НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ОКОЛО ДАННИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ОТ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 ГОДИНА Димитър Аркадиев Етническото разнообразие на на

Препис

1 НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ОКОЛО ДАННИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ОТ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 ГОДИНА Димитър Аркадиев Етническото разнообразие на населението в отделните държави и територии по света и проблемите, възникващи в това отношение, вълнуват обществото като цяло, отделни общности, групи, лица. България не прави изключение. Преброяванията на населението, извършвани редовно или на по-дълги интервали от време, са един от начините за получаване на данни за етническия състав по различни признаци. В България при всички преброявания на населението без това през 1985 г. се включват въпроси по етнически признаци. Въпроси по етнически признаци са включени и при последното преброяване към г. Това съответства и на съществуващите обществени нагласи и очаквания в това отношение. Отговорите на тези признаци са незадължителни съгласно Закона за преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. 1 Въпросите по етническите признаци са обсъдени и на Експертна дискусия по инструментариума на Преброяването на населението и жилищния фонд 2011 г., състояла се на 23 ноември 2010 г. в сградата на УНСС гр. София. Според варианта на преброителната карта, представен на дискусията, тук са включени следните въпроси: 10. Етническа група;11. Майчин език; 11а. Какви други езици ползвате освен официалния български и майчиния си език?; 12. Религиозен ли сте?; 13. Вероизповедание. Освен това според някои критерии за установяване на етническите различия към посочените принадлежат и въпросите за място и държава на раждане и гражданството. 2 Съответно в картата те са под номера 8 и 9. Най-големи забележки от страна на външните за НСИ експерти предизвика въпросът за ползването на други езици. Бе отбелязано, че той е необходимо да се преформулира за знаенето на официалния български език. Обществената потребност от това е по-настоятелна, тъй като значителен брой лица от небългарски етнически групи по различни причини не го владеят изобщо или го владеят в недостатъчна степен. Това ограничава достъпът на такива лица до пазара на труда и други сфери и изключва възможностите им за интеграция с останалото население на страната. Също така общото мнение на външните експерти бе при майчиния език да отпадне отговорът 5. Не се самоопределям. Основният аргумент за това е, че майчиният език е въпрос на факт, а не на самоопределение. По такъв начин отпада възможността лицата да посочват като майчин език, който не говорят и не са го научили и говорили в ранното си детство, съгласно препоръките на ООН. Възражения предизвика и въпросът за религиозността, тъй като той е остатък и отглас от времето на войнстващия атеизъм. Основният аргумент за Д-р, професор по статистика и демография във ВТУ Св.св. Кирил и Методий - Велико Търново, arkadiev@abv.bg. 1 НС (2009) Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. - Държавен вестник, бр Аркадиев, Д. (2011) Определяне на етническия състав чрез преброяванията на населението. Университетско издателство Св.св. Кирил и Методий, Велико Търново, с. 37.

2 неговото отпадане е, че не биха се получили коректни данни заради неговата деликатност. Предвид различията във възпроизводството на отделните етнически групи, довеждащи до промяната на етническите съотношения в страната, постъпи предложение за включване на въпрос освен за живородените и за живите деца от жените на възраст 12 и повече години към датата на преброяването. Основната причина за това е, че като правило етническата принадлежност не се регистрира от текущата статистика за ражданията и умиранията. По такъв начин някои съществуващи косвени методи могат да запълнят тази празнина. Експертите на НСИ се противопоставиха на това предложение с аргумента, че това може да бъде сторено чрез свързване на данните за майките и децата по текущата демографска статистика. В окончателния вариант на преброителната карта, приложена при преброяването, въпросът за ползването на други езици не е включен. Не отпада и отговорът за несамоопределяне за майчиния език. Окончателните данни от Преброяване 2011 г. са получени в много кратки срокове в сравнение с предходните преброявания и са посрещнати с голям интерес от потребителите на тези данни и стават основа за оживена дискусия в общественото пространство. Това се отнася в най-голяма степен за данните по етническите признаци. Поводът за дискусиите в това отношение са неоговорилите на въпросите по етническите признаци, както като голям абсолютен брой, така и като относителен дял. Неотговорилите на въпроса за етническата група са 9,3 %, за майчиния език 9,8 %, а за вероизповеданието дори 21,8 % от общия брой на населението, установен към датата на преброяването. 3 Тези съотношения могат да се проследят в табл.1. Таблица 1 ОТГОВОРИЛИ И НЕОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2011 Г. Признак Абсолютен брой Относителен дял, % отговорили неотговорили отговорили неотговорили Етническа група ,7 9,3 Майчин език ,2 9,8 Вероизповедание ,2 21,8 Големият брой неотговорили е прецедент в историята на преброяванията на населението в България и практически не се среща досега в други страни, прилагащи същата или сходна методология в това отношение. Като рядък пример може да се посочи Унгария през 2001 г., когато има значителен брой и относителен дял на неоговорилите на тези въпроси 5-6 %. Една от вероятната причина за това е формулировката на въпросите, която е затруднила преброяваните лица. Например, за етническата принадлежност има два въпроса: 3 НСИ (2012) Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година. Том 1. Население. Книга 2. Демографски и социални характеристики. С.

3 Националност и Народностна културна принадлежност, а за езика: Майчин език и Език на семейно и приятелско общуване. 4 Потвърждение на посоченото за България дори в сравнение с предходното преброяване през 2001 г. може да се проследи в табл. 2. През 2001 г., когато отговорите също са незадължителни, неотговорилите изобщо на всички признаци са само или 0,3 % от населението, а през по-далечната 1992 г. съответно или 0,1 %. Таблица 2 НЕОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 И 2011 Г. Признак Абсолютен брой Относителен дял, % Етническа група ,3 Майчин език } } 0,3 9,8 Вероизповедание ,8 Забележка. Неотговорилите през 1992 г. са или 0,1 %. Освен неотговорилите на въпросите за обсъжданите признаци има и известен брой несамоопределили се. Този отговор е предвиден като възможност в преброителната карта. В сравнение с 2001 г. абсолютният брой на несамоопределилите се по етническа група и майчин език е близък по размер. Същото се отнася и за относителните им дялове, които са по-малки от един процент. Същото не се отнася за несамоопределилите се за вероизповеданието. Техният абсолютен брой в сравнение с 2001 г. нараства с близо 45 %, а относителният им дял от 3,6 до 7,1 %. Последното (а като се вземат предвид и неотговорилите общо над 2 млн.) поставя под съмнение изобщо включването на въпрос по този признак в програмата на преброяването. Съотношенията могат да се проследят в табл. 3. Таблица 3 НЕСАМООПРЕДЕЛИЛИ СЕ ПО ЕТНИЧЕСКИ ПРИЗНАЦИ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 И 2011 Г. Признак Абсолютен брой Относителен дял, % Етническа група ,8 0,8 Майчин език ,6 0,7 Вероизповедание ,6 7,1 При сравняване на възрастовия състав на цялото население и само на отговорилите на въпросите по етническите признаци се установява, че тя е различна. В по-младите възрастови групи (до 29 г.) относителният дял на неотговорилите е по-голям и постепенно намалява с повишаване на възрастта. В групата г. няма разлика. Във възрастовите групи над 40 години относителният дял на неотговорилите намалява. Лицата от българската етническа група са със застаряващ възрастов състав и относителният дял на 4 Аркадиев, Д. (2011) Цит. съч., с

4 отговорилите се увеличава с повишаване на възрастта. Съответният относителен дял на тази група също се увеличава. При останалите две основни етнически групи (турска и ромска) положението е обратно. В бъдеще за достатъчно дълъг интервал от време постепенно тези съотношения могат да се изменят. Посоченото може да се проследи в табл. 4. Таблица 4 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ, ОБЩО И ОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКА ГРУПА В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2011 Г. (Проценти) Възраст, Отговорили Разлика Етническа група - отговорили години Общо българска турска ромска 0-9 9,0 8,4 0,6 72,9 10,6 12, ,4 9,2 0,2 77,2 11,7 9, ,3 13,1 0,3 81,5 10,3 6, ,7 14,7 0,0 84,3 9,3 5, ,7 13,8-0,1 85,2 9,3 4, ,1 14,3-0,2 87,2 8,4 3, ,0 13,3-0,3 90,1 7,0 1, ,8 9,1-0,3 92,3 5,8 1, ,1 4,2-0,1 94,5 4,2 0,4 ОБЩО 100,0 100,0 0,0 84,8 8,8 4,9 Предварителният общ извод от казаното дотук е, че получените резултати са несравними с тези от предходните преброявания през 2001 и 1992 г. (а и всички преди тях) и не дават вярна картина на етническия състав на населението в страната през 2011 г. Какви са някои от вероятните причини за наличието на толкова голям брой неотговорили на въпросите по етническите признаци? Такива биха могли да бъдат: 1. Наистина преброяваните лица са пожелали да не отговорят на тези въпроси. 2. Прекалено голямото афиширане, че отговорите на тези въпроси не са задължителни. 3. Пропускането на въпросите поради незадължителност при преброилите се самостоятелно по електронен път. 4. Пропускането на тези въпроси от преброителя при посещението в жилищата за икономия на време (по-бързо приключване); 5. Възможни внушения от други лица, групи и организации да не се отговаря на посочените въпроси. Всяка една от тези възможности поражда редица мисли. Дали неотговарянето е някакво моментно състояние или е началото на процес за отказ от самоопределение по етническите признаци? Дали младите хора, използващи често възможностите на интернет, са действали по аналогия с изискваната регистрация за достъп до някои интернет-страници, където едни отговори за задължителни (отбелязани напр. със звездичка), а други не са? Дали някои от преброителите са икономисали време чрез избягването на част от въпросите в преброителната карта и не са извършили съвестно работата си? Дали по различни причини има внушения да не се отговаря?

5 Ако това е някакво моментно преходно състояние поради бързане, непознаване същността на работата, недостатъчното или едностранчиво обясняване, то нещата не са толкова сериозни и могат да бъдат преодолени в бъдеще. Ако обаче това е някакъв процес в развитие, то нещата наистина са сериозни и трябва да бъдат проучени подробно. Посоченото засяга цялостното възпитание и обучение на младите хора по отношение на традициите, националното самочувствие и т.н. Самите данни от преброяването не дават еднозначни отговори на посочените въпроси, а на някои въобще не може да се отговори. Какво е състоянието по области за неотговорилите на въпроса за етническата група, електронно преброените през 2011 г. и небългарски етнически групи от 2001 г. може да се проследи в таблица 5. Голяма зависимост между трите относителни дяла или взети два по два като цяло не може да се установи. Коефициентът на линейна корелация между относителния дял на неотговорилите и съответния за преброилите се по електронен път е -0,145. Теснотата на зависимостта е обратна, но слаба. Коефициентът на линейна корелация с относителния дял на небългарска етническа група 2001 г. е 0,214. Тук теснотата на зависимостта също е слаба, но пряка. Това означава, че при по-голям относителен дял на небългарска група 2001 г. същият за неотговорилите също е по-голям. Коефициентът между относителните дялове на преброените по електронен път и небългарска етническа група 2001 г. е -0,519. Тук теснотата на зависимостта е обратна и значителна, което е знак, че при по-голям относителен дял на небългарска етническа група намалява относителният дял на преброилите се по електронен път. Взето по отделни области резултатите са противоречиви, което налага да се правят по-подробни изследвания за конкретните случаи. Затова тук е препоръчително да се търсят и други начини за установяване на действителното положение. Какви са възможностите за проверка на състава на неотговорилите лица по посочените признаци и причините да не се отговаря? Някои от тези възможности са: 1. Свързване на отговорите, дадени при предходното преброяване (2001 г.) от тези лица. Това може да се направи служебно от Националния статистически институт (НСИ) без участието на преброяваните Органите на НСИ да проведат анкета (чрез представителна извадка) сред неотговорилите за причините, които са ги накарали да пропуснат отговорите на посочените въпроси. Явно получените данни за етническия състав не са напълно задоволителни. Възможно ли е да се направи приблизителна оценка на действителния етнически състав? Такава възможност дават таблиците за смъртност и очакваната средна продължителност на предстоящия живот, 5 Тази препоръка беше дадена от автора на тези редове още на пресконференция в Българска телеграфна агенция (БТА) гр. София на 27 юли 2011 г. по повод огласяване на окончателните данни от Преброяване 2011 г. Тя беше повторена в доклад със същото заглавие, изнесен на Юбилейна научна конференция по случай 60 години на катедра Статистика и иконометрия в УНСС София на 24 ноември 2011 г. Посочената препоръка е изпълнена от НСИ и данните бяха оповестени на Научна конференция Преброяване 2011 на 17 юни 2014 г. от двама докладващи: д-р Богдан Богданов - началник на отдел "Статистика на доходите, разходите на домакинствата и качеството на живот" и Финка Денкова - и.д. началник на отдел "Геостатистика".

6 построени по основни етнически групи за 2001 г. от автора на тези редове. 6 Ивършена е прогноза чрез използване на показателите от тези таблици (вероятностите за доживяване по петгодишни възрастови интервали) и броя на лицата по възрастови групи на основните етноси от преброяването през 2001 г. Трябва да се има предвид, че таблиците за етносите са построени чрез приложение на приблизителен метод. Таблица 5 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА НЕОТГОВОРИЛИТЕ НА ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКАТА ГРУПА, ЕЛЕКТРОННО ПРЕБРОЕНИТЕ ПРЕЗ 2011 Г. И НЕБЪЛГАРСКА ЕТНИЧЕСКА ГРУПА ПРЕЗ 2001 Г. ПО ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ (Проценти) Област Неотговорили Електронно преброени Небългарска етническа група г. България 9,3 42,1 16,1 Благоевград 12,4 32,8 16,0 Бургас 10,9 42,6 20,1 Варна 10,6 53,2 14,7 Велико Търново 9,5 38,0 11,6 Видин 5,8 31,1 8,9 Враца 12,7 35,8 8,0 Габрово 6,0 45,3 8,8 Добрич 8,3 36,0 23,7 Кърджали 14,4 20,7 65,9 Кюстендил 4,4 35,6 6,1 Ловеч 7,9 28,8 10,2 Монтана 3,1 26,9 13,6 Пазарджик 10,7 28,4 15,9 Перник 6,1 42,7 2,8 Плевен 10,9 33,0 10,1 Пловдив 9,2 42,4 13,2 Разград 8,6 25,3 56,0 Русе 7,9 44,4 19,8 Силистра 6,6 26,1 40,7 Сливен 12,3 28,2 25,3 Смолян 21,8 31,0 12,3 София 6,8 35,6 4,0 София (столица) 8,8 66,6 7,2 Стара Загора 7,5 42,4 13,8 Търговище 11,6 26,3 44,6 Хасково 7,7 33,6 19,0 Шумен 7,0 32,8 39,8 Ямбол 6,4 34,0 10,1 6 Аркадиев, Д. (2007) Средна продължителност на предстоящия живот на лицата от основните етноси в България опит за оценка. - Статистика, кн. 4, с

7 Прогнозата е направена при предположение за неизменен режим на възпроизводство до 2011 г. и съотношение в основните показатели между етносите, както през 2001 г. Взет е действителният брой на живородение общо за страната през десетте години между преброяванията. Не е взета предвид външната миграция, но се предполага, че съставът на мигрантите е приблизително същият както в основното население. Получените резултати от прогнозата за 2011 г. са поместени в табл.6. Таблица 6 ПРОГНОЗА ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 Г. Етническа група Прогноза Преизчисляване към действителния брой Абсолютен Относителен Абсолютен Разлика брой дял, % брой Българска , Турска , Ромска , Други , ОБЩО , Прогнозата за общия брой на населението превишава действителния с 3,9 %, което е белег за висока точност. Като се вземе предвид външната миграция резултатът е много добър. В групата Други са включени и несамоопределилите се. Прогнозният брой на основните етноси е преизчислен съгласно относителните дялове към действителния брой на населението. Графично структурата е изобразена на фиг. 1. Ромска; 5,53% Друга; 2,06% Турска; 9,56% Българска; 82,85% Фиг.1. Оценка на структурата на населението по етнически групи в България към г. При сравнението на получения прогнозен брой с този на отговорилите на въпроса за етническата група се установява, че броят на българския етнос

8 евентуално е подценен с 437 хил. лица или със 7,2 %, на турския съответно със 116 хил. или 16,5 % и на ромския с 82 хил. или 20,2 % (вж. табл. 7). Таблица 7 ПРОГНОЗА И ОТГОВОРИЛИ НА ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКАТА ГРУПА ПРИ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 Г. В БЪЛГАРИЯ Етническа Абсолютен брой Разлика група прогноза отговорили абсолютна относителна, % Българска ,2 Турска ,5 Ромска ,2 Други ,3 Не се самоопределят ОБЩО ,3 Сравнението със структурата на отговорилите на въпроса за етническата група установява, че относителният дял на българския етнос е преувеличен с 2,0 пункта, а на останалите е подценен: турски с 0,8 пункта, ромски с 0,6 пункта. Една друга възможност за проверка на прогнозата са данните от промените в етническата ориентация на достигналите (доживелите и неемигрирали) лица от предходното преброяване през 2001 г. Тези данни са поместени в таблица 8. 7 Те дават възможност да се проследи изменението в етническата ориентация между двете преброявания на едни и същи лица. Таблица 8 ЕТНИЧЕСКА ГРУПА НА ЛИЦАТА, ДОСТИГНАЛИ (ДОЖИВЕЛИ И НЕЕМИГРИРАЛИ) ДО Г., СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНИЯТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2001 И 2011 Г. (Брой) Етническа група 2001 Българска Етническа група 2011 Турска Ромска Друга Не се самоопределя Непоказана Общо Българска Турска Ромска Друга Не се самоопределя Общо Очаквано между данните от двете преброявания по посочения признак съществува връзка. Коефициентът на Чупров има стойност 0,536, което показва значителна връзка. 7 Данните любезно са предоставени на автора от д-р Богдан Богданов.

9 Общият брой на лицата, преброени през 2001 г., доживели и неемигрирали до новото преброяване през 2011 г. и включени в постоянното население на страната, е Те представляват 79,3 % от постоянното население към г. и 85, 4 % към г. Разликата между техния брой и постоянното население, регистрирано към г. ( лица), е Това са лицата, родени между двете преброявания и доживели до датата на второто, а също и неемигриралите от тях в чужбина. Тук трябва да се отговори на два въпроса по отношение на промяната в етническата ориентация между двете преброявания: 1) какъв е бил съставът на лицата по етническа група, регистрирана през 2001 г. и разпределението им според преброяването през 2011 г.? и 2) какъв е бил съставът на лицата по етническа група, регистрирана през 2011 г. и разпределението им според преброяването от 2001 г.? Отговорът на първия въпрос може да се потърси в таблица 9, а на втория в таблица 10. Таблица 9 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА ЛИЦАТА ПО ЕТНИЧЕСКА ГРУПА В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНИЕТО КЪМ Г., РАЗПРЕДЕЛЕНИ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО КЪМ Г. (Проценти) Етническа Етническа група 2011 група 2001 Българ- Турска Ромска Друга Не се само- Непо- Общо ска определя казана Българска 91,3 0,3 0,8 0,2 0,2 7,2 100,0 Турска 6,6 74,4 3,1 0,9 1,2 13,8 100,0 Ромска 20,9 5,3 58,0 0,2 1,2 14,4 100,0 Друга 40,9 3,3 1,1 29,4 2,6 22,7 100,0 Не се самоопределя 44,1 13,5 6,5 5,9 6,0 24,0 100,0 Общо 78,9 7,8 3,6 0,8 0,4 8,5 100,0 По първия въпрос може да се каже следното. Най-голямо постоянство в етническата ориентация се констатира при българския етнос. През 2011 г. 91,3 % от лицата, които през 2001 г. са се самоопределили като принадлежащи към българския етнос, са повторили своя избор. При лицата от турския етнос те са 74,4 %. Има голяма неустойчивост на избора при ромския етнос само 58,0 % са повторили своя предишен избор (идентифицирали са се отново като роми). Един от най-неустойчивите се оказва изборът при другите етнически групи. При новото преброяване (2011 г.) само 29,4 % са повторили етническата си ориентация от 2001 г. Най-неустойчив е изборът при несамоопределилите се само 6,0 % са го повторили през 2011 г. При българската етническа група в сравнение с 2001 г. голям е относителният дял на лицата, които през 2011 г. са се идентифицирали с ромския етнос 0,8 %. Неотговорилите са с най-голям относителен дял 7,2 %. При турската етническа група 6,6 % от тези за 2001 г. през 2011 г. са се идентифицирали с българския етнос, а 3,1 % - с ромския. И тук най-голям е относителният дял на неотговорилите 13,8 %.

10 При ромския етнос положението е следното. Към българския етнос са се присъединили 20,9 %, към турския 5,3 %, а неотговорилите са 14,4 %. При другите етноси положението е още по-диференцирано. Тук към българския етнос са се присъединили при новото преброяване 40,9 %, отнесли се към други етноси през 2001 г., към турския - 3,3 %, а към неотговорилите 22,7 %. Тези относителни дялове превишават значително останалите към собствения си етнос (29,4 %). От несамоопределилите се през 2001 г. 44,1 % са се отнесли при новото преброяване (2011 г.) към българския етнос, към турския 13,5 %, а неотговорилите са 24,1 %. Повторение на тази идентификация има само при 6,0 % от лицата. Това е белег, че съставът на несамоопределилите се през 2011 г. е почти изцяло от други лица. Общо за всички, достигнали до 2011 г. структурата е следната: български етнос 78,9 %, турски 7,8 %, ромски 3,6 %, други етноси 0,8 %, несамоопределили се 0,4 % и неотговорили 8,5 % (вж. таблица 9). Таблица 10 ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ НА ЛИЦАТА ПО ЕТНИЧЕСКА ГРУПА В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО КЪМ Г., РАЗПРЕДЕЛЕНИ СПОРЕД ПРЕБРОЯВАНЕТО КЪМ Г. (Проценти) Етническа Етническа група 2011 група 2001 Българ- Турска Ромска Друга Не се само- Непо- Общо ска определя казана Българска 96,8 3,7 17,4 25,8 39,2 70,4 83,6 Турска 0,8 91,2 8,2 10,5 26,9 15,5 9,5 Ромска 1,2 3,1 72,6 0,8 13,2 7,7 4,5 Друга 0,8 0,7 0,5 57,4 9,8 4,2 1,6 Не се самоопределя 0,4 1,3 1,3 5,5 10,9 2,2 0,8 Общо 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 По втория въпрос нещата стоят по следния начин. При лицата, които са се отнесли към българския етнос през 2011 г., 96,8 % през 2001 г. също са принадлежали към него. Една част от тях през 2001 г. са посочили турския етнос 0,8%, а 1,2 % - ромския. Относителният дял на другите етноси е 0,8 % (колкото при турския етнос), а несамоопределилите се са 0,4 %. При турския етнос през 2011 г. към него са се отнесли 91,2 % от лицата, посочили го и през 2001 г. Съответно от българския етнос са се прехвърлили 3,7 %, а от ромския 3,1 %. От други етнически групи са 0,7 %, от несамоопределилите се 1,3 %. При ромския етнос през 2011 г. 72,6 % от лицата, посочили го през 2001 г. са се присъединили отново към него. Към българския етнос през 2001 г. са били 17,4 %, към турския 8,2 %, към други етноси само 0,5 %, а към несамоопределили се 1,3 %. От тези, които са посочили други етноси през 2011 г., 57,4 % са принадлежали към тях през 2001 г. Съответно 25,8 % са принадлежали към

11 българския етнос, към турския 10,5 %, към ромския само 0,8 %, а несамоопределилите се са 5,5 %. Несамоопределилите се през 2011 г. са много разнообразни по състав от 2001 г. Тогава 39,2 % са посочили българска етническа принадлежност, турска 26,9 %, ромска 13,2 %, друга 9,8 %. Не са се самоопределили само 10, 9 % отново. Все пак трябва да се отбележи, че по абсолютен брой тази група е наймалобройна (26 хил. лица). Най-интересно е положението при неотговорилите. При тях 70,4 % при преброяването през 2001 г. са били от българския етнос, от турския 15,5 %, от ромския 7,7 %, от други етноси 4,2 % и несамоопределели се 2,2 %. Тези съотношения ще бъдат и в основата на проверката за точността на прогнозата за действителния етнически състав през 2011 г. Структурата общо за населението е следната: български етнос 83,6 %, турски 9,5 %, ромски 4,5 % и други 1,6 %. Тази структура почти напълно съвпада с данните за цялото население през 2001 г. (съответно 84,9 %; 9,4 %; 4,7 % и 2,0 %). Посоченото говори, че има известна неустойчивост на етническа принадлежност за едни и същи лица при двете последователни преброявания. От трите най-многобройни етноси в страната български, турски и ромски найголяма подвижност се установява при последния (ромския) етнос. Тя е помалка при турския и най-малка при българския етнос. За да се направи сравнение между прогнозните данни и действителните данни се постъпва по следния начин. Най-напред към абсолютния брой на отговорилите по етнически признак (вж. таблица 7) се прибавя абсолютният брой на неотговорилите през 2011 г., но по състава им през 2001 г.(вж. таблица 8). Резултатът е следният (хиляди бр.): Български етнос ( ) = хил.; разлика с прогнозните данни ( ) = 61 хил. Турски етнос ( ) = 671 хил.; разлика с прогнозните данни ( ) = 33 хил. Ромски етнос ( ) = 366 хил.; разлика с прогнозните данни ( ) = 41 хил. Други етноси ( ) = 72 хил.; разлика с прогнозните данни (97-72) = 25 хил. Несамоопределили се ( ) = 64 хил.; разлика с прогнозните данни (53 64) = - 11 хил. Тук по прогноза е заложен действителният брой на несамоопределилите се, регистриран при преброяване Разликата между неотговорилите, достигнали до 2011 г. и общия брой на неотговорилите за етническата принадлежност се дължи на лицата, родени между двете преброявания и останали в постоянното населени на страната към г. Тази разлика е ( ) = 150 хил. Тя е разпределена между отделните етнически групи, така че се получава следното общо съотношение за неотговорилите през 2011 г. (вж. таблица 7 за абсолютния брой): български етнос 63,9 %, турски 17,0 %, ромски 12,0 % и други етноси 7,0 %. Посочените съотношения подлежат и на допълнителен анализ. Полученият резултат означава, че прогнозата има висока точност и е приемлива за този случай. За някои свързани показатели също възникват съмнения. Те се отнасят до правилната регистрация на броя на живородените деца от жените на 12 и повече

12 години. За родилния контингент (15-49 години), където има възможност за пряко сравнение, прави впечатление следното. Налице е разлика в равнището на плодовитостта на родилния контингент по данните от преброяването и от текущата демографска статистика. За 2001 г. двата показателя са много близки по стойност. От преброяването той е 1,22, а по текущата демографска статистика 2000 г. 1,27 и 2001 г. 1,24. За 2011 г. положението не е същото. Според преброяването той е 1,07, а по текущата демографска статистика 2010 г. 1,49 и 2011 г. 1,51. Една от възможните причини е грешки на регистрацията (пропускане отговора на въпроса за броя на живородените деца), миграционни процеси (емиграция) и др. 8 В публикациите от преброяването отсъстват данни за родените в чужбина лица. Но в публикациите на ООН те са посочени, както общо, така и по страни. 9 Подобни несъответствия по тези (и други) признаци се правят и в доклада за качеството и методите за преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 година, подготвен от експертите на НСИ. 10 Въз основа на казаното дотук могат да се направят някои обобщения: 1. Българската държавна статистика следва една традиция за включване на въпроси по етнически признаци при преброяванията на населението. 2. През 2001 и 2011 г. въпросите за признаците етническа група, майчин език и вероизповедание са незадължителни. 3. Окончателните резултати от разработката на преброителните материали са получени в изключително кратък срок. Това дава възможност за своевременно им анализиране и получаване на полезни изводи за протичащите демографски и други процеси в страната. 4. Според резултатите от преброяването една значителна част от населението не е отговорила на въпросите за посочените етнически признаци. Затова данните по тези признаци не могат да се използват пълноценно. Това предизвиква и необходимост от изясняване на причините за създалото се положение. 5. Някои от възможните причини са: действително желание да не се отговаря, преброяването по интернет, действия на преброители, влияние на други лица и организации. Всяка една от тези причини има своите основания, които трябва да бъдат проучени допълнително. 6. За по-точно изясняване на причините за отсъствие на отговори биха могли да се използват две възможности. Първата е служебно свързване на неотговорилите лица, доживели от предходното преброяване и живеещи в страната, с отговорите им през 2001 г. Втората е анкета чрез представителна извадка сред неотговорилите за възможните причини. 7. За приблизително установяване на съотношението между основните етнически групи в страната (български, турски, ромски) може да се направи 8 Аркадиев, Д. (2013) Изменения в плодовитостта на жените в България по етнически групи между две преброявания ( ). - В сб. 50 години Великотърновски университет Св.св. Кирил и Методий, Велико Търново (под печат). 9 UN (2014) Foreign-born population by country/area of birth, age, and sex. United Nations Statistics Division, New York НСИ (2014) Доклад за качеството и методите за преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година.

13 прогноза по познатите за тази цел методи. Един от тях са таблици за средна продължителност на живота. 8. Приложеният метод определя, че относителният дял на българския етнос сред цялото население е по-малък от този при отговорилите на въпроса за етническата принадлежност, а на останалите два (турски и ромски) по-голям. 9. Сравненията за изменението на етническата ориентация между преброяване 2001 и 2011 показват, че тя е най-устойчива при лицата от българския етнос. След него е турския етнос. По-неустойчива е при ромския етнос, а най-неустойчива при другите етноси. 10. С оглед на правилно отразяване на протичащите етнически процеси в страната е необходимо да се изяснят причините за създалото се положение и евентуалното отстраняване на поне някои от тях в бъдеще. НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ОКОЛО ДАННИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ОТ ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 ГОДИНА Димитър Аркадиев ВТУ Св.св. Кирил и Методий Велико Търново РЕЗЮМЕ В последно време се наблюдава тенденция на засилване на интереса към етническото разнообразие на населението в много страни по света. Установяването му става традиционно чрез общите преброявания на населението. България не прави изключение в това отношение. Етнически признаци са включвани при всички преброявания на населението досега с изключение на това през 1985 г. При преброяването през 2011 г. в сравнение с 2001 г. (а и с всички предходни) се установява, че броят и относителният дял на лицата, които не са отговорили на въпросите по етническите признаци е необичайно голям. Обсъждат се евентуалните причини, довели до това положение и изкривяването на етническата картина в страната. Търси се отговор на въпроса дали това са причини от моментен и технически характер или е някакъв процес за отказ от етническа идентификация, развиващ се през последните 10 години. Предлагат се някои възможни начини за установяване на действителното положение. Направен е опит за оценка на действителния етнически състав.