ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения ГУНДАРС НАГЛИС РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, КЛАСИФИ

Препис

1 ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения ГУНДАРС НАГЛИС РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЛЕКУВАНЕ НА АНЕСТРАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ ПРИ МЛЕЧНИ КРАВИ А В Т О Р Е Ф Е Р А Т на дисертация за присъждане на образователна и научна степен Доктор, научна специалност Акушерство и гинекология на животните и болести на новородените животни Научен ръководител : Проф. др Наско Йовчев Василев Стара Загора, 2019 г.

2 Дисертационният труд е структуриран в X глави на 154 страници текст, в т.ч. 38 фигури, 11 таблици и 2 приложения. Списъкът на цитираните литературни източници съдържа 316 заглавия, от които 14 на кирилица и 302 на латиница. Номерацията на фигурите в дисертацията и автореферата е различна. Трудът е обсъден и предложен за публична защита на заседание на разширен съвет на катедра Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения, Ветеринарномедицински факултет при Тракийски университет Стара Загора, проведено на г. Изказвам сърдечната си благодарност и признателност на научния ми ръководител проф. др Наско Василев за неоценимата помощ и търпение при подготовката на дисертационния труд. Искрено благодаря на колектива на катедра Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения, както и на всички специалисти, приятели и студенти, които ми оказаха съдействие при извършването на проучванията и без които изготвянето на дисертацията би било невъзможно. Благодаря на собствениците на говедовъдните ферми за предоставената възможност за реализиране на поставените задачи. Не на последно място изказвам сърдечни благодарности на моето семейство за моралната подкрепа и за това,че ме подкрепяха във всяко мое решение и действие. Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на г, от часа, в семинарната зала на катедра Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения на Ветеринарномедицински факултет при Тракийски университет, гр. Стара Загора. Материалите по защитата са на разположение в отдел Научен на факултета и на уеб сайта на Тракийски университет.

3 I. ВЪВЕДЕНИЕ В световен мащаб производството на краве мляко съставлява 85%, като в отделни страни превишава 99% (Австрия, Великобритания, Дания, Канада, САЩ, Холандия, Япония). За нашата страна кравето мляко съставлява 88% от общото производство. Като дял от националната ни икономика, производството на краве мляко заема 11% от общата селскостопанска продукция и 25% от животинската продукция. По породен състав и направление, нашето говедовъдство е насочено изключително в насока производство на мляко 99% от всички крави. Подчертаното предимство в производството и употребата на кравето мляко се дължи както на ценния му състав, така и на икономическата ефективност на това производство. Средната млечност на кравите от ХолщайнФризийската порода, която е една от основните млечни породи се е покачила драстично през последните десетилетия. За периода от 1996 до 2002 г. за една година средната млечност се е повишила с 200 кг, дължащо се основно на генетиката над 50 %. Целенасочената селекция при млечните крави по показателия количество мляко влияе негативно върху останалите, като адаптивност, увеличаване на патологиите в резултат на което се е повишило и безплодието. Откриването на животните в еструс все повече се признава като проблем с изключителна важност в млечното говедовъдство. Кравите през изминалите години проявяват помалко поведенчески признаци на еструс и за пократък период от време, което прави регистрирането на еструса потрудно за фермерите. За подобряване откриването на кравите в еструс са разработени многобройни помощни средства с цел да се постигне подобряване на процента на осеменените животни, те варират от прости календарни системи или детектори на еструса, към "високотехнологични" автоматизирани системи за мониторинг на активността. Анеструсът е широко понятие, представляващо функционално разстройство на репродуктивния цикъл, включващо липсата на характерните клинични признаци на еструса, въпреки ефективно откриване на разгонените крави. Анестралните състояния са едни от найчесто срещаните репродуктивни проблеми при млечните крави, като между 6 и 59% от родилите крави не възстановяват половоцикличната си дейност до 60ия ден след раждането. Първоначално анеструсът при млечните крави е бил класифициран като физиологично и патологично състояние. В последствие е класифициран на основата на фоликулната и лутеалната динамика в яйчниците и отнесен в четири групи. 1

4 Разпространението на анестралните състояния са докладвани в широки граници в различните литературни източници, взависимост от породата, поредност на раждане, сезон, ниво на хранене, управление и географско разположение. Относителният дял на анестралните крави след 60ия ден от раждането сред проучваните млечни стада е в границите от 23% до 41,2%. Сравнително повисока честота на разпространение на анеструс е регистирана при възрастните говеда, спрямо юниците. Резултатите от извършваните през годините проучвания за разпространението на анеструса сред кравите отглеждани в нашата страна, сочот че е широко разпространено до 50%. Терапията на анестралните състояния при млечните крави включва различни стратегии, свързани с идентификация на предразполагащите фактори. Подобряване на мениджмънта групиране на животните по физиологично състояние, преглед за разпространението на маститите и ламинитите. В случаите на отрицателен енергиен баланс или недостиг на микроелементи, възвръщането на яйчниковата активност може да бъде постигната в рамките на 34 седмици след подобряването на хранителния режим. Непосредственото решение за намаляване на безплодието сред млечните крави включва използването на хормонални третирания. Протоколите за терапия на анестрални крави, представляват самостоятелно или комбинирано приложение на простагландини (F2α), препарати с GnRH или LH действие и прогестини. Синхронизацията на еструса и овулацията е изключително важно средство за управление на репродуктивния процес на млечните крави, водеща до подобряване на репродуктивната ефективност в стадото. Прилагането на програмите за синхронизация на еструса и овулацията с програмирано изкуствено осеменяване повишават заплодяемостта, намаляват средния брой на дните в лактация, намаляват времето до първо осеменяване и интервала между две последователни раждания. 2

5 ІI. СОБСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 1. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ 1.1. Цел Извършеният анализ на проучванията по отношение разпространението на анеструс сред млечните стада в много страни, показва че неговия дял е сравнително висок и предизвиква значителни икономически загуби. В нашата страна към настоящия момент не са извършвани изследвания с голям брой млечни крави по отношение распространението на анестралните състояния и възможностите за прилагане на протоколи за повишване на заплодяемостта. Всичко това ни даде основания да си поставим за цел : Да проучим разпространението на анестралните състояния при млечни крави и ефективността от прилагане на комбинирани хормонални методи за лекуване в зависимост от типа анеструс. За осъществяване на поставената цел, бяха планувани и реализирани следните конкретни задачи : 1. Проучване разпространението на анеструс в говедовъдните ферми взависимост от сезона и поредността на раждане. 2. Определяне ефективността на комбинирани хормонални методи за лекуване на анеструс тип Прилагане на стандартен двоеновсинх за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло Прилагане на модифициран двоеновсинх за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло Прилагане на двоеновсинх и допълнително третиране с прогестерон за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло Сравнителен анализ на приложените комбинирани хормонални методи за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло Прилагане на стандартен двоеновсинх и двоеновсинх с допълнително третиране с прогестерон за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликулно образувание с диаметър 35 mm. 2. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ 2.1. Опитни животни. Настоящите проучвания бяха извършени в периода година в три говедовъдни млечни ферми на югоизточна България, отглеждащи крави от породата Холщайн. Говедовъдна ферма с. Венец, обл. Бургас (223 броя), 3

6 с. Самуилово, обл. Сливен (352 броя) и с. Дядово, обл. Сливен (296 броя). През периода година бяха проследени 871 броя раждания на крави със средна жива маса килограма и възраст между 1.5 и 8 години. Всички животни бяха отглеждани свободно боксово, с трикратно машинно доене, внедрени системи за установяване на еструса Heattime и De Laval, Vestfalia, с постоянен достъп до вода и храна. Целодневната дажба се залага двукратно, включваща царевичен силаж, концентратна смеска, бирена каша, ливадно сено и пшенична слама. Изследванията се провеждаха при съблюдаване изискванията на Наредбите за хуманно отношение при работа с животни ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ Анкетен метод. Разработен беше формуляр, включващ събиране на информация относно : идентификационен номер, порода, възраст, брой раждания, дата на последно раждане, начин на протичане, усложнения през следродилния период, извършени третирания, проява на еструс, средна млечност от контролните замервания и др. (Приложение 1) Клинично изследване. Общият здравословен статус беше определен посредством клиничното изследване чрез определяне на вътрешна телесна температура, пулсова честота, дихателни движения, руменови движения, състояние на видими лигавици, статус на млечната жлеза. Съгласно държавния имунопрофилактимен план на животните във фермите бяха извършвани противопаразитни и имунопрофилактични мероприятия. В опитните постановки бяха включени крави без отклонения Ректално изследване. Ректалното изследване се извършваше на всяко животно непосредствено преди ехографското, като чрез ректална палпация се определяха показателите на матката и яйчниците, както и контрол на инволуцията и установяване на клинични признаци на съпътстващо възпаление на половите органи Ехографско изследване. Ехографските изследвания бяха извършвани с ехографски апарат SonoSсаpе А5 Vet (SonoScape, China) с линеарна мултичестотна сонда (5.0 4

7 12.0 MHz) и трансректален достъп. Трансдусерът се поставяше в ръкавица за еднократно ректално изследване, а за добър контакт в един от пръстите се въвеждаше ехографски гел (Ultrasound transmission gel, Pirrone&Co, Milano, Italy). Всички ехографски прегледи се извършваха на правостоящо животно, ректума се почистваше от съдържание и сондата се въвеждаше под контрола на ръката напред до достигане областта, в която първоначално беше определено местоположението на матката. Трансдусерът се въвеждаше внимателно, като същевременно се притискаше към вентралната ректална стена. Пикочният мехур се използваше за ориентир и след неговата визуализация сондата се придвижваше напред до достигане до матката. Последователно се изследваха маточна шийка, маточно тяло, десен маточен рог, десен яйчник, ляв маточен рог и ляв яйчник Ехографска образувания. характеристика на яйчниковите Образуванията в яйчниците се определяха като: малък фоликул, сферично образувание с анехогенна структура и диаметър 4 mm; среден фоликул, сферично образувание с анехогенна структура и диаметър 8 mm; голям фоликул, сферично образувание с анехогенна структура и диаметър 10 mm; фоликулна циста, сферично образувание с анехогенна структура и диаметър 35 mm; лутеална циста, сферично образувание с диаметър 35 mm и дебелина на стената 3 mm; жълто тяло, овална, хипоехогенна структура, с отчетлива граница спрямо овариалната строма; Размерите на образуванията в яйчниците бяха определени с помощта на софтуер, заложен в ехографския апарат Ехографска диагностика на бременността. Диагностиката на бременността се извършваше на 32я и 60я ден след програмираното изкуствено осеменяване чрез трансректален достъп, като за ориентир се използваше пикочния мехур. След визуализацията му, трансдусера се въвеждаше краниовентрално по медиалната линия, разделяща тазовата кухина на две равни части. След това сондата се завърташе приблизително под ъгъл от 900 последователно наляво и надясно. Критерии за доказване на бременност бяха визуализацията на маточен лумен, изпълнен с анехогенна околоплодна 5

8 течност; установяване на хиперехогенна структура; сърдечна дейност на ембриона или фетуса, плацентоми, ехогенни образувания свързани с маточната стена в зависимост от гестационната фаза. Ехограмите бяха съхранени на преносима флаш памет Определяне нивата на стероидния хормон прогестерон. Пробите за хормонален анализ бяха получавани от v. jugularis след предварително фиксиране на животните по дни отразени в Приложение 2. Използвани бяха еднократни игли с размер 18G и затворена епруветка за серум (с перли) 16х75 mm, 10 ml (BIOSIGMA, Italy), като се получаваха по 5 ml кръв от всяко животно. След транспортирането до лабораторията кръвта се центрофугираше при 3000 об/мин. за 15 минути. Отделеният серум се отпипетираше с микропипета, прехвърляше се в стерилни епруветки (1.5 ml Ependorff, Spektar, Serbiq) и се съхраняваше при to _ 20o C до момента на анализа. Определянето на серумните нива на прогестерон се извършваше с ЕLISA анализатор Huma Reader (HUMAN, Germany), като беше използван кит (АccuBind, Monobind Inc., USA) с аналитична чувствителност от ng/ml и коефициенти на вариация < 10%. Тестът е конкурентно базирана сандвич ELISA за количествено определяне на прогестерон в биологични течности. В 96 ямкова плака, натоварена с анти прогестерон антитяло (1,0 μg/ml стрептавидин) се пипетираха последователно в дублети по 25μl от калибраторите и пробите по 50μl прогестерон, конюгиран към пероксидаза. В продължение на 20 секунди чрез нежни въртеливи движения на плаката се постигаше смесване на конюгата с пробите. Последвано от добавяне на 50μl антипрогестеронов пречистен заешки IgG (Progesteron Biotin Reagent) и смесване на реагентите чрез нежни въртеливи движения на плаката в продължение на 20 секунди. След инкубация под защитен филм за 60 min на стайна температура (2025 C), плаката се промиваше 3 пъти с по 350 μl/ямка буфер за миене с полуавтоматична миеща система Human Whash Manual (HUMAN, Germany). След добавяне на субстрат за пероксидаза (ТМВ; 100μl/ямка) и инкубация на тъмно при стайна температура за 25±5 мин., последвано от добавяне на стопреагента (Stoping Reagent 150 μl/ямка ) и нежно разклащане на плаката за 510 сек., ензимната активност се отчиташе фотометрично при дължина на вълната 450 nm на Huma Reader (HUMAN, Germany). От построената стандартна крива, оптичните плътности на изследваните проби бяха трансформирани в концентрации на прогестерон в ng/ml Хормонално лечение 6

9 Приложение на стандартен протокол двоен Ovsynch (GnRH PGF2α GnRH) Третирането при този протокол включваше интрамускулно третиране с 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 0, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 7, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 10, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 17, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 24 и 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден Приложение на модифициран протокол двоен Ovsynch (hcg PGF2α GnRH) Третирането при този протокол включваше интрамускулно третиране с UI hcg (hcg, Chorulon, Intervet, Holland) на ден 0, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 7, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 10, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 17, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 24 и 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден Приложение на стандартен протокол двоен Ovsynch (GnRHPGF2α GnRH) и допълнително третиране с прогестерон (СIDR) Лечението с прилагането на този протокол включваше следните третирания 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 0, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 7, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 10, допълнително въвеждане на устройство с контролиращо вътрешно осбождаване на лекарство (EAZI BREED CIDR Cattle insert, 1.38 g progesterone; Pfizer Animal Health, USA) за седем дни в периода между първото третиране с GnRH ден 0 и простагландин ден 7. Протоколът продължаваше с 0.01 mg GnRH (D Cloprosstenolsodium, Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 17, 150 µg PGF2α (Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 24 и 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден Приложение на стандартен протокол двоеновсинх (GnRHPGF2α GnRH) при овариални фоликулни цисти Третирането при този протокол 7 включваше интрамускулно

10 третиране с 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 0, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 7, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 10, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 17, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 24 и 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден Приложение на стандартен протокол двоен Ovsynch (GnRHPGF2α GnRH) и допълнително третиране с прогестерон (СIDR) при овариални фоликулни цисти Лечението с прилагането на този протокол включваше следните третирания 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 0, 150 µg PGF2α (D Cloprosstenolsodium, Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 7, 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 10, допълнително въвеждане на устройство контролиращо вътрешно осбождаване на лекарство (EAZI BREED CIDR Cattle insert, 1.38 g progesterone; Pfizer Animal Health, USA) за седем дни в периода между първото третиране с GnRHден 0 и простагландинден 7. Протоколът продължаваше с 0.01 mg GnRH (D Cloprosstenolsodium, Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 17, 150 µg PGF2α (Indupart, Vetpharma Animal Health, Spain) на ден 24 и 0.01 mg GnRH (Veterelin, Laboratorios Calier, Spain) на ден 26. Всички третирания на кравите включени в опитните групи с прилагане на протоколи за лекуване бяха извършвани в интервала от часа на съответния ден Регистриране на еструс при контролната група Установяването на еструса и благоприятния момент за извършване на изкуственото осеменяване при контролните крави се извършваше чрез внедрените във фермите системи за откриване и регистриране на еструса. Опитните животни с програмирано изкуствено осеменяване се изследваха непосредствено преди времето за осеменяване само за наличие на възпалителен процес Изкуствено осеменяване. Програмирано изкуствено осеменяване на кравите се извършваше еднократно на 18ия час след последното третиране по съответната схема. Кравите от контролните групи се осеменяваха по правилото наблюдавана пасивна фаза преди обяд, изкуствено осеменяване след обяд в часа. Тези с пасивна фаза в следобедните часове се осеменяваха на следващата сутрин в 8.00 часа. При всички проведени изкуствени осеменявания (програмирано или след 8

11 регистриран еструс) се използваше криоконсервирана семенна течност под формата на пайети, произхождаща от сертифицирани мъжки разплодници, която се аплицираше в маточното тяло, чрез бимануелна катетиризация на цервикса. Разплодниците бяха включени в случния план на фермата. Във всяко стопанство тази манипулация се извършваше от постоянен квалифициран персонал Статистически методи. Получените резултати бяха обработени чрез компютърна статистическа програма StatSoft (Statistica 7, Microsoft Corp Inc.). Използвахме метода ANOVA, LSD тест за многофакторни сравнявания и непараметричен анализ за сравнение на пропорции, посредством t критерия на Student. Посредством ANOVA (analysis of variance) беше установено статистически сигнификантното въздействие на изследваните фактори. Резултатите бяха представени като средно аритметично (Mean), стандартно отклонение (SD), относителен дял (%) и степени на достоверност. Разликите се приемаха за статистически достоверни при р Всички графики и ехограми бяха обработени с компютърна програма Microsoft Office PowerPoint 2003 (Microsoft Corp. Inc.) ОПИТНИ ПОСТАНОВКИ Проучване разпространението на анеструс в млечните ферми. Проучването беше извършено за периода година в говедовъдни ферми от югоизточната част на страната. Проследени бяха ражданията и протичането на следродилния период при 526 крави. В продължение на шест седмици ежедневно се извършваше наблюдение за проява на еструс чрез внедрените във фермите системи. Кравите не проявили клинични признаци на еструс или неподадени от системите за откриване на еструс бяха изследвани двукратно в периода 4560ти ден чрез трансректална ехография за установяване наличието или отсъствието на образувания в яйчниците. В зависимост от находката бяха отнесени към съответна група по възприетата класификация. В процеса на проследяване поради различни причини бяха изключени 23 крави. По отношение поредност на раждане животните се подразделяха на група с едно раждане и група с повече от едно раждане. Сезонът на раждане се припокриваше с годишните сезони, а именно пролет (март, април, май), лято (юни, юли, август), есен (септември, октомври, ноември) и зима (декември, януари, февруари). Пролетлято (март, април, май, юни, юли, август) и есензима (септември, октомври, ноември, декември, 9

12 януари, февруари). Отчетени бяха сезон и поредност на раждане, дни до проява на еструс след раждане, среднодневна млечност. След обработка на получените резултати бяха изчислени относителен дял (%) на отделните типове анеструс, в зависимост от сезона и поредността на раждане (Приложение 2) Определяне ефективността на комбинирани хормонални методи за лекуване на анеструс тип Прилагане на стандартен двоен Ovsynch (GnRH PGF2α GnRH) на крави с анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Проучването беше извършено в периода година в посочените говедовъдни ферми, отглеждащи крави от породата ХолщайнФризийско говедо. Всички животни бяха отглеждани свободно боксово, с трикратно машинно доене, внедрена система за установяване на еструса, с постоянен достъп до вода и храна целодневна дажба. В опита бяха включени 73 крави непроявили признаци на еструс до 45ия ден от раждането, впоследствие четири животни бяха изключени поради заболявания. Средната млечна продуктивност на кравите към момента на включване в опита беше 34.4±2.9 кг и 33.8±3.7 литра дневно. Животните бяха изследвани двукратно през 10 дни чрез ехография в периода 45 60ти ден за установяване находката в яйчниците. Кравите с наличие на фоликул с размер 10 мм и отсъствие на жълто тяло в яйчниците и при двете ехографски изследвания бяха включени в проучването и разделени в две групи на случаен принцип. На тези животни по време на второто изследване бяха взети кръвни проби за определяне концентрациите на прогестерон. На първата група крави (n=45) беше приложен стандартен двоен Ovsynch (фиг. 11). По отношение поредност на раждане 22 крави бяха с едно раждане и 23 с две и повече раждания. Втора група котролна, нетретирани (n=24), съответно 11 крави с едно раждане и 13 с две и повече раждания. 0,01mg GnRH Ден 0 150µg PgF2α 7 0,01 mg GnRH 10 0,01 mg GnRH µg PgF2α 24 0,01 mg GnRH 26 ПИО 27 Фиг. 11. Пресинхронизиращ стандартен протокол Двоен Ovsynch 10

13 За установяване настъпването на овулация при опитните жинотни бяха проведени ехографски изследвания на 7ми, 17ти, 24ти, 26ти и 34ти ден, както и получени кръвни проби за определяне стойностите на прогестерон. Критериите за настъпила овулация бяха наличие на формирано жълто тяло в яйчника, като за 34ти ден регистиран при предното изследване на 27ми ден овулаторен фоликул и концентрации на прогестерон 1 ng/ml. Всички опитни животни бяха програмирано изкуствено осеменени на 18я час след последното третиране с гонадотропин освобождаващ хормон. Ранна диагностика за бременност беше извършена на 32я ден след програмираното изкуствено осеменяване при опитните крави и в същия период след изкуствено осеменяване на проявилите еструс животни от контролната група. Получените резултати бяха подложени на статистическа обработка и изчислени среден диаметър (mean±sd) на фоликула при стартиране на протокола, среден диаметър на овулаторния фоликул (mean± SD) по време на програмираното изкуствено осеменяване, относителен дял (%) на кравите с настъпила овулация на ден 7ми, 17ти, 24ти и 34ти, процент на синхронизация от двете части на протокола и процент на бременните животни в опитната и контролната групи. Относителният дял на кравите с настъпила овулация беше изчислен като съотношение на животните с налично жълто тяло след третиране с GnRH, отнесени към общия брой животни в групата. Процентът на бременните крави от приложения протокол беше изчислен като съотношение на животните с положителна диагноза бременност към общия брой животни получили програмирано изкуствено осеменяване. Комулативната бременност беше изчислена като сбор от бременните животни след програмирано изкуствено осеменяване и тези с установена бременност след проявен еструс и изкуствено осеменяване до 42ия ден от програмираното изуствено осеменяване Приложение на модифициран протокол двоен Ovsynch (hcg PGF2α GnRH) на крави с анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Проучването беше извършено в периода година в посочените говедовъдни ферми от породата ХолщайнФризийско говедо. Всички животни бяха отглеждани свободно боксово, с трикратно машинно доене, внедрена система за установяване на еструса, с постоянен достъп до вода и храна целодневна дажба. В опита бяха включени 72 крави непроявили признаци на еструс до 45ия ден от раждането, впоследствие седем животни бяха изключени поради заболявания. Средната млечна 11

14 продуктивност на кравите към момента на включване в опита беше 31.6±2.9 и 33.2±3.3 литра. Животните бяха изследвани двукратно през 10 дни чрез ехография в периода 45 60ти ден за установяване находката в яйчниците. Кравите с наличие на фоликул с размер 10 мм и отсъствие н а жълто тяло в яйчниците и при двете ехографски изследвания бяха включени в проучването и разделени в две групи на случаен принцип. На тези животни по време на второто изследване бяха взети кръвни проби за определяне концентрациите на прогестерон. На първата група крави (n=44) беше приложен модифициран двоен Ovsynch (фиг. 12). По отношение поредност на раждане 24 крави бяха с едно раждане и 20 с две и повече раждания. Втора група котролна, нетретирани (n=21) съответно 11 крави с едно раждане и 10 с две и повече раждания. 150µg PgF2α UI hcg Ден 0 7 0,01 mg GnRH 10 0,01 mg GnRH 150 µg PgF2α 0,01 mg GnRH ПИО 27 Фиг. 12. Пресинхронизиращ модифициран протокол Двоен Ovsynch Последователността на извършените изследвания при тази опитна постановка, следваше хронологично описанието представено в т Прилагане на стандартен двоен Ovsynch и допълнително третиране с прогестерон (CIDR) на крави с анеструс тип 3наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Проучването беше извършено в периода година в в посочените говедовъдни ферми от породата ХолщайнФризийско говедо. Всички животни бяха отглеждани свободно боксово, с трикратно машинно доене, с постоянен достъп до вода и храна целодневна дажба. 150µg PgF2α 0,01mg GnRH ден 0 CIDR 7 0,01 mg GnRH 10 0,01 mg GnRH µg PgF2α 0,01 mg GnRH Фиг. 13. Пресинхронизиращ стандартен протокол Двоен 12 ПИО 27

15 Ovsynch и допълнително третиране с прогестерон (CIDR) В опита бяха включени 83 крави непроявили признаци на еструс до 45ия ден от раждането бяха разделени в две групи на случаен принцип, впоследствие три животни бяха изключени поради заболявания. Средната млечна продуктивност на кравите към момента на включванев опита беше 32.6±2.3 и 34.2±3.7 литра. Животните бяха изследвани двукратно през 10 дни чрез ехография в периода 45 60ти ден за установяване находката в яйчниците. Кравите с наличие на фоликул с размер 10 мм и отсъствие на жълто тяло в яйчниците и при двете ехографски изследвания бяха включени в проучването и разделени в две групи на случаен принцип. На тези животни по време на второто изследване бяха взети кръвни проби за определяне концентрациите на прогестерон. Първа група (n=36) приложен стандартен двоен Ovsynch с допълнително третиране с прогестерон, посредством CIDR (фиг. 13). По отношение поредност на раждане 19 крави бяха с едно раждане и 17 с две и повече раждания. Втора група котролна, нетретирани (n=17) съответно 10 крави с едно раждане и 7 с две и повече раждания. Последователността на извършените изследвания при тази опитна постановка, следваше хронологично описанието представено в т Прилагане на стандартен двоеновсинх и двоеновсинх с допълнително третиране с прогестерон за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликулно образувание с диаметър 35 mm. Проучването беше извършено в периода година в посочените говедовъдни ферми от породата ХолщайнФризийско говедо. Всички животни бяха отглеждани свободно боксово, с трикратно машинно доене, с постоянен достъп до вода и храна целодневна дажба. В опита бяха включени 83 крави непроявили признаци на еструс до 45ия ден от раждането. Средната млечна продуктивност на кравите към момента на включване в опита беше 30,3±3,4 литра. Животните бяха изследвани двукратно през 10 дни чрез ехография в периода 45 60ти ден за установяване находката в яйчниците Кравите с наличие на фоликулни цисти в яйчниците бяха включени в проучването и разделени в три групи на случаен принцип. На всички животни по време на второто изследване бяха взети кръвни проби за определяне концентрациите на прогестерон. Първа група (n=33) приложен стандартен двоен Ovsynch (фиг. 11). По отношение поредност на раждане 12 крави с едно раждане и 21 с повече от едно раждане. Втора група (n=28) също двоен Ovsynch и допълнително третиране с прогестерон, посредством CIDR (фиг. 13). По отношение поредност на раждане 9 крави бяха с едно раждане и 19 с две и повече раждания. Трета група котролна, нетретирани (n=18) съответно 6 13

16 крави с едно раждане и 12 с две и повече раждания. По време на ултразвуковите изследвания на яйчниците извършени на 10ти, 17ти и 24ти ден се отчиташе лутеинизацията на стената на фоликулната циста. Последователността на извършените изследвания при тази опитна постановка, следваше хронологично описанието представено в т

17 III. Резултати 1. Проучване разпространението на анеструс в говедовъдните ферми взависимост от сезона и поредността на раждане. Проследени бяха общо 503 крави, от тях раждащи за първи път 161 животни (32.00%) и с повече от едно раждане 342 (68.00%). Еструс до шест седмици след раждането беше регистриран при 265 крави (52.68%) и не наблюдавани признаци на еструс при 238 (47.32%) (таблица 1). В зависимост от поредността на раждане, еструс беше регистриран при 15.70% от първотелките и 36.98% от кравите с повече от едно раждане (p<0.05) (таблица 2). Относителен дял на проявата на еструс и анеструс в зависимост от поредността на раждане, отнесени към общия брой раждания за периода ( n=503) Таблица 1 Поредно Спонтанен Анеструс Общо раждане еструс n % n % n , , , , ,00 Общо , , ,0 161 % 32,00 Анеструс след ехографските изследвания беше регистриран при 16.31% от раждащите за първи път и при 31.01% с две и повече раждания(p 0.05). Най голям относителен дял на анеструс беше отчетен при тип 3 наличен фоликул с диаметър 10 mm, отсъствие на жълто тяло или налично фоликулно образувание 35 mm при 129 крави (25.65%), последван от тип 2 наличен фоликул с диаметър 8 mm при 45 животни (8.94%), тип 4 налично жълто тяло и фоликул с диаметър 10 mm (6.55%) и тип 1 наличен фоликул с диаметър 4 mm (6.16%) (таблица 2). 15

18 Относителен дял на анестралните състояния в зависимост от поредността на раждане, отнесени към общия брой животни за периода (n =503) Таблица 2 Спонтанен еструс Анеструс тип 1 Анеструс тип 2 Анеструс тип 3 Анеструс тип 4 n % n % n % n % n % n % ,70* 10 1, , ,35* 9 1, ,31* ,98* 21 4, , ,30* 24 4, ,01* Общо , , , , , ,32 Поредно раждане Общо анеструс * р<0.05 в колоната Установена беше достоверна разлика (p 0.01) относно проявата на анеструс през сезона пролетлято (29.42%), в сравнение със есензима (17.89%) (p 0.05). В зависимост от поредността и сезона на раждане, най висок относителен дял на анеструс беше отчетен при животните с повече от едно раждане през периода пролетлято (19.88%), спрямо раждащите за първи път (9.54%) (p 0.05) (фиг. 14 и 15). Фиг. 14. Относителен дял на анестралните състояния в зависимост от поредността и полусезона на раждане (пролетлято) (*p 0.05 в редицата) През сезон пролетлято найвисок относителен дял беше установен по отношение на анеструс тип 3 при кравите с повече от едно раждане 12.72%, спрямо 1.79% с едно раждане. Съотношението на отделните типове анеструс е сходно и през сезон есензима, като тип 3 е с найвисок дял 9.74% следван от тип с 4.58% и тип 2 с 2.18% (фиг. 14 и 15). 16

19 Фиг. 15. Относителен дял на анестралните състояния в зависимост от поредността и полусезона на раждане (есензима) (*p 0.05 в редицата) Фиг. 16. Относителен дял на анестралните състояния в зависимост от сезона на раждане (*p 0.05 в редицата) Найвисока честота на анеструс беше регистрирана при животните родили през летния сезон (16.31%), последвана от тези родили през пролетта (13.12%) и есента(10.34%). Относителният дял на животните с анеструс тип 3 през лятото беше найвисок (10.14%), а найнисък през зимата (3.98%) (p 0.08). При животните с анеструс тип 4 не се установява 17

20 статистически значима разлика през отделните сезони. Найвисок процент на проява на еструс беше регистриран при родилите през пролетта 17.3% и нисък при родилите през зимата 8.15% (фиг. 16). Регистрираната тенденция по отношение проява на отделните типове анеструс при родилите крави през проследявания период се запазва и в зависимост от поредността и сезона на раждане. Анализирайки животните на първо раждане по критерий сезон на раждане се отчитат пониски стойности за отделните типове анеструс, като процента от общия дял на анестралните крави след раждане. Фиг. 17. Относителен дял на анестралните състояния при крави с едно раждане в зависимост от сезона на раждане С найголяма честота при раждащите за първи път през лятото беше представен тип 3 (3.18%), следван от тип 2 (1.00%), тип 1 и 4 (0.60%). При родилите през пролетта отново с найголям дял беше тип 3 (1.79%), следван от тип 4 (0.99%). Анеструс тип 4 беше установен в близки граници от 0.2% до 0.99% при кравите родили през различните сезони. Найвисок дял на спонтанен еструс беше регистриран при родилите през пролетта 5,77% и найнисък при кравите родили през зимата и лятото, съответно 3,18% от случаите (фиг. 17). При кравите с повече от едно раждане спонтанен еструс беше регистриран при 12,92% от родилите през лятото, при 11.53% от родилите през пролетта и при 4,97% от родилите през зимата. Найвисок относителен 18

21 дял на анеструс беше установен при родилите през летните месеци 10,54% и найнисък през зимните 4,57% (p 0.5). По отношение на отделните форми на анеструс преобладаваха животните с тип 3, съответно 6,96% от родилите през лятото, последвани от тези родили през пролетта 5,77% и найнисък дял на родилите през зимата 2,39% (p 0.08). Анеструс тип 4 през отделните сезони беше в границите 1,392,59% от кравите родили през зимата и лятото и пролетта. Найнисък относителен дял от 0.39% беше установен за тип 1 при родилите през пролетта, есента и зимата респективно (фиг. 18). Фиг. 18. Относителен дял на анестралните състояния при крави с повече от едно раждане в зависимост от сезона на раждане (*p 0.5 в редицата) 2. Определяне ефективността на комбинирани хормонални методи за лекуване на анеструс тип Прилагане на стандартен двоен Ovsynch (GnRH PGF2α GnRH) за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Средният брой на лактациите в двете групи беше 2.4 и 2.5 респективно, средна млечност 34.4±2.9 кг и 33.8±3.7 литра дневно, дни в лактация 58.8±3.1 и 59.6±3.7 без статистически значими разлики. Резултатите по отношение на концентрациите на прогестерон, среден размер на фоликула в началото на протокола, среден брой жълти тела в 19

22 яйчниците на 7ия ден и процента овулации са представени на таблица 3. Концентрации на прогестерон и измервания в яйчниците на опитните крави през пресинхронизиращата част на стандартен двоен Ovsynch Таблица 3. ден 0 Показатели Опитна прогестерон ng/ml 0.39±0.14 ср. размер на 13,9±0,5 фоликула mm ден 7 Контролна ден 10 Опитна Контролна 0.36±0.12 2,72±0,56* 0.46±0.14* 0,71±0,13* 0.34±0.11* 13,7±0,4 11,7±0,4 12.9±0.7 14,9±0,4 0,12±0,04* брой ж. тела n 0,7±0,14* овулации % 61,0 Опитна Контролна 13,7±0,4 * р 0.5 в редицата При стартирането на програмата средния размер на фоликулите и в двете групи бяха приблизително еднакви, съответно 13.9±0,5 мм и 13.7±0.4 мм, както и стойностите на прогестерона 0.39±0.14 ng/ml и 0.36±0.12 ng/ml (р=0.5). В опитната група бяха установени 0,7±0,14 броя жълти тела в яйчниците на опитните крави при 0,12±0,04 в контролната група и 61,00% синхронизация на третираната група. Фиг. 19. Стойности на прогестерон (ng/ml) при опитните животни по време на прилагане на стандартен двоен Ovsynch (*p 0.05 в колоната) 20

23 В началото на размножителната част от протокола, нивата на прогестерон бяха без статистически значима разлика, но на 7я ден бяха повишени при животните от опитната група, съответно 2.89±0.83 ng/ml и 0.36±0.12 ng/ml при контролните животни (р<0.05). Найвисоки стойности на прогестерон бяха отчетени при опитната група на ден 24ти по време на третирането с простагландиновия препарат (р<0.5). Тази положителна тенденция се запазва през периода 7ми 24ти ден. Концентрациите на прогестерона в деня на програмираното изкуствено осеменяване бяха повисоки при опитните животни, но без статистически значима разлика (фиг. 19). Среден размер на фоликула, процент овулации, среден размер на фоликула при програмирано изкуствено осеменяване през размножителната част на стандартен двоен Ovsynch Таблица 4. Средният размер на фоликулите по време на програмираното изкуственото осеменяване беше 16.2±0.4 мм за първа група и 15.9±0.5 мм за втора без статистически значима разлика (р=0.5). На 7я ден след осеменяването бяха установени 72,40% овулации в ячниците на опитните животни и при 25,00% от контролните (табл. 4). Фиг. 20. Заплодяемост и комулативна бременност след първо програмирано изкуствено осеменяване при стандартен двоен Ovsynch 21

24 На 32ия ден бременност беше установена при 42.2% от животните с приложен стандартен двоен Овсинх и при три крави от контролната група (р<0.01). В зависимост от поредносттта на раждане установихме повисока заплодяемост при подгрупата крави с едно раждане 45.45%, спрямо 37.78% тези с повече от едно раждане (р=0.5) и комулативна бременност от първо програмирано изкуствено осеменяване от 64.44% (фиг. 20). Фиг. 21. Ехограма на яйчник на крава с наличен фоликул с размер 13.5 мм Фиг. 22. Ехограма на яйчник на крава с налично жълто тяло 22

25 Фиг. 23. Ехограма на яйчник на крава с наличен доминантен фоликул с размер 18.7 мм 2.2. Прилагане на модифициран двоен Ovsynch (hcg PGF2α GnRH) за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Средният брой на лактациите в двете групи беше 2.3 и 2.7 респективно, средна млечност 31.6±2.9 и 33.2±3.3 литра дневно, дни в лактация 56.8±3.4 и 58.6±4.7 без статистически значими разлики. Концентрации на прогестерон и измервания в яйчниците на опитните крави през пресинхронизиращата част на модифициран Двоен Ovsynch протокол Таблица 5. ден 0 ден 7 ден 10 Показатели Опитна Контролна Опитна Контролна прогестерон ng/ml 0.57± ±0.15 3,45±0,96* 0.86±0.27 0,74±0, ± ,2±0,6 10,5±0,7 11.9±0.6 13,1±0,6 0,23±0,04 ср. размер на 13,4±0,9 фоликула mm брой ж. тела n 0,9±0,4* овулации % 88,6 * р 0.05 в редицата 23 Опитна Контролна 12,4±0,7

26 Получените резултати относно концентрации на прогестерон, среден размер на фоликула при стартиране на протокола, среден брой жълти тела в яйчниците и процент синхронизации през пресинхронизиращата част на модифицирания двоен Овсинх са представени на таблица 5. При стартирането на програмата размерите на фоликулите в двете групи бяха съответно 13.4±0.9 мм и 13.2±0.6 мм (р=0.5). През синхронизираща част не беше регистрирана разлика по показателя среден размер на нарастващия фоликул. Впоследствие бяха регистрирани 0,9±0,4 броя жълти тела при опитната група животни и 88.6% овулации (табл. 5). Изходните прогестеронови нива на животните в опитната и контролната група бяха съответно 0.57±0.11 ng/ml и 0.46±0.15 ng/ml (р=0.5). Значително повишаване стойностите на прогестерон в серума на третираните крави беше установено на 7ия ден 3,45±0,96 ng/ml, спрямо контролната група от 0.86±0.27 ng/ml (р<0.01). Фиг. 24. Стойности на прогестреон (ng/ml) при опитните животни по време на прилагане на модифициран двоен Ovsynch (*p 0.05 в колоната) Тенденцията за повисоки концентрации на прогестерона беше регистрирана, през целия период на изследване при опитната група животни, спрямо контролната (фиг. 24). Средният размер на предовулаторният фоликул по време на програмираното изкуствено осеменяване беше 15.9±0.8 мм за първа група и 14.8±0.5 мм за втора без статистически значима разлика (р=0.5). Процента на овулации при опитната група беше 88,63% на 17я ден от стартирането на протокола и 77,27% на 7я ден след извършеното програмирано изкуствено осеменяване (табл. 6). 24

27 Среден размер на фоликула, процент овулации и синхронизации, среден размер на фоликула при програмирано изкуствено осеменяване през размножителната част на модифициран двоен Ovsynch Таблица 6. Показател Стойности на прогестерон ng/ml, 17 ден Синхронизация, %, брой, 24 ден Среден размер на предовул. фоликул, мм, 27 ден Овулация, %, брой, 7ми ден след ПИО Опитна Контролна (n=44) (n=21) 0.93± ± (39/44) 15,9±0,8 14,8±0, * (34/44) 19.04* (4/21) * р 0.05 в редицата На 32ия ден бременност беше установена при 38.63% от животните третирани в началото на протокола с hcg и 9,52% (р<0.05). Заплодяемост от 41.66% беше отчетена при кравите с едно раждане и 35.00% при тези с повече от едно раждане. На 60ия ден от програмираното изкуствено осеменяване бременността беше потвърдена при 36.36% от животните в опитната група (фиг. 25). Фиг. 25. Заплодяемост и комулативна бременност след първо програмирано изкуствено осеменяване при модофициран двоен овсинх 25

28 2.3. Прилагане на двоен Ovsynch (GnRH PGF2α GnRH) и допълнително третиране с прогестерон (CIDR) за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Средният брой на лактациите в двете групи беше 2.8 и 2.7 респективно, средна млечност 32.6±2.3 и 34.2±3.7 литра дневно, дни в лактация 60.8±3.6 и 59.4±4.7 без статистически значими разлики. Резултатите по отношение средни стойности на серумния прогестерон, размер на фоликула, среден брой жълти тела в яйчниците и процент синхронизации са представени на таблица 7. Стойностите на прогестерона бяха сходни в началото на прилагане на протокола, но при последващото измерване на седмия ден наблюдавахме значително покачване от 3,78±1,16 ng/ml при опитната група, спрямо 1,46±0,81 ng/ml при контролната група. На ден десети средните размери на наличните фоликули бяха съответно 15.1±0,8 мм при опитните животни и 13,7±0,6 мм за нетретираните. Серумните концентрации на прогестерона бяха 0,91±0,53 ng/ml за кравите с приложени вагинални прогестеронови устройства и 0,64±0,31 ng/ml за контролната група. Концентрации на прогестерон и измервания в яйчниците на опитните крави през пресинхронизиращата част на стандартен Двоен Ovsynch протокол и допълнително третиране с прогестерон (CIDR) ден 0 Таблица 7. ден 10 ден 7 Показатели Опитна Контролна прогестерон ng/ml 0.49± ±0.16 3,78±1,16* 1.46±0.81 0,91±0, ± ,4±0,7 11,5±0,6 12.4±0.7 15,1±0,8 0,32±0,4 ср. размер на 13,1±1,2 фоликула mm Опитна брой ж. тела n 0,93±0,2* овулации % 86,1 Контролна Опитна Контролна 13,7±0,6 * р 0.05 в редицата При стартирането на програмата размерите на фоликулите в двете групи бяха съответно 13.1±1.2 мм и 13.4±0.7 мм (р<0.1881) на седмия ден бяха отчетени 0.93±0.2 броя жълти тела в първа група, спрямо 0.32±0.4 за контролните животни. При групата третирана допълнително с прогестерон бяха регистрирани 86.1% овулации. Средният размер на фоликулите по време на изкуственото 26

29 осеменяване беше 15.9±0.9 мм за първа група и 14.8±1.3 мм за втора група (р<0.0929). Процентът на синхронизации беше 86.1% и процент овулации на седмия ден след програмираното изкуствено осеменяване 66.67%. При контролната група бяха регистрирани 23.53% спонтанни овулации (табл. 8). Среден размер на фоликула, процент овулации и синхронизации, среден размер на фоликула при програмирано изкуствено осеменяване през размножителната част на двоен Ovsynch и допълнително третиране с прогестерон Таблица 8. Показател Стойности на прогестерон ng/ml, 17 ден Овулации, %, брой, 24 ден Ср. размер на предовул. фоликул, мм, 27 ден Овулация, %, 7ми ден след ПИО Опитна Контролна (n=36) (n=21) 0,87±0,49 0,56±0, (31/36) 15,9±0,9 14,8±1, * (24/44) 23.53* (4/17) * р 0.5 в редицата Изходните прогестеронови нива на животните в опитната и контролната група бяха съответно 0.49±0.14 ng/ml и 0.55±0.16 ng/ml. Значително повишаване стойностите на прогестерон в серум на третираните крави беше установено на 17ия ден 4.98±0.77 ng/ml, спрямо контролната група от 0.86±0.22 ng/ml (р<0.01). Тенденцията за повисоки концентрации на прогестерона беше регистрирана, през целия период на изследване при опитната група животни, спрямо контролната (фиг. 26). Фиг. 26. Стойности на прогестреон (ng/ml) при опитните животни по време на прилагане на двоен Ovsynch и допълнително третиране с прогестерон(*p 0.05 в колоната) 27

30 На 32ия ден бременност беше установена при 41.6% от животните третирани допълнително с прогестерон и при 11.76% от контролните животни. При кравите от първа група беше отчетена повисока заплодяемост при животните на първо раждане (42.1%), спрямо тези с повече от едно раждане (41.2%) (р=0.5). При контролната група заплодяемостта при кравите на първо раждане беше 10,00% и 14,28% с повече от едно раждане. Установената комулативна бременност от първо осеменяване и след естествено проявения еструс до 42ия ден след програмираното изкуствено осеменяване беше 50.00% при групата третирана допълнително с прогестерон (фиг. 27) Сравнителен анализ на приложените комбинирани хормонални методи за лекуване на анеструс тип 3 наличие на фоликул с диаметър 10 mm и липса на жълто тяло. Сравнителният анализ на пресинхронизиращата част от стандартния, модифицирания двоен Овсинх и стандартен двоен Овсинх с допълнително третиране с прогестерон е показан на таблица 9. Изходните концентрации на прогестерона и при трите групи са сходни 0.39±0.14, 0.57±0.11,.49±0.14 ng/ml, но на 7ия ден бяха регистрирани повисоки прогестеронови стойности, съответно 2,72±0,5 ng/ml за стандартен двоен овсинх, 3,45±0,96 ng/ml за модифициран двоен овсинх и 3,78±1,16 ng/ml при стандартен двоен овсинх с допълнително третиране с прогестерон. Фиг. 27. Заплодяемост и комулативна бременност след първо програмирано изкуствено осеменяване при двоен Ovsynch и допълнително третиране с прогестерон Показателят среден размер на фоликула не показваше значителни 28

31 разлики през периодите на изследване и при трите групи. Средният брой жълти тела в яйчниците на опитните животни бяха в границите 0,7±0,14 0,93±0,2. Концентрации на прогестерон и измервания в яйчниците на опитните крави през пресинхронизиращата част на стандартен, модифициран и Двоен Ovsynch протокол с допълнително третиране с прогестерон ден 0 Таблица 9. ден 7 Опитна 2.1. (n=45) Опитна 2.2. (n=44) Опитна 2.3. (n=36) стойности на 0.39±0.14* прогестерон ng/ml 0.57±0.11* 0.49±0.14* 2,72±0,56* 3,45±0,96* 3,78±1,16* среден размер на 13,9±0,5 фоликула mm 13,4±0,9 13,1±1,2 13,7±0,4 12,9±0,7 13,5±0,6 Показатели Опитна 2.1. (n=45) Опитна 2.2. (n=44) ден 10 Опитна 2.3. (n=36) Опитна 2.1. (n=45) Опитна 2.2. (n=44) Опитна 2.3. (n=36) 0,71±0,1* 0,74±0,45* 0,91±0,53* 14,9±0,4 13,1±0,6 15,1±0,4 брой жълти тела n 0,7±0,14 0,9±0,4 0,93±0,2 овулации % 61,0* 88,6* 86,1* * р 0.05 в редицата Повисок процент синхронизации (88.6%) бяха регистрирани при групата третирана с модифициран двоен овсинх в сравнение с другите две опитни групи (61.0% и 86,1%) през синхронизиращата част. Статистически значима разлика беше регистрирана при процента овулации в групата с приложен стандартен овсинх, спрямо останалите две опитни групи (р<0.01). Фиг. 28. Стойности на прогестерон (ng/ml) при опитните животни по време на прилагане на различни вариации на двоен Ovsynch (*p 0.05; **p 0.01 в колоната) 29

32 През размножителната част на приложените синхронизиращи протоколи концентрациите на прогестерона бяха найвисоки на 17ия ден при групата животни с приложен двоен овсинх и допълнително третиране с прогестерон 4.98±0.77 ng/ml, спрямо 2.89±0.83 ng/ml при кравите третирани със стандартен двоен овсинх и 3.18±0.78 ng/m (р<0.01). Тази тенденция беше добре изразена и на 7ия ден от синхронизиращата част на приложените протоколи (фиг. 28). Докато средният размер на наличните фоликули беше приблизително еднакъв и през двете части на двойния овсинх и в трите опитни групи. По отношение на възможностите за синхронизиране на половия цикъл се отчитат стойности в границите 86.1% 88.63% а модифицирания двоен Овсинх. Средният размер на предовулаторния фоликул в опитните групи също не се различава, съответно 16,2±0,4, 15,9±0,8 и 15,9±0,9 мм. Процентът на отчетените овулации седем дни след програмираното изкуствено осеменяване е повисок при модифицираният протокол 77.27%, спрямо 72.4% при стандартния и 66,67% при двоен овсинх с допълнително третиране с прогестерон. Стойности на прогестерон, среден размер на фоликула, процент овулации и синхронизации, среден размер на фоликула при програмирано изкуствено осеменяване и заплодяемост през размножителната част на стандартен двоен Ovsynch, модифициран и двоен Ovsynch с допълнително третиране с прогестерон Показател Стойности на прогестерон, ng/ml, 17ти ден Опитна 2.1. (n=45) 2.89±0.83* Опитна 2.2. (n=44) 3.18±0.78* Таблица 10. Опитна 2.3. (n=36) 4.98±0.77* Размер на фоликула, 17ти ден, мм 12.8± ± ±1.4 Стойности на прогестерон, ng/ml, 27ми ден 1.18± ± ±0.42 Среден размер на предовул. фоликул, 27ми ден, мм 16,2±0,4 15,9±0,8 15,9±0,9 Овулация, %, брой, 7ми ден след ПИО 72.4* (29/45) 77.27* (34/44) 66.67* (24/44) Заплодяемост, %, (бременни/осеменени) 32ри ден 42,22* (19/45) 38,63* (17/44) 41,62* (15/36) 1 раждане %, (бременни/осеменени) 45,45* (10/22) 41,66* (10/24) 42,14* (8/19) 1 раждане %, (бременни/осеменени) 39,13* (9/23) 35,00* (7/20) 41,23* (7/17) Заплодяемост, %, (бременни/осеменени) 60ти ден (17/45) (16/44) (12/36) Комулативна бременност от първо ИО, % (29/45) (30/44) (18/36) * р<0.5 в редицата Реализираната заплодяемост отчетена на 32ия ден е найвисока при групата третирана първоначално с гонадотропин 42.22%, спрямо животните третирани на първия ден с хуманхорионгонадотропин 38.63% и 41,6% при животните третирани допълнително с прогестерон. В зависимост 30

33 от поредността на раждане найвисока заплодяемост 45,45% от първо програмирано изкуствено осеменяване беше установена при групата третирана със стандартен овсинх при раждащите за първи път. Докато при кравите с повече от едно раждане при групата с приложен двоен овсинх и и допълнително третирана с прогестерон 41,2%. Комулативната бременност е по висока при група с приложен модифициран двоен овсинх 68.18%, спрямо 64.44% при стандартния двоен Овсинх и 50,00% при третираните допълнително с прогестерон (табл. 10) Прилагане на стандартен двоен Ovsynch (GnRH PGF2α GnRH) и двоен Ovsynch с допълнително третиране с прогестерон при наличие на фоликулни цисти За установяването на цистите в яйчниците ние извършвахме ректално и ехографско изследване. Резултатите показват, че при използване на ехографското изследване точна диагноза по отношение наличие на фоликулна циста беше поставена в 92% от случайте. Докато при разграничаване на лутеалните цисти и жълто тяло с кухина съвпадение беше регистрирано в 83% от случаите (фиг.29, 30 и 31). Фиг. 29. Ехокартина на яйчник с фоликулна циста с размер 41 мм Фиг. 30. Ехокартина на яйчник с фоликулна циста 31

34 Фиг. 31. Ехокартина на яйчник с лутеална циста Честотата на проявление на цисти в яйчниците при извършеното обследване беше 12.97% (n=113) от всички изследвани животни за периода Найвисок относителен дял на фоликулни цисти беше установен във ферма С 16,14%, последвана от ферма А 11,93% и В 11,82% (фиг. 32). Фиг. 32. Проявление на цисти в яйчниците в зависимост от броя на родилите животни във фермата По отношение на поредността на лактация найвисок относителен дял беше отчетен при втора 43.8%, последван от животните в трета 23.6% и 21.4% при кравите от първа лактация (фиг. 33). 32

35 Фиг. 33. Честота на проявление на цисти в яйчниците в зависимост от поредността на лактацията (*p 0.05 в колоната ) Найвисока честота на проявление на фоликулни цисти беше регистрирана през пролетнолетния сезон 6.1% и 4.1% през есензима. По отношение на лутеалните цисти не беше установена зависимост спрямо сезона (фиг. 34). Фиг. 34. Честота на проявление на цисти в яйчниците в зависимост от големина на фермата и сезона 33