ПРИСЪДА г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ На дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание

Препис

1 ПРИСЪДА г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ На дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав : Секретар: Наталия Т. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НЧХД 297 по описа за 2016 година ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА - ГЕОРГИЕВА П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Е.М.С. роден на *** ***, област Р, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на година в село Х, община С, област Р посредством удар с юмрук в областта на корема и ребрата е нанесъл на З.Н.С. *** телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.54 и чл.57 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА. ПРИЗНАВА подсъдимия Е.М.С. със снета по-горе самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на година в село Х, община С, област Р се е заканил на З.Н.С. *** престъпление против неговата личност че ще заколи него и семейството му, ще им отреже главите и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.144, ал.1 от НК поради което и на осн. чл.54 и чл.57 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. ПРИЗНАВА подсъдимия Е.М.С. със снета по-горе самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на година в село Х, община С, област Р е казал думите Ще ви еба майката думи унизителни за честта и достойнството на другиго З.Н.С. в негово присъствие, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.146, ал.1 от НК поради което и на осн. чл.54 и чл.57 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на /хиляда и петстотин лева/. ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.23 от НК ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Е.М.С. за деянията по чл.130, ал.2 и чл.144, ал.1 от НК в размер на по-тежкото ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. ОТЛАГА на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ПРИСЪЕДИНЯВА на осн. чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание наказанието ГЛОБА в размер на /хиляда и петстотин лева/ наложено за деянието по чл.146, ал.1 от НК. ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимият Е.М.С. ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя З.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената лека телесна повреда посредством удара с юмрук в областта на корема сумата /шестстотин лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Н.С. против подсъдимия Е.М.С. граждански иск за сумата над

2 /шестстотин лева/ до първоначално предявеният размер от /три хиляди лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимият Е.М.С. ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя З.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в преживян страх в резултат на отправените закани за престъпление против личността му сумата /седемстотин лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Н.С. против подсъдимия Е.М.С. граждански иск за сумата над /седемстотин лева/ до първоначално предявеният размер от /хиляда лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимият Е.М.С. ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя З.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в преживени срам и унижение в резултат на нанесените обиди сумата /петстотин лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Н.С. против подсъдимия Е.М.С. граждански иск за сумата над /петстотин лева/ до първоначално предявеният размер от /хиляда лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.М.С. ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя З.Н.С. за разноски по делото сумата /шестстотин и дванадесет лева/. ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.М.С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Исперих държавни такси върху уваженият размер на гражданските искове сума в общ размер на /сто и петдесет лева/. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред въззивна инстанция Окръжен съд - Разград в 15-дневен срок от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ :

3 МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА 23/ г. ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД 297/ 2016г. ПО ОПИСА НА РС ИСПЕРИХ Срещу подсъдимият Е.М.С.*** са повдигнати три частни обвинения както следва: - че на година в село Хума, община Самуил, област Разградска посредством удар с юмрук в областта на корема и ребрата е нанесъл на З.Н.С. *** телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.130, ал.2 от НК; - че на година в село Хума, община Самуил, област Разградска се е заканил на З.Н.С. *** престъпление против неговата личност че ще заколи него и семейството му, ще им отреже главите и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.144, ал.1 от НК и - че на година в село Хума, община Самуил, област Разградска е казал думите Ще ви еба майката думи унизителни за честта и достойнството на другиго З.Н.С. в негово присъствие, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. В съдебно заседание частният тъжител З.С. поддържа обвиненията от фактическа и правна страна чрез своя процесуален представител адвокат Р.К. и моли на подсъдимия да бъдат наложени наказания с цялата строгост на закона. Моли обезщетенията за неимуществени вреди да бъдат определени по справедливост. Защитата на подсъдимия Е.С. в лицето на адвокат Е.С. пледира подзащитния и да бъде оправдан и по трите въздигнати и поддържани обвинения. Счита, че не са се събрали в хода на процеса безспорни доказателства, че трите деяния са осъществени от обективна и субективна страна от С.. В дадената последна дума подсъдимият заявява, че желае да бъде оправдан. Съдът, като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото снетите свидетелски показания на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие лица, изслушаното заключение по назначената експертиза, приобщените писмени доказателства, намира за установено следното : Подсъдимия Е.М.С. е роден на *** ***, област Разградска, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН **********. Подсъдимият и тъжителят са съселяни притежават съседни имоти в село Хума, община Самуил, област Разградска. На инкреминираната дата година тъжителя З.С. бил в дома си. В един момент бил извикан от подсъдимият на улицата. Между двамата възникнал спор по повод ограда между имотите им. Спорът бил предизвикан от Е.С., който твърдял че С. бил преместил незаконосъобразно оградата между имотите. В хода на спора С. започнал да блъска С. и да му крещи. Последния тръгнал да се прибира, но подсъдимия го последвал в двора му. Там му нанесъл удар с юмрук в лявата част на гърдите. В същото време го псувал казал думите Ще ви еба майката, след това го заплашил, че ще заколи всички, ще им отреже главите. В саморазправата се намесила свидетелката Ш. А сестра на тъжителя, която била в градината. Тя изгонила подсъдимия от двора и се прибрала в къщата, където избягал и се скрил тъжителя З.С.. Последния се обадил и съобщил за инцидента в Полицията. След това отишъл в кметството и съобщил за случилото се и на кмета свидетеля Е. А. Докато бил пред кметството, там пристигнал и подсъдимия. С. се оплакал на кмета, че спора между него и тъжителя бил заради преместена от С. ограда. В един момент Е.С. пак тръгнал заплашително към З.С., но присъстващите пред кметството свидетели Х. и А. застанали между тях, за да не се стига до последваща физическа саморазправа. Малко по-късно на место дошли служители на РУ на МВР Исперих. Те направили необходимото да успокоят двете страни в конфликта. Видно от изслушаното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза на тъжителя С. са причинени контузия в лява брадичкова област, ребрената дъга и коремната стена от лявата страна, без видими травматични марки, манифестирани с палпаторна болка в описаните области. По своята медико-биологична характеристика описаната контузия обуславяла болка и страдание. Ако частичната чревна непроходимост имала травматичен произход, то по своята медико-биологична характеристика същата обуславяла временно разстройство на здравето неопасно за

4 живота на пострадалия. палпаторната болезненост на лицето, ребрената дъга и корема можело да се дължи на получени удари с твърд тъп предмет на тези места. Локализацията им отговаряла такива удари да са нанесени с дясната ръка на нападателя и в положение лице срещу лице. Съдът кредитира заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза напълно, като правилно, компетентно и обосновано, като в съдебно заседание при проведения разпит вещото лице детайлно е описало механизма на причиняване на увреждането, което в пълнота установява фактическата обстановка. Описаната фактическа обстановка се установява от снетите в хода на процеса свидетелски показания от лицата Е. А., А. Х, Ш. А., С.Ю., Н.Р., И.Д., изслушаното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице доктор Д. В., както и приетите писмени доказателства справка за съдимост, рег. 742/ г. на бюро Съдимост при РС Исперих, преписка вх. 384/2016г. на ИРП. С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с реализираните на година в село Хума, община Самуил, област Разградска действия подсъдимият Е.М.С. е осъществил на първо място съставът на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, тъй като посредством удар с юмрук в областта на корема и ребрата е нанесъл на З.Н.С. *** лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание. Авторството на деянието безспорно се установява в лицето на подсъдимия С.. Двама от свидетелите са го видели да нанася удари на тъжителя свидетеля С.Ю. го е видял да блъска С. с двете си ръце докато са били още на улицата, а свидетелката Ш. А. го е видяла да нанася удар с юмрук в лявата част на гърдите, вече когато са били в двора на С.. От обективна страна безспорно се установява наличие на нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Пострадалото лице е имало краткотрайно преживяване на неприятно усещане произтичащо от упражненото спрямо него физическо въздействие от страна на подсъдимия, което се определя като болка с оглед получените контузия в лява брадичкова област, ребрената дъга и коремната стена от лявата страна, но така също тази болка е продължила във времето, което обуслявя наличието и на съставомерния признак страдание. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл от страна на подсъдимия С. като същият е съзнавал, че въздействайки по описания по-горе начин уврежда здравето на пострадия и нанасяйки ударите в областта на гърдите е целял именно предизвикване на нараняване в тази насока съдът кредитира засвидетелствуваното от свидетелката А. и свидетеля Ю., които кореспондират с установеното здравословно състояние касаещо физическата цялост на пострадалия в областта на гърдите непосредствено след инцидента на г. при извършения преглед от съдебен лекар, който е установил палпаторна болезненост в областта на лявата ребрена дъга и на предната коремна стена. С. е знаел, че е запретено и по тази причина наказуемо от закона предприемането на подобно поведение спрямо друго лице, но въпреки това с престъпна упоритост и последователност е преследвал настъпването на противоправния резултат. На следващо място, съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с реализираните на година в село Хума, община Самуил, област Разградска действия подсъдимият Е.М.С. е осъществил съставът на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, тъй като се е заканил на З.Н.С. *** с престъпление против неговата личност че ще заколи него и семейството му, ще им отреже главите и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. Авторството на деянието в лицето на подсъдимия С. се установява безспорно от показанията на свидетелката А, която непосредствено е възприела отправените закани и косвено от свидетеля Ю., който е видял предхождащите заканите действия на подсъдимия (как блъска С. с ръце) и как той е влязъл в двора на З.С., където пък са отправени заканите. От обективна страна безспорно е било налице обективирано намерение за извършване на престъпление против личността на пострадалия С. е бил предприел вече действия на едностранна физическа саморазправа с пострадалия, която е довела до телесна повреда, като заплахите сочат и на последващо намерение за по-тежки действия на саморазправа че ще заколи С. и семейството му, ще им отреже главите. Тези отправени закани са възбудили основателен страх у тъжителя за тяхното реално

5 осъществяване, тъй като подсъдимия очевидно не спазва правилата за коректни междусъседски отношения, започнал е да се саморазправя физически с тъжителя още на улицата, където го е блъскал, после е нахлул в двора му и там е продължил да му нанася удари с юмруци в областта на гърдите и корема и лицето и в този смисъл очевидно С. не зачита неприкосновеността на жилището и прилежащите му зони градина, на всеки гражданин и просто въпрос на време и ситуация е било да преведе в изпълнение и заплахите, като едно такова последващо поведение е било елиминирано при намесата на свидетелката Абтраим, която е успяла да го изгони от двора. Престъплението е било довършено с факта на възприемане от страна на З.С. на отправените закани. Той се е изплашил, избягал е и се е скрил в къщата си, от където е сигнализирал на полицията, тъй като се е изплашил за живота и здравето си, както своето, така и на своите близки. От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление срещу личността му и личността на близките му. Съзнавал е, че заканата с престъпление се възприема от С. и че у него може да възникне основателен страх за осъществяване на престъплението против личността му. Така също подсъдимия е целял заплахата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от нейното осъществяване. На трето място съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с реализираните на година в село Хума, община Самуил, област Разградска действия подсъдимият Е.М.С. е осъществил съставът на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, тъй като е казал думите Ще ви еба майката думи унизителни за честта и достойнството на другиго З.Н.С. в негово присъствие. Авторството на деянието в лицето на подсъдимия С. се установява безспорно от показанията на свидетелката А., която непосредствено е възприела казаните обидни думи и косвено от свидетеля Ю., който е видял предхождащите обидите действия на подсъдимия (как се кара със С. и го блъска с ръце) и как той е влязъл в двора на З.С., където пък са казани обидните думи. От обективна страна безспорно в хода на процеса бе установено, че в двора на пострадалия, в присъствието на свидетелката А. подсъдимият е казал думите Ще ви еба майката, които от гледна точка на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго се приемат за обидни. В случая са използвани унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, определени като ругателни думи и изрази. Деянието е извършено в присъствието на пострадалия в двора на неговия дом в село Хума и З.С. е имал възможност лично и непосредствено да чуе и възприеме обидните думи. Налице е в случая и престъпния резултат визиран от закона той е настъпил в момента, в който обидните думи са били възприети от пострадалия т.е. в момента, в който той ги е чул. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на пострадалия, че съществува възможност те да бъдат чути от последния и е целял те да бъдат чути от З.С.. По отношение на наказанията Съдът прецени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно изискванията на закона при определяне на трите наказания за трите престъпни деяния, като и трите наказания бяха наложени при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, към които бяха отчетени чисто съдебно минало и дадени обяснения в хода на производството, а към отегчаващите бе отчетен интензитета и в този смисъл краткия период от време за който са извършени множеството деяния. В тази насока съдът прие, че целите на личната (индивидуална) и общата (генерална) превенция на наказателната санкция могат да бъдат постигнати чрез налагане на следните наказания: За деянието по чл.130, ал.2 от НК бе наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА. За деянието по чл.144, ал.1 от НК бе наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, тъй като обществената опасност на този вид деяния е по-висока. За деянието по чл.146, ал.1 от НК бе наложено наказание ГЛОБА в размер на /хиляда и петстотин лева/.

6 Предвид обстоятелството, че трите деяния са били извършени преди за което и да било от тях да е налице влязла в сила присъда, то налице са предпоставките по чл.23 от НК за определяне на Общо наказание между наказанията от сходен вид в размер на потежкото, което в случая се явява ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия изпълнението на наказанието бе отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Към така определеното общо наказание на осн. чл.23, ал.3 от НК бе присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на /хиляда и петстотин лева/ за деянието по чл.146, ал.1 от НК. По отношение на гражданските искове По отношение на предявените граждански искове, съдът намери че безспорно в производството се установяват всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД за всяко едно от трите деяния наличие на вреди у пострадалия в резултат на виновното противоправно поведение реализирано от страна на лицето (подсъдимия) срещу което са насочени гражданско-правните претенции. По справедливост, воден от вътрешното си убеждение и събраните в производството доказателства за тежестта и интензитета на преживените от тъжителя болки и страдания, физически, психически и емоционален стрес съдът намери, че вредите могат да бъдат репарирани посредством присъждане на следните суми: За деянието по чл.130, ал.2 от НК - сумата /шестстотин лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането г. до окончателното изплащане на сумата. Над тази сума до първоначално заявеният размер от /три хиляди лева/ тази искова претенция бе отхвърлена като неоснователна и недоказана. За деянието по чл.144, ал.1 от НК - сумата /седемстотин лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането г. до окончателното изплащане на сумата.. Над тази сума до първоначално заявеният размер от /хиляда лева/ тази искова претенция бе отхвърлена като неоснователна и недоказана. За деянието по чл.146, ал.1 от НК - сумата /петстотин лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането г. до окончателното изплащане на сумата. Над тази сума до първоначално заявеният размер от /хиляда лева/ и тази искова претенция бе отхвърлена като неоснователна и недоказана. На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.М.С. бе осъден да заплати на тъжителя З.Н.С. за разноски по делото сумата /шестстотин и дванадесет лева/. На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.М.С. бе осъден да заплати по сметка на РС Исперих държавни такси върху уваженият размер на гражданските искове сума в общ размер на /сто и петдесет лева/. По изложените съображения съдът постанови своята присъда. РАЙОНЕН СЪДИЯ :