УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Маргарита Йорданова Пешева Относно : дисертационен труд за присъждане

Препис

1 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Маргарита Йорданова Пешева Относно : дисертационен труд за присъждане на научна степен доктор" в УНСС. Научна специалност:"организация и управление извън сферата на материалното производство" Професионално направление:3.5."обществени комуникации и информационни науки"(медии и комуникации ) Автор на дисертационния труд: Даниела Велкова Стоянова Тема на дисертационния труд: "Обществените медии и потребностите на младежката аудитория според БНТ и БНР г." Научен ръководител : проф. д-р Петко Тодоров Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд, съгласно Заповед на Ректора на УНСС 395 от г. 1.Информация за докторантката Докторантката Даниела Стоянова е представила за обсъждане своя дисертационен труд в катедра "Медии и обществени комуникации" на факултет "Икономика на инфраструктурата" в УНСС съгласно чл. 39 от ППЗРАСРБ. Разкриването на процедурата по защита на дисертационния труд е извършено на основание: решения на КС /Протокол 9 от г. и на ФС/Протокол 33 от г. Даниела Велкова Стоянова е магистър по журналистика в СУ"Св. Климент Охридски". Работила е като репортер в програма "Ефир 2" на БНТ и като редактор в програма "Хоризонт" на БНР. Била е преподавател по "медийни комуникации" в 44 СОУ "Н. Бозвели" гр. София и специалист по "връзки с обществеността" в общинско предприятие "Младежки център" гр. Хасково. От 2017г. е задочен докторант в катедра "Медии и обществени комуникации" в УНСС. 1

2 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд Дисертационният труд съдържа Увод, три глави, заключение, библиография и приложения в размер на 203 стр. Той съдържа 162 стр. текст и 41стр. библиография и приложения. Библиографията съдържа 216 източника на български и английски език и 5 онлайн източника. Дисертацията разглежда ролята на БНТ и БНР като обществени медии в динамиката на потребностите на младежката аудитория в последните три години. Научното изследване се основава на интегрална методология, която използва теоретични и емпирични индикатори от медиазнанието, медийният маркетинг и мениджмънт, ювентологията, медийната социология. Обществените медии са обект на това научно изследване, а негов предмет е доколко тяхното програмно съдържание задоволява потребностите на младите хора в новата дигитална и мултимедийна среда. Основната цел на дисертационния труд е анализ на младежките предавания на БНТ и БНР, в каква степен те отговарят на медийните потребности на младежката аудитория. Оттук и главната научна задача на изследването е да постави диагноза на състоянието и проблемите, които стоят пред младежките предавания в обществените БНР и БНТ. Първа глава "Обществените медии БНТ и БНР- генезис, мисия, функции и съдържание" е изцяло теоретична. Докторантката Даниела Стоянова показва теоретични познания за генезиса, мисията и функциите на обществените медии, тя разглежда световната медийна практика в развитието на обществения сектор и представя създаването и развитието на обществените медии в България. Докторантката специално акцентира върху финансирането на БНТ и БНР, като привежда европейския опит и откроява някои реални проблеми, отнасящи се до съществуващия модел на финансиране на двете обществени медии. Втора глава "Потребностите на младежката аудитория и програмите на БНТ и БНР" теоретично осмисля състоянието на медийната среда в България-като демография, аудитория и рекламен пазар. Докторантката изследва характера и особеностите на младежката аудитория, влиянието на различните медии върху нейните интереси и потребности. Извършен е и контент анализ на предванията, които са предназначени за младежка аудитория в двете обществени медии в период от 2 години. Трета глава"емпирично изследване на младежката тематика в обществените медии" разглежда получените резултати от проведеното 2

3 емпирично изследване чрез анкета сред 120 респонденти на възраст години. Изследването е реализирано по метода "лице срещу лице" чрез анкетна карта на хартиен носител, която съдържа 38 въпроса. 2.Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Постигнатите научно- приложни резултати в дисертацията могат да се резюмират по следния начин: -Проведеното емпирично изследване обхваща 120 респонденти, които са анкетирани чрез 38 въпроси. Основната цел на изследването е събиране и анализ на емпирична информация за предпочитанията на младежката аудитория към различни предавания с младежка тематика в програмите на БНТ и БНР. -Получените данни дават възможност да се откроят проблемите, които стоят пред младежката предавания в обществените медии. Данните показват, че тези предавания са недостатъчни по обхват и съдържание и задоволяват потребностите на младите хора най-вече от развлечение и запълване на свободното време. -Младежките предавания в програмите на БНТ са малко, и те не отговарят на интересите на младите зрители. Те искат да гледат повече образователни и научно-популярни филми, поради което имат подчертан интерес към ТВ програми като Нешънъл Джиографик и Дискавъри. -Интересът на младите слушатели е по- висок към музикални радиопрограми като NJoy и Fresh, и по- нисък към програмите на БНР. Данните показват, че младежката проблематика е сравнително слабо отразена в предаванията на обществените медии. -Търговските медии имат по-гъвкава стратегия и политика спрямо младите хора. Ето защо те са предпочитани, в сравнение с предаванията на обществените медии. Младите хора смятат, че рекламното присъствие на частни компании в младежките предавания е по-голямо от институционалното присъствие на Министерството на образованието и науката или на Министерството на младежта и спорта. Което означава, че институциите, които провеждат политика сред младите хора фактически отсъстват от екрана на обществените медии. -Три основни младежки проблеми не се отразяват достатъчно от обществените медии. Това са образованието и медийната грамотност, трудовата реализация и семейните преходи. -Дисертационният труд като цяло постига своята изследователска цел и научни задачи. Той е добре проведено научно изследване, което чрез теоретични и практико-приложни методи проучва, анализира и 3

4 систематизира развитието и актуалните проблеми, които стоят пред обществените БНТ и БНР в съвременната дигитална медийна среда. 3.Оценка на научните и научно-приложни приноси Дисертацията е актуално теоретико-приложно научно изследване, което съдържа няколко основни научни приноси: -Дисертацията е реализирана с помощта на комплексна методология. В хода на научното изследване се използват теоретични методи от различни науки: медиазнание, ювентология, медиен маркетинг, медиен мениджмънт, медийна икономика, социология на медиите. Това прави научното изследване достатъчно широко, обогатява неговият научен контекст. -Емпиричното изследване се основава на сложна методика, която е разгърната в няколко тематични направления- контекстуални форми на медийно рефлектиране; изходни медийни рефлексии; институционални и персонални форми на медийната публичност; журналистическо майсторство и др.това позволява натрупване на голям емпиричен материал, който позволява да се направят редица анализи, обобщения и оценки. -Данните от изследването показват, че е необходимо увеличаване на младежката проблематика в програмите на обществените медии. БНР се нуждае от специализирана младежка програма, която да е обърната към актуалните потребности на съвременните младежки групи. Дисертацията показва, че докторантката сравнително добре познава медийните практики на младежки предавания в обществените медии, и въз основа на получените резултати от изследването предлага и някои решения за тяхното оптимизиране. Научното изложение е написано на добър език и стил, неговата структура се отличава със систематичност и фактологична подреденост на научния анализ и направените научни изводи. 4.Оценка на публикациите по дисертацията Докторантката Даниела Велкова Стоянова е представила три научни публикаци и три участия с доклади в научни конференции, които напълно отговарят на законовите изисквания. 5.Оценка на автореферата 4

5 Авторефератът подробно и цялостно отразява структурата и съдържанието на дисертационния труд. Той резюмира водещите теоретични постановки и идеи, които се съдържат в дисертацията, и подробно представя нейните основни научни приноси. 6. Критични бележки, препоръки и въпроси Дисертационният труд е полезно изследване, което ще представлява интерес за широка читателска аудитория- експерти по електронни медии, медийна регулация и младежки аудитории, специалисти по медиен маркетинг и мениджмънт, социолози и журналисти. С оглед неговата възможна бъдеща публикация имам някои бележки, които се отнасят главно до използваната методика на извършеното емпирично проучване. -По отношение на дефинирането на изследваната съвкупност. Необходимо е известно прецизиране на изследваната съвкупност от 120 респонденти. Остава неясно въз основа на какви социологически разпределения е извършен нейният подбор? Използването само на едно разпределение "възраст"(17-25г.) е крайно недостатъчно, дори за изследване, което няма представителен характер. В емпиричната социология има десет основни разпределения, най-важните от които са възраст, пол, образование, социален статус, местоживеене, етническа принадлежност. Полът има много голямо значение за медийната активност, жените са много по-активни ТВ зрители от мъжете. Младите хора в столицата и в големите градове - и младите хора в малките градове и селата имат различен начин на живот и съответно- различни медийни потребности. Извадката от 120 респонденти трябва да е случайна, за да е социологически достоверна. Което означава, че в нея трябва да попаднат респонденти с различна възраст, местоживеене, образование, социален статус, етническа принадлежност. -По отношение на т.нар. "затворени въпроси". Голяма част от въпросите (с изключение на 25 и 26 въпрос ) са "затворени", което означава, че те задължително трябва да са изчерпателно "затворени". В емпиричната социология скалата към един затворен въпрос трябва да съдържа три позитивни отговора, една неутрална позиция и три негативни отговора. В анкетната карта на проучването има редица въпроси, в които ранжирането е твърде непълно. БНР и БНТ са многопрограмни обществени медии, ето защо отделните им програми трябва да присъстват в ранжирането на въпросите, за да не се подвеждат 5

6 респондентите. Няма логика в първи въпрос да присъстват БНТ1 и БНТ2, но да отсъстват БНТ3 и БНТ4, които излъчват достатъчно предавания, интересни за младите хора. Аналогично представянето на БНР само с програмите "Хоризонт", "Хр.Ботев", "Радио Бинар" и "Радио София" е твърде непълно. За младежките публики извън София, работят програмите Радио Варна, Радио Пловдив, Радио Благоевград, Радио Кърджали, Радио Шумен, Радио Стара Загора, Радио Видин, Радио Бургас, които имат собствена програмна политика, обърната към различните младежки групи. -По отношение на метода на регистрация на стандартизираното персонално интервю. Не е ясно как са проведени тези стандартизирани персонални интервюта със 120 респоденти. Дали те са проведени по метода CATI - по телефона, в кол център, с определени работни места? Или това са персонални интервюта по метода PAPI - "face to face", на хартиен носител в определено селище, в дома на респондента, на улицата? Или това са персонални интервюта по метода DBM- пощенско анкетно допитване със самопопълване? Или това са персонални интервюта, по метода CAPI, реализирани чрез компютър и таблет? Или това са персонални интервюта, реализирани чрез E mail и записани на хартия? Всеки един от тези социологически методи е подходящ за прилагане при точно определени условия. -По отношение на сравнимостта на данни, получени от различни изследвания. Данните от това емпирично изследване, които не са представителни при никакви обстоятелства не могат да се сравняват с представителните данни на агенция Алфа Рисърч. В емпиричната социология е абсолютно недопустимо да се сравняват данни, получени от изследвания, които имат представителен характер за националната съвкупност у нас +4г. - и данни от изследвания, които нямат представителен характер. -По отношение на формулирането на въпросите. По-голяма част от въпросите имат подчертано концептуален и експертен характер. Високата експертност на въпросите най-често определя и техния отворен характер, подходящ повече за дълбочнинни, качествени методики. Те позволяват на респодентите свободно и максимално изчерпателно да формулират своята позиция. Емпиричната социология изисква въпросите да са еднозначни, кратки, ясни и разбираеми за широк кръг респонденти, те не трябва да съдържат скрита оценка или внушения, които могат да подведат респондентите в техните отговори. Съществуват 20 "златни правила" за формулиране на работоспособни въпроси. Само 6

7 добре формулираните въпроси имат шанс да получат своите верни отговори. Тези бележки са отправени към възможна бъдеща публикация на това дисертационно изследване. Те като цяло не намаляват извършената научна работа и получените научни резултати. Имам следните въпроси към докторантката Даниела Стоянова: 1. Има ли съществени разлики между програмите на БНТ и на БНР по отношение на отразяването на младежките проблеми? 2. По какъв начин един бъдещ самостоятелен закон за обществените медии БНР и БНТ ще оптимизира цялостната им дейност, ще разнообрази и обогати техните младежки предавания? 7. Заключение Като имам предвид актуалността на избраната тема за докторска дисертация, много доброто познаване на този проблем в научната литература, добре формулираните научни цели и задачи, изпозването на комплексна методология за тяхното постигане, проведеното емпирично изследване, напълно убедено препоръчвам на членовете на научното жури да присъдят образователната и научна степен "доктор" на Даниела Велкова Стоянова за нейната дисертация на тема : "Обществените медии и потребностите на младежката аудитория според БНТ и БНР г." с научен ръководител проф. д-р Петко Тодоров, научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство",професионално направление 3.5. "Обществени комуникации и информационни науки" (медии и комуникации ). София, 09април 2019г. проф. д-р Маргарита Пешева 7