РЕЦЕНЗИЯ

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ за работата на гл. асистент д-р Благовест Сотиров Моллов участник в конкурса за доцент по професионално направление 2.1. филология (странознание английски език) за нуждите на СУ Св. Климент Охридски от проф. д.ф.н. Александър Кънев Конкурсът за доцент по 2.1. филология (странознание английски език) е обявен от СУ Св. Климент Охридски в бр. 96 на Държавен вестник от 6 декември 2012 със срок от два месеца от публикуването на съобщението. Единствен кандидат по този конкурс е гл. ас. д-р Благовест Сотиров Моллов, преподавател към катедра Европеистика към Философски факултет на СУ Св. Климент Охридски. Кандидатът е представил за участие в конкурса хабилитационен труд Епистемология и еристика: Въведение в съвременната британска историография (София: УИ Св. Климент Охридски, 2013), както и студия върху дебата за (анти-)реализма в съвременната философия и ролята на Майкъл Дамет в него. Благовест Сотиров Моллов е роден на г. През 1989 г. завършва Английска езикова гимназия Гео Милев в гр. Русе. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и се дипломира като магистър с работа на тема Пиърс Плаумън: възможности и начини за разширяване на нравствения опит чрез литературата. Успоредно следва и философия в СУ Св. Климент Охридски, като защитава магистърска работа върху метафизиката на познанието на Т. Х. Грийн и възникването на Британския идеализъм. През 1998 г. е зачислен на свободна докторантура към катедра История на философията, Философски факултет на СУ Св. Климент Охридски, а 2002 г. печели конкурс за асистент в катедра Европеистика към същия факултет. През 2006 г. защитава успешно докторска дисертация на тема Метафизика на познанието на Томас Хил Грийн и възникването на Британския идеализъм: трансценденталните аргументи в пост-кантианска употреба. От назначаването му за асистент досега д-р Б. Моллов води курсове в бакалавърската степен и

2 2 магистърската степен на разнообразни теми, свързани с историята и институциите на Великобритания, специализираната терминология в английския език, работата с академичен текст, философията на езика и др. С продуктивната си дейност като автор, преводач и редовен участник в научни форуми д-р Моллов се утвърди като един от несъмнено най-добрите познавачи и изследователи на англо-американската философска традиция у нас. Освен значителното количество преводи на важни за тази традиция текстове, благодарение на които запознаването на студентите с нея сега е значително улеснено, Благовест Моллов съществено допринася за усвояването ѝ у нас и с високо професионалните си разработки от дисертацията върху Британския идеализъм през великолепната книга върху разделението между аналитична и континентална философия, погледнато от (Островно-)аналитична перспектива, към респектиращите монографии върху съвременната британска историография и формалните подходи към алетичната модалност, като тук не би следвало да се пренебрегват и статиите му върху теми от аналитичната философия. Хабилитационният труд на Благовест Моллов се състои от предговор, увод, 6 глави, две приложения и postscript, като възлиза на 461 с. и обхваща богата библиография, най-вече от заглавия на английски език, приложена в края на всяка от отделните му части. Още подзаглавието на труда ни помага да се ориентираме за основната задача, която си поставя авторът с него да служи като въведение в съвременната британска историография. При решението на тази задача обаче Благовест Моллов далеч не се ограничава с обзорен преглед на основните тенденции, дебати, теми и методологически похвати в нея, а се заема и с дискутирането на един далеч по-сложен и интересен проблем този за природата, динамиката и смисъла на взаимовръзката между теория и емпирия в историческите изследвания. Следователно, въведението към съвременната британска историография има съвсем ясно очертано философско измерение, придаващо му теоретична изследователска стойност. То е същевременно въведение към теоретичните предпоставки на историографските изследвания, дискусия на тяхната роля в провеждането на последните, както и на значението на емпиричните проучвания за евентуалната критика и трансформация на

3 3 концептуалните рамки на историографските практики. Това обяснява и структурата на текста: първоначално са дискутирани по-общите теоретични въпроси и развития по отношение на историографската дейност, най-вече свързани с нейната епистемология, а след това са разгледани конкретни типове история: интелектуална, политическа, икономическа, правна и имперска. Уводът към книгата представя синтезирано основните дискусии и постижения на аналитичната философия на историографията и може да се разглежда като относително автономна част на изследването. Сам по себе си той представлява значим принос към запознаването с тази област на аналитичната философия в български контекст и може да бъде от изключителна полза за всички, занимаващи се философия на историята у нас. Причината да се посвети голяма част от текста на философски дискусии е аргументирана и обяснена по превъзходен начин от Б. Моллов в увода на книгата. Там той справедливо констатира, че единственото адекватно теоретично третиране на механизмите и структурата на историографските конструкции може да бъде само философско, тъй като историографията не разполага с достатъчно концептуални ресурси и найвече мета-език и мета-позиция за въпросната саморефлексия. (с. 11) Теоретичното осмисляне на характера, възможностите и перспективите на историографското познание няма значение единствено и само за философията, а, както убедително аргументира Б. Моллов, и за плодотворното развитие на историографските практики. Ако философията на математиката или на физиката не се отразява значително на резултатите в тези дисциплини, не така е с философията на историографията. Многообразието на съвременните историографски проекти, методи и обекти е проявление преди всичко на философско-историографски рефлексии. (с. 11) След като разисква причините за относително периферното положение на философията на историографията в полето на съвременната аналитична философия и основните ѝ задачи, Б. Моллов преминава към сбита, но систематично разгръщаща се дискусия на основните теми в нея. Найнапред се тематизират централни въпроси от онтологията на

4 4 историографската обектност, като се започва с понятието за събитие и различните перспективи към него. Авторът аргументирано посочва, че основният спор относно предмета на историографията събития или социални структури е съмнителен в своите основания, защото е еднакво трудно да се мислят както лишени от събитийност структури, така и абстрахирани от структури събития. (с. 30) Онтологически по-съществен и с по-значими епистемологически импликации според него е въпросът за битието на над-индивидуални социални обекти като съсловия, класи, цивилизации и пр., с чието решение се свързва фундаменталното разграничение между методологически индивидуализъм и методологически холизъм. Подобаващо внимание е обърнато и на дебата за т. нар. реализъм по отношение на миналото, като дискусията умело се разгръща във връзка с аргументите в подкрепа и против схващанията на Майкъл Дамет. Тя отвежда автора до напълно обоснования според мен извод, че стремежът на Дамет да утвърди окончателното освобождение на философията от метафизиката с опита за трансформиране на традиционно онтологическия дебат за реализма във философско-семантичен иронично води до разкриването на още по-дълбока и неотстранима метафизическа основа във философия на езика и до не по-малко категорично подчертаване на метафизическата въвлеченост на историографията. (с ) Следващите части от увода са посветени основно на важни епистемологически въпроси на историографските изследвания, свързани с природата на историческите свидетелства и възможностите за тяхното потвърждение, характера на историографската обективност, различните подходи към проблема за каузалността в историята и конструирането на обяснения на събитията в нея и пр. Авторът умело аргументира, че в историографските текстове могат да се открият поне три епистемологично значими и подлежащи на анализ нива: (1) индивидуално-фактуално, (2) каузално-обяснително и (3) холистично-наративно, като се акцентира върху различните перспективи към последното от тях. Въпросът за обективността на историографските обяснения справедливо се обвързва с този за референциалността на наративните конструкти. Тенденцията е тази да се поставя в една или друга степен под въпрос, като това става с особена сила

5 5 при автори, които видимо наблягат на сходствата между наративите в историята и литературата. Тук Б. Моллов правилно обръща по-сериозно внимание на фигура като Хейдън Уайт, който е по-скоро чужд на аналитичната философска традиция, но за сметка на това достатъчно оригинален и влиятелен с опита си да използва фигури от теорията на литературата при реконструкцията и анализа на метаисторически предпоставки и елементи на историческите текстове. Специално място е отделено и на темата за историографските контрафактуални кондиционали и дебатите, посветени на нея, както и на инференциалните грешки в историографията. Уводът завършва с важен акцент върху т. нар. етически обрат в историографията, който е пряко свързан с епистемологическата критика на реалистко-обективистките представи за характера на историческото познание и имплицираната от нея отговорност на историците за начина на представяне и оценяване на миналото. В първата глава на монографията се представят и дискутират общите тенденции в развитието на британската историография през ХХ век, като за отправна точка сполучливо са подбрани влиятелните лекции на Едуард Халет Кар от 1961 г. Под въздействие на Кар много от британските историци се разделят с донякъде наивните представи за историографията като преобладаващо реконструктивна дейност, насочена към откриване на миналото такова, каквото в действителност е било. Визията и аргументите на Кар позволяват да се разбере по-добре историчността на историографията, т.е. зависимостта на конструкциите ѝ от перспективите, теоретичните ресурси и интереси на настоящето, в което те се създават. Разкриването на неотстранимо конструктивната страна на историческите реконструкции на миналото помага да се интензифицира и диалогът между историографията и области като философията, психологията, теорията на литературата, лингвистика и др., в което Б. Моллов не без основание вижда най-същественото постижение (с. 134) на съвременната британска историография. В зависимост от осъзнаването или степента на акцентиране върху конструктивния аспект на изследванията за миналото се разграничават три типа истории: реконструктивистка, конструктивистка и деконструктивистка (с. 137). Под влияние на Кар реконструктивисткият

6 6 тип историография губи постепенно легитимация и отстъпва водещата роля на конструктивистката визия за нея, която остава доминираща и до днес. Макар и с някои видни и гласовити поддръжници, деконструктивисткият тип писане на история, наблягащ на литературността на дисциплината, изглежда твърде краен и неприемлив за мнозинството професионални историци. И той обаче съдейства за приемане на нуждата от въвличане в мета-историографски дебати, което Б. Моллов струва ми се справедливо разглежда като ключов напредък на историографията (с. 143). Достигнатите теоретични изводи в първите части на монографията се потвърждават в следващите глави, посветени на представяне на историографските изследвания в отделни по-важни полета като интелектуална, политическа, икономическа и пр. истории. При дискусията им Б. Моллов демонстрира впечатляваща ерудиция и способност да организира и изложи по систематичен начин изключително разнообразен и богат материал, като същевременно навсякъде удържа философския интерес към характера и динамиката на взаимовръзката между теория и емпирия в изследванията на миналото. Навсякъде Б. Моллов е подходил задълбочено, но аз бих изтъкнал най-вече частите, посветени на интелектуалната и икономическата истории. Много прецизно са дискутирани важните въпроси за границите, идентичността и спецификата на интелектуалната история в сравнение с дисциплини и изследователски полета, с които тя в едно или друго отношение се пресича, каквито са история на идеите, в частност история на политическите идеи, история на философията, история на науката, история на понятията и пр. Справедливо е отделено специално внимание на схващанията на видни фигури като Скинър, Бевър и Бъроу, като те са не просто реконструирани, но и критически дискутирани. Изобщо авторът навсякъде поддържа известна критическа дистанция спрямо разглежданите концепции, като по възможност почти винаги се изтъкват или визират контрааргументи срещу тях, помагайки по този начин на читателя да навлезе по-пълно в релевантните дебати. Един от по-важните изводи, до които се достига в хода на дискусиите, е, че по отношение на теоретичните си предпоставки и

7 7 свои основни понятия интелектуалната история зависи от философията (с. 198). Особено интересна според мен е частта за икономическата история. За разлика от другите дисциплини за човека, икономическата наука успява, основно след Втората световна война, да се математизира до степен, която изглежда я превръща в строга наука. Така тя започва да се разглежда от някои като парадигмална за останалите социални науки, откъдето и дискусията за необходимостта и плодотворността от пренасянето на модели и методи на мислене от икономиката в други науки за човека, т.е. за империализма на икономиката. Смятайки, че съвременната икономическа наука е постигнала степен на строгост, която я прави сходна до известна степен с други сфери, в които математическите модели играят решаваща роля, например някои части на естествознанието, мнозина от нейните представители, подобно например на физици и химици, губят интерес и започват да показват пренебрежение към историята на икономическата мисъл. Така последната започва да губи своите институционални позиции и да се превръща в маргинална област на изследвания. Въз основа позоваването на значими разработки от последните години, Б. Моллов показва, че това развитие е не просто съмнително, а може би дори вредно за икономическата наука. Защото математизирането ѝ води същевременно да загуба на историческо съзнание и ограничена теоретична рефлексивност, а в известен смисъл, както впрочем стана ясно от кризисните събития в последните години, и до загуба на адекватен контакт с проблемите на реалния свят (с. 262). Тези събития отново събудиха донякъде интереса към богатството от идеи, което историята на икономическата мисъл носи със себе си, и загатнаха за ограниченията на математическите подходи в икономиката. Като цяло хабилитационният труд на Благовест Моллов е впечатляващо добре проведено изследване, отличаващо се с висока аналитичност и голяма ерудиция, и значително обогатяващо родната литература по въпросите както на британската историография, така и на философията на историографията. Приложената студия върху антиреализма на Дамет затвърждава впечатленията за високото професионално равнище на

8 8 разработките на Благовест Моллов, като съществено допринася към запознаването с тази недостатъчно тематизирана у нас важна дискусия в съвременната аналитична философия. Благовест Моллов е много добър преподавател и уважаван колега. Води полезни спецкурсове, редовно участва и в научни конференции. Цялостният му принос към усвояването у нас на постиженията на англоамериканската философска и историографска традиции, в частност на аналитичната философия, е несъмнен и съществен. Заключение: Цялостната изследователска, преподавателска и преводаческа работа на д-р Благовест Моллов недвусмислено показва, че той напълно заслужава да бъде избран за доцент по филология (странознание английски език) в Софийски университет Св. Климент Охридски. Убедено препоръчвам на колегите от научното жури единодушно да подкрепят неговата кандидатура. София, проф. д.ф.н. Александър Кънев