РЕШЕНИЕ 537 ОТ Г. ПО Н. Д. 1978/2012 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение

Препис

1 РЕШЕНИЕ 537 ОТ Г. ПО Н. Д. 1978/2012 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Даниела Атанасова при секретаря Л. Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП Кр. Колова, като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело 1978/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на подсъдимите В. Г. З., Т. П. А. и А. Н. А. срещу въззивно решение 98 от г., постановено от Варненски апелативен съд по ВНОХД 460/2011 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда 94, постановена от Варненски окръжен съд на г. по НОХД 399 по описа за 2011 г., подсъдимите са били признати за виновни в това, че в периода от г. до г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители избегнали плащането на данъчни задължения в особено големи размери ,91 лева, като е потвърдили неистина в подадени писмени справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС (отм.), поради което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм.) вр. чл. 255, ал. 1пр.2 (отм.) вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от НК са били осъдени: подс. А. на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от затворен тип и глоба в размер на 5000 лева, подс. А. - на три години лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК било отложено за срок от пет години, и глоба в размер на 5000 лева, подс. З. - три години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 5000 лева. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия В. З., релевира касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, и с нея се прави искане за намаляване на размера му и приложението на чл. 66 от НК. В жалбата на подс. Т. А. се твърди, че присъдата и решението са неправилни и немотивирани, тъй като обвинението не е доказано по безспорен начин поради това, че почива на предубедени свидетели и вещи лица, върху заключение на психиатричната експертиза, която депозира взаимноизключващи се твърдения, както и почеркова, която установява, че подс. А. не е подписвал справки-декларации. Прави се искане за отмяна на решението и присъдата и постановяване на решение, с което А. да бъде оправдан. Жалбата на подс. А. А. съдържа довод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, основаващ се на това, че декларациите са били попълвани от друго лице, че не е установен третият търговски пълномощник на дружеството, както и на липсата на реална щета за бюджета. С оглед на това се твърди липса на пряк умисъл у подсъдимата и се иска нейното оправдаване. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимите поддържа жалбите им по изложените в тях съображения и направените с тях искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Намира, че липсват твърдените в жалбите нарушения на материалния закон, както и че общността на умисъла на всеки от подсъдимите е обоснован с доказателствата по делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите на тримата подсъдими са неоснователни.

2 На първо място, настоящата инстанция следва да посочи на жалбоподателя А., че твърдението му за "неправилност" и "немотивираност" /последното извън обхвата на липса на мотиви/ на присъдата и решението не сочи на каквото и да е касационно основание. По съществото си това оплакване попада в обсега на необосноваността на съдебните актове, която обаче не е касационно основание. Доколкото обаче в жалбата се изразява известно несъгласие с обстоятелството, че съдебните инстанции са се позовали на заключенията на почеркова и на съдебнопсихиатрична експертизи, с които жалбоподателят изразява несъгласие, както и с обосноваване на осъдителни изводи с показания на предубедени свидетели, касационният съд има компетентност да прецени дали при направата на своите фактически изводи инстанциите по същество не са нарушили реда за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Съдебнопсихиатричната експертиза на подс. А. е назначена по изрично искане на неговата защита /л.137 от първоинстанционното дело/ с оглед установяване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същата е извършена след обстойно психиатрично и психологическо изследване на подсъдимия, като е била и подробно обсъдена в съдебно заседание /л. 165 и сл./. Експертите са защитили своите изводи за това, че А. е бил в състояние да разбира извършваното от него, да го извършва със съзнанието, че участва в дейност, за която е отговорен. Констатирали са при изследването наличие на симулативност в поведението му, която са обяснили с желанието му да промени положението си в благоприятна посока. При така депозираното заключение съдебните инстанции не са имали основание да направят различни правни изводи относно годността на подс. А. да бъде годен субект на престъплението, в което е обвинен. Нито в заключението, нито в устните разяснения на експертите се констатират противоречиви изводи относно този факт, попадащ в предмета на доказване, поради което годността на този подсъдим да носи отговорност за действията си правилно е била приета, че е извън всяко съмнение. Не се констатира порок в доказателствената дейност на съдилищата и по отношение на оценката на изводите на почерковата експертиза. Заключението й /депозирано на л от том 8 от досъд. производство/, установяващо, че подписите върху справкитедекларации не са били положени от подс. Т. А., правилно е било интерпретирано в съвкупност с останалите доказателствени източници, както и с разяснението, направено от експерта в съдебно заседание /л. 289 гръб/. Вещото лице е заявило, че "...за Т. А. няма база за сравнение и не може нищо да каже". Съдът обаче е анализирал този извод в съвкупност с обясненията на самия А., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК /л от том 7/. В тях той е заявил, че документите, свързани с дейността на фирмата "Топ трейд" и в частност справките-декларации по ЗДДС е подписвал той с измислени подписи, които имали елемент на буквата "Т". Фактът на подписването на документите от подс. А. се установява и от обясненията на подс. А. А. /л.290/, установяващи, че двамата са се срещали около два пъти месечно, обикновено в кафенета, за да оформят документи на дружеството, които тя подавала в данъчната служба. При така установената доказателствена съвкупност не противоречи нито на нея, нито на правилата на формалната логика изводът на съдебните инстанции, че подписите, положени на справките декларации, които фирмата е следвала да подава по чл. 100 (отм.) от ЗДДС, са именно на подс. А. Няма основание за упрек към реда за установяване на фактите по делото и с оглед на интерпретацията на показанията на свидетелите. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на същите в мотивите към присъдата /л /, който е обективен и безпристрастен. Няма установени доказателства, които да сочат на каквато и да е предубеденост на свидетелите и в частност на свидетелката Л. П., независимо че тя е извършила данъчната ревизия на дружеството. Свидетелката не е изопачила фактите в показанията си, които напълно съответстват на фактическите констатации в данъчноревизионния акт, но от съществено значение е, че не нейните показания са поставени в основата на фактическите изводи за подаване на декларации с невярно съдържание, а на останалите свидетели, които са установили, че никога не са били съконтрахенти на [фирма], както и на заключението на графологическата експертиза /л.3 и сл. от том 8/.

3 С оглед на изложеното касационният съд не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните норми, уреждащи събирането, проверката и оценката на доказателствата, попадащи в обсега на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което не може да има съмнение в реда, по който са установени фактите по делото. В рамките на приетите фактически положения от предходните инстанции, касационният съд не намира да са допуснати сочените в жалбите на подсъдимите А. и А. нарушения на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 (отм.) вр. чл. 26 от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на деянията от продължаваната престъпна дейност на тримата подсъдими и правилно са били квалифицирани като престъпления именно по престъпните състави от НК в действащата редакция на закона към периода на извършването им. Подс. Т. А. като едноличен собственик на дружеството [фирма] обективно през инкриминирания период е подал няколко справки-декларации по ЗДДС, в които е потвърдил неистина, с цел да осуети установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. В същото време, за да направи възможно това, той ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, които сам е съставял, или са били съставяни от подс. А. А. /обстоятелство, установено от графологичната експертиза/. Именно фактури, на които е придаден вид, че са съставени от лица, които реално не са били съконтрахенти на дружеството, са представени пред ТД на НАП, за да удостоверят извършването на сделки и извършено плащане от страна на дружеството на подсъдимия по тях, за да се претендира за приспадане на данъчен кредит, а в резултат на това - да се избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Двете съдебни инстанции обстойно са обсъдили защитните доводи на подсъдимите и са изложили подробни аргументи за причините, поради които не ги кредитират. Аргументът на защитата на подсъдимите, че след като сделките са фиктивни и реално не са осъществени, не би могло за тях да се дължи данък, който те чрез инкриминираната дейност да са искали да избегнат да бъде установен и платен, не намира опора в доказателствената съвкупност. 3а инкриминирания период дружеството на подс. А. е декларирало и други сделки /видно от дневниците за покупките, приложени към справкитедекларации - том 6 на сл. дело/, като инкриминираните счетоводни документи с невярно съдържание са само част от документите за останалите сделки. Целта на така посочените "кухи сделки", документирани във фактурите с невярно съдържание, е била да се преобразува финансовият резултат на дружеството по начин, който да сочи не на дължим от дружеството на подсъдимия данък добавена стойност, а на приспадане на данъчен кредит, изчисляван в резултат именно на неосъществените сделки, лъжливо документирани в инкриминираните фактури. Твърдението на подсъдимите А. и А. за липсата на пряк умисъл в извършването на престъпните деяния е било обект на задълбочен анализ както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Въз основа на доказателствената съвкупност и в частност на показанията на св. А. Й. - собственик на счетоводната фирма, обслужвала дружеството, представлявано от подсъдимия А., съдебните инстанции законосъобразно са приели, че и двете престъпления са извършени при пряк умисъл. Подсъдимите не биха могли да се позовават на липсата на такъв, независимо, че друго лице е попълвало съдържанието на декларациите, след като подс. А. сам лично или заедно с подс. В. З. е представял на счетоводителката първичната счетоводна документация, която следва да бъде взета предвид за съответния период, полагал е подпис върху изготвените справки-декларации, след което подс. А. ги е подавала в ТД на НАП. Тази подсъдима в някои случаи сама е изготвяла фактурите по неосъществени сделки, някои от които е подписвал самият подсъдим Т. А. Доводът за липса на субективната страна на престъплението би могъл да има основание единствено, ако предмет на вписвания в декларациите са били счетоводни документи, които са изрядни и за които подсъдимите са имали съзнанието, че действително дават права по ЗДДС. В случая обаче това не е така, доколкото фактурите, удостоверяващи плащане по сделки, е безспорно установено, че са

4 неистински и с невярно съдържание, което е било съзнавано от всички подсъдими. Създадената схема и организация по осъществяване на престъпните деяния е съзнавана от тримата подсъдими, които са обединили усилията си и разпределили ролите си по осъществяването й в името на постигане на общата цел - избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Обосновано с доказателствата по делото съдебните инстанции са направили извод за субективната страна на престъплението и за общността на умисъла на тримата подсъдими, оценявайки обстоятелството, че подс. Т. А. е регистриран като собственик на още 25 дружества, а подс. А. А. за същия инкриминиран период е действала като пълномощник и на друго дружество - "А.-51", което в преобладаващите случаи е било мним съконтрахент на [фирма], а фактурите от негово име са били издавани от подс. А. С оглед на тези съображения ВКС намери, че материалният закон е бил приложен правилно от гледна точка на съставомерност на деянията на подсъдимите като престъпление по чл. 257, ал. 1 (отм.) вр. чл. 255, ал. 1пр.2 (отм.) вр. чл. 26 от НК и липсват каквито и да е причини да се счита, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, водещо до необходимост от оправдаване на подсъдимите А. и А. Инстанциите по същество обаче са допуснали известна непрецизност при квалифициране на престъпленията на подсъдимите З. и А. Същите са били пълномощници на дружеството, като са имали качеството на търговски пълномощници само по отношение на дейността на дружеството, свързана с предмета му на дейност, а по отношение на представителството му пред данъчната администрация са имали общи пълномощия по ЗЗД. Макар и законодателят при създаване на състава на престъплението по чл. 255 от НК (отм.) да е формирал субекта на престъплението като "който", то очевидно е, че това не би могло да бъде всяко наказателно-отговорно лице, а само това, което има задължение да плаща определени данъчни задължения, т.е. - данъчнозадълженото лице. В случаите на данъчни задължения, произтичащи от търговска дейност, това е търговецът, който в настоящия случай е [фирма]. Това дружество като персонифициран субект на търговското право е представлявано от своя едноличен собственик - подс. Т. А., и негово е задължението да ангажира дружеството пред данъчната администрация съобразно данъчното законодателство. В случая на чл. 100 от ЗДДС (отм.) задължение за подаване на справкадекларация / в смисъл изготвянето й с определено съдържание, изискуемо от нормата на закона/ е било за дружеството, респ. неговия представител. Фактическото подаване чрез донасянето, представянето и входирането й в данъчната служба може да бъде извършено от всяко лице, което има съответното пълномощие за тази дейност. Именно такова е било пълномощието, с което е разполагала подс. А., а не пълномощие за деклариране. При това положение тя не би могла само на това основание да носи отговорност като извършител, тъй като не нейно е задължението за деклариране. Независимо от пълномощието, с което тя е разполагала, подс. А. не може да ангажира дружеството пред данъчната служба с действията или бездействията си, тъй като задължението за действие по см. на чл. 255 от НК (отм.) е за данъчнозадълженото лице, а то е търговецът. В противен случай би следвало да се приеме, че и тримата подсъдими са избегнали плащането на данъчни задължения, подавайки декларации, в които са отразили неистина, въпреки че задължението за подаване на декларация е само на представляващия дружеството, който може да ангажира неговата отговорност. Фактът, че останалите подсъдими са участвали в организацията и осъществяването на цялостната дейност, както и че без тяхната дейност подс. А. не би могъл да извърши дейността по източване на ДДС, както е приел първоинстанционният съд, може да сочи на друга форма на съучастие, но не и на съизвършителска дейност. /в т. см. решение 314/ г. на ВКС, І н.о./. Конкретният принос на всеки от тях е установен по несъмнен начин - подс. З. е извършил регистрацията на дружеството, снабдявал го е с първични счетоводни документи, в които е било отразено неистина, занасял е сам или с подс. А. същите на счетоводителя за изготвяне на справките-декларации, оперирал е със сметките на дружеството, като тегления на суми и прехвърляне по плащания са извършвани само от него по силата на пълномощието, с което е разполагал от дружеството. От своя страна подс. А. сама е създавала първични документи, в които е отразявала неистинни обстоятелства за извършени сделки между "Топ трейд" и други съконтрахенти, като е знаела, че те се оформят

5 само документационно, без да има по тях реални доставки, снабдявала е с тях подс. А., а той ги е подписвал, знаела е, че подобна дейност изпълнява и подс. З., съпровождала е А. до различни институции, като самата тя е подавала справките-декларации, които е знаела, че отразяват неистинни обстоятелства. Последното е било съзнавано и от тримата подсъдими, като целта на всички е била чрез подаваните от дружеството на подс. А. справки-декларации да се създаде впечатление у данъчната служба, че на дружеството се дължи данъчен кредит, който да се прихване със съществуващи данъчни задължения от същото това дружество и по този начин то да не плати данъчните си задължения, които в настоящия случай възлизат на особено големи размери. Така установените действия на подсъдимите А. и З. ги характеризират като "помагачи" по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, а не като "извършители", тъй като умишлено са улеснили извършването на престъплението чрез даване на съвети на подс. А., регистрация на дружеството, както и организиране на снабдяването му с първична счетоводна документация с невярно съдържание, фактическото подаване на справките-декларации пред ТД на НАП. Поради това тези подсъдими не могат да носят отговорност за формата на съучастие, за която са били признати за виновни като съизвършители, но могат да понесат такава за формата на съучастие като помагачи. Промяната на това обстоятелство е напълно в правомощието на касационния съд по силата на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК и това не нарушава правото на защита на тези подсъдими, тъй като "помагачеството" като форма на съучастие е по-лека от "съизвършителството", а от друга страна - и двамата подсъдими са били запознати още с обвинителния акт с конкретните фактически действия, с които прокуратурата свързва участието им в престъплението /вж л.2 и л.12 от обвинителния акт/, които правилно с обвинителния акт са били квалифицирани именно като помагаческа дейност. Предприетото впоследствие изменение на обвинението от прокурора /л.160/ на осн. чл. 287, ал. 1 от НПК е било свързано единствено с формата на съучастие, но не и с фактическо изменение на обвинението. Това позволява настоящата инстанция да приложи правилно материалния закон в рамките на същите фактически положения, които са посочени от прокурора, останали са непроменени в хода на цялото първоинстанционно и въззивно производство и са били приети от съдебните инстанции. По този начин не се нарушава правото на защита на никой от подсъдимите, тъй като те са се защитавали по неизменно едни и същи факти, а приложението на материалния закон чрез преквалифициране на съучастническата им дейност от "съизвършителство" в "помагачество" не изисква нови усилия за тяхната защита. С оглед изложеното постановените съдебни актове следва да бъдат изменени само в тази насока. Не се налага корекция на въззивното решение по отношение на наложените наказания. Оплакване за явна несправедливост е направил само подс. В. З., но ВКС намира, че следва да обсъди и санкцията на подс. А. с оглед променената правна квалификация. Проверката на съдебните актове и доказателствата по делото не налага изменение на наказанията на тези подсъдими. Независимо от чистото съдебно минало на подс. З. /по силата на настъпила реабилитация/, не са налице субективните предпоставки по отношение на него, изискуеми от чл. 66 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието три години лишаване от свобода. Основният двигател на дейността на дружеството и реалното й функциониране е осъществено чрез неговите действия по регистрация, откриване на сметки, боравене с тях, както и снабдяване с първична счетоводна документация с невярно съдържание. Без неговата инициативност и дейност по подпомагане на подс. А., последният не би могъл да извърши престъплението. Не без значение е и обстоятелството, че при разкриване на дейността на дружеството, предмет на настоящето дело, именно този подсъдим е мотивирал подс. А. да прехвърли дружеството на друго лице. Безспорни са доказателствата, че боравейки със сметките на дружеството, този подсъдими е получавал и основните облаги от това, доколкото на подс. А. е плащал периодично суми от по лева. Поради това, независимо че настоящата инстанция приема, че дейността на З. е помагаческа, то нейният принос към осъществяване на престъплението е значителен и водещ. Ето защо съгласно чл. 21, ал. 1 от НК, отчитайки характера и степента на участие на този подсъдим в общата престъпна дейност, ВКС не намира основание за облекчаване на наказанието му и приложението на чл. 66 от НК. Поправянето и

6 превъзпитанието на З., както и отнемането на възможността той да върши престъпления не биха се постигнали с условно осъждане. Подобни са аргументите на ВКС и по отношение на подс. А., която не прави оплакване срещу наказанието, но съдът намира за необходимо да вземе отношение по него предвид промяната на формата на нейната съучастническа дейност. С оглед действията, в които се е реализирало помагачество й, периодът на нейните действия, както и обстоятелството, че тя основно е взела участие в изготвяне на документите с невярно съдържание, послужили за внасянето на неверни данни в справките-декларации, ВКС не намира основание за облекчаване на наложеното й наказание. Значително по-малкият й принос в сравнение с подс. З. е отчетен с приложението на чл. 66 от НК, поради което няма основание за намеса в по-нататъшно намаляване както на размера на наказанието, така й изпитателния срок, за който е отложено то. Съдебните инстанции са отчели при индивидуализацията на наказанието и сравнително немалкия срок на наказателното производство, значителна част от който се дължи на поведението на подс. А., поради укриването на който производството в досъдебната му фаза е било спряно за период от една година /л.1 от том 7 /. Въпреки това, осемгодишният период на разглеждане на делото не изглежда да е разумен по своята продължителност, независимо от сложността на делото, което е изисквало разпит на много свидетели и назначаването на няколко експертизи. Той обаче не налага по-нататъшно намаляване на наказанията на тримата подсъдими, тъй като те са наложени в сравнително ниски размери, почти към абсолютния минимум от две години лишаване от свобода. Настоящият съд намира, че в случай, че производството е било протекло с по-малка продължителност, наложените наказания е следвало да бъдат значително по-високи. Ето защо в настоящата ситуация, макар и не подробно аргументирано, обстоятелството на продължителността на процеса е било отчетено от предходните инстанции при определяне на размерите на наказанията и то не налага намеса на касационния съд. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че въззивното решение следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ въззивно решение 98 от г., постановено от Варненски апелативен съд по ВНОХД 460/2011 г., с което е била потвърдена първоинстанционна присъда 94, постановена от Варненски окръжен съд на г. по НОХД 399 по описа за 2011 г., относно формата на съучастие между тримата подсъдими при осъществяване на престъплението по чл. 257, ал. 1 (отм.) вр. чл. 255, ал. 1пр.2 (отм.) вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК: за подс. Т. П. А. - като извършител /вр. чл. 20, ал. 2 от НК/, а за подсъдимите В. Г. З. и А. Н. А. - като помагачи /вр. чл. 20, ал. 4 от НК/. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.