Eлка Бакалова КУЛТЪТ КЪМ РЕЛИКВИТЕ И ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Препис

1

2 Eлка Бакалова КУЛТЪТ КЪМ РЕЛИКВИТЕ И ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ

3 БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ Eлка Бакалова КУЛТЪТ КЪМ РЕЛИКВИТЕ И ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ Второ издание София 2016 Издателство на БАН Проф. Марин Дринов

4 В книгата са изложени резултатите от дългогодишните проучвания на Елка Бакалова върху почитанието на реликви в балкански контекст. Изследването включва и актуални поклоннически практики, свързани с култовете на местни светци в България, Сърбия, Гърция, Косово и Румъния. Представят се култовете на различни по тип и вид заслуги пред християнската църква светци: отшелници като св. Йоан Рилски, препо преподобни като св. Петка (= Параскева) от Епиват, която след всяко пренасяне на мощите ѝ започва да се нарича съответно Търновска, Белградска, Яшка; мъченици като св. Йоан Нови (Сучавски), царе мъченици като крал Стефан Урош III Дечански, чиито мощи се пазят до днес в манастира Дечани (в Косово) и др. Изследванията върху ритуалите, свързани с почитането на св. Йоан Рилски, на св. Спиридон (о. Корфу, Гърция) и св. Герасим (о. Кефалония, Гърция), са проведени съвместно с Анна Лазарова специалист по новогръцки език и култура. По своята значимост и функции почитанието на чудотворните икони може да бъде съпоставено единствено с култа към реликвите. И едните, и другите функционират като покровители на държави, градове, манастири и отделни индивиди. Поради това съществуват култови обекти, които могат да бъдат наречени икона реликварий, като този в Рилския манастир. Функционалното сходство между чудотворните икони и реликвите се дължи преди всичко на тяхната чудотворна мощ. Както реликвите, така и чудотворните икони са обект на поклоннически пътувания и на специален стремеж за доближаване, притежаване и почитание. Представени са съвременни култови практики, свързани с най-известните чудотворни икони у нас Троянската Св. Богородица Троеручица, Св. Богородица Петричка от Бачковския манастир, Св. Богородица Портаитиса в Роженския манастир и др. Портаити Книгата представлява интерес за широк кръг читатели, тъй като разглежда култови обекти, които са особено популярни, а в последните години се наблюдава определено нарастващ интерес към поклонничеството и т. нар. религиозен туризъм. На корицата: Чудотворната икона реликварий на Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир. Елка Георгиева Бакалова, 2016 Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2016 Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2016 ISBN

5 БЛАГОДАРНОСТИ Тази книга е резултат от дългогодишни наблюдения на паметници и обреди по църкви и манастири в различни региони на Балканите, както и на системно проучване на специализираната литература в световни средища на византологията и медиевистиката. Без безценното съдействие на великодушни църковни деятели, на подпомагащи науката фондации и на отзивчиви колеги този труд нямаше да може да бъде завършен. Интересът към представените теми и култови обекти в съответните манас тири датира от началото на 80-те години на миналия век и започва с продължителни посещения на Роженския манастир. Специална благодарност дължим на тогавашния Неврокопски владика Негово Високопреосвещенство митрополит Пимен, а по-късно на Негово Високопреподобие архимандрит Боян за любезното гостоприемство и съдействие. Специална благодарност дължим и на Негово Преосвещенство Драговитийски епископ Йоан, който дълго време беше игумен на Рилския манастир. Работата ни в архива на Рилския манастир бе любезно ръководена от дългогодишната директорка на Библиотеката на Рилския манас тир Анна-Мария Черешарова. Признателни сме и на Негово Преосвещенство Траянополския епископ Иларион, по-късно Доростолски митрополит, който по времето, когато беше игумен на Бачковския манастир, любезно ни е предоставял всички сведения, които са ни били необходими. Ценна помощ ни е оказвал и секретарят на Бачковския манастир Славчо Кисьов, както и до днес! екскурзоводът на манастира Стамен Пепелишев. За работата в Троянския манастир специална благодарност дължим на Негово Преосвещенство Смоленски епископ Нестор, който тогава беше игумен на Троянския манастир. Сърдечна благодарност дължим на Негово Високопреосвещенство епископа на Роман Ефтимие и на колегите Сорин Улеа и Екатерина Букулеи, които ни оказаха съдействие при посещението на църквите и манастирите в Молдова през 1988 г. Особено благоприятни бяха условията за работа през 1995 и 2003 г. в сръбския манастир Високи Дечани благодарение на любезното гостоприемство на тогавашния игумен Негово Преосвещенство епископ Теодосий и на отец Сава. Когато говорим за съдействие за получаване на достъп до изучаваните култови обекти, най-специалният път за получаването му бе препоръчителното писмо на професор Олег Грабар големия специалист по ислямско изкуство от Принстън до директорката на музея Топкапъ в Истанбул при посещението ни през 2002 г. На него и на тогавашната директорка на музея д-р Филиз Чагман дължим възможността да работим върху реликвария на св. Йоан Предтеча. 5

6 Осигуряването на достъп до някои от изследваните култови обекти извън България е осъществено с финансовата и организационната помощ на известни фондации, подкрепящи научните изследвания. Така стипендия на Фондация Александрос Онасис за Елка Бакалова през 2005 г. осигури посещението на остров Корфу и заснемането на ритуалите, свързани с почитанието на неговите реликви. Благодарение на Фондацията Костас и Елени Урани Анна Лазарова имаше възможността да посети и заснеме манастира на св. Герасим на остров Кефалония. И тъй като научните изследвания изискват специално запознаване с историческите извори и публикациите по изследваните теми, улесненият достъп до тях е от решаващо значение. Запознаването с литературата за култа и реликвите на св. Йоан Предтеча бе възможно само благодарение на работата на Елка Бакалова в библиотеката на Центъра за византийски изследвания Дъмбартън Оукс (Вашингтон) като гост-професор през 2002 г., за което дължим специална благодарност на тогавашното ръководство на този център. Изследователска стипендия по проект Култът към реликвите в православния свят. Традиции и съвременост в Центъра за гръцки изследвания на Университета в Принстън през 2005 г. ни осигури възможността за пълноценно запознаване с изследванията по интересуващите ни въпроси, както и участието в различни научни форуми, свързани с проблематиката на изследвания материал. Особено стимулиращи бяха обратната връзка и коментарите на проф. Питър Браун и д-р Димитрис Гондикас. Определено значение има и своеобразната апробация на изводи от проучванията в реномирани международни научни срещи. Тук специална благодарност дължим на колегата Алексей Лидов, който е един от учените, стимулиращи развитието на нови интерпертативни стратегии в изкуствознанието. Той е и организаторът на един от първите през последните години симпозиуми, озаглавен Източнохристиянските реликви (2003 г.). Няколко от включените в тази книга изследвания са представени на организирани от Алексей Лидов симпозиуми и публикувани в съответните сборници с доклади. Безценните консултации на Стефан Смядовски относно кирилските надписи върху реликвария с части от черепа на св. Йоан Кръстител ни насочиха към румънския материал. На академик Вирджил Къндеа дължим полезна информация за румънските публикациите на този и сродни нему култови обекти. Сред личностите, които са оказали съществена помощ за развитието на нашите изследвания, е и Жаник Дюран завеждащ департамента Произведения на приложните изкуства в Лувъра и автор на редица изложби и изследвания върху култа към реликвите. На него дължим благодарност за осигурения достъп до интересни материали и за съветите, свързани най-вече с публикуването на реликвария от музея Топкапъ сарай. На колегите Йота Папахрисанту и Ирина Стерлигова сме признателни за полезните консултации около датирането на същия реликварий. Накрая благодарим на рецензентите на настоящия труд проф. д. изк. Мила Сантова и проф. д.ф.н. Албена Георгиева за положителната оценка и препоръките за отпечатването му. 6

7 СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ Първа част ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОБЛЕМИ I. Мощи или реликви. Термини, семантика, типология II. Свещените реликви като фактор за структуриране на култовото пространство.. 1. Реликвите и сакралната топография на християнския град Маркиране на култовото пространство Раклата в храмовото пространство III. Реликви, столица, държава IV. Реликви и чудеса V. Свещени реликви и чудотворни образи VІ. Традицията на поклонничеството средновековни извори и съвременни практики (В съавторство с Анна Лазарова) VII. Почитанието на реликвите на Балканите (Култове на локални светци) VІІI. B търсене на чудото: поклонничество при чудотворни икони. Исторически аспекти и съвременни практики Втора част КУЛТОВИ ОБЕКТИ И ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ I. Мощите на св. Спиридон и структуриране на сакралното пространство на остров Корфу. Между Константинопол и Венеция (В съавторство с Анна Лазарова) II. Новият Йерусалим на св. Герасим от Кефалония (В съавторство с Анна Лазарова) III. Реликварият с черепа на св. Йоан Предтеча от Топкапъ сарай : български, сръбски или румънски? IV. Рилската чудотворна икона реликварий, Константинопол и Мара Бранкович... V. Иконата на Св. Богородица Портаитиса (Иверска) в Роженския манастир

8 Елка Бакалова КУЛТЪТ КЪМ РЕЛИКВИТЕ И ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ Българска Второ издание Редактор Албена Накева Художник на корицата Константин Жеков Графичен дизайнер Десислава Георгиева Формат /16 Печатни коли 12,13 + 3,38 прил. Печатница на Издателство на БАН Проф. Марин Дринов 1113 София, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 5 ISBN

9