INFSO EN-REV-00

Препис

1 BG BG BG

2 КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ Брюксел, COM(2008) 572 окончателен СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ относно втория периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги в съответствие с член 15 от Директива 2002/22/ЕО BG BG

3 СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ относно втория периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги в съответствие с член 15 от Директива 2002/22/ЕО 1. ЦЕЛ НА СЪОБЩЕНИЕТО Настоящото съобщение се отнася до втория периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга, както се изисква съгласно член 15 от Директивата за универсалната услуга 1 (наричана по-долу Директивата ). То предоставя също така някои общи разсъждения относно ролята на универсалната услуга за справяне с поголеми предизвикателства на европейско равнище в частност осигуряване на достъп до широколентови услуги с цел да се започне дебат относно възможната бъдеща политика. 2. ПРЕГЛЕД НА ОБХВАТА НА УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА 2.1. Въведение В ЕС универсалната услуга в електронните комуникации според сегашното ѝ определение означава предоставяне на всички желаещи или чрез пазара или чрез публична интервенция в случай на неуспех на пазара на тези услуги, които са от съществено значение за участие в обществото и вече са на разположение на голямото мнозинство от гражданите. Директивата определя универсалната услуга като минимален набор от електронни съобщителни услуги, които са на разположение на всички крайни потребители при разумно поискване и на поносими цени и определено качество, независимо от географското местоположение в рамките на държава-членка. Директивата включва четири специфични елемента в обхвата на универсалната услуга 2 : достъп при определен обект, т.е. от определено местоположение за извършване и получаване на местни, национални и международни телефонни повиквания, предаване на факсове и пренос на данни със скорост, която е достатъчно висока за да позволи функционален достъп до интернет; наличие поне на един подробен указател и справочна служба, обхващащи всички стационарни и мобилни абонати, които желаят да бъдат включени; 1 2 Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. Глава II. BG 2 BG

4 наличие на обществени телефонни апарати; както и специални мерки, гарантиращи на потребители с увреждания или със специални нужди, както и с нисък доход достъп до обществени телефонни услуги на приемливи цени. Формулировката достъп при определен обект се отнася до основното местоживеене 3 на крайния потребител (където няколко членове на домакинството могат да споделят връзката), а не до изискване към операторите да използват стационарна технология; т.е. следва да няма ограничения относно техническите средства били те жични или безжични чрез които се осигурява връзката. От друга страна, универсалната услуга не обхваща личната мобилност (достъп независимо от местоположението). Указанието за пренос на данни със скорост, която е достатъчно висока, за да позволи функционален достъп до интернет, е формулирано 3 като изискване, ограничено до единствена теснолентова мрежова връзка 4, която следва да е в състояние да поддържа пренос на данни с достатъчно висока скорост 5 за достъп до онлайн услуги като например тези, предоставяни чрез обществения интернет. Това трябва да позволи задоволителен достъп до интернет, като държавите-членки са в състояние да изискват връзката да бъде подобрена до равнището, от което се ползват повечето абонати. Това гъвкаво изискване за функционалността на достъпа до интернет беше замислено, в частност, с оглед да позволи на присъединяващите се страни да използват мобилни/безжични технологии за предоставяне на универсална услуга на по-голяма част от населението 3. От държавите-членки се изисква да намерят най-ефективните средства за гарантиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ), включително чрез даване на възможност на всички предприятия да ги изпълняват. Ако пазарът не успее да предостави тези услуги, предприятия могат да бъдат задължени да ги предоставят при определени условия. Досега шестнадесет държави-членки определиха доставчици на универсалната услуга въз основа на Директивата, докато Германия и Люксембург не са направили това с обосновката, че универсалната услуга вече се предоставя от пазара 6. Останалите девет страни осигуряват универсалната услуга въз основа на преходни разпоредби. Фонд за универсалната услуга може да се учреди, ако националният регулаторен орган заключи, че посочен доставчик на универсалната услуга е подложен на несправедлива тежест. Свързаните мрежови разходи могат да бъдат финансирани или чрез използване на обществени фондове при прозрачни условия или чрез създаване на специфичен за сектора фонд, в който по принцип трябва да правят вноски всички предприятия, участващи в пазара. Понастоящем фондове за универсалната услуга функционират в пет държави-членки, но компенсация се изплаща само във Франция, Италия и Румъния Съображение 8. Т.е. това не обхваща използването на технологията на цифрова мрежа с интеграция на услугите (ISDN), която предоставя две или повече връзки, използваеми едновременно. В съображение 8 се обяснява допълнително, че понеже скоростта на пренос на данни зависи и от възможностите на крайното оборудване на абоната, не е уместно да се установява конкретна скорост на ниво Общност, въпреки че се споменава горна граница от 56 kbits/s. Вж. по-нататък 13-я доклад за прилагането на Директивата COM(2008) 153. BG 3 BG

5 Държавите-членки са свободни да включват допълнителни услуги, надхвърлящи минималния набор от услуги, определен от Директивата, но всякакво допълнително финансиране, свързано с тях, трябва да се носи от държавите-членки (например чрез общото данъчно облагане), а не от конкретните участници в пазара. От Комисията се изисква да прави преглед на обхвата на универсалната услуга на всеки три години с оглед на технологичното, социалното и икономическото развитие, като взема под внимание по-специално мобилността и скоростта на пренос на данни предвид на преобладаващите технологии, използвани от мнозинството абонати. Директивата 7 установява някои съображения, които трябва да се имат предвид от Комисията при вземането на решение дали определена услуга да бъде включена в обхвата, а именно: малцинство от потребителите биха изпаднали в социална изолация поради отсъствие или неизползване на конкретни услуги, които са на разположение на мнозинството и се използват от него; и включването на тези услуги в обхвата би довело до обща нетна полза за всички потребители в случаите, когато те не се предоставят на гражданите при обичайни търговски обстоятелства. При първия преглед на обхвата на универсалната услуга през г. се заключи, че няма нужда от промяна на обхвата на ЗПУУ, по-конкретно по отношение на широколентовите и мобилните услуги. Що се отнася до последните, беше установено, че конкурентни и отворени пазари са довели до широко разпространен достъп на потребителите на поносими цени. По отношение на широколентовите услуги, общият дял в населението на ЕС на ползващите стационарни широколентови услуги не сочи те да се ползват от мнозинството потребители, така че широколентовите услуги все още не са се превърнали в необходимост за нормално участие в обществото до такава степен, че липсата на достъп до тях да означава социална изолация Мобилни комуникации При първия преглед беше установено, че мобилните мрежи (от 2-ро поколение), въз основа на условията за национални лицензи за мобилни мрежи, покриват най-малко 95 % от населението в ЕС-25. Това важи и за сегашните ЕС-27. Използването на мобилни услуги силно нарасна през последните няколко години: докато в началото на 2004 г. средно 81 % от населението на ЕС-25 използваше мобилни услуги, разпространението достигна 112 % от населението на ЕС-27 през октомври 2007 г. Както се илюстрира от диаграмата по-долу, през тригодишния период от октомври 2004 г. до октомври 2007 г. разпространението на мобилни услуги на 100 жители нарасна с над 27 процентни пункта. Фигура 1: Разпространение на мобилната връзка сред населението в ЕС 7 8 Член 15 и приложение V COM(2005) 203 и COM(2006) 163. BG 4 BG

6 ,8% 120% 103,2% ,0% 100% 84,6% Милиони абонати , , , , % 60% 40% Степен на разпространение в ЕС % 0 Окт. Oct г. Окт. Oct г. Окт. Oct г. Окт. Oct г. 0% EU Брой subscribers на абонатите на мобилна връзка в ЕС Source: Commission services based on NRA data and EMC EU Степен penetration на разпространение rate в ЕС Източник : службите на Комисията От общото равнище на разпространение на мобилните услуги (на 100 жители) се извежда, че средно 83 % от домакинствата в ЕС ползват такива услуги към края на 2007 г., както е показано на фигура 2. В ЕС-15, 83 % от домакинствата имат мобилен телефон, докато този показател е 82 % за ЕС-10 (без България и Румъния) и 78 % за ЕС- 12 (включително България и Румъния). BG 5 BG

7 Фигура 2: Достъп до телефонната мрежа от дома, % от домакинствата в ЕС Източник : Анкетни проучвания сред домакинствата относно електронните комуникации 9 Диаграмата показва също така, че поради по-слабо развитата стационарна далекосъобщителна инфраструктура в няколко нови държави-членки, степента на разпространение на телефонната връзка общо за домакинствата 10 в ЕС беше 95 % в края на 2007 г., което е с 2 процентни пункта по-ниско отколкото преди разширяването през 2004 г. В ЕС-15, степента на разпространение на телефонната връзка беше общо 97 %, докато този показател беше 91 % за ЕС-10. Потребителите в нарастваща степен преминават от стационарни към мобилни телефони, като около 24 % от домакинствата в ЕС-27 използват само мобилни телефони. Съотношението е значително по-високо в новите държави-членки (39 %) отколкото в ЕС-15 (20 %) с изключение на Финландия (61 %) и Португалия (48 %). Както беше обсъдено в съобщението за първия преглед, естеството на мобилната технология дава възможност за добавяне с незначителни разходи на нов абонат към мобилната мрежа. Освен това, предплатените пакети за мобилна връзка позволяват на потребители с нисък доход базова връзка към мрежата на ниска начална цена и поголяма способност за контролиране на разходите отколкото абонаментите със заплащане след ползване. Средно, през 2007 г. близо 60 % от мобилните абонати използваха предплатени пакети за мобилна връзка срещу 40 % дял на клиентите, плащащи след ползване. Макар че поносимостта на цените трябва да се разглежда с оглед на специфичните национални условия 11, може да се отбележи, че сега европейският потребител обикновено може да закупи кошница от мобилни услуги с ниска степен на използване на по-ниска цена (13,69 EUR месечно), отколкото струва месечната такса за стационарна линия (14,90 EUR) Вж. най-новото, специално проучване 274 на Евробарометър, проведено в края на 2007 г., резултатите от което са на разположение на адрес: Домакинства, разполагащи поне с една телефонна връзка стационарна, мобилна или и двете. Член 3, параграф 1 от Директивата. Поносимостта на цените се обсъжда допълнително в съобщенията от 2005/2006 г. и свързаните документи SEC(2005) 660 и SEC( 2006) 445. Кошницата с ниска степен на използване се отнася до типични схеми на слабо потребление на национални мобилни услуги: телефонни разговори и кратки текстови съобщения (SMS). Вж. COM(2008) 153. BG 6 BG

8 Заключение: Този най-нов анализ потвърждава заключението от първия преглед, че конкурентното предоставяне на мобилни комуникации в ЕС има за резултат потребителите вече да разполагат с широко разпространен достъп до мобилни комуникации на поносими цени. Следователно съображенията за включване на мобилните комуникации в обхвата на универсалната услуга (както е посочено в приложение V към Директивата) не са основателни. 2.3 Широколентови (високоскоростни) услуги При първия преглед беше установено, че в средата на 2004 г. мрежи със стационарен широколентов достъп обхващат около 85 % от населението на ЕС-15, докато пониската степен на разпространение на стационарните линии в новите държави-членки сочеше, че широколентов достъп е на разположение на значително по-малка част от тяхното население. Към октомври 2005 г. с широколентов достъп разполагаха 11,5 % от населението на ЕС. В края на 2007 г. стационарни мрежи с широколентов достъп по метода DSL покриваха средно 93 % от населението на ЕС-26, като няколко страни изоставаха в това отношение (фигура 3). Фигура 3: Степен на покритие на ЕС от стационарни мрежи с широколентов достъп като % от населението DSL покритие на селските райони и в национален мащаб, декемв ри 2007 г. 100% 90% 80% 70% 60% 50% 40% 30% 20% 10% 0% BE CZ DK DE EE IE EL ES FR IT CY LV LT LU HU MT NL AT PL PT RO SI SK FI SE UK EU26 BG: Няма данни. RO: Покритие на мрежи с кабелни модеми Източник : IDATE, декември 2007 г. Селски райони Национален мащаб Основен двигател за развитието на широколентовата връзка е конкуренцията между паралелни инфраструктури (далекосъобщителни и кабелни мрежи) в съчетание с ефективно регулиране на достъпа ex ante, т.е. предварително. Това се отразява от данните за степента на разпространение на широколентовия достъп, според които към януари 2008 г. стационарен широколентов достъп на 100 жители на ЕС ползват средно 20 % от населението, но този показател значително варира за различните държавичленки от 7,6 % в България до 35,6 % в Дания. BG 7 BG

9 Други фактори, като например достъпът до персонален компютър и културните и езикови особености, очевидно също играят значителна роля за разпространението на тези услуги. Що се отнася до персоналните компютри (ПК), които са най-често използваното от потребителите крайно устройство за достъп до интернет и до широколентови услуги, само 57 % от домакинствата в ЕС-27 притежават един ПК (този показател беше 53 % през 2003 г. и 33 % през 1999 г.). Мобилната широколентова връзка може да допринесе положително за увеличаване на степента на разпространение на широколентовия достъп, тъй като тя претърпя значително развитие в редица държави-членки и технологиите за безжични локални мрежи (LAN) започват да играят значителна роля в достъпа до интернет 13. Значителното спадане на цените за достъп по отношение на технологиите както за мобилни така и за преносими безжични устройства, подобряването на техните експлоатационни характеристики и повишаването на скоростта на предаване сочат, че използването на широколентов достъп ще нараства по-бързо, отколкото може да се съди от данните за стационарния широколентов достъп. 13 Степента на разпространение на мобилни широколентови абонатни линии възлиза на 15,5 % в Словакия, 15 % в Ирландия и 8,4 % в Литва. BG 8 BG

10 Фигура 4: Степен на разпространение на използването на широколентов достъп на 100 жители в ЕС 40% Степен на разпространение на широколентовия достъп в ЕС (януари 2008 г.) 35% 30% 25% 20% 15% 10% 5% 0% 0, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , BG PL SK EL RO LT CY HU CZ LV PT M T IT SI IE ES AT EU27 EE FR DE LU BE UK SE NL FI DK Източник : 13-и доклад за прилагането на Директивата През периода от 2003 г. до 2007 г. степента на навлизане на широколентовия достъп в домакинствата в ЕС се утрои. Съгласно най-новото анкетно проучване сред домакинствата относно електронните комуникации, сега средно 36 % от домакинствата в ЕС разполагат със стационарен широколентов достъп 14, докато общо 49 % от домакинствата използват интернет чрез теснолентов или широколентов достъп, както е показано в диаграмата по-долу. Това сочи, че макар широколентовият достъп все още да не е достигнал такава степен на покритие и използване, която да дава основание за разглеждане на включването му в рамките на универсалната услуга, той доста бързо се приближава до тази прагова стойност, докато броят на теснолентовите връзки постоянно намалява. Фигура 5: Степен на домашно разпространение на достъпа до интернет и на широколентовия достъп, в % от домакинствата в ЕС 14 Вж. бележка под линия 9. Трябва да се отбележи, че съгласно данни на Евростат 42 % от домакинствата в ЕС сега разполагат с широколентов достъп (вж. Причината за различието между констатациите на Евростат и анкетното проучване сред домакинствата относно електронните съобщения е, че Евростат не измерва ползването на интернет от жители на възраст над 75 години, които представляват 12 % от цялото население. BG 9 BG

11 Източник : Анкетни проучвания сред домакинствата относно електронните комуникации BG 10 BG

12 Заключение: Покритието с широколентови мрежи сега е много голямо в повечето държави-членки, като те обхващат средно 90 % от населението на ЕС. Използването на интернет вече приближава равнището на услуга, ползвана от мнозинството от населението, като 49 % от домакинствата в ЕС ползват интернет, от които 36 % разполагат с широколентов достъп. Макар че широколентовият достъп все още не се използва от мнозинството потребители (първото от двете съображения, установени в приложение V към Директивата 15 ) и следователно не се включва в ЗПУУ, както се предвижда и описва от сегашната формулировка, неговото навлизане се приближава до прага на използване от мнозинството потребители. Освен това е логично да се очаква, че в сравнително краткосрочен план теснолентовите технологии ще престанат да удовлетворяват изискването за достатъчен капацитет за осъществяване на функционален достъп до интернет (както е предвидено в член 4, параграф 2 от Директивата). Поради това е нужно положението да се преразглежда редовно. 3. УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА В ПРОМЕНЯЩА СЕ ОКОЛНА СРЕДА Макар че според съществуващото тълкувание в Директивата, в нейния обхват не попадат нито мобилните, нито широколентовите услуги, изглежда очевидно, че изместването на стационарната гласова телефония от мобилната, както и растящата степен на навлизане и значение на широколентовия достъп в ежедневния живот повдигат въпроси относно универсалността на достъпа до услуги на електронните комуникации в бъдеще. Поради това, време е да се започне обсъждане относно концепцията за задължението за предоставяне на универсална услуга като част от цялостен подход към високоскоростен интернет за всички, който може да включва и подкрепа на общностно, национално и регионално/общинско равнище, партньорства между обществения и частния сектор и други механизми Концепцията за универсалната услуга и нейната роля в електронните комуникации Преди либерализирането на далекосъобщителния сектор, предоставянето на услуги се ръководеше от държавата чрез предприятия-монополисти, осигуряващи наличието на базови услуги и по-конкретно връзка към стационарната мрежа и провеждане на местни телефонни разговори. Стационарната телефонна връзка беше практически повсеместно разпространена, като тя играеше роля за осигуряването на социално сближаване, сравнима с ролята на местните пощенски служби и обществените библиотеки. В първите години след либерализацията беше въведено регулиране за универсална услуга, с цел да се гарантира прилагането на концепцията за разумен достъп на поносима цена с оглед на националните условия независимо от равнището на доходи и географското местоположение. 15 Второто съображение, посочено в приложение V, се отнася до общите условия за неуспех на пазара, което би оправдало публична интервенция, т.е. ако предлагането и използването на специфичните услуги води до обща нетна полза за всички потребители, така че да се налага намеса на държавата, когато специфичните услуги не се предлагат на гражданите при обичайни търговски обстоятелства. BG 11 BG

13 След либерализацията и въвеждането на конкуренция, както убедително се показва в поредица от съобщения 16 относно прилагането на регулаторната рамка за електронните комуникации, потребителите се възползваха от по-ниски цени и по-широк избор от услуги, въпреки че като цяло в относително малка степен се прибягваше към финансиране на универсалната услуга. Ролята на универсалната услуга беше да действа като крайна обезопасителна мрежа, която да позволява на малцинство от потребители да настигнат мнозинството, което вече ползва базови услуги. Конкуренцията също спомогна за все по-приемлив по цена достъп до всички видове нови услуги като например мобилните и широколентовите. Например, пазарът на стационарни широколентови услуги се характеризира с растяща конкуренция и продължаващи инвестиции, водещи до бързо навлизане (средно нови линии дневно през 2007 г., което отговаря на растеж от 20 %, така че към 1 януари 2008 г. броят на стационарните линии за широколентов достъп в ЕС достигна почти 100 милиона). Но дори и при такъв голям растеж трябва да се признае, че ще има географски райони, където е малко вероятно пазарът да предостави услугата в разумни срокове. С растящото навлизане на широколентовия достъп до интернет и извършването онлайн на все повече социални и икономически транзакции, ще дойде време, когато изключването от информационния поток ще се превърне в значителен проблем. Като признание за този проблем, преодоляването на цифровото разделение залегна като политически приоритет в инициативата i Достъпът до широколентови комуникации е нужен не само с оглед на конкурентоспособността и икономическия растеж, а се превръща и в основна цел на благосъстоянието на потребителите и приобщаването към цифровите технологии. Освен това, съобщението на Комисията от 2006 г. Преодоляване на различията в широколентовия достъп 18 даде силен импулс за постигане на широколентов достъп чрез мобилизиране както на политики на равнището на ЕС като например политиката за радиочестотния спектър, за финансирането за сближаване и за правилата за държавна помощ, така и регионални и местни инициативи, основаващи се на публичночастни партньорства. В контекста на докладването по обновената Лисабонска стратегия, Комисията призова държавите-членки да разработят национални стратегии за широколентов достъп и да си поставят национални цели относно използването на високоскоростен интернет 19. Досега тези национални стратегии за широколентов достъп и инициативата i2010 предоставят обща рамка за разширяване на действията на държавите-членки за обхващане от информационното общество на възможно най-широка гама от граждани. С превръщането на широколентовия достъп в съществен инструмент на всекидневния живот, ние се сблъскваме с въпроса как да прилагаме истинска политика на широколентов достъп за всички и каква може да е ролята на политиките относно универсалната услуга за справяне с това предизвикателство Вж. последният 13-и доклад за прилагането, COM(2008) 153. COM (2005) 229. COM (2006) 129. Вж. COM(2007) 803. BG 12 BG

14 3.2. Разсъждения относно бъдещето Разширяващият се дебат относно базовите услуги, които с течение на времето следва да са на разположение, за да позволят на гражданите участие в обществения живот, в нарастваща степен включва въпроса дали и как универсалната услуга може да играе роля за постигане на тези цели в общите рамки на насърчаването на отворен и конкурентен пазар на електронни комуникации. В становища по консултациите за преразглеждане на общата нормативна рамка за далекосъобщенията 20 бяха повдигнати множество въпроси относно правилното място на механизма на универсалната услуга като част от систематична и осъществима политика на широколентов достъп за всички. Широколентовият достъп повишава активното участие в обществото: услугите на електронното здравеопазване, електронното обучение, електронното правителство и електронния бизнес се използват в растяща степен от гражданите. Това води до поактивно икономическо и социално участие в обществото, осигуряващо по-добри възможности за намиране на работа, за осъществяване на бизнес и обучение независимо от местоположението. Следователно основният въпрос е дали универсалната услуга на равнището на ЕС е подходящ инструмент за ускоряване на развитието на широколентовия достъп, и, ако е така, кога и как следва да се прибягва към нея, или дали други политически инструменти на ЕС няма да бъдат по-ефективни и кои са те. Този въпрос излиза извън проблема за обхвата на универсалната услуга. Комисията счита, че е от първостепенно значение да има широко предлагане в рамките ЕС на ключови услуги като електронните комуникации за гражданите и икономиката, независимо от тяхното географско местоположение, на поносими цени и с определено качество. Поради това, Комисията би желала да стартира широко публично обсъждане по следните въпроси: 1. В каква степен настоящите конкурентни пазари на електронни комуникации могат да се считат за достатъчни за осигуряването на универсален достъп, като се има предвид: че тенденцията към замяна на стационарната телефония от мобилни гласови комуникации, които имат много широк обхват и са на достъпни цени, може би сочи, че задължението за предоставяне на универсална услуга за достъп от определено местоположение губи значението си; както и че широколентовият достъп се предоставя на бързо растяща част от населението чрез пазарни сили, което сочи, че широколентовият достъп, включително мобилният широколентов достъп е напълно възможно да последва същия път както мобилната телефония, като се превърне в почти универсален чрез пазарни сили в средносрочна перспектива? 20 В становищата по общественото допитване по съобщение COM(2005) 203, както и в тези, получени в контекста на реформата на нормативната рамка на ЕС през 2006/07 г., се признаваше нуждата от по-фундаментални разсъждения относно универсалната услуга. BG 13 BG

15 2. Настоящите тенденции сочат, че все по-често под задоволителен достъп до интернет мнозинството абонати разбират достъп отвъд теснолентова връзка. При тези обстоятелства възниква въпросът дали е нужно да се преразгледа тълкуването на съществуващите задължения за предоставяне на универсална услуга (по-специално съображение 8 във връзка с член 4, параграф 2 от Директивата) и, по-конкретно, влаганият в понятието пренос на данни със скорост, позволяваща функционален достъп до интернет смисъл? Би било нужно също така да се разгледа дали едно по-динамично и технологично неутрално тълкуване на тази формулировка би наложило изменение на съществуващото законодателство. 3. Ако широколентовият достъп в растяща степен се счита за универсална услуга, не е ли по-уместно да се измени официално обхватът на задълженията за предоставяне на универсална услуга, така че да включва упоменаване на широколентовия достъп като такава услуга? Продължава ли да е валидна концепцията за функционален достъп до интернет? 4. Достатъчно гъвкаво ли е настоящото определение на задължението за предоставяне на универсална услуга, или, обратно, неговите предписания са твърде конкретни, като се има предвид различната степен на развитие на пазара в ЕС-27? Тези въпроси е нужно да се разглеждат на фона на следните по-подробни въпроси включително относно ролята и прилагането на задълженията за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ) в рамките на обща политика на широколентов достъп за всички. а) Как едно разширяване на ЗПУУ би се вписало в обща политика за гарантиране превръщането на широколентов достъп за всички в реалност, включваща законодателна рамка, насърчаваща предлагането на широкодостъпни услуги, използване на структурни фондове, схеми за отворен достъп чрез основаващи се на оптични влакна регионални мрежи и мерки за стимулиране на търсенето като субсидии за закупуване на абонатно оборудване, обучение или повишаване на информираността? Какви са предимствата и недостатъците на използването на механизма на универсалната услуга в сравнение с други политически инструменти за прилагане на политика на широколентов достъп за всички? Какво ще бъде вероятното въздействие върху заинтересованите страни, социалното и териториалното включване, заетостта, конкуренцията, инвестициите, иновациите и конкурентоспособността? б) Как възможното разширяване на обхвата на ЗПУУ с широколентовия достъп, по-динамичното тълкуване на функционален достъп до интернет или преминаването към по-малко уеднаквена концепция за ЗПУУ може да се съгласува с нуждата да се гарантира последователен подход в рамките на вътрешния пазар, като се избегнат нарушения на конкуренцията? в) Уместно ли е да се посочва конкретна скорост или диапазон от скорости като представителни за широколентов достъп или актуализирано определение за функционален достъп до интернет? За гарантиране на качеството на обслужване и за активното участие в обществото днес следва ли такава скорост да се зададе между 1 и 2 Mb/s? BG 14 BG

16 г) Общи европейски критерии и правила за прилагане с оглед да се сведат до минимум нарушенията в конкуренцията, като например: При какво равнище на мнозинство в разпространението би било уместно позоваването на задължение за предоставяне на универсална услуга? Какъв следва да бъде механизмът за определяне, при подходящи обстоятелства, на групите от потребители или географските зони, които биха попаднали под задължение за предоставяне на универсална услуга? Какъв следва да е подходящият подход за гарантиране на достъп до електронните комуникации и тяхната използваемост от лица в неравностойно положение (като потребители с увреждания и в напреднала възраст) до степен, която да е сравнима с равнището, от което се ползват мнозинството потребители? Съществува ли все още нужда от запазване на разпоредбите за указатели и обществени телефонни апарати в рамките на ЗПУУ? Що се отнася до последните, има ли нужда от разширяване на ЗПУУ да включват други точки за достъп до електронни комуникации (например с т.нар. горещи точки за безжичен достъп до интернет)? Как следва да се подбират предприятията, подлежащи на задължение за предоставяне на универсална услуга, и какъв следва да бъде обхватът на задълженията? Каква следва да е институционалната структура за прилагане на действия по универсалната услуга, включително ролята на регулаторите? Какви биха били вероятните разходи по задълженията за универсална услуга и кой следва да ги заплаща? Какви следва да са размерът и границите на схеми за финансиране и компенсиране, връзката между източници на финансиране като общото данъчно облагане и фондовете за универсалната услуга и как да се осигури съвместимост с правилата за държавна помощ? 3.3. Заключение Настоящото съобщение излага някои разсъждения за бъдещата роля на универсалната услуга в предоставянето на електронни съобщителни услуги. То повдига въпроса дали концепцията и обхватът на универсалната услуга на равнището на ЕС следва да се променят и, ако е така, дали универсалната услуга е подходящ инструмент за ускоряване на развитието на широколентовия достъп, или дали това следва да се остави на други политически инструменти на ЕС или на национални мерки. То предоставя основата за дискусия по гамата от актуални въпроси с цел да се започне европейски дебат по същество, който да позволи на всички заинтересовани страни да изразят своите виждания и да обсъдят алтернативни подходи в хода на 2009 г. Въз основа на този дебат Комисията ще издаде съобщение през втората половина на 2009 г., обобщаващо резултатите от дебата. Тя може да доразвие това през 2010 г. с конкретни предложения, ако те са нужни за актуализиране на Директивата за универсалната услуга. BG 15 BG

17 Комисията приканва Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите да използват настоящото съобщение като основа за по-нататъшна дискусия. BG 16 BG