РЕЗЕНЗИЯ

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ на трудовете на доц. д-р Милена ГЕОРГИЕВА по конкурс за заемане на академичната длъжност професор, обявен от Института за изследване на изкуствата в ДВ бр. 82 от година РЕЦЕНЗЕНТ: доц. д-р Виолета Василчина За конкурса за професура Милена Георгиева представя два свои научни труда: - НАЗДРАВЕ, МАЕСТРО! Бохемските часове на Иван Пенков (в обем 344 стр. и 315 чернобели и цветни илюстрации), в момента под печат и - ГОВОРЪТ НА ЦВЕТЯТА. Анна Хен-Йосифова ( ) в художествения живот и в живописта в България (в обем 174 стр. и 150 чернобели и цветни илюстрации), също приет за печат. Освен тях, представя още 24 статии и студии, отпечатани в научни списания и сборници; описи на участията си в международни и национални конференции, 1

2 други научни активности като участия в енциклопедии и съставяне и публикуване на бази данни, преподавателска работа, както и списък на (120) цитирани нейни публикации в научната литература. Ще започна рецензията с една констатация: Милена Георгиева отдавна е доказала високото си изследователско равнище. Достатъчно е да спомена книгата "Южнославянски диалози на модернизма" от 2003 година (с английска версия от 2008 г.) или да припомня по-ранен неин труд монографичният каталог за Съюза на южнославянските художници "Лада" от 1994 г. (той е и сред най-цитираните съвременни изкуствоведски съчинения). Тя е автор и на няколко десетки научни статии и студии, където проблематизира, анализира и извежда до обобщение българският художествен опит от първата половина на ХХ век, търсейки и параметрите на взаимодействието му с европейски и други югоизточно-европейски култури. Интересна е параболата на нейното научно мислене. Ако в предишното десетилетие М. Георгиева беше фокусирана най-вече върху измеренията на модернизма в балкански контекст, където търсеше конкретното "вписване" на новото българско изкуство, то в последните години фокус на научния й интерес станаха симптоматични (като Ив. Пенков или "Българан") или останали недостатъчно осветлени (като А. Хен-Йосифова или Х. Тачев) творчески фигури и явления, които не само имат значими приноси за българското изкуство, но и са значими в по-широк културен 2

3 контекст. Представените за конкурса два труда - за Иван Пенков и за Ана Хен-Йосифова се вписват в тази посока на изследване. "НАЗДРАВЕ, МАЕСТРО! Бохемските часове на Иван Пенков" ни предлага доста необичаен текст. Както впрочем е необичаен и предметът му - двата "бохемски" албума на художника, запазени като по чудо в личния архив на семейството. Тези албуми хвърлят ярка светлина върху неизследвани периоди от живота на Иван Пенков неговата младост в Мюнхен, където специализира в Художествената академия ( ) и зрелите му години ( ), когато е на върха на своята слава, но въпреки това не може да излезе извън идейните и обществено-политическите ограничения на своето време. На пръв поглед изследването е съсредоточено върху писаните и рисуваните следи от неофициалния, бохемския живот на Пенков. Но в действителност, те дават повод да се развият две основни линии на анализ, да се вплетат две основни нишки. Първата нишка представя творецът Пенков и приносите му в художествената култура като систематизира многообразните сфери на творческата реализация - в живописта, приложните изкуства, сценографията, като преподавател в Художествената академия, директор на Института за изобразителни изкуства. Втората нишка ни отвежда при човека Пенков като възлова фигура в средите на артистичната бохема за времето от почти четири десетилетия (20-30-те, те 3

4 години). В точката на сплитане на тези две нишки попътно се примесват още няколко - за артистичните и идейните течения на времето, за бохемството като начин на живот и неформалното общуване в градското и интелектуалното пространство, за колажа и за невъзможната му публична поява в България, за средищната функция на албумите като част от историята на българските публицистични жанрове (шарж, карикатура, сатирична рисунка), за съдбата на формалистичните експерименти в българското изкуство и т.н. Особено интересни са съпоставките между съдържанието на албумите и характеристиките на българския обществено-политически климат преди и след 1944 г. Успоредното изследване на маргинални групи като приятелския кръг на Иван Пенков и на социокултурните условия на момента убедително представя любопитни гледни точки към явлението бохемство. А търсеният различен ъгъл на вписването на Иван Пенков в българската култура има много по-широко културологично значение, защото приобщава проекциите на "бохемския" елемент в историята на нашето изкуство. Неизвестни или слабо известни факти, непубликувани до момента фотографии, непознати текстове от художника и за него, коректна изследователска оценка характеризират този труд като цяло и Милена Георгиева като изследовател. Проученият богат личен архив на художника, обхванатите свидетелства от негови приятели, студенти и съмишленици 4

5 (не само у наследниците, но и пръснати в различни научни институции като ЦДА, НБКМ, НАБАН, ДА-София), както и проучването на периодиката са споени в един текст, който се чете с удоволствие и интерес. Така, използвайки бохемските албуми на Иван Пенков и темата за бохемството в българските артистични среди, Милена Георгиева успява да ни въведе в проблематиката на същностни културни отношения - между официалното и неофициалното, между традиционното и модерното, между маргиналното и елитарното, между персоналното и колективното. Текстът е първият по-голям съвременен изкуствоведски опус за художника Иван Пенков едно не толкова забравено, колкото недооценено в неговата мащабност и значимост за българското изкуство име. И в този смисъл представлява не само личен принос на Милена Георгиева, но и принос на съвременното изкуствознание. ГОВОРЪТ НА ЦВЕТЯТА. Анна Хен-Йосифова ( ) в художествения живот и в живописта в България е вторият текст, който Милена Георгиева представя за конкурса. Интересът й към тази художничка е траен и задълбочен. И, мисля, дължи се не само на желание да се коригира трайното й подценяване в продължение на десетилетия. За изследователката, струва ми се, са важни и културологичните аспекти на нейното изкуство, т.е. много по-важно е значението на Ана Хен-Йосифова като 5

6 "законодателка" на един нов жанр, който у нас, освен зачатъци в възрожденските алафранги, няма собствена история. Става дума за утвърждаване на "натюрморта с цветя" като един нов жанр или поджанр, обогатил в началото на ХХ век българското изкуство и препотвърдил светските му ориентации. На пръв поглед избраният подход към А. Хен- Йосифова може да се нарече класически, монографичен - Милена Георгиева ни представя формирането на една от ранните български художнички през всичките стъпала и перипетии на немския й произход и образование, през началото на българската адаптация и творческото й социализиране, за да стигне до кулминацията на изявите и оценката на творчеството й. За тази цел тя е трябвало да преодолее редица трудности - работа с необработен семеен архив, унищожен архив на училището в Брауншвайг, преводи от старонемски, липса на работи на художничката в държавните ни галерии, пръснати произведения из множество частни притежатели и т.н.. Но макар да тръгва от позицията на биографа и да се справя със прагматичните затруднения, М. Георгиева не спира до скрупольозно или романтично разказаната биография. Защото, също както при Пенков, успява да вплете убедително в разказа си - някъде като фон, на други места по-детайлирано - още няколко посоки, още няколко нишки, още няколко нива на разбиране. В този текст тя е разгърнала широко и добре уплътнено представяне, в което има място не само за ученичката Ана Хен, която 6

7 специализира рисуването на цветя в Холандия, но и за европейската история на натюрморта с цветя. Има място не само за началната й адаптация в България, но и за приятелството с арх. Пенчо Койчев и за къщата, която той проектира за семейство Йосифови. Има място за анализ на живописните творби с цветя, но и за символиката на живите цветя, както и за социалното отношение към тях като културна норма. Без особена емоционална приповдигнатост, изследователката търси мястото на немската художничка, припозната от българите като "българска". Очертава силните и ограничените страни на нейната живопис на фона на съпоставки със синхронни търсения в българската живопис, но и с препратки към европейската. Търси да обясни обществената популярност на нейните произведения, но и границите, които Ана Хен не успява да премине, за да намери път към модерното. На фона на появилите се последователки и приемнички на Ана Хен- Йосифова в натюрморта с цветя, Милена Георгиева се спира по-подробно и върху значението й за българското изкуство. Този текст е образцов и с приложенията си - живот в дати, документи и писма (факсимилета и текстове), библиография и литература и илюстрации. Като цяло, двата текста на Милена Георгиева и статиите, които е публикувала за времето след получаването на степен "старши научен сътрудник ІІ 7

8 степен/доцент" ми дават основание убедено да предложа на доц. д-р Милена Георгиева да бъде присъдено професорско звание. ПОДПИС: Доц. д-р В. Василчина г. Новата книга на Милена Георгиева е фокусирана върху твърде спновата книга на Милена Георгиева е фокусирана върху твърде специфичен обект на изследване, който по същество представлява синтетичен словесноизобразителен продукт т.нар. от нея бохемски албуми на Иван Пенков, един от най-изтъкнатите български художници от първата половина на ХХ век. Тяхна рамка е неговото оригинално слово и все още непознатите му за широката публика творби от всички видове и жанрове, в които е работил. Текстът осъществява успешен опит за вплитане на социологически и културни измерения, което без съмнение повишава стойността и на изкуствоведските анализи и изводи, правейки го по-отворен към интердисциплинарни насоки. Явления и факти от подобен, да не кажем маргинален,обеди 8