УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Р Е Ц Е Н З И Я Относно : дисертационен труд за присъждане на научна степен доктор" в УНСС. Научна спе

Препис

1 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Р Е Ц Е Н З И Я Относно : дисертационен труд за присъждане на научна степен доктор" в УНСС. Научна специалност:"организация и управление извън сферата на материалното производство" Професионално направление:3.5."обществени комуникации и информационни науки"(медии и комуникации ) Автор на дисертационния труд: Васил Велиславов Стоянов Тема на дисертационния труд: " Медийният образ на миграционната криза в Европа по примера на българските и английските електронни медии( 24 часа и The Guardian)" Научен ръководител : проф. д-р Петко Тодоров Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд, съгласно Заповед на Ректора на УНСС 862 от г. Автор на рецензията: проф. дфн Милко Димитров Петров, СУ"Св. Климент Охридски". 1. Информация за докторанта Докторантът Васил Велиславов Стоянов е представил за обсъждане своя дисертационен труд в катедра "Медии и обществени комуникации" на факултет "Икономика на инфраструктурата" в УНСС на основание чл. 9 от ЗРАСРБ, чл.30, ал.3, чл.31 от ППЗРАСРБ и чл.99, ал.2 от Правилника за учебната дейност на УНСС, Заповед 224/ г. на Ректора на УНСС. Разкриването на процедурата по защита на дисертационния труд е извършено на основание: решения на Катедрения съвет на катедра "Медии и обществени комуникации", Протокол 12/ г. и решение на Факултетния съвет на факултет "Икономика на инфраструктурата", Протокол 34/ г. 1

2 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд Дисертационният труд е в обем от 251 стр., които включват 184 стр. основен текст и 67 стр. приложения. Той се състои от увод, три глави, заключение, библиография и приложения. Библиографията съдържа 109 заглавия, от които 84 заглавия на български език, 24 заглавия на английски език и 1 заглавие на френски език. Основният текст съдържа 7 авторски таблици и 12 графики, които визуализират получените резултати от изследването. Обект на научното изследване е отразяването на миграционната криза в Европа в онлайн изданията на две популярни издания - българският в. 24 часа и английският в. The Guardian. Научното изследване обхваща период от 3 години от юни 2015г. до 2018г. Изследването има теоретичен и практико-приложен характер. Предмет на изследването е медийният образ на миграционната криза и доколко той обективно и вярно пресъздава тези събития, и водената европейска политика по този много сложен въпрос. Методология. Дисертационният труд е написан с професионална компетентност и познаване на научни изследвания по темата. Той се основава на много сложна, интегрална методология: теоретичен анализ на основни понятия и дефиниции по проблема; контент анализ на журналистически статии в онлайн версиите на две печатни издания; сравнителен анализ на медийни практики в България и Великобритания; анкета с блиц въпроси с 200 респонденти и дълбочинни интервюта с експерти. В хода на научния анализ се използват методи и индикатори, взети от медиазнанието, политологията, икономиката, международните отношения, културологията, журналистиката. Въвеждането на интегрална методология придава на научните изводи и обобщения по- убедителна аргументация. Основна работна хипотеза на докторанта е, че съществува медиен дефицит по отношение на информацията за всички ефекти, които миграционната криза оказва върху живота в Европа. Докторантът Васил Стоянов приема, че отсъства качествен, аргументиран и задълбочен публичен разговор по темата. В хода на изследването той убедително доказва своята хипотеза с проведените емпирични изследвания по няколко различни методики. Първа глава е общотеоретична, тя разглежда медиите като социална институция, комуникация и индустрия. Докторантът анализира медиите, медийните образи, природата на обществените кризи, формите и 2

3 средствата за създаване и формиране на общественото мнение. Той разглежда понятия като мигрант, бежанец, човешки права, които често не се използват, в съответствие с основното си предназначение. Васил Стоянов обръща специално внимание на новите форми на пропаганда и необходимостта от по-добра медийна грамотност сред потребителите на медийна информация. Втора глава анализира медийното съдържание по темата, което е публикувано в онлайн изданията на в."24 часа" и "Гардиан" в периода юни 2015г.- ноември 2018г. Докторантът прави анализ и сравнение на два коренно различни медийни образа на кризата, създаван от двете издания. Той е реализиран чрез хоризонтален тематичен анализ на публикациите по отделни държави и чрез контент анализ, направен с помощта на количествени и качествени показатели. Този анализ показва, че за в."24 часа" темата за бежанците не е водеща, неговите публикации създават относително коректен образ на кризата, не използват езика на омразата, но същевременно не се забелязва и емпатия към бежанците. Вестник "Гардиан" предлага много по-обективен образ на миграционната криза. Темата за бежанците е твърде важна за изданието, неговите публикации изграждат цялостен образ на кризата, в която е показан драматичния размер на трагедията, в тях има подчертана емпатия към бежанците, ясно формулирана необходимост от всеобщи усилия за справяне с този много сложен проблем. Трета глава отново е практико-приложна. Докторантът въвежда качествени, дълбочинни методи за изследване на общественото мнение, които нямат представителен характер. Той прави анкета с 200 респонденти, която съдържа 18 въпроса. те се отнасят най-вече до знанията и представите на гражданите за характера и развитието на мигрантската криза. Към тази анкета Васил Стоянов добавя и дълбочинни интервюта, проведени с шестима експерти по темата. Използването на тези два метода за качествения изследвания дава възможност за формулиране на няколко интересни научни изводи. За назрялата необходимост от: достоверност на информацията, предлагана от медиите; от журналистическо представяне на различни гледни точки към миграционната криза; от терминологична яснота, която улеснява разбирането на детайлите на кризата; от подходящ медиен език, който относително обективно пресъздава медийния образ на събитията; от обективна визуализация на миграционната криза; от експертност и знания за контекста, позволяващи на читателите да разбират проблема в глобален план; от редовно присъствие на темата в изданията и постепенно изграждане на медийния образ на мигрантската криза. 3

4 2.Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Постигнатите научно- приложни резултати в дисертацията могат да се резюмират по следния начин: - Контент анализът на медийното съдържание и медийния образ на мигрантската криза, направен въз основа на публикации в изданията: "24 часа"(100 статии) и "Гардиан"(36 статии) е професионално убедителен научен резултат. Той показва интересни тенденции за медийното отразяване на кризата. Аргументирано е, че и в двете издания отсъства език на омразата, те не си служат със стереотипни образи, които могат да предизвикат страх и паника сред медийните потребители. И двете издания поставят акцент върху политическия аспект на бежанската криза, те дават обстойна информация за нейния мащаб и глобални измерения. Терминът "мигрант" е натоварен с негативни значения в публикациите на двете издания. В "24 часа" темата за мигрантската криза е по- скоро периферна, отразена с административен и неемоционален език. Докато в "Гардиан" отразяването на кризата е с преобладаващо емоционални послания. - Анкетата с 200 респонденти, осъществена чрез 18 въпроси относно осведомеността, представянето и последиците от миграционната криза е професионално убедителен научен резултат. Тя убедително показва, че темата за мигрантската криза е важна и че тя може да има реални последици за живота в страната. Голяма част от респондентите нямат нужните познания за явлението, не познават терминологията, което им пречи да разберат правилно случващите се събития. Респондентите ясно посочват, че има потребност от по-висока експертност в медийното отразява на мигрантската криза, за да може тя да бъде правилно разбрана и осмислена. - Вторичният анализ на данни от изследвания на фондация "Отворено общество", социологическа агенция "Сова Харис" по поръчка на фондация "Фридрих Еберт" и агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на фондация "Конрад Аденауер" също е много убедителен научен резултат. Данните се отнасят за 2016г. и те представят обществените нагласи у нас по този проблем, съществуващата динамика в доверието към източниците на информация, доверието в медиите, разпространението на фалшиви новини, ролята на етичните кодекси в България и във Великобритания. 3.Оценка на научните и научно-приложни приноси 4

5 Дисертацията е актуално теоретико-приложно научно изследване, което съдържа няколко основни научни приноси: -Дисертационният труд създава алгоритъм за обективно изграждане на медийния образ на миграционната криза в национален и европейски мащаб. Той дава възможност да се разбере доколко динамиката на мигрантската криза е определяща за изграждането на нейния образ в медиите или ролята за нейното отразяване е приоритетно за самите медии. -Дисертационният труд е осъществен чрез комплексна, интегрална методология. В хода на научното изследване се използват методи и индикатори, взети от различни науки: медиазнание, медийна икономика и маркетинг, дипломация и международни отношения, медийна социология. Това разширява и обогатява неговия научен контекст, повишава професионалната му аргументация. -Дисертационният труд въвежда различни социологически методи за изследване които разглеждат този сложен проблем в няколко възможни научни контексти: в контекста на извършения сравнителен анализ на медийното съдържание на публикации в наблюдаваните две издания в хоризонтален и вертикален план; в контекста на анкета, проведена с 200 респонденти относно медийните послания на кризата у нас; в контекста на дълбочинно изследване с 6 експерти относно концептуалния образ на кризата в българските медии. Всеки от тези социологически методи надгражда медийния образ на кризата в национален и европейски план, дава възможност за задълбочени научни изводи. Дисертацията показва, че докторантът Васил Стоянов отлично познава медийните практики в България и Великобритания, и чрез извършения сравнителен медиен анализ предлага и някои решения за тяхното подобряване и развитие. Научното изложение е написано на много добър език и стил, неговата структура се отличава със систематичност и фактологична подреденост на анализа и направените научни изводи. 4.Оценка на публикациите по дисертацията Докторантът Васил Стоянов е представил 3 научни публикации и едно участие в ЕГ на НАОА при програмната акредитация в УниБит. Тези научни публикации напълно отговарят на необходимите законови изисквания. 5.Оценка на автореферата 5

6 Авторефератът подробно и цялостно отразява структурата и съдържанието на дисертационния труд. Той резюмира водещите теоретични постановки и идеи, които се съдържат в него и подробно представя неговите основни научни приноси. 6. Критични бележки, препоръки и въпроси Дисертационният труд е професионално и интересно научно изследване, което ще представлява интерес за широка читателска аудитория - експерти по електронни медии, специалисти по дипломация и международни отношения, журналисти, социолози, просветени читатели. С оглед неговата възможна публикация препоръчвам при дълбочинните интервюта групата от експерти да бъде разширена с още познавачи на проблематиката за мигрантската и бежанската криза. Имам следните въпроси към докторанта Васил Стоянов: 1. Доколко Брекзит ще окаже влияние върху медийния образ на мигрантската криза в английската преса? 2. Забелязва ли се промяна в медийния образ на бежанската криза в българската преса? 7. Заключение Като имам предвид актуалността на избраната тема за докторска дисертация, отличното познаване на този проблем в научната литература, професионално формулираните научни цели и задачи, изпозването на интегрална методология за тяхното постигане, проведените няколко емпирични изследвания, напълно убедено препоръчвам на членовете на научното жури да присъдят образователната и научна степен "доктор" на Васил Велиславов Стоянов за неговата дисертация на тема : " Медийният образ на миграционната криза в Европа по примера на българските и английските електронни медии( 24 часа и The Guardian)" с научен ръководител проф. д-р Петко Тодоров, научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство", професионално направление 3.5."Обществени комуникации и информационни науки" (медии и комуникации ). 6

7 София, 22 април 2019г. проф. дфн Милко Петров 7