ПРИСЪДА г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ На дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в публично заседан

Препис

1 ПРИСЪДА г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ На дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав : Секретар: А.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НЧХД 47 по описа за 2016 година ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА - ГЕОРГИЕВА П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Ш. роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на г. по пътя между град И и село Т в съучастие като съизвършител с А.А.В. е причинил на Н.Р.Р. *** лека телесна повреда изразяваща се в счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица, около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 в.в. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на /две хиляди/ лева. ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.В. роден на *** ***, община И, област Р, български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на г. по пътя между град И и село Т в съучастие като съизвършител с А.В.Ш. е причинил на Н.Р.Р. *** лека телесна повреда изразяваща се в счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица, около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 в.в. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на /две хиляди/ лева. ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД А.В.Ш. ЕГН ********** И А.А.В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на гражданския ищец Н.Р.Р. ЕГН **********, сумата от /пет хиляди/ лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия А.В.Ш. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Н.Р.Р. ЕГН ********** сумата от /петстотин и шест/ лева направени от него съдебни и деловодни разноски по производството, както и по сметка на РС-гр.Исперих сумата от /сто/ лева пропорционална част от дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск. ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия А.А.В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Н.Р.Р. ЕГН ********** сумата от /петстотин и шест/ лева направени от него съдебни и деловодни разноски по производството, както и по сметка на РС-гр.Исперих сумата от /сто/ лева пропорционална част от дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред въззивна инстанция Окръжен съд - Разград в 15-дневен срок от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ :

2 Мотиви към Присъда 10/ г. постановена по НЧХД 47/ 2016г. по описа на РС ИСПЕРИХ Депозирана е тъжба от Н.Р.Р., ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.А.Р. против А.В.Ш. и А.А.В.,***, в която твърди че двамата подсъдими действайки в съучастие като съизвършители на г. в село Т, област Р са му нанесли лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК изразяваща се в счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица, около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка. Тъжителят моли двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в осъществяване на твърдяното престъпление, като предявява солидарно срещу двамата граждански иск за сумата от лв., ведно със законната лихва от датата на деликта г. до окончателното изплащане на сумата, както и реализираните в производството разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя адвокат П. поддържа в пълнота повдигнатото частно обвинение и моли за осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими, като им бъдат наложени наказания в пределите предвидени от наказателния закон, както и за уважаване в цялост на предявеният граждански иск. Двамата подсъдими не се явяват в съдебно заседание. Делото е разгледано в тяхно отсъствие, тъй като не са били установени на известните адреси в страната, при участие на доброволно организирана защита, гарантираща техните права и законни интереси. Защитникът на двамата подсъдими адвокат В.К. моли двамата му подзащитни да бъдат оправдани по въздигнатото и поддържано частно обвинение. Счита, че същото е недоказано. В случай, че бъдат призанти за виновни, моли да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Счита предявеният граждански иск за прекомерно завишен по размер. Относно разноските моли ако се присъди възнаграждение за адвокат то да бъде само за един такъв. Съдът, като обсъди на основание чл.16 и 17 от НПК всички доказателства събрани по делото показанията на разпитаните свидетели, заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза и изслушаното вещо лице, както и приложеният по делото писмен доказателствен материал, намира за установено следното : Подсъдимия А.В.Ш. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********. Подсъдимия А.А.В. е роден на *** ***, община И, област Р, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********. Страните по делото са съселяни, живеят в село Т, община И, област Р. На година тъжителя посетил коктейл по повод училищно тържество в ресторант в град И. После се прибрал в село Т. Малко след полунощ вече на година Н.Р. отново решил да се върне в град И, за да се срещне с момиче. След срещата тръгнал да се прибира за село Т. По пътя към селото настигнал автомобила, в който били двамата подсъдими. Решил да ги изпревари. При предприемане на маневрата в същия момент движещия се пред него лек автомобил К с рег. също преминал в насрещната лента на движение, за да избегне неравности по пътното платно в лентата по посока на движението. Р. не съобразил скоростта си, не намалил своевременно и блъснал движещия се отпред автомобил в задната част. След това се изплашил, тъй като бил неправоспособен водач и шофирал автомобила на своята майка свидетелката А.Р. ***. Стигайки малко преди селото спрял встрани на пътя, за да огледа щетите по управляваното от него МПС. Преди да успее да слезе от колата, обаче, при него пристигнали двамата подсъдими. Както е бил на шофьорското място в колата първо е започнал да му нанася удари подсъдимия А.В., който започнал да му нанася удари по тялото. След него дошъл и другия подсъдими А.Ш., като и той започнал да нанася удари по лицето и тялото на тъжителя, като му е счупил носа. В един момент подсъдимите са прекратили побоя и саморазправата, като Н.Р. е използвал този миг да преведе колата в движение и да избяга в посока град И. Пристигнал в града, където горивото на

3 автомобила свършило и отишъл в казино Е. Бил целия в кръв. Измил се в казиното. След това поискал от някакъв човек малка сума пари, наел такси и тръгнал да се прибира в село Т. Междувременно подсъдимият А.В., заедно с майка си отишъл в къщата на тъжителя. Събудил близките му майка му свидетелката А.Р. и сестра му свидетелката Н Р. Казал им, че Н.Р. е предизвикал ПТП, увредил е моторното превозно средство на В. и след това избягал посока село Окорш. Обявил, че ще сигнализира полицията и че иска да му се платят щетите по автомобила му. Близките на Р. тръгнали да го търсят. Обиколили всички познати места, където предположили, че може да е тъжителя, но не го открили. Преди обед на инкреминираната дата им се обадил техен познат, който ги осведомил че автомобила на А.Р. ***, паркиран пред казино Е. Двете свидетелки дошли в града и намерили колата, в която имало кръв. Тръгнали за село Т, за да вземат резервен ключ, да могат да я приберат. Прибирайки се намерили в къщата тъжителя. Дрехите му били разкъсани, бил целия в кръв, треперел, плачел, целия бил посинял, не можел да говори, от носа му течала кръв. След това ги посетили служители на полицията, тъжителя бил откаран в Спешна медицинска помощ. В първият работен ден след почивните г. е събота т.е. на г. Н.Р. бил прегледан от съдебният лекар доктор Д.В., която е издала съдебно-медицинско удостоверение 135/ 2015г., в което е описала констатираните при прегледа травматични увреждания причинени в резултат на нанесения побой. Заключението в това удостоверение е, че прегледа е установил счупване на носни кости /установено рентгенологично от представена графия и резултат от образно изследване амб / г. на ДКЦ1 гр.разград/, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица и две дълбоки драскотини външностранично към гръбно, кръвонасядания около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка, анамнеза за кръвотечение от носа след инцидента. Описаните увреждания били причинени от твърди/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети, като можело да бъдат получени по време и начин, както съобщавал пострадалия и били обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение препокриващо се със заключението в съдебно-медицинското удостоверение описано погоре. Изслушана в съдебно заседание съдебният лекар доктор В., обяснява детайлно механизма на причиняване на травматичните увреждания, а именно травмата в областта на лицето можело да бъде получена в седнало положение, травмата на дясната лопатка можело да бъде получена ако пострадалия се е предпазвал и е легнал на волана на автомобила, с цел да запази лицето си, по всяка вероятност е била отворена и вратата на пасажерското място до водача и от там някое от лицата е нанасяло ударите по главата и тялото на тъжителя. По делото е установено, че след инцидента пострадалия е посетил и психиатър, тъй като е бил в стресово състояние и неспокоен. Разпитана по делото свидетелката доктор Д.К. потвърждава, че при проведения от нея преглед скоро след инцидента тъжителя е бил напрегнат и тревожен, имал е нарушение на съня, главоболие, изтръпване на крайниците и също така страхови изживявания, свързани със здравето, мислил постоянно за случилото се. Това наложило за специалиста извод, че Н.Р. е емоционално депремиран и психомоторно вътрешно напрегнат. Доктор К. го насочила към преглед с детски психиатър. Описаната фактическа обстановка, съдът установи при съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства събрани в производството, изслушаното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и при изслушването на психиатъра доктор К. в качеството и на свидетел. Съдът кредитира напълно като правдиви, логични, последователни и взаимно допълващи се показанията на свидетелките А.Р., Н Р и Е Х, тъй като същите кореспондират помежду си, а така също кореспондират и със заключенията на представеното съдебно-медицинско удостоверение и заключението на съдебномедицинската експертиза, също така с представените писмени доказателства АУАН 391/ г. съставен на А.Р., Наказателно постановление / г. на началник група към ОД на МВР Р издадено срещу свидетелката Р., Наказателно постановление / г. на Началник група към ОД на МВР Разград издадено срещу тъжителя. Действително Р. и Р са близки родственици

4 на тъжителя, но те са били първите хора възприели състоянието на пострадалото лице непосредствено след инцидента, придружавали са го при медицинските прегледи и в полицията, и пред двете, както и впоследствие пред съдебния медик пострадалия Н.Р. е посочил като автори на деянието двамата подсъдими пред близките си ги е посочил поименно, пред лекаря е посочил че побоя е нанесен от две лица, като опровергаващи неговата теза за случилите се събития преди, по време на и след инцидента обстоятелства, доказателства от двете подсъдими лица не бяха ангажирани в процеса и в този смисъл съдът възприема развитата обвинителна теза за подплътена с убедителни както гласни, така и писмени доказателства. Съдът кредитира в цялост и изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, като пълно, всестранно и компетентно, изясняващо вида на телесното увреждане и механизма на неговото причиняване. С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : С извършените действия подсъдимия А.В.Ш. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 в.в. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на г. по пътя между град И и село Т действайки в съучастие като съизвършител с А.А.В. е причинил на Н.Р.Р. *** лека телесна повреда изразяваща се в счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица, около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка. С извършените действия подсъдимия А.А.В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 в.в. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на г. по пътя между град И и село Т действайки в съучастие като съизвършител с А.В.Ш. е причинил на Н.Р.Р. *** лека телесна повреда изразяваща се в счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица, около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка. Авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими, съдът приема за безспорно доказано, както предвид засвидетелствуваното от свидетелките Р. и Р, косвено от отразеното от вещото лице в съдебно-медицинското удостоверение, че и пред него пострадалия е заявил че побоя е нанесен не от един, а от двама души, така също и косвено от факта че непосредствано след инцидента единия подсъдим - А.В. е отишъл в дома на пострадалия и се е опитал да се разправя с неговите близки обяснявайки им фактически обстоятелства имащи отношение към установяването на фактическата обстановка касаеща нанасянето на телесната повреда, като е предявил претенции за имуществени вреди спестявайки осведомяване на Р. и Р, че се е стигнало до физическа саморазправа с тъжителя, а същевременно не дълго време след посещението на В. в дома на тъжителя, Н.Р. е бил намерен от двете свидетелки пак там пребит, окървавен, психически стресиран и изтормозен, сочещ като причина за състоянието си действията именно на А.В., но и на неговия баща А.Ш.. Налице е съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението. Изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза изяснява детайлно настъпилите по отношение на тъжителя телесни увреждания. Техният характер доказва съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК, тъй като уврежданията получени от тъжителя Н.Р. не са завинаги постоянни, продължителни, трайни. Описаните от съдебният медик телесни увреждания не попадат в изброените такива по чл.128, ал.2 и 129, ал.2 от НК. Било е налице временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като съдебния медик сочи един сравнително кратък оздравителен период от три седмици. Не се доказва, че тези увреждания са получени от удари с бухалка и пистолет, но се доказва че са получени очевидно от удари с ръце и юмруци, на какъвто извод навеждат показанията на свидетелките Р. и Р, а и част от анализа на вещото лице. Съдът не възприема доводите на защитата на двамата подсъдими, че не бил установен механизма на получаване на телесните увреждания. Предвид данните от съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание

5 безспорно се налага извод, че травмите са получени в резултат на интензивно извършен от двете лица побой докато Р. е бил вътре в колата на майка си, на шофьорското място, по всяка вероятност с поставен предпазен колан, като малкото пространство в купето силно е ограничило възможността да противодейства на нападението, да се защити и да предпази различните части от тялото си. Логично е да се изведе извод, че е бил нападнат от двете страни на колата, като явно единият подсъдим го е удрял от лявата страна, при отворена врата до шофьорското място, а другия подсъдим го е удрял вътре в купето, в което е влязъл през отворена дясна врата до пасажерското място отпред до шофьора. Неоснователни са и доводите на защитата, че нямало никакви доказателства, че подсъдимият А.Ш. е участвал в побоя. Именно него пострадалото лице сочи като автор на счупването на носните кости. Него е посочил пред близките си, него е имал впредвид очевидно съобщавайки на вещото лице че побоя е нанесен от двама души. Точно А.Ш. е собственик на повредения от тъжителя при ПТП-то автомобил видно от Протокола за ПТП / г., което косвено сочи че този подсъдим е имал мотив да се саморазправя с тъжителя, с оглед причинените при ПТП-то повреди. От субективна страна деянието е осъществено от двамата подсъдими при пряк умисъл същите са съзнавали, че с предприетите действия на физическа саморазправа с пострадалият уврежда неговото здраве и видно от действията им са искали и преследвали настъпването на неблагоприятни последици за тъжителя. Престъпният резултат визиран от разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК е постигнат от подсъдимите посредством нанесени множество удари с юмруци по главата и тялото на Н.Р.. При осъществяване на всички свои действия подсъдимите са съзнавали, че е противоправно и по тази причина наказуемо от закона осъществяването на такова поведение спрямо други граждани, но въпреки това с категорична упоритост и последователност са преследвали настъпването на престъпния резултат. При определяне вида и размера на наказанията на всеки един от двамата подсъдими, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на дейците, оцени отекчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно изискванията на закона. Към смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими бе отчетено чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а към отекчаващите бе отчетен очевидно високият интензитет на физическата саморазправа, предвид констатираните от медика множество травматични увреждания, които сочат на по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с подобни случаи от този вид, поради което съдът счита, че целта на генералната и специална превенция на наказателната санкция може да бъде постигната с приложение нормата на чл.78а от НК, като двамата подсъдими бяха освободени от наказателна отговорност и им бяха наложени административни наказания над предвидения от закона минимум, близо до средния размер а именно Глоба в размер на лв. за всеки от тях, който размер воден от вътрешното си усещане за справедливост настоящата инстанция намира, че съответства на степента на обществена опасност на извършеното престъпление. Предявеният от пострадалият Н.Р.Р. граждански иск съдът по справедливост и воден от вътрешното си убеждение намира, че следва да бъде уважен в пълен размер от лева., за заплащането на която сума двамата подсъдими бяха осъдени солидарно, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането г. до окончателното й изплащане. Това е сумата, която съответства и може да репарира претърпените от тъжителя болки и страдания, емоционален стрес и общо разстройство на здравето в резултат на деянието. В производството по делото безспорно бе установено авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими и неговото фактическо осъществяване. Показанията на свидетелите А.Р., Н Р и Е Х и доктор Д.К. безспорно установяват тежкото физическо и психично-емоционално състояние, в което пострадалият е бил след деянието дрехите му били разкъсани, бил целия в кръв, треперел, плачел, целия бил посинял, не можел да говори, от носа му течала кръв, при прегледа при доктор К. скоро след инцидента тъжителя е бил напрегнат и тревожен, имал е нарушение на съня, главоболие, изтръпване на крайниците и също така страхови изживявания, свързани със здравето, мислил постоянно за случилото се. Впоследствие при извършената съдебно-медицинска експертиза е установено, че е получил счупване

6 на носни кости /установено рентгенологично от представена графия и резултат от образно изследване амб / г. на ДКЦ1 гр.р/, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица и две дълбоки драскотини външностранично към гръбно, кръвонасядания около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично на дясна лопатка, анамнеза за кръвотечение от носа след инцидента, като всички описани увреждания са му причинили разстройство на здравето, болки и страдания. Доказана е и причинно-следствената връзка съвкупността от доказателства установяват, че причиненото разстройство на здравето и понесените болки и страдания са именно в резултат от предприетите от страна на двамата подсъдими неправомерни действия на физическа саморазправа. Подсъдимият А.В.Ш. наред с присъдената сума по предявеният граждански иск дължи на тъжителя и /петстотин и шест/ лева направени от него съдебни и деловодни разноски по производството, както и по сметка на РС-гр.Исперих сумата от /сто/ лева пропорционална част от дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск. Подсъдимият А.А.В. наред с присъдената сума по предявеният граждански иск дължи на тъжителя и /петстотин и шест/ лева направени от него съдебни и деловодни разноски по производството, както и по сметка на РС-гр.Исперих сумата от /сто/ лева пропорционална част от дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск. По изложените мотиви съдът постанови своята присъда. РАЙОНЕН СЪДИЯ : г. гр.исперих