Георги Арнаудов (1957) е роден в София

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ на дисертационния труд на КАЛИНА АНАТОЛИЕВА КРЪСТЕВА-ТИЙКЪР, докторант в НМА Проф. Панчо Владигеров, Инструментален факултет, катедра Струнни инструменти, на тема Някои проблеми във връзка със стила, формата и виолончеловата техника при интерпретацията на пиеси за виолончело соло и за виолoнчело и пиано от български композитори: Марин Големинов, Петър Христосков, Емил Табаков, Румен Бальозов и Георги Арнаудов, за присъждане на образователна и научна степен доктор Рецензент: проф. д.изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова, Нов български университет, Институт за изследване на изкуствата БАН Дисертационният труд на Калина Кръстева-Тийкър е свързан с интерпретационния анализ на произведения за виолончело соло и за виолончело и пиано от български композитори от различни генерации, с ярко изразен авторски стил и подход към камерно-инструменталната музика. Това са: Марин Големинов Прелюд за виолончело и пиано, Петър Христосков Ария и Фантазия за соло виолончело, Емил Табаков Бис за соло виолончело, Румен Бальозов Бестиарий I и II за виолончело и пиано, и Георги Арнаудов соловите Борхес фрагмент (Ритуал III) и Химн. Интерпретационните проблеми са изведени във връзка със спецификите на стила на всеки автор и в конкретните творби, с музикалната форма на пиесите и използваната виолончелова техника. Изборът на тези произведения е аргументиран от художествените им качества, които са ги превърнали в представителен концертен репертоар, с успех се изпълняват и в чужбина от български и чуждестранни музиканти. Те са репертоарни и за авторката на дисертационния труд и това ѝ дава възможност да ги осмисли и от гледна точка на собствения си опит и изграден професионален вкус на изпълнител. Както самата посочва, тя ги е представила премиерно в България и в чужбина, осъществила е и записите им, а някои от творбите са ѝ посветени. Същевременно всички разглеждани произведения са включени в работата ѝ с австралийски студенти от музикалните департаменти на двата университета в Мелбърн (Melbourne Conservatorium of Music и Monash University) и този 1

2 в Камбера (Australian National University). В педагогическата си практика тя апробира аналитичните си наблюдения в текста и успешно вгражда българската музика в диалогичното наднационално поле на съвременния репертоар за виолончело и това е безспорен и го извеждам като особено важен принос на дисертационния ѝ труд. Дисертантката подчертава, че пропагандирането на българската музикална култура зад граница е дълг на всеки български изпълнител. Амбицията ѝ да осъществи превод на дисертационния текст на английски език ще бъде още една успешна стъпка в тази посока. Тук е мястото на подчертая и един друг основен принос на дисертационния труд на Калина Кръстева-Тийкър той се вписва в поредицата изследвания, посветени на българската музика и конкретно на опуси, които са доказали своята жизненост и са станали репертоарни. Разглеждането им в контекста на процеси в българската музика и музикалния ХХ и ХХI век, както и мястото им в творчеството на отделните композитори, дава възможност за осъществяване на многостранен и задълбочен анализ и на музикалния им език от гледна точка на стиловите, естетическите и музикалнотехнологичните специфики във всяка една творба. Всъщност това са предметът и задачите, които дисертантката си поставя: разглеждането на интерпретационните проблеми, които тези произведения поставят във връзка с особеностите на стила, формата и виолончеловата техника. Същевременно времевото и поколенческо съвпадение или отдалеченост като периоди на написване създава една лаконична картина, проследяваща процесите в решенията на авторите, посветили търсенията си на краткия, но концентриран изказ чрез виолончелото. Структурата на текста следва поставените задачи и използваните аналитични подходи. Дисертационният труд се състои от 92 стр. с нотни примери. Структуриран е в 6 глави. Първата глава е посветена на камерната музика за виолончело соло и за виолончело и пиано, въведена в съвременния контекст на българката музика през шестте десетилетия, в които са написани разглежданите творби. Коректно посочени са авторите, които очертават профила на тази насока в българската музика. Сред тях са: Димитър Тъпков, Димитър Христов, Симеон Пиронков, Милчо Левиев, Николай Стойков, Eмил Табаков, Пламен Джуров, Божидар Спасов, Любомир Мицев, Петър Петров, Владимир Панчев, Румен Бальозов, Георги Арнаудов... Музиката им се разглежда като пример за индивидуален подход към наблюдаваните жанрови модели, който осмисля и интерпретацията на утвърдените исторически жанрови форми: в едни случаи чрез придържане към жанровите рамки, в други с използването им само като код, който е 2

3 може да бъде конкретизиран от авторската свобода и фантазия. А в редица от пиесите образното заглавие определя техния свободен асоциативен характер. По думите на дисертантката, тази формулировка на подходите към жанровите модели кореспондира почти изцяло с разглежданите в настоящото изследване заглавия, които са в териториите на прелюда, арията, фантазията, капричиото, ритуала, химна, анималистичните портрети. Вдъхновени са или от самостоятелната едночастна изповед, или са обединени в цикъл (двучастен и многосъставен). Всяка от следващите глави е посветена на конкретно произведение или произведения от един композитор, като анализът е осмислен в полето на авторовия стил. За целта са въведени и кратки биографични данни, а анализът е насочен към извеждане на специфики, които са формиращи за конкретната камерно-инструментална сфера в българската музика. Принципът на въвеждане на творбите е хронологичен. Така във втората глава Марин Големинов живот и творчество, структурен и интерпретационен анализ на Прелюд за виолончело и пиано обект на музикалноформален и интерпретационен анализ е Големиновият Прелюд, разгледан като пример за едно от първите произведения в този жанр (преди него Панчо Владигеров е написал своя Елегичен романс, 1917, и Филип Кутев Малка пиеса, 1945), което трасира важни тенденции, свързани с композиционните особености и използването на виолончелото. Подчертан е специалният интерес на композитора към струнните инструменти и специално към виолончелото. Написан е от вече зрелия творец Големинов, автор на балета Нестинарка и Старобългарски квартет 3, започнал работата си и над Пет скици за струнен квартет и Концерт 1 за виолончело и оркестър, а през същата 1947 година създал и Втория си духов квинтет, както и Прелюд, ария и токата за пиано и симфоничен оркестър (в първия вариант без Арията). Дисертанката проследява връзките между Прелюда и останалите творби, извежда черти от неповторимия Големиновски стил, които се откриват в диалогичната по структура фактура (Нели Кулаксъзова), във фрагментарното мозаечно изграждане на изказа (Румяна Апостолова), в характера и развитието на тематизма, във връзката с българския фолклор. Калина Кръстева-Тийкър се опира на съществуващата литература, която е проучена щателно и е въведена коректно не само като цитирани заглавия, но и като идеи, които тя коментира и сполучливо надгражда в текста със своите наблюдения относно композиционно-структурните особености и инструменталните похвати. Специално се спира на авторовите указания, които са знакови за динамиката на формата, за извеждането в интерпретацията на острите обрати на драматургията, емоционалната 3

4 експресия на изложението, прорязвано от втурващи се, типично концертни като изказ редове. Те са свързани най-вече с фолклорното наклонение в творбата. Звучащи импровизационно (всички с указание ad libitum), тези моменти, сякаш са изтръгнати от разнообразната палитра на народното музициране. Като забележителна и изключително новаторска за този период от развитието на българската музика идея тя посочва инструменталните предизвикателства отлично владеене на техниката на лява и дясна ръка, съвършено и многообразно звукоизвличане в много широк диапазон на виолончелото (всеки, който се е докосвал до живото слово на Марин Големинов, знае неговата крилата фраза за добър виолончелист:...като свири чак пее! ), което създава единство в потока на контрастни съпоставяния, на импровизационни и кантиленни моменти (чрез осмисляне на паузите, на ролята им като фактор в изграждането на драматургията). Дисертантката е осъществила премиерата на Прелюда в Лондон в рецитал с италианската пианистка Фиамета Тарли. В третата глава Петър Христосков творческа биография и произведения за виолончело интерпретационни проблеми на Ария и Фантазия за соло виолончело, цикълът е разгледан в контекста на инструменталното мислене на автора, определено от неговата изпълнителска изява като цигулар. Композиторът е автор на няколко произведения за виолончело, сред които е и една от най-популярните му творби, репертоарната Фантазия за соло виолончело, оп. 15 (1964). Създадена като задължителна пиеса за Четвъртото общобългарско състезание за инструменталисти и посветена на проф. Здравко Йорданов, тя е и едно от първите произведения за соло виолончело в българската музика (след Сонатата на Константин Илиев). Неслучайно концертната пиеса е обект и на теоретични изследвания, които Калина Кръстева-Тийкър познава и коментира. Водеща в нейния анализ е музикалната конкретизация на жанра фантазия с нейната тематична контрастност в петте основни дяла, вариационност и вариантност по отношение на тематизма и съответстващите инструментални похвати, включително импровизация в народен стил, която темброво наподобява на звученето на гъдулка, и т.н. Авторката изтъква, че посочените в анализа характеристики съответстват на определението на проф. Томи Кърклисийски свобода в езика, стила и строежа му ориентация към гранични... експресивни похвати, свободно натрупване на теми и моменти, понякога силно контрастни, а в други случаи развити преимуществено вариационно и с импровизационен замах. За разлика от Фантазията, създадената 35 години по-късно Ария остава повстрани от вниманието на изследователите. Изпълнена е за първи път в България на 14 4

5 май 2002 г. от Анатоли Кръстев в концерт, посветен на 85-годишнината на композитора. Направен е задълбочен анализ на пиесата като пример за зрялото творчество на Христосков с неговата кантиленност и импровизационност, създаващи атмосфера на фолклорни, но без конкретни заемки. Арията е замислена като първа част от цикъла и това определя близостта ѝ с Фантазията. Калина Кръстева е осъществила студиен запис на цикъла за Радио MBS Мелбърн. В четвъртата глава Емил Табаков композиционни и интерпретационни особености на Бис за соло виолончело, пиесата е разгледана като израз на концертността в творчеството на Емил Табаков, свързана и с майсторското му владеене на контрабаса. Виолончеловите му творби са няколко. Освен тази пиеса и Концерта за виолончело и оркестър, съществува и една редакция на Анатоли Кръстев на Концерта му за контрабас (за виолончело и оркестър). Ефектната, майсторски написаната бравурна пиеса Бис за соло виолончело Аllegro moderato (1982), която е посветена на 35- годишнината на Анатоли Кръстев, е своеобразен негов музикален портрет. Калина Кръстева-Тийкър проследява използваната колажна техника и репликите към различен музикален материал, които определят и многообразните инструментални подходи началото на Прелюда на Третата Партита за соло цигулка BWV 1006 на Йохан Себастиан Бах е лайтмотив в творбата. Оригиналът на Бах е в ми мажор и тръгва от трета октава. В Бис на Табаков той е модифициран в до минор, започва (не с пауза като оригинала) от тона до от голяма октава, който властва в партитурата от началото до самия край (а това е друга виолончелова реминисценция, която също прониква в тъканта на творбата и получава по-нататък развитие проблясък от Концерт 1 за виолончело от Дмитрий Шостакович). А същевременно звучи като въпрос (деформиран Бах) и отговор (Табаков втори такт). Дисертантката разглежда присъствието на виртуозността на различни нива бързи темпа, причудлива смесица от редуващи се различни тактови размери, ритмика, темброви находки, пасажна техника, разнообразни щрихи и определя пиесата като блестящо капричио. Като впечатляващ солистичен бис в подкрепа на своя анализ Калина Кръстева-Тийкър включва и отговорите на композитора Емил Табаков за текстовите, музикалните опори в неговото творчество, отношението му към жанровете и тяхното преосмисляне, и към изпълнителите като вдъхновение за неговото творчество. Петата глава е посветена на енциклопедичното вглеждане на Румен Бальозов в Бестиарий I и II за виолончело и пиано Румен Бальозов параметри на творчеството му. Творби за виолончело. Особености, проблематика в изпълнението на Бестиарий I и II за виолончело и пиано. В творчеството на Румен Бальозов виолончелото има 5

6 специално място, самият той е виолончелист. Посочени са поредица от творби, които наред със струнните му квартети и други ансамбли са представителни за българската камерната музика. Тя изтъква, че всички те показват пристрастието на композитора към инструмента, към неговия тембър, абсолютното познаване и използване на неговите технически и изразни възможности. Бестиарий I и II за виолончело и пиано са създадени през 1988 година. Разгледани са като проекция на характерните и за инструменталното му творчество игрово начало и театралност в трактовката на утвърдени жанрови модели. Произведението прозвучава за първи път през 1993 година, с изпълнители Калина Кръстева виолончело, и Румен Крумов пиано. Заглавията на пиесите в двата цикъла са израз на композиторското въображение, в тях смешното понякога се оказва, че е гротеска, както подчертава и самият композитор. А в Бестиарий алегорията (идваща от жанра на това средновековно алегорично литературно произведение, в което героите са животни) е кодът към неговия замисъл и музикалното му реализиране. Калина Кръстева-Тийкър анализира всяка пиеса, като детайлно се спира на технологичните похвати, чрез които съдържанието се превръща в музикален образ. Анализите ѝ са важен щрих към аналитичната рефлексия към музиката на Бальозов, съответно и към съвременната камерна музика. Те се отнасят и към поглобални теми, свързани с посмодернистични композиторски подходи в българската музика, а при Бальозов с метафоричност и алегоричност на израза, смесването в изкуствата и с науката, с колажния му музикален език и прочее. Аргументи можем да открием и в отговорите на Румен Бальозов на същите въпроси както при Табаков. Направените три кратки интервюта с Табаков, Бальозов и Арнаудов, са много любопитни и в бъдеще могат да бъдат обект на по-разширен коментар. Бальозов изтъква, че не си представя конкретен изпълнител, че не пише специално за някого, с цел посвещение. Това го освобождава и в композиторските му проекти понякога откриваме странни решения, които остават и за изпълнителите загадка. Чрез анализа на музиката на Бальозов създаваме представата и за това какъв трябва да бъде неговият изпълнител. И това може да бъде проследено в Бестиарий. Обект на шестата глава са две творби на Георги Арнаудов Георги Арнаудов Творчески път и композиционни търсения. Интерпретационен анализ на творбите: Ритуал III (Борхес фрагмент) за соло виолончело и Химн за соло виолончело. Калина Кръстева-Тийкър е тясно свързана с музиката на Георги Арнаудов. За да изведе характеристиките на тези произведения, тя прави обзор на неговото творчество, като се стреми да очертае основни стилови и естетически насоки, които разкриват същностни 6

7 особености на неговия музикален език. От решаваща важност са отличаващите ги текстови, ритуални, музикални и визуални опори. Ритуалното посвещение е изведено като белег на цялото му творчество, както и на така озaглавените негови произведения. Към тях дисертантката приобщава и Химн за соло виолончело, изтъквайки същото образно, смислово и изразно наклонение, затова тя го възприема като Ритуал V. От друга страна, в творчеството на Арнаудов виолончелото също заема специално място като дълбоко проникнал в инвенцията на композитора тембър. Двете пиеси са осмислени от гледна точка на работата със звука нещо много присъщо на музиката на Арнаудов независимо от конкретните задачи, които си поставя. Отношението му към звука като формообразуващ може да бъде проследено и в неговите публикации теоретични и публицистични, в интервютата, както и в отговорите му в настоящия дисертационен труд. Ритуал III (Борхес фрагмент) за соло виолончело е създаден през 1992 година, посветен е на Калина Кръстева. Тя осъществява първото му изпълнение през 1993, а през 1998 запис за Гега НЮ. Звуковата чувствителност, намираща се на ръба на прехода между Ренесанса и барока, като най-близка до енциклопедичния език на Борхес, по думите на композитора създава звукова картина на мистична безкрайност. В анализа внимателно са проследени звуковите опори, които очертават звуковото поле с характерния за Арнаудов лаконичен изчистен изказ. Калина Кръстева много точно е усетила движението, което определя драматургичния профил звуковото натрупване е вълново. Както тя подчертава, задачата на интерпретатора е вдъхновяваща, но сложна при разгръщането на минималистичния по характер музикален материал, което достига сякаш до един въображаем акорд, резониращ като хармонична схема в творбата. Химн за соло виолончело, с посвещение На Калина и Клио, е написан през 1999 година (с която е датирана и пиесата Келс за соло виолончело). Премиерата му като студиен запис е осъществена 15 години по-късно в Мелбърн, Австралия. Тук в звуковата формула е закодиран античен текст от първото хилядолетие пр.хр., химн към Богинята-майка като израз на сътворението. В наблюденията си дисертантката стига до извода, че прозрачната фактура, репетативността на моделите и пестеливото им развитие около един централен тон опяване около тона ре, създават асоциации с бароковите юбилации, които в пиесата донасят като че ли духа на мотета, прорязван от отгласи на антифонното хорово пеене, и това определя и стилово изпълнителския прочит на творбата. 7

8 В заключението са изведени някои по-общи наблюдения, посочени са пет приносни насоки, които точно обобщават направените изводи в конкретните анализи. Цитираната литература включва 61 печатни и електронни издания, интернетстраници, на български и на латиница. Посочени са нотните издания на разглежданите творби и записите им на компактдиск. Авторефератът убедително резюмира съдържанието на дисертационния текст. Обобщавайки, ще подчертая, че дисертационният труд на Калина Кръстева- Тийкър е посветен на представителни инструментални образци в българската музика. Осъществен е задълбочен интерпретационен анализ. Изпълнителската проблематика е разгледана в контекста на индивидуалните стилови, структурни и фактурни особености на творбите (принос 1). За първи път тези творби се осмислят в контекста на някои процеси в развитието на камерните жанрове в българската музика в средата и втората половина на XX век (принос 2). Всички анализирани творби са изсвирени от дисертантката на сцена или в звукозаписно студио, а двете пиеси на Георги Арнаудов са специално посветени на нея. На 9 от 14-те заглавия е осъществила премиери и записи в България, а на останалите 5 в чужбина (принос 3). Включването на творбите в педагогическата ѝ практика популяризира българската музика в наднационален съвременен контекст (пример 5). Темата е перспективна и може да бъде разгърната в различни посоки. Една от които е например е отношението на чуждестранните студенти на дисертантката към тези творби, какво място имат тези произведения в репертоара, който те овладяват и т.н. Приветствам заявената амбиция текстът да бъде преведен на английски език. Във връзка с дисертационния текст има 2 публикации. Препоръчвам текстовете за Табаков, Бальозов и Арнаудов също да бъдат публикувани като по-голяма студия или като отделни статии. Въз основа на всичко казано дотук, убедено предлагам да бъде присъдена на КАЛИНА АНАТОЛИЕВА КРЪСТЕВА-ТИЙКЪР за дисертационния ѝ труд на тема Някои проблеми във връзка със стила, формата и виолончеловата техника при интерпретацията на пиеси за виолончело соло и за виолoнчело и пиано от български композитори: Марин Големинов, Петър Христосков, Емил Табаков, Румен Бальозов и Георги Арнаудов, образователната и научната степен доктор. София, октомври Подпис: