О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Гр. София, г. Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври п

Препис

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Гр. София, г. Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева внчд 504/19 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 а..2 НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от Специализираната прокуратура срещу протоколно определение на СНС 14 - ти състав от г. по нохд 3322/19 г., с което са били уважени исканията на подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А. и И.М.А. за изменение на мерките им за неотклонение задържане под стажа взета на всеки един от тях в Парична гаранция в размер на 5 000лв. за първите трима и Подписка за И.А.. В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради наличието на опасността посочените подсъдими да извършат престъпление при по-леките мерки за неотклонение. Съображенията на прокурора са очертани от повдигнатите две обвинения за тежки умишлени престъпления по Глава Първа от НК и данните по делото, разкриващи високата степен на обществена опасност на всеки един от подсъдимите. От страна на подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д. и И.А., чрез техните защитници са постъпили становища, с които се оспорва протеста. Считат, че същият е формален, бланкетен, лишен от каквато и да било конкретика, а самото обвинение - неясно. Не били налице множество доказателства, в подкрепа на обвиненията, както твърдял прокурора, болшинството от доказателствата били ирелевантни към инкриминирания период, липсвала и опасност от укриване и извършване на престъпление. Подсъдимите не били осъждани и от дълги години живеели в страната /М.А./. Мярката за неотклонение била съобразена с изтеклия осем месечен срок от първоначалното задържане, както и със здравословното състояние на някои от подсъдимите /И.А., Б.А.М.А. Д./. Общото становище е, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, и законосъобразно. Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите изложени в протеста и постъпилите въз основа на него отговори, възражения и становища, мотивите на атакуваното определение и материалите по делото, намери за установено следното:

2 Частният протест е процесуално допустими. Разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения: Четиримата подсъдими са предадени на съд на г. с обвинителен акт на Специализираната прокуратура ПД 74/2019г. дп. 25/2018г. по описа на СО-СП пр.пр.249/2018г. по идентичтни обвинения в две тежки умишлени престъпления - по чл. 108а а..2 т.1 и т.2 вр. а..1 от НК, както и по чл.109 а..3 т.2 вр. а..2 от НК, свързани с предполагаемо предоставяне на парични суми и леки автомобили на терористичните организации Фронт Нусра, известна като Хаят Тахрир А. Шам, сирийският клон на кюрдската ПКК, както и на други въоръжени опозиционни групи Сирийска национална армия, терористичната групировка Ислямска държава, също извършването на небанкови парични операции по трансфериране на финансови активи на терористичната групировка Ислямска държава от контролираните от нея територии в Сирия към Турция, България и други страни от ЕС- Германия, Великобритания, Швеция и други, като второто обвинение касае членуване група, поставила си за цел извършването на посоченото престъпление чл.108 а а..2 т.1 и т.2 вр. а..1 по Глава Първа от Особената част на НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано нохд 3322/2019г. на СНС 14 ти състав. Към момента на внасяне на обвинителния акт подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А. и И.М.А. са били с мярка за неотклонение задържане под стража, взета на подсъдимия Б.А.М.А. Д. с определение от г на АСНС по внчд 41/19г., а по отношение на останалите трима подсъдими - с определение от г на СНС 3 с-в по нчд 298/19, потвърдено от АСНС с определение от г. по внчд 34/19г. По делото е насрочено разпоредително заседание за г часа, на което следва да бъдат обсъдени въпросите по чл.248 а..1 т.1-8 НПК, в това число и въпросите свързани с мерките за неотклонение. Независимо от това обаче съдът е преценил преди решаване на същинските въпроси във връзка с хода на делото да се произнесе по искания, относно мерките за неотклонение на четиримата жалбоподатели с оглед гарантираното им право по чл.270 НПК и чл.5 т.1 с и т.4 от ЕКЗПЧ във всеки един момент този въпрос да бъде повдиган и разглеждан. В тази връзка в насроченото по този повод съдебно заседание на г. СНС се е произнесъл и уважил исканията на подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А. и И.М.А. за облекчаване на процесуалното им положение, което определение в случая се атакува от страна на прокуратурата. По въпроса за обоснованото предположение по обвиненията, първостепенният съд се е позовал на предходните произнасяния на други съдебни състави, с аргумент, че все още не е минало разпоредителното заседание, както и поради обстоятелството, че би се стигнало до вземане на предварително становище по същество на делото, ако се даде отговор на всички защитни възражения, наведени по издържаността на двете обвинения и тяхната съставомерност. На следващо място все пак съдът е приел, че към настоящият момент не са налице

3 опасностите от укриване и извършване на престъпление, поради което имайки предвид данните за наличие на трайни семейни и икономически отношения с българското общество, както и данните за влошеното здравословно състояние на подс.а., е изменил мерките за неотклонение за четиримата жалбоподатели от Задържане под стража в Парична гаранция в размер на 5000 лв. по отношение на подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А. и Подписка по отношение на подс. И.М.А.. В конкретният случай съставът на въззивния съд намира, че следва да бъдат обсъдени обективните юридически критерии на чл.270 НПК дали към настоящият момент от развитието на производството е налице промяна в обстоятелствата, налагаща промяна на изтърпяваната мярка за неотклонение от страна на четиримата подсъдими. Обвиненията, за които същите са предадени на съд касаят тежки умишлени престъпления по Глава Първа от НК, наказуеми съответно с лишаване от свобода от три до дванадесет години, съответно от две до десет години, ако подсъдимите бъдат признати за виновни. Според настоящият въззивен състав, конкретния случай няма аналог до момента и се отличава със своите специфики, предвид засегнатите обществени отношения и предмета на производството, свързан с подозрение по обвинение за престъпления против Републиката, които не случайно предвид тежестта им са обособени от законодателя в Глава Първа от НК. Поради това не може да бъде възприето становището на първата инстанция, че понастоящем е отпаднал риска от извършване на престъпление на привлечените към наказателна отговорност лица. Този риск е изводим от тежестта на вменените деяния на подсъдимите, които предстоят да бъдат разгледани и обсъдени в съдебната фаза, характера и спецификата на инкриминираната престъпна деятелност, данните за размера на предполагаемите суми, за които се твърди от прокуратурата, че са послужили като предполагаемо финансиране на тероризма на посочените в обвинението групировки и организации, трансграничния характер на деятелността, въвличането в нея на множество лица, които са били използвани във връзка с регистрацията и транспортирането на моторните превозни средства през държавните граници на България, Турция и Сирия. Събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени, веществени доказателства, както и заключения на експертизи не разколебават обоснованото предположение и по двете обвинения, за които подсъдимите са предадени на съд, при спазване и гарантиране призумцията за невиновност. В случая същинското съдебно следствие по делото не е започнало и производството е в предстояща фаза на разпоредително заседание. Видно от материалите предстои да бъдат разпитани множество свидетели за изясняване на обективната истина, независимо от проведените разпити при условията на чл.223 НПК. При това положение отчитайки все пак времето и продължителността на срока, в който четиримата подсъдими са изтърпявали най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража, чистото им съдебно минало, факта, че са трайно обвързани на адреси в страната, независимо от двойното гражданство което имат трима от тях М.А.,

4 Б.А.М.А. Д., С.М.А., обстоятелството, че доказателството по делото са събрани, огледани и описани от разследващите органи, то следва да се направи извод, че рискът от извършване на престъпление в известна степен е намалял, но не и отпаднал. При търсенето на баланс с оглед визираните в чл.56 а..3 НПК обстоятелства, свързани със степента на обществената опасност на подсъдимите, доказателствата срещу тях, семейно положение, здравословно състояние, възраст и др., въззивния съд преценява, че процесуалното положение на подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А. може да облегчено, но само до следващата по степен предвидена в закона мярка за неотклонение Домашен арест. Същата, като приравнена на мярката за неотклонение Задържане под стража на този етап от развитието на наказателното производство би изпълнила предвидените в чл.57 цели, както и тези изложени от прокурора в депозирания протест за подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А.. Въззивната инстанция не споделя становището на първостепенния съд, че в конкретния случай мярка за неотклонение Парична гаранция в размер на лв. е адекватна мярка за неотклонение за посочените трима подсъдими, която бил преодоляла съществуващия все още риск от извършване на престъпление за всеки един от тях. Същевременно не се споделя и становището на прокурора изразено в протеста, че следва да продължава действието на найтежката мярка за неотклонение Задържане под стража. Действително мащабното разследването е приключило преди изтичане на осеммесечния срок, делото е внесено в СНС по обвинения за тежки престъпления. Същото се отличава със своите специфики, сложност, предмет и обстоятелства, които следва да бъдат изяснени, наличие на множество свидетели, които предстои да бъдат разпитани. Според въззивната инстанция към настоящият момент осем месеца и половина след първоначалното задържане на четиримата подсъдими, които са с чисто съдебно минало, обезпечаване на доказателствата по внесен от прокуратурата обвинителен акт обуславя промяна в обстоятелствата, въз основа на които може да се претендира промяна в изтърпяваната най-тежка мярка за неотклонение. Все пак отчитайки личностните характеристики индивидуално за всеки един от подсъдимите, съпоставено с тежестта на обвиненията по предполагаемата престъпна деятелност, която им е вменена, както и каузалния им принос в поддържаното от прокурора обвинение, настоящият въззивен състав преценява, че мярката за неотклонение Задържане под стража на подсъдимите подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д., С.М.А. следва да бъде променена в Домашен арест, а на подсъдимата И.М.А. в Парична гаранция в размер на / две хиляди / лева. По отношение на последната подсъдима АСНС взе предвид, че според заключението на съдебно медицинската експертиза същата има известни здравословни проблеми, на които следва да обърне внимание, освен това е и майка непълнолетно дете, за което трябва да полага необходимите грижи, независимо от това, че детето е било настанено в социална институция, като мярката за неотклонение Домашен арест по отношение на подс.а. би възпрепятствала възможността

5 да полага адекватни грижи за детето. Същевременно предвид тежесттта на обвиненията и събраните доказателства срещу подс.а. определената от първостепенния съд мярка за неотклонение Подписка е прекалено лека, несъобразена с доказателствата по делото и не би могла успешно да преодолее риска от извършване на престъпление на този етап. Следва да бъде определен и 10 дневен срок за внасяне на гаранцията, предвид фактическото положение, че подс.а. е била освободена от СНС, поради което на практика не изтърпява мярка за неотклонение Задържане под стража. Предвид гореизложеното, въззивният съд намира протеста за частично основателен, а атакуваното определение за неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Мотивиран от горното и на основание чл.341 а..2 НПК, АСНС V с-в О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ протоколно определение от г. по нохд 3322/19 г. на СНС 14 с-в, и вместо това: ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. М.А. ЕГН ********** по дп 25/18 на СО-СП пр.пр.249/18г. по описа на СП от Задържане под стража в Домашен арест, която мярка да се изпълнява на адрес гр.софия ж.к. Зона Б вх.б ет.4 ап.12. ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. Б.А.М.А. Д. ЕГН********** по дп 25/18 на СО-СП пр.пр.249/18г. по описа на СП от Задържане под стража в Домашен арест, която мярка да се изпълнява на адрес гр.софия, ж.к. Белите брези 6 ет.7 ап.28. ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. С.М.А. ЕГН **********по дп 25/18 на СО-СП пр.пр.249/18г. по описа на СП от Задържане под стража в Домашен арест, която мярка да се изпълнява на адрес гр.софия ж.к. Люлин 623, вх.д ет.4, ап.98. ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс.и.м.а. ЕГН ********** по дп 25/18 на СО-СП пр.пр.249/18г. по описа на СП от Задържане под стража в Парична гаранция в размер на 2000 /две хиляди лева/ лв., вносима в 10 дневен срок от влизане в сила на настоящото определение. С копие от настоящото определение да се уведоми Директора на ОДМВР София на основание чл.62 а..5 НПК във връзка с упражняване на контрол върху мярката за неотклонение Домашен арест по отношение на подсъдимите М.А., Б.А.М.А. Д. и С.М.А.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6 ЧЛЕНОВЕ: