СТАНОВИЩЕ

Препис

1 Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д. изк. Йордан Гошев преподавател по хармония и полифония в ЮЗУ Н. Рилски, Благоевград относно дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен ДОКТОР, представен от Иванка Нинова, докторант на самостоятелна подготовка към Вокален факултет, Национална музикална академия Проф. Панчо Владигеров, на тема: Вокално-сценичното и песенно творчество на Димитър Попов и неговото значение в музикалния живот на България в началото на ХХ век Доцент Иванка Нинова завършва Средно музикално училище, гр. Плевен. Продължава образованието си в НМА Проф. Панчо Владигеров, където следва в класа на проф. Лиляна Стефанова. От 1989 г. е солист в Софийска опера и балет, реализирала е редица впечатляващи роли на престижни сцени по целия свят - в Италия, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Ирландия, САЩ, Канада, Япония, Испания и др. Лауреат е на престижни конкурси, развива богата концертна дейност, участва в оперни фестивали като: Riviera Svizeera в Швейцария, Aприлска пролет Пхенян, Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни гр. Русе, Лауреатски дни Катя Попова гр. Плевен и др., реализира записи за Българското национално радио, Радио "Лугано" - Швейцария, Mega Music Company, Gega News Sound Company, американските MMO, провежда майсторски класове в Кишинев, Молдова, в Сеул, Южна Корея, Канада, Македония и България. 1

2 Преподава в НМА Проф. П. Владигеров от 1992 г. като асистент, от 1994 г. като преподавател, а от 2000г. Иванка Нинова е с академична длъжност доцент. Зад тези ескизи от биографията на доц. Нинова прозира богата, моногопосочна, наситена с множество сценични превъплащения кариера на артист, който прибавя към всичко изброено и нови измерения в разгръщането на своя талант като изследовател в областта на музикалното изкуство с представената научна разработка. Дисертационният труд Вокално-сценичното и песенно творчество на Димитър Попов и неговото значение в музикалния живот на България в началото на ХХ век съдържа: увод, три глави, заключение, библиография, справка за приносните моменти и три приложения. Ползваната литература обхваща 148 заглавия, от които 145 на кирилица и 3 на латиница. както и 5 интернет източника. В УВОДА е представена тезата на разработката, разглеждат се актуалността, целта и задачите, методите на научното изследване. Докторантката използва като основна база и източник на информация теренната работа с материали от Държавен архив в гр. Видин. От позицията на изпълнител и педагог доц. Нинова цели да изясни проблематиката в сценичното творчество на Димитър Попов, качествата му на драматург, да представи пред музикалната общност ролята на композитора в музикалния живот на България в началото на 20-ти век, да изясни важността му като музикален възрожденец и педагог. Всички компоненти на стандартната информация за намеренията на докторантката при реализиране на Дисертацията са налице. Според мен е излишно да се описва съдържанието на последващите глави в Дисертацията, тъй като всеки, който се интересува, ще се запознае с тях. В глава I Димитър Попов и мястото му сред първото поколение български композитори аргументирано е представено мястото на 2

3 композитора, жанровете, в които твори, съпоставимостта на неговия талант с достиженията в творчеството на композиторите от първото поколение български автори. Докторантката прави преглед на българската музикална култура след Освобождението, установява причините за историческата несправедливост и изпадане в забвение на един радетел отдаден на музикалното изкуство, представя жанровите и интонационни характеристики на трите опери и 10 оперети на Д. Попов, представени са таблици за неговата съпоставимост с композитори творили по същото време. Във втора глава Вокално - сценичното творчество на Димитър Попов подробно са анализирани оперите Лиляна и Кремена, детските оперети: Сънят на децата и Сънят на Виолета, редакцията на руската оперета Наталка-Полтавка и двете едноактни опери Змей и Магда и Кръвта говори. Проследени са сюжетните линии, драматургичното изграждане, използваните музикално изразни средства, интонационни връзки, правят се аналози с произведения и автори, които имат влияние върху художествените решения на композитора. Методическите указания за вокално изпълнение имат практическа насоченост и са свързани с начина на дишане, темброви решения, артикулация, вокална дикция, баланс, регистрова изравненост и пр. Като обем и съдържание тази глава е централна за разработката. Дава достатъчна информация за произведенията, представен е богат илюстративен материал, който подкрепя направените изводи от докторантката. Посочени са и основните недостатъци на оперите, както и съвети към евентуална бъдеща реализация с учебна или друга цел. Като приносен момент към музикалната теория от докторантката може да се считат: опитът за жанрово структуриране на произведенията на Димитър Попов, тяхната специфика при реализиране и изграждане на драматургичните решения, жанровата структура и композиционния език, направените паралели с композитори от утвърдени 3

4 композиторски школи, проследяване на динамиката при сценичната реализация. Тези анализи представят богатата култура и професионален опит на доц. Нинова, нейните възможности като изпълнител и педагог. Представените методическите съвети към бъдещи изпълнители показват познаване на изследваната материя в дълбочина, което е следствие от активната работа на терен и практическата дейност на доц. Нинова с изследваните творби. Наред с изброените достойнства на текста бих искал да обърна внимание на емоционално описателни моменти, които в повечето случаи могат да бъдат спорни в научен текст поради субективния си характер. Например: Началото е в ре минор, в пастелни оркестрови тонове в щрайх и дървени духови. - стр. 54 монтира шест тактова интерлюдия с прозрачен оркестър стр. 48 Изборът на тъмната тоналност стр. 45 и пр. Във връзка с направените препоръки за необходимото осъвременяване на партитурите, подобряване на хармоничния език, цялостното преоркестриране на оперите на композитора, гласоводене и т.н., според моя скромен опит, означава да се пренапише отново. В тази връзка съвети като фактурата да се обогати чрез огледални движения по акордовия вертикал и пицикати или в трите оркестрови групи да се изработи оркестров педал, да се направят изкуствени крешченди и декрешченди и пр. са въпрос на решения, които са в пряка връзка с цялостното осмисляне на творбата, на драматургичната организация, на музикалния език при редакцията. Така направени препоръките са изолирани от логична последователност и са по-скоро пожелателни и не са достатъчно аргументирани. 4

5 В трета глава Песенно и инструментално творчество обект на анализ са 11 солови песни и две инструментални произведения /за соло цигулка и духов оркестър/, с което се обхваща цялото творчество на композитора. Направените изводи и характеристики са обосновани и дават обобщени сведения за принципите и особеностите на музикалния език на Димитър Попов, както и условията, при които са творили композиторите от първото поколение. В Заключението на дисертацията се синтезират трудностите и причините за забвението на музикалното наследство на композитора и надеждата на доц. Нинова да намери възкресение и интерес от страна на бъдещите композитори, диригенти, режисьори, певци и сценографи, защото то е изключително подходящо за педагогическите нужди на Учебния оперен театър. Приносните качества на труда са налице, тъй като това е първото изследване за цялостното творчество на един от основоположниците на българската композиторска школа. Димитър Попов е отдал живота си за пропагандиране на музикалното изкуство и е създател основно на любителски оркестри и хорове, преподавал е на редица изтъкнати български инструменталисти. Направените изводи за необходимостта от използването на сценичното творчество за учебни цели се базират на достатъчно аргументи за ценните качества на произведенията, на съблюдаване принципите на музикалното изпълнителско майсторство и сценично действие. Отделните детайли на сценичната реализация са последователно и логично изведени, примерите, които подкрепят направените заключения са убедителни и удачно подбрани. Дисертацията се базира на обемна литература. Изведените в автореферата приноси са коректно дефинирани. 5

6 Ето защо, в заключение, изразявам своето положително становище за присъждане на научната и образователна степен доктор на доц. Иванка Нинова, докторант на самостоятелна подготовка към Вокален факултет на НМА Проф. Панчо Владигеров. Дисертационният труд има приносен характер като теоретична и научна разработка Благоевград проф. д. изк. Йордан Гошев 6