ХИПЕР (HIPER) Биологичноактивна хранителна добавка витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти СЪСТАВ: Една капсула съдържа: Звъника (Hyperic

Препис

1 ХИПЕР (HIPER) Биологичноактивна хранителна добавка витаминно-минерален комплекс с растителни компоненти СЪСТАВ: Една капсула съдържа: Звъника (Hypericum perforatum L.) 100 мг. Бял глог (Crataegus monogyna Jacq.) 50 мг. Черно кандилниче (Ballota nigra L.) 50 мг. Витамин С 10 мг. Витамин В1 0,2 мг. Витамин В6 0,2 мг. Витамин В12 0,2 мкг. Магнезиев карбонат 50 мг. включително магнезий 37,5 мг. ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСНОВНИ СВОЙСТВА НА КОМПОНЕНТИТЕ НА БАД: Звъника (Hypericum perforatum L.) Цветчетата на звъниката съдържат тритерпенови сапонини, производни на антрацена (хиперицин и псевдохиперицин), биофлавоноиди (хиперозид, рутин, кверцетин), дъбилни вещества, етерично масло, каротиноиди, натрупва манган. Най-важният фармакологичен ефект на звъника е влиянието на нивото на серотонина в ЦНС, което предопределя антидепресантните свойства на растението, преди всичко за сметка на хиперицина. Затова звъниката може да бъде разглеждана като растителен антидепресант и да се изплозва при състояния, свързани с невротични разстройства, с климактериум. Растението притежава също противовъзпалителни, спазмолитични, стягащи, антисептични и регенеративни свойства, затова използването му е ефективно при лечението на язви, абсцеси, изгаряния, пиодермии, ринит, синузит, стоматит, хемороиди, заболявания на дихателната и пикочо-половата система. Звъниката подобрява апетита, стимулира секреторната дейност на различни жлези, включително и храносмилателните, притежава жлъчогонно действие. Притежава фотосенсибилизиращи свойства. Това трябва да се отчита при съответната чувствителност. От друга страна звъниката може да бъде използвана за лечение на витилиго. Бял глог (Crataegus monogyna Jacq.) Плодовете на белия глог съдържат биофлавоноиди (кверцетин, витексин, хиперозид, рутин), тритерпенови сапонини, дъбилни вещества, витамини и други. Белият глог е богат на аминокиселини, а също и на минерални вещества, особено магнезий. В медицината се използва при функционални разстройства на сърдечно-съдовата и нервната система като кардиотонично, антиаритмично, хипотензивно, антиатеросклеротично, спазмолитично и седативно средство. Той нормализира сърдечния ритъм, подобрява коронарното кръвообращение, влияе положително върху обменните процеси в миокарда: спомага за поикономичното потребление на кислород от миокарда и стимулира синтеза на АТФ при едновременно понижаване на лактата, което възпрепятства развитието на ацидоза. Белият глог понижава нивото на холестерина в кръвта, притежава ярко изразено антиоксидантно действие, понижава нивото на артериалното кръвно налягане, засилва диурезата. Препоръчва се при сърдечно-съдови заболявания: исхемична болест на сърцето, след прекаран инфаркт на миокарда, при хипертонична болест, аритмии, за профилактика

2 на атеросклерозата, а също и при повишена нервна възбудимост, безсъние. Черно кандилниче (Ballota nigra L.) Цветчетата на Черното кандилниче съдържат гликозиди, биофлавоноиди етерични масла, дитерпеноиди (балотенол, балотинон) и други. Черното кандилниче притежава седативно, транквилизиращо, противоотровно, стягащо, спазмолитично, антиаритмично, диуретично, антисептично, ранозаздравяващо действие. Използва се като успокояващо средство при безсъние, нервна възбуда, болезнени менструации, прилошаване, повръщане, диспепсии на нервна почва, при лечение на истерии и някои други заболявания. Освен това той е подходящ при ревматизъм, ставни и мускулни заболявания. Биофлавоноиди Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект. Витамин С Витамин С представлява комплекс от родствени вещества, предотвратяващи скорбута. Той участва в много окислително-възстановителни реакции в организма. Най-важни представители са L-аскорбиновата киселина и нейната окислена форма дехидроаскорбиновата киселина. Основно свойство на тези съединения е антиоксидантно и защитаващо от свободните радикали, което обуслява притъпяване от аскорбиновата киселина на процесите на прекисно окисление на липидите, белтъчинните и други и на клетъчните компоненти и ги защитава от повреждане. С това е свързан мембраностабилизиращия ефект на витамин С и неговото имуномодулиращо действие. Витамин С се натрупва в левкоцитите, като повишава тяхната фагоцитарна активност. Именно заради това витамин С проявява противомикробно и даже противовирусно действие, в частност при грип и други инфекциозни заболявания, когато неговото ниво в кръвта рязко се понижи. Освен това витамин С стимулира детоксикиращата ензимна система на черния дроб и затова притежава антитоксичен ефект при различни неблагоприятни въздействия на организма. Изключително важно е активиращото действие на витамин С за биосинтеза на кортикоидните хормони в надбъбречната кора, отговарящи за адаптивните реакции на организма. Затова витамин С стимулира адаптивните процеси и има антистресово действие. Обратно при стрес нивото на витамин С в организма сериозно намалява и той трябва веднага да бъде набавен. Има сведения за влиянието на витамин С върху процесите на образуване на кетахоламини (дофамин и норадреналин), серотонин и ендорфини и съответно върху психо-емоционалното състояние на човека. Витамин С е един от най-важните фактори за съзряването на колаген, формирането на колагенните влакна на съдовете, кожата, лещата на окото, костната тъкан и зъбите. Оттук е капиляроукрепващия ефект на витамин С и неговото стабилизиращо влияние върху съединителната тъкан на съдовите стени и други структури на организма. Като нормализира проницаемостта на съдовите стени, витамин С проявява противовъзпалително и антихеморагично действие при капиляропатията на различни

3 етиологии. Витамин С спомага за по-доброто усвояване на желязото и нормализира кръвотворните процеси. Витамин С се прилага с профилактична и лечебна цел при хипо- и авитаминозата (скорбута), при хеморагичните диатези (хемофилии и др.), при кръвотечения от носа, при белодробни и маточни кръвотечения, при кръвотечения, предизвикани от лъчева болест и предозиране с антикоагуланти, при инфекциозни заболявания и интоксикации, болести на черния дроб, първична и вторична недостатъчност на бъбреците, онкопатология, за нормализиране на липидната обмяна при атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, при бавнозаздравяващи рани и язви, чупене на кости, при работа, изискваща физическо, умствено и емоционално напрежение, по време на бременност и кърмене. Дефицитът на витамин С повишава риска от развитие на простудни заболявания, нивото на холестерина в кръвта, развива кръвотечение от венците, себорея, склонност към умора, раздразнителност, сънливост и други. Витамин В1 Коензимната форма на Витамин В1 е тиаминпирофосфат (кокарбоксилаза), който играе определяща роля в процесите на въглехидратната обмяна окислително декарбоксилиране на кетокиселините, а също и в превръщането на глюкозата в други захари, в частност в пентоза, необходими за синтеза на нуклеиновите киселини. Освен коензимната функция, тиаминът модулира предаването на нервния импулс, регулира преноса на натрий чрез невроналната мембрана, действа антиоксидантно. Витамин В1 е необходим за нормалното функциониране на нервната, сърдечно-съдовата, ендокринната и стомашно-чревната система. Препоръчва се при неврити, радикулит, невралгии, полиневропатии, енцефелопатии, периферна парализа, исхемична болест на сърцето, хипотериоза (участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза), стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб. Влияе положително при себорея, дерматити, пиодермии, екземи и други кожни заболявания. Голямото съдържание на въглехидрати в дневния порцион, активните физически и умствени натоварвания, хроничната употреба на алкохол увеличават необходимостта от витамин В1. При дефицит на тиамин възникват нарушения на функциите на нервната система (безсъние, раздразнителност), дори развитие на парализа, нарушава се въглехидратния метаболизъм, което води до излишно натрупване на мазнини в организма, появяват се отклонения в работата на сърдечно-съдовата система (артериална хипотония) и храносмилателната система (забавяне на перисталтиката на червата). Витамин В6 Витамин В6 в организма е представен от коензимни форми пиридоксалфосфат и пиридоксаминфосфат. Те влизат в състава на ензимите, контролиращи реакциите на преаминирането и декарбоксилирането на аминокиселините и съответно играят важна роля при обмяната на аминокиселините (особено на триптофана) и в обмяната на белтъчините като цяло, а също и в метаболизма на биогенните амини и невротрансмитерите серотонина, гама-аминомаслената киселина, дофамина, норадреналина, което предопределя важността на този витамин за нервната система. От гледна точка на влиянието на витамин В6 на нивото на серотонина той е синергичен с хиперицина в жълтия кантарион. Витамин В6 (заедно с желязото, медта и цинка) участва в синтеза на хем. В женския организъм той играе важна роля в поддържането на баланса на половите хормони, предотвратява онкопатологията. Заедно с фолиевата киселина витамин В6 има хипохолестеричен ефект, предотвратява развитието на атеросклероза. Прилага се при токсикоза на бременни, в предменструален синдром, различни видове паркинсон, хорея, заболявания на периферната нервна система (радикулит, неврит), пелагра, хронични и остри гастрити (нормализира киселиннообразуващата функция на стомаха), язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен холецистит (участва в

4 процесите на отделяне на жлъчка), анемии, лъчева болест, дерматити, лишеи, невродермити, псориазис, ексседативна диатеза, за предотвратяване или намаляване на токсичните явления при прием на някои лекарствени препарати. Острият дефицит на витамин В6 се наблюдава при алкохолизъм, което засилва алкохолната психоза. Дефицитът на витамин В6 може да възникне на фона на прием на противотуберколозни препарати, перорални контрацептиви. При дефицит на витамин В6 се наблюдават депресии, психози, повишена раздразнителност, периферни неврити, изразен предменструален синдром, възможно е развитие на анемии при пълно осигуряване на организма с желязо (хипохромна анемия), възпалява се устната кухина и езика, развиват се дерматити. Витамин В12 Ролята на витамин В12 в процесите на метаболизма се определя от участието му (в състава на кобаламиновите ензими) в белтъчинната, липидната и въглехидратната обмяна на веществата. Тъй като е източник на метилни групи, витамин В12 в съчетание с фолиевата киселина и витамин В6 нормализира обмяната на метионин, предотвратява мастното прераждане на черния дроб, увеличава употребата на кислород при хипоксични състояния. Има антиатеросклеротично действие понижава нивото на холестерин в кръвта и помага за извеждането му от кръвоносните съдове. Стимулира синтеза на белтъчини, нормализира процесите на растеж и развитие. Витамин В12 регулира процесите на кръвообразуване, а това е свързано с неговото участие в синтеза на пуриновите и пиримидиновите основи, нуклеиновите киселини; с натрупването в еритроцитите на серосодержащих соединений. Благодарение на участието му във формирането на миелиновите обвивки на нервните клетки, цианкоболомин е необходим за функционирането на нервната система. Като повишава фагоцитарната активност на левкоцитите и активизира дейността на ретикулоендотелиалната система, витамин В12 засилва имунологичната защита на организма. За усвояванетому с храната е необходимо наличие в стомаха на специална белтъчина гликопротеид, т.нар. вътрешен фактор. Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания. Дефицитът на цианкобаламин води до анемия и нарушаване на функциите на нервната система (слабост, световъртеж, загуба на апетит и други). Магнезий Организмът на всеки възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на фосфати и биокарбонат. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е структурен компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими. От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната фармакологичната активност на магнезия. Той притежава кардиозащитно действие, оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС, включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на миокарда, като ограничава зоната на повреждане. Едновременно с това, магнезият действа съдоразширяващо и спомага за панижаване на артериалното кръвно налягане. Магнезият е антистресов микроелемент, окойто оказва нормализиращо действие върху състоянието на нервната система и нейните висши отделения (особено в съчетание с витамин В6) при нервно напрежение, депресии, неврози. При захарен диабет магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва

5 бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (в съчетание с основните средства). Магнезият оказва положително влияние на състоянието на репродуктивната система. При бременни жени той предотвратява недостатъчността на развитие на плода (заедно с фолиевата и пантотеновата киселина), развитието на хестози, преждевременно раждане и аборт. По време на менопаузата при жените осигурява понижаване на отрицателните явления на това състояние. ОСНОВНИ ФАРМАКОДИНАМИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕЙСТВИЕТО НА БАД: Общоукрепващо Седативно Антидепресантно Спазмолитично Антиоксидантно Имуномодулиращо Мембранозащитно Обезболяващо Кардиотонично Антиаритмично Хипотензивно Хипохолестеринемично Противовъзпалително Детоксикиращо Диуретично Нормализиращо процесите на съдовата проницаемост Антисептично Ранозаздравяващо Предотвратяващо повръщането ПОКАЗАНИЯ: Препоръчва се: Като общоукрепващо средство: За повишаване устойчивостта на организма към неблагоприятни фактори на околната среда За повишаване съпротивителните сили на организма към инфекциозни заболявания За профилактика и облекчаване на депресивни състояния След оперативни намеси При умствени и физически пренатоварвания За профилактика и засилване ефекта на медикаментозната терапия: При нервни и психични разстройства (неврастения, невроза, истерия, нарушения на съня, повишена раздразнителност, епилепсия, паркинсон, хорей, невралия, неврит, радикулит, полиневропатия) При астенични състояния с различна етиология При сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, исхемична боласт на сърцето, аритмия, хипертонична болест, невроциркулаторна дистония от хипертоничен тип, ревматизъм) При вазовегетативни прояви на климактеричен синдром При анемии При остри и хронични заболявания на стомашно-чревния тракт При заболявания на черния дроб и жлъчогонните пътища (хепатит, цироза, холецистит, дискинезия на жлъчогонните пътища от хипертоничен тип)

6 При ендокнринна патология (тиреотоксикоза, захарен диабет) При кожни заболявания (себорея, екзема, псориазис, дерматити, пиодермии, витилиго и други) При заболявания на зрителните органи (глаукома, катаракта, миопия, далекогледство) В УНГ-практиката (ринити, синузити) При ставни заболявания (артрити, бурсити, артрози) При бавно зарастващи рани, язви ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: Не се препоръчва прием при повишена чувствителност към компонентите на БАД, при бременност и по време на кърмене, на деца под 12 години. НАЧИН НА УПОТРЕБА: По 1 капсула два пъти дневно преди хранене с много вода. УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ: Да се съхранява на сухо, проветриво място (при температура под 25 С), на защитено от слънчева светлина и силни електромагнитни полета място, недостъпно за деца. СРОК НА ГОДНОСТ: 3 години от датата на производство.