Поезия - Людмила Билярска - бр

Препис

1 На утрото Мълчание пролазва вече дни, като при болест, като при несгода. Сега, сега е време да вали. Плодът на час едрее търси влага. Пред погледа му сухата земя, напукана от жажда кафенее. И мравките се скриха. Оболя. Дори щурците по-пискливо пеят. Излезе вън безсънен и нерад. 1 / 11

2 Тревогата из него тъмен гущер, в душата му провлича бавен ход и изворът с покоя е заключен. Забожда взор в синеещия мрак - Свтулка из тъмата се промуши... Далечното намигна. После пак. Щурците спряха, за да се ослушат. На утрото, наежени врабци оттърсват перушината от влага. Земята пила цяла нощ мълчи. 2 / 11

3 Невидимо жужене ръси благост. Сама Подтискам шумния звънтеж на мислите. Сега съм в тихото, разстлано из тревите... Във ниското, по-ниското, където пулсира кроткият живот и светостта е в песен на щурец, в невинен танц на жълта пеперуда. 3 / 11

4 И по въздишката на коренче се вдигам към меката повърхност на прерийния океан... Замирам от възторг между ръждивите му приливни вълни и портокаловия залез. Сама. Очи за красотата Докато търся тема за темел, 4 / 11

5 над който да извайвам свойта песен, там някъде денят е вече зрял, а другаде сънливо е унесен. Докато търся, някъде в света се ражда нов живот и път поема, а другаде опрял в пръстта чело вековен дъб последен дъх поема... Докато търся кътче със небе, което да е свод над мойте думи, там някъде усмивка на дете, 5 / 11

6 долита в дом, където я празнуват! Прелитане на ангели Не беше гладен. Но не бе и сит... От месеци е в нямо безразличие. След jobless стана homeless. После свит. И усвои бездомните привички. Например да попита: Как сте днес? А после да поиска малко дребни. Броеше ги вглъбено цент по цент. Повтаряше си: днес ще е последно... 6 / 11

7 Тя се нахрани с лекичък обяд и тъкмо се накани да си тръгва, той доближи. Бездомен явно. Млад. Измънка: Как сте? И поиска дребни. Не носеше във себе си пари. Отдавна не заплащаше в банкноти. Повдигна рамене. Разля коси. Да, иска, но не може да помогне. Той тръгна. После ясно чу: момент. Подадената карта бе в ръката - Platinium. 7 / 11

8 Купете си за ден, каквото ви е нужно. Ще изчакам. Допиваше си чая със лимон, когато той се приближи отново. Държеше плик. Приведе се в поклон. И ресторантът се изпълни с хора... Не са зелени... Те ни помагат. Винаги са тук. Закрилят ни дори от нас самите. Като дете прохождащо пръв път - 8 / 11

9 подават ни и длан да не залитаме... Прошепват ни велики добрини. Показват ни и точно как да стъпим... Извеждат ни от тъмните ъгли в моментите, когато сме объркани... За тях сме в твърде крехкия етап на прехода от детството към младост... Да, сложна възраст. И не е игра. Игрите трябва да са изиграни... 9 / 11

10 Преминем ли парливия момент, постигнем ли желаната константа... Ще проумеем и ще разберем - кое е вечно и кое - за малко На малка чикагска улица Ролетките се спускат с дрезгав вик. Табелките отворено угасват. Под навеса на спирката във брик и пейката скучае даже празна. Ухае на вечеря и на сън. При пиците е ярко осветено. Жена предъвква и се взира вън. Отнякъде се носи плач на бебе. Рекламите крещят във цветове: При нас купете свежи зеленчуци. Ветрец разнася мирис на море - 10 / 11

11 до езерото пътят е в минути. Един бездомник, или уморен е свит одве в безцветната си блуза. Мотрисата изтръгва за момент, със острия си вик, нощта от унес / 11