TEMA 3 Химична връзка Част 1.1. Химична връзка исторически аспекти на теорията Какво трябва да знам? определение за химична връзка; класическите предс

Препис

1 TEMA 3 Химична връзка Част 1.1. Химична връзка исторически аспекти на теорията определение за химична връзка; класическите представи на Люис и Косел за причината за образуване на химична връзка Част 1.2.Ковалентна връзка. Причина за образуването на ковалентна химична връзка (КХВ) причината за свързването на атомите; как се осъществява ковалентна връзка; какво е дължина и енергия на връзката. да давам пример за КХВ с образуване на молекулата на водорода чрез Люисови символи, припокриване на атомни орбитали и графика на енергетичните промени в една система от два водородни атома. Част 1.3. Теория на Люис за КХВ определение за КХВ; между атомите на какви елементи се образува КХВ; коя електронна двойка е обща и как се образува; коя КХВ е неполярна и коя полярна. да различавам Люисова от структурна формула; да давам примери за образуване на КХВ с Люисови символи между атоми хлор; водород и флуор; кислород; азот; да различавам проста от сложна връзка; да давам пример за поне едно съединение с КХВ, в което не е спазено октетното правило. Част 1.4. Съвременни представи за образуване на КХВ. Метод на валентните връзки (МВВ). че КХВ според МВВ се образува чрез частично припокриване на атомни орбитали; разликата между изходните атомни орбитали и получаващата се молекулна орбитала.

2 да давам примери за образуване на КХВ между атоми хлор, водород и флуор чрез припокриване на атомни орбитали. Част 1.5. Видове КХВ прости и сложни, сигма (σ) и пи (π) че КХВ биват единични (прости) и сложни (двойни, тройни); че според посоката и начина на припокриване на атомните орбитали КХВ биват σ и π; кой вид връзки при припокриване на какви АО се образува; особеностите на σ и π връзките. да давам примери за образуване на σ и π връзки чрез припокриване на АО (молекулни модели на проста, двойна и тройна връзка). Част 1.6. Делокализирана и локализирана КХВ Че σ връзките са винаги локализирани; че π връзките могат да са локализирани и делокализирани. Да изразявам с молекулен модел и обяснявам образуването на делокализираната връзка в бензена и карбонатния йон. Не по-малко от 1 астрономически часа. Част 1.7. Донорно-акцепторна връзка че донорно-акцепторната връзка е КХВ; какво е донор; какво е акцептор; как се осъществява връзката; примери за съединения, в които има такава връзка. да изразявам със схема образуването на такава връзка и да давам подходящи примери (образуване на амониев йон). Част 2.1. Характеристика на ковалентната връзка - насоченост, полярност.

3 че КХВ има пространствена насоченост, която според МВВ се обяснява с модела на хибридизацията; че КХВ е полярна (КПХВ) и неполярна (КНПХВ). Да давам примери за образуване на КХВ в амоняк, вода, берилиев дихлорид и амониев хлорид; Да давам примери за полярна и неполярна КХВ. Част 2.2. Полярни и неполярни молекули определение за полярни и неполярни молекули (от физична гледна точка); какво е дипол; какво е диполен момент на полярна връзка, как се изчислява; как се получава диполният момент на молекула; кои молекули са полярни и кои неполярни според диполния момент на молекулата; да давам примери за неполярни молекули с неполярна връзка; да давам примери за неполярни молекули с полярна връзка; да давам примери за полярни молекули с полярна връзка; Не по-малко от 1 астрономически часа. Част 3.1. Пространствена насоченост на КХВ модел на хибридизацията защо се налага използването на модела на хибридизацията в МВВ; какво представлява хибридизацията; какви химични връзки се образуват с хибридни орбитали. Част 3.2. Хибридизация с участие на s и p АО. sp 3 (тетрагонална) хибридизация примери за съединения, в които централният атом е в такава хибридизация; валентният ъгъл в правилния тетраедър; валентният ъгъл в молекулите на амоняка и водата. да изразявам с енергетични диаграми възбуденото състояние на въглерода и основното състояние на азота и кислорода; да изразявам с модел и енергетична диаграма смесването и преобразуването на АО до образуване на sp 3 хибридни АО(ХАО);

4 да изразявам припокриването на хибридни орбитали за образуване на σ връзки в молекулите на метана, амоняка и водата. Част 3.3. sp 2 (тригонална) хибридизация примери за съединения, в които централният атом е в такава хибридизация; валентният ъгъл при тригонална хибридизация. да изразявам с енергетични диаграми възбуденото състояние на бора и въглерода; да изразявам с модел и енергетична диаграма смесването и преобразуването на АО до образуване на sp 2 хибридни АО(ХАО); да изразявам припокриването на хибридни орбитали за образуване на σ връзки в молекулите на борния трихлорид и етена; Да изразявам образуването на π-връзката в етена. Част 3.4. sp (дигонална) хибридизация примери за съединения, в които централният атом е в такава хибридизация; валентният ъгъл при дигонална хибридизация. да изразявам с енергетични диаграми възбуденото състояние на берилия и въглерода; Да изразявам с модел и енергетична диаграма смесването и преобразуването на АО до образуване на sp хибридни АО(ХАО); Да изразявам припокриването на хибридни орбитали за образуване на σ връзки в молекулите на берилиевия дихидрид и етина; Да изразявам образуването на π-връзките в етина; Не по-малко от 2 астрономически часа. Част 4.1. Йонна връзка(йхв) между какви елементи се образува ЙХВ; теорията на Косел за йонна връзка; съвременното схващане за йонна връзка; особеностите на йонната връзка; какво е степен на йонност на една връзка; че йонните съединения имат кристален строеж; какви са характерните физични свойства на йонните съединения.

5 да изразявам със схема образуването на такава връзка и да давам подходящи примери; да изразявам графично промяната на потенциалната енергия на два взаимодействащи си йона. Част 4.2. Водородна връзка коя връзка е водородна; в какви случаи се образува; че има вътрешномолекулна и междумолекулна водородна връзка; какви физични свойства за веществата определя. да изразявам със схема образуването на такава връзка и да давам подходящи примери; Не по-малко от 2 астрономически часа. Част 5.1. Валентност и степен на окисление определение за валентност според атомно-молекулната теория и от съвременно гледище; на какво е равна числено валентността на елементите; на какво се дължи постоянната и променлива валентност; как се определя валентността при съединения с КХВ и с ЙХВ; определение за степен на окисление (СО); правилата за определяне на СО в химичните съединения да определям валентността и СО на елементите в органични и неорганични съединения. Не по-малко от 1 астрономически час.