Ценка Часовникарова Даниела Симеоновска Мира Славова Ренета Петкова КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Препис

1 Ценка Часовникарова Даниела Симеоновска Мира Славова Ренета Петкова КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

2 Ценка Часовникарова Даниела Симеоновска Мира Славова Ренета Петкова КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ по биология и здравно образование за 10. клас ПРОСВЕТА София

3 Книгата е предназначена за учителите по биология и здравно образование, преподаващи учебното съдържание за 10. клас по новата учебна програма (утвърдена със Заповед РД 09-30/ г. на министъра на образованието и науката). Книгата е ценно методическо помагало пръв помощник на учителя при планиране и организиране на учебно-познавателната дейност. Съдържа: кратко представяне на учебния комплект по биология и здравно образование за 10. клас на издателство Просвета ; обобщено представяне на биологичното учебно съдържание за 10. клас; методически насоки и примерни разработки на уроци от различен вид; тестове за входящ и изходящ контрол и отговори на задачите в тях; примерно годишно тематично разпределение; новата учебна програма. Ценка Георгиева Часовникарова, Даниела Маринова Симеоновска, Мира Славова Славова, Ренета Иванова Петкова, 2019 г. Бояна Иванова Павлова художник на графичния дизайн и на корицата, 2019 г. Просвета София АД, всички права запазени. ISBN

4 СЪДЪРЖАНИЕ I. УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС / 4 II. УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В 10. КЛАС / 5 III. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ УРОЦИ / 9 Тема 3. Монохибридно кръстосване. Закони на Мендел (урок за нови знания) / 9 Тема 4. Монохибридно кръстосване (лабораторен експеримент) / 10 Тема 5. Монохибридно кръстосване (упражнение) / 11 Тема 20. Размножаване при животните и човека (преговор) / 11 Тема 27. Популация (урок за нови знания) / 12 Тема 30. Отчитане на плътността на растителен вид (полеви експеримент) / 13 Тема 39. Закономерности при взаимодействието на организмите с факторите на средата (урок за нови знания) / 14 Тема 46. Опазване на околната среда (семинар) / 15 Тема 56. Основни насоки и пътища на еволюционния процес (урок за нови знания) / 16 Тема 59. Произход и развитие на човека (семинар) / 17 Тема 63. Палеонтологични доказателства за еволюцията (лабораторно упражнение) / 18 Тема 64. Биоразнообразието резултат от еволюцията (учебна екскурзия) / 19 IV. ТЕСТОВЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ / 21 Тестове за входящ контрол / 21 Тестове за изходящ контрол / 25 Отговори на тестовете / 32 V. ПРИМЕРНО ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС / 35 VI. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА) / 52 3

5 I. УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 10. КЛАС Учебният комплект по биология и здравно образование за 10. клас на издателство Просвета включва: Учебник (печатен); Електронен учебник; Книга за учителя. Комплектът е разработен изцяло по новата учебна програма по биология и здравно образование за 10. клас, влизаща в сила от учебната година. Учебникът включва: 66 методически разработки, от които: 43 за нови знания; 6 за преговор и обобщение; 4 за упражнения; 1 лабораторно упражнение; 1 лабораторен експеримент; 4 полеви експеримента; 1 учебна екскурзия; 3 семинара; 3 за самооценка и самоконтрол. Приложения, свързани с учебното съдържание: Геохронологична таблица; Речник на новите понятия; Отговори на задачите за самооценка и самоконтрол. Методическите единици са разработени в контекста на здравословния начин на живот и устойчивото развитие, като са изпълнени всички изисквания на учебната програма. Особено място заемат интегралният, дейностният, компетентностният, изследователският и еволюционният подход. Принципът научност и достоверност е приложен от позицията на съвременните постижения на биологичните науки. В учебника присъстват следните рубрики: Най-важното съдържа в обобщен и синтезиран вид основните нови знания; Проверете и приложете наученото предлага разнообразни въпроси и задачи, например за творческо приложение на знанията и уменията, с използване на интернет, свързани с актуални проблеми, за здравословния начин на живот и устойчивото развитие и др.; И още... добавя кратка, но важна или любопитна информация към основното съдържание. Учебникът е богато илюстриран, което ще подпомогне усвояването на новите знания и умения, а също и формирането на ключовите компетентности, съгласно учебната програма. Електронният учебник осигурява използването на интерактивни методи и организирането на разнообразни дейности на учениците. Съдържа множество интерактивни задачи, видеофилми, галерии и др. Дизайнът улеснява използването му, като ориентира учениците към новите знания и умения, към най-важното, а също и към интересни факти, свързани с учебното съдържание, идеи за самостоятелни наблюдения и др. Електронният учебник е незаменимо средство за формиране у учениците на мотивация към учебна дейност и траен интерес към биологичната наука. 4

6 II. УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ В 10. КЛАС Основната задача на предмета биология и здравно образование в 10. клас е обобщаването на биологичните знания и умения, тъй като в този клас приключва задължителната общообразователна подготовка на учениците. На основата на обобщените знания и умения се надграждат и нови от областта на генетиката, клетъчната биология, екологията и еволюционната теория. Усвоените в 10. клас знания и умения ще се разширяват и задълбочават в профилираната подготовка в 11. и 12. клас. Основната цел на учебното съдържание по биология и здравно образование в 10. клас е изграждане на цялостна представа за йерархичните равнища на организация на живата материя. Водещите идеи са: Йерархична организация на живата материя; Взаимовръзки и зависимости в природата (на организмово и надорганизмово равнище); Устойчиво развитие; Естествен произход и развитие на живота и на човека на Земята. Учебното съдържание по биология и здравно образование в 10. клас се изучава с хорариум 72 часа годишно. Съгласно учебната програма то включва три основни теми, обособени в учебника като раздели: 1. Многоклетъчен организъм (с два подраздела: Наследственост и изменчивост; Размножаване, растеж и индивидуално развитие); 2. Биосфера (с два подраздела: Популация, биоценоза, екосистема; Екологични фактори); 3. Биологична еволюция (с три подраздела: Произход и развитие на живата материя; Произход и еволюция на човека; Доказателства за биологичната еволюция). При разработването на учебното съдържание авторите на учебника си бяха поставили следните изисквания: да бъде написан на ясен и достъпен език; информацията да е балансирана по обем и добре илюстрирана с цел максимална визуализация на изучаваните структури и процеси; да има логическа подреденост и връзка между частите както в рамките на една тема, така и между отделните теми в съответния подраздел, а също и между основните раздели; да са представени съвременните научни знания и постижения в съответната област; да се предоставят възможности за развитие на изследователския интерес и въображението на учениците. Основният текст съдържа дефиниции на всички понятия от учебната програма, както и на допълнителните нови термини. За да се откроят, те са изписани в по-тясна колона и графично са отделени с вертикална линия. С това се цели насочване на вниманието на учениците към съдържателните акценти в съответната тема. Дефинициите на понятията са събрани на едно място в Приложение 2. Речник на новите понятия в края на учебника. 5

7 Разделът Многоклетъчен организъм включва учебно знание от две основни области на биологичното познание генетика и ембриология. В подраздела Наследственост и изменчивост е представен съвременен прочит на класическата генетика, който обхваща развитието на генетичните знания в тяхната историческа и логическа последователност от Грегор Мендел до наши дни. Представени са основни генетични знания и обобщения от опитите на Мендел, хромозомната теория, учението за мутациите. Обяснено е значението на гените като материални носители на наследствената информация. Разгледани са основните типове взаимодействия (алелни и неалелни) между продуктите на генното действие. Обяснени са различните видове изменчивост фенотипна (модификационна) и генотипна (рекомбинативна и мутационна). Особено внимание е отделено на генетиката на човека. Представени са методи за генетични изследвания на човека с акцент върху родословния анализ построяване и разчитане на родословни дървета. Разгледани са начините на унаследяване на много от нормалните белези при човека. В контекста на здравното образование са описани редица генетични аномалии и болести. Разгледани са хромозомните механизми при унаследяване на пола при човека и свързаното с пола унаследяване. Чрез подраздела Размножаване, растеж и индивидуално развитие се надграждат знанията и уменията на учениците в тази област, усвоени през предходните учебни години. Новото знание е разработено на цитологична основа. То се отнася главно до гаметогенезата (сперматогенеза и овогенеза), устройството на гаметите, оплождането и зародишното развитие. В края на раздела Многоклетъчен организъм усвоените знания и умения се проверяват чрез урок за самоконтрол и самооценка. Разделът Биосфера включва знания и умения за взаимоотношенията между организмите и средата, разпределението и динамиката на популациите, екологията на съобществата, енергетиката на екосистемите, биомите, опазването на околната среда и биологичното разнообразие. В подраздела Популация, биоценоза, екосистема се въвеждат предметът на екологията, нейните подразделения и значимост в съвременния свят. Учебното знание е структурирано съобразно равнищата на организация на макросистемата. Представени са структурата и динамиката на популациите. От голямо значение е разбирането за пространственото разпределение на популациите в ареала на вида. Във връзка с това е представено тяхното йерархично подреждане, като е използвана съвременната им класификация. Термините локална популация и метапопулация са илюстрирани с примери и графики. С примери и илюстрации са въведени познания за възрастовата и половата структура на популацията, разпределението на индивидите в местообитанието (пространствената структура) и различните социални групи, в състава на които се осъществяват различни социални взаимодействия, служещи за основа на етологичната структура на популацията. Изяснени са понятията численост и плътност като основни количествени показатели за състоянието на популацията и са дадени примери. Динамиката на популациите е обяснена чрез четирите основни демографски процеса раждаемост, смъртност, емиграция и имиграция. За затвърждаване на знанията за численост и плътност е разработен полеви експеримент. Чрез него учениците имат възможност да се запознаят с начини, по които се процедира за набавянето на теренни данни и оценка на съответните количествени показатели. Акцентирано е върху структурата, разнообразието и динамиката на биоценозите (природните съобщества). Въведени са понятията биотоп и биоценоза и са илюстрирани с примери и графики. Последователно са разгледани начините на разпределение на организмите в пространството вертикално и хоризонтално, и техните хранителни връз- 6

8 ки, видово разнообразие, както и последователната смяна на едни съобщества с други. Подробно са обяснени междувидовите популационни взаимоотношения и са подкрепени с примери. Въведено е понятието екологична ниша. За практическо приложение на усвоените знания са разработени два полеви експеримента. Единият от тях е свързан с определяне на доминантния вид, вертикалната и хоризонталната структура на избрана биоценоза, хранителни вериги и мрежи в екосистемата. Вторият се отнася до видовото разнообразие в биоценозата и позволява учениците да усвоят знания и умения за неговата оценка чрез използване на индекса на Симпсън. Обяснени са структурата на екосистемата, кръговратът на веществата и потокът на енергията. Изяснени са понятията хранителна верига, хранителна мрежа, екологична пирамида, продукция и продуктивност. С графични изображения са илюстрирани кръговратите на въглерода и азота и е обяснена тяхната значимост за организмите. Представени са структурата и границите на биосферата, като е въведен терминът биом. В табличен вид са дадени най-съществените характеристики на биомите на сушата по отношение на техните климатични характеристики, продуктивност, биологично разнообразие и степен на застрашеност. Подразделът Екологични фактори съдържа знания за абиотичните, биотичните и антропогенните фактори и тяхната значимост за живите организми. Обяснени са четирите степени на въздействие на екологичните фактори екологичен минимум, екологичен максимум, песимум и оптимум. Въведени са термините лимитиращ фактор и екологична пластичност, илюстриращи адаптацията на организмите към променящите се фактори на средата. Изяснено е комплексното въздействие на екологичните фактори. За всеки от екологичните фактори: светлина, температура, вода, въздух и почва, са представени основните им характеристики и са дадени примери за адаптации на организмите към тях. Представена е класификация на екологичните групи растения и животни по отношение на изискванията им към светлината, водата, температурата и т.н. Върху тези знания по-нататък учениците се запознават с някои от глобалните екологични проблеми. Специално място е отделено на основните видове замърсители на въздуха, водите и почвите, на съвременните начини за предотвратяване на замърсяването, екологичния мониторинг, биологичното разнообразие и основните пътища за неговото опазване. В края на раздела Биосфера усвоените знания и умения се обобщават и затвърдяват чрез урок за преговор и обобщение и задачи за самоконтрол и самооценка. Разделът Биологична еволюция включва знания и умения за произхода и развитието на живата материя и на човека и доказателства за биологичната еволюция. Всички теми са богато илюстрирани с фигури, които подпомагат усвояването на новото знание. Подразделът Произход и развитие на живата материя предоставя възможност учениците да се запознаят с някои от хипотезите за зараждането на живота, със съвременната представа за този процес, с Дарвиновата и със съвременната теория за еволюцията. Акцентът е поставен върху съвременната еволюционна теория. Въведени са основни представи за микро- и макроеволюционните процеси. Особено внимание е обърнато на факторите на еволюцията и начина на действие на естествения отбор. При разработката на учебното знание са използвани термини и понятия от първите два раздела на учебника. Обсъдени са критериите за вида и са обяснени причините, поради които даден критерий е неприложим. Подразделът Произход и еволюция на човека представя процеса антропогенеза и човешките раси. Еволюционите събития, довели до появата на вида човек и формирането на трите големи раси, са разгледани на базата на основните принципи на биологичната еволюция, описани в предходния подраздел. 7

9 Подразделът Доказателства за биологичната еволюция представя факти от различни науки, доказващи естествения произход на живота и на човека на Земята. Въведени са основните понятия фосили, аналогни, хомологни и рудиментарни органи, филогенетичен ред, ръководни вкаменелости, преходни форми. Използвани са вътрешнопредметните връзки с биология и здравно образование в 9. клас за аминокиселинния състав, генетичния код, метаболитните процеси, устройството на клетка, деленето на клетка и др. В края на раздела Биологична еволюция усвоените знания и умения се обобщават и затвърдяват чрез лабораторно упражнение, учебна екскурзия, урок за преговор и обобщение, задачи за самоконтрол и самооценка. Към раздела е приложена геохронологична таблица (Приложение 1), в която са отбелязани някои важни еволюционни събития, споменати в уроците, включително началото на антропогенезата. 8

10 IIІ. МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ УРОЦИ На следващите страници предлагаме примерни методически разработки на различни видове уроци по теми от учебника. Всеки вид урок има своите специфични методически особености, които следва да се имат предвид при подготовката и провеждането му, за да се постигнат целите на обучение. Тема 3 МОНОХИБРИДНО КРЪСТОСВАНЕ. ЗАКОНИ НА МЕНДЕЛ (урок за нови знания) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: описва, проследява (по схема) и представя (чрез текст, символи, схеми) законите на Мендел, монохибридно кръстосване. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: дефинира кръстосване, монохибридно кръстосване, чиста линия, хибрид, първи и втори закон на Мендел, анализиращо кръстосване; разпознава основните символи за схематично представяне на резултати от кръстосване; изброява алтернативни белези; описва по схема опити на Мендел и анализиращо кръстосване. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: кръстосване; монохибридно кръстосване; чиста линия; хибрид; първи и втори закон на Мендел; анализиращо кръстосване. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: биология и здравно образование, 7. клас размножаване при цветните растения; математика, 6. клас отношение. Контекст и дейности: анализиране на генетични схеми. Методически бележки: С тази тема се поставя началото на изучаването на класическата генетика. Усвояват се основни знания, които ще бъдат упражнявани, прилагани и развивани в следващите методически единици. Основните дефиниции по преценка на учителя може да се диктуват и записват в тетрадката. Опитите на Мендел и формулираните от него закони (първи и втори), както и анализиращото монохибридно кръстосване се изясняват чрез наблюдение и анализ на схемите 9

11 в учебника и динамично изграждане на схеми на монохибридно кръстосване и анализиращо кръстосване на монохибрид. Схемите се чертаят и означават от учителя върху класната дъска, като в същото време учениците ги пренасят в тетрадката си. (Самостоятелно съставяне на такива схеми учениците ще правят в следващите учебни часове.) Освен илюстрациите от учебника може да се използват същите от електронния учебник чрез възможността да се увеличават, както и табла с генетични схеми, ако кабинетът по биология разполага с такива. За затвърдяване в края на часа е подходящо да се използват задачи 1, 2 и 4 от рубриката Проверете и приложете наученото. Задача 3 се възлага за самостоятелна работа вкъщи. Тема 4 МОНОХИБРИДНО КРЪСТОСВАНЕ (лабораторен експеримент) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: представя (чрез символи, схеми) законите на Мендел, монохибридно кръстосване. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: прилага експериментални умения: устойчиво внимание, концентрация и прецизност при провеждане на експеримент; прилага аналитични умения: отчитане и записване на наблюдения; изработване на таблици с резултати; анализ и обяснение на получените резултати; обобщаване и формулиране на изводи; съставяне на прогнози. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: биология и здравно образование, 9. клас провеждане на експерименти; биология и здравно образование, 10. клас монохибридно кръстосване; математика, 6. клас отношение. Контекст и дейности: прилага алгоритми за наблюдение; описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири; представя резултати от наблюдения чрез схеми, таблици, графики, модели. Методически бележки: В хода на урока се изпълняват експериментите от учебника, където са описани подробно. Попълват се таблиците и се дава отговор на въпросите (в учебника или в тетрадката по избор на учителя и учениците). В края на часа се затвърдяват основните генетични понятия: ген, алел, генотип, фенотип, чиста линия, хибрид и др. Може да се приложи интерактивният способ светкавица : учителят задава въпрос Що е...? и хвърля малка топка към ученик, който, улавяйки я, трябва да даде бърз отговор и след това да върне топката. 10

12 Тема 5 МОНОХИБРИДНО КРЪСТОСВАНЕ (упражнение) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: дефинира наследственост, изменчивост, ген, алел, генотип, фенотип; описва, проследява (по схема) и представя (чрез текст, символи, схеми) законите на Мендел, монохибридно кръстосване. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: анализира и сравнява информация от текст, таблици, схеми; съставя и трансформира таблици и текстове; прилага знания за монохибридно кръстосване при решаване на задачи. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: биология и здравно образование, 10. клас монохибридно кръстосване; математика, 6. клас отношение. Контекст и дейности: Решаване на задачи. Методически бележки: Това е третата поред методическа единица, чрез която се усвоява монохибридното кръстосване. След нея се очаква учениците вече свободно и сигурно да боравят с основните генетични понятия и закономерности, което ще улесни усвояването на останалия по-сложен материал в този раздел. Учениците решават самостоятелно задачите от учебника. Методическата единица е подходяща за контрол и оценка. Учителят може да постави оценки на отделни ученици или на всички присъстващи. Тема 20 РАЗМНОЖАВАНЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА (преговор) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: назовава, описва и разпознава (върху изображение или модел) етапи от зародишното развитие на животните и човека; пряко и непряко развитие; сравнява по съществени признаци безполово и полово размножаване, външно и вътрешно оплождане, зародишно и следзародишно развитие; обосновава биологичното значение на безполовото и половото размножаване, на външното и вътрешното оплождане. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: актуализира знанията си от 6., 7., и 8. клас за размножаването на животните и човека; надгради знанията си за размножаването на животните с процеса партеногенеза. 11

13 Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: партеногенеза. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: човекът и природата, 6. клас размножаване на животните и човека; биология и здравно образование, 7. клас размножаване на животните; биология и здравно образование, 8. клас размножаване на човека. Контекст и дейности: актуализиране и надграждане на биологични знания; разкриване на понятието партеногенеза ; решаване на задачи. Методически бележки: В учебника темата е разработена така, че предоставя основното знание, което следва да се актуализира, и задачи към него, чрез които то да се затвърди. Урочната дейност може да се организира чрез: беседа за актуализиране на знанията; решаване на задачите в урока. Беседата е добре да се онагледи с фигурите от печатния и електронния учебник, табла и др. Задачите се решават самостоятелно от всеки ученик. Решенията се сверяват и уточняват с помощта на учителя. Може да се поставят оценки на отделни ученици. Тема 27 ПОПУЛАЦИЯ (урок за нови знания) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: дефинира и илюстрира с примери популация. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: дефинира и илюстрира с примери популация и местообитание; разграничава видове популации локални, метапопулации и географски популации. Нови понятия (по учебната програма): популация. Допълнителни понятия, термини, закономерности: популацията като основна екологична единица; местообитание; локални популации, метапопулации, географски популации. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: биология и здравно образование, 10. клас генетичен фонд; география и икономика, всички класове релеф, климатични фактори; човекът и природата, 5. клас хищничество, паразитизъм; биология и здравно образование, 7. клас взаимоотношения между организмите. Контекст и дейности: формиране на понятието популация ; сравняване на видовете популации. 12

14 Методически бележки: Темата е възлова не само за раздела Биосфера, но и за раздела Биологична еволюция, тъй като популацията е основната екологична, но и еволюционна единица. В началото на часа следва да се актуализират знанията за надвидовите равнища на организация на живата материя, за да се види мястото на популацията в тази йерархия. Разработването на новото знание се осъществява чрез методите разказ и беседа. Онагледява се с фигурите от печатния и електронния учебник, динамична схема на метапопулация по примера на фиг. 2 от учебника. Учениците привеждат примери за различни местообитания и взаимоотношения между организмите на един вид. Затвърдяването се осъществява чрез задачите в рубриката Проверете и приложете наученото. Тема 30 ОТЧИТАНЕ НА ПЛЪТНОСТТА НА РАСТИТЕЛЕН ВИД (полеви експеримент) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: прилага алгоритми за наблюдение в различни условия; описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири; представя резултати от наблюдения чрез схеми, таблици, графики, модели. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: осъществява полеви експеримент, като прилага конкретен метод на работа; отчита, записва и представя резултати от експеримент. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: метод на пробните (работните) площадки. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: биология и здравно образование, 10. клас плътност на популацията; математика, 6. и 10. клас средноаритметично. Контекст и дейности: прави теренно проучване; измерва плътността на растителни популации; прилага метода на пробните площадки; описва и представя резултатите от експеримента. Методически бележки: Това е първият от общо четирите полеви експеримента в учебника. Това са уроци за практически дейности. Те развиват практически умения у учениците и имат висока възпитателна стойност. В зависимост от сезона и времето навън полевите експерименти може да се проведат и след изучаването на втория раздел или дори в края на учебната година, в контекста на годишния преговор. Важен момент е учителят да мотивира учениците за активното им участие в такъв тип учебна дейност. Това може да стане чрез изясняване на експерименталната същност на науката биология и необходимостта от доказване на теоретичното знание в практиката. Подготовката за урока проучването на метода на пробните площадки и изработването на квадратни рамки, ще служи и при следващите подобни уроци. 13

15 Провеждането на експеримента е описано стъпка по стъпка в темата в учебника. Броят на работните площадки и броят на учениците в групите са препоръчителни. 14 Тема 39 ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ С ФАКТОРИТЕ НА СРЕДАТА (урок за нови знания) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: изброява, описва и илюстрира с примери екологични фактори (абиотични, биотични, антропогенни); обосновава връзки между приспособленията на организмите и екологичните фактори и илюстрира с примери относителната адаптация на организмите към средата. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: групира екологичните фактори като абиотични, биотични и антропогенни; илюстрира с примери групите екологични фактори; обяснява степените на количествено действие на екологичните фактори минимум, максимум, оптимум и песимум; илюстрира с примери лимитиращи екологични фактори; илюстрира с примери еврибионтни и стенобионтни видове; обосновава и илюстрира с примери относителната адаптация на организмите към средата. Нови понятия (по учебната програма): екологични фактори (абиотични, биотични, антропогенни). Допълнителни понятия, термини, закономерности: екологичен минимум, максимум, оптимум, песимум; зона на толерантност; лимитиращи (ограничаващи) фактори; екологична пластичност; еврибионти, стенобионти. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: човекът и природата, 3., 4., 5. и 6. клас среда на живот, приспособления на организмите към средата на живот; биология и здравно образование, 7. клас приспособления на организмите. Контекст и дейности: сравняване на групите екологични фактори; анализ на схема от учебника фиг. 1. Методически бележки: Темата е основополагаща за следващите теми в подраздела Екологични фактори. Пълното и трайно формиране на основните понятия (екологични фактори, абиотични, биотични, антропогенни фактори) ще улесни по-нататъшната учебна дейност. Преобладаващ метод е беседата. Използват се знанията на учениците от минали учебни години за средата на живот и за приспособленията на организмите към нея. Организира се самостоятелна работа на учениците с учебника анализ на фиг. 1. Затвърдяването се осъществява чрез беседа, въз основа на рубриката Проверете и приложете наученото.

16 Тема 46 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (семинар) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: описва състава и структурата на биосферата; представя с примери функционирането на биосферата; изяснява взаимовръзките на организмите и средата в биосферата; обосновава необходимостта от поддържане на равновесно състояние и устойчиво функциониране на биосферата. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: проучва информация в учебника и различни други достоверни източници; работи в екип; анализира и обобщава информация; представя (презентира) резултатите от направено проучване по екологичен проблем; участва в обсъждане, като привежда аргументи и доказателства; подкрепя модела за устойчиво развитие. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: мониторинг; устойчиво развитие. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: човекът и природата, 5. и 6. клас опазване на въздуха и водата, устойчиво развитие; биология и здравно образование, 7. клас устойчиво развитие; биология и здравно образование, 10. клас антропогенни фактори. Контекст и дейности: подготовка и участие в семинар. Методически бележки: Семинарните уроци предполагат висока степен на самостоятелност, развиват важни когнитивни и практически умения и са особено подходящи за учениците в 10. клас. Като правило, този вид уроци са очаквани с интерес и желание от учениците. Предоставят възможност за прилагане на диференциран подход от страна на учителя (при разпределяне на темите и задачите), а също и за проява на индивидуалните умения на всеки ученик. Подходящи са за оформяне на оценки индивидуални и групови. Формират се умения за подкрепа на устойчивото развитие основна ключова компетентност за България. Ходът на семинарния урок следва описанието в темата в учебника. По преценка на учителя темата може да бъде разработена и под формата на урок дискусия или работа по проекти. 15

17 Тема 56 ОСНОВНИ НАСОКИ И ПЪТИЩА НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЦЕС (урок за нови знания) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: описва, сравнява по съществени признаци и илюстрира с примери насоки на еволюционния процес, пътища на биологичния прогрес. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: изброява насоките на еволюционния процес; подкрепя с примери насоките на еволюционния процес; сравнява насоките на еволюционния процес; изброява пътищата на биологичния прогрес; подкрепя с примери пътищата на биологичния прогрес; сравнява пътищата на биологичния прогрес; обобщава основните принципи на биологичната еволюция. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: биологичен прогрес; биологичен регрес; ароморфоза; идиоадаптация; катаморфоза; ценогенеза; Еволюцията е напрекъснат и необратим процес с приспособителен характер, който засяга всички видове, протича с различна скорост и води до биоразнообразие. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: човекът и природата, 3., 4., 5. и 6. клас приспособления на организмите към средата на живот; биология и здравно образование, 7. клас приспособления на организмите към средата на живот; биология и здравно образование, 10. клас биологична еволюция. Контекст и дейности: работа с учебника; попълване на таблици; сравнение; формулиране на изводи. Методически бележки: Чрез беседа се актуализират знанията за видообразуване и макроеволюция. Оценяват се знанията на 1 2 ученици. Мотивацията се извършва чрез обсъждане на примери за интересни биологични видове със специфични приспособления към средата и начина на живот, разказани от учениците. Класът се разделя на две групи. Всяка група проучва по една от насоките на еволюцията чрез работа с учебника. През това време учителят разчертава на класната дъска таблица 1 от задача 3 в рубриката Проверете и приложете наученото : 16

18 Насоки на еволюцията Биологичен прогрес Биологичен регрес Характеристики Представител на всяка от двете групи излиза на дъската и попълва съответната колона. Други ученици от групата привеждат примери за съответната еволюционна насока. Всички работят върху таблицата в учебника или в тетрадката си. Сравняват се характеристиките на двете насоки и се прави извод. Следва разделяне на класа на четири групи. Всяка група проучва по един от пътищата на биологичния прогрес чрез работа с учебника. През това време учителят разчертава на класната дъска таблица 2 от задача 4 в рубриката Проверете и приложете наученото : Пътища на биологичния прогрес Наименование Същност Примери Представител на всяка група попълва по един ред в таблицата. Други ученици от групата привеждат примери за съответния път на биологичния прогрес. Всички работят върху таблицата в учебника или в тетрадката си. Сравняват се характеристиките на четирите пътя на биологичния прогрес. Прожектира се фиг. 1 (чрез електронния учебник) и чрез нея се обобщават пътищата на биологичния прогрес. Учителят поставя следваща задача: всеки самостоятелно да прочете от урока частта Основни принципи на биологичната еволюция и да синтезира прочетеното в едно изречение, което да запише в тетрадката си. Прочита се на глас записаното от 3 4 души и се уточнява вярното и пълно изречение. То е приблизително следното: Еволюцията е напрекъснат и необратим процес с приспособителен характер, който засяга всички видове, протича с различна скорост и води до богато биоразнообразие. Възлага се домашна работа решаване на кръстословицата от задача 5 в рубриката Проверете и приложете наученото. Тема 59 ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА (семинар) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: обосновава значението на социалната еволюция на човека за развитието на Хомо сапиенс; проучва и анализира информация от различни източници. 2. Книга за учителя по биология и здравно образование Ц. Часовникарова и др. 17

19 Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: проучва и обработва информация от различни източници (при дадена цел); работи в екип; представя (презентира) резултатите от направено проучване по зададена тема; участва в обсъждане, като привежда аргументи и доказателства. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: история и цивилизации, 5. клас праистория, еволюция; биология и здравно образование, 10. клас антропогенеза. Контекст и дейности: подготовка и участие в семинар. Методически бележки: Предварителната подготовка и ходът на семинарния урок са описани в урока в учебника. Препоръчваме да се разработят следните три основни теми, като се подчертаят основни акценти в тях: Тема Произход и развитие на човека Фактори на антропогенезата Бъдеща еволюция на човека Акценти Естествен произход и развитие на човека на Земята. Водеща роля на социалните фактори: труд, членоразделна реч, обществена организация, мислене и съзнание. Водещо значение на науката, технологиите, комуникациите. Възможни и необходими ли са въздействие и контрол от страна на човека върху бъдещето на човешката цивилизация? Учителят оценява вложения труд и постигнатите резултати в семинара. Добре е да бъдат оценени всички ученици. По преценка на учителя темата може да бъде разработена и под формата на урок дискусия или работа по проекти. 18 Тема 63 ПАЛЕОНТОЛОГИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА (лабораторно упражнение) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: съставя описание въз основа на данни от таблица; изброява и илюстрира с примери палеонтологични доказателства за еволюцията на организмите; описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири;

20 избира и привежда подходящи примери в подкрепа на биологичната еволюция. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: изпълнява практически задачи; проучва и обработва информация от различни източници (при дадена цел); работи в екип. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма. Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: история и цивилизации, 5. клас праистория, еволюция; биология и здравно образование, 10. клас доказателства за еволюцията. Контекст и дейности: изпълнение на практически задачи; работа в екип. Методически бележки: Предварителната подготовка и ходът на лабораторното упражнение са описани в урока в учебника. Предложените задачи са препоръчителни. В зависимост от конкретната материална база учителят може да видоизмени задачите, да добави други, включително въз основа на различни групи доказателства за еволюцията. Препоръчително е учениците да работят в екип. Това произтича от предположението, че раздавателният материал е ограничен (фосили и др.). При наличие на богати палеонтологични сбирки, множество фосили, снимки и др. работата по съответните задачи може да е и индивидуална. Важно е да се борави не само с илюстративни материали, а да присъстват и естествени обекти. Необходимо е също да се припомнят и съблюдават изискванията за работа в учебната лаборатория безопасност на труда, хигиена на работното място и т.н. Учителят оценява изпълнението на практическите задачи. Тема 64 БИОРАЗНООБРАЗИЕТО РЕЗУЛТАТ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА (учебна екскурзия) Компетентности като очаквани резултати от обучението (по учебната програма): Ученикът може да: обработва информация от различни източници (при дадена цел); прилага алгоритми за наблюдение в различни условия; описва резултати от наблюдение по даден план и ориентири; представя резултати от наблюдение чрез схеми, таблици, графики, модели. Очаквани резултати от урока: Ученикът може да: изпълнява практически задачи; проучва и обработва информация от различни източници (при дадена цел); работи в екип; представя (презентира) резултати от работата си. Нови понятия (по учебната програма): няма. Допълнителни понятия, термини, закономерности: няма. 19

21 Вътрешнопредметни и междупредметни връзки: биология и здравно образование, 7. клас биологично разнообразие; биология и здравно образование, 10. клас биологична еволюция, биоразнообразие. Контекст и дейности: изпълнение на практически задачи; описване на резултати от наблюдение; работа в екип. Методически бележки: Предварителната подготовка и ходът на урока са описани в учебника. Към предварителната подготовка трябва да се добави и инструктаж за поведението, което следва да се спазва при посещението на всеки музей. Предложените задачи са препоръчителни. В зависимост от конкретните експозиции и сбирки в избрания музей задачите може да се видоизменят, а също и да се добавят нови. Важно е след екскурзията да се изработи и покаже краен продукт (изложба от рисунки, постери, филм и др.). Учителят поставя оценки върху работата на учениците в музея и изработения от тях краен продукт. 20

22 IV. ТЕСТОВЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ТЕСТОВЕ ЗА ВХОДЯЩ КОНТРОЛ Вариант 1 1. Белтъците са изградени от: А) монозахариди В) липиди Б) мастни киселини Г) аминокиселини 2. Ензимите: А) са липиди Б) се свързват с всички субстрати В) променят скоростта на биохимичните реакции Г) се разграждат в края на биохимичните реакции 3. Вид въглехидрати са: А) дипептидите В) аминокиселините Б) полипептидите Г) полизахаридите 4. Реактивната група, която притежават всички мастни киселини, е: А) аминогрупа В) кетогрупа Б) карбоксилна група Г) фосфатна група 5. Коя от следните нуклеотидни последователности НЕ може да е елемент от ДНК? А) АУГЦ В) АТТА Б) АТГЦ Г) ГГТЦ 6. Вирусите са: А) отделни молекули Б) надмолекулни комплекси В) едноклетъчни организми Г) прокариотни организми 7. Всички бактерии са: А) прокариотни В) редуценти Б) болестотворни Г) продуценти 8. Избирателната пропускливост на клетъчната мембрана се дължи на: А) полутечния фосфолипиден слой Б) постоянната температура във вътрешността на клетката В) полярните глави и неполярните опашки на липидните молекули Г) белтъчните молекули, разположени неравномерно в мембраната 21

23 9. Рибозомите: А) са мембранни органели Б) представляват комплекс от РНК и белтъци В) участват в синтезата на нуклеиновите киселини Г) се срещат само в еукариотните клетки 10. Лизозомите: А) са двумембранни органели Б) са универсални органели за прокариотните и еукариотните клетки В) съдържат смилателни ензими Г) се образуват от ендоплазмената мрежа 11. Кои структури са общи за растителната и животинската клетка? А) митохондрии В) вакуоли Б) клетъчна стена Г) центриоли 12. Коя характеристика е обща за митохондриите и хлоропластите? А) Те са двумембранни органели. Б) Присъстват както в растителните, така и в животинските клетки. В) В тях се синтезират липиди. Г) Участват в екзо- и ендоцитозата. 13. Коя от изброените структури НЕ участва в синтезата на белтъци? А) ирнк В) лизозома Б) трнк Г) рибозома 14. Ако в изкуствена среда бъдат поставени свободни рибонуклеозидтрифосфати, ензими и ДНК, служеща като матрица, ще се синтезира: А) нова молекула ДНК В) полипептид Б) РНК Г) полизахарид 15. Процесът на пренасяне на наследствената информация от ДНК върху ирнк се нарича: А) транслокация В) транспирация Б) трансформация Г) транскрипция 16. Кой фрагмент от верига на ирнк се е получил от ДНК със следната нуклеотидна последователност: ААТАТЦ? А) ААГАТГ В) УУАУАГ Б) ААЦАТЦ Г) ТТАТАГ 17. Митозата е клетъчно делене, при което хромозомният набор се: А) запазва В) удвоява Б) редуцира Г) видоизменя 18. Хромозомите са: 1. линейни структури, изградени само от ДНК 2. надмолекулни комплекси от ДНК и белтъци 3. носители на наследствената информация на клетката 22

24 4. клетъчни органели, в които се синтезират нуклеинови киселини А) 1 и 3 Б) 2 и 3 В) 1 и 4 Г) 2 и Характеризирайте нуклеиновите киселини, като попълните таблицата. Характерни белези ДНК РНК Брой на веригите в една молекула Вид на пентозата Специфична азотна база Функции в клетката 20. Изградете модел на митохондрий, като изберете и запишете съответните цифри. (Отговора въведете с НЕ повече от 7 цифри.) 1. ДНК; 2. външна мембрана; 3. вътрешна мембрана; 4. тилакоидна мембрана; 5. матрикс; 6. рибозоми; 7. строма; 8. кристи; 9. ензими; 10. хлорофил. Вариант 2 1. Биогенни химични елементи са: А) Zn, Ca, Mg, Fe В) Cu, Se, Mn, Mo Б) C, O, H, N Г) I, Co, Ag, F 2. Вид липиди са: А) аминокиселините В) мазнините Б) монозахаридите Г) нуклеотидите 3. Мономери на нуклеиновите киселини са: А) монозахаридите В) мастните киселини Б) нуклеотидите Г) аминокиселините 4. Реактивната група, която се среща във всички белтъци, е: А) аминогрупата В) кетогрупата Б) алдехидната група Г) фосфатната група 5. Коя от следните нуклеотидни последователности НЕ може да е елемент от РНК? А) АУГЦ В) УАГЦ Б) АТГЦ Г) ГГУЦ 6. Вирусите са: А) най-малките организми Б) едноклетъчни организми В) прокариотни организми Г) неклетъчни форми 23

25 7. Цианобактериите са: А) еукариоти В) редуценти Б) продуценти Г) консументи 8. Транспортът през клетъчната мембрана, осъществяван с белтъци преносители и разход на енергия от АТФ, се нарича: А) осмоза В) пасивен транспорт Б) дифузия Г) активен транспорт 9. Рибозомите: А) са немембранни органели Б) представляват комплекс от ДНК и белтъци В) участват в синтезата на липиди Г) се срещат само в прокариотните клетки 10. Комплексът на Голджи: А) е двумембранен органел Б) е универсален органел за прокариотните и еукариотните клетки В) осъществява вътреклетъчното смилане Г) образува секреторни мехурчета и лизозомите 11. Кои структури са общи за растителната и животинската клетка? А) клетъчна стена В) пластиди Б) клетъчна мембрана Г) вакуоли 12. Коя характеристика е обща за митохондриите и хлоропластите? А) Те са едномембранни органели. Б) Присъстват във всички клетки. В) Синтезират АТФ. Г) Участват в екзо- и ендоцитозата. 13. В коя от клетъчна структура се извършва цикълът на Калвин? А) клетъчно ядро В) митохондрии Б) ендоплазмена мрежа Г) хлоропласти 14. Фотосинтезата се осъществява с участието на: А) ДНК В) енергия на светлината Б) РНК Г) дихателни вериги 15. Процесът на пренасяне на наследствената информация от ирнк върху белтък се нарича: А) транслокация В) транслация Б) трансформация Г) транскрипция 16. Кой фрагмент от верига на ирнк се е получил от ДНК със следната нуклеотидна последователност: ТАТЦГГ? А) АУАГЦЦ В) УТУАГГ Б) УТУГЦЦ Г) ТАТЦГГ 24

26 17. Мейозата е клетъчно делене, при което хромозомният набор се: А) запазва В) удвоява Б) редуцира Г) видоизменя 18. Хромозомите са: 1. кръгови структури, изградени от РНК и белтъци 2. надмолекулни комплекси от ДНК и белтъци 3. клетъчни структури, носители на гените 4. носители на наследствената информация на клетката А) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и Сравнете белтъците и нуклеиновите киселини, като попълните таблицата. Характерни белези Белтъци НК Наименование на мономерите Брой на различните видове мономери Връзка между мономерите Функции в клетката 20. Изградете модел на хлоропласт, като изберете и запишете съответните цифри. (Отговора въведете с НЕ повече от 7 цифри.) 1. ДНК; 2. външна мембрана; 3. вътрешна мембрана; 4. тилакоидна мембрана; 5. матрикс; 6. рибозоми; 7. строма; 8. кристи; 9. хлорофил. ТЕСТОВЕ ЗА ИЗХОДЯЩ КОНТРОЛ Вариант 1 1. Участъци от нуклеотиди във верига на ДНК, които носят информацията за белезите на организма, се наричат: А) гени В) хроматиди Б) хромозоми Г) нуклеоиди 2. Ненаследствените изменения във фенотипа, предизвикани от факторите на средата, се наричат: А) рекомбинации В) модификации Б) мутации Г) миграции 3. Амниоцентезата е метод за: 1. предродова диагностика 2. генетично изследване на човека 3. изследване на разпространението на хромозомни аномалии при човека 4. определяне на ролята на наследствеността и на средата при формирането на белезите А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4 25

27 4. Определете вярното съответствие за генетичните аномалии и болести при човека. А) 47XY+21 синдром на Даун при момичетата Б) 47ХХ+13 синдром на Даун при момчетата В) 45X0 синдром на Шерешевски Търнър при момичетата Г) 47ХХ+18 синдром на Едуардс при момчетата 5. Запишете три особености на сперматогенезата, по които тя се отличава от овогенезата Напишете по един пример за животно с: А) пряко развитие;... Б) непряко развитие чрез пълна метаморфоза;... В) непряко развитие чрез непълна метаморфоза Единството между организмите в едно съобщество и участъка от неживата природа, който обитават, се означава като: А) популация В) биоценоза Б) екосистема Г) биосфера 8. Биоценозата включва: 1. фитоценоза 2. зооценоза 3. микробоценоза 4. микоценоза А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3 и 4 9. Според представената възрастова пирамида популацията е: А) стабилна с тенденция към нарастване Б) стабилна с тенденция към намаляване В) нарастваща Г) намаляваща 26

28 10. Екологичната пирамида от фигурата дава информация за: А) конкретните видове в хранителните връзки консументи III ред Б) броя на индивидите в отделните равнища консументи II ред В) количеството на биомасата в отделните равнища консументи I ред Г) количеството на енергията в отделните равнища продуценти 11. Организми, които образуват органични вещества от неорганични, като включват в тях енергия, постъпваща от Слънцето, се наричат: А) редуценти В) продуценти Б) консументи Г) доминанти 12. Запишете по два примера за всяка група екологични фактори. А) антропогенни фактори:... Б) биотични фактори:... В) абиотични фактори: Разпределете видовете в посочените екологични групи, като запишете съответните цифри във втората колона на таблицата. 1 водна чума, 2 маслина, 3 папур, 4 ясен, 5 бял бор, 6 смърч водолюбиви (хидрофити) влаголюбиви (хигрофити) умерено влаголюбиви (мезофити) сухолюбиви (ксерофити) 14. Определете вярното твърдение за образуването на планетата Земя. А) Планетата Земя се е образувала преди около 3 млрд. г. Б) Младата Земя е била покрита със скална маса. В) В състава на първичната атмосфера са влизали газовете CO, СН 4, H 2 S, NH 3. Г) В първичната атмосфера е имало О Микроеволюцията се осъществява в: А) популацията В) рода Б) вида Г) типа 16. За естествения отбор е вярно, че съхранява: 1. успешно размножаващи се генотипове 2. случайно възникнали адаптивни изменения 3. приспособителни изменения независимо от начина на размножаване 4. положителни изменения, резултат от генни мутации А) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4 1 kg 10 kg 100 kg 1000 kg 27

29 17. На кой етап от еволюцията на човека са представители питекантропът и синантропът? А) Хомо хабилис (сръчен човек) Б) Хомо еректус (изправен човек) В) палеоантроп (древен човек) Г) Хомо сапиенс (съвременен човек) 18. Коя преходна форма е доказателството за произхода на влечугите от земноводните? А) стегоцефал В) зверозъб гущер Б) археоптерикс Г) лабиринтодонт 19. Попълнете таблицата. Критерий за вида Морфологичен Биохимичен Екологичен На какво се основава В кои случаи НЕ може да се прилага 20. Напишете по един пример доказателство за еволюцията: А) на систематиката;... Б) на биохимията и клетъчната биология;... В) на хистологията.... Вариант 2 1. Алтернативните (различните) състояния на един и същ ген се наричат: А) хроматиди В) гени Б) хромозоми Г) алели 2. Внезапното възникване на случайни необратими изменения в наследствената информация се нарича: А) рекомбинация В) модификация Б) мутация Г) миграция 3. Методът на близнаците се използва за: 1. предродова диагностика при човека 2. генетични изследвания при човека 3. изследване на разпространението на хромозомни аномалии 4. определяне на ролята на наследствеността и на средата при формирането на белезите А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4 28

30 4. Определете вярното съответствие за генетичните аномалии и болести при човека. А) 47XY+21 синдром на Даун при момчетата Б) 47ХХ+13 синдром на Патау при момчетата В) 47ХХ+18 синдром на Шерешевски Търнър при момичетата Г) 47ХХХ синдром на Клайнфелтър при момичетата 5. Запишете три особености на овогенезата, по които тя се отличава от сперматогенезата Напишете по един пример за животно с: А) безполово размножаване;... Б) полово размножаване с външно оплождане;... В) полово размножаване с вътрешно оплождане Съвкупността от популации на различни видове, които населяват общ биотоп, се означава като: А) популация В) биоценоза Б) екосистема Г) биосфера 8. Екологичната ниша включва: 1. местообитанието, където видът живее и се размножава 2. храната, която видът използва 3. факторите на средата, при които съществува видът 4. функционалната роля на вида в биоценозата А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3 и 4 9. Според представената възрастова пирамида популацията е: А) стабилна с тенденция към нарастване Б) стабилна с тенденция към намаляване В) бързо нарастваща Г) бързо намаляваща 29