О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на двадесет и втори февру

Препис

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Врачева въззивно наказателно частно дело номер 76 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази: Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК по повод депозиран частен протест от прокурор от СП- С. срещу определение година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. 1252/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът служебно е констатирал процесуални нарушения за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В частния протест срещу определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, депозиран от прокурор от СП се навежда, че неправилно СНС е приел, че са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения свързани с нарушаване правото на защита на обвиняемо лице. Прокурорът излага твърдения, че по отношение на първото посочено от съда нарушение, а именно липсата на посочено място на извършване на престъплението по чл.321 от НК по отношение на подсъдимия -Г. Е. Б., което съда е констатирал, както в обвинителния акт -лист -24 и 66, така и в постановлението за привличане като обвиняем от г. действително в началото на диспозитива не е посочено това място на извършване на престъплението. Същевременно обаче в края на диспозитива, след изброяването на имената на участниците и другия ръководител на групата изрично е посочено мястото на извършване на престъплението - [населено място], макар и съотнесено към вторичната престъпна дейност на организираната престъпна група. Според прокурора в случая става въпрос не за отстранимо нарушаване на процесуалните права свързано с непълнота в обвинението, а за непрецизното му изписване от чисто граматическа гледна точка, което би могло да се третира, като очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.248 а от НПК и би следвало да се отстрани в хода на разпоредителното заседание, а не чрез прекратяването на съдебното производство. В подкрепа на своята позиция прокурорът е отбелязал, че няма как правата на този подсъдим да са били нарушени тепърва с последното му привличане като обвиняем от г. и внесения в последствие обвинителен акт относно това обстоятелство - мястото на извършване на престъплението, т.к. в цялото провеждано преди това наказателно производство в досъдебната му фаза и при всички привличания в качеството на обвиняем и внасяни два пъти в СНС обвинителни актове по същото наказателно производство на подс. Г. Е. Б. изрично е посочвано като място на извършване на престъплението по чл. 321 от НК винаги едно и също - [населено място] и това не е нито ново, нито неизвестно за него и защитата му обстоятелство, което да е довело до затрудняване и упражняване правото му на защита.

2 По отношение на второто посочено основание за прекратяването и връщането на делото в СП, а именно липсата на постановление за частично прекратяване по отношение на същия подсъдим Г. Е. Б. относно формата на изпълнително деяние образувал на чл. 321, ал.1 от НК, която липсва в последното му привличане в качеството на обвиняем и в последния внесен в СНС обвинителен акт, което според първоинстанционния съд също води до нарушаването на правата му, прокурорът излага съображения, че е необосновано и незаконосъобразно. В подкрепа на своята позиция прокурорът е изтъкнал на първо място, че няма спор при предишни привличания на този подсъдим Г. Б., същия е бил подведен под наказателна отговорност и за такава форма на изпълнително деяние - образувал, наред с ръководил ОПГ. Последното актуално привличане в качеството на обвиняемо лице е с постановление на следователя, водещ разследването от г. В предявеното обвинение на Г. Б. тази форма на изпълнителното деяние не се съдържа като на подс. Б. е предявено обвинение само за ръководене на ОПГ. Според прокурора в правомощията на прокуратурата е да прецени, какво да бъде обвинението срещу всяко обвиняемо лице и да внесе обвинителен акт за деянията, за които са налице доказателства. В случая очевидно прокурора, изготвил акта, е преценил, че събраните в досъдебната фаза доказателства могат да послужат за едно обосновано и обезпечено с доказателства обвинение само за ръководене, но не и за образуване на ОПГ. Прокурорът е изразил становище, че при това положение не би следвало да се изготвя постановление за частично прекратяване т.к. става въпрос за едно и също наказуемо престъпление по чл. 321 от НК, за което е налична само едната от двете възможни форми на изпълнително деяние, в случая на ръководене. Прокурорът прави искане до въззивината инстанция да отмени протоколно определение от година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. 1252/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е върнато делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подс. Б. като неправилно и незаконосъобразно. Въззивното производство е образувано и по повод озаглавен протест- сигнал от подс. М. Б. И. чрез защитника А. Н. Ж. - адвокат от САК, с който сигнал се прави искане, до въззивния съд, за отхвърляне изцяло като неоснователен подаденият частен протест срещу определение от г. на СНС по НОХД 1252/2018 г. Адв. Ж. прави искане до въззивната инстанция да потвърди изцяло постановеният съдебен акт като правилен и постановен в съответствие на процесулания и материания закон и при пълно и точно обсъждане на фактите и връзките между фактите с цел провеждане справедлив и безпристрастен съдебен процес, при който процес, страните да не бъдат лишени от правото си на защита чрез допускането да бъде внесен в съда един неясен и непълен по време, място, правна квалификация и изпълнително деяние негоден за целите на наказателния процес обвинителен акт. Адв. Ж. излага съждения, че с настоящето наказателно производство се нарушават законните права и интереси на подсъдимите лица, тъй като същото се провежда извън разумния срок. Въззивното производство е образувано и по повод постъпила жалба от подс. Р. Р. Н. чрез защитника си адв. С. И. Г. срещу определение от година по НОХД 2072/18 година по описа на СНС, с която жалба се прави искане до въззивната инстанция, след анализ на събраните материали по наказателното производство до момента на основание чл. 250 от НПК въззивният съд да прекрати повдигнатите и недоказани по делото обвинения, cрещу подсъдимия Р. Р. Н..

3 Въззивното производство е образувано и по повод депозирана жалба от адв. С. Н., защитник на подс. Р. А. В. срещу определение от година по НОХД 2072/18 година по описа на СНС,с която жалба се прави оплакване, че за част от направените доводи за допуснати процесуални нарушения липсва и произнасяне на първоинстанционния съд, като защитникът прави искане до въззивната инстанция да приеме, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия В. да разбере за какво престъпление е предаден на съд, изразяващи се в липса на фактическо обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт по които факти подс. В. следва да се защитатва спрямо повдигнатото му обвенине. Защитникът твърди, че са изнесени факти по повод на образуването на инкриминираната престъпна група, но не и факти за фактическите действия на подс. В. относими към участието му в ОПГ, каквото обвинение му е предявено, което води до правния извод, че обвинителния акт не отговаря на изисквания на закона на чл. 246 от НПК, което води до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице. Защитникът прави искане въззивната инстанция да ревизира определението на СНС по горепосоченото дело, като се приеме, че на фаза досъдебно производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, поради което делото да се върне на прокурора за отстраняване на същото и по отношение на този подсъдим. Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и депозираните жалби и становище, като прецени материалите по делото, намира за установено следното: Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същия е частично основателен. Становището озаглавено протест- сигнал от подс. М. Б. И. чрез защитника А. Н. Ж. - адвокат от САК, с което становище се прави искане до въззивния съд за отхвърляне изцяло като неоснователен подадения часттен протест срещу определение от г. на СНС по НОХД 1252/2018 г. по описа на съда е подадено в срок, същото разгледано по същество е правилно, а възражението за непровеждането на наказателното производство в разумен срок въззивната инстанция счита за неоснователно. Частната жалба от подс. Р. Р. Н. чрез защитника си адв. С. И. Г. е подадена в срок, същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба от адв. С. Н., защитник на подс. Р. А. В. не е подадена в срок, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивният състав, счита за установено следното: На г. е внесен Обвинителен акт от Специализирана прокуратура в СНС срещу: Г. Е. Б. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр2. и пр.3, алт.10,т.1, вр. ал. 1 от НК. Г. М. В. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2. и пр.3, алт.10,т.2, вр. ал. 2 от НК. М. Л. В. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1 и т.4,вр. чл.29,ал.1 от НК. А. М. О. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Р. Р. Н. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр. 1 и пр.2 от НК. И. Г. Й. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр. 1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Т. А. Д. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

4 С. И. В. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК. П. Г. П. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр. 1 и пр.2 от НК. С. Б. Г. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр. 1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. М. Б. И. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр. 1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. А. М. М. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, пр.4 от НК. Н. С. Т. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, пр.4 от НК. М. С. П. Е. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, пр.4 от НК. Д. К. С. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. М. П. Р. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, пр.4 от НК. М. М. Б. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК. В. В. Б. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Р. А. В. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2 и пр.3, алт.10, т. 2, вр. ал. 2 от НК. В разпоредително заседание по НОХД 1252/2018 година, проведено на г. СНС е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, също така, при изготвяне и на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Г. Е. Б., поради което е прекратил съдебно - наказателното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения. Изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован относно направените констатации за допуснати празноти в обвинителния акт относно не посочване на мястото, където подс. Б. е извършил деянието по чл. 321, ал.3, пр2. и пр.3, алт.10,т.1, вр. ал. 1 от НК. Внимателния и непредубеден прочит на обвинителния акт позволява да се споделят наведените в определението пороци. Обвинителният акт не покрива стандартите на чл. 246 от НПК и не съдържа необходимата информация за обективните признаци на изпълнителното деяние и фактическата обосновка на престъплението, вменено на подсъдимия Б., поради което следва да се приеме, че е накърнено правото му на защита. СНС се е спрял на обрисуваната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да стигне до правилното заключение, че освен, че не съществуват фактически твърдения за мястото на инкриминираното деяние, но е констатирал, че и в обвинителната диспозиция липсва посочване също на местоизвършването на престъплението. Въззивният състав изцяло споделя констатираното от СНС и направения извод за наличие на отстранимо процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подс. Б.. Въззивната инстанция държи да отбележи, че при последното привличане на подс. Г. Б. с постановление от година също не е посочено мястото на инкриминираното деяние.

5 Без да са му наведени доводи от страните по делото, СНС служебно е констатирал, че в хода на досъдебното производство е допуснато същественопроцесуално и неотстранимо нарушение, което води до нарушаване правото на защита на подсъдимия Б. като е констатирал, при съпоставяне на съдържанието на обвинителния акт с постановления за привличане в качеството на обвиняемо лице,че подс. Б. е привлечен в качеството на обвиняем многократно като му е предявено обвинение за образуване и ръководени на ОПГ. С последния внесен в СНС обвинителен акт на обв. Г. Б. е повдигнато обвинение само за ръководство на ОПГ, без органите на досъдебното производство да са прекратили с постановление за частично прекратяване деянието по образуване на ОПГ. В този смисъл обвинението за образуване на ОПГ, което е самостоятелно деяние е останало висящо. Констатациите на СНС не са правилни, тъй като с постановление за привличане в качеството на обвиняемо лице от година на разследващ полицай при СДВР / том 13, лист 21/ на обв. Г. Б. е предявено обвинение за ръководство на ОПГ. С постановление от година на обв. Г. Б. е предявено обвинение за ръководство на ОПГ. / том 19, лист 40/. С постановление от година на обв. Г. Б. е предявено обвинение за ръководство на ОПГ- / том 22, лист 91/. С постановление от година на обв. Г. Б. е предявено обвинение за ръководство на ОПГ- / том 28, лист 70/. Единствено при внесения на година обвинителен акт в СНС, в самия диспозитив на обвинителния акт е повдигнато обвинение на подс. Г. Б. за това, че е образувал и ръководел ОПГ, който обвинителен акт е върнат на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения, тъй като и в този процесуален момент е било нарушено правото на защита на подс. Г. Б.. Настоящият въззивен състав не споделя становището на СНС, че следва органите на досъдебното производство частично да прекратят обвинението на подс. Б. относно деянието образуване на ОПГ, тъй като същия не е привлечен в качеството на обвиняемо лице за това деяние и в тази част определението на СНС е неправлино и незаконосъобразно. Настоящият въззивен състав счита, че са неоснователни възраженията на защитника на подс. М. Б. И. - адв.а. Н. Ж. от САК, за това, че настоящето наказателно производство не се провежда в разумен срок. Разумността на срока следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са фактическата и правна сложност на предмета на делото, процесуалната активност на правораздавателните органи към приключване на наказателното производство в разумен срок и поведението на самите обвиняеми, респ. подсъдими лица. В случая се установява, че по настоящето наказателно производство участват осемнадесет на брой в качеството на обвиняеми, респ. подсъдими лица, множество свидетели, включително и такива със скрита самоличност, множество вещи лица и в този смисъл органите на досъдебното производство са положили усилия да проведат обективно, всестранно и пълно разследване с цел приключване на разследването, което съставлява фактическа и правна сложност. Ето защо не може да се приеме, че наказателното производство не се провежда в разумен срок.

6 Настоящият въззивен състав счита, че частната жалба от подс. Р. Р. Н. чрез защитника си адв. С. И. Г. е процесуално недопустима, тъй като първоинстанционният съд не е прекратил наказателното производство спрямо подс. Н., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 250, ал.4 от НПК за депозиране на жалба е необходима законовата предпоставка наличието на определение или разпореждане за прекратяване на наказателното производство. Нещо повече след ЗИДНПК, публикуван в ДВ бр. 63/2017 година, вл. в законна сила на год., прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250 от НПК поради това, че изнесеното в обвинителния акт не съставлява престъпление е отпаднало като законово основание и процесуалния ред за обжалване на определението на съда е по реда на Глава 21 от НПК, но това са съображения по същество, които настоящия въззивен състав не дължи. Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определението на първоинстанциония съд по НОХД 1252/2018 година от година, с което е прекратено съдебно- наказателното производство и е върнато делото на прокурора. ОСТАВА без разглеждане жалбата от подс. Р. Р. Н. чрез защитника си адв. С. И. Г. от САК. ОСТАВА без разглеждане жалбата от адв. С. Н. от САК, защитник на подс. Р. А. В.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.