О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети състав, в открито заседание на дванадесети юли през две х

Препис

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети състав, в открито заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА след като се запозна с внчд 231 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от съдията Райчева, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК. Образувано е по частни жалби от осъдените Г.С.Б. чрез защитниците му адв.х.г. и адв.к.д., С.П.С. и П.С.Б., чрез защитника им адв.г.д. срещу определение на 12-ти състав на Специализирания наказателен съд от г., по нчд 857/2019г., с което съдът е групирал наказания на осъдените и е привел в изпълнение наказание по влязла в сила присъда за деяние, извършено в изпитателен срок за всеки един от тях, като случаите им са идентични, поради това, че тримата са били съпроцесници по всички водени наказателни дела предмет на разглеждане. С атакуваното определение на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК съдът е определил на осъдените Г.Б., С.С. и П.Б. едно общо най-тежко наказание измежду наложените по нохд 471/2012г. на СНС и нохд 828/2016г. на ОС София, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.68 ал.1 НК е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим съгласно чл.57 ал.1 т.2 буква в от ЗИНЗС. Съдът е присъединил към наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд 471/2012г. на СНС наказание глоба в размер на лева - за Г.Б. и лв.- за С.С. и П.Б., приспаднал е от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, времето през което всеки един от тримата осъдени са били задържани под стража по нохд 471/2012г. Съдът е постановил също да бъде изтърпяно отделно при строг режим наказанието по нохд 1668/2015г. на СНС седем години лишаване от свобода за Г.Б. и пет години лишаване от свобода за С.С. и П.Б., като е приспаднал времето, през което осъдените са били задържани под стража по това дело. Приспаднал е на основание чл.25 ал.2 НК от наказанието лишаване от свобода, фактически изтърпяната част от наказанието по нохд 1668/2015г. на СНС, считано от г. съгласно влязлото в сила решение на ВКС 244/ г. по нохд 832/2018г., с което е потвърдено решението по внохд 183/2017г. на

2 АСНС. На основание чл.23 ал.3 НК е присъединил наказазанието глоба, наложена на осъдените П.Б. и Г.Б. по това дело за първия в размер на лв., а за втория лв. В жалбите тримата осъдени, чрез техните защитници излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в частта, в която е постановено на основание чл.68 ал.1 НК реалното изтърпяване на наказанията, отложени с изпитателен срок, както и отделното изтърпяване на определените им наказания по нохд 1688/2015г. Защитниците не оспорват необходимостта от групиране на наказанията в контекста на текстовете по чл НК, но считат, че в случая нормата на чл.68 НК е неприложима и са против постановеното ефективното изтърпяване на наказанията на осъдените по нохд 471/2012г. на СНС. Наред с това в жалбата на адв.д. се атакува и строгият режим на определеното общо-най тежко наказание от три години лишаване от свобода, което е приведеното на основание чл.68 ал.1 НК за изтърпяване, тъй като не били налице нито едно от основанията на чл.57 ал.1 т.2 букви а, б и в, респ. ал.2 ЗИНЗС, а тези по чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, предвиждащи общ режим за изтърпяване на наказанието. Относно липсата на материално правните предпоставки за приложението на чл.68 ал.1 НК защитниците се позовават на Решение 30 от г. по внохд 183/2017г. на АСНС и Решение 244/ г. по н.д. 832/2018г. на ВКС във връзка с последното осъждане, в които мотиви било прието, че организираната престъпна група е съществувала и действала много преди първоначалния момент, приет от първата инстанция г. и не била прекратила дейността си със задържането на подсъдимите Г. и П. Б. по нохд 471/2012г. на СНС, т.е. преди същите да са се споразумели за деянията по нохд 471/2017г. на г. Според адв.д., тъй като престъплението по чл.321 от НК било продължено и имало частично припокриване на двата периода само за времето от г. до г., то разпоредбата на чл.68 ал.1 НК била неприложима в конкретния случай, тъй като на практика групата съществувала от 2009г. до края на 2014г. Изкуствено според защитника от страна на прокурора, възприето от първостепенния съд било разделено престъплението по чл.321 НК до г. и след това. Относно неправилно определения от съда режим адв.д. се позовава на практиката на ВКС по подобни случаи, като счита, че следва да намери приложение общия режим за изтърпяване на наказанието, какъвто бил определен и по внохд 183/2017г. на АСНС. Всички защитници искат отмяна на определението и групиране на наказанията без приложението на чл.68 ал.1 НК. В съдебното заседание пред въззивната инстанция осъдените Г.Б., С.С. и П.Б. се явява лично с упълномощените си защитници, които поддържат жалбите и излагат доводи в горния смисъл за отмяна на актакуваното определение.

3 Прокурорът от АСНС излага становище, че жалбите са неоснователни, а атакуваното определение правилно и законосъобразно. Съдът, като обсъди изложените в жалбите и в съдебното заседание доводи, становищита и възраженията на страните и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ само относно режима на изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода по нохд 471/2012 на СНС и нохд 828/2016г. на СОС, за което на основание чл.68 ал.1 НК е постановено да бъде изтърпяно от при строг режим. От приложените по делото бюлетини за съдимост е видно че Г.С.Б. е осъден по НОХД 471/2012 на СНС със споразумение на СНС, влязло в сила на г. за престъпление по чл. 321, ал. 1 НК, извършено в периода 2009 г г., като му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 3 г. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок за 5 г. Със същата присъда е осъден за четири отделни престъпления по чл. 159г, вр. чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които са му наложени за всяко едно от тях наказание Лишаване от свобода в размер на 3 г. и наказание Глоба в размер на лева. Със същата присъда е осъден и за едно престъпление по чл. 159 г, вр. чл. 159б, ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1 НК, за което му е наложено Лишаване от свобода в размер на 3 години и Глоба в размер на лева. Със същата присъда на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание Лишаване от свобода за срок от 3 г., към което е присъединено наказанието Глоба в размер на лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното общо наказание е отложено за изпитателен срок от 5 г. На основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК от размера на наказанието е приспаднато времето, през което същият е бил задържан под стража по делото, а именно от г. до г. Съгласно споразумение по НОХД 828/2016 на ОС-София, влязло в сила на г., Г. Б. е осъден за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 г. и наказание Глоба лева. Деянието е извършено в периода г. до г., а наказанието Лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 5 г. считано от влизане в сила на споразумението. На следващо място по НОХД 1668/2015 г. на СНС Г.Б. е осъден с присъда от г. на СНС, в сила от г. изменена от АСНС с Решение 30 от год. по ВНОХД 183/2017 год., потвърдена с Решение 244/ год. по описа на ВКС. Съгласно посочените съдебни актове Г.Б. е осъден за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК на

4 наказание Лишаване от свобода за срок от 7 г., извършено в периода от г. до края на 2014 г. Със същата присъда Г.С.Б. е осъден за шест отделни деяния по чл. 159г НК, като за три от тях му е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 6 г. и наказание Глоба от лв. и за три от тях му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 5 г. и наказание Глоба в размер на лв. Определено е за тези деяния едно общо наказание, на основание чл. 23, ал. 1 НК, което е най-тежкото измежду наложените, а именно Лишаване от свобода за срок от 7 г., като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От това наказание е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан под стража по делото, а именно считано от г. до г. Към определеното общо наказание на основание чл.23 ал.3 НК е присъединено и наказанието Глоба в размер на лв. С.П.С. и П.С.Б. са осъдени по същите дела, по които е осъден Г.С.Б., както следва: По НОХД 471/2012 на СНС със споразумение на СНС, влязло в сила на г. за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на С.С. и П.Б. е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 2 г., а деянието е извършено в периода 2009 г г. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок за 4 г. Със същата присъда С.С. и П.Б. са осъдени и за престъпление по чл. 159г вр. чл. 159б, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като деянието е извършено в периода 2009 г г. Наложеното наказание за деянието е Лишаване от свобода в размер на 3 г., отложено за изпълнение в изпитателен срок от 5 г.,както и наказание Глоба в размер на лева. На основание чл. 23, ал. 3 НК е определено едно общо наказание за осъжданията по това дело, като е определено общо наказание Лишаване от свобода за срок от 3 г., изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок 5 г., а наказанието Глоба в размер на лева е присъединено изцяло. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК от размера на наказанието е приспаднато времето, през което П.Б. е бил задържан под стража на г. до г. Със споразумение по НОХД 828/2016 но СОС, влязло в сила на г., С.С. и П.Б. са осъдени за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК, като на всеки един е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 г. и наказание Глоба в размер на 7000 лева. Деянието е извършено в периода г. до г., а наказанието Лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок 5 г. Третото осъждане на С.С. и П.Б. е по НОХД 1668/2015 г. на СНС с присъда от г. на СНС, в сила от г., изменена от АСНС с Решение 30 от год. по ВНОХД 183/2017 год., потвърдена с Решение 244/ год. по описа на ВКС. Съгласно тази присъда С.С. и

5 П.Б. са осъдени за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, като им е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 5 г. при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, ал. 2 НК, е приспаднато от наложеното наказание времето, през което са били задържани за 72 часа по НПК са били с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от г. до г.за С.С. и от г. до г. за П.Б.. Самостоятелно по същото дело с присъдата П.Б. е осъден и за престъпление по чл.159г. пр.2 вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 и 2 НК за едно деяние извършено през лятото на 2012г., като за него съдът му е наложил наказание Лишаване от свобода в размер на 5 г. и наказание Глоба от лв. Определено му е измежду двете наказания за деянията по чл.321 ал.3 и чл.159г. пр.2 НК едно общо наказание, на основание чл. 23, ал. 1 НК, а именно Лишаване от свобода за срок от 5 г. при общ режим, към което е присъединено наказанието наказанието Глоба в размер на лв. Правилна е преценката на първостепенния съд за групиране на наказанията, което е било извършено при спазване на разпоредбата за прилагане на най-благоприятния за дееца закон. Според данните от свидетелствата за съдимост деянията по тях са извършени, преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях. Основното възражение на защитниците е да не бъде прилагана разпоредбата на чл.68 ал.1 НК и наказанието по НОХД 471/2015 г. на СНС да не бъде привеждано в изпълнение и изтърпявано ефективно, а да бъде групирано останалите наказания включително с това по нохд 1668/2015г. на СНС на основание чл от НК, тъй като ставало въпрос за една и съща организирана престъпна група и наказание по чл.321 от НК. В случая обаче няма как това искане да бъде уважено при положение, че са налице всички основания за приложение на разпоредбата на чл.68 ал.1 НК. В тази част СНС е изложил обстойни и убедителни аргументи и се е позовал на съдебна практика. Разпоредба на чл.68 ал.1 НК е императивна и следва да бъде приложена тъй като в рамките на изпитателния срок, по нохд 471/2012г. на СНС, изтичащ на г. подсъдимите са извършили умишлени престъпления от общ характер това по чл.321 НК, а Г.Б. и П.Б. и по чл.159г. от НК. Съдът няма възможност за алтернативна преценка, когато второто престъпление е извършено умишлено, какъвто е конкретния случай. Задължително следва да приведе в изпълнение наказанието на първата присъда, независимо от характера на извършеното престъпление дали е умишлено или непредпазливо, което СНС е направил. Неоснователно се явява защитното възражение, че тъй като осъждането по чл.321 ал.3 НК касаело една престъпна група, чиято дейност не е била прекъсвана, нямало основание за прилагане на чл.68 ал.1 НК. Напротив основанието, както фактическо, така и юридическо е налице, защото жалбоподателите след като са били осъдени за такова престъпление по нохд

6 471/2012г., посредством сключено от тях споразумение, вместо да се въздържат от престъпно поведение в определеният им изпитателен срок, те не са го сторили, а са продължили дейността на престъпното сдружение, както и извършването на вторични престъпления. Основателно е обаче възражението на адв.д. досежно режима на изтърпяване на определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, определено при групирането на наказанията по нохд 471/2012г. на СНС и нохд 828/2016г. на СОС, за което общо наказание на основание чл.68 ал.1 НК е постановено ефективно изтърпяване при строг режим и за тримата осъдени. В случая резонно от защитника на С.С. и П.Б. са наведени доводи, позовани на решение 214/ г.по нохд 912/2018г. на ВКС I н.о., където случаят е подобен. Понастоящем определеното общо наказание в размер на три години по нохд 471/2012г. на СНС и нохд 828/2016г. на СОС не може да бъде съотнесено към нито една от хипотезите на чл.57 ал.2 букви а, б, в нито ал.2 от ЗИНЗС, при което положение следва да бъде постановен общ режим за изтърпяване на наказанието. Разпоредбата на чл.57 ал.2 буква в се прилага само за престъплението, което е извършено в изпитателния срок, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, в случая това е наказанието по чл.1668/2015г. на СНС- седем години лишаване от свобода за Г.Б. и по пет години лишаване от свобода за С.С. и П.Б., за които правилно съдът е постановил изтърпяването им при строг режим, тъй като при първия са налице и условията на чл.57 ал.1 т.2 букви а и в, а за останалите двама осъдени буква в, тъй като сборът от двете наказания - три и пет години надвишава две години. При положение, че е приложима разпоредбата на чл.68 ал.1 НК, няма как съдът да удовлетвори искането наказанието в размер на пет години лишаване от свобода по отношение на осъдените С.С. и П.Б. да бъде изтърпяно при общ режим, какъвто е отредил съда по внохд 183/2017г. на АСНС, при условие, че в настоящото производство въззивният състав е поставен пред различна фактическа обстановка с предмет чл.306 НПК във вр.чл.57 ал.1 т.2 буква в ЗИНЗС. В този смисъл атакуваното определение следва да бъде изменено само относно режима на изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода по нохд 471/2012 на СНС и нохд 828/2016г. на СОС, за което на основание чл.68 ал.1 НК е постановено да бъде изтърпяно от при строг режим, като и за тримата осъдени бъде постановено изтърпяването при общ режим. В случая независимо от това, че липсва жалба от осъдения Г.Б. в тази насока с оглед контролните правомощия по чл.314 ал.2 от НПК на въззивната инстанция определението на първостепенния съд следа да бъде коригирано и по отношение на него, тъй като се облекчава положението му. Като не намери други основания за отмяна или изменение на атакуваното определение, воден от изложените съображения и на основание чл.341 ал.1 вр.

7 чл.334 ал.1 т.4 и т.6 вр.чл.337 т.2 вр. чл.338 вр. чл.306 ал.1 т. 1 и т.3 НПК, АСНС пети въззивен състав О П Р Е Д Е Л И : ИЗМЕНЯ определение на СпНС 12-ти с-в. от г. по НЧД 857/2019г. в частта относно режима на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода по нохд 471/2012 на СНС и нохд 828/2016г. на СОС, по отношение на Г.С.Б., С.П.С. и П.С.Б., за което на основание чл.68 ал.1 НК е постановено ефективното му изтърпяване от СТРОГ на ОБЩ режим за всеки един от тях съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Потвърждава определението в останалата му част. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.