфоратор. Яни успя да качи колата до поляната с губилището. В пещерата влезнаха Яни и Папи, като се сменяха с Ивчо и Стоян. Поработиха в блокажа и установиха, че не е много безопасно. Поразшириха и още едно стеснение. Бая се позабавляваха. Навън жегата беше умопомрачителна въпреки, че бяхме опънали тента. Насекомите също много наглееха. Поразръчкахме и някои от въртопите и губилищата околовръст от които вееше спасителен хладен въздух. Поразходих се да потърся една пещера на Жалова могила но безуспешно. Край мен се движеше облак от стотици мухи, като с пляскане над главата успявах да приплескам по няколко на веднъж. Със сигурност намалих популацията им с над 100 за времето на разходката. На сутринта хванах и направих повърхнистна картировка на венеца, губилищата, въртопите и нишите. После се облякохме с Папи и влезнахме да картираме пещерата до там до където сме стигнали. Излезе над 25 метра дълга за сега. Намерихме си и местенце за разкопаване и за нула време напреднахме много добре. Поизвадихме каманак, но имаше още за разчистване от там се чуваше и бучене на вода, явно ще заобиколим изтръпналия блокаж и ще излезем направо на водопада. Докартирахме и Перспективен въртоп (Бреницата и Живко) - Автор Константин Стоичков излязохме. Жегата пак беше непоносима и решихме да се спасяваме. Със сигурност следващият път лагера няма да ни е на поляната а в гората на хлад. Отворен е нов хоризонт за работа. Един интересен и перспективен район, като ново начало на нещо старо и познато. Подготовка за влизане (Папи, Стоян и Яни) - Автор Константин Стоичков 27

29 ЕКСПЕДИЦИЯ БАНСКИ СУХОДОЛ 2010 Константин Стоичков Улей под вр. Бански суходол - Автор Константин Стоичков И тази година ще спазим традицията и в настоящия годишник поместваме подробен отчет за проведената девета подред експедиция в пиринския циркус Бански суходол. И тази година в експедицията се включиха членове на клуба както и членове на пещерните клубове СПК Академик София, Витоша София, Прилеп 1962 София и Под ръбъ Церово. Надяваме се в следващия брой да поместим също така подробен отчет с по-благоприятни резултати и костеливия орех стеснението на -235 метра да бъде преодоляно. Затова само бъдещето ще покаже дали сме на прав път. Надявам се следващите страници да ви представят една пълна картинка за организацията и провеждането на тази нелека експедиция. 1. МЯСТО, ВРЕМЕ НА ПРЕБИВАВАНЕ, УСЛО- ВИЯ ЗА БИВАКУВАНЕ И ЦЕЛИ НА НАЦИО- НАЛНА ЕКСПЕДИЦИЯ БАНСКИ СУХОДОЛ Междуклубната спелеоекспедиция Бански суходол 2010 беше проведена в периода 21 август 05 септември 2010 г., с обща продължителност 16 дни. Експедиционният лагер беше установен в района на бившата ски база (2300 м н в). Изнасянето и свалянето на експедиционния багаж бе осъществено с наети за целта товарни коне. За по-комфортно бивакуване беше разпъната голяма тента над мястото, определено за хранене. Отделно бе разпъната и голяма складова палатка MSR, в която се съхраняваха хранителните продукти, техниката и експедиционния инвентар. В Национален парк Пирин е забранено паленето на открит огън, поради което бе използвана стара печка на дърва, останала още от времето на ски лагера. Тази година, за първи път от 10 години насам, снежникът, спускащ се по долината над лагера, достигаше въртопите, разположени на около 50 метра над лагера. Никъде по протежението му, обаче, нямаше течаща вода, и бяхме принудени да набавяме вода за нуждите на експедицията чрез топене на сняг. За целта бе изградена топилня за сняг от голямо парче PVC-плат и черни найлонови чували. За подсигуряване на проникващите групи, до входа на пропастната пещера-система БС 9-11 бе изгра- 28

30 ден изнесен бивак, състоящ се от две двуместни палатки с опъната над тях тента от PVC плат. В щурмовия бивак бяха качени храна, инвентар и бензинов агрегат. Връзка между влизащите и излизащи от пещерата групи и лагера бе установявана посредством радиостанции. За бивакуване в циркус Бански суходол се налага издаването на специално разрешение от ръководството на Национален парк Пирин. Приоритет и задачи на тази експедиция бяха, както следва: ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕДИЦИЯ БАНСКИ СУХОДОЛ Цел на експедицията: Главен приоритет. Система Разширяване на стеснението на настоящето дъно на пещерата Проверяване на паралелни отвеси в Голямата блокажна зала и търсене на път в дълбочина Картиране на пространството под блокажа в Голямата блокажна зала и на прилежащите отвеси и паралелни нива. Второстепенни задачи: 1. Обекти във високата част на циркуса под вр. Кутело Изследване и картиране на Пропаст Проверка на тапите на Пропасти 6, 8, 33, 34, 41, 57, 68 и Покриване на някои перспективни обекти с капаци, за евентуално подпомагане топенето на снежните тапи в тях ( 57, 71 и др.) Разкопаване на 74 и работа в така наречените Полски дупки под Кончето Проверка, снемане на GPS координати и фотодокументация на пещерите и пропастите в района на Кутело. 2. Ледниковата пропаст Проникване и вземане на проби от леда, ако пропастта е отворена. 3. Други Проверяване, картиране, номериране, снемане на GPS-координати и съставяне на фотодокументация на обектите в циркуса Биоспелеологични и климатологични изследвания на някои от обектите в циркуса. Една седмица преди започване на експедицията беше проведено предварително (разузнавателно) качване в циркуса, осъществено от Ст. Стаменов от ПК Хеликтит. Беше установено, че през настоящата година снежниците в циркуса са значително по-големи спрямо предишни години. За първи път по това време на годината снежника, спускащ се от Кутело, достига почти до лагера. Не бе намерена и течаща вода, което доведе до затруднения за експедицията. 2. УЧАСТНИЦИ Основният състав на междуклубната експедиция Бански суходол 2010 г. беше от пещерняци, членуващи в ПК Хеликтит София и СПК Академик София. Участие взеха също така и пещерняци от ПК Витоша София, ПК Прилеп 1962 София и ПК Под ръбъ Церово, както и хора, нечленуващи в пещерни клубове. За периода г. участие взеха общо 20 души. 3. СПИСЪК НА УЧАСТНИЦИТЕ От ПК Хеликтит Васил Марков, Иво Бусерски, Константин Стоичков (Главен ръководител), Михаил Хаджитодоров и Стефан Стаменов. От СПК Академик Александра Василева, Калина Петрова-Шанова, Кристина Домозетова, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Павел Бакалов (Главен ръководител), Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. От ПК Витоша София Николай Орлов. От ПК Прилеп 1962 Златинка Борисова и Цветан Благоев. От ПК Под ръбъ Церово Кирил Георгиев. Нечленуващи в пещерни клубове Христо Христов и Радостина Георгиева. 4. ДНЕВНИК г. Състав: Васил Марков, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, 29

31 Николай Орлов, Павел Бакалов, Стефан Стаменов и Стоян Гошев. - Тръгване от София към 20 часа вечерта. Пристигане на първите коли на Пещерите в 1:00 часа. Нощувка в местността Пещерите над гр. Банско. - От с. Бачево пристига Боги с товарните коне за експедиционния багаж. Към 18:30 ч. се събрахме на паркинга при клуба и офиса на Сатори. Свалихме багажа и се разпределихме по колите. В колата на Венци беше разпределен почти целият експедиционен багаж за извозване. С нея потеглиха Павката и Калина. Останалите участници се разпределихме в колите на Ники и Тони. На Драгичево ни посрещна огромно задръстване, което забави предвижването, и пристигнахме на мястото за нощувка местността Пещерите над гр. Банско след полунощ. Там се срещахме с Боги от с. Бачево, който беше дошъл с товарни коне и помощници. Разбрахме се за ранно ставане и потегляне, затова си легнахме почти веднага. Последен пристигна Павката с товарната кола някъде към 3 часа след полунощ г. Състав: Васил Марков, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов и Стоян Гошев. - Ставане в 8.00 часа. - Товарене на багажа. - Тръгване от Пещерите в 9:00 часа. - Пристигане в лагера в 14:00 часа. - Разпъване на складовата палатка MSR и подреждане на инвентара, храната и техническите средства. - Прокопаване на хладилник в снежен въртоп над лагера. - Група за вода. Сутринта натоварихме багажа и в 9:00 часа потеглихме нагоре. По пътя нямаше проблеми с конете. Изкачването беше бързо и без традиционните дълги почивки. Боги с помощниците си избързаха напред и се движеха на около половин час пред основната група. На поляната под ригелите си личаха ясно следите от огромни лавини, падали през зимата. На поляната бяха довлечени огромни мури и множество камъни, което е показателно за това, колко е опасен този район през зимата и пролетта. Първата група пристигна в лагера към 14:00 часа, а последната час по-късно. Конете бяха разтоварени и Боги и двамата му помощника тръгнаха обратно към Банско. Беше опъната складовата палатка и бяха подредени храната, инвентара и техническите пособия. Бяха събрани дърва и опънати бивачните палатки. Във въртопа над лагера беше изкопана дупка в снега, приспособена за хладилник, в която бяха оставени месото и нетрайните продукти. Група от двама човека се качи да провери за течаща вода при снежниците, спускащи се под Кутело, но без успех. Огромна снежна маса беше неразтопена и отникъде не се чуваше течаща вода. Беше направен опит да се налее вода от капчуци от преспа под лагера. Напълниха се и няколко торби със сняг, който да се стопи и превари на печката. Бе установено, че водата е с отвратителен вкус и доста замърсена. За следващия ден бе оставена първостепенната задача да се реши проблемът с добиването на водата г. Състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев. - Подреждане на лагера и разпъване на тентата. - Изграждане на система за топене на сняг. - Изнасяне на багаж за щурмовия бивак до входа на Опъване на тентата над лагера. - Вечерта към експедицията се присъединява Иво Бусерски. Ставане към 10 часа сутринта. След закуската започна подреждане на лагера и целия багаж. Тони се захвана да прави нови пейки за сядане. Павката и Васко отидоха на въртопа със сняг над лагера и с помощта на PVC-плат и черни найлонови чували направиха система за топене на сняг с няколко сепаратора. Към системата беше прикачен и бидон, който да се пълни с вода, от който бидон да се прецежда водата, която в последствие се преварява в лагера. Тентата беше разпъната, за да изсъхне събралата се влага; Калина заши скъсани от миналата година части. В късния сле- 30

32 добед Ники и Мишо се качиха до входа на 9-11 и изнесоха оборудване и храна за щурмовия бивак. Привечер беше опъната тентата над мястото за хранене, а към експедицията се присъедини Ивчо. За следващият ден беше планирано екипиране на г. Състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Кристина Домозетова, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева, Христо Христов и Цветан Благоев. - Първа група в състав: Павел Бакалов и Николай Орлов екипиране на 9-11 до дъното. - Втора група в състав: Васил Марков, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков и Михаил Хаджитодоров изнасяне на багаж и оборудване на щурмови бивак на входа на Привечер към експедицията се присъединяват: Златинка Борисова, Цветан Благоев, Христо Христов, Таня Кръстева и Кристина Домозетова. Късно ставане към 10 часа. Бе подреден инвентара за екипиране на 9-11, както и за изнесения (щурмови) бивак. След обяда Ники и Павката тръгнаха към пещерата да я екипират, заедно с Васко, Калина, Коста и Мишо, които оборудваха изнесения бивак. Павката и Ники влязоха в 18:00 часа и излязоха от пещерата в 04:30 след полунощ. Във въртопа на 10 беше подравнена и удължена площадката за разпъване на палатки и беше опъната тента, която да пази бивака в случай на дъжд. В палатката бяха оставени храна и оборудване за работа на дъното на пещерата. Ивчо остана в лагера да топи сняг за питейна вода. Привечер към експедицията се присъединиха: Златинка Борисова, Цветан Благоев, Христо Христов, Таня Кръстева и Кристина Домозетова; бяха качени и някои важни неща като тензух за прецеждане на водата, медикаменти за обеззаразяване и др г. Състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Кристина Домозетова, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева, Христо Христов и Цветан Благоев. - Проникване в 9-11, с цел оборудване на удобно място за почивка в дънните части. - Изнасяне на багаж до 9-11 и дооборудване на щурмовия бивак. - Локализиране на Полската дупка. Към дъното на БС Автор Николай Орлов 31

33 - Тръгват си Таня Кръстева и Кристина Домозетова. По обяд към София си тръгнаха Таня и Криси. При влизането си предишния ден Павката и Ники установили, че в средата на Голямата блокажна зала, някъде от тавана се излива голям водопад с неустановен дебит. Същото е положението и в Дънната каскада, където имало поток с дебит около 3-4 литра в секунда. Двамата изказаха мнението, че това значително ще затрудни работата на дъното. Беше решено този ден да влязат Васко и Ивчо, за да оборудват навес и да изолират мястото за почивка в дънната част от изливащата се по последния отвес вода. При слизането си те свалиха и оборудването за разширяване на стеснението на дъното. Групата влезе в 19:00 часа и излезе в 3:00 часа след полунощ. Аз, Зиза, Цецо и Калина изнесохме още багаж до щурмовия бивак, продължихме подравняването на площадката, разпънахме втора палатка, подредихме багажа и допълнително укрепихме тентата. Слязохме до лагера по прекия път и огледахме някои от пещерите в близост 7 и 8 както и обекти 42 и 57. Бе установено, че най-вероятно ще има възможност да се проникне в 8. Виждаше се голяма пролука между снежната тапа и скалата. В 7 бе установено наличието на голяма снежна тапа (може би най-голямата, виждана до сега). Същото бе и положението в обект 57. В 42 не бяха установени конкретни промени, освен че по цепката в южна посока цялото, тръгнало преди години, свлачище се е срутило и вече спокойно могат да се предприемат действия за разчистване и евентуално проникване, усещаше се и силно въздушно течение през камъните. Вероятно 42 ще е обект на работа в някоя от следващите експедиции в района. Същия ден Павката и Тони локализираха и екипираха Полската дупка под Кончето, за да продължи работата в нея в следващите дни. Останалите почиваха в лагера и се занимаваха с добиване на вода г. Състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев. - Проникване в 9-11 с цел картиране на некартирани участъци в Голямата блокажна зала. - Проникване в 9-11 с цел работа на дъното. - Обход в търсене на нови обекти в близост до лагера. Този ден бяха определени две работни групи за Първата група беше картировачна, в състав: Калина, Цецо и Зиза и имаше за цел връзване на антената на старата картировка с някоя от точките от новата картировка в Голямата блокажна зала. Основната задача, обаче, беше да картират едно от разклоненията в самата зала и 32

34 приходящите към него отвеси. Групата влезе в 16:00 часа и излезе в 1:30 часа след полунощ, справили се със задачата да картират всички участъци. Втората група в състав: Павката, Ники и Тони влезе в 19:00 часа и излезе в 5:00 часа след полунощ. Целта им беше работа по разширяването на дънния тесняк. Голямото количество вода, изливащо се в дънната част, затруднило работата, поради което бе взето решение при следващите прониквания групите да са от по двама души. Работата на дъното обаче потръгнала и успели да напреднат. Същият ден с Мишо намерихме прясно пропадане в поляната под лагера, което започнахме да разчистваме. От него се долавяше силно и студено въздушно течение, но разчистването му беше доста трудоемко и ще бъде оставено като обект на бъдещи прояви. Проверен беше и Обекта на Ицо, където, за съжаление, се бяха сринали няколко кубика пръст и камъни и на този етап също беше замразен за работа. Останалите почиваха в лагера г. Състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев. - Проникване в 9-11 с цел работа на дъното. - Проникване в 8 с цел търсене на продължение на пропастта. - Обход в търсене на Полската дупка с цел картиране. - Вечерта към експедицията се присъединява Кирил Георгиев от ПК Под ръбъ Церово. Разпределени бяха три групи за работа. Първа група в състав: Васко и Ивчо има за цел да продължи работата на дъното на Влязоха в пещерата в часа; излязоха в 2:00 часа след полунощ. Започнали да разчистват камъни и да разширяват левия тесняк на сегашното дъно. Работата вървяла добре. И двамата потвърдиха, че се усеща отчетливо въздушно течение отвътре навън и много приглушено бучене, най-вероятно от падаща вода. Втората група, в състав: Цецо и Зиза се качили до входа на 9-11 да вземат от там инвентар, с който Цецо да се спусне в близко разположената пропаст 8. След проверка на нивото на тапата открил проходима пролука между скалата и снега в западната част на тапата. Според него, мястото е проходимо и би било хубаво да се направи опит за влизане. Третата група, Коста и Мишо, предприе неуспешен опит за намиране на Полската дупка, с цел картиране и про- Ледени сталагмити в система Автор Константин Стоичков 33

35 учване на пещерата. За съжаление, не успяхме да я намерим, а се залутахме няколко метра пониско в цепнатините и винкелите под нея. За отбелязване е, че самата пещера е разположена високо над циркусното възвишение под Кончето и дотам на места се достига с катерене. Локализирахме другата описана от поляците дупка, която представлява гигантска цепнатина в масива, която на този етап, за съжаление, е доста тясна и непреодолима. Проверката показа, че в дълбочина има тесен отвес, в който камъкът пада поне десетина метра, долавя се и течение. Това също може да бъде обект на работа за бъдещи експедиции. На слизане към лагера бяха проверени 73, за която се установи, че е запълнена до входа със сняг и 71, в която снежната тапа достигаше три метра под входа и за момента беше безнадеждна за работа. Тези наблюдения затвърдиха идеята да бъде поставен капак на 71 и, след евентуалното стопяване на част от снега, да се започне работа в нея. Останалите почиваха в лагера. Вечерта към експедицията се присъедини Кирил Георгиев от ПК Под ръбъ Церово г. Състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев. - Част от хората си тръгнаха от експедицията. - Изследване на новите части в 8. - Изследване и картиране на Полската дупка. Сутринта към София си тръгнаха Калина, Ники, Цецо, Зиза и Ицо. В следобедните часове към високата част на циркуса се качиха две групи. Първата беше в състав: Павката и Киро; с инвентар от 9-11 се спуснали в 8, където установили, че тапата е стопена. Спуснали се около метра в пролуката, в нови части. Достигнали стеснение в снега, което изисквало разкопаване, но излезли, защото започнали да се преохлаждат. На дъното се долавяло слабо въздушно течение. Оставили пропастта екипирана, за да може да се работи по продължението Ј. Втората група, в състав Мишо и Тони, се качи до Полската дупка за изследване и картиране. Пещерата представлява зала с огромен блокаж и цепнатини, от които духало; дължината Ј възлиза на около 23 метра, с малка денивелация. Поради напредване на времето я оставили екипирана и се спуснали към лагера. Останалите почиваха в лагера г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Радостина Георгиева и Стоян Гошев. - Проникване в 9-11 с цел работа на дъното. - Укрепване на тентата и складовата палатка. - Вечерта към експедицията се присъединяват Алекс, Милен, Лили и Ина. След закуска Павката и Киро тръгнаха към Влезли към 13:30 часа; излезли към 21:30 часа. На дъното пробили четири дупки и значително разширили тесняка; този път отчетливо чули шум на вода, най-вероятно водата, която влиза в десния тесняк и пада отвисоко някъде в дълбочина. Поради прогнозите за влошаване на времето, останалите в лагера укрепиха тентата и складовата палатка с допълнителни въжета. Васко слезе до Банско да помогне с багажа на качващите се и вечерта към експедицията се присъединиха Алекс, Милен, Лили и Ина г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Радостина Георгиева и Стоян Гошев. - Проникване в 8 с цел изследване. - Разекипиране на Полската дупка. - Поставяне на пирамидки по пътя за По обяд Коста, Мишо и Тони се качиха до 8. Мишо и Тони влизат в пропастта, а Коста се качи да зареди батерии и акумулатори на входа на Оказва се, че агрегатът не пали и акумулаторът на перфоратора не може да бъде зареден поради тази причина през този ден е отложено влизането до дъното на 9-11 с цел разширяване на дънния тесняк. Коста направи обход в местността и засне входовете на 27 и 28. Към 15:20 часа Тони и Мишо излязоха от 8 и 34

36 споделиха, че са слезли още малко между тапата и снега в сравнение с предишната кота, но са започнали да мръзнат и затова са излезли. Според тях са стигнали на около 30 метра от входа. Беше направен нов опит да се запали агрегата, но безуспешно. На път за лагера бяха снимани входове на обекти, проверени въртопи и измерени нивата на снежните тапи в някои от пещерите в района. Същият ден Павката, Милен, Лили и Ина се качиха до Полската дупка; Павката разекипирал, а останалите изградили нагъсто пирамидки, за да няма проблеми с пътеката при евентуално разваляне на времето, за каквото говореха в прогнозите. Останалите почиваха в лагера г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Радостина Георгиева и Стоян Гошев. - Проникване в 9-11, с цел работа на дъното. - Проникване в 8, с цел изследване. - Прекартиране на 1. През нощта бяха излезли облаци и времето се беше развалило. По обяд към 9-11 тръгна група в състав: Васко и Алекс. Те влезли в пещерата към 16:30 часа и излезли в 00:30 часа след полунощ. Установили, че дебитът на водата в дънните части е намалял значително, а водопадът в Голямата блокажна зала е спрял, вероятно поради рязкото падането на температурите средно с 8-10 градуса. Васко проверил един поток, който губел вода в Изтръпналия блокаж, преди последния отвес. Проверката показала, че водата се стича по отвеса и се влива в основния поток на дъното. На дъното продължили успешно с разширяването на тесняка, като все по-осезаемо се виждало уширение. Същия ден Киро и Тони направиха поредното проникване в 8. Те разбили ледената тапа на достигнатата кота и продължили в дълбочина. Минали през ледена кухина в тапата и слезли още около 10 метра. Натъкнали се на замръзнал блокаж, през който се усещало слабо течение. За момента това е и дъното на пещерата. По също време Мишо и Милен се качиха до циркусното възвишение със задачата да направят актуална карта на 1. Те прекартирали пещерата и установили къде точно е слуховата Ј връзка със съседната пещера 45 А-Б. Останалите почиваха в лагера г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Радостина Георгиева и Стоян Гошев. - Проникване в 9-11 с цел работа на дъното. - Милен Кръстев, Лилия Маркова и Радостина Георгиева си тръгнаха от експедицията. Преди обяд Милен, Лили и Ина си тръгнаха към София. Павката и Ивчо се отправиха към Те влезли в 15:00 часа и излезли в 02:00 часа след полунощ. Продължили с работата на дъното. Разширили стеснението още повече и, според тях, скоро би могло да се види напред. Засега на видимостта пречел завой на скалата. Преди обяд времето съвсем се беше развалило и в следобедните часове няколко часа валя проливно. Останалите участници в експедицията почиваха в лагера г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. - Проникване с цел картиране и разекипиране на 8. - Слизане за багаж до Банско. - Вечерта към експедицията се присъединяват Таня Кръстева и Юлия Атанасова. През нощта температурите паднаха под 0 градуса. Сепараторите за вода и част от бутилките, пълни с вода, бяха замръзнали. Сутринта времето беше ясно и студено, но малко след 10 часа заваля дъжд, който премина в суграшица и сняг. Коста слезе към Пещерите да посрещне Таня и Юлето и да качи в лагера бензиновия перфоратор, хляб и захар. Времето цял ден беше лошо, с постоянни валежи от суграшица и сняг. Въпреки това, Киро и Тони се качиха до 8 да картират новите части. Те разекипирали пещерата. Оста- 35

37 налите почиваха в лагера. Вечерта, заедно с Коста, се качиха Таня и Юлето г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. - Проникване в 9-11 с цел работа на дъното. - Проникване в 1 и преглеждане на част от отворите, намиращи се на циркусното възви-шение. - Обход в района на Кутело. Цяла нощ духаше бурен вятър. Температурите паднаха до 5 градуса. Сутринта се оказа, че вятърът е откъснал от въжетата складовата палатка. Тентата беше сравнително добре запазена благодарение на това, че беше застъпена с дебели въжета. Сутринта търсихме голямата палатка и след известно издирване я намерихме на около 200 метра под лагера, сред клековете. Палатката беше събрана и повторно опъната. Беше решено в последните дни да бъде променена експедиционната тактика и максимално да се използва капацитета на щурмовия бивак за финалното усилие, при наличието на бензинов перфоратор. В късния следобед Павката и Тони се отправиха към Те влезли към 18:00 часа и излезли в 03:00 часа след полунощ; в пещерата продължили с разчистването на камъни от дънния тесняк и с разширяването му. Същият ден Коста и Мишо проникнали отново в 1, нанасяйки още корекции по картата Ј; проверили и нивото на снежните тапи на пещерите, намиращи се на циркусното възвишение. Алекс и Васко предприеха изкачване през Кутело и Кончето. Снимали входовете на 31 и 33 и намерили близо до тях нов обект за разкопаване. Вечерта Ивчо се качи да преспи в щурмовия бивак пред 9. Останалите почиваха в лагера. През деня и нощта времето беше стабилно и без валежи г. Състав: Александра Василева, Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. - Проникване в 9-11, с цел работа на дъното. - Проникване в 9-11, с цел картиране на дънните части. - Изнасяне на мрежа до входа на 8, с цел конструиране на капак. - От експедицията си тръгват Александра Василева и Васил Марков. Към 05:00 часа сутринта Киро се качил към 9-11; с Ивчо влезли в пещерата към 08:00 часа и излезли към 17:00 часа. Продължили с разширяването на тесняка; виждали се пад и малко прагче. Въздушното течение също било все по-осезаемо. Към 17:00 в пещерата влезе втора група в състав: Таня и Юлето, с цел да картират новите дънни части. Два часа след тях влязоха Павката и Тони, които да направят финални усилия за разширяване на стеснението последното разширяване на тесняка за тази експедиция. 36

38 Суходола от горе - автор Стефан Стаменов Не оставала много работа, и стеснението може да бъде успешно преминато, но това ще е цел за работа на следващата експедиция. Таня и Юлето излезли в 02:30 часа след полунощ; останалите към 04:00 сутринта. Същият ден Мишо изнесъл мрежа до входа на 8 и заедно с Коста опънали въжета и самата мрежа над входа Ј заготовка за направата на бъдещ капак, с който ще се направи опит да се стопи снежната тапа в пропастта. Коста и Мишо свалиха в лагера агрегата и багаж от входа на 9. Този ден от експедицията към София си тръгнаха Александра Василева и Васил Марков г. Състав: Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. - Проникване в 9-11, с цел разекипиране на пещерата. - Събиране и пакетиране на багаж за сваляне. - Пакетиране и прибиране на храна и оборудване в землянката. - От експедицията си тръгва Кирил Георгиев. Сутринта от експедицията си тръгна Киро. Ивчо и Мишо се качиха към 9-11със задача заедно с Павката и Тони да извадят багажа от пещерата и да разекипират участъците, в които се налага да се вдигнат въжетата от отвесите; както и да извадят карабинерите и планките от част от закрепванията. Първата група влязла следобед, втората привечер. Пещерата била разекипирана и от нея били извадени инвентар и оборудване, в това число бензиновият перфоратор. Двете групи излезли след полунощ. Същият ден преди обяд завалява дъжд и не спира да вали 8 часа. В лагера Коста, Таня и Юлето пакетираха багаж за сваляне и зазимяваха храна и оборудване в землянката. Вечерта спира да вали г. Състав: Иво Бусерски, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. - Разоборудване на щурмовия бивак и сваляне на багаж в лагера. - Разоборудване на лагера и прибиране на оборудване в землянката. - Тръгване към Пещерите с Боги и 6 товарни коня. - 18:00 часа пристигане на Пещерите. През нощта времето се изясни. Сутринта Павката, Тони, Ивчо и Мишо разоборудваха щурмовия бивак и свалиха багажа в лагера. В лагера Коста, Таня и Юлето прибираха и пакетираха багажа за сваляне. В землянката се занесоха и последните части от оборудването и храната, които ще останат в циркуса за следващата експедиция. Към 13:00 часа пристигна Боги с един помощник и 6 товарни коня. Багажа беше натоварен на конете и към 15 часа всички тръгнаха към Пещерите. Слизането беше бързо и безпрепятствено и към 18:00 всички участници бяха на Пещерите. Голя- 37

39 ма група посрещачи ги чакаше; след кратко товарене на багаж и почивка всички потеглиха към механа Орлето в Банско, където след вечеря всички участници и посрещачи се отправиха да разпуснат на минералните бани над с. Градешница. С това експедиция Бански суходол 2010 на практика приключи г. Състав: А. Колева, Венцислав Иванов, Живко Петров, Здравка Попова, Иван Петров, Иво Бусерски, Камен Кръстев, Константин Стоичков, Мартина Колева, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова. Всички благополучно се прибираха в София. 5. РЕЗУЛТАТИ Междуклубната експедиция Бански суходол 2010 беше организирана от софийските клубове СПК Академик и ПК Хеликтит, участие взеха и членове на пещерните клубове Витоша София, Прилеп 1962 София и Под ръбъ Церово. За съжаление обаче, за поредна година много от хората, заявили участие, поради една или друга причина не успяха да се включат в инициативата. За времето на проявата от 21. август до 05.септември се включиха 20 души, като някои от тях бяха дошли за първата седмица, а други се включиха в самия край на август и началото на септември. Въпреки голямото количество задържал се сняг в циркуса, през голяма част от времето метеорологичните условия бяха отлични и до края на август времето беше топло и стабилно. В началото на септември имаше две превалявания и за кратко припръска дори сняг. Температурите се понижиха чувствително, но не фатално, и експедицията завърши успешно. За момента все още смятаме, че подходящият период за провеждане на експедицията е от 20-ти август до края на първата седмица на септември. Тук може да се добави обаче, че досега не е имало едно и също време в две поредни години и на тази надморска височина винаги може да има изненади, но времето се задържа най-стабилно и е най-подходящо за провеждане на по-дълги експедиции в района именно през този период. Експедицията беше съпътствана и с някои трудности, касаещи материалната база. В момента на започване на експедицията се оказа, че федеративният и бензиновият перфоратори, на които разчитахме, са се повредили по време на албанските експедиции и успяхме да заминем само с един акумулаторен перфоратор. Това доведе до значителни трудности и в по-късен етап предопредели и резултатите от експедицията. Друга трудност, с която трябваше да се справяме в движение, беше липсата на течаща вода край снежниците. Този проблем беше решен с направата на топилня за сняг, която реши проблема, докато времето беше добро. При падането на температурите обаче и при влошаването на времето, капацитетът Ј падна до минимум. За времето на експедицията беше работено основно по главния приоритет пропастната система Бански суходол 9-11; а също и по терен. По главния приоритет системата Бански суходол 9-11 бяха извършени следните дейности: Основната цел на експедицията беше да се продължи с разширяването на стеснението на сегашното дъно. Бяха изградени два лагера: единият основен, на традиционното за целта място в ниската част на циркуса; вторият щурмови, в близост до входа на БС Беше подравнена нова площадка и бяха опънати две палатки, над които допълнително бе поставена тента, в случай на проливни дъждове. Работата в БС 9-11 беше организирана на смени и въпреки малкия ни ресурс (в по-голяма част от времето работихме с перфоратор само с един акумулатор перфоратора на Яни), беше постигнат напредък от около 3 метра. В началните дни работата на дъното беше доста тежка поради наличието на голям дебит на вода в пещерата около 3-4 литра в секунда. За първи път се натъкваме на толкова вода в дънните части на пещерата. При застудяването в края на експедицията дебитът на постъпващата в дънната част вода падна драстично, а валежите не се отразиха на намалелия дебит. От тавана на Голямата блокажна зала също се изливаше водопад с неустановен дебит. Въпреки това работата в пещерата не спираше и ушире- 38

40 нието зад тесняка вече се вижда съвсем отчетливо. Показателно е и силното насрещно въздушно течение. В последните два дни на дъното беше работено и с бензинов перфоратор. За съжаление, влизането в така бленуваните нови части се отлага с още една година, но това е и добра предпоставка да се сдобием със собствени инструменти и някои други нововъведения, с което ще вдигнем доста потенциала на експедицията. За времето на експедицията до дъното на пещерата беше слизано осем пъти с цел разширяване на тесняка. Бяха картирани и някои недокументирани досега участъци в Голямата блокажна зала и в новите дънни части, с което дължината и денивелацията Ј официално ще нараснат. Не остана време да се работи по задачите, свързани с проверяване на паралелните отвеси в Голямата блокажна зала и продължаване на работата по разширяване на тесняка в Паралелния отвес на старото дъно на пещерата. Пещерата беше дооборудвана с майони и планки и остана стационарно екипирана. По второстепенните задачи бяха извършени следните дейности: Въпреки малкия брой участници в експедицията, беше отделено време и за работа по така наречените второстепенни задачи. По терен се установи, че въпреки многото сняг, в голяма част от перспективните пещери в района тапите са продухани и има пролуки между скалата и снега. Най-голям интерес предизвика пропастта БС 8, където беше стигнато до около 40 м. На тази кота обледенен блокаж засега спира пътя надолу, но се усеща въздушно течение. Подобно поведение беше забелязано и при снежните тапи на други перспективни пещери БС 6, 13, 33 и 41 за които обаче нямаше хора и време да им бъде обърнато повече внимание. В други обекти и пещери нивото на снега беше в пъти повече от предни години. Такива бяха БС 7, 57, 71, 73 и др. На част от пещерите и обектите бяха измерени нивата на снежните тапи, което в бъдеще ще служи за съпоставка с предните години и за преценяване на нивото на постъпващия в тях сняг през зимния сезон. Направена беше и нова актуална карта на малката пещера БС 1, с което окончателно се доказа, че тя не е в система с БС 2 и има само слухова връзка с намиращата се в близост БС 45 А-Б. Най-сетне се локализираха така наречените Полски дупки, като в сметката на циркуса беше добавена и нова картирана пещера, а именно БС 74 Полската дупка, която представлява зала с огромен блокаж и цепнатини, от които духа. Тя се намира високо в циркуса, в близост до разломна пукнатина под Кончето. Дължината Ј се оказа 24 метра, при денивелация от 5, +3 метра. Втората Полска дупка представлява гигантска цепнатина, в която камъкът пада десетина метра, но ще трябва да бъде поразширен подходът към отвеса, който в сегашния си вид пречи на проникването в дълбочина. Откриха се и нови интересни обекти за работа, както в района на лагера, така и високо на премката в посока Кутелата. За поредна година, поради неголемия брой участници в експедицията и трудния подход, не беше изследвана и картирана БС 51. Направи се заготовка от мрежа и въжета за покриване на БС 8, но поради влошаването на метеорологичните условия и работенето по приоритетни задачи, затварянето Ј с капак (за евентуално подпомагане топенето на снежната тапа) също остана за следващата експедиция; това касае и другите набелязани за покриване входове на пещери. Не беше обърнато внимание и на перспективния обект БС 74а. Самото наличие на огромно количество сняг предопредели и факта, че за трета поредна година не успяхме да влезнем в Ледниковата пропаст. Не бяха предприемани и дълги теренни обходи, освен едно изкачване през Кутело до Кончето и обратно, от което бяха направени панорамни снимки и бяха заснети входовете на някои пещери във високата част на циркуса. Панорамни снимки и снимка на входа на Пропастта на връх Бански суходол направи също и Стефан Стаменов. Систематичното заснемане на входове на пещери в циркуса и вземането на GPS-координати на нови обекти беше продължено. В дните преди експедицията Иван Петров, който имаше за задача да подготви научна програма, свързана с геологията на циркуса, получи травма на крака и поради тази причина замислената научна програма не беше изпълнена. Не остана и време за търсене и събиране на биоспелеологични проби, но в някои пещери, посредством термометър, бяха снети температу- 39

41 ри на въздуха, скалата и снега. Като цяло, експедицията покри голяма част от поставените си задачи, колективът беше сплотен и се постигната много добра атмосфера. Отсега се планира и следващата експедиция. Дано в нея вземат участие повече хора от други клубове все пак, това е най-тежката експедиция, която се провежда в страната; потенциалът на пиринския карст е огромен и си струва да се работи за подобряване на брадясалия дълбочинен рекорд в България, който и до момента се държи от Райчова дупка. НИВО НА СНЕЖНИТЕ ТАПИ В НЯ- КОИ ОБЕКТИ, ПЕЩЕРИ И ПРОПАС- ТИ В ЦИРКУС БАНСКИ СУХОДОЛ Г. 1. Бански суходол 1. Снежна тапа на дъното от фирнован сняг с максимална височина 2 метра. Тапата почва от 6 метра считано от входа. Измерени температури в пещерата в средната част варираща между 1.8оС и 5.5оС. Долавя се силно въздушно течение идващо от разположената в съседство пропастна пещера Бански суходол 45 А-Б. 2. Бански суходол 6. Снежната тапа е на нивото на входа. Виждат се голями пролуки между снега и стената. Най-вероятно фирнът в дълбочина преминава в лед. 3. Бански суходол 7. Снежната тапа е във входния въртоп и го запълва почки цялия (за първи път от 2000-та година в тази пещера се наблюдава толкова сняг). Тя започва от 5.50 метрар считано от ръба на входа. Максималната височина на снега надвишава 2 метра. До края на експедицията се наблюдаваше динамична промяна в обема на тапата. 4. Бански суходол 8. В западната част на тапата се забелязва пролука между скалата и фирна. В пролуки между скалата и снега е достигнала дълбочина 40 метра считано от входа. Тапата почва от 5.70 метра считано от входа. На 25 метра е направено замерване на температурата на топящата се тапа е 2оС, а на въздуха е 4оС. Долавя се слабо въздушно течение. 5. Бански суходол 9. Тапата във входната част на пещерата е отворена. Няма и запушвания по отвесите до Голямата зала. Забелязва се мащабно разтопяване на фирна и леда по входния отвес, под които прозират сипеи. В Голямата ледена зала големите ледени сталагмити са стопени и има няколко малки останали. Ледът на първия праг след залата е запазил обема си. Липсва снежната преспа на разклона при началото на Наклонената галерия и Паралелния отвес. 6. Бански суходол 10. Тази година във въртопите на пещерата се забелязва много по-голямо количество сняг в сравнение с предходни години. Не са правени по-специални измервания на обема. 7. Бански суходол 11. Същото се отнася и за Вход 11, като връзката с 9 е отворена. 8. Бански суходол 13. Въпреки че във входния въртоп снегът е повече от предходни години, пещерата е отворена и може да се влезе без копаене. 9. Бански суходол 28. Забелязва се незначително количество сняг на дъното на входния отвес. Пропастта е проходима. 10. Бански суходол 31. Във входния въртоп се забелязва тапа, която започва на 18 метра, считано от най-високата част на входа. 11. Бански суходол 33. В пропастта снежната тапа се забелязва отчетливо, като връхната Ј част започва на 7 метра, считано от най-високата част на входа. 12. Бански суходол 41. В пропастта снежната тапа се забелязва отчетливо, като връхната Ј част започва на 4 метра считано от най-високата част на входа. На 6.60 метра се забелязва пролука между скалата и фирна. Като цяло тапата изглежда продухана и най-вероятно ще може да се влезе в дълбочина. 13. Бански суходол 42. Във въртопа на дъното има малка снежна тапа. За първи път се наблюдава навяване в този обект. Тапата е с малки размери и максимална височина 1.20 метра. 14. Бански суходол 45 А-Б. В пропастната пещера е установено, че има тапа с малък обем в дънната зала. Усеща се силно въздушно течение идващо от съседната пещера Бански суходол Бански суходол 55. Снежната тапа покрива целия въртоп (за първи път от та година в тази пещера се наблюдава толкова 40

42 сняг). 16. Бански суходол 57. Снежната тапа е плътна догоре (за първи път от 2000-та година в тази пещера се наблюдава толкова сняг). 17. Бански суходол 71. Забелязва се натрупано голямо количество сняг в пропастта. Връхната Ј част започва на 2.50 метра, считано от най-високата част на входа. 18. Бански суходол 73. Снежната тапа е плътна догоре. Ръководството на експедиция Бански суходол 2010 изказва специални бла-годарности на: - Ръководството на Национален парк Пирин. - Спонсора на експедицията фирма Експлоратор ООД с управител инженер Благой Благоев. - Юлий Пасков за обезпечаването на експедицията и намирането на спонсор. - Анна Тапаркова-Пенчева, спортен магазин Алпи за предоставените майони за стационарно екипиране на пещерата и за лопатата за сняг. - Таня Кръстева за скрояването и ушиването на денкове за багажа и организационната помощ. - Инженер Георги Стайчев, Александър Янев и Желязко Мечков за материалната подкрепа. Специални благодарности и на Виктор Стефанов, Ганчо Славов и Аглика Гяурова, които в периода г. успяха да съберат и компилират информацията за района и без които новите открития едва ли щяха да са факт в момента. Църна могила - Автор Константин Стоичков 41

43 Митака на ледения праг в 9-ката - Автор Константин Стоичков REPORT ON THE CONDUCT OF THE BANSKI SUHODOL 2010 NATIONAL SPELEOEXPEDITION Constantine Stoichkov Translated by Mikhail Hadzhitodorov 1. LOCATION, CAMPING CONDITIONS AND GOALS OF THE BANSKI SUHODOL 2010 NATIONAL EXPEDITION The Banski suhodol 2010 interclub speleoexpedition was held from August 21 to September , with a total duration of 16 days. The expedition s base-camp was established in the area of the former ski base (2300 m asl). Carrying the expedition luggage to and from base camp was done by hired for the purpose freight-horses. For more comfortable camping, a large tent was stretched over the mess-hall-like space reserved for meal. Besides that, a large warehouse MSR tent was put up for storage of food, equipment and expedition equipment. In Pirin National Park it is forbidden to light an open fire, so an old stove left over from the time of the ski camp was used. This year, for the first time in 10 years, the snowdrift in the valley above reached the depressions, located about 50 m from the camp. Nowhere along its length, however, was there any running water, and we were forced to provide water for the expedition by melting snow. For this purpose, a snow-thawing facility was created from a large piece of PVC-fabric and several black plastic bags. To cater for ingoing groups, next to the entrance of the chasm-cave system BS 9-11 an assault camp was built, consisting of two two-person tents with a PVC-tent fabric stretched over them. Food, equipment and a gas-powered electric generator were transported to the assault camp. Contact between ingoing and outgoing groups and camp was established by radio stations. Camping in the Banski Suhodol cirque may be done only when issued a special permission from the management of Pirin National Park. The priorities and tasks of the expedition were as follows: Goals and Objectives of the Banski suhodol 2010 National Expedition 42

44 GOAL OF THE EXPEDITION: Top priority: 9-11 System 1.1. Expanding the narrowing at the current floor of the cave Checking out parallel chasms in the Great blockage hall and searching for a way down Surveying the space under the blockage in the Great blockage hall and adjacent chasms and parallel levels. Secondary tasks: 1. Objects in the high part of the cirque beneath Kutelo peak 1.1. Exploring and surveying chasm Check plugs chasms 6, 8, 33, 34, 41, 57, 68 and Covering some perspective objects with caps to facilitate melting of the snow plugs in them ( 57, 71, etc.) Digging up of 74 and work in so-called Polish holes, beneath Koncheto Checking, taking GPS coordinates and photographic documenting of caves and chasms in the Kutelo region. 2. The Glacial cave 2.1. Entering and sampling the ice, if the chasm is open. 3. Other 3.1. Checking, surveying, numbering, taking of GPS-coordinates and compiling photographic documentation of objects in the cirque Biospeleological and climatological studies of several objects in the cirque. A week before the expedition a preliminary (reconnaissance) trek in the cirque was conducted by St. Stamenov from CC Helicit. He found that this year the snowdrifts in the cirque were significantly larger in comparison to previous years. For the first time, in this time of year the snowdrift flowing down from Kutelo almost reached the camp. Running water was not found, leading to difficulties for the expedition. 4. PARTICIPANTS The main staff of the Banski suhodol 2010 interclub expedition was cavers, members of the CC Helictit, Sofia, and CSC Akademik, Sofia. Other participants were cavers from CC Vitosha, Sofia, CC Prilep- 1962, Sofia and CC Pod raba, Tserovo, as well as non-cavers. Between and a total of 20 people took. 5. RESULTS The Banski suhodol 2010 interclub speleoexpedition was organized by CSC Akademik and CC Helictit clubs from Sofia, members of cave clubs Vitosha, Sofia, Prilep 1962, Sofia and Pod raba, Tserovo also attended. Unfortunately, many people who had stated their wish to participate for one reason or another failed to join the initiative. For the duration of the event from to a total of 20 people were involved, some of whom came for the first week, while others joined at the end of August and early September. Despite the large amount of snow in the cirque, for much of the time the weather conditions were excellent, and till the end of August the weather was warm and stable. In early September it rained twice and once it even snowed, shortly. Temperatures dropped significantly, but not fatally, and the expedition ended successfully. For the moment we still believe that the appropriate period for conducting the expedition is from August 20 until the end of the first week of September. Here it may be added, however, that the weather has not been the same in two consecutive years, and at this elevation there can always be surprises, but the weather remained most stable and most suitable for conducting longer expeditions in the region chiefly in the abovementioned period. The expedition was accompanied with some difficulties related to the equipment. At the start of the expedition it turned out that the federation and gas-powered hammerdrills, which we relied on, were damaged during the Albanian expeditions, and we set out with only one cordless hammer-drill. This led to considerable difficulties, and at a later stage predetermined the results of the expedition. Another difficulty, which had to handle on the fly, was the lack of running water around the snow-drifts. This problem was solved by creating a snow-thawing facility that solved the problem while the weather was good. When temperatures dropped, however, and the weather 43

45 deteriorated, its capacity fell to a minimum. For the duration of the expedition work was primarily focused on the main priority the chasm system Banski suhodol 9-11; as well as on terrain tours. For the main priority the Banski suhodol 9-11 system the following activities were carried out: The main purpose of the expedition was to continue extending the narrowing at the current floor. Two camps were set up: the traditional base camp in the lower part of the cirque, and an attack one near the entrance of BS A new site was leveled where two tents were put up, over which a canvas was additionally placed, in case of heavy rain. Work in BS 9-11 was organized in shifts, and despite our meager resources (a lot of the time we worked with just battery Yani s hammer-drill) progress of about 3 meters was achieved. In the beginning work at the cave floor was quite severe due to the large flow of water in the cave about 3-4 liters per second. It was the first time that we encounter as much water in the bottom parts of the cave. When the weather grew cold toward the end of the expedition the incoming water flow at the bottom was dramatically reduced, and the rainfall did not affect this flow. From the ceiling of the Great blockage hall, there was a waterfall of uncertain flow. However, work in thecave did not stop, and the widening behind the narrow passage at the bottom was already quite clearly visible. The strong countercurrent of air was very indicative as well. During the last two days work at the bottom was done with a gas-powered hammer-drill. Unfortunately, entry in the so much coveted new parts was postponed for yet another year, which, on the other hand, is a good prerequisite to obtain our own instruments and other innovations to significantly raise the potential of the expedition. For the duration of the expedition, there were eight trips to the bottom of the cave with the task to extend the narrow passage. Some previously undocumented sites in the Great blockage hall and The new bottom parts were surveyed, which will increase its length and denivelation. There was no time to work on the tasks of checking out the parallel chasms in the Grand blockage hall and continuing work on extending the narrowing in the Parallel chasm at the old cave floor. The cave was equipped with maillons and hangers, and was left statically equipped. For the secondary tasks the following activities were carried out: Despite the small number of participants in the expedition, time was also dedicated to work on so-called secondary tasks. On terrain trips it was found that despite the deep snow for the most part the snow-plugs in perspective caves were blown away and there are gaps between rock and snow. Of greatest interest was the gap of BS 8, where an entry to approximately -40 m was accomplished. At this elevation an iced blockage stops further entry for now, but an air flow was detect nonetheless. The same was observed for the snow-plugs of other perspective caves BS 6, 13, 33 and 41 for which there were neither time nor people enough to give them more attention. At other sites and caves the level of the snow was at times higher than previous years. These were BS 7, 57, 71, 73 and others. For part of the caves and sites, the levels of the snow-plugs were measured, which in the future will serve as comparison to previous years and an estimate of the level of their snow intake in winter. A new map of the small cave BS 1 was drawn, that finally proved it is not a single system with BS 2, and has only auditory contact with the nearby BS 45 A-B. Finally the so-called Polish holes were located, and a new surveyed cave, namely BS 74 The Polish hole, a huge hall with a blockage and vents from which air flow is felt, was added to the account of the cirque. It is located high in the cirque, near the fault crack under Koncheto. Its length was 24 meters with a denivelation of - 5, +3 meters. The second Polish hole is a giant crack where the stone falls around ten meters, but the approach to the chasm will have to be widened, as in its current form prevents in-depth entry. New and interesting places for work turned up in the area of the camp as well as high in the cirque cup, in the direction Kutelo s. Yet another year, because of the small number of participants in the expedition and the difficult approach BS 51was not studied and surveyed. A net of ropes and meshwork was made to cover BS 8, but due to deteriorating weather conditions and working on priority tasks, closing it with a lid (to eventually help melt the snow-plug) 44

46 was also delayed for the next expedition; the same goes for other perspective cave entrances. The perspective site BS 74a was also not explored. The huge amount of snow is why for the third consecutive year we could not get into the Glacial chasm. Long terrain trips were not undertaken, except a climb through Kutelo to Koncheto and back, during which panoramic photos were taken and the entrances of some caves in the high part of the cirque were shot. Stefan Stamenov also took panoramic pictures and photos of the entrance of The Chasm at Mount Banski suhodol. Systematic recording of cave entrances in the cirque and taking GPS-coordinates of the new sites continued. In the days before the expedition Ivan Petrov, who was tasked with preparing a research program for the geology of the cirque, received a leg trauma, and the conceived scientific program was not implemented. No time was left for searching and collecting of biospeleological samples, but in some caves air, snow and rock temperatures were measured. Overall, the expedition fulfilled a large part of the set goals; the team was united, and the work atmosphere was a very good one. The next expedition is already being planned. Hopefully it will involve more people from other clubs after all, this is the hardest expedition undertaken in the country, the potential of Pirin s karst is huge, and it s worth working to improve the old-timer depth record in Bulgaria, which is still held by Raychova dupka. The management of the Banski suhodol 2010 expedition wishes to express special thanks to: - The management of Pirin National Park. - The sponsors of the expedition Еxplorator Ltd. Blagoy Blagoev and Yuliy Paskov. - Anna-Taparkova Pencheva, Alpi Sport Shop for donating maillons for stationary equipping the cave and for the snow-shovel. - Tanya Krasteva for cutting out and sewing packbags, and for the organizational support. - Engineer Georgi Staychev, Alexander Yanev and Zhelyazko Mechkov for their material support. Special thanks to Viktor Stefanov, Gancho Slavov and Aglika Gyaurova who in the period were able to gather and compile information about the area, and without whom the new discoveries would hardly be a fact now. Товарене на конете - Автор Константин Стоичков 45

47 Investigations and recognize trips of members of CC Helictit in Kraishte Area during 2010 Konstantin Stoichkov Summary This year we don t ignore the explorations in the area of Kraishte. Over the years this area has become a frequent destination, and although there is not great perspective for discovering of large caves and potholes in the gaps in karst along the border with Serbie. In 2010 were made several field and cave explorations in the surroundings of the villages; Frolosh, Tsarvishte, Zayachka Mahala Vukovo hidden, Krasava, Upper Romantzi, throat, Gurgulyat, Krivonos, Bratushkovo, Barlozhnitsa, Taban, Gaber, Beli Breg and Dragotintsi. This material chapter by chapter presents the research in these areas during the year. ПРОУЧВАНИЯ И ТЕРЕННИ ОБХОДИ ИЗВЪРШЕНИ ОТ ЧЛЕ- НОВЕ НА ПК ХЕЛИК- ТИТ СОФИЯ В КРАИЩЕТО ПРЕЗ 2010 ГОДИНА Константин Стоичков Кратък увод. И тази година не пренебрегнахме в изследванията си района на Краището. През годините този край стана честа дестинация и въпреки че няма огромна перспектива да се открият големи пещери и пропасти покриването на белите петна от карста по западната ни граница и в мозайката от планини, коeто представлява самото краище е един добър полигон за работа и изследване във всичките аспекти на спелеологията. За описания период бяха направени няколко теренни обхода и проучване на пещери в близост до селата: Фролош, Цървище, Заячка махала, Вуково, Скрино, Красава, Горни Романци, Гърло, Гургулят, Кривонос, Братушково, Бърложница, Табан, Габер, Бели брег и Драготинци. В настоящия материал глава по глава представяме проучванията си в тези райони през годината. 1. ПО ДИРИТЕ НА ПЕЩЕРА МЕЖДУ СЕ- ЛАТА ЦЪРВИЩЕ И ФРОЛОШ МАЙ. ИВАН ПЕТРОВ. На едно виждане със Здравеца стана въпрос за пещера, разположена близо до с. Фролош, Кюстендилска област. Информацията, която имаше Здравеца беше от списание Турист от началото на 30-те. Там имаше бегло описание на пещерата и на местонахождението Ј. Споменаваше се, че дължина на пещерата надхвърля 100 м, както и че много народ от околните села се е изредил да влиза в нея. Тази информация ме заинтересува и само чаках да се случат два свободни дни без други планове, за да се отскочи до там. Така и стана на 15 и 16 май тази година. Към мястото се запътихме аз, Коста и Светльо от клуба и Цвети от Стрешеро Враца. По пътя от Боснек ни застигна и не ни остави чак до Бобошево еднин доста силен 46

48 дъжд, придружен от силен вятър. Наложи се да се спасим за през ноща в хижа Яна, близо до вр. Руен. На следващия ден потеглихме към дупката. Стигнахме до с. Цървище и след питане продължихме към мах. Шаркова от с. Фролош. Там ни казаха къде е и даже ни заведоха до точното място. Но като стигнахме до тамр констатирахме, че пещерата е засипана. Вероятно се е срутила (в статията на сп. Турист пишеше, че има опасност от срутване). Въпреки това, по височината на остатъка от входа и по- добре утъпканата и вече затревена пръст, с която бе запълнен нейния вход може да се предполага, че той е бил и допълнително заровен от хора. С това нашата работа тук приключи. Докато говорехме за тази пещера с един ловец в с. Цървище, той ни каза за още една с тесен вход над мах. Заячка (с. Цървище), в масива на вр. Руен. Ние имахме време и решихме да отскочим и до там. Обиколихме, но от нея нямаше и следа. Времето отново се влошаваше и ние мъдро взехме решение да слизаме надолу към селото и да си тръгнем бавно към София през Скринския пролом. В началото на пролома отскочихме и до с. Вуково, където се разходихме по венците над селото, но открихме само една малка пещера с птиче гнездо, която картирахме. Леко разочаровани от тези обещаващи венци тръгнахме да слизаме до пътя през пролома. Докато се движихме през пролома, проверихме две изкуствени галерии до пътя. Едната бе над 20 м с прилепи и вторични натечни образувания (синтрови езерца, натеци и сталактити), при това доста красиви. Направихме и една бърза карта и продължихме към втората. Тя беше Т-образна и в нея също намерихме прилепи. Времето започна да ни притиска, свечеряваше се и ние решихме да потегляме обратно към София. 2. МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА ПЕЩЕРИ КРАЙ БРЕЗНИК. 16 ЮНИ. КОНСТАНТИН СТОИЧ- КОВ. Преди около две седмици с Алексей си говорихме да посетим района край град Брезник и да потърсим едни пещери, за които имаше сведения в книгата на Диньо Канев Тайните на релефа в България. Там той споменава за пещери-светилища в района на селата Красава, Гърло и Горни Романци. Тогава обаче не успяхме да се вдигнем да отидем. За щастие през седмицата ни се отвори време и със Светльо и Алекси потеглихме в посока Брезник. Алексей разказа, че вече има едно неуспешно търсене на пещерата още в далечната вече 1990-та година. Първо се отбихме в село Горни Романци и разпитахме местното население и най-възрастните хора в селото, които ни казаха, че не знаят да има пещера в района, Папи Сънхейтъра - Автор Константин Стоичков 47

49 още повече на масива Божа глава. Насочиха ни към кмета на Красава, който знаел пещери край село Гърло. Въпросният кмет не ни даде обаче очакваната информация, а баща му ни показа входа на една интересна мина за битумизирани шисти. Направихме си малко майнинг и поснимахме вътре интересни арагонити. От Красава се върнахме до Брезник и оттам се отклонихме към Гърло. В селото се запознахме с един възрастен човек бай Мишо, който ни разказа интересни неща и ни показа книга за :;045=5F над селото. За съжаление автомобилът ни не беше с добра проходимост, а задаващата се лятна буря ни отказа да ходим до него и го оставихме за следващия път. За да не сме съвсем капо решихме на връщане да посетим района на Петлюка над Гургулят и пещерите там. За краткото време успях да надникна в две от пещерите и да им снимам входовете за базата данни. Повъртяхме се, поразходихме се и в един момент небето се отвори и се изсипа истински порой, придружен с гръмотевици. Изчакахме бурята да спре и се прибрахме през Сливница точно за сбирката на клуба. След като прегледах обстойно документацията за пещерите на Петлюка се оказа, че най-вероятно, освен нови пещери, ще трябва да се нанесат корекции върху картата на Гълъбарника и да се допълни документацията Ј. През почивните дни Стоян и Мими бяха в село Кривонос Брезнишко, в района на планината Любаш и взеха интересна информация за пещери там. 3. КАРСТОВ БАИР КРАЙ СЕЛО БРАТУШКОВО И ПЕЩЕРИ ПРИ СЕЛО БЪРЛОЖНИЦА. 01 НОЕМВРИ. КОНС- ТАНТИН СТОИЧКОВ. При една от обиколките си в района на село Бърложница край Сливница, Андрей се беше натъкнал на две пещери. Той обхожда отдавна този неизследван от гледна точка карстови форми и пещери район. За моя радост се оказа, че си е взел два дни отпуск и в понеделник имахме възможност двамата да отидем и да продължим с обходите и да картираме пещерата под църквата при село Бърложница. Сутринта в понеделник се позамотахме с тръгването, но пък за сметка на това към нас се присъедини и Роджи. Така окомплектовани в слънчевия ден и след не дълъг път пристигнахме при първата ни цел. Карстовият масив е разположен югоизточно от на който се извисява Братушковският храм Св. пророк Илия, построен през 1904 г. Разделихме се и всеки подхвана да издирва входове на пещери. Андрей се качи до високата част на баира, където се натъкна на иманярски изкопи. По целия склон се търкаляха парчета от тухли и керамика. Аз подхванах най-западната част на масива. Натъкнах се на затрупано пропадане на склона, което не будеше интерес. Заврях се в едни шубраци и намерих малък отвор, от който духа силно. Снех му координатите. За сега го пишем като обект, но ще е нужно стабилно разчистване. Натъкнах се на още няколко ниши. Роджи и Андрей също бяха набелязали няколко обекта. Малко преди да си тръгнем, намерих още един обект, в една разломна цепнатина. Отвътре подухваше и се виждаше, че уширява, но трябва да се премахнат няколко големи камъка. Оказа се, че масивчето не е съвсем ялово и някой път ще се върнем да го поизръчкаме. Останаха и няколко непроходени места. Втората част на заниманието ни беше да проверим едни пропадания, които се виждаха от Гугълърт. Оказа се, че масива в който са те, не е карстов и са копани изкуствено. Следобяд се отправихме към A5;> Там пещерата под църквата има доста интересна морфология. Местните хора бяха направили на самия вход олтар с икони и място за свещи. В привходната част има и кръгъл комин, който се явява и пропастен вход на пещерата. Навътре галерията ту стеснява, ту уширява, има и втори отвор в тавана, от който прозира слънчева светлина. Достига се до малка и ниска заличка вероятно леговище на язовец, от която тръгва тясна галерия, водеща до вторият вход на пещерата. Галерията е доста тясна и според Андрей, местните хора я наричали грехомер, място през което местните жени и моми минавали, за да си премерят греховете. Ако си грешен, не можеш да минеш през стеснението. Поне това е местното тълкувание. При картировката с Роджи без проблем на няколко пъти успешно си премерихме греховете и се оказа, че не сме грешни. Спретнахме карта на пещерата, като се оказа, че е дълга над 16 мет- 48

50 ра с положителна денивелация от почти 6 метра. Вътре липсваха образувания. Само на едно място имаше изобилие от дендрити. Снехме координати, снимахме и потеглихме по каньона на реката в посока село Радуловци. Каньончето наистина беше доста живописно. Андрей вървеше по десния бряг, аз по левия, а Роджи на нивото на реката. Така го прошетахме и си подсказвахме за евентуални обекти. За съжаление се натъкнахме само на ниши. Там, където каньончето свършва има водослив и се сливат две реки. На това място се провериха още обектчета и Андрей ни показа Мечата дупка, която все още не е за картиране, но след разкопаване със сигурност там ще излезне интересна пещера. За това подсказва и почти отворилият се въртоп в масивчето над пещерата. Нямахме време за копане, денят вече е кратък. Не остана време и да прегледаме венците при самото село. Нищо, за сметка на това си спретнахме чудна разходка в място, което е бяло петно за нас пещерняците. Следващият път ще продължим с обходите, защото районът е доста голям и стига чак до Драгоманско. 4. НА ОБХОД ОКОЛО ГАБЕР. 26 ДЕКЕМВРИ. КОНСТАНТИН СТОИЧ- КОВ. Малко преди старата година да си отиде, с Андрей решихме да направим един финален тегел из района около село Габер. Това беше и последният безснежен ден. И въпреки че беше мрачно времето, така и не заваля до обяд и решихме все пак да отидем на планираната разходка. Точно по обяд бяхме в село Габер. Първо решихме да отидем до село Табан. Да разпитаме за пещери, но в селото открихме само един дядо, който обясни, че не е от селото и не знае. Върнахме се отново в Габер, като попътно погледнахме началото на едно каньонче, което в бъдеще имаме за задача да огледаме. Тръгнахме срещу течението коя то идва източно от Габер и се влива в голямата река. Там на десния Ј географски бряг се открояват A:0;8. Огледахме ги, оказаха се ялови. С изключение на един /7>28G0@=8: >15: B, който ако се поразкопае може да излезе нещо. Горе над скалите, в близост до църквата на селото намерихме и един безперспективен 2J@B>?. От селото се отправихме към ждрелото на реката, в посока мина Бели брег и на големия завой след Габер спряхме. Местен жител бе казал на Андрей, че тук имало пещера, входът на която е взривен при опит да правят кариера в масива. 04 3>;5<8B5 A:0;=8 1;>:>25 си личеше, че тръгва нещо навътре. Преоблякох се и с наместване под блоковете ту на лява, ту на дясна кълка успях да вляза. Ставаше по широко и имаше завой. И тамън да влезна в уширението и нещо в отсрещния му край ми направи впечатление. Следващия тесняк беше застлан от кълба слама... Явно някой язовец ни беше изпреварил. Нямах намерение да разритвам бърлогата му и да имам взимане даване с него и излязох. Андрей тамън се беше приготвил да влезе след мен. Явно при по-благоприятни обстоятелства ще пробваме нова офанзива, но бяха потвърдени думите на местния жител и това си беше пещера. Колко е голяма ще разберем като я картираме и изследваме. Хванахме пътя като на 5;8 1@53 спряхме, за да огледаме BC=5;8B5-1><1> C1568 I0. Оказаха се доста по-голями от очакваното и ги оставихме и тях за доразглеждане. В бъдеще ще си направим доста интересен майнинг и найвероятно ще ги и картираме. В масива над тях намерих един AB0@ 1C=-:5@, вероятно част от системата от тунели, прокопани в масива. От пръв поглед се вижда, че на места те пресичат и естествени кухини... Нищо чудно при щателното им оглеждане и тук да изкочи нещо ново. Последната ни спирка за деня беше село Драготинци и скалите над него. За краткото време, което ни беше останало, поогледахме A:0;=8B5 25=F8 и набелязахме евентуални обекти. За отбелязване е, че на тази разходка само огледахме периферията на района и набелязахме бъдещи цели. Остана доста за обхождане. Основно масива над Габер и едни интересни венци около Бели брег, както и над 10 нови пещери за локализиране и картиране, за които имаме сведения в различни краища на общината. Първите пръски дъжд ни свариха на пътя след Сливница. В София вече прехвърчаше сняг. За тази година толкоз из Драгоманско и Сливнишко. Нова година нов късмет, както е казал народът... 49

51 Explorations and recognized trips of the members of CC Helictit in West Stara Planina Mt. during 2010 Konstantin Stoichkov Summary The west part of Stara planina mountain is known with its karst and various cave regions. Its nearness to Sofia makes the region among the cavers an attractive destination for terrain research, discovering of new caves and abysses, and, of course their exploration. During the years this activity is among the priority work of the club. That is why, this year, apart from the exploring of other traditional places in the country (like the regions of Karlukovo, Lakatnik, North Pirin, Kraishteto, Cherepish, etc.) we again concentrate on these closer and not Картиране на Церски подмол, Коста - автор Иван Петров ПРОУЧВАНИЯ И ТЕРЕННИ ОБХОДИ ИЗВЪРШЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА ПК ХЕЛИКТИТ В ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА ПРЕЗ 2010 ГОДИНА. Константин Стоичков УВОД. Западна Стара планина е известна с разпространението на карста и разнообразните си пещерни райони. Близостта Ј до София я прави предпочитана и привлекателна дестинация за теренни обхождания, търсене на нови пещери и пропасти и разбира се изследването им. През годините тези дейности заемат приоритетна част от работата на клуба. Затова и тази година, освен в станалите традиционни за проучване места в страната като районите на: Карлуково, Лакатник, Северен Пирин, Краището, Черепиш и др., за пореден път насочихме поглед и към по-близки и не толкова изследвани територии. Едно от хубавите неща е, че за работа в този район не трябва голяма подготовка, освен малко кабинетна работа и проучване на отделните перспективи. Все пак става въпрос за места, разположени на не повече от 60 километра от София и удобни за еднодневни посещения. Също така благодарение на гостоприемството на Стоян и Мария Брашнарови, които са членове на клуба, може да ползваме чудесна база къщата им в село Гинци, което ни отваря и нови хоризонти за нови открития в един изключително перспективен от гледна точка големи и дълбоки пещери, какъвто е района на Гинци, Петрохан и северозападната част на Понор планина. За съжаление, все още не сме стигнали до систематизиране на подхода към работата ни, но както се казва: Апетитът идва с яденето и всичко постепенно ще се намести, улегне, а след това се надяваме да се появят и големите открития. В настоящия материал глава по глава представяме проучванията си в тези райони. 50

52 ПРОЕКТ ЛЕДЕНА ПОВЪРХНИНА ФЕВ- РУАРИ. Константин Стоичков. Зима е, за почивните дни даваха апокалиптична прогноза за дъжд и сняг. Това ни пообърка малко плановете и затова решихме да посетим спретнатата къщурка на Мими и Стоян на Гинци. Междувременно напоследък в движението всяка проява и експедицийка бива наричана проект. Та, за да не изоставаме от модните тенденции в пещеризма в България и ние решихме да сме в крак с модата и да направим собствен ПРОЕКТ. Място щом имахме, трябваше да съобразим проекта с подходящите метеорологични условия и така той получи името си Ледена повърхнина. Все пак Гинци е разположено на над 1000 метра надморска височина и името прилягаше. В петък вечерта стартирахме с предпроектна сбирка в къщата на края на селото. На срещата се разисква тактиката и последователността, как ще се работи по въпросния проект и след втората бутилка спонсорска ракия решихме за координатор да изберем бай Либен от Гинци, като експерт по местния карст и поради оскъдните данни за пещери в района из разни сайтове и картотеки. Така на 13 февруари по обяд направихме първата копка в ледената повърхнина над селото. Пишещият тези редове редом с Живко, Стоян и Папи със снегоходките дръпнахме няколко тегела по терен, търсейки нова пропаст. Влошилото се време снежна буря, липсата на координатора на проекта (по обясними причини) и дълбокият сняг (на места до кръста) ни попречиха да локализираме дупката. Това занимание го оставихме за след месец, когато ледената повърхнина ще е по тънка и перспективна за работа. Както често се случва, един проект често се пре струк тури ра в друг и след цяла нощ мислене и пълнене на едни бутилки с въздух пред телевизора на 14-ти призори решихме каква ще е перестройката. Пак по обяд се разделихме на две групи. Аз, Живко и Стоян тръгнахме по още по-снежната и фирнована повърхнина към близката Динева пещера. Там проектът ни се премести на тъмно и на по-топло в дълбините на пещерата. Поразходихме се, поогледахме пещерата и на връщане изва дихме един плик щедро спонсориран от долапа на Мими. Преминахме на тема Чисти пещери. Ние със Живко напълнихме пликът с причудливи (тенджера, част от тръба с резба, дамски ръкавици) и не толкова причудливи (пластмасови шишета, стъкла, гуми, парцали, фасове, хартии и т. н.) находки. Общо взето операцията приключи успешно и Стоян я документира за пред спонсорите със снимки. В това време Папи, Марти и Мими пробваха дебелината на снежната покривка в района на Обекта. Резултатът беше обнадеж- well explored territories. A good thing is that, the work in such region does not require big preparation, apart from little desk work and research of separate perspectives. The question is about places, situated no more than 60 km away from Sofia, suitable for one-day visit. Thanks to the hospitality of Stoyan and Maria Brashnarovi members of the club, we could use a wonderful base-camp their house in the village of Gintzi, which opens for us new horizons for discoveries in one extremely perspective region for big and deep caves, like the region of Gintzi, Petrohan and the nort-west part of Ponor mountain. In the present material, chapter by chapter, we present our research in these regions. In the present time we made explorations in the regions of: Slivnitza hills around the villages Bezden and Opitzvet, Tri Ushi near the town of Dragoman, the villages Belidie han, Tzraklevtzi, the valley of the river of Nushava, vill. Tuden, the west part of Ponor mountain near Petrohan and Gintzi, the border region around Komshtitza and East mountain in the region of villages Metcha poliana, Tzerovo and Zimevitza. I hope, that the next year our efforts will meet the desirable success. 51

53 даващ. Обектът диша. Цялата забава приключи със събиране на багажа, почистване на рези денцията и построяването на иглу на двора от Папи. Така първият етап на проекта Ледена повърхнина при ключи. В осъществяването му дейно участие взеха Коста, Живко, Марти, Папи, Мими, Стоян и кучето Хък. С нас духовно беше и координаторът на проекта дядо Либен. РАЗНИ ЗАБАВИ ПО ПЕЩЕРИ И ПО ПОВЪРХНОСТТА. 25 ФЕВРУАРИ. Константин Стоичков. Пролетта се задава вече. Това се усеща и настъпва времето, когато изворите започват да бълват пенливи потоци и реки, а в някои пещери за дълго няма да може да се влиза по време на този воден сезон. През това време се преориентираме в по-сухи и по-повърхностни дейности. В четвъртък, въпреки дъждовното време, с Папи и Светльо направихме малко повърхностна спелеология в близост до София. Поразходихме се в района на Безден и околията, Понор и Провалия понор, Цръклевци и Бучин проход. Резултатът беше обилно накисване от непрестанния дъжд, набелязване на интересни обекти, снимков материал, GPS координати и дори дупка за картиране. За жалост не се бяхме подготвили за влизане и картиране, но това ще стане скоро. Природата се буди от зимен сън... много вода газихме, дано тази година ни върви по вода в откривателството и изследването на нови и не толкова нови пещери. В СЪБОТА В РАЙОНА НА БЕЗДЕН И ДРАГОМАНСКО. 17 АПРИЛ. Иван Петров. В събота (17 април) имахме малко работа в района на селата Опицвет и Безден и решихме да съчетаем полезното с приятното. Събрахме се Коста, Светльо, Мими и аз. Приятното бе една доста добра разходка в района на карстовия извор Бистрец, с. Безден. Този извор има доста голям дебит и извира поне от четири места от скалите, включително и под корените на едно старо дърво. Изворът от своя страна подхранва водоем, който се оттича и подхранва р. Блато. В района над извора Коста и Светльо на едно попредно ходене са били маркирали няколко перспективни обекта в района. При сегашната проверка единият се оказа ниша към 9 м, а другият пещера към 10 м, която картирахме набързо аз и Мими. Има и още два перспективни обекта за копаене, но тях оставихме за друг път, когато имаме повече време. С този обход приключихме към 14 часа и решихме, че имаме още време да направим една разходка и около Драгоман. Минахме през селата Прекръсте и Беренде. При Беренде маркирахме пещерата Проходката, която е била картирана през 2002 г. и потърсихме други отвори в района около нея. Продължихме и от Беренде хванахме пътя за Туден, където имахме информация за няколко вертикални пещери. Вертикалните пещери не ги намерихме, но се свързахме с местни хора, които ни обясниха, че в района на гробищата има пещера с прилепи, от която през пролетта може да извира вода. Тръгнахме след гробищата по река Нишава да потърсим тази пещера с водач. Самата пещера с прилепите не намерихме, пък и времето взе да напредва, но намерихме два интересни карстови извора, които подхранват река Нишава. Единият от тях е напорен, а през другия през лятото, когато има по-малко вода трябва да се провери дали ще може и да се влезе. Така привечер след като се сбогувахме с нашия водач от Туден и леко изморени потеглихме обратно към София. ОБХОД В РАЙОНА НА МАХАЛА ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР, ГИНЦИ. 1 2 МАЙ. Живко Петров. Съботно-неделно решихме да се отдадем на почивка на къщата на Стопето и Мимата в Гинци. Докато другите (Марти, Мими, Митака и Кети) се възползваха от заплануваната почивка, аз и Стоян решихме да пообиколим района. По сигурни сведения при една от махалите на селото, по-точно при махала Рудана имало пещера. В нея дори имало икони изрисувани по стената, отделно била и скривалище на хайдути в стари времена. Колкото и да звучи като иманярски легенди за страстта, решихме да проверим сведението. С икони или без, с хайдути или без пещерата беше некартирана и неизвестна засега. От човек на човек, започнахме да разпитваме за махала 52

54 Рудана и по-точно къде се намира. Въпреки че Стоян е почти местен, нямаше и представа къде се намира. Селяните недвусмислено ни отпратиха високо на платото югоизточно от Гинци:... като излезете от селото към София... вляво тръгва черен път... о да, ще можете да се качите с колата... пещера!?... ми не знам... тука има три пещери... а вие ги знаете... и т. н. Черният път се оказа не толкова проходим и се принудихме да оставим автомобила. По живописен черен път се качихме на платото, където пред нас се разкри красива гледка: разхвърляни къщички на махалата, скални венци и множество повърхностни карстови форми, валози, въртопи, кари и т. н. Казахме си, че сме на точното място и едва ли ще се върнем с празни ръце. Срещнахме един овчи, който пасеше своите тамагочита и нещата се обърнаха. Оказа се, че това не е махала Рудана, а е махала Бърдо. Освен това Рудана въобще не е на високото, а е долу ниско до Гинска река. Хах, да са живи и здрави нашите гински ятаци! Овчарят говореше с половин уста, не знаеше да има пещери в района, долу има три (ха-ха),... а вие ги знаете...! Въобще човекът ни мислеше за иманяри. Решихме така и така сме тук, да поогледаме. Тръгнахме покрай живописен скален венец. През трънки, глогинки и поляни със здравец заоглеждахме пукнатините и цепнатините в ската. В целия венец открихме само една малка пещерка, която маркирахме (ок. 10 м дълга с малко вторични образувания дендрити и повлеци). Завивайки на север попаднахме на голяма сляпа долина с няколко зачимени валога. Огледахме обстойно, но за жалост нищо пещерно не излезе. В гората попаднахме на живописен ансамбъл от зидове основи на изоставена отдавна махала подходящ за жив учебник по археология. Описвайки пълен кръг на юг-югозапад отново се озовахме при махала Бърдо, където разгледахме няколко въртопа. Тук поговорихме с един старец, който хич не беше словоохотлив (... вие да не сте археолози нещо?... ) и поехме обратно към Гинци. НА ОБИКОЛКА ИЗ РАЗЛИЧНИ КАРС- ТОВИ РАЙОНИ МАЙ. Константин Стоичков. В периода 5 6 май ми се отвори възможност да пообиколя с приятели няколко интересни карстови района. Първата част от пътуването включваше пограничните части в близост до Ком и Понор планина. Обиколихме пограничните баири над селата Бърля и Комщица и се натъкнах на интересни въртопи, губилища и на една нова дупка, от която духаше здраво, но за по-задълбочени проучвания нямах време. Следващите дни пресякохме Понор планина, като се натъкнах на нови интересни отвори в близост до Гинци и село Меча поляна. Минахме и покрай Заселе, Добравица и Бракьовци. ДРАГОМАН. ХЪЛМОВЕ, ДЪЖД, СКА- ЛИ, ПЕЩЕРИ, КРЪСТОВЕ И ОБЛА- ЦИ. 27 ЮНИ. Константин Стоичков. Сряда, сбирка на клуба. Дискусия, народът отива твърдо на Пукоя в събота за един ден. Сряда вечер много разговори в кръчмето, с Андрей си говорим през цялото време за районите около Сливница и за нови дупки там. Петък вечер, купонясваме в Банкя при Трифон до ранни зори. После те заминават за Пукоя, а някои на работа. Съботата е намръщена и 4J64>2=0, не е лято като лято. Късно вечерта с Ванката на по бира си говорим за райони и скали, а той разглежда камънаци Светльо пристига по-късно и с него поемаме темата за района край Драгоман. За следващия ден сме се разбрали с Иво да ни покаже нови дупки. Сутринта едвам тръгваме към 10. Иво се обажда да отложим ходенето. Вали, мокро е, ще подгизнем. Не ни е за сефте. Казвам му, че всеки път като тръгнем за дупки към Драгоман вали. Мисля си, че за това ни върви по вода и до сега не сме се връщали без картирана пършивка. Според него те са попривършили и може да са само дупки в земята. Решаваме да опитаме все пак. Към 11 и нещо сме Не спира да вали. Със Светльо закусваме чак сега и се връщаме обратно. C?:8B5 трябва да са на влизане в Драгоман. На метра от табелата в найизточната част на Три уши. Паркираме колата на отбивка и нарамваме багажа. Дръпваме малко денивелация и после по хоризонтала. Пързаляме се по мокрите скали. Ето ни пред 4C?:0B0, а те са три. Изглежда истинска. Влизам и оглеждам. Вляво се свързва с тясна галерия със съседната. 53

55 Напред е тесняк и низходяща галерия. Може и да минем. Прескачам храстчето и вече съм в следната. Иво предупреждава да внимавам за змии. Тука били големички. Кратко сипейче. Аха видях къде се свързва, а наляво тесняк и широка галерийка отвеждаща до 2E>4. Ще да е за картиране казвам. Десет, десет кой ти ги дава, а може и да е повече. Продължава да ръми и със Светляка се навличаме за дупка. Привходните части ги дръпваме бързо, после той изчезва в тесняка и казва дупката цепи. Хващаме една дълга отсечка, после и аз се намъквам с главата надолу в галерията. Кално, влажно, но не свършва. Две отсечки и завой. Леговище на животно и място, където може да се поотпуснем, широко е. Напред продължава още малко и се разклонява. Напред е за копане. Вижда се доста, но без лопата няма да стане. Докартираме и излизаме. Дупчето ще излезе по-длъжко отколкото предполагахме. Иво се радва. Кратка пауза и раздумка. Продължаваме и след 20 минутки данните са в планшета. Още една дупка в Драгоманско е налице. Над 30 метра ще е дълга. Качваме се на баира. Скалите се пързалят под краката, но не ни пука много. Облаци покриват връхната част на 5?J=0 и на по-високите възвишения. Иво ни показва още една дупка. 45;>. Много работа са хвърлили. На пръв поглед не е за картиране, а и нямаме канап, за да слезем. Още една =8H0 във въртоп почти на върха. Ако се копа, може и да мине седемте метра дължина. Отиваме на върха. Местността се казва Крадняво. Има кръстове. >20 5 8AB>@8G5A:> <OAB>. Тук през Сръбско-Българската война са се били окопали сръбските войски. Нашите смели войни с доста жертви са превзели височината. Снимаме и се прекланяме към войните, написали славната ни история в тези сражения. Иво обяснява къде е старият римски път и къде иманярите са вършили още без чинства. Нямаме много време и решаваме да пробваме да отидем до Вълчата пещера на Драгоил. По път ни завалява порой и се отказваме. Прибираме се към града и правим планове за довършване на района. Все пак имаме сведения за още няколко неизследвани пещери. За следващият път остават Габер, Чорул, Вишан, Долно Ново село, Прекръсте, Беренде и Калотина. Не се знае за къде още ще излезе информация за нови пещери. Почти всички населени места са разположени в карста. Няма да е само едно ходене мисля. Дано скоро се върнем да продължим с изследванията. ПЕЩЕРА НА ЦЕРСКИ ПОДМОЛ ЮЛИ. Константин Стоичков. Тези събота и неделя ги отредихме отново за тренировка на въже на Церски подмол или както ние му казваме на Подмола. В заниманието се включихме аз, Живко, Марти, Ванката, Стоян, Мими, Трифон, Папи-Сънхейтъра и Боби. Включи се и Цвети от ПК Стрешеро, както и Киро, Светльо и Петя от ПК Под ръба, които си подготвяха нови курсисти. В съботния по-малко горещ ден повисяхме доволно, като екипирахме доста системи плюс, част от таванния парапет, където и някои от хората се прихващаха. Марти, Ванката и Трифон се подготвяха за курса за техническо на Дряново, който ще започне в началото на август. Вечерта я изкарахме пред лагерния огън в приятна компания. Следващият ден, уви, се оказа много горещ и само най-ентусиазираната част от групата ни повися повечко по системите. Следобед с Ванката и Цвети картирахме една малка пещера в близост до водопада. Излезе дълга към 12 метра без забележителни образувания, забележителното в нея е, че се усеща силно въздушно течение отвътре, но крайният тесняк е непреодолим. С по бира в училищния двор на сянка завърши и тази съботно-неделна тренировка. БЕРЕНДЕ. 28 ЮЛИ. Константин Стоичков. В сряда сутринта хванах влака за Драгоман. Целта беше да продължим с изследването и документирането на пещерите в района. Пак беше дъждовно. С Иво се срещнахме на площада зад гарата и след кратко размишление накъде да хванем (нашият водач имал работа и се беше отказал да ни води на пещерата, която знае) потеглихме към село Прекръсте. По безкрайните завои и надупчения път преди селото си говорихме за пещерите за които се споменава в книгата на Борис Симеонов Етимологичен речник на местните названия от Годечко. С., В Прекръсте говорихме с кмета за Мечата дупка в местността 54

56 Подмечкан. Той каза, че знае пещерата, но е много далеч от селото и в момента всичко е обрасло и много трудно ще стигнем до нея. Каза, че за други пещери не е чувал в района на Прекръсте и не знае нищо за пещера с наименование Песчер. Насочи ни да питаме в магазина в Беренде. Там знаели за повече пещери. Така и сторихме, но с една кратка отбивка. В полята при Беренде расте многовековен дъб. Осем души не могат да го обгърнат и Иво ме заведе да ми го покаже. Дървото наистина беше внушително. В магазина се срещнахме с хората, но и те не ни дадоха пообстойна информация. Затова решихме да проверим отвора, за който Иво ми беше споменал, че е на скал ните венци западно от селото, до който трябваше да се пусна с въже. Преди това обаче отидохме до скалната халка Дупник. Разгледахме я. Над нея намерихме малка пещерка с два входа. Решихме засега да не я картираме, защото според нас нямаше метраж беше дълга около 8 метра. Оттам се върнахме при колата и по терасирани и изоставени ливади навлязохме в гората. От Дупника бяхме огледали местността и според мен нямаше да има нужда да се пускам с въже по скалния венец. Така се и оказа. По наклонен участък, обрасъл с люляци се влизаше в <0;:0?5I5@:0. Вляво от входа Ј имаше тясно разклонение пълно с дендрити и камъни. Широкото предверие беше изцяло осветено, като светлина влизаше и през другия Ј вход. Той не беше широк, но имаше изключително правилна, почти квадратна форма. Имаше и ново стеснение, което отвеждаше до наклонена къса галерия с уширение и задънваше в наслаги. Разбира се пещерата не е била пожалена от иманярите и вандалите. Освен изкопа, в който се търкаляха множество кокали, имаше и много надписи с черна боя по стените. От квадратния вход, наподобяващ прозорец, се откриваше чудесна гледка към местността и църквата от 13-ти век, намираща се в долината под пещерата. Нищо чудно квадратния вход да е обработван от човешка ръка. Картирахме я излезе дълга 13 метра. Обходихме местността, за да огледаме дали няма да изскочи още някоя пещера и след това се върнахме при колата. Направихме разходка до още един вековен дъб в местността над пещерата. Иво каза, че в района на Беренде трябвало да има 7 вековни дървета. Поехме към селото и с малко лутане намерихме дядо Велин, който знаел за доста пещери в района. Той сподели следното: пещерата Проходката я знаел отдавна и тя си нямала име. Била удобна като мъничка стая, а местността, в която се намира се казвала Кръст. Дерето, което се пресича, за да се стигне до пещерата се нарича Суи (Сухи) дол. Пещерата, която бяхме картирали, също била безименна. Местността също е Кръст, но и казвали и Мъртвината. В нея били крили прабаба му (която доживяла 112 години), докато била малка по време на османското владичество. Действително имало пещера Меча дупка, която не била плитка и било по-добре да подходим към нея от Беренде извор от вилата над линията. Друга пещера, която знаел, е Таирова дупка по пътя за Чепърлянския манастир. Тя била голяма. Легендата гласяла, че местните хора били затрили турчин на име Таир и го хвърлили в пещерата. Лесно сме щели да я намерим. Знаеше също и за пещерата Дракула и за още пещери към Разбоище. Интересни сведения ни даде и за отвор над линията, който се виждаше отдалеч. Пещерата се казвала Медни камик. Името и произлизало от факта, че имало кошер на диви пчели в близост до входа, но ни трябвало въже, за да се спуснем по скалата до входа. Влизали навремето, като подпирали на скалата висока дървена стълба и пещерата не била плитка според него. Най-интересното сведение беше за пропаст в местността Джурджин камък, точно на пътя за Беренде извор. Сега била запушена с камък и засипана с чакъл отгоре. Навремето, като деца при направата на пътя, когато отворили пещерата, те постоянно ходели при входа и пускали камъни вътре, които дрънкали. Хората се опасявали някое дете да не падне вътре и издялали камък, с който запушили отвора. Качи се на колата и ни заведе до мястото, където би трябвало да е отвора. В бъдеще ще направим опит да я отворим. Дядото каза, че е в селото и ако дойдем пак, може да ни заведе до гореспоменатите пещери. Късния следобед се прибрахме в Драгоман и на по бира правехме планове за следващите ходения и изследвания в района. 55

57 СЪБОТНО ВЪРТОПЯСВАНЕ ИЗ ПОНОР ПЛАНИНА. 26 СЕПТЕМВРИ. Константин Стоичков. Така се случи, че напоследък огромната част от клуба са заети с домашни грижи, а останалите така и не можем да се организираме за нещо поприоритетно. Седях и се чудех къде да отида при това положение в събота, защото бях свободен. Не закъсня и предложение с интересна цел. Малко ръчкане из Понор планина един от интересните и перспективни райони в близост до София. Андрей Христов от Еделвайс често посе щава този район и в срљдите на клуб, а и не само тогава, когато се видим той дава нови и интересни сведения за района, за нови обекти и пещери. Системните му проучвания го бяха довели и до един интересен и същевременно явно подценяван участък (в непосредствена близост до утъпканите пътища) от надупчения с въртопи масив над село Зимевица. Така в съботата се вдигнахме да го прошетаме. Предишната седмица той и приятелката му бяха разгледали няколко добре обрасли и интересни въртопа и периодични губилища, бяха се натъкнали на интересни обекти и сега трябваше да ги огледаме по-обстойно. Оттам тръгнахме и сега, но преди това поогледахме и една долина с едвам църцореща рекичка и няколко въртопа югоизточно от набелязания район. За съжаление, там нищо интересно не излезе. Насочихме към въпросното местенце с въртопи, проверявани сигурно много отдавна (ако въобще някога са проверявани). Първото беше периодично губилище с добре оформен отвор и на метър под него равна глинена тапа. Вижда се евентуално продължение, но засега го пишем като трудоемко за работа. Такива се оказаха и следващите два доволно обрасли въртопа. Насочихме се към четвъртия обект, за който Андро каза, че е най-перспективен. Така се и оказа. След доста разчистване на треви и коприви се добрахме до нещо като подмол или вход на пещера под основна скала и нападали грамадни камънаци. Проврях си главата в отвора с осветление навътре се очертаваше докъдето виждах низходяща блокажна част и евентуално уширение зад един паднал напреки камък. Усещаше се и въздушно течение. Тук при повече подготовка и заигравка най-вероятно ще попаднем на нова пещера. При четвъртия опит успях да хвърля малко камъче в правилната посока и то се изтърколи няколко метра по-надолу. Това място със сигурност е пропуснато при огледите в миналото и със сигурност ще събуди интереса на хората от клуба при ново ходене в района. От това местенце разгледахме още поне 7-8 въртопа околовръст, но нищо по-перспективно не излезе. Времето отиде съвсем на дъжд и някъде към 16 часа ни принуди да потеглим обратно към София. Въпреки всичко, прогнозите за дъжд не се оказаха верни и през този ден имахме късмета да пообиколим доста. Приятните гледки от Понора и въртопясването на воля бяха добро занимание за уплътняването на съботния ден. А да, щях да забравя и трите големи торби, пълни с гъби. Засега толкова от тук, следващият път ще продължим с ръчкане в новия обект и с разглеждането на въртопите. Дано се натъкмим и някой път да картираме и некартираната немалка пещера в района, за която все не ни остава време. SOS ЕЛАТА. 3 ОКТОМВРИ. Константин Стоичков. В края на сезона се оказа, че за изготвянето и финансирането на календарен план за следващата година Фе дерацията пуска форма за вписване на проявите като проекти, по които ще се кандидатства. Събра се УС на клуба и реши нито една от текущите ни прояви и експедиции да не влиза в този план за финансиране чрез проекти. Все пак се ръководим и от правилото, че много хора работа не вършат, а и има откровено нежелание да правим национални експедиции в пещерите и районите, които изследваме. Затова се спряхме на проект, свързан с опазването на пещерите и по-точно свързан с възстановяването на счупени пещерни образувания. Единодушно решихме проекта да е пилотен и за целта си избрахме пещерата Елата над Зимевица. Тази интересна и красива пещера и по-точно образуванията Ј през годините все по често е подложена на унищожение основно от пещерняци. Необясним е фактът, че пещера с входен отвес и която без модерни навигационни системи се намира трудно се посещава често и при всяко наше ново влизане констатираме нови и нови поражения. Така се случи и сега. В дъждовния октомврийски ден към 56

58 Зимевица отпътувахме: аз, Любе, Венци, Роджи, Папи и Дани от ПК Черни връх София. С буса на Венци се качихме по черния път над селото, а после поехме пеша нагоре. Дъждовният фронт явно още не беше стигнал до това местенце и засега беше само облачно. След като си починахме от баиринга, вързахме въжето и един по един се спуснахме в отвеса на пещерата. Част от хората отидоха да разгледат дънните части, а аз се заех със зониране на различните участъци в пещерата и описване и снимане на пораженията, нанесени от злосторниците. Не липсваха и нови свинщини вътре. Много ръсен отработен карбид в синтрови езерца и около сталактоните и сталагмитите, нови надписи от карбидки по тавана и прясно чупени сталагмити. Въобще Елата се превръща в паметник на вандализма. Роджи и Тони минаха тесняка на дъното и казаха, че явно някой е извадил вкаменелостите от стените на последната заличка. След около 2 часа разглеждане, описване и снимане един по един излязохме от пещерата. Остана горчилката от видените поражения примесена с насладата от истинската разходка и все още останалите непокътнати красоти вътре. Таман стигнахме до буса на Венци и заваля. Така беше до София. Дано ни върви по вода и на заформящият се проект, защото опазването на пещерите и възстановяването на щетите, нанесени от хората, е добро начинание и си заслужава времето и усилието. КАРСТОВ ИЗВОР ПРИ СЕЛО ТУДЕН. 19 НОЕМВРИ. Константин Стоичков. В петъчния ден Ванката спази уговорката и пристигна в уречения час пред блока ми. Часът беше Като за начало бях недоспал и незакусил Предпоставки за не толкова весело започване на деня. За предвидената проява бяхме тримата; аз, Ванката и Ася. Бързо се придвижихме до Драгоман, а от там по безкрайните завои на изядения асфалтов път през селата Прекръсте и Каленовци към Туден. Денят беше мрачен и ръмеше ситен дъждец. Не беше и топло като предишните дни, но какво да очаква човек за средата на ноември. Дори сме късметлии, можеше да има и сняг. Оставихме колата в близост до селското гробище и по брега на Нишава се придвижихме до обекта. Нямаше грам вода и примамливо под скалите зееше малко отворче, засипано с дребни и по-едри камъни. Ася се обле че и се намъкна. Започна да вади камъни и да ни ги подава, а ние ги хвърляхме надалеч от очертаващия се вход. Ася се позавъртя, пробва да влезе с главата напред и да види какво е положението вътре, но не успя и констатира само, че се вижда локва и е тясно. Ванката на свой ред се напъха. Извади бая камънак, за което с Ася му помагахме и се напъха до водата. За съжаление не успя да види бленувано продължение, а само вода и тясна галерия. Нямаше много шанс да се влезе без да се приложи къртовски труд и пак нямаше гаранция за удпех. Нямахме много време за мотаене и засега влизането в нова дупка се отложи. Малко ме беше яд за мес тен цето, от доста време си представях как влизаме в нещо ново. Говорихме си, че тук като не е излязло ще излезе на друго място и така. КРАТКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ. В самия край на годината на 27 декември Яни, Стоян и Живко направиха нов теренен обход в районите на Беледие хан, Безден и Понор планина. Набелязаха нови интересни и перспективни обекти. Нещата са точни и ясни за да излязат големите пещери ще трябват хора, които да обикалят и да ръчкат. Желанието е на лице, остава само да имаме по стройна организация и подреждане на приоритетите. Надявам се през следващата година усилията ни да се увенчаят с желания успех. 57

59 КРАТКИ Излизане от пропастта Съперницата, Марти - Автор Живко Петров ПЪРВИ ЛЕКОВОДОЛАЗЕН ЛАГЕР-СБОР ЛАКАТНИК. От 28 до 31 януари, на Лакатник се проведе първият леководолазен лагер-сбор. Под зоркия поглед на Орлин Колов-Фори от пещернен клуб Студенец и Николай Томов от пещерен клуб Пълдин, в петък сутринта младите и не толкова млади надежди на пещерното гмуркане чевръсто пренасяхме неопрени, олово и бутилки по пътеката към Темната дупка. Там тренирахме преминаване през сифона на Жеково езеро, което беше перфектно организирано от Фори и съдружие. Условията за гмуркане бяха чудесни, сифонът беше широк, бистър и добре екипиран с шнура, така че участниците сравнително бързо и безопасно избълбукахме през него. В събота беше осъществено повторно гмуркане, като по-опитните водолази сами екипираха сифона, а останалите продължиха да усъвършенстват баланса си под водата. В рамките на деня малка група успя да извади камък от сифона след Жеково езеро, като по този начин разчисти пътя за бъдещи гмуркания. В неделя някои от участниците проникваха в сифона Житолюб, а други, в това число и аз, направихме разходка до крайния сифон на Темната. От клуб Хеликтит бяхме Цветан Паров, Яни Макулев и Иван Алексиев-Морския. ЛАКАТНИК. Константин Стоичков И тази година членовете на клуба осъществиха множество посещения на района на гара Лакатник с изследователска цел. При обобщаване на резултатите ясно се вижда, че през изминалата година основно е действано в три направления: прекартиране и доизследване на пещерите Темната дупка и Зиданка, като основна дейност и картиране и изследване на други пещери от района. За поредна година акцентът трябваше да падне върху Темната дупка. От предишната година остана немного за работа в така наречените Нови части на пещерата и използвайки устрема, решихме да ги доизследваме и докартираме. Както често се случва обаче, не си бяхме направили сметката правилно и природата ни показа за пореден път, че не ние контролираме нещата. Годината се оказа доста водна и при трите опита за влизане в новите части се оказаха затапени с вода още на първия сифон в тесняците. Проверките бяха правени и в по-сухи периоди и това подсказва, че явно в дъждовни години е рядкост да бъде 58

60 проникнато зад този сифон. При неуспеха ни на този фронт, се насочихме към по-реа лизируеми проекти. През есента използвахме маловодието и съвместно с пещерняци от ПК Черни връх София проникнахме и картирахме извора Житолюб до сифона, разположен на около 35 метра навътре в изворната пещера, от която се оттичат водите на Темната дупка. Остана да се събере с картата на самия сифон, направена от Орлин Колов от ПК Студенец Плевен. В две последователни прониквания в Темната дупка екип в състав: Ж. Петров, М. Колева, В. Дробенов, Л. Маринов, К. Стоичков, И. Петров и А. Андонова успя да затвори и редуцира стари неточности в полигона от Индианеца, през Мрачни езера и Бояджовите пукнатини до големия блокаж. Беше направен и един неуспешен опит за изкачване на комин по основното напра вление на пещерата. В самия край на годината бяха направени и две прониквания до Трапезарията и беше проникнато зад блокажа, където има доста некартирани и неизследвани участъци. Със сигурност оттам се скъсява и доста дистанцията до крайните части на Зиданка. Дали ще се случи логичното и двете ще се свържат само времето ще покаже. Именно Зиданка беше другият основен обект, в който се работи през изминалата година. В самото начало на годината бившите курсистки М. Христова и Е. Станева разкопаха глинена тапа в едно от левите разклонения на пещерата, което отдавна сме набелязали, но за съжаление след късо продължение са попаднали на непре одолимо стеснение. Те са работили и по разкопаване на глинената тапа след блокажа, но за там трябва да се положат доста повече усилия, за да се търси краен успех. Завършихме и работата в Блокажа, който картирахме подробно и намерихме евентуално продължение в посока Темната дупка. През годината продължихме изследването и картирането на още пещери в района на Петренски дол и масива Градище.Това бяха пещерите Проходната цепка и Бръшляна. С това работата в района не се изчерпва и едва ли скоро ще затворим страницата Лакатник. ХЕЛИКТИТЦИ В ПОМОЩ НА РАКИТОВЦИ Алексей Жалов Има-няма и току се заформи някой необичаен проект. Този път нагазвайки в сферата на обучението Коста и аз поехме към гр. Ракитово, за да проведем курс за пещерняци с членове на тамошното сдружение Сюткя приемник на основания през далечната 1930 г. Ракитовския клон на Българското пещерно дружество. Още непристигнали, кацнахме на скалите зад градския часовник, за да изградим там полигон за обучение по техника на единичното въже. Когато Коста ме попита кой ще го направи, маши нално му отговорих, че няма да съм аз не за друго, а защото Лагерът на Хеликтит и Черни връх по време на експедиция Мижишница 2010 г. 59

61 тази работа ми е дошла до гуша. Все пак ударих едно рамо в рамките на деня, а и малко от следващия, там вече имаше 2 големи (15-тина метра) от още толкова малки (~ 5 m) системи. Щом бяхме готови, започнахме. Оборудвани с клубната екипировка 8-ната участници запъл зяха надолу-нагоре по въжетата и правиха това цели 4 дни. Вечер лекции, чат-пат прекъсвани от някой по-интересен мач от световното по футбол. Част от лекционния материал вече бях преминал при едно мое предишно ходене в района, така че сега бях облекчен откъм теми и време. Петият ден бе отреден за проникване в Лепеница, с което момичетата и момчетата се справиха отлично. Изнасяйки лекцията за картиране Коста беше в стихията си, но нямаше как да не проведем и практическо занятие. Решихме да го съчетаем с проникването в пропастта на Сухата пещера край Велинград. Въпреки всичките прояви на вандализъм, тази почти 250-метрова пещера бе подходяща за избраната цел. Последва упражнението за сглобяване на картата, което за всеобщо учудване увлече повечето от курсистите. Сутринта на шестия ден от обучението (6 юли) премина под знака на отбелязването на 80-годишнината на организираното пещерно движение в Ракитово. Краткото празненство се проведе в рамките на дните на Ракитово. Празненството се проведе в залата на общината, където бе експонирана част от изложбата, подготвена за 80-тия юбилей на организираната спелеология у нас. То бе уважено от председателя на БФСп, ракитовската кметица, председателя на Общинския съвет, членове на сдружението, граждани. Колегите от Сюткя бяха положили труд да отпечатат малък юбилеен флаер и стикери! Беше приятно да се види как едно замрялото в далечната 40-та година пещерно дело в Ракитово се възражда. Полека-лека времето ни в Ракитово изтече, но все още не можеше да се твърди, че обучението е приключило. Решихме, че това може да се случи след още един тридневен модул от практически занимания. Речено-сторено. На 4-ти септември, този път съм, отново се озовах в Ракитово. Почти веднага подхванах хората с лекции та до вечерта. На следващото утро потеглихме към Пещера, където си бях уговорил среща с Стоян (Страйкера) от пловдивския клуб. След като Коста не можа да слезе от Пирин, потърсих неговата подкрепа не само, за да мога да обхвана хората, но и да ми покаже Юбилейна и Новата, в които бях ходил преди 20 години. Проникнахме и в двете, което даде възможност на хората да видят, че пещерите една с една не си приличат. Разбира се, че всички се изкефихме. Сутринта направихме цялостен преглед на лекционният материал. Следобедното време отиде за изпитване. Какъв е резултатът ли? Ами още 8 запалени любители на пещерите готови за всякакви приключения. С други думи ще очакваме техните изяви. Дано да ги дочакаме, а и да могат да ни впечатлят. Най-малкото заради паметта на онези, които създадоха и държаха почти 10 години ракитовският клон на Българското пещерно дружество! 60

62 100 Years organised speleology in Hungary Alexey Zhalov Abstract: The members of our club Magdalena Stamenova and Alexey Zhalov took part in the selebrations dedicated of the 100 Anniversary of organised speleology in Hungary in Budapest in May During the event the Euro Speleoforum of European federation of Speleology were held also. Alexey present two works at the forum: The contribution of Bulgarian cavers for the exploration of the karst and caves in the world and the slide projection The Beauty of Bulgarian Caves. During the event our colleagues visit the famous tourist caves Pбlvцlgy (19 km long) and Szemlх-hegyi in Budapest. The author took part also in the Bureau meeting of the European federation as its Vice Secretary General. 100 ГОДИНИ ОРГАНИЗИРАНА СПЕЛЕОЛОГИЯ В УНГАРИЯ Aлексей Жалов Първите археологически разкопки в пещерите на планините Бюк, направени от Ото Херман и Отокар Кадич в началото на 20-ти, век дават импулс за основаването на спелеоложката комисия към Унгарският геологически институт. Рождената дата на комисията и на организираната унгарска спелеология е 28-ми януари 1910 г. или 100 години назад. Пътуването с влак до Будапеща, с престоите, ни отне почти 18 часа. В ранната сутрин на 6 май дебаркирахме на местната гара и взехме местата си в малко евтино хостелче. Веднага трябва да кажа, че за пътуването имаше няколко повода. Първият, и може би най-важният от тях, бе отбелязването на 100-годишния юбилей на организираната спелеология в Унгария. В рамките на честването се състояха и няколко мероприятия на Европейската федерация по спелеология (ЕФС): заседание на бюрото на федерацията, генерална асамблея (общо събрание), среща на комисията по опазване на пещерите. На 7-ми май сутринта големият салон на Националния геологически институт посрещна мнозина унгарски спелеолози и пристигналите гости. Присъстващите бяха незаслужено малко за това едновековно честване. Все пак от името на българските пещерняци ние поздравихме юбилярите и им поднесохме като подарък англо-езичната версия на книгата Пещери и спелеология в България. После се откри предвидената спелеоложка конференция. В рамките на този форум предимно унгарски колеги изнесоха 67 доклада с различна тематична насоченост. Между докладите съдържащи строга наука и резултати от експедиции намери място и нашият Приносът на българските спелеолози за проучването на карста и пещерите в света. На 8-ми сутринта се състоя заседание на Бюрото на Европейската федерация. Веднага след него се отправихме към пещерата Палвьолги. На близката поляна беше разставен международният палатъчен лагер. И не само! Гигантска палатка представляваше така нареченият Спелео-бар, до нея стърчаха куполите на две по-малки, в които бяха поместени щандовете на сло- 61

63 вашката фирма Меандър и френската Адвенчър. Пристигнахме по средата на демонстрацията на Унгарският пещерно-спасителен отряд и щом тя завърши поехме към пещерата Палвьолги. Тя е била открита през месец юли 1904 г. във фронта на кариера. До 1910 г. от нея са били изследвани 1200 м. От 1927 г. част от пещерата е била осветена и отворена за туристически посещения. Посетителският маршрут е бил увеличен с още 500 m във периода г. Настоящата дължина на пещерата е 13.5 km, което е резултат от работата на пещерната група Бекей Имре Габор. През 2001 г. е осъществена връзка със съседната пещера Матияшхеги (5 500 м) и новообразуваната се система достига дължина 19 км. и става втора по дължина в страната след пещерната система Барадла-Домица (25 км), която се простира на територията на Унгария и Словакия. Всъщност Палвьолги представлява един доста сложен лабиринт, където със сигурност спокойно можеш да се загубиш. За разлика от нас, които преминахме силно раздвиженият в денивелация облагороден маршрут, по-авантюристично настроените дупкаджии, водени от местните познавачи прошетоха дивите части на пещерата. Пещерата не ме впечатли особено като изключим перфектната инфраструктура стълби, перила от неръждаема стомана, осветление и прочее. Приятната разходка бе последвана от така нареченото гулаш парти, на което сръбнахме по купичка от традиционната унгарска чорба и пийнахме не само бира. Всеки извади по нещо унгарците палинка, румънците цуйка, ние и комшиите ракия, германците шнапс... просто нямаше как да не стане весело. Всичко това течеше на фона на фото и кино прожекции, на които пещерняците, между другото хвърляха по едно око. За съжаление презентацията ми Красотата на българските пещери сподели съдбата на останалите. На следващата утрин гордо изчетох заявеният от мен доклад. Заедно с края на сесията приключи и официалната програма на конференцията и честването. Събитието продължи с посещение на не по-малко известната благоустроена пещера Сжемльохеги. Тя е била открита през 1930 г. отново при кариерни разработки. Още тогава е била проучена от видните унгарски спелеолози между които изпъква името на хидрогеолога Хуберт Кеслер. Между другото той е и един от първите изследователи на албанските пещери (1958). Също както Палвьолги, пещерата е образувана в горноеоценски варовици в резултат на топла хипотермия. Дължината и е m с разлика във височините от 50 м. За разлика обаче от Палвьолги, пещерата е значително по-красива. Почти целите и стени са обсипани с дендрити, арагонитови натеци и гипсови кристали, които правят посещението изключително приятно. Именно за това през 1986 г. тя е била благоустроена и се превърнала в една от атракциите на Будапеща. В преддверието водещо към пещерата е изграден малък и много интересен пещерен музей. Нататък, към сърцето Ј води тунел. От 1991 г. част от пещерата се използва за терапия на респираторни (дихателни) заболявания. С края на туристическото ни посещение на дупката официалната ни програма в Будапеща приключи. Часовете до тръгването на влака изкарахме в компанията на известния немски пещерен изследовател Михаел Лауманс. Мисля си, че пребиваването ни в Будапеща беше важно, а и полезно. Според мен, това напълно оправдава харча на 620-те лева обществени средства, които отидоха за пътуването ми. Що се отнася до спътницата ми Магда, то разходите и бяха покрити от семейният ни бюджет. Какво да се прави всеки си плаща гяволията! 62 Магда в системата Пал-Виолги - автор Алексей Жалов

64 Expedition Kirgizstan 2010 Kiril Danailov Abstract In the period from August 10 to September 1, 2010, 9 th speleologists from 6 bulgarian caving clubs members of Bulgarian Federation of Speleology, together with 5 th Kyrgyz cavers carried out joint speleological expedition in the area of Ridge Kokshaaltau - Mountain Tien Shan in South Kyrgyzstan (Kyrgizia). For the first time in the history of Speleology in Bulgaria, Bulgarian cavers searched and explore new caves as high altitude. The study was concentrated in the area adjacent to the Chinese border. During the expedition three base camp was build at 3050, 3200 and 3600 m a.s.l. The maximum altitude which the cavers have reached is 4280 m, i.e. the lower limit of the permanent frozen zone. For the 11 days of field work there were studied approximately 90 square miles of open area. On this territory 35 karst objects was found including- cave niches, caves and pot holes. Unfortunately, because of the geological hydrogeological and climatic conditions in the area the surface and underground karst are not well developed so the longest explored cave was only 250 m and the deepest one was 50 m. The highest cave was situated at 4012 m.a.s.l. The expedition team consists of specialists in various fields of scientific knowl- ЕКСПЕДИЦИЯ КИРГИЗСТАН 2010 Кирил Данаилов Предговор от А. Жалов Историята мълчи, но героите са живи. Всичко това нямаше да се случи, ако не беше нашата Магда. По време на една служебна командировка в Будапеща тя се озовава до киргизски колега, който разгръща пещерна книга. Тя проявява любопитство и разбира, че книгата е на изтъкнатия спелеолог Сергей Дудашвили личен приятел на приносителя Ј. Тя взима адресa на Дудашвили с цел установяването на контакт с него. Скоро след това се свързах се с него и разменихме няколко писма. Изявих интерес към организирането на българска експедиция в Киргизия и не след дълго получих и предложение. Сергей ни насочваше към проучването на района в поречието на реката Ко-Къя в Тян Шан. Захапах, но по различни причини реших да отложа организацията на експедицията за следващата година. Реших да опитам да лансирам идеята пред приятели, вместо да правя опити да я прокарвам като национална експедиция все таки в нея щяха да участват българи. Впоследствие, поради лични и служебни причини отстъпих позицията на организатор и евентуален участник на момчетата, но до последният момент бях с тях. Всяка крушка си има опашка! Тян Шан..., звучеше интересно, Алекси ни го подхвърли на мен и Орлин (Плътния) по време на един курс и..., решихме да опитаме. Малко по-късно се закачи и Чироза и работата взе да се заквасва. Поразшетахме се за хора, естествено някои отпаднаха (финанси и здравословни причини), но като цяло на г. в h на автогарата срещу Централна гара се събрахме едно разнородно екипче от различни клубове, на което легна тежката отговорност да реализират експедицията в далечната Киргизия. Тук само ще вметна, че отношенията между деветте члена на експедицията бяха повече от перфектни, независимо от различната клубна принадлежност и това, че някои не се познавахме, до такава степен, че липсваха дори и най дребните търкания, така че в това отношение (а и не само в това), проявата спокойно може да послужи за пример към провежданите в бъдеще такива. Състав: Чироза шеф (задължително трябва да има такъв), аз, Николай Свещаров (Животното), Николай Симов (Блеки), Жорж Влайков (Жорж), Ваньо Гьорев (Вампира), Тодор Тодоров (Тошето) от Етрополе, Пламен Спилков от Хасково 63

65 edge geology, biology, geodesy, geographic information systems and others. This allowed all sites to be mapped and to prepare a complete documentation on them. An important part of the program was devoted to geological studies and surveying as geomorphological assessment of potential of the karst area. Biospeleogical and zoological studies was made also. As a result a big quantity of zoological material was collected, assuming that a large portion of the species are endemic species hither to unknown to science. Successful results are due to the excellent logistical support of our Kirgizian colleagues from Asia Mountains Group under the direction of the veteran of Kirgizian speleology Sergei Dudashvili. During the collaboration established close friendly relations between the two teams. Both sides have expressed mutual interest for the implementation of new joint initiatives in the field of speleology and multidisciplinary research on karst terrains. Members of the expedition from the Bulgarian side: Kamen Bonev, Caving Club Vertilend, Sofia, Expedition leader; Vanioya Gyorev, Caving Club Caving, Sofia;Georges Vlaikov, Caving Club Caving, Sofia; Kiril Danailov Cavи Коцето Стоилов от Академик (Софийски или Русенски, все тая), абе все отбор юнаци и готини пичове. Жалко за Плътния, който според мен беше основния двигател на замислената проява, но..., задължително ще дойде следващия път, сигурен съм. И така, все пак тръгнахме, единият от спонсорите (ЮНИОН ИВКОНИ) ни извози до аерогарата на Истанбул, паркирахме се там и си зачакахме кротко полета за Бишкек. С малко мотане и биричка (мислехме си, че е за последно), времето поизтече, метнахме се на самолета и..., пет часа и половина, да ти дойде до..., направо не ми се мисли как пътуват през океана. Най-после стигнахме, с далаверата на часовете и времетраенето на тъпия полет трябва да е било четири или пет сутринта местно време (разликата между нас и Киргизстан е три часа), посрещат те спретнати милиционери от позабравените (по нашите ширини) социалистически времена, след като си поогледал от самолета Американските транспортни Дъгласи (Щатите имат логистична база в Киргизстан). Докато се оправяхме с визите, част от групата беше оформена със сто щатски долара (оставени в кенефа), заради лукса да запали по една, но това не помрачи нашето ведро сутрешно настроение. Най-накрая си събрахме пръснатия из залата багаж, натоварихме си го на колички и гордо се изнесохме от летището, носещо името Манас, където за наше удовлетворение ни чакаха две бусчета за да ни откарат в хотела. Влезнахме в Бишкек, тъмница (Бакиев бил продал тока), фиксирам табела на която е отразено, че надясно е Ташкент, а наляво е Алмати и се осъзнах най-сетне, че отново съм в Средна Азия, чувството е много готино, пожелавам го искрено на всеки. Домакините от Горы Азии, под ръководството на Сергей Дудашвили, се бяха погрижили за настаняването ни, за което нямахме абсолютно никакви забележки. Тук е мястото да отбележа, че логистичната подкрепа от тях беше перфектна и на доста добро ниво, като се започне от пребиваването ни в цивилизацията и се стигне до организацията на базовите лагери в планината и цялостното провеждане на експедицията, за себе си мога да твърдя, че в по-английска експедиция не съм участвал. Следваше един ден за почивка, рекогносцировка и стиковка на нашия екип и този на домакините, уточняване на задачите и районите в които ще работим, празнична вечеря за запознаване (с ракия и водка) и спане. На 13-ти сутринта натоварихме един ЗИЛ-131, пригоден сравнително луксозно за превоз и на хора, метнахме се на него заедно с петимата домакини от руски произход (Валентин, Василий-1, Василий-2, Вика и Валера) и поехме на юг през Нарын към долините на Ак-Сай и Ко-Къя. Пътя 64

66 65

67 66

68 до Нарын, като цяло се покрива с древния Път на коприната, с тази особеност, че не е асфалтиран от съветско време и непрекъснато се изкачва до и повече метра и слиза на метра, докато стигне до самия Нарын (2 200 метра), който е последния град (доколкото може да се нарече град), преди да се стигне границата с Китай, на 200 километра от нашия набелязан район за провеждане на експедицията. Преспахме в Нарын (в автентични юрти) и на следващата сутрин поехме, вече наистина по неасфалтирани пътища, към района на действие. След преодоляването на два гранични пункта за проверка на документите (там е гранична зона и е отворена за посещения при определени условия от пет години) и редица главоломни качвания и слизания, се отзовахме в Ак-Сайската долина, широка 2-3 километра и намираща се на височина малко над метра. От там по почти криминални пътища и качвания до метра се докопахме и до долината на Ко-Къя (малко по малка от другата), където и установихме първия си базов лагер г. (сутрин)..., интересно е да се събудиш на приблизителна височина от метра някъде си там, само на десетина километра от Китайската граница. Като се поогледаш, над теб някакви високи върхове в сняг, под теб поляна от еделвайси, около теб широка долина по която пасът якове, коне, че даже и една камила (Коцето специално ходи да я снима), абе идилия. Времето..., засега шибано, ръми някакъв ситен дъжд, руснаците ехидно подмятат, че им се е случвало да осъмват затрупани от сняг, ние разбира се гледаме недоверчиво, ама с едно на ум. Тръгваме към езерото Кел-Су (там има известна дупка от преди), пътят е коритото на реката, абе с една дума веселба (добре, че стигнахме и се върнахме), готин купон беше. Езерото е приказно, за разлика от дупката, която се оказа наистина много красива по своему, но за съжаление пършива, около 200 метра дълга (тая се оказа най-голямата), но пък кой ти я дава. Последва ден на тотален табан с някакви ненормални денивелации в абсолютно безплоден район, добре че поне времето се оправи и си остана така до края. На г. предприехме смяна на базовия лагер в близост до по-переспективен район, пак в долината на Ко-Къя. Пътят до новия ни базов лагер беше съпътстван с много емоции, особено в последната му част, където трябваше да слезем със ЗИЛ-чето по някакъв път, правен за геоложки проучвания и където си мислех, че всеки момент ще се изтъркаляме набързо в тъпото дере. Коцето и Тоше пък за разнообразие решиха да минат пеша от стария до новия лагер (без да знаят къде ще бъде новия лагер), с което се справиха без проблеми, качвайки се на близо метра и изправяйки на нокти домакините, но всичко си мина нормално. ing Club Helictit Sofia ; Konstantin Stoilov, student Caving Club Academic, Sofia; Nicholay Sveshtarov, Caving Club Helictit, Sofia; Nicholaщ Simov, Caving Club Helictit, Sofia; Plamen Spilkov, Caving Club Aida, Haskovo; Todor Todorov, Caving Club Mrak Etropole. Заминаване на експедицията - Автор Кирил Данаилов 67

69 Из Тиен-Шан - Автор Кирил Данаилов На следващия ден голяма част от групата се натоварихме на машината и тя си ни изкара до така нареченото плато (между другото тук всичко си беше истински карст), където ни метна и естествено си замина. Направихме си спонтанно разпределение помежду си и нашата групичка от пет парчета (Живето, Жорето, аз и Вика с Василий от домакините) поехме с твърда крачка към първото ни по-предно лагерче със заветната цел за големи открития във високите планини. Поустановихме се на вода на около метра и се вкопчихме в масива. Започнаха се пършивка след пършивка, по между другото гарнирани с някоя друга лисица, поизкатерихме се не знам си колко метра и за финал намерихме и изкартирахме едно интересно дупче от стотина метра с хубава ледена зала и като цяло с ниски температури. Прибрахме се в лагера и направихме един екзотичен опит за огън с изсъхнали треви (бяхме си забравили газовите бутилки), след което плюхме на тази идея и се хванахме за водката, вещо направена от спирт, което се оказа най-удачното продължение на вечерта. На сутринта на г. се наложи руската част от екипа да се прибере към базовия лагер по здравословни причини (казвах Ј предната вечер на Вика, че водката на тия височини е полезна, ама тя не ми вярваше) и ние вече поосиротели си преместихме лагера на още по-високо, за да ни е по-мазохизтично, разбира се. Пътьом се срещнахме с Коцето и Тоше (почти като на Витошка ), които след интересни премеждия (някой от които на метра) се бяха запътили най-накрая към новия ни вече стар базов лагер, поснимахме се, раздухме и всеки по пътя си. Разпънахме палатката (вече не знам на колко метра, а и хич не ми и пукаше) и затабанясвахме наоколо. Естествено поизлезнаха пак малки неща, е вярно, че едно от последните беше малко над метра, но това е... Напред платото продължава, интересно е, но,..., сигурно следващия път..., няма как, все пак трябва и да се връщаме, наистина сме отишли на майната си, дори и от базовия лагер. Вечерта мина с литър и нещо водка (направена по обичайния начин от Живето), като на сутринта с учудване констатирахме, че забравеното навън шишенце с вода е станало на камък (замечтахме си за уиски). На сутринта си бихме дузпата и след интересна среща с местните еколози (бяха с Калашници и на коне) си стигнахме по живо и по здраво в лагера, където ни чакаше много вкусна манджа от мармот. На г. отскочихме с Жорето да картираме единствените открити пропасти (едната, от които е дълбока 50 метра), докато другите окончателно довършваха района. Последната вечер на този базов лагер мина на високи обороти с приготвяне на баран, докаран от местните (много 68

70 готини типове) и довършването на последната останала ракия (от Коцето)..., абе беше приятно (меко казано). На г. си събрахме поредният базов лагер и се установихме на третия такъв. Рутината вече си казваше думата и всичко се вършеше почти без думи. На другия ден с Жорето и Живето (вече изпитана група) се изкатерихме до един готин отвор, приличащ на Сезам от приказките и се забихме в него, където ни чакаха ледено отвесче (не си носехме въже и правихме някакви простотии с 1 метър прусече и една щека, за което ме е срам да разказвам), мъртва запазена лисица (температурата е като във фризер, а и това е съдбата на всички влезнали неподготвени) и три мечи бърлоги и... беше красиво. Картирахме я, поснимахме и излязохме от раз, което учуди и самите нас, предварително подготвени за някакви апокалиптични картини за пирамиди от хора и така нататък. На връщане ни започна и дъжда, но се успокоявахме, че все пак това е на края, така че много не ни пукаше г. денят си беше за сушене и мързелуване. Някой от групата вяло пошетаха из района, а вечерта се опитвахме да допием последните остатъци от спирт, след което поспахме (е имаше премеждия с едно стадо крави) и на сутринта под ръмящия дъжд си стегнахме багажа и по обратния път към Нарын. Другото... вече не е интересно (на нас ни беше много интересно), стигнахме до Нарын, после до Бишкек, а после отидохме и до Иссык куль на море, после пак Бишкек и по обратния път до София. Честно ви казвам, това беше най-готината експедиция, в която съм участвал! По пътя - Автор Кирил Данаилов 69

71 The long trip to Padis or 4-th Balkan Cavers Camp in Romania July 2010 Asya Andonova Summary Twelve members of the club took part in the 4-th Balkan Cavers Camp in Padish, Bihor Mt., Romania from July After emotional travel on the terrible Romanian roads the Bus team reach the place. Some of the team penetrate in the famous and deepest cave in Romania V5 (556 m) other make attempt to visit the cave Kapot. All of the Bulgarian participants was disappointed with the organisation sporadic camp, different kind of taxes, no presentations. In spite of all the team was happy to visit Romania to know its people, nature and culture, to meet caver friends! ДЪЛГОТО ПЪТУВАНЕ ДО ПАДИШ ИЛИ ЧЕТВЪРТИ БАЛКАНСКИ ПЕЩЕРЕН СБОР В РУМЪНИЯ ЮЛИ 2010 Ася Андонова Хората от буса на Хеликтит са : Венцислав Иванов, Иво Бусерски (Гнездото), Веселин Дробенов, Костадин Тодоров, Ася Андонова, Здравко Илиев (Здравеца) от ПК Стрешеро, гр. Враца и Маргарита Мирчева (Маргото от Шумен). С сбора участват още клубните членове: Кристина Кърпачева (Джо), Кирил Данаилов, Николай Свещаров (Животното), Димитър Дишовски (Бреницата), Иван Алексиев (Морския) и дъщеря, Алексей Жалов, Магдалена Стаменова. На след хиляди премеждия и подготовка в късноранните часове след полунощ, най-накрая нашето голямо приключение към местността Капот в съседска Румъния започна! Венци мина по домовете и ни натовари в удобния 7-местен бус на брат му Борко. Леко изнервени от мудното потегляне от София се отправихме благополучно към магистралата. По предварително проучен маршрут София - местност Капот единодушно избрахме посока ферибота на Видин - Калафат. Пристигнахме във Видин в 08:00 часа сутринта, и за наше нещастие вече бяхме изпуснали единия ферибот, и се наложи да изчакаме около час за следващия, но чакането не беше скучно, тъй като срещнахме и други съмишленици в това пътуване. По някое време дотича един митничар и ни събра таксата за преминаване - всичко 90 лв., но на митницата в Калафат ни посрещат другите колеги митничари гледат буса и питат на леко развален, но разбираем български Имаш винетка...!? - Не, нямаш...! Ето там плаща 10 евро и минаваш..., до тук сме ок с плащанията и продължаваме нататък. След пропускателния пункт спряхме за малка пауза и още едно уточнение на курса. Приятели един съвет! Никога не минавайте през Карпатите! Освен в краен случай, или когато имате свободно време за разходки..., но никога, кога- 70

72 то един от групата трябва да се яви на семинар в определен час!!! Най - добрият вход е по пътя за Тимишоара, което ние естествено не направихме и си получихме горчивия бонус. Изключително дълги първокласни пътища, постоянната скорост от км, преминаване от село в село, криволичещ планински път, изнервени спорове, кой да смени Венци и да подкара влака, постоянното следене на картата... -Къде сме?... - Колко време още?, и така цели часове наред, но накрая изтощени от суматохата и нервите... видяхме, както се казва светлина в тунела, и нашият радецки гордо и блажено акостира на лагерния бряг! След 19 часово пътуване, вече пристигаме по тъмно. Неясно къде? Ръководим се от табели Balkan camp оставяни от организаторите. Объркваме се..но все пак Веско открива нашето местенце..морския вече е стигнал преди нас, стъкмил е лагер.. Първа вечер...уточнения...неясноти...намирам Джо (и тя е тук), далеко от лагера ни в базата на сбора...разбирам, трябва такса да се плаща, освен това, всичко ми изглежда неорганизирано, развлачено, разочароващо... и не само на мен!!! Има ли програма? Да живее програмата!! Едно е ясно, ние сме в Падиш, планината Бихор! Ставам сутринта, оглеждам обстановката. Пристигнали са още хора: Бреницата, Животното, Киро Данаилов, и приятели...поляната е голяма, река си имаме и много съседи. Като усетиш мястото, бързо забравяш за неволите по пристигането. Чудно място е планината Бихор...зелените върхари наоколо, бистрата вода на реките, знойни поляни с дъхави билки, стадата с конете, свежият въздух, добрите хора от планината, бабата с мекици с бръндза и джем или всички Марии (защото всяка жена се казва Мария. Изпитано е!), вкусните ягоди и храстите с боровинки. Тръгваме към V 5 (ямата от FataMuncelului, която е най-дълбоката пещера в Румъния на платото Падис, депресия Варасоаиа, от където идва и името и. Тя е била открита през 1986 г. от спелеолога Павел Дам от клуб Z в гр.орадея). Не знаем точно къде е, заедно сме с Китен Топалов, Яна Йовева и Любо от п.к София, с нас е и Валентин Молдован пещерняк от Румъния. Знаем само, че вътре има група... след кратко препитване, леки спорове и дълго кръстосване, Китен открива пещерата, истинска изненада представлява входа на тази пещера... малка дупка в поляната... можеш да паднеш, както си ходиш,.. обличаме се... слагаме джаджите (сбруята), притъмнява, май ще вали. Влизат Иво (Гнездото), Китен, Яна, Любо както и колегата Молдован... аз се осмелявам само в началото... пещерата е работна и на първите прагове е снабдена с метални стълби. Ефи в пещерата Трифалосната, Черепиш - Автор Константин Стоичков 71

73 Останах само до първата вода, където Молдован ме изпрати към изхода притеснен, че евентуалния порой, може да затапи входа. Излизам... започва дългото чакане... контролен час 24.00!!! Към полунощ магична колона от светлини бавно се спускаше по хълма... бяха поне двайсетина, уморени и очаровани пещерняци. Ден втори: разходка до п. Капот. До пътеката въртопи пълни с боклук, милата родна картинка. Пътя ни минава през п. Четатиле Поноролуи, достъп невъзможен, посещението ни съвпада с международното тренировъчно пещерно спасяване (част от програмата). Продължаваме нататък, следваме маркировка от червени триъгълници... нагазваме в река по течението, няколко метра и реката се влива в огромната паст на Капот. До тук може така, по- нататък с екипировка! Нощ втора и последна за сбора: организирана е вечеря за платилите таксата - супа, по нататък огромен лагерен огън, закрива се сбора! Песни и танци на народите. От всичко видно на сбора тази част ни допадна най-много от организираната програма. Сутрин е!!! Ставаме рано... събираме мършичката, натоварваме се в буса и отново на път!!!! Сбогом приказно място!!! си казвам на ум. Пристигаме в София по късни доби!!! Венци ни разтоварва по домовете, уморени и спящи пожелаваме си следващата година в Македония да не останем разочаровани! Няколко думи за протокола и от мен А.Жалов: Според данните от регистрацията, между 14 и 18 юли 2010 г., в сбора се събраха най-малко 226 пещерняци от 9 европейски страни: България (58), Македония (2), Германия (4 ), Гърция (5), Унгария (20), Полша (3), Румъния (117), Словения (5), Турция (11). Палатките на участниците бяха така разпръснати наоколо, че със сигурност броят на пещерняците беше много по-голям от официалните данни за регистрация! Това с пълна сила важи за българското участие! Лично аз установих на място наличието на 47 наши автомобила и през погледа ми минаха десетки познати лица, чиито имена така и не видях в списъка на регистрираните участници. Без да имам претенции за точност, мисля че от наша страна участваха представители на клубовете Академик, София, Искър, Прилеп1962, Хеликтит, Черни връх всичките от София, Стринава -Дряново, Приста-Русе, Луцифер-Търговище, Саламандър -Стара Загора, Студенец -Чепеларе, Прилеп -Гоце Делчев. Ако някой е пропуснат нека се обади! Възможни са различни обяснения на това, защо много от нашите не се регистрираха, но сред тях преобладава едно на никой не му се даваше регистрационна такса от 10 Евро след като срещу това не се получава НИЩО освен един бадж. Нямаше програма, плакатче, значка, дори фланелка или стикер, който да можеш да си купиш. Програмата на сбора включваше проникване в някои от най-внушителните по размери пещери в Апусените - като пещерата Humpleu (дължина 40 км), Пропастта V5 - най-дълбоката пещера в Румъния (556 m), грандиозната пещера Cetatile Ponorului (7,5 км). Участниците посетиха някои други вертикални и хоризонтални пещери, както и известната ледена пещера Scarisoara, а в края на сбора и най-красивата румънска туристическа пещера Пещера Уршилол (Мечата пещера). Пещерната програма заслужаваше внимание, но организаторите направиха откровен опит да я комерсиализират изисквайки такса от 10 Евро за участие в обявената екскурзия. Под натиск сумата бе редуцирана на 5 Евро. По време на сбора се проведе международното тренировъчна спасителна акция. Декора на това събитие бе «Cetatile Ponorului». Събитието бе под координацията на SALVASPEO (Пещерната спасителна служба на Румъния) Акцията събра спасители от Румъния (97), България (19), Словения (1), Полша (4) и Унгария (14). Сценарият включваше от три жертви, хванати в пещерата от прииждането на водите: две от жертвите - един мъртъв и един с хипотермия бяха пострадали на около 2000 м от входа. Третият, физически изчерпан, е намерен на 350 м от входа. От входа на пещерата носилките бяха поети от екипи планинските спасители и после поети от Бърза помощ. Според програмата на сбора, на 16 юли се състоя Кръгла маса за опазване и защита та пещерите. Председателят на Комисията за опазване и защита на пещерите на Балканският спелеоложки съюз Веселин Дробенов представи новосъздадената тематична комисия.по- 72

74 късно бе представена и Комисията за защита на пещерите (ECPC) на Европейската спелеоложка федерация. Въпреки липсата на много участници, на кръгла маса направи първа стъпка, за да изложи на публична дискусия между балканските пещерняци темата за защита на карста и пещерите на последните тенденции за опазване, образование и политики в това отношение... Общото събрание (GAM) на Балканския спелеоложки съюз (БСУ) се проведе на 17 юли с участието на национални делегати от всички балкански страни, представени в лагера (България, Македония, Гърция, Румъния, Турция). Първата точка от дневния ред, след формалностите, беше приемането на Спелеоложка асоциация на Словения за членството в БСУ. Молбата за членство бе приета с консенсус и Словения стана 10-та BSU от членовете, след Албания, България, Хърватия, Македония, Гърция, Черна гора, Румъния, Сърбия, Турция. Членовете на Асамблеята изслушаха и приеха доклада изготвен от Генералния секретар на съюза А.Жалов за миналата година и финансов отчет за същия период. Събранието продължи с обсъждането на различни въпроси. Мандатът на Николаос Мицакис като вицепрезидент, А. Жалов като генерален секретар и Оливър Гичевски като член на Бюрото приключи. Съгласно Устава, Общото събрание трябваше да избере нови лица, на тези постове. Същевременно Николаос Минцакис подаде оставка като вицепрезидент на съюза. След обсъждане и гласуване, г-н Стелиос Захарияс от Гърция бе избран за нов заместник-председател с пълно болшинство.алексей Жалов и Оливър Гичевски бяха преизбран на поста си. 73

75 Speleology in the land of protobulgarians Alexey Zhalov Summary In November 2010 Alexey Zhalov member of our club took part in the International Conference Speleology and Spelestology which were held in Naberezhnii Chelnii Republic of Tatarstan Russian federation. More than 60 participants from 25 Russian towns and speleologists from Bulagaria, Slovenia, Italy and France give 54 lections in 3 different sections. During the conference were presented the article The Cult Caves in Bulgaria. In the same time our friend had the possibility to penetrate in some artificial caves as the Sarmanovo cooper groove (2 km) and the largest and longest gypsum groove in Russia near Kamskoe Ustie (500 km long). The profile of the galleries is trapezium or rectangle. Their wide is 4-10 m and the high varied form 2.5 to 8 m. In some placed the roof of the passage reach to m. СПЕЛЕОЛОГИЯ В ЗЕМИТЕ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ Алексей Жалов След успешните руско-български експедиции в Сарма и Снежная връзките с руските спелеолози сякаш замряха. Рекох си, че това трябва да се поправи и въпреки тоталното ми безпаричие реших да участвам в международната конференция Спелеология и спелестология в Набережние Челни в Република Татарстан Руска федерация. Воден от мотото: Който желае нещо намира начин, събрах необходимата ми за пътуването сума, извадих си виза и си купих билет за самолет. Междувременно спретнах докладче на тема Култовите пещери в България и го изпратих на организаторите. А те, не без протекцията на стари мои познати, бяха така добри да ме освободят от всякакви плащания и изцяло да поемат пребиваването ми в Русия. Спасибо друзья! С полет през Москва късно вечерта на 13-ти ноември успешно се приземих на летището в гр. Казан. Посрещнаха ме Светлана и Коля и не след дълго техният джип спря пред дома на младата жена. След чашата чай, позабравеният ми руски влезе в обичайните си релси, но скоро след това взех да клюмам явно беше дошло време за сън. Сутринта, заедно с по-рано пристигналия спелеолог от Астрахан Илья, бяхме натоварени на автобуса за Набережние Челни. 240-те километра до там изминахме за около 3 часа време, през което здраво си начесахме езиците. На автогарата ни чакаше Алексей Гунько, една от основните фигури сред организаторите. Тай ни настани в студентското общежитие, току до Държавният педагогически институт, който щеше да бъде център на събитието. После се отправихме към дома на нашият любезен домакин, където, улисани в приказки, така и не усетихме как се свечери. Утрото на следващият ден бе все така навъсено и мрачно. Прекарахме го във фоайето на конферентната зала. Там ударихме едно рамо на подредбата на фотоизложбата на моя стар петербургски приятел Антон Южко Подземни светове пътища, тайни открития. Вечерта покрай много чай, бутилка вино и разни мезелъци бъбрихме с моите съквартиранти Антон и Илья чак до полунощ. За какво ли? За пещери и пещерни приключения разбира се! Новият ден започна с регистрацията на участниците. Това стана в залата, където бе експонирана изложбата. Получих- 74

76 ме прилично куфарче с материалите на конференцията Найзначим сред тях бе сборникът с докладите с обем 348 страници. В него са представени 101 доклада от 120 автори от Армения, България, Казахстан, Канада, Полша, Русия, САЩ, Словения, Украйна и Франция. Материалите са групирани в три секции: Спелеология, Спелестология (Проучване на изкуствените пещери) и Екология, охрана и използване на пещерите. Още на пръв поглед се забелязва, че преобладаващата част от докладите представят обичайни пещерняшки изследвания, а научните изследвания са по-слабо застъпени. С други думи, за разлика от нас, руските пещерняци не се стесняват да представят своите открития и достижения. В конференции взеха непосредствено участие над 60 човека от 26 руски града, а също спелеолози от България, Словения, Италия и Франция. Бяха изнесени 54 доклада в три секции. Разни грижи ми попречиха да подготвя и изнеса нещо повече от доклад на тема Култовите пещери в България, в който представих скалните обители манастирски комплекси, църкви, килии и прочее. За разлика от нас, пещерняците в Русия, и не само Италия, Франция и др. се занимават сериозно с проучването на изкуствените пещери. Към тях се причисляват всякакви подземни изработки (рудници, кариери, тунели, водопроводни съоръжения, терми, катакомби, некрополи, манастири, църкви, гробници и т.н.). Към някои европейски федерации, а и при Международния спелеоложки съюз даже функционират комисии по изкуствените пещери. Италианците издават изключително интересното тематично списание Opera Ipogea. У нас нещата са другояче. Нашего брата било самостоятелно, било в помощ на археолози се занимава само с проучването на религиозните скално-пещерни паметници. Вероятно някога ще дойде и денят да се захванем и с останалите подземия! Знае ли някой? Кафе паузите даваха възможност на участниците да си купят някоя от немалкото изложени книги и списания на спелеоложка тематика, албуми или календари. Купих си и аз, не без да имам предвид тегловните ограничения при авиокомпаниите. Вторият ден на конференцията бе посветен на посещението на Сармановския меден рудник. Посрещането на отбора край с. Сармановка беше впечатляващо. Народни носии и песни, хляб, сол и чек-чек, чаша вода от близкия извор. Според изследователите, общата дължина на рудника надхвърля 2 км. Те го разделят условно на две части Близка и Делечна. Рудникът има лабиринтен характер, а част от галериите са изкопани на две нива. По-голямата част от галериите преминахме изправени, но имаше и участъци, които В най-големия гипсов рудник в Русия. 75

77 преодоляхме приведени или лазейки. Формата на напречното сечение на повечето галерии бе полуелипса, но имаше и галерии с правоъгълно сечение. По маршрута се натъкнахме на неголеми зали и странни пещообразни ниши. Посещението ни нямаше как да не събуди някой от зимуващите там прилепи вероятно кафяв ушан? Екскурзията продължи с посещение на известният камионен завод КАМАЗ. Щом се прибрахме, захванахме прожекция на филми и клипове на спелеоложка тематика. Денят беше дълъг и наситен с всякакви емоции. Презентацията на поредните доклади започна точно в 9 часа и след малка обедна почивка продължи почти до пет. Навън вече беше тъмно, когато конференцията беше закрита официално. Апогеят за деня дойде с прощалната вечеря, за която всеки от нас заплати отделно по 500 рубли (около 25 лева). Ей богу, беше много приятно тостове, веселба, снимки за спомен! Легнахме си рано, защото програмата предполагаше ставане почти в 6. Половин час по-късно вече бяхме на път към Казан, а оттам в посока водослива на реките Кама и Волга или така нареченото Камское Устье. Районът на камското устие е известен с активната проява на карстови процеси в гипса. Интензивните спелеоложки проучвания там започват през 70-те години на ХХ век с откриване на продължението на Юревската пещера (1002 м) и на над 140 кухини (между които Конондолската пещера 620 м) в западната част на един от действащите рудници. За съжаление, целта на нашата екскурзия не беше някоя от гипсовите пещери, а най-големият гипсов рудник на територията на Русия, имащ скромната дължина от около 500 км. Той е разположен на брега на безбрежната Волга (реката там е завирена и ширината Ј е 43 км). Навън гледката е нелицеприятна но какво ли хубаво може да има в един рудник. Все пак изработката е грандиозна. Според някои източници, експлоатацията на гипса е започнала още по времето на Волжка България (VII VIII век), но е съвсем сигурно, че това се е случило през 1911 г. Не е далеч от мисълта, че основната работа се е разгърнала по времето на Съветска Русия, но сега, въпреки че рудникът е акционерно дружество, работата му не спира. Размерите на пещерата са потресаващи. Галериите, чието сечение е трапецовидно или правоъгълно, имат широчина от 4 до 10 м и височина от 2.5 до 8 метра. На отделни места таванът достига метра. Товарни камиони сноват навън-навътре, по трасето са разположени пътни знаци. Тук там галерията е прорязала малки гипсови каверни. От някои от тях изтича вода. Проникването в рудника си беше цяло приключение, приключение, което сложи край на специалната част на моята визита в Русия. Денят приключи с разглеждане на средновековния Казан, а следващият ми донесе преобла даващо отрицателни емоции, но това вече е сюжет за друг разказ. В края на краищата се прибрах у дома силно впечатлен от видяното и преживяното и немалко нови приятелства. Надявам се, че част от тях ще доведат до осъществяването на различни рускобългарски съвместни проекти. Дай Боже! Алексей Жалов в гипсов рудник 76

78 Speleology but without cave penetration Alexey Zhalov Abstract Magdalena Stamenova and Alexey Zhalov took part in the famous international caver s event Casola which take place in Casola Valsenio vill. province of Ravena, Italy. By the way they have visited the Italian Center for Speleological Documentation Franco Ahelli in Bologna and the famous gypsum park Gessi Bolognessi. During the event they present the Bulgarian speleological expedition in Kirgizstan. Alexey took part in the meeting of the Bureu of European Federation of Speleology also and as e member of the Jury of the international speleo video clip festival. Mundus Subtterraneus титулна страница СПЕЛЕОЛОГИЯ, НО БЕЗ ВЛИЗАНЕ В ПЕЩЕРА Aлексей Жалов Казола Валсенио e малко градче от провинция Равена, разположено в сърцето на Апенините. За кой ли не то е известно с името Спелеополис, което съвсем не е случайно. Години наред Казола се налага като любимо място за среща не само на италианските пещеряци. Тазгодишното издание на събитието се проведе от 29 октомври до 1 ноември под мотото Географи на празнините. Реших да отида там не само заради ангажираността си с бюрото на Европейската федерация по спелеология, но и от интерес към това какво и как организират чуждестранните ни колеги. Моята Магда, както винаги, се нави да ме придружи и както следва бръкнахме в джобовете си, купихме си нискотарафни самолетни билети до Болоня и обратно и... Ето ни в Болоня в къщата на моя приятел и колега Микеле Сивели един от шефовете на библиотеката на Италианския център за спелеоложка документация Франко Анели и редактор на националното списание Спелеология, в което често се изявявам. Наред с културната ни програма из Болоня и Модена, имахме удоволствието да посетим работното място на Микеле. Трудно е да се опише детайлно какво има там, но все пак ми се ще да спомена, че тя съдържа библиотечни единици от цял свят, от които над книги, около списания, отпечатъци на статии, над 800 издания от разни спелео конгреси и т. н. Едва ли можеше да видим дори една една хилядна част от това писмено съкровище, но само докосването до няколко книги беше достатъчно, за да излезем предоволни от сградата. Само си представете видяхме и разлистихме с треперещи ръце оригинала на първата в света спелеоенциклопедия Мундус субтеранеус. Книгата е с автор Атанасий Киршер и е издадена в Амстердам през 1678 г. Не по-малки емоции предизвика невероятно запазеният авторски отпечатък от работата върху прилепите на Улисиус Алдоранди от 15-ти век. А накрая, но не без затаен дъх дълго се любувахме на прословутата книга Абимес (1894) на бащата на спелеология Едуард Алфред Мартел. В денят преди да отпътуваме направихме малка екскурзия до разположения над Болоня регионален природния парк Гесси Болонези. Паркът е обособен върху гипсови скали, което се забелязва от пръв поглед. На територията 77

79 му има доста пещери, като най-голямата от тях Спипола е 10 км. Един от входовете Ј се разкрива в дъното на най-големия италиански въртоп, чиито диаметър е 700 м при дълбочина 90 м. Обикаляйки го, се натъкнахме на входовете на няколко пещери и пропасти, както и на един странен карстов феномен! Разходката върху гипса ни поднесе прекрасни есенни гледки зелени поляни, обагрени с всички нюанси на жълтото и кафявото дъбови гори. Китки от виолетовата дива циклама допълваха цветовата палитрата и ни създаваха чувство, че сме си у дома! На сутринта отпътувахме към Казола. Секретариатът на сбора беше насред градчето. Към него, а и към средищата на всички предстоящи събития водеха указателни табели, разположени едва ли не на всяко градско кьоше. След регистрацията ни пое Елизабета Поли и любезно ни настани в къщата си. Излезе ни късметът този прекрасен двуетажен дом бе на стотина метра от Спелеобара мястото за хапване, почерпка и неформални срещи. Докато се настаним и огледаме, едно телефонно обаждане ме призова под знамената. Вечерта щеше да се състои първото заседание на журито на конкурса за спелеоклипове. Разбрахме се бързо и настъпихме към бара, където купонът вече се вихреше с пълна сила. Спелеобарът фактически представляваше две свързани една с друга гигантски палатки. По вътрешната им периферия различни клубове (преобладаващо италиански, но и мексикански, германски, словенски) бяха изградили свои щандове, на които предлагаха топла храна, мезета, всякакво пийване, сладкиши, а и някой друг сувенир. В единия край на съоръжението имаше подиум, където гастролираха местни музикални величия. Атмосферата беше славна, като изключим, че беше толкова шумно, че не можеше да си чуем приказката. Дъртите ни уши успяха да издържат до към среднощ и се оттеглиха на заслужен отдих, защото предстоеше дълъг и тежък ден. Цялата сутрин отиде в заседание на комисията по опазване на пещерите на Европейската федерация по спелеология. Тук се появи и третото българско лице Веско Дробенов, в качеството му на председател на Комисията по опазването на пещерите при Балканския спелеоложки съюз. Темите, както може да се предполага, бяха актуални и злободневни как да опазим пещерите, как да работим с Европейските парламент и комисия в тази насока и още и още. Доста приказки си изприказваха, ама де видим какъв ще е резултатът. Един от важните изводи е, че евентуалният успех ще дойде само с задружни и многопосочни усилия от всички държави членки на федерацията нищо ново под слънцето! Следобедът ми мина в изнурително заседание (от 28 точки за обсъждане) на Бюрото на европейската федерация. Надявах че, че ще ги опраскаме бързо, та да мога да видя презентацията за една италянска експедиция в Албания, а после да направя и моята за нашата експедиция в Киргизия. Купонът се проточи и така и не смогнах да се включа в графика. Магда и Веско обаче успяха, а половинката ми достойно ме замести, представяйки българските геройства в Тян Шан. В вече се бях изправил на нокти. Заседанието все още не бе свършило, а аз трябваше да се включа в заключителния етап от работата на журито по клиповете. Извиних се и заприпках в мрака към киносалона. Изгледахме 15-те конкурсни клипа един по един, коментирахме ги, елиминирахме, подреждахме и накрая отсъдихме, че първо място заслужава клипа Водата, която ще пием на Сандро Сердан Италия. Присъдихме още 2-ра и 3-та награда и три поощрения. Тъкмо свършихме и дойде изненадата две наши момичета (пловдивчанките Aнелия Петрова (Ани) и сестра Ј), разбирайки за събитието и за българската презентация, бяха дошли тук за да я видят. Пещернячката Ани беше дошла на гости на сестра си във Верона и ето я тук, сред нас. Пихме чай, бъбрихме за пещери, биоспелелогия, а после хайде на спелеобар и хоп в леглото. Второто заседание на комисията по опазване ни отне цяла сутрин. Магда, моя милост и особено Веско се включихме активно в дискусиите и поехме разни ангажименти. Едва следобед се почувствах свободен от обществени дела и получих възможност да огледам едно-друго. Разнообразната програма от лекции, презентации, филмови прожекции и прониквания в разни пещери беше попкриключила и не ми оставаше нищо друго освен да откликна на другите предизвикателства. 78

80 В две от местните училища повече от 10 италиански клуба, няколко регионални федерации, Корпусът за алпийско и пещерно спасяване, Швейцарската федерация по спелеология, търговско-издателската фирма Speleo projects бяха обособили свои щандове. Тук е мястото да поясня, че в Италия почти всяка административна област има федерация, обединяваща тамошните клубове, а съществува и националната организация SSI (Societa Speleologica Italiana). Те обединяват общо около пещерняци. Отделно от това към структурите на Италианския алпийски клуб (Club Alpino Italiano) има изградени още около 60 спелеоложки секции. Щандовете предлагаха какво ли не книги, списания, стикери, рекламни фланелки, значки... Отделно от тях, гигантска палатка бе поместила щандове на филми за екипировка и съоръжения, където всеки, при наличието на достатъчно парични знаци, може да си напазарува едно-друго. Щях да забравя, имахме щастието да посетим и две чудни фотоизложби, като до едната от тях предлагаше и прожекция на 3-мерни пещерни снимки. Бях прегрял от впечатления, когото пред мен изникна някаква позната личност. Напънах мозъкът си и... О, да, това е моят кумир Мишел Сифр човекът който през 1962 г. проведе първият в света подземен експеримент и престоя в пропастта Скарсон в пълна изолация цели два месеца. Представих му се. Заговорихме, а после той ми подари (с автограф) Извън времето книгата описваща този опит, което изцяло ме ощастливи. Хората заприиждаха към големия градски киносалон отрано. Предстоеше среща със Сифър и прожекция на филма за неговите експерименти извън времето. Беше вълнуващо и не мина без споменаването, че в залата присъства и българин, който е организирал и участвал в 62-дневен експеримент в пещера. Мишел обеща да ми изпрати английската версия на филма, а аз моята книга за експеримента. Награждаването на призьорите от конкурса за видеоклипове финализира участието ни в официалната програма на сбора. Спелеобарът се издуваше по шевовете от хора, музика и глъч явно хората бяха доволни и щастливи, че са били на събитието! Ние също, защото освен всичко видяно и преживяно се оказа, че това е най-многолюдното пещерняшко сборище, в което сме участвали. Според шефа на секретариата, тук присъстваха официално пещерняци и техни симпатизанти. Без претенции да бъда точен, аз регистрирах присъствието на хора от Албания, Белгия, България, Великобритания, Германия, Италия, Испания, Португалия, Мексико, Словакия, Словения, Франция, Хърватска, Швейцария. За нас пребиваването ни в Италия и на Казола беше полезно и плодотворно. Надяваме се, че нашия разказ ще отвори очите на читателите и те, доколкото могат, ще допринесат за това идващият Сбор-конгрес на българските пещерняци поне малко да прилича на италианския! 79

81 Картиране в Темната дупка, Коста и Ася - Автор Иван Петров ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЕЩЕРНОТО ДЕЛО И СПЕЛЕОЛОГИЯТА В БУРГАС Лазар Милчев СТРАНДЖА БУРГАС Пещерният клуб при туристическо дружество Странджа Бургас е основан в края на 1971 г. на основата на съществувалия преди това пещерен клуб при Окръжния съвет на БТС Бургас. Последният е функционирал от 1969 г. с председател Кръсто Салабашев, секретар Хр. Богдев и учебно-спортен инструктор Вили Вълков. През април 1972 г. клуб Странджа провежда първия си курс Пещерняк, който завършват хора, някои от които трайно ще свържат живота си с пещерното дело. Същата година провежда първата си по-сериозна експедеция в района на с. Медвен, Котелско. През 1973 г. започват проучвания в Странджа, които тогава са съсредоточени около с. Младежко и Варовник, клубът участва и в зоновите технически прегледи, където представянето му е задоволително. През 1974 г. за председател на клуба е избран инж. Щерион Тодоров, който заема този пост до 1980 г. В този период се провеждат множество курсове и в редиците на клуба се вливат млади сили. Пещерняците участват активно в републикански и окръжни и клубни експедиции, работещи край Котел, Карлуково, Враца (Леденика), Пещера. В периода членове на клуба участват в организираните от СПК Академик София, под флага на Научно-експедиционния клуб ЮНЕСКО, комплексни изследвания на пещерите в Странджа. Сред тях изпъкват имената на инж. И. Христова и инж. Щ. Тодоров. Отделно от това, през 1975 г. бургазлии проучват за първи път една от най-дълбоките пропасти в Странджа Тангаръчка дупка ( 66 м). През 1977 г. приключва поредния курс за обучение на начинаещи, който завършва успешно Любомир Желязков, впоследствие един от най-изявените пещерняци от клуба. През тази година се провеждат клубни експедиции край селата Рупча, Желязково, Граматиково, Билка, Младежко, където са открити и картирани нови обекти. Следващите две години клубни членове отново са сред участниците на организираните от БФПД прояви, но изследват и пещери край с. Индже войвода. По-късно (1980 г.) се установяват връзки с чешки пещерняци и се провеж- 80

82 дат съвместни експедиции у нас и в ЧССР. През същата година Л. Желязков има честта да представлява клуба и неговата школа в Националната експедиция Тененгебирге в Австрия. През 1981 г. той е избран за председател на клуба, но през следващите на този пост се изреждат трима председатели: В. Койчев, Сл. Парушев и през 1986 Грозданка Драгоева, която малко преди това е придобила званието стажант-инструктор. Същата година се провеждат успешни експедиции в района на Заберново, където се картират няколко новооткрити пещери. Клубът иниицира и организира провеждането на техническото състезание за купа Германката. Идва и 1990 г., когато Л. Желязков участва в Републиканската експедиция в Карлуково и става съавтор в първите изследвания на пещерите Стублешка яма и Ямата край с. Беленци. През следващата 1991 г. пещерняци от клуба провеждат експедиция на хребета Алек в Кавказ, където под ръководството на Л. Желязков проникват в пропастта Озерна ( 500 м) част от пещерната система Назаровска При мусна Осенная. В следващия период дейността на клуба намалява и постепенно се преустановява. През 1994 г. 28 негови членове полагат началото на нов клуб в Бургас НЕПИАСТ. БУРГАС НЕПИАСТ Спелеоклуб Бургас НЕПИАСТ е създаден през 1994 година в гр. Бургас към СНЦ НЕ- ПИАСТ. Учреден е от 28 пещерняци членове, на бившия ПК Странджа. Негов основател и първи председател е Венко Стоянов Величков. Основните райони, в които работи клуба са Странджа Сакар, Котленския Балкан и Шуменското плато. Спелеоклубът се представя редовно във всички национални пещерни инициативи и мероприятия, организирани от БФСп и другите клубове от страната. Инициатор е на две национални състезания: Изкачване на хотел България по алпийско въже организира се в центъра на Бургас и е със спортен характер; Германката организира се в едноименната местност край Созопол и е със спортно-технически характер. И двете състезания се провеждат всеки първи четвъртък на месец август едно след друго. Спелеоклубът работи в тясно сътрудничество с Регионален Бургаски музей и ДПП Странджа. Водещ принцип в дейността му е опазването на околната среда и в тази връзка всички негови членове преминават задължително курс по екология. Като единствен представител на пещерното дело в града клубът и сдружението са си поставили за цел да го съхранят и популяризират сред младежта в Бургас. Наскоро завършилата археологическа експедиция в пределите на Странджа планина, в която сдружението взе активно участие заедно със свои софийски колеги в помощ на специалисти от БАН и САЩ, свързана с разкопки и обходи в някои от пещерите на община Малко Търново в търсене на живот през плеистоцена затвърди името на СНЦ НЕПИАСТ Бургас като сериозна спелеоложка организация в югоизточния регион на страната. През октомври 2009 г. Извърши първата пионерска експедиция в Хърватия. На платото Биоково, в природен парк Биоково, област Далмация, бяха открити 11 пропасти и картирани 8 от тях съвместно техни софийски колеги от Спелео+, Аида Хасково и Черни връх... Отделно клубът представи страната ни на две експедиции в пещерата Оптимитичная, по покана на Спелео+, в една от които бяха открити и така мечтаните продължения, които я върнаха отново на второ място в света по дължина. ВЕНКО ВЕЛИЧКОВ ( ) Венко Стоянов Величков е роден на година в гр. Бургас. Започва да се занимава с пещерно дело в края на 70-те като член на ПК Странджа. В края на 80-те е негов ръководител и за кратко председател на ТД Странджа. Носител е на званията Бронзов, Сребърен и Златен прилеп, Отличник на БТС. Активно участва в проучването на карста на Странджа Сакар. Участвал е в две експедиции за изследване на карстовите райони в Кавказ и множество национални експедиции. Той е основната причина да се съхрани пещерното движение в гр. Бургас след 1989 година. По негова инициатива е организирано през 1989 първото в страната състезание за изкачване на високи сгради по ТЕВ. След унищожаването на ТД Странджа, за да се съхрани пещерния клуб, основава СНЦ НЕПИАСТ и 81

83 организира към него СК Бургас НЕПИАСТ. Автор е на няколко филма, представящи пещерното дело в града. Като човек с многостранни интереси, освен със спелеология, той се е занимавал с екология, историята на гр. Бургас, археология и култура. В тази връзка, основаното от него сдружение на бургаските пещерняци взема активно участие в много научни инициативи под ръководството на водещи специалисти от страната. Венко Величков е основател и на фондация Александър Георгиев Коджакафалията. Като наследник на идеите на именития си родственик, той се занимаваше активно с благотворителност. Основната цел на тази фондация е да подпомага деца, лишени от родителски грижи. След кратко и мъчително боледуване Венко Стоянов Величков почина в дома си на г. 82

84 Mapped caves КАРТИРАНИ ПЕЩЕРИ КАПЧУКА. С. БЕЗДЕН. М. ДЕРЕТО НАД ИЗВОРА БИСТРЕЦ. БЕЗДЕНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ 0.96 М (-0.66 М, М). МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входът на пещерата се разкрив в ниската част на дълбоко всечено дере разположено северно от големия извор Бистрец при с. Безден. Тя отстои на около 600 м от извора. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район 205. Изходен пункт за достигане до пещерата е извора (изворите) Бистрец. Малко над образуваното от извиращата вода езеро се отделя пътека която се изкачва по склона в североизточна посока. Минава се покрай стари кариерни разработки и пътеката поема в северна посока. Подминават се поляни с борова гора и над тях се влиза в обрасло с храсталак дере. За да се достигне до входа на пещерата трябва да се върви по дъното на дерето. Входа се разкрива на десния географски бряг на около 3 метра над основата на склона. Входа е образуван в основата на скално стъпало и се забелязва добре. ОПИСАНИЕ: Входа се разкрива в основата на скално стапало. Неговите размери са; ширина 4 м и височина 0.80 м. Той има издължена форма наподобяваща полуелипса. Той е с югоизточно изложение. От него се попада на широко и ниска преддверие. От там в северозападна посока се отделя галерия която започва с тесняк дълаг около 2 метра. Следва уширение и ново стеснение след което се излиза на място където човек може да се изправи. Последната част на пещерата представлява тесняк с почти кръгла форма който преминава в непреодолимо стеснение. Почти навсякъде в пещерата пода е покрит с влажна и лепкава глина с червеникав цвят. В пещерата липсват вторични образувания, но на много места от свода интензивно капе вода. Пещерата Капчука е с незначителна дължина само м при денивелация от 0.96 м, м, м. Вероятно е разкопана от иманяри. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна на част от местното население. Тя е локализирана от П. Димитров от ПК Хеликтит София на г. Изследвана и картирана е от И. Петров и М. Христова - ПК Хеликтит София на г. ВЪЛЧА ДУПКА. ГР. ДРАГОМАН, М. КРАДНЯВО. БЕЗДЕНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН : ДЪЛЖИНА 36 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ -8 М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входовете на пещерата се разкриват в Северозападната част на местността Крадняво-най-западната част на масива Три уши. Тя отстои на около 100 метра североизточно от главното шосе (табелата Драгоман) и на около 250 метра преди първите къщи на града. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район 205. Най-лесния път за достигане до пещерата е да се движите по главният път Е-80 свързващ София с ГКПП Калотина. Точно преди град Драгоман и табелата на града има отбивка на пътя. Там се оставят превозните средства. Тръгва се без път от подножието на хълма, като се езкачва ерозирал участък (10-15 метра над пътя). Изкачва се още 83

85 малко по западната част на масива и се тръгва в посока север-североиззток като се подсича масива. Няма пътека и местноста е пресечена. След около метра в близост до ниски храсти се разкриват и трите входа на пещерата. Те се намират в основата на ниско скално венче. Пещерата е трудна за откриване и е препоръчително за подобра ориентация да се питат местните жители. ОПИСАНИЕ: Главният (най-западно) разположеният вход на пещерата има форма на полуелипса и размери; височина 1.30 м на ширина 1.80 м. От него в ютозападна посока се развива низходяща галерия. Пода е покрит с глина и пръст, както и с дремни камъни. По стените в привходната част се забелязва по стените и свода мразово изветряне и дребни повлеци. Максималната височина на галерията достига до 1.47 м и ширина 2.55 м. На втория метър в лявата стена се разкрива стеснение което комуникира с другите части на пещерата и другите и входове. На петия метър по главната ос на галерията има стеснение с триъгълна форма и размери; 1.05 метра височина и 0.90 метра ширина. Следва наклонен и тесен участък дълъг 6 метра. В края му се разкрива тясна напречна пукнатина която преминава в непреодолимо стеснение. Следва уширение и завой на юг. Височината на галерията за кратко достига почти 2 метра. Постепенно свода на галерията отново се снижава и достига до височина метра. В уширението се забелязва и изоставено леговище на лисица. В края си галерията се разделя на две стеснения, като за да се продължи трябва да се разкопаят наслагите. Усеща се и въздушно течение. Това е и същинската част на пещерата. Вторият и вход се разкрива на около 2 метра североизточно от главният. Той има неправилна форма и размери; височина 0.94 м на ширина 1.90 м. От него се попада на наклонен сипей, който комуникира в дясно с основната част на пещерата с тясна галерия дълга 2.70 м. От сипея се попада в ниско предверие. В югоизточна посока се разкрива кратко разклонение, което преминава в непреодолимо стеснение. Галерията се развива в източна посока като се достига до ново стеснение с размери; височина 0.45 м на ширина 1.34 м. Излиза се на третия вход на пещерата, който представлява кладенче с размери; 3х1.35 м. Той има елипсовидна форма и дълбочина от ниската част от която може да се слезне в пещерата 1.68 м. Високата част на кладенчето от към масива е висока 5.20 м. В по голямата си чакт пещерата е влажна и кална. Рядко се забелязват вторични пещерни образувания. Забелязани са единични екземплялри прилепи. Общата и дължина е 36 метра при денивелация от 8 метра. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна на част от местното население. Тя е локализирана от Ивайло Богомилов от Драгоман. Изследвана и картирана е от К. Стоичков и С. Веселинов - ПК Хеликтит София на г. ПРОЗОРЧЕТО. С. БЕРЕНДЕ, М. МЪРТВИНА (КРЪСТ). БЕЗДЕНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА (13 М), ДЕНИВЕЛАЦИЯ 3.10 М (-0.70 М, М). МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входовете на пещерата се разкриват във висок скален венец разположен северозападно и на около 250 метра от последните къщи на с.беренде в местността Мъртвина (Кръст). Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Безденски пещерен район 205. Изходен пункт за достигане на пещерата е селото. Минава се по пътя покрай голямия магазин в селото и се продължава до крайните къщи от които се отделя черен път в западна посока. Излиза се на обширни ливади. От тях в северозападна посока се отделя пътека за средновековната църквата намираща се в долината западно от селото. По тази пътека може да се отиде и до местната забележителност Скалната халка. От нея единствено може и да се забележи входа на пещерата. От ливадите се тръгва без пътека към близката гора, като се върви сред храсти и терасирани площи. Навлиза се в гората и се слиза по 84

86 85

87 86

88 склона до достигането на скален венец в ляво. Пещерата трябва да се търси в самото начало на скалния венец. Тя може да бъде лесно подмината или доста трудна за намиране без водач. ОПИСАНИЕ: Основния вход през който се влиза в пещерата се разкрива във висок скален венец. До него се достига чрез изкачване по стръмен улей. Входът има неправилна издължена форма и размери; височина 3.55 м и ширина 2.05 м. Той е със североизточно изложение. Веднага след него в лявата стена се отделя късо и тяссно разклонение на пещерата, което постепенно се снишава и преминава в непреодолимо стеснение. То е с дължина 3.50 м. От главния вход в югозападна посока се отделя възходяща а галерия преминаваща в светло и сравнително широко предверие. В началото при входа на пещерата растат люляци. Най-широката част на предверието е с размери 2 метра, а височината достига до 3.20 метра. В Дясно има друг вход на пещерата достъпен само от вътрешната страна. Той има с характерна ромбоидна-почти правоъгълна форма и наподобява на прозорец. Има размери; височина 1.87 м и ширина 1,81 м. Изложението му е югозападно и отстои на около 9 метра от основата на скалния венец. В тази част на пещерата пода е покрис с глина и дрелни камъни. Забелязва се иманярски трап и драсканици по стените. На нивото на пода веднага след предверието се разкрива тесняк с размери; 0.44х0.39 м, който отвежда в нисходяща галерия, която след кратко уширение задънва в наслаги. Характерно за привходната част е мразовото изветряне. На места се забелязват дендрити. Общата и дължина е 13 метра при денивелация от 3.10 м, м, м. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна на част от местното население. Тя е локализирана от Ивайло Богомилов от Драгоман. Изследвана и картирана е от К. Стоичков - ПК Хеликтит София и И. Богомилов на г. КРЪСТА. Г. ЛАКАТНИК, М. ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203. ЛАКАТНИШКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата отстои на 1.3 км северно от гара Лакатник и е разположена в близост до пещерите Зиданка и Темната дупка. Входа и се разкрива на левия географски бряг на река Искър на около 60 метра над главното шосе в така наречените Осиковски-Милановски (в днешно време Лакатнишки скали). Географски пещерата се намира в Кознишкия дял на Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт може да е гара Лакатник от която се върви в северна посока. Минава се покрай малката автогара при ЖП прелеза и се слиза по пътя водещ до втория въжен мост над Искъра. Излиза се на главното шосе от София за Мездра и се тръгва в посока Мездра. Върви се около стотина метра е в ляво от шосето се забелязват бликащите води от извора Житолюб. За изходен пункт може и да се използва паркинга при ресторанта Пещерата. Тръгва се по пътеката водеща към Темната дупка и Алпийска поляна. Тя прави две серпантини, набира денивелация и минава покрай пещерата Крайпътната. Следва дълг наклонен участък след който се достига до панорамна площадка. От тази позиция се вижда и входа на пещерата Темната дупка. Хваща се лявото разклонение на пътеката посока Алпийска поляна. Следва нова серпантина. След нея пътеката почва хоризонтално да подсича склона. Пещерата се разкрива под пътеката и за това трябва да се следи внимателно релефа. Тя трябва да бъде търсена на мястото където се разкрива дълг улей със сипей в ляво от пътеката. Входа се разкрива в съвсем къс и почти незабележим скален венец издаден като ребро към Искъра. До пещерата се слиза по сипея. Има и удобна площадка пред 87

89 входа и. По принцип е лесна за забелязване от пътеката. ОПИСАНИЕ: Входът и е с почти правоъгълна форма и размери; височина 1.60 м и ширина 1.40 м. Той е с западно изложение. От него се попада в полуосветено преддверие. Пода е покрит с множество пръст и камъни. Пещерата е образувана на пресичане на пукнатини с посока на разпространение северозапад-югоизток и север-юг. Почти веднага след входа има ляво разклонение, което на втория метър се стеснява и разделя на две разположени една над друга тесни и трудно преодолими галерии. Този участък не е проходен до край. По тавана се забелязват повлеци и дребни сталактитчета-сухи. От основната галерия-преддверие в източна посока се достига до ново стеснение след което галерията достига до глинена тапалесна за разкопаване. В дясно от основната ос има още едно стеснение, което вероятно упира в повърхността-външната част на скалния венец. Като цяло пещерата е суха и топла. Забелязват се основно повлеци от вторичните пещерни образования. Пода и изцяло е покрид от гравитачен материал в следствие на интензивно мразово изветряне. Общата и дължина е м при денивелация от м. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е картирана през 1975 от Николай Чилев, Петър Йончев от П.К. Черни връх София. Тя е прекартирана поради грешка и не пълна информация в ГКПБ от К. Стоичков и Х. Христов, членове на П.К. Хеликтит на г. ПРОХОДНАТА ДИАКЛАЗНА ЦЕПКА. Г. ЛАКАТНИК, М. ЛЕВИЯ ГЕОГРАФС- КИ БРЯГ НА Р. ПЕТРЕНСКА. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203. ЛАКАТНИШКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ -5 М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата се намира на около км северозападно от гара Лакатник. Нейният вход се разкрива в основата на най-високо разположеният скален венец, на левия географски бряг на р.петренска, преди водослива с р.пробойница, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр.своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с.губислав. Преминава се по моста на река Пробойница при водослива и с р.петренска. Тръгва се по пътеката в ляво водеща нагоре срещу течението на р.петренска. След около 30 м има мост над реката. Пресича се по него и се тръгва по левия географски бряг на реката. Пътеката е изцяло в борова гора и се върви в северна посока, като постепенно набира денивелация. Малко след като се излезе от гората се достига до Голям отвор в основата на скален венец. Този отвор се вижда добре още от моста при водослива на реките. Преди отвора от склона се спуска сипей. Малко преди сипея вдясно се отделя пътека. Тя криволичи и пресича склона и се върви успоредно на сипея и го пресича в горната му част. На места е обрасла с ниски храсти и дървета. Върви се до достигането на третия скален венец в дясно от сипея по посока на изкачването. Тръгва се без пътека над скалните венци в югоизточна посока. Следва леко слизане по склон от пръст и дребни камъни. Целта е да се достигне до основата пак на скалния венец. Достига се до малка затревена площадка от която трябва да се вижда по-високо разположения вход на пещерата. Другия по-ниско разположен вход може да бъде видян и от паркинга и при водослива на реките Петренска и Пробойница. ОПИСАНИЕ: По удобен за проникване е по-високо разположения вход на пещерата. Той се разкрива в основата на висок скален венец. Има неправилна издължена форма и размери височина 7 м и ширина 1.50 м. Изложението му е северно. От него в югозападна посока се развива висока и тяснадиаклазна галерия. Пода е покрит с пръст и камъни, а свода не се вижда въ височина. На места в диаклазата има зацепени големи скални отло- 88

90 89

91 DA SE SMENI!! 90

92 91

93 мъци. На 4.60 метра от входа се попада на голям камък, който прегражда галерията и прави прак с дълбочина около 2 метра. На това място се слиза на камина. След прага талерията видимо се разширява и придобива размери; ширина 2 метра и височина над 10 метра. И от двете страни на галерията ясно си личат стари корозионни нива. Достига се до нов голям каменен блок преграждащ пътя, Той се заобикаля на по-високо ниво и се излиза в изходната част, където диаклазата се разширява до 3 метра и височината и надвишава 13 метра. Следва завой на запад и се излиза на по-ниско разположения вход на пещерата. Той има размери 13 метра височина и ширина 1.90 м. Формата му е неправилна. За да се излезне от пещерата се слиза праг от метра. Пещерата е с проходен характер, низходяща и диаклазна. В нея се долавя силно въздушно течение идващо от по-ниско разположетия вход. Вторични образувания почти не се забелязват освен дребни сталактити и повлеци. Нейната дължина е незначителна. Дължината и е метра при денивелация от -5 метра. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО Пещерата най-вероятно е известна одавна, но в ГКПБ до сега не е постъпвала картна документация. Пещерата е показана на пещерняците от ПК Хеликтит - София от З. Илиев завеждащ ГКПБ. Тя е картирана на г. от К. Стоичков, Ж. Петров и З. Попова от ПК Хеликтит София. БРЪШЛЯНА. Г. ЛАКАТНИК, М. ЛЕВИЯ ГЕОГРАФС- КИ БРЯГ НА Р. ПРОБОЙНИЦА. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203, ЛАКАТНИШКИ ПЕ- ЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата се намира на около 2 км западно от гара Лакатник. Нейният вход се разкрива високо в улей на най-високо разположения скален венец на левия географски бряг на река Пробойница под масива Градището. Кознишки дял на Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр. Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с. Губислав. Преминава се по моста на река Пробойница при водослива и с р. Петренска. Тръгва се по пътеката в ляво водеща нагоре срещу течението на р. Петренска. След около 30 м има мост над реката. Пресича се по него и се тръгва по левия географски бряг на реката Пробойница по пътеката заобикаляща масива Градището и водеща към Алпийска поляна. Пътеката бързо набира денивелация. Изкачваме се по нея до момента докато тя не достигне в близост до най-високо разположения висок скален венец и не започне да завива на североизток. От там по обрасли със храсти сипеи се достига до основата на венците. Тръгва се в обратна посока-северозапад. На места основата на венеца е на два ката. Върви се до достигане на ясно различим вход разположен на около 5 метра над основата на скалата. Малко след този вход се достига до много характерен улей със висок праг във самия скален откос. Личи си, че по него са се свличали големи количества наслаги-глина и скални отломъци. Изкачването по улея трябва да се извършва внимателно. Над него има наклонена площадка и улей от суха глина и камъни. По самия улей и венеца расте огромен бръшлян. Входа е прикрит от него, но безпроблемно се влиза в пещерата. Трябва да се внимава за изкачването по прага и улея при дъждовно и снежно време, хубаво е да се постави и въже за придържане!!! Входа на пещерата гледа точно срещу разположената на отсрещния бряг на реката Козарска пещера. ОПИСАНИЕ: Входът на пещерата е с издължена-неправилна форма и размери; височина 7 м и ширина 2 м. Той е с югозападно изложение. От него в североизточна посока се влиза в полуосветено преддверие. В дясно има късо разклонение с комин. По централната ос се разкрива възходяща галерияполузала. Максималната и ширина достига до 2.70 м, а височината и до 4.70 м. Пода е покрит 92

94 4 1 Бръшляна Напречни сечения 4 Вход - 4 м 1 Вертикален разрез ,20 м м + 0,80 м mn 2010 Вход + 2,50 м Хоризонтален план m 2 Всички права са запазени по смисъла на закона за авторското право! Длъжност Име и фамилия Подпис Име на обекта Бръшляна Гл. картирал Константин Стоичков Гл. картирал Светлин Веселинов Местност Населено място Левия географски бряг на картирал р. Пробойница г. Лакатник картирал картирал картирал картирал картирал Година на картиране г. Ном. по ГКПБ 5780 Обща дължина м Прибор за мерене на ъглите Геоложки компас Пещерен клуб, град ПК «Хеликтит» София Обща денивелация м Община Своге Надморска височина Прибор за мерене на дължините Пластична ролетка Лист 1 Всичко 1 Мащаб 1:100 93

95 със суха червеникава глина и камъни. По стените и свода има дребни сталактити и повлеци. На осмия метър се достига до възходящ праг-висок около 5 метра. В основата му има късо дясно разклонение задънващо в наслаги. Прага е леко в надвес и трябва да се внимава с изкачването му. На него е поставено въженце от сизал въженце- да не се използва!!! Над прага има огромен камък зацепен между пода и свода на пещерата. Зад него се разкрива късо продължение с дължина 4.70 м, ширина 4.70 м и височина 4.30 м. В дясната му страна се забелязва тясно кладенче дълбоко 3.60 м дъното на което е покрито с глинести наслаги. Като цяло пещерата е суха. Навсякъде във вътрешната част се забелязват следи от усилена иманярска дейност. Нейната дължина е м при положителна денивелация от м. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата най-вероятно е известна отдавна, но в ГКПБ до сега не е постъпвала картна документация. Пещерата е проучена и картирана от пещерняците от ПК Хеликтит - София К. Стоичков и С. Веселинов на г. СЕФТЕТО ГАРА ЛАКАТНИК ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203, ЛАКАТНИШКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 8.70 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата се намира на около 2.5 км северозападно от гара Лакатник. Нейният вход се разкрива в основата на най-високо разположеният скален венец, на десния географски бряг на р. Петренска, преди водослива с р.пробойница, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по шосето в посока гр.своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с.губислав. Преминава Непосредствено преди да се мине по моста на река Пробойница, се хваща пътеката водеща до основата на венеца и Козарската пещера (в ляво от шосето). Подминава се в ляво стълб на електропровод и следва стръмен участък. Веднага след това се достига до дясно разклонение (пряка пътека за мах. Раково). Подминава се разклонението и пътеката продължава да се изкачва към основата на скалния венец. Под входа на Козарската пещера тя тръгва хоризонтално да траверсира склона. От това място може да се изкачи и без пътека до основата на скалния венец. След последния вход на Козарската пещера се тръгва в основата на венеца в югоизточна посока. Подминават се входовете на пещерата Тунела, които са на около 5-7 м над основата на венеца и се достига до входовете на пещерата Соколица. Продължава се в основата на скалния венец и се достига до входа на пещерата. ОПИСАНИЕ: Входа на пещерата се разкрива в основата на скален венец. За да се достигне до него се изкачва праг с височина 1.03 м. Входът има неправилна форма и размери височина 1.63 м и ширина 0.90 м. Изложението му е югозападно. От него в североизточна посока се развива сравнително висока хоризонтална галерия. На около 2.50 метра от началото в дясно има разклонение дълго около 2 метра. По основната галерия пещерата продължава със същия характер още около 6 метра и се достига до основна скала, където е и краят на пещерата. Пещерата е топла и суха. Подът е покрит със суха глина и отделни гравитационни блокове. Забелязан е един прилеп. Вторични образувания почти липсват. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е локализирана от И. Петров от ПК Хеликтит и Ц. Валерианова от ПК Стрешеро на г. Има вероятност да е била известна на пещерняците изслезвали района, но в ГКПБ не е открита документация за подобна пещера. Тя е картирана по време на същото ходене от първооткривателите и на г 94

96 95

97 ХАЙДУШКОТО КЛАДЕНЧЕ. С. ДРУЖЕВО, М. ХАЙДУШКОТО КЛАДЕНЧЕ. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203, ЛАКАТНИШКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 21 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата се намира на около 5 км югозападно от село Дружево. Тя представлява постоянно губилище на потока протичащ в местността Хайдушкото кладенче. Входа и е разположен на 1270 м.н.в. в най-ниската част на сляпа долина. Вероятно водите от губилището излизат на около 700 метра по-ниско през извора в Братанов дол разположен в долината на река Петренска в близост до гара Лакатник. Територялно пещерата попада в Дупнивръшката част на Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е село Дружево. От него в западна посока тръгва черен път, който отвежда до кошари разположени над селото. От там се хваща по югозападно разположения път за местността Хайдушкото кладенче, като се държи туристическата маркировка. Набира се постепенно денивелация. Пътя подсича от югоизток масива на Жалова могила и излиза в билна част на ръба на обширна карстова долина-валог, осеяна с множество въртопи. От запад през долината протича поток, който се губи в най-ниската и част в близост до пътя. Пещерата се разкрива в единственото постоянно губилище в долината и може доста лесно да бъде открита. Пътя от Дружево до Хайдушкото кладенче е черен и не е в добро състояние. Може да бъде преминат единствено от кола-джип с висока проходимост. При нормален ход пеша от кошарите разположени над селото до пещерата може да се стигне за около час-час и половина нормален ход с багаж. ОПИСАНИЕ: Входа на пещерата представлява постоянно губилище. Според зависи от сезона водата на потока, или влиза директно през него, или се губи на около метър преди него, за да се появи отново в пещерата. Входа има неправилна форма, западно изложение и размери; ширина 1.50 метра на височина 0.75 метра. От него в източна посока се развива ниска галерия тип преса. Веднага след това се попада на къс праг под който има езеро. Минава се над него и покрай опасен блокаж се попада на напречна галерия. В ляво след преодоляването на няколко метра се попада на нов праг под който галерията преминава в непреодолимо стеснение от което се усеща въздушно течение. Продължението е в дясно от разклона. Преодолява се тесняк с дължина 3.70 метра. Попада се на малка заличка с глинест под и натеци и сталактити по свода и стените. На това място височината на свода достига до 3.80 метра. Продължението е в западна посока (галерията завива в посока на входа). Преодолява се ново стеснение и се излиза отново на висока галерия. В нея си личат множество стари губилища. Има и комин в ляво вероятно опиращ в повърхността в близост до входа. Галерията постепенно се стеснява и се достига до много лабилен блокаж обливан от вода. Под него се чува силно бучене-вероятно отвес с водопад. Усеща се и силно въздушно течение. За момента път в дълбочина не е намерен. Разчистването на блокажа е доста рисково начинание. Въпреки голямата си перспектива пещерата-губилище Хайдушкото кладенче е дълга само 21 метра при денивелация от метра. За проникване в пещерата през зимно-пролетния сезон е нужен хидрокостюм. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО Губилището е известно одавна на пещерняците в страната. Опити за разкопаване са предприемани няколко пъти от пещерните клубове "Алеко" и "Лозенец", но са се отказали заради лабилния блокаж. Алексей Жалов също споменава за губилищата в Дупнивръшкия дял на Западна Стара планина. Пещерата е съобщена в ПК Хеликтит София от Илия Вашев, член на клуба. Изследването е предприето от членовете на клуба. Пръв в пещерата влиза Живко Петров, последван от Димитър Дишовски и Яни Макулев в периода г. Предприето е разширяване на 96

98 97

99 тесняците от Я. Макулев, П. Димитров, С. Брашнаров и И. Бусерски. Направен е и опит за се разчисти крайния блокажа. Пещерата е картирана на г от К. Стоичков и П. Димитров от ПК Хеликтит София. След това безуспешни действия за продължаването и са предприети от И. Тачев, С. Петков и К. Кинов от сдружение МОЕРПА. ИЗВОР ЖИТОЛЮБ. Г. ЛАКАТНИК, М. ЖИТОЛЮБ - ТЕМ- НАТА ДУПКА. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203. ЛАКАТНИШКИ ПЕЩЕРЕН ПОД- РАЙОН, РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 86 М, ДЕНИВЕЛ М (-3 М, М). МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Изворната пещера Житолюб отстои на 1 км северно от гара Лакатник в местността Темната дупка (Ресторант Пещерата). Той се разкрива на левия географски бряг на река Искър на около 10 метра над главното шосе в основата на така наречените Осиковски-Милановски (в днешно време Лакатнишки скали). Географски пещерата се намира в Кознишкия дял на Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт може да е гара Лакатник от която се върви в северна посока. Минава се покрай малката автогара при ЖП прелеза и се слиза по пътя водещ до втория въжен мост над Искъра. Излиза се на главното шосе от София за Мездра и се тръгва в посока Мездра. Върви се около стотина метра е в ляво от шосето се забелязват бликащите води от извора. За изходен пункт може и да се използва паркинга при ресторанта Пещерата. Самия извор се намира над самия ресторант в дясно от пътеката водеща към Темната дупка и Алпийска поляна. За да се достигне до входа има изкачване на не висок стъпаловиден участък. ОПИСАНИЕ: Пещерата е доказана част от водната система на Темната дупка, но и Зиданка се води отделна пещера и нямат практическа връзка - не е извършено фактическото им съединяване. Входа и е с издължена-почти триъгълна форма и размери; височина 11 м и ширина 7 м. Той е с югоизточно-източно изложение. От него в северозападна посока се изкачва стъпаловиден участък и се достига до бент от който изтичат водите на извора и тръгват тръби за битово и промишлено водоснабдяване. При бента се намира и същинския вход на изворната пещера с размери; височина 3.80 м и 3.30 м. В пещерата се влиза по сравнително широка площадка разположена от ляво. Останалата част на езерото е залято от езеро с дълбочина до два метра. Преминава се около 10 метра и се излиза в по-обширна част с блокаж. Пак се преминава по лявата страна, като се прави траверс по образования. Останалата част на малката заличка е заета от езеро което преминава в сифон. За да се продължи напред след траверса следва изкачване по натек и се попада в друга сравнително ниска зала с множество синтрови езерца и панички по пода. Слиза се по каменни блокове и се попада на ново езеро. От тук до сифона при ниски води може да се преминат още 10 метра и се достига до сифон. Дължината на сифона се оказва 38 м, а дълбочината -3 м с две малки въздушни кубета в него. Формата му е крушовидна, като ширината е около м. Водата е бистра с видимост 3 м. Скалата се оказва абсолютно чиста, поради което сифона не се мъти. В края си е блокиран от камък с височина 2м и в дясно от него от два по-малки. В средата между тях има тесен отвор, през които може да бъде направен опит за преминаване с една малка бутилка. Изворната пещера Житолюб е постоянно водна. Проникване във вътрешността може да се осъществява само при ниски води през есенно зимния период на годината. Дебита на извора е л/сек. Дължината на пещерата заедно със сифона е 86 м при денивелация от 5.50 м, -3 м, м. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата извор е известна от незапомнени времена. На г клубовете "Студенец" Плевен и "София" правят проникване за картиране подводната галерия и да се прецени дали е 98

100 99

101 възможно блокажа в края да бъде разчистен. Известно е, че преди години сифона е гмуркан и в края си е блокиран от голям камък. На г Орлин Колов - Фори разпъва маркировъчно въженце. Картата на проходимата част без водолазна екипировка е картирана на г от екип в състав: К. Стоичков, Б. Сотиров ПК Хеликтит София, Д. Попова и А. Генков - ПК Черни връх София. ЦЕРСКИ ПОДМОЛ. С. ЦЕРОВО, М. ЦЕРСКИ ПОДМОЛ. ПОНОРСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 12 М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата се намира на около 1 км северозападно от село Церово. Входа и се разкрива във основата на скален венец в местността Церски подмол в близост до големия водопад в същата местност. Територялно попада в източната периферия на Понор планина, Западна стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорския пещерен район 204. Изходен пункт за достигане до пещерата е село Церово. След селото се хваща шосето за село Заселе. След първите 4-5 завоя пътя започва да изкачва склона на серпентини. На шестия завой има в ляво отбивка на пътя. Ориентир е и скалния венец който започва на това място. Тръгва се по пътека в основата на венеца и се върви около 500 м, като се подминава един от водопадите в района който според сезона има различен дебит, а през лятото пресъхва. В началото на скалния венец има ниши и системи за тренировка на ТЕВ. Пещерата трябва да се търси малко преди втория водопад, като за да се достигне трябва човек да се изкачи около 5-6 метра по скални стъпала. Според сезона пътеката може да е доста обрасла с храсти. До скалния венец има и пряка пътека (доста стръмна), която започва от моста на шосето на излизане от селото. ОПИСАНИЕ: Входа на пещерата има почти триъгълна форма и размери; ширина 1.65 метра височина 1.40 метра Той е с югоизточно изложение. От него се отделя криволичеща и първоначално ниска галерия която се развива в северозападна посока. Нейната дължина е 12 метра. Максималната и височина достига до 1.70 м и широчина 1.30 м. Пода е покрит със суха глина и камъни. По стените и свода има дребни и сухи повлеци. На места се забелязват и стари корозионни нива. Пещерата задънва в непреодолимо стеснение. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Има вероятност пещерата да е била известна одавна, но до сега в ГКПБ няма данни за подобeн обект. Може да е била изследвана от пещерняците от СПК Академик София или Еделвайс София, които са основните изследователи на района. На входа и има изписана с оранжева боя буквата А, както и доста стари надписи вероятно издраскани от овчари. Пещерата е съобщена от пещерняците от ПК Под ръбъ Церово. Проверена е от К. Стоичков и З. Попова от ПК Хеликтит София. Точната и карта е съставена на от К. Стоичков, И. Петров ПК Хеликтит София и Ц. Валерианова от ПК Стрешеро Враца. МАЛЪК МАЗНИК. С. СТАКЕВЦИ, М. МАЛЪК МАЗНИК. САЛАШКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. GPS-координати по WGS 84: N 43 о 34' 43.0" E 22 о 34' 49.9" МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входа на пещерата се разкрива в основата на нисък скален венeц на десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Тя отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район 202. На три километра преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се от- 100

102 101 Вход Вход

103 деля черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по заливната тераса на реката в северна посока (по течението на реката). Върви се до достигането на дере с река която се влива в Стакевската река. От това място на около метра над нивото на реката (Стакевската) се търси нисък скален венец. Той отстои на около 20 метра северно преди дерето. Входа на пещерата е характерен-висок и тесен и се откроява от далеч. Той е маркиран и с червена боя и ОПИСАНИЕ: Входа на пещерата се разкрива в основата на не висок скален венeц. Той има неправилна издължена форма и рзмери съответно височина 4.10 м и ширина 0.80 м. Изложението му е западно. От входа води началото си възходяща, тесна и висока пещерна галерия. Тя има меандриращ характер и се развива в източна посока Височината и варира като на места достига до 3.20 м и ширината до 0, м. Подът и е застлан с влажна глина и на места с камъни. По стените и свода на места се забелязват повлеци, натеци и драперии, както и дребни сталактити и дендрити. В крайната част на пещерата се достига до стеснение запушено с камъни стеснение. Теснината баражира срутване над което се намира и горният-тесен вход на пещерата. Той има неправилна форма и размери: 0.80х0.40 м. В крайната част пода е застлан със камъми, пръст и шума. Пещерата е хладна и влажна. Нейната дължина е м при денивелация от м считано от по-високо разположеният и вход. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е открита по време на теренен обход от З. Илиев, С. Тошкин и Д. Дишовски на г. Тя е картирана на същата дата от З. Илиев завеждащ ГКПБ и К. Стоичков член на ПК Хеликтит София. ДИШОВСКА ЯМА. С.СТАКЕВЦИ, М.МАЛЪК МАЗНИК. САЛАШКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. GPS-координати по WGS 84: N 43 о 34' 44.8" E 22 о 34' 47.4" МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входовете на пещерата се разкриват в склонови пропадания над характерен скален венeц на десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Пещерата отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район 202. На три километра преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по път който изкачва масива и се движи в североизточна посока. Постепенно пътя излиза от гората и започва да преваля масива. Там където става равен и прави характерен завой на изток трябва да се тръгне без път в северозападна посока. Подминават се две пропадания и се излиза в открита местност, нещо каго издаден нос над скалните венци. Входовете на пещерата трябва да се търсят на около метра западно от това място на самия склон. Входовете са характерни на маркирани са 102

104 Вход 2 Вход 2 Вертикален разрез Вход 1 Напречни сечения Вход 1 Хоризонтален план Вход m 103

105 с червена боя и ОПИСАНИЕ: По-удобния вход за проникване е този който е по високо разположен. Той има неправилна форма и рзмери съответно 2.80х1.50 м. От него следва праг дълбок 2.10 м. Стъпва се по големи зацепени камъни до достигане на неширока и наклонена площадка. От ной-ниската част на площадката следва нов праг дълбок 3 метра. Слиза се на класика внимателно по стар и изсъхналполуразрушен натек. Попада се в зала с размери 3х3 метра. Пода е покрит с пръст и нападали камъни. В северозападния край на тавана на залата се разкрива и другият-по ниско разположен вход на пещерата. Той има неправилна форма и рзмери съответно 3.20х0.75 м. За да се слезне от него в залата трябва да се преодолее праг дълбок 2.40 м. За да се слезне през него е необходимо да се ползва въже или стълбичка. В двете противоположни страни на залата (югозапад-североизток) се отделят две къси галерии. Тази която се развива на югозапад е не по-дълга от 5 метра. Височината на свода и достига до 1.20 м и е широка около 3.60 м. В крайната и част се забелязват натеци, сталагмити и красиви сталактити. Тя задънва в основна скала. Почти със същата дължина е и галерията, която се развива в североизточна посока. Тя е низходяща и пода е покрит с едри камъни. В края и по свода има множество красиви сталактити. Постепенно тя преминава в стеснение затрупано от камъни. Ако се вадят на това място камъни има минимална вероятност пещерата да продължи. Пещерата е хладна и влажна. Нейната обща дължина е м при денивелация от м считано от по-високо разположеният и вход. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. Намерени са фрагменти от керамика. В пещерата са забелязани доста кокали. През зимните месеци в нея се задържат ледени образувания. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е открита по време на теренен обход от Д. Дишовски на г. Тя е картирана на г от Д. Дишовски и К. Стоичков - ПК Хеликтит София. КАПТИРАНАТА. С. СТАКЕВЦИ, М. МАЛЪК МАЗНИК. САЛАШКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВ. 4 М (-0.60 М, М). GPS-координати по WGS 84: N 43 о 34' 37.9" E 22 о 34' 42.9" МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входа на пещерата се разкрива над характерено дере в основата на нисък скален венeц на десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Тя отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район 202. На три километра преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по заливната тераса на реката в северна посока (по течението на реката). Върви се не повече от сто метра като от дясно започват да се разкриват скални венчета с ниши. Трябва да се търси прекъсване на вечетата и покрито с пръст дере над което се забелязва и малък скален венец. Входа е голям но не се забелязва от нивото на реката. Той е разположен на 10 метра над нивото на реката (Стакевската).Маркиран е с червена боя и Ориентир за пещерата може да бъде и каптажа изграден на вхида и. ОПИСАНИЕ: Входа на пещерата се разкрива в основата на не висок скален венeц. Той има триъгълна форма 104

106 Вход 1 Вход 1 Вход 2 Вход 2 Вертикални разрези 0 4 m Хоризонтален план Напречни сечения 105

107 и рзмери съответно височина 3.60 м и ширина 5.10 м. Изложението му е западно. На входа на пещерата има изграден малък каптаж, който събира водите на мъничко изворче излизащо от грифон разположен в южната част на предверието на пещерата. Дебита на извора е минимален. От входа в източна посока води началото си бързо снишаваща се галерия, която преминава в стеснение с размери: ширина 1.40 м и височина 0.70 м. Следва наклонен сипей от едри камъни по който чрез пропълзяване се попада в уширение. На това място галерията прави рязък завой на север. Характера на пещерата се промения и тръгва възходящо. Пода е покрит със суха глина и дребни камъни. Височината и достига до 2 метра при ширина от 1.60 м. Дължината и е 8 метра и задънва в камъни и пръст най-вероятно в близост до повърхността защото се забелязват корени. Пещерата е суха и топла. Нейната дължина е м при денивелация от (4 м), (-0.60 м), (+3.40 м). По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна отдавна на местното население. За нея съобщава Стойчо Тошшкин, и е картирана на г. от Д. Дишовски и К. Стоичков членове на ПК Хеликтит София. ГОЛЕМИ ПЕЧ. С. ПРАУЖДА. М. ПЕЧ. САЛАШКИ ПЕ- ЩЕРЕН РАЙОН РАЙО- НЕН ДЪЛЖИНА 19 М. GPS-координати по WGS 84: N 43 о 36' 35.29" E 22 о 34' 16.28" МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Намира се в едноименната местност, североизточно от пещерата Врелото. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район 202. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 3 км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво (западно) се извисява високият скален венец Виола, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1,5 км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. В него, над склона, оформен под венеца е развита пещерата Печ. ОПИСАНИЕ: Входът на пещерата е голям (около 14 х 5 м), с характерна наклонена форма. Пещерата е хоризонтална, с обща дължина 19 м. Накрая има непресъхваща локва. Тя е използвана за подслон от овчарите в района. Дъното е покрито с глина и тор, има и отделни чакъли. Отсъстват вторични образувания. Развита е в юрски варовици. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна отдавна на местното население. За нея съобщава Стойчо Тошшкин, и е картирана на г. от И. Иванов-ПК Хеликтит София и С. Тошкин. МАЛКАТА ЯРКОВИЦА ГР. МАЛКО ТЪРНОВО. М. СМЕТОРАЗТОВАРИЩЕТО. СТРАНДЖАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН : ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата Малката Ярковица се разкрива в близост до сметоразтоварището на гр. Малко Търново и отстои на окло 4 км северозападно от града. Двата и вертикални входа се намират на около 10 м в ляво от черния път водещ от сметоразтоварището до свинеферма. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя 106

108 107 4 m 0 Напречни сечения Вход Вертикалeн разрез Хоризонтален план Вход

109 108

110 109

111 попада в Странджански пещерен район 310. На около 4 км преди гр. Малко Търново в ляво от главното шосе има отклонение за местното сметоразтоварище. По пътя се влиза в самото сметище и се поема по черен път в северна посока. Пътя навлиза в рядка, ниско производителна гора от келяв габър и прави завой на изток. По този път се стига до свинеферма. На около 50 метра преди фермата в ляво от пътя точно до две издънки от келяв габър се разкриват двата вертикални входа на пещерата Малка Ярковица. ОПИСАНИЕ: В пещерата се влиза през по широкия вход. Той има неправилна форма и размери 1.80х2.00 м. От него в дълбочина се развива кладенец с максимална дълбочина 2.80 м. По стените на кладенеца има удобни хватки и стъпки и лесно може да се слезе на класика. За по-неопитни пещерняци може да се пусне въже за придържане. Дъното е покрито с камъни, пръст и шума. От дъното в южна посока се развива низходяща галерия, която преминава след стеснение в малка заличка. Тя е с размери; ширина 2.80 м, дължина 3.40 м и височина 3.40 м. Пода е покрит с глина и дребни камъни. В лявата част на залата има тесен комин, който вероятно опира в повърхността. В най-южната част на залата има голям блокаж. През него може да се премине от най-дясната му страна през тесняк и да се попадне в ново уширение след което пещерата задънва. От другия вход може да се влезне в малко уширение, което прави връзка с основната част на пещерата. По-малкия вход е с неправилна форма и размери 0.75х0.50 м. Пещерата е на места влажна и като цяло хладна. Забелязват се дендрити и малки повлеци. Тя е с незначителни размери; дължина м при денивелация от 4.50 м. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата не е известна на пещерняците тъй като входовете и са били отворени сравнително скоро а и този пещерен район не е бил работен от години поради това, че се е смятал за слабо перспективен за големи пещери. Тя е показана от циганите гледащи прасетата на свинарника по време на теренен обход за търсене на пещери богати на прилепи или колонии с такива. По време на проведената експедиция през 2009г. за проучване на прилепите в Странджа, спонсорирана от ЮОРБАТС -Германия и ръководена от българска страна от С. Йорданов пещерняк и младши експерт фауна към П.П. Странджа. Пещерата е проучена от Л. Милчев от ПК НЕПИАСТ Бургас но поради другата цел на експедицията и причината, че в нея не са открити прилепи е оставена за картировка за по-късен етап. По късно по покана за теренни обходи в Странджа бе картирана от К. Стоичков ПК Хеликтит София и Л. Милчев и А. Планински на г. СУХАТА ПЕЩЕРА ГР. ВЕЛИНГРАД ВЕЛИНГРАДСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН (405), РЕГ ДЪЛЖИНА 185 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ 24 (-21, +3 М). МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Пещерата се намира във Велишко-Виденишки дял на Западните Родопи (2186 м при връх Голяма Сютка ). Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Велинградския пещерен район 405. Административно е разположена на територията на община Велинград. Изходен пункт за достигане до пещерата е гр.велинград. От квартал Чепино се тръгва по шосето за Доспат. След достигането на водослива на реките Чепинска и Лепеница се тръгва вдясно по асфалтовото шосе водещо към мраморната кариера Лепеница, респективно към едноименната пещера. По него се изминават приблизително м., при което се достига характерен скален откос вдясно. Преминава се през поляна, през която обикновено протича малък поток след което следва изкачване на склона. Трудно забележима пътека се движи близо до ръба на скалния откос. След достигането на връхната част на скалата се навлиза в гората, пътеката се изоставя и вляво се траверсира склона на височината на оформеното малко седло.двата входа на пещерата се намират в основата на малък скален венец и са трудно откриваеми. ОПИСАНИЕ: Пещерата има два входа. Първият от тях (от по- 110

112 111

113 соката на достъп) има формата на полу-елипса и размери 0.70 х 0.60 м. и южно изложение. 15- тина метра по-нататък е втория по-голям вход на пещерата. Той също е полуелипсовиден. Размерите му са; ширина 1.70 м и височина 1.20 м. Изложението му е югоизападно. От него се попада в не широко и ниско преддверие. Галерията се развива в източна посока и скоро приема малко ляво разклонение със следи от интензивна иманярска дейност. Вдясно се попада в много ниска елипсовидна заличка към която се присъединява и тясната галерия идваща от първия вход на пещерата, както и къс горен етаж. Вляво още след пролазването в залата, има малък отвор през който се достига в уширение със сериозни следи от иманярска дейност последвано от широка галерия настлана с глина. Дължината й е около 35 м като височината е в рамките до 2 м. Този участък е характерен с заоблените си форми тип Орлова чука. Стените и свода се силно опушени и вандалски надраскани. Тук има следи от 3 иманярски изкопа. В края на този участък се достига до голяма наклонена зала дължина 12, широчина 10, височина достигаща 10 м. В дясната част на залата стърчи мощен сталагмит, а тавана е осеян със сталактити. По време на картировката тук е забелязана прилепна колония. В пода, почти в самото начало на залата зее отвор с диаметър 4 м, откъдето се отваря пропаст с дълбочина 7.50 м, а почти в дъното на залата е елипсовидният отвор на друг 7-метров отвес. И двата отвеса отвеждат до по-ниско разположен етаж на пещерата. Под първия отвес е разположена низходяща блокажна зала с нисък свод. В нея се забелязват няколко незначителни разклонения. Пода е настлан с дебел пласт глина, забелязват се и вторични образувания. През тесен леко лабиринтен участък се попада в частите под втория отвес. Първоначално се влиза в малка заличка с множество вторични образувания-изпочупени от иманярите. От тук пътищата са два. В северната част на заличката се попада на много тесен участък с лабиринтен характер. Не е препоръчителен за проникване поради множеството локви по пода. В лявата-западната част на залата има друг тесняк, през който се влиза в крайната част на пещерата. Следват две последователни уширения. Тук също има множество вторични образувания. В крайната си част има голям блокаж покрит с глина. Евентуалната работа по продължението на пещерата ще е доста трудоемка. Да се внимава на места блоковете са лабилни!!! Почти цялата пещера е покрита с влажна тъмнокафява глина. Общата дължина на пещерата е (185 м) при денивелация 24 (-21, +3 м). ГЕОЛОГИЯ: Пещерата е образувано от архай-протерозойските мрамори от Добростанската свита изграждащи тясна и дълга синклинала с северозападюгоизточна посока, между гр-велинград и язовир Тошов чарк. Мраморите се прослояват от гнайси и шисти. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена. По не потвърдени данни, е била обект на проучване от членовете на Ракитовското пещерно дружество ( ), а вероятно и по-късно. Тя е картирана на два етапа по врене на учебна практика по картиране в рамките на курс за значката Пещерняк с членове на Сдружение Сюткя на 5 юли 2010 и на 8 октомври 2010 г. от Константин Стоичков и Мирослава Христова от ПК Хеликтит София и Веселка Проданова, Йорданка Врабчева, Димитър Димитров, Николай Ташев, Ангел Латев, Иван Рогев от Сдружение Сюткя. ГРЕХОМЕРА (ПЕЩЕРАТА ПОД ЦЪРКВАТА) С. БЪРЛОЖНИЦА. М. ЦЪРКВАТА НА СЕЛОТО. СЛИВНИШКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН : ДЪЛЖИНА 16 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Двата хоризонтални входа на пещерата се разкриват в основата на невисок скален венец разположен в югозападния край на село Бърложница Те се намират на левия географски бряг на река Красавска и отстоят на около 5-6 метра над реката която се явява и местен ерозионен базис. Пещерата физико-географски попада в Завал- 112

114 113

115 ска планина, която е част от Плано-Завалската планинска редица. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район 301. За да се достигне до пещерата трябва да се влезне в самото село и да се отиде в най-югозападната му част. Това може да стане най-лесно като от центъра на селото се слезе до реката протичаща в най-южната му част и се тръгне срещу течението и. Не след дълго реката навлиза в малко каньонче. В началото на каньончето на левия географски бряг на реката са разположени двата хоризонтални входа на пещерата, които са лесни за намиране. За по-добра ориентация може да се питат и местните жители. ОПИСАНИЕ: Главният вход на пещерата се разкрива в основата на невисок скален венец. Той е с размери; ширина 1 м и височина 3 м, има издължена пещерообразна форма и южно изложение. От него се попада в осветено от слънчевата светлина преддверие широко 1.60 м и високо над 3 м. В лявата част на преддверието се забелязват два дървени олтара с икони на Богородица и място за палене на свещи. Вероятно пещерата се счита от местните жители за свещено място. Факт е, че над нея се намира и местната църква. В края на преддверието има комин висок 4.20 метра отвеждащ до разположен над скалните венци пропастен вход с размери 1х0.50 м и капковидна форма. От третия метър на вътре в северозападна посока се отделя тясна и възходяща галерия. Височината и варира между 1.20 м-4 м, а ширината и 0.45 м м. Пода е застлан с пръст и камъни, като на места се забелязват по стените дендрити и стари корозионни нива. Забелязва се и тясна и затрупана с камъни дупка в основата на лявата стена. На осмия метър по основната ос на галерията във височина се разкрива нов тесен комин, висок 4 м. Той отвежда до друг разположен на повърхността вход с размери 0.52 м х 0.22 м и елипсовидна форма. Веднага след комина се попада в ниска 1 м и широка до 4 м заличка. В северните и краища се забелязват две тесни разклонения тип преса, които явно са използвани за убежище от лисица. От заличката в южна посока се отделя тясна и ниска възходяща галерия, която отвежда до другия хоризонтален вход на пещерата. Височината и варира между 1 м м, а ширината и 0.36 м-0.50 м. Забелязват се и два тесни комина преди изхода. По високо разположения вход има размери; ширина 0.50 м и височина 1.40 м. Той има неправилна форма и южно изложение. Пещерата е суха и топла. Интерес буди поверието разказано от местните жители, че я използват за своеобразен грехомер за момите и жените от селото, които за да докажат, че не са грешни трябва да изчезнат през по-тесния вход на пещерата. Подобно поверие се е запазило и в други краища на страната. Общата и дължина е 16 м при денивелация от м считана от най-ниско разположени и вход. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна отдавна на местното население, но не и на пещерняците. Тя е Локализирана от Андрей Христов- бивш член на ПК Еделвайс София при теренен обход в района на г. Точната и карта е съставена на г от екип в състав: Андрей Христов- бивш член на ПК Еделвайс София, К. Стоичков и З. Попова членове на ПК Хеликтит София. БАНСКИ СУХОДОЛ 1. ГР. БАНСКО, ЦИРКУС БАНСКИ СУХОДОЛ. ВИХРЕНСКО-СИНАНИШКИ ПЕЩЕ- РЕН РАЙОН 402 ВИХРЕНСКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 10 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ -8 М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входа на пещерата се разкрива в южната част на циркуса Бански суходол във високата част на циркусното възвишение, разположено в близост до подножието на сипеите, спускащи се от Кончето. Тя е разположена на 2469 м.н.в и отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около минути път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м.н.в. В непосредствена близост до нея са разположени входовете на пропастите 45 А-Б (с която има слухова връзка), 2, 17, 41, и 44. Според класификацията на пещерните 114

116 115

117 райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравнение в близост до подножието на кулата под вр. Кутело 2. Следва ново изкачване. Излиза се на ново заравнение. От тук се тръгва в югозападна посока като се слиза за кратко покрай невисоки скални венци. Вдясно се забелязват големите сипеи, спускащи се от Кончето, които запълват голям валог. Държи се посока чист запад като се изкачва ново възвишение. Входа на пещерата се намира в най-горната заравнена част на възвишението. Пътеката минава покрай него. за ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя, има поставен и метален номер. ОПИСАНИЕ: Входа на пещерата се разкрива във връхната заравнена част на циркусното възвишение. Неговите размери са ширина 2.70 м и дължина 1.20 м. Той има неправилна форма и в най тясната му част има два зацепени камъка които го правят значително по тесен за проникване. От него в дълбочина се развива къс вертикален участък с дълбочина 3 метра. Дъното представлява уширение с размери 4х2.20 метра. То е покрито с дребни и едри мраморни блокове. В северозападна посока има тясно затлачено с камъни продължение което излиза на повърхността. От дъното в югоизточна посока се отделя къса и тясна галерия с размери; височина 1.50 м и ширина 0.60 м. Излиза се на праг дълбок 3 метра, който отвежда в малка зала със снежна тапа в средата, която варира през годините (понякога тапата е стопена и в пода на пещерата е установена непреодолима пукнатина в дълбочина). По пода се забелязват множество камъни, а по стените и свода белезникави дендрити. В северният край на залата има стеснение от което се долавя въздушно течение и вероятно правещо връзка с малката вертикална ниша намираща се в близост до входа на пещерата. В югозападна посока също има непреодолимо стеснение, от което се долавя силно въздушно течение. То прави връзка с разположената в непосредствена близост пещера БС 45 А-Б. Пещерата е студена. В нея е измерена температура варираща между 1.8 ос и 5.5 ос. Биоспелеологични изследвания не са извършвани в нея. Размерите и са незначителни като общата и дължина е 10 м при денивелация 8 м. Праговете в пещерата са преодолими на класика и за тях не е нужен специализиран инвентар. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е открита и проучвана през 1961г от Петър Трантеев. През 1969г по време на първата Академишка експедиция са проучени и картирани пещерите БС 1-2 от В. Груев и инж. Р. Рахнев и са писанаи за система. Следващата експедиция е организирана чак през 1977г. но поради голямата давност от предишното посещение има проблем с намирането на вече откритите пещери и настава объркване при поставянето на номерата им. (поради сравнително големия брой пещери в циркуса и заради недобре водената документация, проблема с местоположението и номерацията на някои пещери остава и до днес). По данни от 1978г пещерната система е картирана и проучена от П. Георгиев, К. Косев и Т. Кусев. От тогава е и предишната карта на пещерата. Следват множество експедиции и объркването на номерацията се повтаря. По късно се появява и на картен лист с номер БС 18. По-късно сведения за нея са получени от А. Гяурова от ПК Витоша София. През 2001г пещерата е проверена от Н. Стоичков ПК Хеликтит София и Н. Орлов ПК Витоша София. През 2007 г. Е проникнато отново в пещерата БС 45 А-Б от Св. Веселинов и е установена със сигурност слухова връзка с БС 1 в която е К. Стоичков. Пещерата не може да бъде обявена за система защото има само слухова връзка и теснината не е преодолима. С това се слага и точка на дългогодишното объркване на номерацията. БС 45 А-Б има слу- 116

118 хова връзка с БС 1, но не са система а БС 2 е отделна пропаст. Актуалната и карта е съставена на по време на междуклубната експедиция Бански суходол 2010 от М. Ходжитодорови, К. Стоичков ПК Хеликтит София и М. Кръстев- СПК Академик София. БАНСКИ СУХОДОЛ 74. (ПОЛСКАТА ДУПКА) ГР. БАНСКО. ЦИРКУС БАНСКИ СУХОДОЛ. ВИХРЕНСКО-СИНАНИШКИ ПЕЩЕ- РЕН РАЙОН 402. ВИХРЕНСКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ 6.70 М, (-4.90 М, М). МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входът, на пещерата се разкрива в южната част на циркуса Бански суходол във високата част над циркусното възвишение, в един от улеите спускащи се почти отвесно от Кончето Пещерата отстои на около 4-6 часа път от гр. Банско и на около 1 час път от лагера в циркуса, разположен на 2300 м.н.в. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Вихренско-Синанишки пещерен район 402, Вихренски пещерен подрайон. От лагера се тръгва в южна посока. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. Тя се изкачва с постоянен наклон по посока големия снежник във високата част на циркуса. Покрай пътеката се забелязват големи негативни форми (въртопи). След като се достигне в близост до снежника (той варира различно през годините) и наклона стане по-малък (почти равно) в дясно се забелязва голям и дълбок въртоп. От него се тръгва в западна посока. Върви се по билото на стръмно възвишение на границата с клека. Достига се до заравненост в близост до подножието на кулата под вр. Кутело 2. От това място се траверсира в югоизточна посока голямата негативна форма в подножието на склона под Кончето. Целта е да се достигне най-югоизточното подножие на масива. Там ясно си личи наклонен улей, който представлява вероятно разломна пуктанина. Изкачването до пещерата става по нея. Трябва да се внимава защото е доста стръмна и на места придвижването става чрез откатерване. Входа на пещерата се намира малко над средната част на улея високо над циркуса в основата на висока скала, част от западния склон на връх Кутело 2. За ориентир може да се използва и номерацията, която е написана с червена боя на входа и GPS координатите от базата данни на ГКПБ. ОПИСАНИЕ: Входът на пещерата се разкрива в основата на скален рид- част от западния масив на вр. Кутело 2. Той има размери; ширина 4.70 м и височина 1.90 м. Има форма на полуелипса и северозападно изложение. От него в дълбочина се отделя праг с дълбочина 2.40 м. За преодоляването му е нужно въже или стълба. Попада се в обширна зала с огромен блокаж по дъното и. Нейните размери са; дължина 13 м, ширина 4 м и височина 3 м. Под прага се забелязва и малка снежна пряспа. Пода изцяло е покрит с огромни камъни, вероятно следствие на интензивно мразово изветряне. Първоначално залата слиза низходящо но след едно снижаване на тавана тя става възходяща. Посоката и на развитие е в южна посока. В крайната и част има непреодолимо стеснение от което се усеща въздушно течение. Пещерата е студена и влажна, липсват вторични пещерни образувания. Да се внимава при проникване има опасност от срутване на каменни блокове от свода!!! Нейната обща дължина е м при денивелация от 6.70 м, м, м. НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР: За проникване е необходим следния инвентар: въже 10 м или 5 м стълба, ексцентрици или скални клинове 2 бр. карабинери 2 бр. ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ: Основното и дублиращото закрепване се организират на скални клинове или ексцентрици в цепки на скалата в близост до входа. За по-лесно проникване може да се ползва пещерна стълба или въже. Прага след входа е в камбана и трябва да се внимава. Да не се правят опити за слизане без осигуровка. Да се внимава, има опасност от 117

119 падащи камъни и срутвания!!! ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е открита по време на експедиция Бански суходол 2003 от полския пещерняк Arthur Novak от клуб Gavra. Пещерата е преоткрита по време на експедиция Бански суходол 2009 от Боян Шанов СПК Академик София по сведения на К. Стоичков ПК Хеликтит София. Тя е изследвана от П. Бакалов и С. Гошев от СПК Академик София и картирана на г от М. Хаджитодоров ПК Хеликтит София и С. Гошев СПК Академик София. БАБИНА НИША. С. ВУКОВО, М. ПЕЩЕРИТЕ. ВЛАХИНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 11 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. GPS-координати по WGS 84: N 42о 11' 47.00" E 22о 58' 26.50" МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Намира се в местността пещерите, североизточно от горния край на село Вуково. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада във Влахински пещерен район 401. С кола може да се достигне до горния край на селото, като колите може да се оставят пред магазина. Поема се по горната улица, която извежда в самия край на селото. От там по черен пъс се върви покрай обработваеми площи, като от каптажа на селото се слиза в дълбоко дере. От каптажа се виждат скалните венци и отворите в тях. Пресича се рекичката и от там се върви без пътека по границата на боровата гора, като след изкачване се стига до основата на венците. Подминават се няколко ниши и венеца прави завой. Преминава се през силнообрасло с храсти място, като се следи основата на венеца, до достигането на отвора на пещеричката. ОПИСАНИЕ: Входът на пещерата е голям, с размери: височина 2.30 м и ширина в основата 4 м, той е с характерна пещерообразна форма и има югозападно изложение. Пещерата е хоризонтална, с обща дължина 11 м. Подът е застлан с пръст и камъни. На втория метър в дясно има късо разклонение което преминава в непреодолимо стеснение. В крайната част на пещерата, също има няколко тесни цепки. Забелязва се също така и иманярски изкоп дълбок 0.70 м. Пещерата е суха и осветена от влизащата през входа светлина. По свода има следи от опушвене от огън. Съществува легенда за баба от селото която е живяла в пещерата, от там идва и името и Бабина ниша. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО: Пещерата е известна отдавна на местното население. Тя е намерена при теренен обход в района от пещерняци от ПК Хеликтит София, и е картирана на г. от К. Стоичков-ПК Хеликтит София. ПЧЕЛАРСКА ДУПКА. С. ГОРНО ОЗИРОВО, М. ГОРНАТА ЧАСТ НА ПЧЕЛАРСКИ ДОЛ. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203. ЗГОРИГРАДСКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 10 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входът на пещерата се разкрива в горната част на Пчеларски дол, който е разположен в северозападната част на Стрешерския дял на Врачанския Балкан. Тя отстои на около 7-8 км северозападно от хижа Леденика. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е хижа Леденика. Малко преди ресторанта на комплекса в западна посока през гората се отделя маркирана пътека, която води към местността Мижишница. Постепенно се набира денивелация в гората, като се върви в северозападна посока. Излиза се на седловина и открита част над валога Влайне. Пътеката заобикаля огромния валог от север и 118

120 119

121 120

122 121

123 отново се попада сред храсти, гора и нова седловина. Пътеката започва плавно да се спуска в югозападна посока докато отново не излезе от гората м местността Мижишница. От това място се изостава маркираната пътека. (трябва да се внимава, на места пътеката е неясна). Пресича се ливадата срещу местенцето където се оставя пътеката маркираната пътека и следва леко изкачване по отсрещния склон, като се търси пътека сред храстите и гората. Това е пътеката за местността Барките. Върви се докато не се излезе от гората и се хваща отново в посока запад северозапад. На това място има няколко пътеки които траверсират склона на различни нива. Да се избягва слизане в най-ниската част в долината. Върни се сред храсти и полянки и се излиза на много характерна местност с няколко дерета с течаща по тях вода. Пътеката отново ни въвежда в гора. Върви се по ясна пътека, като на места има нападали върху пътеката дървета. На някои от дърветата има и изписани номера на пещери с червена боя. Постепенно тази пътека ни въвежда в местността Барки. След характерно слизане се попада на чешма с корита и маса с пейки. В непосредствена близост е входа на пещерата Барки 14. От чешмата се пресича един поток и се върви на северозапад през гората за да се излиза на характерна поляна от която се поема в западна посока покрай въртопи. Пътеката минава покрай унищожена гора и прави дъговиден завой на север. Излиза се на седловината над местността Беляр. Продължава се по пътека която изкачва на серпантини южния склон на масива и върви над характерните скални венци, които се виждат от седловината. Подсича се целия склон докато не се достигне до местността Сипо. От там се навлиза във вътрешността на масива по единствената пътека в тази част на планината. Върви се сред поляни с въртопи и храсталаци в местността Горни сенокос и постепенно започва слизане, докато пътеката не навлиза отново в гора. Не след дълго в гората започват да се редят в дясно от пътеката поредица от въртопи в горната част на оформяща се долина. Пещерата по принцип е трудна за намиране и трябва да се търси в западната периферия на третия подред въртоп гледано от пътеката, сред високи карни жлебове. Входа е маркиран с боя. За по-точна ориентация може да се ползват и GPS координати снети за базата данни на ГКПБ. ОПИСАНИЕ: Входът на пещерата се разкрива Сред високи до 4 метра карни жлебове в югозападната периферия на голям въртоп. За да се влезне в нея трябва да се изкачи около 1.70 метра по стената на голяма кара. От там се попада и на самия вход на пещерата, който е с неправилна форма и размери 1.70х1.20 м. От него вертикално се развива кладенец с дълбочина 4.70 м. По стените му изобилстват стъпки и хватки и в тази част на пещерата не е нужно въже. Попада се на тясно дъно покрито с камъни и пръст. От там се влиза в тясна и висока диаклазна цепнатина развиваща се в северна посока и в дълбочина. Максималната ширина е 0.80 м, а височината достига над 4 м. По свода и стените се забелязват сталактити, натеци и повлеци. Слиза се около метър на камина и се попада на фалшиво дъно от зацепени камъни в диаклазата. В ляво-западна посока има тясно и късо разклонение завършващо в непреодолимо стеснение. Слизането в дълбочина може да стане безопасно в близост до стената и зацепените камъни, като се достига нова къса площадка на около два метра по-ниско. Следват два нови прага разделени с площадка с обща денивелация 4 метра и се попада на ново стеснение в диаклазата. Тесняка е с размери; 0.40 м ширина и 1 м височина. Тука по-едри хора биха имали проблем с преминаването на този участък заради специфичната му форма. На това място е добре да се сложи въже за преодоляването на последните 4 м, които са в камбана. Дъното е покрито с пръст и камъни и е удобно за разкопаване. Пещерата като цяло е влажна и студена. Не липсват и вторични пещерни образувания. На места се долавя въздушно течение. При разкопаване на глинената тапа на дъното има вероятност да се открие продължение. За сега денивелацията и е незначителна само -18 м при обща дължина 10 м. НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР: За проникване е необходим следния инвентар: въже 30 м, платнени примки 2 бр, стоманени примки 3 бр, протектори 4 бр. 122

124 ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ: Поради изобилието от хватки и стъпки в пещерата може да се слезне без въже почти до дъното. За придържане може да се пусне въже от входа за по-неопитни пещерняци и за това може да се вземе горе описания инвентар. Закрепванията могат да се направят на естествени скални халки около входа, както и вътре в пещерата. Добре е да се ползва въже или стълбичка за последните 4-5 метра които са в камбана. Да се внимава, има опасност от падащи камъни!!! ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО Карните жлебове вероятно са известни отдавна на изследователите на този край на Балкана. Има сведение, че пещерата е открита от Мария Златкова от сдружение МОЕРПА. За първи път в нея се влиза през 2007 г. Тя е проверена по време на експедицията Мижишнеца - Барки 2009 от С. Станчев ПК София- ПК Приста Русе и пещерняци от ПК Стрешеро Враца. Наново е проверена по време на Балканската експедиция Мижишница 2010 от; С. Станчев, И. Руняшки ПК София, К. Стоичков ПК Хеликтит София, С. Делева от ПК Пълдин Пловдив. Тя е проучена и картирана на същата дата г. от екип в състав; К. Стоичков ПК Хеликтит София, С. Делева ПК Пълдин Пловдив и С. Станчев ПК София- ПК Приста Русе. МАЛКИЯ ТРЕБЕЖ. С. ЗГОРИГРАД, М. ТРЕБЕЖИТЕ. ВРАЧАНСКИ ПЕЩЕРЕН РАЙОН 203. ЗГОРИГРАДСКИ ПЕЩЕРЕН ПОДРАЙОН РАЙОНЕН ДЪЛЖИНА 10 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ -8 М. МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Входът на пещерата се разкрива в близост (дясно) до черния път отделящ се от шосето за хижа Леденика и водещ към местността Мижишница. Пещерата се намира във високата част на местността Требежите разположена в югоизточната част на Стрешерския дял на Врачанския Балкан. Тя отстои на около км югоизточно от хижа Леденика и на около от раклона по черния път за Мижишница. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район 203. Згориградски пещерен подрайон. Изходен пункт за достигане до пещерата е разклона за местността Мижишница. Върви се по черен път като и от двете страни се разкриват често въртопи и склонове обрасли с гори. Върви се по пътя докато не се стигне местността Требежите (голяма долина с въртопи в гората). Пропастта трябва да се търси в дясно от пътя във високата част на местността преди да започне пътя да се спуска в ниското. В близост до входа и растат дървета и храсти. За по-точна ориентация може да се ползват и GPS координати снети за базата данни на ГКПБ. ОПИСАНИЕ: Входът на пропастта се разкрива в плитко фуниевидно пропадане с размери 2х2.50 м. От него се отделя в дълбочина тесен и наклонен кладенец дълбок 6 м. Той е с кръгла форма и диаметър м. Дъното му представлява малка зала с размери; дължина 3 м, ширина 2.50 м и височина 3 м. Пода е покрит с огромен сипей от големи камъни. Той е низходящ. В най- ниската част може да се вадят камъни, като със сигурност под сипея пропастта продължава в дълбочина. По стените се стича влага има и наслаги от пръст и глина. Липсват вторични образувания. Ясно си личи, че входа на пропастта съвсем скоро се е отворил (сринал). Пропастта Малкия требеж е с незначителни размери; дължина 10 м при денивелация -8. При разчистване на камъните от дъното има вероятност да бъде продължена. НЕОБХОДИМ ИНВЕНТАР: За проникване е необходим следния инвентар: въже 15 м, платнени примки 3 бр, карабинери 3 бр. ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ: Основното и дублиращото закрепване се организират на дървета в западната част на входа. За да не трие въжето на ръба е хубаво да се сложи отклонител с лентова примка на храсти на срещуположния край на въртопа. Спускането до дъното е до стената. Ако се работи на дъното е хубаво 123

125 работещите да са осигурени допълнително. Да се внимава, има опасност от падащи камъни!!! ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО Пещерата е открита при теренен обход от К. Стоичков ПК Хеликтит на г. Тя е проучена и картирана на същата дата екип в състав; К. Стоичков ПК Хеликтит София и И. Тачев ПК Искър София по време на Балканската пещерна експедиция Мижишница 2010 г. МИННА ПРОХОДКА 1 С. СКРИНО. ОБЩИНА БОБОШЕВО. М. СКРИНСКИ ПРОЛОМ. ВЛАХИНА ПЛАНИНА, МАСИВ РУЕН. ПРЕХОДНА ОБЛАСТ, РАЙОН БОБО- ШЕВО. ДЪЛЖИНА: 28 М, ДЕНИВЕЛАЦИЯ: М. GPS-координати по WGS 84: N E МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ И ДОСТЪП: Намира се в ляво от шосето свързващо град Бобошево със село Четирци във Скринския пролом. Отстои на около 6 километра от Бобошево и на около и на километър след разклона за село Скрино. Входа се забелязва ясно от шосето и не може да бъде объркан. Вид скала, възраст: Метаморфозирани магмени скали (Диабаз филитоиден комплекс). Неопротерозой Цел на прокопаването: С минно проучвателна цел или заради изграждането на шосето. ОПИСАНИЕ: Входът на минната е с неправилна форма и размери; ширина 1.85 м и височина 0.85 м. Той има югоизточно изложение. От него под азимут 315 се развива изкуствено прокопана галерия с дължина 28 метра. Средната и ширина е 2, а височината и 1.80 В началото се слиза по насип от пръст и скален материал. Изработката е добре запазена и няма следи от срутвания. Във вътрешната и част от свода капе интензивно вода и благодарение на това на места стените и свода са покрити от калцитни натеци и дребни сталактити. По пода се забелязват и синрови панички. В крайната и част се забелязва колония от прилепи вид Голям нощник (Myotis myotis или blythii) Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii) около 10 на брой. ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО ОТ ПЕ- ЩЕРНЯЦИ: Минната проходка е известна одавна в средите особенно на хората занимаващи се с изследването и опазването на прилепите в България. Проходката е показана от Иван Петров член на ПК Хеликтит София. Тя е разгледана и картирана на г от екип в състав; И. Петров, К. Стоичков, С. Веселинов ПК Хеликтит София и Ц. Валерианова от ПК Стрешеро Враца. 124

126 125

127 126 Прилепно гуано Насип Вход Вход Вход

128 127

129 Members of CC Helictit ЧЛЕНОВЕ НА ПК ХЕЛИКТИТ Алексей Константинов Жалов (Жалов) Ася Бойкова Андонова Веселин Николов Дробенов (Снежанка) Венцислав Иванов (Венци) Григор Миленов Танев (Гришата) Десислава Савова Иванова (Деси) Димитър Цветанов Дишовски (Бреницата) Живко Живков Петров (Шамил) Иван Петров Петров (Ванката) Ивайло Йорданов Иванов (Свин) Кристина Кърпачева (Джо) Кирил Благоев Данаилов (Мамето) Кирил Викторов Петров (Кирчо малкия) Константин Георгиев Стоичков (Коста) Магдалена Стаменова Стаменова (Магда) Михаил Василев Палатов (Мишо Че-то) Мартина Расенова Колева (Марти) Миладин Борисов Соколов (Дедо) Мария Илийчева Брашнарова (Мимата) Михаил Георгиев Хаджитодоров (Мишо Делвиш) Николай Робертов Свещаров (Животното) Николай Асенов Иванчов (Сянката) Павлин Димитров Димитров (Себулба) Павел Асенов Цонков (Папи сънхейтъра) Стефан Кирилов Стаменов Стоян Георгиев Брашнаров (Стопето) Цветан Иванов Паров (Паров) Цвета Валериева Русенова (Спирта, Талисманчето) Яни Атанасов Макулев (Яне Сандански) 128