Доц

Размер: px
Започни от страница:

Download "Доц"

Препис

1 Доц. дфн Ана Стойкова РЕЦЕНЗИЯ за конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по професионално направление 2.1. Филология (Българска литература. Стара българска литература) в Института за литература БАН на д-р Мая Йорданова Петрова-Танева Д-р Мая Петрова-Танева е сред най-талантливите и високо квалфицирани изследователи на старобългарската литература. Завършила Националната гимназия за древни езици и култури и специалност История в Софийския университет, Мая Петрова специализира История и теория на културата в СУ и продължава образованието си в Централноевропейския университет с магистратура, където покъсно защитава и докторат върху Бдинския сборник (2000). Междувременно тя специализира и Палеославистика в Института по славистика на Католическия университет в Льовен, Белгия. Рядко добре подготвен специалист, в своите научни занимания тя проявава прецизност и добросъвестност и способност за многостранен интердисциплинарен подход към проблематиката. Нейните публикации са в няколко области преди всичко литературната история, където разработва важни проблеми, свързани с жанровата типология и структурата на т.нар. материци и с текстологията на съдържащите се в тях агиографски творби за жени светици, както и въпроси от областта на византийската и православнославянската агиография и агиология, на средновековната историография и пътеписа във Византия и земите на южните славяни. Трудовете иѝ обхващат различни аспекти на изследваната проблематика издирване на неизвестни произведения на средновековната оригинална и преводна литература и въвеждането им в научно обращение, проследяване на историята на произведенията в славянската ръкописна традиция, обикновено в съпоставка с византийската, културологичен, литературноисторически и текстологически анализ и издаване на текстове. В конкурса за заемане на длъжността доцент Мая Петрова е представила хабилитационен труд, посветен на един непроучен в южнославянските литератури женски култ, Помощница на царете: света императрица Теофана в южнославянската традиция (274 с.), 30 студии и статии, 19 от които публикувани след защитата на дисертацията иѝ, както и значителен брой (38) енциклопедични статии, поместени в ESS и Scripta Bulgarica. Рецензията взема предвид преди всичко публикуваните след 2000 г.

2 трудове, а по-ранните посочени в списъка се използват, само за да се очертае по-добре характерът на нейните научни приноси. Хабилитационният труд на Мая Петрова е посветен на един специфичен светителски култ този на благочестива византийска владетелка, който поради стечение на историко-политическите обстоятелства изиграва важна роля в културната история на южните славяни през Късното средновековие. Комплексната разработка на тази тема позволява чрез един конкретен случай да се проследи широк кръг аспекти на византийско-славянските културни и литературни връзки и влияния и да се направят наблюдения върху същността и механизмите на разпространение на светителските култове на Балканите. Изследването засяга политическите и идеологическите причини за появата и налагането на култа във Византия през Х в. и за проникването и развитието му в балканските славянски страни четири столетия по-късно, като се опира главно на агиографски и химнографски източници византийски и славянски. Подобно изследване предполага детайлно проучване на цялата известна изворова база от славянски ръкописи и поставянето им в контекста на византийската книжовна традиция, задълбочено познаване на значителна по обем научна литература в областта както на славистиката, така и на византологията; не по-малко важни за подобно изследване са и професионалните познания по история, филология и културология. В своя труд Мая Петрова демонстрира сполучливо съчетание на всички тези елементи и в резултат представя едно оригинално интердисциплинарно проучване, което може да бъде полезно на широк кръг специалисти. В центъра на труда си тя поставя един забележителен и по съдържание, и по език и стил житиен текст, възникнал във Византия, но несъхранен в гръцки преписи, който е бил преведен на два пъти в южнославянска среда през втората половина на XIV в. т. нар. Житие от дякон Николай. Книгата е структурирана в съответствие с научната проблематика, която се оформя около литературната традиция, свързана с култа към св. имп. Теофана. В пространния Увод Мая Петрова излага историческите факти, свързани с живота на светицата, канонизацията иѝ, развитието на култа, историята на мощите иѝ и литературните произведения, които са иѝ посветени във византийската литература. При всеки въпрос, който се повдига, тя представя обобщена картина на научните изследвания, главно в областта на византологията, които обхващат забележителен брой монографии и проучвания по частни въпроси от края на XIX в. до наши дни (библиографията, приложена в края на труда обхваща около 300 заглавия). Прави

3 впечатление внимателният подход на авторката към изказаните преди нея становища и хипотези. Тя ги излага с внимание и респект, но същевременно запазва позицията си на обективен изследовател, който има формирано собствено мнение по много въпроси. Запазените до днес византийски извори за живота на имп. Теофана са разгледани от Мая Петрова, като е отчетена важността им за формирането на култа и като източник на сведения за различни аспекти на живота във Византия през епохата на Македонската династия. Много интересни са наблюденията иѝ за характера на култа към светата владетелка. Във Византия той търпи развитие от предимно политически обусловен, с пропаганден характер, създаден за възвеличаване на Македонската династия, до постепенното му превръщане в култ на светица изцелителка и чудотворка. В България и Сърбия обаче, почти четири столетия по-късно, култът към Теофана се развива във връзка с пренасянето на мощите иѝ и превръщането иѝ в закрилница на славянските балкански държави пред османската опасност. Най-значително място в труда е отделено на Житието на имп. Теофана от дякон Николай, запазено само в славянски преписи. Анализът му показва, че то е преработка на по-ранното Анонимно житие (мнение, изказано и от руската изследователка Крейнина) и сравнението между двете произведения дава възможност на Мая Петрова да проследи типологията на трасформациите, настъпили в новия текст. Авторката поднася интересен анализ на литературния стил на дякон Николай и стига до извода, че той е характерен за времето на Палеолозите и говори за талантлив, ерудиран писател, който променя значително по-старото Анонимно житие, макар да остава в руслото на агиографските метафрази. Сравнявайки запазените преписи на Житието тя установява, че един от тях пази различен превод, т.е. към края на XIV началото на XV в. то е било преведено два пъти в южнославянска среда. М. Петрова анализира двата превода комплексно на езиково-текстологично и историкокултурологично равнище, макар че липсата на паралелен гръцки текст не позволява да се направят сигурни изводи за характера на езика и преводаческата техника, отразена в тях. Все пак наличието на два превода дава възможност да се разграничат измененията в Житието от дякон Николай в сравнение с основния му източник Анонимното житие. Оказва се, че трите глави в текста на първия превод, идентифицирани като заемка от Словото на Николай Григора, не се отнасят към авторския текст на дякон Николай, тъй като отсъстват във втория превод, т.е. те са интерполация, направена вероятно на гръцка почва, но неизвестно кога и къде. Освен това, може да се предположи, че първият превод е възникнал вероятно в Търново през втората половина

4 на XIV в, а вторият в Сърбия или на Атон към края на XIV началото на XV в., и е, може би, направен по поръка на деспот Стефан Лазаревич. Мая Петрова се спира и на множество лексикални особености в текстовете на двата превода, обръща внимание на значителните разночетения между тях, прави предположения за появата на някои специфични думи и изрази в текста. Изключително интересни са сведенията за произхода на втория превод, дело на Инока от Далша, и разсъжденията за причините, довели до неговото възникване поредният пример за блестящтото съчетаване на историка и филолога в изследванията на Мая Петрова, което иѝ позволява да разгледа проблематиката в цялото иѝ многообразие и убедително да защити своите тези. Особен интерес представлява главата, в която са анализирани възможните връзки на Патриарх Евтимий с Житието от дякон Николай доколко е вероятно авторът на Службата за Теофана да е направил и неговия първи, търновски превод (хипотеза, изказана от Кл. Иванова в по-ранно проучване). След внимателен и детайлен съпоставителен анализ на Службата с всички агиографски творби, посветени на Теофана, М. Петрова посочва, че за авторството на превода не могат да се направят категорични изводи, доколкото стилът е характерен изобщо за епохата, но доказва по убедителен начин, че Патриарх Евтимий несъмнено е познавал Житието от дякон Николай, тъй като използваните от него в Службата биографични податки, сравнения и метафори биха могли да бъдат разбрани единствено в контекста на агиографската творба. Заключението към труда представя, макар и само на седем страници, обобщена картина на появата, характера и разпространението на култа към имп. Теофана, значението и особеностите на познатото само в славянски преводи нейно Житие от дякон Николай и късните отзвуци на култа след връщането на мощите иѝ в Цариград. Изследваните и публикувани от Мая Петрова славянски преводи съхраняват една изчезнала във византийската книжнина творба, принадлежаща към високата дворцова литература на Х в., а появата им в южнославянска среда в края на XIV началото на XV в. и присъствието им в ръкописи, свързани с най-изтъкнатите книжовници от Късното южнославянско средновековие показва високия престиж, с който творбата се е ползвала през онази епоха. Този кратък текст резюмира сполучливо резултатите от изследването и е пример за ясна мисъл и отлично формулиране на направените изводи. Издадените в приложение текстове са също ценен принос, които ще се ползват във всички следващи проучвания върху култа към имп. Теофана и свързаните с него агиографски текстове. М. Петрова е публикувала двете синаксарни жития и двата

5 превода на Житието на дякон Николай, като първият от тях е издаден по преписа на Владислав Граматик (сполучливо избран като непубликуван досега препис, дело на изтъкнат книжовник) с коректно направени разночетения по всички останали преписи, а втория (фрагментарно запазен) паралелно със съответните части от преписа на Гавриил Урик. Накрая са приложени апокрифните молитви от XVII-XVIII в., които илюстрират жизнеността на култа към имп. Теофана като лечителка и чудотворка през следващите столетия. Бих искала да обобщя, че книгата е един зрял труд на добре подготвен специалист медиевист, какъвто е, отдавна знаем това, Мая Петрова. Това е изследване в една изключително интересна област, използван е целият запазен в библиотеките ръкописен материал и е проучена огромна литература, а събраната информация е анализирана в широк историко-политически и културен контекст. Книгата е написана с хубав език и, независимо от сериозния и задълбочен подход към повдигнатите въпроси, се чете леко и увлекателно. Сред най-ценните научни приноси на М. Петрова са публикациите, свързани с култовете и агиографските творби за жени светици в южнославянската ръкописна традиция. Нейният интерес е продиктуван от изследването иѝ върху Бдинския сборник (непубликуваната иѝ докторска дисертация, 2000), който съдържа такива текстове. В продължание на почти две десетилетия авторката открива в ръкописните сбирки, въвежда в научно обращение, анализира от културноисторическа, литературоведска, текстологична и езиковедска гледна точка неизвестни или непроучвани произведения, посветени на раннохристиянските светици Таисия, Марина, Параскева/Петка Римлянка, Пелагия от Тарс, Теодора Александрийска, Ефросина Александрийска, преди в последните години да обърне поглед към благочестивата византийска императрица и закрилница на българската столица Теофана. Много ценни са приносите иѝ за идентифициране на редица преводи като много ранни, възникнали на глаголица или с преславски произход. Забележително в проучванията на Мая Петрова е това, че в тях тя не следва една и съща установена схема, а във всяка публикация намира нов, различен и оригинален проблем, свързан с анализираните текстове само ще спомена анализа на мотива за разкаялата се блудница, отразен в няколко жития от Бдинския сборник (1999), преславските керамични етикети за мощи и връзката им с почитането на св. Марина (2008), непознатата версия на житието на Теодора Антиохийска, идентифицирана като източник на ексцерпта в Изборника от 1076 г. (2013). В пряка връзка с изследванията върху отделни агиографски произведения се

6 намират няколко публикации, поставящи светителските култове в по-широк контекст. Като принос към старобългарската агиология може да бъдат оценени студиите на М. Петрова За култа и агиографската традиция на св. Марина (2008), в която се представят литературните и фолклорните компоненти на този популярен сред южните славяни култ, Светците от Супрасълския сборник (2012, в съавторство с М. Йовчева), където за въз основа на целия византийски и старобългарски изворов материал се проследява проникването и разпространението в старобългарската традиция на включените в паметника памети, и ценното изследване Търновският надпис на Иван Асен II, св. 40 добропобедни мъченици и някои аспекти на култа им във Византия и в средновековна България (2014) и др. Безспорна заслуга на Мая Петрова е изучаването на т.нар. материци, т.е. сборниците, съдържащи жития само на жени светици. За пръв път в палеославистиката тя събира и анализира сведенията за тези книги, като се спира на техните типологични образци във византийската литература ( A Picture of Female Religious Experience: Late- Byzantine Anthologies of Women Saints, 1995), на състава, произхода и особеностите им в славянската ръкописна традиция ( Славянски сборници от материчен тип: състав, произход и особености, 1999), като открива забележителни сходства между състава и предназначението на Бдинския сборник и някои от руските сборници от материчен тип ( Жени и книги: за женските сборници и модели на поведение във Византия и Slavia Orthodoxa, 2009). Част от тази проблематика, свързана с конкретни въпроси от историята на Бдинския сборник, е предмет на проучванията Коя е светородната царица Анна от Бдинския сборник? (1999, в съавторство с Нина Гагова) и The Ghent Manuscript of the Bdinski Zbornik: the Original or a Copy? (2001), безспорен принос и нов етап в изучаването на този известен старобългарски паметник. Теоретичното осмисляне на мястото на тези сборници в книжовния процес през византийското и славянското Средновековие дава надеждна основа за анализа и интерпретацията и на агиографските наративи в тях и ще бъде изключително полезно за широк кръг изследователи. Важен дял в научните занимания на М. Петрова са проучванията върху някои историографски и поклоннически съчинения. Тя въвежда в научно обращение неизвестен препис от Летовника на Георги Амартол (2009) и идентифицира един ръкопис, смятан досега за Хрониката на Амартол, като най-ранен славянски препис на Хрониката на Йоан Зонара (2010), който при това съдържа интересни пояснения и глоси към основния текст. След статия си върху Описанието на Светите места в

7 Бдинския сборник (1995, в съавторство), в която е показано, че текстът е специално адаптиран за целите на съставителската концепция на сборника, М. Петрова посвещава две проучвания на Описанието на Палестина от Константин Костенечки. Важен принос е първата публикация на издирения от нея пълен текст на това съчинение (1998) и новобългарският му превод, придружен с научен коментар и бележки (2014). Своята висока квалификация, добра осведоменост и научна добросъвестност Мая Петрова демонстрира и в популярните обобщаващи енциклопедични и речникови статии, поместени в Encyclopaedia Slavica Sanctorum и Scripta Bulgarica, подхождайки към предмета им със същата задълбоченост и отговорност, както към публикациите си в специализираните научни издания. Разглеждайки научната иѝ дейност, не трябва да пропускаме нейната работа като част от екипа на сп. Старобългарска литература (от 2006 г.), където тя се проявява като изключително компетентен и надежден редактор. Като имам предвид научните приноси на гл. астистент д-р Мая Петрова-Танева, значението на нейните публикации и нейните изследователски качества, смятам, че мога убедено да препоръчам на уважаемото Научно жури тя да бъде избрана за доцент по професионално направление 2.1. Филология в Института за литература при БАН. 5 февруари 2018 г. (доц. д.ф.н. Ана Стойкова)

Р Е Ц Е Н З И Я по конкурс за получаване на академична длъжност доцент Научна област 2. Хуманитарни науки Професионално направление 2.1 Филология Науч

Р Е Ц Е Н З И Я по конкурс за получаване на академична длъжност доцент Научна област 2. Хуманитарни науки Професионално направление 2.1 Филология Науч Р Е Ц Е Н З И Я по конкурс за получаване на академична длъжност доцент Научна област 2. Хуманитарни науки Професионално направление 2.1 Филология Научна специалност Българска литература (Стара българска

Подробно

СТАНОВИЩЕ

СТАНОВИЩЕ СТАНОВИЩЕ по конкурс за заемане на академичната длъжност професор по професионално направление 2.1. Филология (история на българския език) за нуждите на СУ Св. Климент Охридски (Катедра по кирилометодиевистика,

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р Красен Стефанов Стефанов на дисертационен труд на тема Оперативна съвместимост между цифрови библиотеки за културно наследство з

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р Красен Стефанов Стефанов на дисертационен труд на тема Оперативна съвместимост между цифрови библиотеки за културно наследство з РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р Красен Стефанов Стефанов на дисертационен труд на тема Оперативна съвместимост между цифрови библиотеки за културно наследство за придобиване на образователната и научна степен доктор,

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова за дисертационния труд на ТИМОТЕЙ НИКОЛАЕВИЧ ГАЕВСКИ // ЙЕРОМОНАХ ЗОТИК, докторант в кат

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова за дисертационния труд на ТИМОТЕЙ НИКОЛАЕВИЧ ГАЕВСКИ // ЙЕРОМОНАХ ЗОТИК, докторант в кат РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.изк. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова за дисертационния труд на ТИМОТЕЙ НИКОЛАЕВИЧ ГАЕВСКИ // ЙЕРОМОНАХ ЗОТИК, докторант в катедра Практическо богословие, СУ Св. Климент Охридски,

Подробно

БОЙКА МИРЧЕВА САМООЦЕНКА ЗА ПРИНОСИТЕ След придобиването на длъжността доцент през 2005 г. с хабилитационен труд Канонът за Димитър Солунски и оригина

БОЙКА МИРЧЕВА САМООЦЕНКА ЗА ПРИНОСИТЕ След придобиването на длъжността доцент през 2005 г. с хабилитационен труд Канонът за Димитър Солунски и оригина БОЙКА МИРЧЕВА САМООЦЕНКА ЗА ПРИНОСИТЕ След придобиването на длъжността доцент през 2005 г. с хабилитационен труд Канонът за Димитър Солунски и оригиналната славянска химнография продължих работата си по

Подробно

СТАНОВИЩЕ За докторската дисертация на тема : Бизнес комуникация: преговори и презентации. Невербални аспекти" за присъждане на образователната и науч

СТАНОВИЩЕ За докторската дисертация на тема : Бизнес комуникация: преговори и презентации. Невербални аспекти за присъждане на образователната и науч СТАНОВИЩЕ За докторската дисертация на тема : Бизнес комуникация: преговори и презентации. Невербални аспекти" за присъждане на образователната и научна степен доктор на Яна Красимирова Събева, редовен

Подробно

Microsoft Word - Recenzia_Darian Pejcheva_From_ Yantsislav Yanakiev.doc

Microsoft Word - Recenzia_Darian Pejcheva_From_ Yantsislav Yanakiev.doc БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО Р Е Ц Е Н З И Я от професор д.с.н. Янцислав Вълчев Янакиев, Директор на Института за перспективни изследвания за отбраната

Подробно

БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО Секция Публични политики и социални промени С Т А Н О В И Щ Е От доцент д-р по социология Божидар Сашков Ивков ИИОЗ при БАН,

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ на дисертационен труд за присъждане на Образователно-научна степен ДОКТОР по научна специалност 1.2. Педагогика. Автор на дисертационния труд

РЕЦЕНЗИЯ на дисертационен труд за присъждане на Образователно-научна степен ДОКТОР по научна специалност 1.2. Педагогика. Автор на дисертационния труд РЕЦЕНЗИЯ на дисертационен труд за присъждане на Образователно-научна степен ДОКТОР по научна специалност 1.2. Педагогика. Автор на дисертационния труд: Туул Селенге Тема на дисертационния труд : Основни

Подробно

Microsoft Word - recenzia P. Petrov

Microsoft Word - recenzia P. Petrov Р Е Ц Е Н З И Я на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен доктор Тема: Управление на промяната при внедряване на съвременни образователни технологии Автор: Петър Веселинов Петров

Подробно

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: доц. д-р Светла Костадинова Михалева, Варненски свободен университет Черноризец

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: доц. д-р Светла Костадинова Михалева, Варненски свободен университет Черноризец УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: доц. д-р Светла Костадинова Михалева, Варненски свободен университет Черноризец Храбър, катедра Администрация, управление и политически

Подробно

ИНСТИТУТ ПО ОТБРАНА СТАНОВИЩЕ от полковник доц. д-р инж.росен Ст.Илиев, Институт по отбрана Министерство на отбраната, София, бул. Н. Тотлебен 34, сл.

ИНСТИТУТ ПО ОТБРАНА СТАНОВИЩЕ от полковник доц. д-р инж.росен Ст.Илиев, Институт по отбрана Министерство на отбраната, София, бул. Н. Тотлебен 34, сл. ИНСТИТУТ ПО ОТБРАНА СТАНОВИЩЕ от полковник доц. д-р инж.росен Ст.Илиев, Институт по отбрана Министерство на отбраната, София, бул. Н. Тотлебен 34, сл. тел. 02/92 21821 по конкурса за заемане на академична

Подробно

СТАНОВИЩЕ На проф. д-р Пламен Генков Митов Биологически факултет на СУ Св. Климент Охридски за дисертационен труд на тема: ФИЛОСОФСКИ ИМПЛИКАЦИИ НА ТЕ

СТАНОВИЩЕ На проф. д-р Пламен Генков Митов Биологически факултет на СУ Св. Климент Охридски за дисертационен труд на тема: ФИЛОСОФСКИ ИМПЛИКАЦИИ НА ТЕ СТАНОВИЩЕ На проф. д-р Пламен Генков Митов Биологически факултет на СУ Св. Климент Охридски за дисертационен труд на тема: ФИЛОСОФСКИ ИМПЛИКАЦИИ НА ТЕОРИЯТА ЗА ИНТЕЛИГЕНТНИЯ ДИЗАЙН за получаване на образователната

Подробно

Microsoft Word - E_Paspalanova

Microsoft Word - E_Paspalanova Вх. ЧР-01-294/04.09.2018 г. СТАНОВИЩЕ От: доц. д-р Елена Паспаланова (пенсионер, Департамент Когнитивна наука и психология, Нов български университет) Относно: кандидатурата на доц. Катя Георгиева Стойчева

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТ

РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТ РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТЕКСТА НА УЧИЛИЩНАТА СРЕДА представен за придобиване

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ на научните трудове на гл. ас. д-р Албена Крумова участник в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3.

РЕЦЕНЗИЯ на научните трудове на гл. ас. д-р Албена Крумова участник в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3. РЕЦЕНЗИЯ на научните трудове на гл. ас. д-р Албена Крумова участник в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3.2. Психология /Възрастова и педагогическа психология

Подробно

Р Е Ц Е Н З И Я на дисертацията на Десислава Иванова на тема Обучение в компетентности за справяне с проблема съзависимост Рецензент: проф. Румен Стам

Р Е Ц Е Н З И Я на дисертацията на Десислава Иванова на тема Обучение в компетентности за справяне с проблема съзависимост Рецензент: проф. Румен Стам Р Е Ц Е Н З И Я на дисертацията на Десислава Иванова на тема Обучение в компетентности за справяне с проблема съзависимост Рецензент: проф. Румен Стаматов Представената дисертация представлява актуално

Подробно

СТАНОВИЩЕ от проф. дн Иванка Мавродиева-Георгиева, СУ Св. Климент Охридски, член на научно жури със Заповед на Ректора на УНСС 394 от г. От

СТАНОВИЩЕ от проф. дн Иванка Мавродиева-Георгиева, СУ Св. Климент Охридски, член на научно жури със Заповед на Ректора на УНСС 394 от г. От СТАНОВИЩЕ от проф. дн Иванка Мавродиева-Георгиева, СУ Св. Климент Охридски, член на научно жури със Заповед на Ректора на УНСС 394 от 05.03.2019 г. Относно материалите, представени за присъждане на ОНС

Подробно

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р арх. Антон Величков Гугов ОТНОСНО: материалите, представени за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по научната специалност Архитектура на сградите,

Подробно

ncbcv

ncbcv СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Александър Иванов Маринов Софийски Университет Св. Климент Охридски относно дисертационния

Подробно

Р Е Ц Е Н З И Я От доц. д-р Соня Тотева Женкова, дм Медицински университет - София, Катедра по психиатрия Директор на Държавна психиатрична болница за

Р Е Ц Е Н З И Я От доц. д-р Соня Тотева Женкова, дм Медицински университет - София, Катедра по психиатрия Директор на Държавна психиатрична болница за Р Е Ц Е Н З И Я От доц. д-р Соня Тотева Женкова, дм Медицински университет - София, Катедра по психиатрия Директор на Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм на дисертационен

Подробно

Рецензия на дисертационен труд на тема: Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация за присъждане на образователнат

Рецензия на дисертационен труд на тема: Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация за присъждане на образователнат Рецензия на дисертационен труд на тема: Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация за присъждане на образователната и научна степен доктор по професионално направление

Подробно

СТАНОВИЩЕ

СТАНОВИЩЕ СТАНОВИЩЕ за докторската дисертация на Мая Димитрова Василева за присъждането на ОНС Доктор в професионално направление 3.5 - обществени комуникации и информационни науки (Журналистика - ТВ Журналистика)

Подробно

МЕТОДИКА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

МЕТОДИКА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Иван Петров Видолов относно: Дисертационен труд на тема: Експертизи при разследване на престъпления против стопанството Област на висше образование: 3. Социални, стопански

Подробно

ЗА АВТОРИТЕ

ЗА АВТОРИТЕ Жени Жикова е завършила специалност Българска филология в СУ Св. Климент Охридски и е докторант по старобългарски език в Катедрата по кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии на Софийски

Подробно

СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА П

СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ Неофит Рилски, Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА П СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА НАУКА ПРИ УЧЕНИЦИ С ДИСЛЕКСИЯ за присъждане

Подробно

Становище От проф. д-р Пенка Костова Тодорова ВТУ Св.св.Кирил и Методий за дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор

Становище От проф. д-р Пенка Костова Тодорова ВТУ Св.св.Кирил и Методий за дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор Становище От проф. д-р Пенка Костова Тодорова ВТУ Св.св.Кирил и Методий за дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор в област на висше образование 1. Педагогически науки,

Подробно

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълка

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълка СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълкадинова, докторант на самостоятелна подготовка към катедра

Подробно

От Проф. д-р Виктория Цветанова Дойчева, дм, Катедра Епидемиология", Медицински университет- София Относно дисертационен труд за придобиване на образо

От Проф. д-р Виктория Цветанова Дойчева, дм, Катедра Епидемиология, Медицински университет- София Относно дисертационен труд за придобиване на образо От Проф. д-р Виктория Цветанова Дойчева, дм, Катедра Епидемиология", Медицински университет- София Относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен ДОКТОР" по научната специалност

Подробно