НАБЛЮДАТЕЛНА ТОЧКА ПОПОВО Координати: N E Описание на наблюдателната точка Разположена е в Южна България, на хълм, в северния край на

Препис

1 НАБЛЮДАТЕЛНА ТОЧКА ПОПОВО Координати: N E Описание на наблюдателната точка Разположена е в Южна България, на хълм, в северния край на село Попово, на около 2 км източно от град Елхово. Визуално проучване на дневната миграция Регистрирани видове, В района на наблюдателната точка Попово са установени 77 вида, от които 63 вида с характер на мигриращи. Сред тях са двата вида щъркели, розов пеликан, 22 вида грабливи, и пчелояда. Реещите се видове са общо 25 вида. Сред мигриращите видове са установени световно застрашени вида Вечерна ветрушка Falco vespertinus, Белошипа ветрушка Falco naumanni, Степен блатар Circus macrourus, Египетски лешояд Neophron percnopterus. Пълен видов списък на установените мигриращи видове е представен в приложение 1.1. Численост През района са установени да мигрират общо 6469, от които 4338 са реещи се : 3264 щъркели, 161 пеликани и 913 грабливи. От не-реещите се, приоритетни в настоящото проучване, е установен, пчелоядът 798 индивида (таблица 32). Таблица 32. Численост на приоритетните за проучване видове в района на наблюдателна точка Попово по време на пролетна миграция 212 г. 234 вид обща численост март април май прелитаща черноморска популация прелитаща популация Южна България % от прелитащата черноморска популация % от прелитащата популация в ЮБ през пролетта на 212 Розов пеликан Pelecanus onocrotalus ,41,5 Черен щъркел Ciconia nigra ,21 9,1 Бял щъркел Ciconia ciconia ,67 2,3 Осояд Pernis apivorus ,18 1,8 Черна каня Milvus migrans ,3 3,4 Морски орел Haliaeetus albicilla , 1,5 Египетски лешояд Neophron percnopterus , 14,3 Орел змияр Circaetus gallicus ,75 6,3 Тръстиков блатар Circus aeruginosus ,33 3,9 Полски блатар Circus cyaneus ,33 19, Степен блатар Circus macrourus , 16,7 Ливаден блатар Circus pygargus ,63 5,7 Голям ястреб Accipiter gentilis ,41 13,5 Малък ястреб Accipiter nisus ,66 4,6 Късопръст ястреб Accipiter brevipes 1 1 5,25 2,

2 вид обща численост март април май прелитаща черноморска популация прелитаща популация Южна България % от прелитащата черноморска популация % от прелитащата популация в ЮБ през пролетта на 212 Обикновен мишелов Buteo buteo ,14 5,6 Белоопашат мишелов Buteo rufinus ,33 3,4 Северен мишелов Buteo lagopus , 2,8 Малък креслив орел Aquila pomarina ,24 1,2 Малък орел Aquila pennata ,78 4,4 Белошипа ветрушка Falco naumanni , 1, Черношипа ветрушка Falco tinnunculus ,44 14,4 Вечерна ветрушка Falco vespertinus ,69 33,3 Орко Falco subbuteo ,29 2,3 Сокол скитник Falco peregrinus ,33 11,8 Обикновен пчелояд Merops apiaster ,9 Интензивност (динамика) на прелета на реещите се в периода на изследването Сезонна динамика Сезонната динамика на прелета в района на наблюдателна точка Попово се определя от динамиката на прелета на реещите се, като най-многочислена група мигранти (фигура 336). През целия период на миграция се пет основни миграционни пика от които само един е много добре очертан. При четири от тези пикове се пода определен дял и на не-реещите се. не-реещи се реещи Фигура 336. Сезонна динамика на прелета на те в района на наблюдателна точка Попово 235

3 Сезонната динамика на реещите се е относително постоянна, като водолюбивите са представени през март и април до началото на май, а грабливите относително постоянно през целия период на наблюдение. (фигура 337). При водолюбивите се наблюдава най-висок пик в началото на миграцията 27 март и затихващи 3 пика до 14 май. При грабливите също се наблюдава понижаваща се тенденция от най-високата численост на 16 март, но с редуващи се пикове и спадове (фиг. 338). грабливи щъркели, пеликани и жерави Фигура 337. Сезонна динамика на прелета на реещите се в района на наблюдателна точка Попово грабливи Фигура 338. Сезонна динамика на грабливите в района на наблюдателна точка Попово Белият щъркел е установен да мигрира от средата на март до 1 май, с един основен пик около 27 мари един много по-малък пик в края на април (фиг 339). Малки ята розови пеликани са отчетени в началото на април, в края на април и около 1 май (фиг.339). Черния щъркел е отчитан в малки количества през периода от 16 март до 9 май. Най-висока численост е отбелязана на 25 март 8 индивида (фиг. 34). 236

4 Ciconia ciconia Pelecanus onocrotalus Фигура 339. Сезонна динамика на белия щъркел и розовия пеликан в района на наблюдателна точка Попово Ciconia nigra Фигура 34. Сезонна динамика на черния щъркел в района на наблюдателна точка Попово Миграцията на обикновения мишелов в района е слаба, под 1 индивида на ден. Най-високи стойности са отчетени на 16 март над 12 индивида и на 26 март над 4 индивида (фиг. 341). Малкия креслив орел е наблюдаван в периода 25 март 27 април (фиг. 342). Само на четири дати количеството му е превишавало 5 индивида на ден, като максимума е отчетен на 26 март 17 бр. Миграцията на осояда е с пик на 14 май 2 индивида (фиг. 342). 237

5 Buteo buteo Фигура 341. Сезонна динамика на обикновения мишелов в района на наблюдателна точка Попово Pernis apivorus Aquila pomarina Фигура 342. Сезонна динамика на осояда и малкия креслив орел в района на наблюдателна точка Попово От блатарите тръстиковия блатар е отчитан най-често при наблюденията от 16 март до 2 май, преминали са между 1 и 3 на ден (фиг. 343). Ливадни блатари са отчетени в периода 15 април 22 април не повече от една птица на ден. Египетския лешояд е наблюдаван на 2 април. 238

6 Circus aeruginosus Neophron percnopterus Circus macrourus Circus pygargus Фигура 343. Сезонна динамика на видовете блатари в района на наблюдателна точка Попово Прелет на пчелояди е наблюдаван в периода 26 април 12 май (фиг. 344), като пиков ден е 9 май с почти индивида. 25 Merops apiaster Фигура 344. Сезонна динамика на пчелояда и бреговата лястовица в района на наблюдателна точка Попово Дневна динамика Дневната динамика се определя от най-многочислената група реещите се. Отчетен е сутрешен пик, найвисок в 11 ч и следобеден пик в 14 часа. (фигура 345-А). Дневната миграция на реещите се се определя от дневната динамика на прелета на белия щъркел със силно изразени максимуми в 9, 11 и 14 часа (фигура 345 Б). 239

7 общ брой мигриращи А/ час грабливи щъркели, пеликани и жерави Б/ час Фигура 345. Дневна динамика на прелета на мигриращите на наблюдателна точка Попово В протежение на миграционния сезон дневната динамика на прелета се различава. През март се наблюдават характерни за цялостната миграция пикове в 9, 11 и 14 часа, но през април прелетът е най-интензивен в периода 1-11 часа, а през май в 11ч и в по-малка степен в 14 часа. (фиг. 346). брой мигриращи март април май час Фигура 346. Дневна динамика на прелета на мигриращите по месеци на наблюдателна точка Попово 24

8 Над 5 м летят само в обедните часове 13 ч. (фиг. 347). От до 5 м са отчетени 3 добре различими пика в 9, 11 и 14 часа. Под м са регистрирани предимно в сутрешните часове 1 ч. <m >5m >5m час Фигура 347. Връзка между дневната динамика на прелета на реещите се в района и височинните диапазони в които те летят Височинно разпределение на прелитащите реещи В зависимост от височината на полета, прелитащите над и около наблюдателната точка за проследяване на миграцията, са разгледани в три височинни пояса: -.м.; -5 м.; над 5 м., както е описано в методиката. Според събраните данни по време на пролетната миграция не-реещите масово са преминали в ниския височинен пояс 99%. Реещите са отчетени в средния височинен пояс 7% и в ниския височинен пояс 25%. (таблица 33). Като цяло миграцията на на точка Попово е преминала в ниския и средния височинен пояс (фиг.348). Над 5 м са преминали 198. Таблица 33. Височинно разпределение на прелитащите реещи се % от брой брой нереещи се височинен брой % от всички реещите реещи се диапазон мигранти мигранти се мигранти % от нереещите се мигранти <m , , ,1 >5m , ,2 11,5 >5m 198 3, 188 4,3 1,4 височина >5m не-реещи реещи >5m <m Фигура 348. Разпределение на мигриращите по височинни пояси на наблюдателна точка Попово 241

9 При по-подробен преглед на предпочитаната височина на прелет се установява, че не-реещите се (основно пойни ) се разпределят в по-голямата си част в пояс по-ниско от 3 м., а реещите се, които летят в найниския височинен пояс летят основно на височина между 5 и 15 м (фигура 349). не-реещи се реещи се височинен пояс >5m >5m 15-m 5-15 m 3-5 m <3 m Фигура 349. Височинно разпределение на мигриращите на наблюдателна точка Попово минимална височина средна височина максимална височина височина (m) час Фигура 35. Височина на полета на мигриращите реещи се в рамките на деня по време на есенна миграция В протежение на миграционния сезон на максимална височина са преминали в сутрешните часове 1 ч и в следобедните часове 15 часа. Средната височина също има слабо забележими пикове в тези части на деня, но като цяло стойностите са под м (фиг. 35). Разпределени по месеци, отчетените са преминали най-много в ниския височинен пояс през април и май, а през март най-голяма част от те е преминала в пояса -5 м. фиг. 351). 242

10 март април май >5m >5m <m >5m >5m <m >5m >5m <m А/ общ брой мигриращи март април май >5m >5m <m >5m >5m <m >5m >5m <m Б/ грабливи щъркели, пеликани и жерави Фигура 351. Численост и височина на полета на мигриращите по месеци по време на пролетна миграция Миграционни потоци По време на есенната миграция в района на наблюдателна точка Попово са отчетени различни направления на полета на реещите. Въпреки това като основни в миграцията на реещите се през района се очертават направленията юг-север (47,3%) и югоизток - северозапад (за 3,5% от мигрантите), (таблица 34, фиг. 352). Нереещите показват различие във второстепенното направление, то е от запад на изток. Таблица 34. Основни направления на прелета на реещите се на наблюдателна точка Попово основна посока брой хищни % хищни брой водолюбиви % водолюбиви общо реещи % общо реещи се S N 459 5, , ,3 SE NW , , ,5 SSW NNE 27 3, 33,8 58 1,3 SW NЕ 36 3,9 13 2,6 37,9 W Е 47 5,2 84 2,1 65 1,5 243

11 WNW W NW NNW N NNE NE ENE E WSW ESE SW SE SSW S SSE А/ общо мигранти WNW W NW NNW N NNE NE ENE E WNW W NW NNW 1 N NNE NE ENE E WSW ESE WSW ESE SW SE SW SE SSW S SSE SSW S SSE реещи Б/ В/ не-реещи Фигура 352. Основно направление на прелета на на наблюдателна точка Попово През март основното направление е юг-север, а второто по значимост от югоизток на северозапад (фиг. 353). През април основните направления са същите (юг-север и югоизток-северозапад) на почти равностойни по стойности на преминалите. През май основното направление югоизток северозапад е по-добре представено от направлението юг-север. WNW W NW NNW 1 1 N NNE NE ENE E WSW ESE SW SE Фигура 353. Връзка между основното направление на прелета на те и сезонната динамика на наблюдателна точка Попово 244 SSW SSE S март април май

12 Пространствено разпределение на мигриращите Основната част от те са регистрирани да прелитат над и източно от наблюдателната точка, в направления юг север и югоизток северозапад (раздел ІІ.4, карта 24). Установени са предпочитани места за набиране на височина и ловуване навсякъде около наблюдателната точка, но най-много - източно от наблюдателната точка, над откритите територии (раздел ІІ.4, карта 25). Зависимост от метеорологичната обстановка За периода на проучването на миграцията е направена справка преобладаваща посока на вятъра, отчетена на всеки час. Преобладаващи през сезона са ветровете са от N югозапад (фигура 354). През по-голяма част от проучването NNW 8 ветровете са били равнопоставени в другите посоки от NNE североизток, от изток, от югоизток, от юг и от запад. NW 6 NE Най-голям брой мигранти е отчетен при преобладаващите WNW 4 ENE ветрове от североизток, изток и запад. (фигура 355-А). 2 Относително голям брой са прелетели и при посока на вятъра от северозапад и изток-североизток. W E При реещите мигриращи се запазва цялостното разпределение на зависимост от посоката на вятъра (фигура 355- Б). WSW SW SSW S SSE SE ESE брой часове Фигура 354. Посока на вятъра по часове на наблюдателна точка Попово през пролетта на 212 г. WNW W NW NNW N NNE NE ENE E WNW W NW NNW N NNE NE ENE E WSW ESE WSW ESE SW SE SW SE SSW S SSE SSW S SSE общо мигриращи реещи се А/ Б/ Фигура 355. Зависимост между посоката на вятъра и числеността на реещите и нереещите на наблюдателна точка Попово 245

13 Не-реещите се летят най-масово при сила на вятъра от 1 до 3 по скалата на Бофорд, т.е. от тих до лек вятър (фиг. 356). 7 Доста силен вятър 6 Силен вятър 5 Разхлаждащ вятър 4 Умерен вятър височина >5m 3 Лек вятър 2 Лек ветрец 1 Тих вятър Безветрие >5m <m брой нереещи се Фигура 356. Зависимост между на числеността на мигриращите нереещи се по височинни пояси и силата на вятъра на наблюдателна точка Попово Основната част от реещите се летят при тих вятър и лек ветрец (фигура 357), а също и при умерен вятър. При тих вятър повечето летят на височина 5 м. (фигура 358). При лек ветрец има и малка част от те които се издигат на над 5 м. общ брой реещи се 7 Доста силен вятър 6 Силен вятър 5 Разхлаждащ вятър 4 Умерен вятър 3 Лек вятър 2 Лек ветрец 1 Тих вятър Безветрие Фигура 357. Зависимост между на числеността на мигриращите реещи се и силата на вятъра на наблюдателна точка Попово височина 7 Доста силен вятър 6 Силен вятър 5 Разхлаждащ вятър 4 Умерен вятър 3 Лек вятър 2 Лек ветрец 1 Тих вятър Безветрие >5m >5m <m брой реещи се 246 Фигура 358. Зависимост между на числеността на мигриращите реещи се по височинни пояси и силата на вятъра на наблюдателна точка Попово

14 Температурата в приземния слой по време на пролетната миграция през 212 г. варираше през март между 2 и 22 о С, през април между -1 и 29 о С, а през май - между 13 и 33 о С. В средата на март при започване на полевите проучвания в района имаше снеговалеж и почти зимни условия. Използване на района за стациониране и нощуване от реещи и други приоритетни видове В близост до наблюдателната точка има микроязовир, който прилича водолюбиви да кацат и да почиват там по време на миграция основно чапли, корморани, патици, но също и лебеди, черен и бял щъркел. Малки ята бели щъркели са установявани няколкократно да нощуват в близост до язовира. Изводи На наблюдателната точка Попово дневната миграция на те е слабо интензивна, но сравнително поинтензивна в сравнение със съседните наблюдателни точки. През района са установени да мигрират общо 6469, от които 4338 са реещи се : 3264 щъркели, 161 пеликани и 913 грабливи, включително два световно застрашени вида - вечерна ветрушка Falco vespertinus, белошипа ветрушка Falco naumanni, степен блатар Circus macrourus и египетски лешояд Neophron percnopterus. Характерът на миграцията се определя основно от характера на миграцията на реещите се. Дневната динамика на прелета показва интензивна миграция в предобедните и ранните следобедни часове. Повечето летят на височина под м (основно пойните) и на височина между и 5 м. (повечето реещи се ). Основното направление на прелета в района на село Попово е юг север и югоизток северозапад. Наблюдателната точка е разположена в съседство със защитена зона Западна Странджа. Макар да не е отчетена интензивна миграция, настоящото проучване предоставя нова информация за миграцията през защитената зона и следва в стандартният формуляр да бъдат допълнени новите данни. 247