Интерпретационен ключ тревни екосистеми: тип "Вътрешни солени степи", код 305

Препис

1 ИНТЕРПРЕТАЦИОНЕН КЛЮЧ ТРЕВНИ ЕКОСИСТЕМИ: ТИП ВЪТРЕШНИ СОЛЕНИ СТЕПИ, КОД 305 София,

2 Увод Проектът за оценка и картиране на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги в България се разработва в рамките на, през периода г. Този проект е свързан с оценката на състоянието и ползите от екосистемите, съставящи част от биоразнообразието в България. Това е елемент на националния принос към достигане на целите на Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2020 година. Тя разглежда екосистемите в тяхното единство, и е в съгласие със Стратегическия план за биоразнообразието на Конвенцията за биоразнообразието. Задача на проектните дейности е да се опишат и оценят тревните екосистеми в България, включващи всички пасища, ливади и мери, които по предварителни предвиждания обхващат около 30% от страната. Целите на проекта са да се осигури възможност за отговор на различни въпроси свързани с възможността за използване на тревните екосистеми, съчетано дългосрочното запазване на техния потенциал. Проектът ще предостави оригинална информация за тревните екосистеми извън мрежата Натура 2000, за тяхното разпространение, биофизични параметри и капацитет за стопанско ползване. Така директно ще се допринесе за устойчивото управление на тревните екосистеми в България. Изпълнението на дейностите по оценка и картиране са подчинени на методичния подход разработен в рамките на проект BG.03PDP2 Методична подкрепа за оценка на екосистемните услуги и биофизична оценка. Съгласно утвърдената методика, типологията на тревните екосистеми кореспондира с класификационната система на MAES (2013), която е комбинирана с класификацията на European Nature Information System (EUNIS) и някои от класовете на CORINE Land Cover (CLC). Вярното интерпретиране на пространствените граници на подтиповете тревни екосистеми е основополагащо за коректната биофизична оценка на всеки подтип, и в последствие за оценка на предоставяните екосистемни услуги. Настоящият интерпретационен ключ има за цел да поясни разбирането както на изпълнителите по проекта, така и на потребителите на крайния продукт за характеристиките и спецификата на екосистемите на вътрешните солени степи. В него се съдържа характеристиката на подтиповете вътрешни солени степи на територията на България, кореспондиращи както към класификацията на EUNIS, която има общоевропейска значимост, така и на национално ниво към съответстващите им природни местообитания, включени в Червена книга на РБългария (2015). Избрани са индикативни параметри, позволяващи бързо и лесно определяне на принадлежността на конкретните полигони към вътрешни солени степни екосистеми, които могат да бъдат прилагани от широк кръг специалисти. Автори на интерпретационния ключ за вътрешни солени степи са: д-р Десислава Сопотлиева, д-р Ива Апостолова, д-р Николай Велев ИБЕИ; Васил Василев, Надя Цветкова, Анна Василева, д-р Иван Иванов и Стефана Попова РЕСАК. 2

3 Тип екосистема ниво 2 Име (BG) Тревни екосистеми Име (EN) Grassland ecosystems Код ниво Тип екосистема ниво 3 Име (BG) Вътрешни солени степи Код ниво Кратко описание на типа Детайлно описание на типа Име (EN) Inland salt steppes Халофитни тревни съобщества на засолени почви. Този тип екосистеми, включват съобществата на типични халофити и суб-халофитни видове, при процеси на засоляване на почвата, в резултат от високи подпочвени води, пролетни заливания и лятно изпарение и др. Развиват се обикновено по поречията на реките в равнинните райони на страната. Разпространени са до 300 м надм. височина. Засоляването на почвите може да е хлоридно или сулфатно. По широко разпространение имат в югоизточна България: по долината на река Тунджа и нейните притоци Блатница, Мочурица, Калница, по долините на реките Сазлийка и Марица, но и по Черноморското крайбрежие (Атанасовко езеро, Поморийско езеро, Мандра-Пода, Белославско езеро). По ограничено се срещат в северна и югозападна България. Основните доминиращи видове са Puccinelia convoluta, Puccinelia distans, Camphorosma monspeliaca, Camphorosma annua, Crypsis aculeata, Elymus elongatus, Artemisia santonicum, Hordeum hystryx, Cynodon dactylon и други. Доминиращите видове са приспособени за развитие при високи концентрации на соли в почвата. Вътрешните солени степи имат ниска продуктивност, но традиционно се използват като пасища. Разделят се на три основни подтипа: Подтип 1 Типични солища Развиват се на същински солени почви (солонци и солончаци), с ясно изразено изцъфтяване на солите на повърхността на почвата. Фитоценозите са изградени от типични халофитни видове, приспособени към високото съдържание на соли в почвата, образуващи петна с доминиране на 1-2 вида и имат ниско проективно покритие. По изсъхващите солени дъна на временни мочури се развиват пионерни съобщества на Crypsis aculeata, Crypsis alopecuroides, Pholiurus pannonicus, Camphorosma annua, докато Camphorosma monspeliaca формира микроповишения. Разпространени са предимно в югоизточна България. Отнасят се към Е6.223 от класификацията на EUNIS и към 30Е6 според класификацията на Червена книга на България (2015). Подтип 2 Солени пасища Субхалофитни съобщества в крайречни низини и тераси. Характерно за тях е по-слабо засоляване на почвата, отколкото при типичните солища, получено в резултат на пролетни разливи или високи подпочвени води и лятно изпарение при континентален климат, както и в резултат на отъпкването при пашата, или след вторични процеси на разсоляване при редица хидромелиоративни дейности. Изградени са от факултативни халофитни, мезофитни и дори ксерофитни видове. Основните доминиращи видове са Cynodon dactylon и Hordeum hystryx. Разпространени са в северна България (долината на р. Студена) и в югоизточна България (Нова Загора, Кермен, Ямбол). Отнасят се към Е6.221 от класификацията на EUNIS и към 30Е6 според класификацията на Червена книга на България. 3

4 Подтип 3 Вътрешни солени ливади Високотревни ливади върху добре овлажнени и умерено засолени почви, изградени от типични или факултативни халофити. Основния доминант е Elymus elongatus, по-редки са съобществата на Phacelurus digitatus. Разпространени са в северна България (долината на р. Студена) и в югоизточна България (Карнобат, Раднево, с. Воденичане). Отнасят се към Е6.222 от класификацията на EUNIS и към 31Е6 според класификацията на Червена книга на България. Трите подтипа често се срещат съвместно и формират комплексни полигони на халофитна растителност. 4

5 Теренни снимки на типа Подтип 1. Солища Подтип 2. Солени пасища 5

6 Подтип 3. Вътрешни солени ливади Ортофото изображение на подтип 1 Солища : - западно от с. Жельо войвода, Сливенско 6

7 Ортофото изображение на типа: детайлен изглед Спътникови изображения Вегетационен сезон: май (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) 7

8 Вегетационен сезон: юни (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) Вегетационен сезон: юли (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) 8

9 Ортофото изображение на подтип 2 Солени пасища: - южно от гр. Кермен, Сливенско Ортофото изображение на типа: детайлен изглед 9

10 Спътникови изображения Вегетационен сезон: май (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) Вегетационен сезон: юни (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) 10

11 Вегетационен сезон: юли (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) Ортофото изображение на подтип 3 Вътрешни солени ливади - източно от с. Воденичане, Ямболско 11

12 Ортофото изображение на типа: детайлен изглед Спътникови изображения Вегетационен сезон: май (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) 12

13 Вегетационен сезон: юни (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) Вегетационен сезон: юли (спътник Landsat 8, 30м. пиксел) 13

14 Райони на основно разпределение според налични in-situ данни (Източник: ИБЕИ-БАН) Надморска височина м.н.в.; Средно 135 м.н.в; Медиана 138 м.н.в.; Предимно в диапазона м.н.в. (50%) Месец World- Clim No Миним. темп. [C ] Максим. темп. [C ] Средна Темп. [C ] Валежи [mm] BioClim No BioClim параметър Обобщена стойност Януари Год. ср. t C [ C] 12 Февруари Среднодн. диапазон темп. Март Изотермалност 31 Април Сезонност на темп. (σ) 76 Май Юни Юли Август Септември Макс t C през найтоплия месец [ C] Мин. темп. през найстудения месец [ C] Год. темп. диапазон [ C] Средна t C на найвлажното тримесечие Средна t C на найсухото тримесечие

15 Октомври Средна t C на найтоплото тримесечие Ноември Средна t C на найстуденото тримесечие Декември Годишна сума валежи [mm] 13 Сума валежи на найвлажния месец [mm] 14 Сума валежи на найсухия месец [mm] Сезонност на 15 валежите коефициент на вариация 16 Сума валежи на найвлажното тримесечие Сума валежи на найсухото 17 тримесечие [mm] Сума валежи на найтоплото 18 тримесечие [mm] 19 Сума валежи на найстуденото тримесечие Почвени типове: Засолени почви, солонци и соланчаци Биогеографски региони (съгласно Директива 92/43) Черноморски и континентален Годишна крива на NDVI (Източник: MODIS NDVI Time Series

16 NDVI през май, юни, юли (Източник: Landsat 8) NDVI май NDVI май NDVI май Min Max Avg Min Max Avg Min Max Avg Биологични характеристики Основни растителни видове: Подтип 1. Artemisia santonicum, Bupleurum tenuissimum, Camphorosma annua, Camphorosma monspeliaca, Cynodon dactylon, Crypsis aculeata, Crypsis alopecuroides, Juncus gerardii, Lepidium ruderale, Plantago coronopus, Poa bulbosa, Portulaca oleraceae, Puccinellia convoluta, Puccinellia distans, Scila autumnalis, Scorzonera laciniata и други. Подтип 2. Achillea millefolium gr., Agrostis stolonifera, Artemisia santonicum, Bupleurum tenuissimum, Cynodon dactylon, Elymus repens, Hordeum hystrix, Inula brithanica, Juncus gerardii, Lolium perenne, Mentha pulegium, Potentilla reptans, Scorzonera laciniata, Puccinellia convolute, Trifolium fragiferum, Trifolium resupinatum и други. Подтип 3. Achillea millefolium gr., Aster tripolium, Bromus arvensis, Bupleurum tenuissimum, Carex distans, Centaurium spicatum, Cichorium inthybus, Cynodon dactylon, Elymus elongatus, Hordeum hystrix, Juncus gerardii, Lactuca saligna, Limonium vulgare, Lotus tenuis, Poa sylvicola, Puccinellia convolute, Trifolium fragiferum, Trifolium resupinatum, Trifolium repens, Verbascum blattaria и други. Застрашени растителни видове: Plantago cornutii, Plantago tenuifolia, Taraxacum bessarabicum, Limonium gmelinii, Limonium bulgaricum Общо проективно покритие на растителността: от 50% до 100% 16

17 Максимум на развитие в рамките на вегетационния сезон: Юли-август Допустима степен на присъствие на дървета: Единични в рамките на полигона с общо покритие по-малко от 10% Представеност на групите от фауната: Бозайниците са представени с 25 вида Земноводните и влечугите са представени с 20 вида Птиците, които обитават тези екосистеми са 33, от които 5 са привързани само към солените тревни екосистеми 17