О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.софия, г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнад

Препис

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.софия, г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, пети състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА след като се запозна с ВНЧД 490 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 и 6 от НПК. Образувано е по повод жалба от адв. П.К. защитник на подсъдимия Х.Д.Г. против протоколно определение от г. по нохд 2414/2019г., по описа на СНС, 4 състав, в частта в която не е уважено искането за прекратяване на съдебното производство. Изразява се несъгласие със становището на СНС за липса на нарушена подсъдност, тъй като престъплението по чл.255 НК, за което Г. е предаден на съд не попада в разпоредбата на чл.411а НПК и в този смисъл компетентен да разгледа делото се явява Окръжен съд- Сливен. Поддържат се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, пречещи на обвиняемия да разбере обвинението несъответствия в обстоятелствената част относно времето на извършване на деянието /без конкретика/, както и липса на конкретизация на фактическите действия, касаещи правната квалификация, като се твърди че същите неправилно са били игнорирани от първостепенния съд. В заключение се прави искане за връщане делото на прокурора за отстраняването им. Срещу същото определение е постъпила жалба и от адв. Е.М. защитник на подсъдимата Г.М.Д., в частта в която е оставено без уважение искането за отмяна на мярката й за неотклонение парична гаранция в размер на лева и мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Р България. Излагат се доводи за липса на опасност от укриване и осуетяване провеждането на наказателното

2 производство като се акцентира на добросъвестното процесуално поведение на Д., недоброто й финансово положение, влошеното й здравословно състояние и полагането на грижи за малолетно дете, като тези средства вложени като парична гаранция при евентуално връщане ще й помогнат за отглеждането му и отделно ще послужат за лечението й. По отношение на прилаганата мярка за процесуална принуда по чл.68 ал.1 НК се излагат твърдения за постигнат процесуален ефект и репресивна необоснованост към настоящия стадий на наказателния процес като същевременно се сочи, че същата възпрепятства извършването на препоръчана консултация с лекарски екип извън територията на страната във връзка с лечението на подсъдимата. В заключение се настоява за отмяна и на двете мерки за процесуална принуда. Срещу въззивните частни жалби не е постъпило възражение от Специализираната прокуратура. Настоящият въззивен състав, след като се запозна с наведените в жалбата доводи, след общ прочит на доказателствения материал по делото, установи следното: Двете жалби са депозирани в законоустановения 7-дневен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирани страни, с оглед на което се явяват допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред СНС по нохд 2414/2019г. е образувано на г. по внесен обвинителен акт срещу четири лица, сред които и двамата жалбоподатели. В обвинението на Г.Д. са включени две престъпления по чл. 321 ал.6 и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и 7 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК, а в обвинението на Х.Г. едно престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК. На г., в хода на разпоредителното заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 НПК защитникът на подсъдимия Г. е изразил становище, че по отношение на неговия подзащитен делото не е подсъдно на СНС, тъй като повдигнатото му обвинение е за престъпление извън посочените в нормата на чл.411а НПК. Аргументирайки се с разпоредбата на чл.411а ал.6 НПК първоинстанционният съд не е възприел това становище, приемайки че законосъобразно делото е било внесено за разглеждане в СНС. Независимо, че в тази му част определението не подлежи на обжалване, доколкото въпросната теза се поддържа и във въззивната жалба, настоящият съдебен състав само маркира, че се

3 солидаризира изцяло с произнасянето на СНС, тъй като в случая се касае за хипотеза попадаща в обхвата на тази правна норма. Както бе посочено по-горе по делото са повдигнати обвинения за повече от едно престъпление, имащи връзка помежду си, като едно от тях това по чл.321 НК, фигурира в чл.411а ал.1 т.2 НПК, и се явява водещо за определяне на подсъдността на делото за всички престъпления. След изслушване на страните СНС с основание е приел, че не са налице предпоставките за произнасяне по чл.248 ал.5 т.1 вр. чл.248 ал. 1 т.3 НПК. Действително обвинителният акт има съществено значение за бъдещото съдебно производство като поставящ границите, в които съдът ще изследва съответните факти и обстоятелства, и в този смисъл определя рамките на предмета на доказване, който ще се изяснява в хода на съдебното дирене. В този смисъл за прокурора съществува законово задължение да формулира обвинението по ясен, точен и изчерпателен начин, да очертае в максимално широка степен фактическите и юридическите му предели, в които съдът ще разгледа делото.всяка непълнота респ. неяснота в обвинителния акт, касаеща фактическите и правни признаци на престъплението, съставлява съществено процесуално нарушение, ако е довела до поставяне на обвиняемото лице в невъзможност да научи в какво точно е обвинено. В конкретния случай обаче не могат да бъдат споделени възраженията на защитата за пренебрегване от СНС на допуснати при изготвяне на обвинителния акт подобни нарушения. При прочита на същият не се откриват несъответствия в обстоятелствената част, отнасящи се до времето на извършване на деянието. Налице е в нужната степен и описание на конкретни фактически действия, извършени от Г., с които според обвинителната претенция е реализирал вмененото му престъпно деяние против данъчната система. Не се установят допуснати пропуски и неточности, касаещи съставомерни признаци на престъпното деяние, които биха имали за последица непредявено от фактическа страна обвинение. В този смисъл не се констатират съществени нарушения затрудняващи или правещи невъзможно реалното упражняване на правото на защита. Напротив във внесения обвинителен акт са посочени всички обстоятелства, възприети от прокуратурата, въз основа на които се гради обвинителната теза, обуславящи съставомерността на деянията, включени в обвинението, както от обективна, така и от субективна страна, поради

4 което СНС правилно е приел липсата на основание по чл.248 ал.1 т.3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Правилно и законосъобразно СНС е отказал да уважи направеното от защитата искане за отмяна на прилаганите по отношение на Г.Д. две мерки за процесуална принуда. Към изложените мотиви в проверявания съдебен акт въззивният съд намира за нужно да добави следното: Мярката за неотклонение парична гаранция в размер на лева е била взета с постановление от г. при привличането на Д. в качеството на обвиняема, предявено й на г. и е била внесена на г., след съответно обжалване и потвърждаване от СНС, и в този смисъл с основание може да се направи извод, че размерът й не е прекомерно висок, а е съобразен с финансовите възможности на лицето. Действително в протокола за разпит от г. е отразено нейно изявление, че е била финансово затруднена да я внесе, като е потърсила заем от своя леля, но тези й твърдения не са доказателствено подкрепени. Напротив по делото са налице данни, че същата е титуляр по три и упълномощено лице по шест банкови сметки в различни банки. Съпругът й също е титуляр по множество банкови сметки, поради което не може да се приеме за основателно твърдението за налични финансови проблеми при отглеждането на малолетното им дете, налагащи отмяна на наложената парична гаранция. Относно доводите на защитата за липса на опасност от укриване и осуетяване провеждането на наказателното производство, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че изначално реален такъв риск не е бил приет за наличен още при първоначалната преценка относно подходящия вид на мярката за неотклонение, като органите на досъдебното производство са приели, че целите по чл.57 НПК успешно могат да бъдат реализирани и с по-лека по вид форма на процесуална принуда от задържане под стража или домашен арест, ограничаващи свободното придвижване, каквато се явява взетата мярка за неотклонение парична гаранция. При определяне на размера й вероятно са били взети под внимание, както особено големите размери на неплатените данъчни задължения, предмет на обвинението, така и обремененото съдебно минало на Д. - същата е осъждана за престъпление по чл.205 ал.1 т.1 вр. чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК на пробация и освобождавана по чл.78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в

5 размер на 500 рева за извършени престъпления по чл.309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.308 ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК. Втората мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК е била наложена с прокурорско постановление от г., предвид повдигнатото обвинение, включващо две умишлени тежки престъпления по смисъла на чл. 93 т.7 НПК. Целта на същата е да обезпечи участието на обвиняемото/подсъдимото лице в развиващото се наказателно производство, с препятстване на възможността за отклоняване от наказателно преследване и укриване извън границите на страната. Както пред първата съдебна инстанция, така и пред въззивната такава не са представени никакви доказателства, налагащи отмяна на прилаганата процесуална принуда. Съдържащите се във въззивната жалба твърдения за необходимост от провеждане на медицинска консултация в чужбина, касаеща лечението на подсъдимата не са доказателствено подкрепени и в този смисъл се явяват голословни. Освен това няма пречка при действително наличие на подобна нужда да бъде поискано от съда разрешение за временно напускане на страната. Срокът на действие на наложената забрана е в рамките на осем месеца към настоящия момент, поради което не може да бъде прието, че е с прекомерна продължителност, нарушаваща баланса между засегнатите интереси на Д. чрез ограничено право на свободно придвижване и обществения интерес за бързо и ефективно правораздаване. Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение произнесено в разпоредително заседание на от г. по нохд 2414/2019г., по описа на СНС, четвърти състав, в частта в която e оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство, както и в частта в която е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за неотклонение парична гаранция в размер на лева и мярката за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Р България по отношение на Г.М.Д.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

6 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.