РЕЦЕНЗИЯ ЗА ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ НА ВЛАДА НИКОЛАЕВНА БЕСПАЛОВА, докторант към катедра ПИАНО, Инструментален факултет ТЕМА НА ДОКТОРАТА: СТИЛИСТИЧНИ

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ ЗА ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ НА ВЛАДА НИКОЛАЕВНА БЕСПАЛОВА, докторант към катедра ПИАНО, Инструментален факултет ТЕМА НА ДОКТОРАТА: СТИЛИСТИЧНИ И ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ ПРОБЛЕМИ В КЛАВИРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА МОДЕСТ МУСОРГСКИ за присъждане на образователната и научна степен доктор, професионално направление: 8.3. Музикално и танцово изкуство,специалност Музикознание и музикално изкуство, шифър РЕЦЕНЗЕНТ: доц. д-р Марияна Николаева Булева - преподавател във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, Катедра Музика Докторската дисертация на Влада Беспалова е посветена на значим изследователски обект клавирното творчество на великия руски композитор Модест Мусоргски. Това само по себе си обуславя дисертабилността на изследването. Несъмнена е и актуалността на избраната тема, тъй като по отношение на клавирната музика, сътворена от Мусоргски, се натъкваме на удивителна ситуация, представена в концентриран вид от докторантката по следния начин: Широката публика добре познава само едно клавирно произведение на Мусоргски «Картини от една изложба». Останалите му творби не получават широко разпространение нито в концертната, нито даже в педагогическата практика. Изследователите отделят внимание предимно на оперите на Мусоргски, на неговите симфонични шедьоври, такива като «Нощ на голия връх», в по-слаба степен на камерновокалната музика. Но произведенията за пиано, с изключение на «Картини от една изложба», се оказват практически неизследвани (с. 3).

2 Действително в рускоезичното научно пространство не се открива дисертационен труд или друго самостоятелно изследване, което да обгърне с внимание клавирните творби на композитора. Следователно разработката на Влада Беспалова е първа по рода си, което предпоставя приносната стойност на дисертацията. Мисля, че е важно да се постави акцент и върху обстоятелството, че докторантката, която е от Русия, има шанса да разработи своя труд под научното ръководство на проф. д-р Атанас Куртев, чиито широки познания и пиетет към руската музикална култура са допълнителен стимул към музикалната мисловност на Мусоргски да се подходи от дълбините на руския дух и душевност, което се излъчва от всяка страница на доктората. Дисертационният труд е в обем на 149 страници и е структуриран в Увод, три глави, Заключение, списък на ползваната литература и приложение. Библиографията включва 103 източника, от които 93 на руски език и 10 на латиница. Прави впечатление, че в литературата на руски език са включени не само разработки, посветени на Мусоргски, на Могъщата петорка и на нейните представители, както и сборници с документи и писма, но и трудове с теоретична, историческа, естетическа и методологична насоченост, които са знак за усилието на авторката да положи своето изследване в максимално широк социо-културен контекст, да придаде обемност на тематизираните проблеми и богатство на гледните точки към тях. Бих препоръчала на Влада Беспалова, ако продължи да задълбочава своя поглед към тази перспективна тема, да оползотвори доброто владеене на български език и да приобщи към научния си апарат постиженията на българското музикознание в изучаването на модалността като тип звуковисочинно мислене. Специално ще отбележа много добре организирания Увод, който отговаря на всички изисквания за въвеждащ текст на научно изследване:

3 авторката представя убедително своя обект, методология, цели и задачи, степента на проученост на проблема и ясно очертава параметрите на изследователския предмет, в границите на който се очакват и приносните моменти на изследването: от една страна да бъдат допълнени познанията за творчеството на композитора, за неговите художествени принципи и музикален език, а от друга да бъде разширен погледът и представата за руската клавирна музика. Уводът е сполука на авторката и задава високо стартово ниво на изследването. В отличие от въвеждащата част, заключението на практика е подменено с информация за приносите на труда, които по мое дълбоко убеждение не трябва да бъдат органична част от текста, а приложение към автореферата. В този смисъл бих препоръчала, ако работата върху клавирното творчество на Мусоргски продължи, авторката да се концентрира върху обобщаването на аналитичните наблюдения и върху извеждането на ключовите тези в заключителния раздел на текста. Бих искала да оценя по достойнство и да изтъкна приносните качества на Глава първа ( Клавирното творчество на Модест Мусоргски в контекста на историческите реалии през втората половина на XIX век ). Въпреки известната наративност, текстът създава завладяваща читателското внимание атмосфера, съдържа богата историческа фактология и множество фини нюанси. Убедително и логично е систематизирана съществуващата информация (скрепена и с епистоларен материал) за първите стъпки на Мусоргски в света на изкуството, разбит е митът за несистемността на неговото музикално образование, както и за мнимата неклавирност на творбите му за пиано. Особено интересен и високо информативен е раздел 1.2 ( Ролята на Модест Мусоргски в развитието на руското клавирно изкуство ). Разкриването на композитора като превъзходен пианист с прекрасна техника, като

4 пианист от Бога поставя един съществен акцент, който действително не е интегриран активно и трайно в представите ни за специфичния натюрел на този творец. Самото отваряне на една подобна гледна точка към музикалното мислене на Мусоргски е вече достатъчно интригуващо за всеки изследовател, за всеки интерпретатор или почитател на музиката му. Много показателен е втъканият щрих за умението на великия музикант да се шегува чрез свиренето на пиано, да твори хумор с интерпретаторските си и импровизационни умения на инструмента. Всички тези нюанси в портрета на Мусоргски като пианист са въведени от Влада Беспалова с усет към тънкия детайл и формират един интересен от музикалнопсихологическа гледна точка текст. В общия поглед към клавирното творчество на композитора авторката поставя акцент не толкова на клавирните жанрове, към които той се насочва, колкото на психологическата и жанрово-битовата линия на неговите художествени търсения, на звукописа и умението му да портретува, на специфичните музикалноизразни средства, обвързани с образността, както и на песенното начало в музиката му, подкрепено с мисли на Асафиев по повод вокалните творби, но тук умело отнесени към изкуството на клавирното изпълнителство. На основата на всички тези систематизирани факти и наблюдения, Влада Беспалова въвежда и първото обобщение, което има пряка връзка с интерпретаторските проблеми: Амплоато на пианиста изпълнител на клавирните произведения на Мусоргски трябва да бъде необикновено широко. Тук пианистът играе ролята на разказвач и комик, на трагик и първи любовник, композиторът му възлага героични, характерно-битови и лирични партии. Той трябва да умее да пее-говори на пиано и вместо един герой и вместо цялата тълпа от народа, «да се научи да свири» на много народни инструменти. Изпълнителят трябва да помни, че

5 повечето фигурации при Мусоргски са не просто пасажи, а бърза мелодия, втъкала в себе си живите разговорни човешки интонации. Клавирните произведения на композитора са пример за това колко големи и отговорни са колористичните, жанровите и смисловите задачи на изпълнителя-пианист (с. 36). Глава втора ( Проблеми на стила и на интерпретацията в клавирните произведения на Модест Мусоргски ) прекосява хронологично непопулярното сред публиката, а и сред професионалните музиканти клавирно творчество. След историческата справка за изгубените творби, Влада Беспалова предлага тезата, че клавирното творчество на композитора разкрива една специфична вътрешна логика етапно разгръщане на творческата инвенция от миниатюрата към мащабните циклични творби, което се възпроизвежда четирикратно. На тази основа са обособени четири цикъла (цитирам предложения в дисертацията термин за означаване на наблюдаваната тенденция) своеобразна периодизация, основана именно на музиката за пиано, създавана от композитора през целия му творчески път. Лично аз намирам за интересно от гледна точка на психологията на творческия процес това наблюдение (в извеждането на което са включени и изгубените, и дори ненаписаните творби, които дедуктивно се предполагат, ако жизненият път на композитора е продължил). Това, което се отваря като празнина в текста, е липсата на съпоставка между този периодизационен подход и съществуващи периодизации на цялостното творчество на композитора, въведени от неговите изследователи, както и отсъствието на тълкувателни размишления върху евентуалните биографични или психологически фактори, които обуславят забелязания феномен. Подобен подход изисква и поне един бегъл информативен поглед към пулсацията на останалите жанрове в творчеството на композитора. Затова бих си позволила да

6 препоръчам, ако Влада Беспалова продължи да работи по темата, на основата на натрупаната вече информация да се опита да разшири и проблематизира това наблюдение, като го впише или (обратното) като впише в него цялостната творческа и музикалномисловна нагласа на Мусоргски. Именно по логиката на предложените четири етапа се структурира и раздел 2.1 ( Особености на стила в клавирните произведения на Модест Мусоргски ), който следва хронологията в творческата активност на композитора, свързана с интереса към клавирния жанр. В тази своя част изследването е приносно, тъй като открехва завесата и прави видима непроучената и непопулярна клавирна музика, която е изключително интригуваща и привлекателна със своята оригиналност. Интересът на Влада Беспалова е фокусиран върху фактурните прийоми, върху жанровите подходи, особено много върху хармоничните находки и тоналните планове. Всичко това непрестанно намира своите образни интерпретации, които отразяват нейното собствено виждане, силно обвързано и с биографичните факти от живота на композитора. Съществува известна произволност и твърде голяма субективност в някои от предложените образни тълкувания, както и прекомерна конкретика и сюжетност в разбирането на програмността, която е по-скоро от психологически тип. Но от друга страна, текстът е достатъчно информативен за личните виждания на авторката, които насищат творбите с асоциативни идеи и разбуждат фантазията. Съдейки по собствените си реакции, мога убедено да кажа, че за всеки читател този текст би бил една запленяваща среща с непознати страници от творчеството на великия руски композитор. Лично аз бях стимулирана от прочита на дисертационния труд да открия нотните текстове и съществуващите записи на тези творби и дори експериментално да ги интегрирам както в

7 лекционния си курс по хармония, така и във водената от мен избираема дисциплина Детска музикална литература. Споделям този факт, защото той сам по себе си говори за практическите ефекти на разработката. В края на този раздел от втора глава на дисертацията Влада Беспалова включва кратък обзор, посветен на хармоничния език на Мусоргски. Като цяло хармоничните му находки силно я вълнуват и във всеки един от анализите тя коментира отделни хармонични явления. Тук се включва и статията на Холопов, посветена на Мусоргски. Основателен е стремежът на докторантката да се вдълбочи в хармоничната проблематика област, в която Мусоргски е безспорен новатор, прокарал път за търсенията на редица композитори от края на ХІХ и ХХ век. Радостно е и това, че очевидно за нея необходимостта от познаване на хармоничния стил на композитора е лично убеждение, породено от клавирния и слуховия й опит, за което съдя и от ясно заявеното й разбиране по този въпрос: Изучаването на хармоничния език в клавирните творби на Мусоргски има изключително важно значение за пианиста-изпълнител и през XXI век (с. 71). Разбира се, аналитичните опити по отношение на хармоничния език на твореца се нуждаят от терминологично прецизиране и задълбочаване. Но като цяло Влада Беспалова е намерила онези опори за бъдещи търсения, които от гледна точка на пианистичния подход основателно се центрират върху мажоро-минорните влияния, ладовата променливост и плагалността. Глава втора съдържа още един съществен раздел 2.2 ( Интерпретационни проблеми в клавирната музика на Модест Мусоргски ). От справката за творческата дейност не успях да добия конкретна информация кои от проанализираните в дисертацията клавирни творби са репертоарни за пианистката и са представени пред Клавирната катедра в зала Димитър Ненов. Във връзка с предложените в текста

8 интерпретационни анализи считам, че отправените към изпълнителите препоръки за вярно предаване на музикалния характер или за грамотно отработване би следвало да се скрепят със съответните критерии по отношение на звукоизвличане, щрихи, динамика, технически похвати и пр. Най-трудна е задачата на авторката в Глава трета ( Стилови и изпълнителски проблеми в клавирния цикъл «Картини от една изложба» ), защото там тя насочва своето внимание към творба, която е популярна, добре позната и много повече изследвана. Известно е, че когато в обектива на изследователя попаднат теми, които са сериозно проучени, то погледът през този обектив трябва да бъде новаторски да предложи неочаквана гледна точка, да обобщи постиженията на съществуващите разработки и в някаква степен да ги надскочи. Това изисква необходимия интерпретационен, аналитичен, критичен и обобщителен опит. От приложената справка е видно, че за Влада Беспалова творбата е репертоарна и освен това е изпълнявана от нея в Русия, България и Италия. Два момента за мен бяха решаващи, за да приема тази глава като успешна реализация: мащабът на текста и разноаспектният подход към творбата обстойно представяне на картините и проектите на Хартман, поставяне на проблеми, отнасящи се до философския и семантичен потенциал на музиката, до психологическия пласт в образността и, съответно, до интерпретационните задачи, които стоят пред пианиста. Хубава е идеята за позоваване на изследване, посветено на Шуман, и за въвеждане на термина споеност по отношение на подобен тип циклични творби с мащабна единна драматургия. Прави впечатление и разделянето на отделните пиеси в групи със специално проследяване на Разходка-та. Особено високо оценявам идеята да бъде обгърната с внимание организацията на музикалното пространство в творбата, което несъмнено е перспективна посока на разсъждение, включително и в светлината на

9 интерпретационните търсения. Като илюстрация на казаното ще приведа следното обобщение от разработката, базирано и на оригинална съпоставка с геометрията на Лобачевски: При Мусоргски «музикалното» пространство на Картините е много причудливо. Светът на неговите звукови «склонности» сякаш се премества от обичайната музикална плоскост на някаква друга «повърхност», и онези музикални закони, които по-рано изглеждат непоклатими, сега придобиват съвсем друго очертание. Нещо повече, всяка пиеса, всяка «картина» гледа да се появи в своя особена «музикална геометрия». Самият свят на Картините е шарен, жив, неповторим (с. 117). В раздел 3.2 ( Интерпретационни и пианистични задачи ) Влада Беспалова съумява да предложи интересни решения, сред които ще откроя например следното: При Мусоргски пиесата започва със солова партия на дясната ръка, след което преминава в пълноценни акорди вече на две ръце. В начина на изпълнение на основната тема трябва да се чува непосредствената й близост с руската народна песен. За точното разкриване на образа не е задължително първите тактове да се изпълняват само с една ръка. За подобряване на звученето тук ръцете може да се редуват, като по този начин участват в своеобразен минидиалог, което ще помогне за по-вярното предаване на образа за по-голям размах и широта на руската душа. Трябва също така да се спази в Разходката подгласовия хоров стил, като се използва солово запяване и хорови подхващания (с. 121). Като цяло отново бих изразила очакването си изпълнителският прочит на творбата да предлага по-конкретни и ясни собствено клавирни решения и да не остава в сферата на пожелателното, което не добива плът. Изисквания като И тук изпълнителят трябва да запази специфичния еврейски колорит са твърде общи, пребивават в областта на интуитивното и не предлагат ясна цел и възможен път към

10 постигането й. Опитът обаче ме е научил, че един текст има свойството да реализира приносни ефекти по различни начини не само като пряко постижение, но и като провокация към размисъл. В този смисъл може да се счита, че с реализираната систематизация и със стремежа към тематизиране на максимално широк кръг от въпроси, свързани с произведенията, докторантката определено постига своята цел да обхване клавирното творчество на Мусоргски. Влада Беспалова е реализирала пет научни публикации на български, руски и английски език, чрез които тезите на дисертацията са апробирани в международен мащаб. Авторефератът е разработен според изискванията. Изведените приноси отговарят на реалните постижения на изследването и много точно отразяват неговата научна стойност и приложните му акпекти. На основата на всичко казано по-горе давам своята професионална подкрепа и предлагам на уважаемите колеги от научното жури да присъдят на Влада Беспалова образователната и научна степен доктор доц. д-р Марияна Булева