РЕЦЕНЗИЯ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР НА НАУКИТЕ Област: Хуманитарни науки Професионално направление: 2.3. Философия (

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР НА НАУКИТЕ Област: Хуманитарни науки Професионално направление: 2.3. Философия (Реторика) Автор: доц. д-р Иванка Тодорова Мавродиева Георгиева Тема на дисертацията: Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи ( ) Рецензент: от проф. д.ф.н. Оля Борисова Харизанова ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА АВТОРА НА ДИСЕРТАЦИЯТА Доцент Иванка Мавродиева Георгиева е с многогодишен научен и преподавателски опит. Тя е участвала в редица изследователски и научни проекти; публикувала е множество студии и статии, автор е на поредица от монографии; оценявана е високо като преподавател в трите степени на висшето образование (бакалавър, магистър, доктор), както и в различните форми на продължаващо образование. Позната е в научните среди като изследовател, активно проучващ и популяризиращ новостите в реторическата наука и практика. Към дисертационния труд доц. д-р Иванка Мавродиева представя 1 монография, 8 статии и студии на български език, 5 статии и студии на чужд език в чуждестранни издания, 2 научно-популярни статии, 3 абстракта (публикувани в сборници от конференции). Всички публикации са в периода Те не са предлагани за участие в други конкурси и защити за научна степен и научно звание. Представените публикации се отличават с три основни характеристики: (1) те са по темата на дисертацията за придобиване на научна степен доктор на науките ; (2) очертават ясно и недвусмислено авторството на доц. Мавродиева; (3) демонстрират познаване на проблематиката, научна коректност и новаторство. ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Дисертационният труд е с общ обем 417 страници, от които 16 страници библиография и 13 страници приложения. Времевият обхват на изследването е очертан с начало Кръглата маса от 1990 г. до местните и президентските избори през октомври 2011 г. Обектите на анализ са: монологични реторически жанрове на политически оратори през прехода в България ( ), монологични реторически жанрове от предизборни кампании, традиционни и нови реторически жанрове и диалогични форми от пресконференции 1

2 и други публични прояви, използвани от политиците, нови прояви на политическа реторика във виртуална среда. Като цел на дисертационния труд се посочва следното: чрез комплексна методология и многокомпонентен реторически анализ да бъдат изведени особеностите на политическата реторика в България след 1989 г. на жанрово, функционално и институционално равнище при отчитане на директния канал, електронните медии, виртуалната среда; да бъдат установени ролята влиянието на ораторството на българските политици в процесите на създаването на партийната система, функционирането на държавните институции и използването на реторическите средства. (с. 8) Изследователската теза е следната: през изследвания период българската политическа реторика се отличава с хетерогенност. Тя комбинира прояви от площадното митингово красноречие, държавническия дискурс, институционалното политическо говорене, изяви на политици и държавници в глобалната мрежа. Ораторството на политиците се развива и адаптира към динамично променящите се политически, социални, културни и технологични условия и обогатява жанровата система. Политическите оратори прилаган все по-често визуални средства, които комбинират с утвърдените вербални и невербални средства за представяне на политически платформи, за създаване на популярност и за легитимиране в медийното и публичното пространство. Политическата реторика невинаги въздейства върху гражданите по време на събития и процеси; тя понякога достига образците на политическото красноречие, като често остава в руслото на рутинните проявления и е функция на институциите. (с. 11) За целта на дисертационния труд са проучени и анализирани над 50 речи, 40 диспута и дебата от 15 изборни кампании; стенограми от Кръглата маса с обем 20 мегабайта; 50 видеоклипа; 40 сайта и 30 блога, както и 1 форум; 10 медийни предавания; 4 книги. В увода на труда е аргументирана актуалността на избраната тема, описани са целта и задачите, изследователска теза и структурата. Текстът е оформен в пет глави. Във всяка отделна глава са обособени подобласти на проблематиката. Първо са представени теоретичните основи на изследването, като са въведени основни реторически понятия и определения, направен е преглед на други изследвания и публикации по проблематиката, очертани са методическите ориентири и рамка на дисертационния труд. В глава първа се откроява голямото количество анализирани творби на други автори (български и чуждестранни), съпътствано от изразено лично мнение на докторанта. Анализирани са различни постижения на изследователи по проблемите на реториката от последните шест десетилетия. Обърнато е внимание на ключови термини и съпътстващи понятия, имащи някакво отношение към избраната тема, като: политически дискурс, дискурсивен анализ, дискурсивен исторически подход, реторически политически анализ, системна теория на аргументацията, прагматико-диалектически подход, реторическа ситуация, сравнителен анализ 2

3 на парламентарно красноречие, президентска реторика, визуална реторика и др. Направен е и по-обстоен преглед на схващанията за същността на реторическия анализ, като е предложена лична дефиниция за реторически анализ на политическата реторика. Конкретизирани са видовете анализ, приложени в дисертационния труд диахронен реторически анализ и реторически жанров анализ, както и обектите, върху които те са приложени. Във втората глава се разглежда политическата реторика по време на прехода у нас. Направен е обзор на различни изследвания и публикации относно институциите, партийната система, медиите, политическия ПР и реклама, политическия език. Изяснена е връзките между политическата реторика и институциите, като са въведени три термина: президентска реторика, парламентарна реторика, министерска реторика (подкрепени с примери от политическата практика). На места е споделено лично наблюдение или мнение относно повдигнатите въпроси. Особен интерес представлява направената селекция на прояви на известни и утвърдени политически оратори през последните двадесет години. В третата глава ( Политическа предизборна реторика в България ), първо са представени резултати от анализи на реторически прояви по време на общо 14 президентски, парламентарни, местни избори и такива за представители на България в Европейския парламент. Направен е теоретичен и методически обзор относно диспутите и дебатите, като е уточнено, че макар да нямат перманентно възходящо развитие и да не могат да се установят цикли, те се утвърждават като диалогични формати в предизборните кампании. При представяне на политическата реторика е следвана схемата: мнения и наблюдения на други автори, лични наблюдения и извадки с примери, лично мнение на докторанта относно качеството на дебатите и диспутите, обобщения на няколко нива. В четвърта глава са предложени традиционни и нови проявления на политическата реторика и по-конкретно недостатъчно проучените от реторическа гледна точка жанрове и формати на кръгла маса, политически интервюта, политически презентации, пресконференции, медийни предавания по политически теми. Авторът на дисертацията сполучливо съчетава два вида анализ: реторически ситуационен анализ и реторически жанров анализ. Освен очертаването на обхвата, оригиналното използване на изброените разновидности анализ, селекцията на обекти, които се изследват, постижение е направената оценка как те се проявяват в конкретна ситуация. Направени са коректни обобщения и изводи относно идентифицираните различни съвременни тенденции в политическото ораторско изкуство и очертаващите се нови реторически жанрове. Пета глава е посветена на връзката между реториката, политическите прояви и технологичните възможности на глобалната мрежа интернет. Методиката на изследването тук е изготвена самостоятелно, като са включени: компонентите за основни реторически канони, триадата оратор реч аудитория, канал за комуникация, вербални, невербални и визуални средства, реторически похвати и реторическа аргументация. Съдържащото се в тази глава е 3

4 новаторско и с висока научна стойност, като очертава едно ново направление в реториката, което тепърва следва да бъде обект на задълбочени проучвания и анализи. Интерес представляват: (а) предложеният обзор на трудове на други автори относно връзката между реториката, политиката и интернет; (б) резултатите от проучените множество политически сайтове в българското интернет пространство; (в) прилагането на собствена методика за проучване и анализиране на политическата реторика в блогосферата, в социалните мрежи, във видеоклипове достъпни онлайн; (г) резултатите от реторическия анализ на виртуалните политически форуми. Направени са съществени обобщения и изводи относно политическата реторика и интернет, като е подчертано, че Мрежата вече се използва активно и регулярно от политическите партии и държавните институции, но рядко се достига на реализиране на ефективна комуникационна стратегия; все още ораторството не е осмислено като съществена част от такава стратегия, като фактор за въздействие, изискващо по-различна реторична, технологична и комуникационна предварителна подготовка. В заключението на труда се предлага обобщение на споделеното в отделните глави: структурата на текста, някои основни понятия, методически ориентири, ключови постижения от проведените изследвания, постигнати чрез приложения научен апарат върху селектираните обекти. Библиографията съдържа 226 заглавия, от които 107 на кирилица и 119 на латиница. Приложенията включват: списък на съкращенията на наименованията на политическите партии, медии и др.; списък на партиите; списък на изследваните речи, слова, обръщения, дебати и диспути, пресконференции и брифинги, интервюта; списък на изследваните сайтове, блогове, социални мрежи, видеоклипове и др. *** Като цяло качествата на дисертационния труд са безспорни. Следва да се подчертае, че е налице оригинален подход при събирането, обобщаването, анализирането и предлагането на изводи по проблематиката. Все пак ще спомена и някои забелязани критични моменти. Предвид сложността и обвързаността на материята, а така също широтата на поставената цел, за някои подпроблеми се е наложило авторът допълнително да въвежда понятия, допълнително да обобщава мнения от различни публикации, паралелно да изказва собствено мнение. В текста на практика се открояват няколко сравнително автономни изследвания: относно реториката и нейното развитие през последните десетилетия; относно специфичните трансформации на дебатите и диспутите по време на избори в държави в преход (политически и икономически); относно новите медии и тяхното влияние върху реторическите прояви. Поради това структурата на предложения дисертационен труд на пръв поглед изглежда нарушена, а общият обем на изложението в известна степен затрудняват 4

5 открояването на приносите. Текстът би спечелил, ако бъде фокусиран върху част от споменатото при заложени ясни ограничения на изследването. ОБЩО ОПИСАНИЕ НА АВТОРЕФЕРАТА КЪМ ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Авторефератът е с общ обем от 48 страници. Предлага: съдържание на дисертационния труд, характеристики на труда (включително актуалност, обект и предмет, цел и задачи, изследователска теза, степен на разработеност на проблема), основни резултати от изследването, обобщения и изводи. Отразява вярно представеното в дисертацията. ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Към текста на дисертацията е приложен списък с общо 7 научни приноса на труда според автора. Може да се каже, че те правдиво акцентират върху стойностни постижения на разработката, но би било добре да бъдат по-конкретно, по-ясно и недвусмислено формулирани. Внимателният прочит на текста дава основание да се направи заключението, че значимо постижение на дисертационния труд е количеството обработени информационни източници и направеният критичен анализ на публикациите, а така също представената селекция и обзор на термини и терминологични словосъчетания, имащи отношение към темата. Следва да се подчертае, че е очертана и позицията на автора, която в повечето случаи надгражда тези на други учени относно реториката и, в частност, политическата реторика. По-конкретно, научните приноси са следните: 1. Проучена е политическата реторика в България след 1989 г. и е предложен анализ на прояви на политическо красноречие за изследвания период. 2. Достигнато е до теоретично преосмисляне и актуализиране на част от понятийния апарат на реториката, като са въведени понятията виртуална аудитория, виртуален оратор, политическа презентация в електронна среда. Дефинирани са и/или са очертани нови понятия, като: политическа виртуална реторика; блогът като персонализирана виртуална трибуна; използването на Фейсбук като среда да създаване на образи на политици и др. 3. Приложен е реторически анализ към политически прояви във виртуална среда (поконкретно в електронни медии). 4. Изведен е нов обект за реторически изследвания политически прояви във виртуална технологично опосредствана среда. Доказана е необходимостта от преосмисляне на класическата триада оратор реч аудитория при отчитането на особеностите на интернет като комуникативна среда, на т.нар. мрежова генерация и променените нагласи на гражданите като интернет-потребители. 5

6 ВЪПРОСИ КЪМ АВТОРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Как разглежданата в дисертацията методология (включваща реторически диахронен анализ, реторически жанров анализ, реторически ситуативен анализ, анализ на реторическата аргументация и варианти между тях) намира приложимост за оценка на политически изяви чрез популярни социални мрежи (например Фейсбук)? Какви допълнителни компоненти могат да бъдат включени към класическата триада оратор реч аудитория в условията на комуникационна среда, опосредствана от технологиите на интернет? Доколко технологиите за симулация на виртуална реалност се вписват в съвременната политическа реторика? ЗАКЛЮЧЕНИЕ След обстойно запознаване със съдържанието на дисертационния труд и автореферат към него мога да направя извода, че той отговаря на нормативно поставените изисквания за придобиване на научна степен доктор на науките. Трудът се отличава с: актуалност на темата; прецизност на проучените множество научни трудове, изследвания, примери от практиката; оригинални и от значение за реторическата общност нови и/или прецизирани дефиниции, обобщения, изводи. Предвид значимостта и качествата на труда на доц. д-р Иванка Мавродиева Георгиева убедено препоръчвам да й бъде присъдена научната степен доктор на науките Рецензент: проф. д.ф.н. Оля Харизанова 6