РЕЦЕНЗИЯ

Препис

1 1 РЕЦЕНЗИЯ за дисертационния труд на Моника Анатолиева Михайлова на тема: ИДЕЯТА ЗА ВРЕМЕ В ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ С КОЛАЖЕН ХАРАКТЕР СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ И ПРАКТИКИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС за присъждане на образователната и научна степен ДОКТОР Предложеният за рецензиране докторантски труд на Моника Михайлова се отличава с две съществени и до голяма степен характерни индивидуални особености. На първо място, това е интердисциплинарна разработка, както впрочем, показва и посоченото направление 1.3. Педагогика на обучението по (Методика на обучението по изобразително изкуство). В труда си дават среща както различни сегменти от практическите занимания на художници-преподаватели и студенти по педагогика на изкуството по съответните учебни дисциплини, така и изкуствознанието и педагогиката като две различни научни области, приложени и използвани в определени пропорции, съотношения или, както обикновено се казва модуси спрямо поставената основна задача. На второ място, избраната тема е формулирана по оригинален и твърде своеобразен, бих казал дори необичаен начин. Подобни разработки като тематична насока се срещат твърде рядко, да не кажа, че липсват изобщо. Една част от дисертационния труд се занимава с изследването на времето в изобразителното изкуство и едновременно с това се спира по-конкретно на колажа. Централен проблем за авторката е връзката между тези две области, които са от различен порядък едната е по-скоро мирогледен, философки проблем, другата е похват, формално-пластическа особеност на определен род произведения на изкуството. Но не само това става дума за възможностите, които предоставя колажът при реализирането на определен род педагогически и методически задачи, свързани както с обучението по изобразително изкуство, така и с процеса на самото преподаване на тази материя във висшите училища, пък и в класовете в училище.

2 2 По начало изследването на времето като важна категория от областта на теорията на визуално-пластичните изкуства изобщо е сред най-сложните аналитични проблеми. Тази категория би могла да бъде разглеждана единствено по косвен начин, тъй като за разлика от времевите изкуства като например художествената литература, музиката или киното, споменатите изкуства, както е добре известно, принадлежат към пространствените изкуства, при които за време може да става дума единствено в опосредстван смисъл. Ето защо, самата постановка за връзката на времето, или идеята за време, както е отбелязано в заглавието на дисертационния труд (макар и да намирам тази формулировка за не съвсем точна), предполага значителни изследователски усилия, които очевидно дисертантката е била готова да положи и е положила в хода на своето проучване. От друга страна, колажът като специфичен пластичен прийом, е все още сравнително недостатъчно изследван феномен, особено в нашето изкуствознание. Съчетанието на тези, на пръв поглед трудносъвместими съставки в една тематична и предметна област, е сред основните заслуги на труда на Моника Михайлова. Тя заслужава да бъде поздравена за това, че смело и без излишни предразсъдъци се насочва към този изследователски проблем с повишена степен на трудност. Предложеният специфичен ракурс свидетелства за нейните интереси както по отношение на определен кръг теоретични сфери, така и към проявите на модерното и съвременното изкуство като цяло. Авторката е структурирала текста в пет основни части, като традиционното подразделяне на увод, изложение и заключение, свойствени по начало на спецификата на дисертационните трудове, тук е приело малко по-особен характер, вероятно свързан с конкретната й преценка по отношение на спецификата на разработваната проблематика. Така, вместо увод имаме уводни думи, а първата глава, фактически, е или би следвало да бъде, увод към разработката. Текстът завършва със Заключение, но преди това е налице отделна глава, посветена специално на изводите и на приносите. А това, всъщност, са въпроси, които обикновено отнасяме към заключителната част. Така или иначе, с известни уговорки и донякъде резерви, приемам предложената структура на дисертационния труд главно поради това, че самата разработка има доста разнороден характер и засяга, например, предметни области и тематични мотиви, както от областта на философията (проблема за времето), така и от сферата на практическата педагогика, на изкуствознанието или на художествената практика до степен на съвсем конкретни и частни анализи.

3 3 Във Въведението Моника Михайлова стегнато и ясно очертава целите и задачите на своя дисертационен труд. Много уместно е направена диференциация между обект и предмет на изследване (с. 6-7), нещо, което обикновено убягва от вниманието на повечето докторанти. Извършен е добросъвестен преглед на литературата (с. 9-11), на чието проучване, впрочем, е посветена цялата втора глава. Тук би трябвало да отбележа, че за разлика от повечето дисертации, авторката е избрала да структурира труда си не, да речем, по различни аспекти от разглежданата проблематика, нито по отделни проблемни звена, а по-скоро по етапите и фазите, по които се движи самото изследване. Подобен подход по принцип също е възможен, макар че в случая се забелязват някои противоречия и непоследователности. Така например, в същата тази втора (а по същество всъщност първа) глава, озаглавена Проучване на литературни източници се съдържат далеч не само пасажи и фактологичен материал, имащи отношение към нейното заглавие, а и много други моменти, изследователски области (например така наречената от самата авторка Кратка история на колажа, с ) и материал, който не попада под подобна рубрика. Т.е. недостатъчно изяснена остава съдържателната страна на тази част дали става дума в точния смисъл за проучване на литературата по въпроса, или пък заедно с това се изследват и самите художествени феномени, а в още по-голяма степен и проблемни области като например категорията време? По-скоро второто, но в такъв случай би трябвало да се търси друго заглавие, или пък тази част на бъде разделена и диференцирана по различен начин. Освен това, едно е проучване на литературата за времето, друго е проучването на идеята за време (с. 20 и сл.). Тук сред основните акценти по отношение на времето всъщност са проблемите на художественото възприятие (с. 33 и сл.). Втори основен проблемен и предметен кръг на изследване в тази глава е колажът в различните му разновидности като просто колаж, като фотоколаж, като фотомонтаж, като дигитален колаж, като асамблаж и като декупаж. Авторката показва отлично познаване на модерното и съвременното изкуство. Тя умее да формулира добре специфичните особености на всеки тип колаж и да ги анализира в съответствие с проблемите, поставени в дисертационния труд. В тази глава е направен и кратък и донякъде критичен анализ може би за пръв път у нас на проблемите на колажа, както и на категорията време, които намират място в някои от учебниците по изобразително изкуство от 1 до 12 клас. Това е

4 4 необходимо, за да се обвържат по органичен и непротиворечив начин художническите и педагогико-методическите аспекти в проблематика на дисертационния труд. В конкретните си анализи, базирани на примери от изложби и от творчеството на различни автори, включително и на студентски разработки, Моника Михайлова показва аналитични умения и усет за специфичните особености на творбите, както и за характеристиката на методико-практическите задачи, в основата на които се проектират идеите и представите й за възможностите на колажа. Заедно с това тя демонстрира и богат педагогически опит, придобит от дългогодишната й работа с нейния научен ръководител проф. Орлин Дворянов. Особен интерес представляват обобщаващите й наблюдения в края на отделните мини-раздели, в които тя показва умение да подведе резултатите под определена концептуално основа и да формулира ясно и с адекватно разбиране основното в съответния експеримент. Втората част на дисертационния труд е посветена главно на описанието и анализа на различни по обхват, проблематика и насока учебни задачи. Като цяло се налага изводът, че изследователските усилия на авторката, както и самата идея да се насочи именно към колажа, заслужават всячески да бъдат подкрепени и насърчени. Тя избира една област, която се намира на пресечната точка между изобразителния и конструктивния, архитектоничния принципи на формоизграждане. Освен това, колажът, предполагащ интегрирането на чуждородни елементи в пластическата тъкан на творбата, съдържа, освен всичко друго, игрови и евристични моменти, а това е особено полезно в процеса на художественото обучение. Няма да се спирам подробно на конкретните имена, примери и анализи, които авторката провежда на високо професионално равнище, по две основни причини. На първо място, тази част от дисертационния труд, свързана в по-голяма степен с педагогически и методически аспекти, е относително по-далеч от моите лични професионални компетенции. На второ място изобщо не смятам за нужно в една рецензия, която има по-обобщаващ характер, да навлизам в излишни подробности и да обременявам ненужно изложението. Мога само да заявя, че тази част от труда, снабдена със съответните таблици и статистически и емпирични данни, внушава респект спрямо положения добросъвестен труд и недвусмислено свидетелства за комплексния характер на професионалната подготовка на Моника Михайлова. И към настоящата дисертация, естествено, биха могли да бъдат отправени някои критични бележки и препоръки. Една част от тях вече бяха споменати.

5 5 При изследването на проблема за времето се вижда, че аспектът, от който той се разглежда, не е достатъчно добре прецизиран. Не се прави разлика между време изобщо, като фундаментална философска и мирогледна категория и художествено време в частност. Това обстоятелство е натоварило изложението с редица ненужни позовавания на философи като Платон, Аристотел, Кант, Хегел и т.н. Получил се е един компендиум, сам по себе си интересен, но неработещ. Този сложен и богат материал не би могъл да бъде приведен в единство, още повече във вид, който би бил полезен с оглед на целите и задачите на труда. Генералните аспекти на проблема за времето нямат пряко отношение към разискваната в дисертацията проблематика. От принципен интерес за нас като читатели е да разберем нещо повече за случаите и начините на употреба на понятието време единствено и само по отношение на визуално-пластичните изкуства. И тук има различни страни времето като съществена характеристика на творческия процес, времето като концепцията за време, въплътена в материалната структура на творбата и най-накрая времето като особеност на художественото възприятие. Това са различни аспекти, които не са достатъчно ясно диференцирани. Структурата на текста е твърде надребнена. Налице са огромен брой параграфи, една част от които, освен това, не съответстват на заглавията на отделните части. Това до известна степен разпилява вниманието на читателя и децентрира и дефокусира част от изложението. Редица пасажи от основния текст вероятно биха могли да отидат в приложенията. Имам пред вид преди всичко статистическите данни, някои от примерите и част от фактологията. Това би облекчило и обема на дисертацията, който в този си формат значително надвишава приетите в подобни случаи параметри. Възможни са, с други думи, известни промени в съотношението основен текст приложения, които сега се състоят единствено от илюстративен материал. Независимо от тези бележки и препоръки трябва да изтъкнем, че трудът на Моника Михайлова съдържа ред достойнства и положителни качества. Преди всичко, както вече беше отбелязано, той се отличава с оригинална и своеобразна тематичнопроблемна постановка. От друга страна разкрива нови, неизследвани територии, на които могат да си дадат среща изкуството, педагогиката и методиката. Конкретните задачи доказват на практика своята висока ефективност. Дисертацията несъмнено има и определени научно-практически приноси. Основните от тях са отбелязани точно и адекватно в самия текст.

6 6 Авторефератът е написан в съответствие с изискванията и отговаря на съдържанието и проблематика на дисертационния труд. Всичко това ми дава основание с пълна убеденост да пледирам за присъждането на Моника Анатолиева Михайлова на образователната и научна степен Доктор. проф. д. изк. Чавдар Попов